Жан Приор Първа част Душа, надарена с чувствителност, интелигентност и инициативност

Заратустра е онзи, който се провиква в своите „Гати": „Ако някой е справедлив, независимо дали е господар или слуга, стига да работи и да се грижи прилежно за добитъка или земеделските си култури, той ще живее в изобилие, негов водач ще бъде Светият Дух, Истината ще го направлява... Свят човек е онзи, който си е издигнал тук, на земята, дом, в който се грижи за огъня, за своите животни, за жена си, за децата си и за хубавите си стада. Свят човек е онзи, който кара земята да ражда пшеница, онзи, който отглежда полски плодове.

Същевременно Заратустра не учи хората да си подлагат и лявата буза, той ги приканва да оказват съпротива на злото:

„Нека разбойниците готовани да се отстранят от нашите пътища! Отблъснете насилието, о, вие, които искате да запазите любовта и чистотата, благодеянията на Духа на Доброто, към който остават привързани онези, които се прекланят пред Истината в своя живот. На Теб, Повелителю на Мъдростта, на Твоята закрила е поверена всяка земна твар."

Ала добрите твари са в постоянна опасност поради двуличието и жестокостта на хората и Заратустра заплашва онези, които преследват малките душици: „Той още не знае за възмездието, което ще го сполети, за ужасното наказание, отредено за убийците, онзи, който проповядва убийство с безмилостния меч и който намира оправдания за него. Но ти, о, Ахура Мазхада, ти познаваш мрачната съдба, която ги очаква всички тях по-късно. Така бил наказан човекът, който един ден научил безумните си братя да се хранят с плътта на убитите и одрани животни. Само ти, о, Повелителю на Мъдростта, ще определиш тяхното изкупление."

Жертвоприносителите, друг вид касапи, ще трябва да платят за страданията, които причиняват на воловете: „О, Боже, разкрий наказанието, което ще ги отпрати в края на всичко заради делата и думите им в Дома на Злото!"

И свещената ярост на Пророка изригва в проклятия: „Повелителят на Мъдростта е предрекъл злочестини за онези, които отнемат живота на вола с крясъци на екстаз. За такива деяния родовете на жертвоприносителите и на жреците магьосници ще бъдат унищожени... Да бъдат проклети всички онези, които проповядват, че трябва да се убива добитъка! Да бъдат проклети лъжепророците, лъжежреците, и едните, и другите продажници, които предават истината, присвояват властта и изопачават всичко с лъжите си. Същият този Дух на Злото, с който са изпълнени така наречените велики хора на този свят и властелините, същият той ги е подлъгал в ужасните си грехове. Те се съюзяват с демоните, за да вършат делата си, и убиват добитъка, за да се засищат с него, в нарушение на божиите промисли."

А Повелителят на Светлината отвръща, като набляга върху възхвалата, която има силна мощ: „Онзи, който изрича хвалебствия за святост със силата на своята вяра и с благочестиво сърце, ме хвали мен самия, Ахура Мазхада. Той възхвалява водите, той възхвалява добитъка, той възхвалява растенията: всички добри неща, сътворени от Мазхада, всички неща, произлезли от Доброто начало."

Втората част на „Авеста" - „Вендидад" - идва да потвърди първата, която включва „Гати", от които цитирахме няколко откъса. В този сборник, наричан още „Видевдат", пише, че задължение на правоверния е да бди над всяка оплодена твар, независимо дали има два крака; или четири лапи, да закриля всяка бременна - жена или женско животно.

Там пише също така, че онзи, който убива куче, убива собствената си душа за девет поколения напред, и че духът на всеки човек, който е причинявал страдания на животно, ще премине в другия свят, надавайки крясъци на отчаяние.

Колко много такива крясъци би трябвало да се издигат всеки ден от земното кълбо, превърнало се в ад за малките душици!

Зороастризмът обобщавал вярата си във вечния живот чрез понятието за „фраварти", с което означавал небесният двойник на всички живи. Не само ангелите, духовете и хората притежават такова тяло от светлина; и животните имат своите.
Орфическа Гърция

Великите учители, истинските хора на духа се движат заобиколени от животни. Още преди Франциск Асизки горските животинки се стичали към Орфей, омаяни от словата и песните му, от любовта му към тях.

