Трансгранична оценка на въздействието върху околната среда по смисъла на Директивата за ОВОС (чл. 7)

2.Трансгранична оценка на въздействието върху околната среда по смисъла на Директивата за ОВОС (чл. 7)

Държавата-членка, на чиято територия се възнамерява да бъде изпълняван проектът, следва да предостави информация в случай, че проектът е вероятно да окаже значително въздействие върху околната среда на една или повече държави-членки. В този смисъл, ранното установяване на трансграничното въздействие и на неговата значимост трябва да предхожда нотификацията от държавата-членка, на чиято територия се възнамерява да бъде изпълняван проектът.

Документацията, която ще включва информацията относно проекта и същността на решението, трябва да е достатъчна за да може засегнатата/засегнатите държави-членки да бъдат относно времето за отговор за това дали желае/желаят да участват в процеса на вземане на решението в областта на околната среда, така както това е уредено в чл. 2(2).

Параграф 2 урежда следното: ако държавата-членка, която получава информация съгласно параграф 1 укаже, че възнамерява да участва в процедурите по вземане на решение, посочени в чл. 2(2), държавата-членка, на чиято територия се предвижда осъществяването на проекта, изпраща, ако вече не го е направила, на засегнатата държава-членка, информацията, която трябва да се предостави съгласно чл. 6(2) и я предоставя на разположение съгласно чл. 6(3), букви а) и б).

Параграф 3 указва, че заинтересуваната държава-членка в зависимост от своя интерес: се грижи за предоставяне на разположение в разумен срок на информацията, посочена в параграфи 1 и 2, на органите, посочени в чл. 6(1), и на заинтересованата общественост на територията на държавата-членка, които вероятно би била съществено засегната от проекта. И двете държави-членки следва да гарантират, че на тези органи и заинтересуваната общественост е дадена възможност в разумни времеви граници да представят своите становища относно информацията, предоставена на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия се възнамерява да бъде изпълняван проектът.

Информацията, които трябва да бъде предоставена на засегнатата държава-членка, се изготвя от държавата-членка, на чиято територия се възнамерява да бъде изпълняван проектът.

В Конвенцията от Еспо и в свързаните с нея документи, се указва каква информация трябва да бъде предоставена от Страната, на чиято територия се възнамерява да бъде изпълняван проектът, на ЗС. В Глава 7 са представени подробности по този въпрос.

Параграф 4 се отнася до консултациите между заинтересуваните държави-членки, които започват консултации, inter alia относно потенциалното трансгранично въздействие на проекта и предвижданите мерки, целящи намаляването или елиминирането на това въздействие, като се договарят за провеждане на тези консултации в разумна времева рамка.

При консултациите между заинтересуваните държави-членки вниманието се фокусира върху информацията, представено от възложителя относно извършената за проекта ОВОС в трансграничен контекст.

Съгласно чл. 9, всяка държава-членка, която е била консултирана по реда на чл. 7, следва да бъде информирана относно издаденото решение или отказа за издаването му. Компетентните органи следва да препратят на тази държава-членка и съдържанието на решението и всички условия по него, основните му мотиви, описание, когато това е необходимо, на основните мерки за предотвратяване, ограничаване, ако е възможно и отстраняване на основните неблагоприятни въздействия.

В случаите, когато чл. 7 е приложим, към предоставянето и получаването на информацията от друга държава-членка, ще бъдат приложими ограниченията относно търговската и промишлена тайна, включително и по отношение на интелектуалната собственост и опазването на обществения интерес, които са в сила в държавата-членка, на чиято територия се възнамерява да бъде изпълняван проектът.

В чл. 5 от Конвенцията по ОВОС се уреждат изискванията към този етап от процедурата по ТОВОС (вж подраздел Error: Reference source not found).

Параграф 5 от Директивата оставя на държавите-членки да се споразумеят относно подробностите по прилагането на този член. Резултатите от консултациите и събраната информация следва да бъдат взети предвид в хода на процедурата по издаването на решението за осъществяването на проекта.

3.ОВОС в трансграничен контекст по реда на българското национално законодателство

ОВОС за инвестиционни предложения с трансгранично въздействие се