Тракийският пророк учел хората на уважение към животните: „И те като вас имат душа, и те като вас надживяват смъртта и се връщат на земята. Затова въздържайте се от всякаква месна храна! И най-вече, не взимайте участие нито в кървави жертвоприношения, нито в дионисиеви оргии!"

Той имал предвид беснеенията на вакханките, които се обличали в кожи от сърнец или от кошута, разпускали косите си и опиянени от вино, с крясъци и ножове в ръка, тичали през нощта из полята и горите и търсели малки еленчета, които разкъсвали живи и изяждали сурови.

„Животните - продължавал Орфей - също като вас са деца на първичния Бог, Ерос, великата любовна сила, която позволява да се обединят всички аспекти на света. Ерос се нарича също и Фанес, онзи, който грее и който придава блясък. Великият Бог, единственият Бог е любов, той е и светлина. Ето защо вие, които му се кланяте, трябва да носите бели дрехи и да му отправяте молитвите си, обърнати към изгряващото слънце."

В мисълта на Орфей Ерос означава не толкова плътско привличане, колкото всеобща любов. В този смисъл той противоречи на Хезиод, който вижда в Ерос единствено оплодотворителното начало посредством съвкупление.

Жрецът на Аполон Слънце, в което съзерцавал единствения Бог, неуморно заклеймявал нощните култове и техните зверски жестокости. Поклонничките на Дионис скоро си отмъстили: причакали в засада Пророка и го убили така, както убивали младите животни, които той така ревностно защищавал. Всеки основател на религия изтърпява своята Страст; неговата била особено страховита.

Орфей бил мъртъв, орфизмът живял още едно хилядолетие. Той така и не си създал централна организация, нямало определено място за култа, нито кредо, осигуряващо правоверност. Поклонниците на орфизма бродели от селище в селище и проповядвали безсмъртието на душите и тяхното преселение, милосърдие към всички същества, пеейки химни, които с право били сравнявани с псалмите.

Слънчевата доктрина за всеобщата любов се разпространила твърде бързо в Гърция, Мала Азия и Южна Италия, където се свързала с учението на Питагор. В чисто орфическа линия и той проповядвал уважение към всички форми на живот, препоръчвал молитвата с лице към изгряващото слънце, забранил на своите ученици кървавите жертвоприношения и животинската храна.

Платон възприел от свое име всички орфическо-питагорейски идеи и описал Орфей в отвъдното, като му избрал душа на лебед. Дали наистина е вярвал в това или се оставил да го увлече поетическата фантазия? Във всички случаи той обаче проявява неблагодарност, когато иронизира поклонниците на орфическия култ.

Попрището на Орфей просъществувало още дълго и завършило едва с края на самата древност. Първите християни с гръко-латински произход виждали в него предвестие за техния Бог. Христос от катакомбите, добрият пастир, носещ на раменете си агнеца, който не може да върви от слабост, е изобразен с чертите на Орфей.

По времето на катакомбите Плутарх, и той подобно на Орфей грък от северната част на страната, изнасял в Рим сказки на родния си език. Също като Орфей и той бил поклонник на Аполон; бил провъзгласен за велик жрец на този бог и влязъл в Делфийското събрание. Схващанията на тракийския пророк му били познати, тъй като ги изучавал в Атина под ръководството на философа Амоний, който преподавал ученията на Платон и Питагор. Той също така бил посветен в култа на Изида и Озирис, тъй като бил пребивавал в Египет. От неговите съчинения са известни най-вече „Успоредни животописи", но той е написал много трактати, измежду които „За небесното правосъдие", ценен документ за живота след смъртта, и „За разума на животните."

Плутарх отива много далеч в своето преклонение пред тварите, различни от хората, тъй като не се поколебава да напише, че душата на животните е по-съвършена от тази на човека и по-предразположена да бъде извор на добродетели.

Вълнува го и жалката участ на домашните животни, чиято старост ги правела неспособни да работят. „Варварско е - казва той - да се продават старите коне, когато вече не могат да вършат никаква работа. Това означава неблагодарност за тяхната служба. Един наистина добър човек трябва да гледа престарелите си коне и кучета въпреки тяхната безполезност."

Като привеждал делата си в съответствие с мислите си, великият историк, който също така бил и един наистина добър човек, се противопоставил на продажбата на един вол от неговите имоти.
XVI

СТАРИЯТ ЗАВЕТ

Също като египтяните, индийците, персийците и гърците, и евреите не останали по-назад и много пасажи от Петокнижието изтъкват колко важни са животните.

Всичко започва с благословията, която Бог от Битие дава на рибите и птиците. „И видя Бог, че това е добро. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. Биде вечер, биде утро - ден пети" (Битие, 1:21-23).

На следващия ден Бог създава добитъка, влечугите и дивите животни. Отново вижда, че това е добре, но забравя да ги благослови. Същия ден „сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята" (Битие, 1:27-28).

Забележително: изразът „И видя Бог, че това е добро" не е използван, когато се сътворява човекът, след като ритуално е съпровождал сътворението на светлината, звездите, растенията, рибите, птиците, влечугите и бозайниците. Какъв тревожен и многозначителен пропуск!

Много пъти Старият завет в първата си част утвърждава, че животните имат душа, отговорност, и поучава какви са задълженията ни спрямо тях. Наистина, в него не се говори за това, че те надживяват смъртта, но в него не се говори и за това, че хората надживяват смъртта. Едва под гръцко и зороастрийско влияние понятието за безсмъртие намира свое място в еврейските книги от елинистичния период.

Отговорността предполага наличието на индивидуална, съзнателна и свободна душа; а отговорността на животните е призната още в Битие: „Аз ще изискам и вашата кръв, която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр..." (Битие, 9:5).

Сключва се завет само с разумни, съзнателни и свободни същества; а Божият завет от Битие 9:8-17 се сключва не само с хората, но и с животните. Всевечният Бог повтаря това пет пъти: „Аз сключвам моя завет с вас и с потомството ви подир вас, и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас..." (Битие 9:9-10).

Дотогава като цяло между Човешкото и Животинското цари мир, но нещата се развалят с появата на Нимрод. В Битие, 10 се съобщава, че Душ роди Нимрода; той взе да става силен на земята" (Битие 10:8). „Той беше силен ловец пред Господа (Бога)³¹." Той поставя основата на кръвопролитията за удоволствие. Той е първият, нарушил Тройния завет между Бога, Хората и Животните. Неговата власт се простирала отначало върху Вавилон, в земята Сенаар. Вавилон и Вавилонската кула: хората вече не се разбирали помежду си, вече не разбирали животните, вече не разбирали Бога.

От Вавилон Нимрод преминал в Асур, където основал Ниневия. Асур, Асирия, ето! Нимрод, убиецът на животни, е прародител на асирийците, масови убийци на хора, създали преселението, зверските изтезания и геноцида.

Заветът, сключен с Ной, обхващал цялото сътворение: хора и животни. Заветът с Мойсей обхваща само израелския народ. Вече не се говори за душата на животните, но законодателят взима мерки в тяхна защита. Също като господарите си и те имат право на седмична почивка: „Шест дни върши работите си, а в седмия почивай, за да си отдъхне волът ти и оселът ти..." (Изход, 23:12).

Предвиждат се някои мерки за смекчаване на робството им: „Не вързвай устата на вол, кога вършее" (Второзаконие, 25:4). Така той ще може да налапа няколко зрънца, малка награда за безкрайния му труд.

Трябва да се помага на изпадналите в беда животни: „Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го; ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него."(Изход, 23:4-5).

Трябва да се почита достойнството и привързаността на майките всред животните: „Не вари яре в майчиното му мляко" (Изход, 23:19). „Кога се роди теле, или агне, или яре, да пристои при майка си седем дена, а от осмия ден и по-нататък ще бъде благоугодно за принасяне в жертва Господу..." (Левит, 22:27).

„...Но не колете нито крава, нито овца в един ден заедно с рожбата й." (Левит, 22:28).

Индивидуалната отговорност на животните продължава да се признава. Ако някое от тях извърши престъпление, се осъжда на смърт: „Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни..." (Изход 21:28).

Той ще бъде убит с камъни също като жената прелюбодейка. Индивидуалната отговорност на животните не ги освобождава от колективна отговорност. При превземането на Иерихон Израилевите чеда прекарали под меча всичко живо в града: мъже, жени, деца, старци, та дори и волове, овце и магарета. Те изгорили града и всичко, което се намирало в него. Тази радикална операция, това изтребване на всичко живо, се наричало „herem", превеждано с „анатема" или „възбрана".

Само среброто, златото и всички бронзови и железни предмети избегнали участта на това Лидице, този Орадур, за които древната част от Стария Завет дава толкова много примери. Възбраната (herem) върху хората водела и до възбрана върху животните. Те за пореден път били съединени за добро и зло.

В Левит, 11, и Второзаконие, 14, животните са разделени на чисти и нечисти. Нечисти са орелът, лъвът, конят, магарето, камилата. В крайна сметка се оказва, че провъзгласяването на дадено животно за нечисто е много изгодно за него: нито го използват за храна, нито го принасят в жертва.

Като повечето от древните божества, Яхве от Изход, Числа и Второзаконие непрекъснато иска жертвоприношения на животни и дори на деца.

Ето няколко примера, които ще покажат, че за пореден път отношението към хора и към животни е еднакво:

Изход, 13:1-2: „И рече Господ на Мойсея, като каза: Посвети ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, защото Мои са те."

Изход, 22:29-30: ,Давай Ми първородния от синовете си; също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си): седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене."

Числа 3:13³²: „Защото всички първородни са мои; в деня, когато поразих всички първородни в Египетската Аз осветих за себе си всички Израилеви първородни от човек до добитък: те да бъдат Мои."

Второзаконие, 15:19: „Всяко мъжко първородно, което се роди от едрия ти и дребния добитък, посвещавай на Господа, твоя Бог."

Под тези красиви, успокоителни слова: „давам" и „посвещавам" трябва да се разбира „заколвам", трябва да си представим малкото същество, човешко или животинско дете, изпълнено с жизненост и изящество, което е откъснато от майка си, измъчвано и превърнато за няколко мига в жалка, задъхваща се и окървавена дрипа, която после ще бъде захвърлена върху жертвеника.

Бихме могли да си зададем въпроса: Бог на Мойсей наистина ли е същият този Бог на Пророците или този на Исус Христос? Ако Числа 3:12 не коригираше Числа 3:13: „И ето, аз взех левитите измежду синовете Израилеви вместо всички първородни от Израилевите синове, които отварят утроба (те ще ги заменят); левитите да бъдат мои."

Следователно, левитите са посветени на Яхве вместо първородните на хората.

Мойсеевият закон предвижда и урежда най-подробно жертвоприношенията на животни. В началото си Левит използва едва ли не само кулинарни термини: масло, дроб, тлъстина, месо, кръв, бъбреци, вътрешности, тигани и съдове.

При пророците всичко това се променя, те единодушно осъждат тези обичаи в името на Живия Бог. Ето Амос, който сам казва: ,Аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир... но Господ ме взе от овците..." (Книга на пророк Амоса, 7:14-15).

И този пастир става първият от пророците писатели. Той отправя от името Божие едно много остро послание: „Мразя, отхвърлям празниците ви и не помирисвам жертвите ви през време на тържествените ви събрания. Ако Ми принесете всесъжения и хлебен принос, няма да ги приема и няма да погледна милостиво на благодарствената жертва от тлъстите ви телци... Принасяхте ли Ми жертви и хлебни дарове в пустинята през четирийсет години, доме Израилев?" (Пак там, 5:21-25).

Така посредством Амос Бог отрича Изход, Левит и Второзаконие и твърди, че никога не е искал тъй варварски, тъй недостоен за него култ. С какво право се убиват неговите създания в такива ужасни условия?

Друг един малък пророк, Хосеа, когото сме превърнали в Осия, потвърждава думите на своя съвременник Амос: „Защото аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения" (Осия, 6:6).

Тройният Завет, сключен по времето на Ной, се подновява по времето на Осия: „И ще и дам оттам лозята и и долина Ахор за преддверие на надежда."Това преддверие на надеждата ще се отвори и за субчовешкия свят: „И ще сключа в онова време зарад тях съюз с полските зверове, с птиците небесни и с влечугите по земята..." (Осия, 2:15,18).

Исайя започва своите пророкувания със същия тон като Амос: „За какво Ми са многото ваши жертви? - казва Господ. - Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене;... И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни" (Исайя, 1:11-15).

Увлечен от божественото вдъхновение, Първият Исайя импровизира едно ново блаженство: „Блажени вие, които сеете при всички води и които пращате там вол и осел!" (Исайя, 32:20). Бих искал към това блаженство да прибавя още едно: „Блажени тия, които не държат кучето си постоянно вързано!"

В Псалм 36 има един стих, който простира изкуплението и върху животните: „Ти спасяваш човеци и животни, Господи!" Той предизвиква паника у богословите - еврейски, католически и протестантски, френски, английски и немски. За щастие, езикът предлага много възможности и успокоителните синоними скоро са намерени: „помагам, подпомагам, запазвам, закрилям." Ето няколко примера: Библията на френското равинство: „На хората и животните помагаш, Господи!" Кардинал Лиенар: „Човекът и животното намират в теб своята опора, Яхве!" Каноник Крампон: „Оказваш помощ на хора и животни!" Ерусалимска Библия: „Човеците и добитъка подпомагаш, Господи." Лутер: „Herr, Du hilfst (помагаш) Menshen and Vieh." Англиканска официална версия: „O, Lord, Thou preservest man and beast.." Синодална (протестантска): „Господи, ти подкрепяш хора и животни³³."

Само Едуар Дорм от Академията, специалист по еврейски език, необвързан с каквито и да било религиозни връзки, превежда:„Ти спасяваш човеците и животните."

В Псалм 49 Асаф говори подобно на Амос и Исайя, той припомня, че угодният Богу култ е култът в духа, а не всесъжението: „Няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове, защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядните планини; познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене. Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко що я пълни. Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?" (Псалм 49, 9-13).

Книгата „Притчи Соломонови", някои от които, както вече видяхме, са заети от египетските мъдрости, дава същите съвети като Заратустра: „Добре наглеждай добитъка си, имай грижи за стадата" (Притчи, 27:23).

Вярно е, че за разлика от иранския пророк загрижеността на Соломон или на онзи, който говори от негово име чрез псевдоепиграфия, е по-скоро користна, защото три стиха по-долу можем да прочетем: „Овците са тебе за облекло, и козлите - за купуване ниви. И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна..."(Пак там, 2756-27).

И все пак, невъзможно е да се води истински духовен живот, без да се изпитва никаква любов, никакво съ­страдание към света на животните:

„Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко." (Притчи, 12:10).

Книгата „Притчи Соломонови" завършва със словата на цар Лемуил от Масах, град, принадлежал на измаилтяните. Тези думи са всъщност думите на майка му, която го учела тъй: „Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци." (Притчи, 31:8).

А именно животните са безгласните и сираците, в чиято защита е наложително да говорим.

Вторият Исайя, чиито пророчества обхващат от 40 до 55 глава, утешава Израел в неговото изгнание. Той обещава, че един ден всичко сътворено ще усети Божието присъствие (49:26): „И всяка плът ще узнае, че Аз съм Господ." Думите „всяка плът" обхващат хората и животните.

Някои превеждат „всички смъртни", но тъй като животните също са смъртни, то смисълът не се изменя.

Третият Исайя, чиито слова са предадени в главите от 56 до 66 и последна, предсказва въздигането на Израел и всеобщото спасение. Всеобщо - тази дума обхваща и животните.

Третият Исайя също е загрижен за тяхната съдба: „А (беззаконник), който коли вол, е също като който убива човек; който принася агне в жертва, е също като който удушва куче." (Исайя, 66:3).

Това превъзходство на вола и кучето пред останалите четирикраки има твърде зороастрийско звучене. Също като Втория Исайя, и Третият обещава, че „от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ" (Пак там, 66:23).

И Ирмейаху, когото сме нарекли Иеремия, вдъхновеният свише, вслушан в небесния глас, продължава съвсем естествено: „Ето, аз съм Господ, Бог на всяка плът."

Аз съм Господ на всяко въплътено същество, независимо дали е животно, или човек. Това трябва да бъде повтаряно от епоха на епоха, от страна на страна, от пророк на пророк... защото никой не се вслушва в него. Иеремия отначало възразява срещу Божия избор: „О, Господи Боже! Не умея да говоря, защото съм още млад" (Иеремия, 1:6). Но Господ, който го познава открай време, отвръща: „Не казвай „Млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям..." (Иеремия, 1:7-8).

Така Иеремия получава от Господ заповедта да застане при вратата на храма Господен и да говори от негово име на всички онези, които влизат вътре, за да принасят в жертва. Той повтаря три пъти: „Тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен" (Иеремия, 7:4). Да се подразбира: тук не е кланица. Той предупреждава своите съотечественици: „Ако... не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място (кръвта на животните) и не тръгнете след други богове за ваша беда, аз ще ви оставя да живеете на това място, в тая земя, която дадох на вашите отци от века до века... Не обърна ли се във вашите очи на разбойнически вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име?" (Иеремия, 7:6-11).

Пет века по-късно Исус, по-решителен от Иеремия, преминава към дела: обръща масите на менячите на пари и пейките на гълъбопродавците. И им казва: „Не е ли писано: ,Домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп."(Евангелие от Марка, 11:17).

Йоан добавя: „И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците, и воловете." (Евангелие от Йоана, 2:15).

За пореден път чрез устата на Иеремия Господ уверява, че никога не е изисквал клане на животни; за пореден път той опровергава Петокнижието: ,Лз не говорих на бащите ви и не им давах заповеди за всесъжения и жертви в оня ден, когато ги изведох из Египетската залея."(Иеремия, 7:22).

Ирмейаху знае, че човешката порочност влече в злочестини животните, които са единствените невинни на този свят. ,Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите и..." (Иеремия, 12:4). И той рисува внушителна картина на сушата, която ще осъди на смърт дивите животни. ,Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си. Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева. И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, защото няма трева" (Иеремия, 14:4-5).

Също като Иеремия Йона е един непокорен пророк. Спомняте си, че Всевишният му заповядал да иде в Ниневия, столица на Асир, а той се качил на кораб за Тарсис. Ала никой не може да се възпротиви на Божиите заповеди, и ето, че Йона започнал да проповядва покаяние не само на хората, но и на животните в Ниневия. В думите му се вслушали не само жителите на града, но и самият цар. Той станал от престола си, съблякъл царското си облекло, облякъл се във вретище, седнал в пепел и заповядал да прогласят следната заповед: „Нито човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си." Сигурно е, че последното изречение се отнася за онези, които имат по две ръце. Нареждането за ниневийците, които имали много грехове и престъпления за изкупване, да не ядат и да не пият нищо и да изкупят разврата си със самобичува-не, е твърде справедливо. Но това, че бедните животни, които едва издържали и чийто живот се състоял само от труд и въздържание, трябвало да бъдат подложени на същото, е скандално. То поне доказва, че са признавали съществуването на душа у тях, след като са ги карали да споделят нравствените отговорности. Това доказва също така и резултатността на тяхната роля на посредници, тъй като градът бил пощаден.

Ниневия не била разрушена и Йона изгубил престиж, чувствал се смешен като ясновидец, допуснал грешка. Какъв срам за него, който бил ходил неуморно из този така голям град, „на три дни ход", и викал в продължение на часове: „Още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!" (Йона, 3:4). Той се усещал измамен. Възнегодувал срещу Господа, който му отвърнал: ,Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява - и много добитък?"

Изглежда, че многото четирикраки са имали същата тежест в очите на Господ, както и сто и двайсетте хиляди двукраки, повече глупави, отколкото лоши, тъй като, както Той сам го казва, не можели да различат дясната си ръка от лявата.

Еклесиаст поставя на равна нога, а по-точно - в един и същ ковчег човеците и животните: „Съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета! Всичко отива на едно място; всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу в земята?" (Еклесиаст, 3:19-21).

Тъй като Светият Дух не е вдъхновил Еклесиаста, позволено е да го тълкуваме така: Смъртта на животните е като смъртта на хората: те възкръсват. И животните, и хората имат един и същи дъх: душата, дадена от Бога. Всичко отива на едно място: неразрушимия живот. Всичко идва от светлината и всичко се връща в светлината.

Книгата Премъдрост Соломонова, която е последна хронологично от Стария Завет, отвръща на Еклесиаст, че всичко не е суета, с други думи, неспособност, безполезност, празнота, нищо. Всичко има своето основание за съществуване и свое предназначение: „...Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително..." (Премъдрост Соломонова, 1:13)³⁴,

Създанията на света изразяват радостта си от живота в книгата на Даниил. Тази поема за висша прослава приканва към възхвала на Бога ангелите, слънцето и луната, звездите, а също дъждовете и росите, огъня и топлината, студа и скрежа, ледовете и снеговете, светлината и мрака, мълниите и облаците.

След песента на небесата идва песента на земята: „Планини и хълмове, всички израстъци по земята, извори, моря и реки, китове и всичко, що се движи във водите, всички птици небесни, зверове и всички добитъци, синове човешки, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки" (Из Даниил, 3:75-82). Тази великолепна песен за сътворението липсва в протестантската библия.

Друг един текст, който липсва от тази Библия, е Книгата на Товит, наивна и слънчева. Това е историята за едно изселено в Асирия еврейско семейство. Старият Товит, загубил зрението си, моли сина си да прибере сумата от десет таланта, оставена от него на съхранение у някой си Гаваил в Рага Мидийска, недалеч от днешен Техеран, на два дни ход от Екбатан, днес Хамадан.

Младият Товия намира верен другар, някой си Азария, прекосил всички равнини и планини в Мидия и познава добре пътищата там. Той не е никой друг, а архангел Рафаил, който тайно се движи из Ниневия. Товия го представя на баща си и сделката е сключена: ангелът ще пътува, като всичките му разходи ще бъдат заплатени, и освен това ще получава по една драхма на ден.

„Тръгнаха двамата, и кучето на момъка с тях." (Товит, 5:17).

Тримата приятели прекарват първата си нощ край брега на река Тигър... Момъкът и кучето се къпят в реката. Оттам се показва огромна риба, която иска да ги глътне. Ангелът извиква на Товия да убие рибата, после го съветва да я разпори, да вземе черния дроб и сърцето (и жлъчката), за да ги запази като лекарства.

Когато наближават Екбатан, ангелът казва на Товия: ,Днес ще пренощуваме у Рагуила, твоя сродник, който има дъщеря на име Сара. Аз ще поговоря за нея, да ти я дадат за жена, защото нейното наследство е тебе предназначено, понеже си от нейния род, а девицата е прекрасна и умна" (Товия, 6:11-12).

След отпразнуването на сватбата в Екбатан всички се завръщат в Ниневия, за да представят красивата Сара на стария Товит, да му донесат десетте таланта и лекарството, което ще му върне зрението.

Докато Рафаил и Товия наближават Ниневия, където живее бащата на младоженеца, ангелът, който има практически усет, казва на спътника си: „Да идем напред, преди жена ти, и да приготвим жилище." (Товит, 11:2).

И така, двамата тръгват първи: „И тръгнаха, след тях затърча и кучето." (Пак там, 11:3). Сякаш пратеник, то изразява радостта си, като маха опашка.

Какъв прекрасен символ! Какво щастливо видение за намерения Еден! Духовното същество, човешкото същество и животинското същество, тримата Божии сина, вървят по един и същи път. Първите двама разговарят братски, а третият, който прекъсва думите им със своя лай, също бърза към дома на Отеца; той дори ги изпреварва.

Има няколко такива звездни мига в мрачната история на човешкия род. Един такъв настъпил в 30 година, когато тълпата се стекла, за да възхвали един духовен учител. По този повод били произнесени важни думи, засягащи животните: „Господ има нужда от тях." В случая ставало въпрос за магарицата и малкото й, които учениците на Исус отвързали и завели при него.

И отново трябва да се боря с преводачите. Различните библии дават две версии: 1) „Господ има нужда от това" - „това" - неутрално местоимение за предмети; и дума не може да става за душа у животните. 2) „Господ има нужда от тях"; „тях" - лично местоимение в множествено число за лица; в гръцкия оригинал наистина е „тях." Господ има нужда от тях за хармонията на космоса и своето величие.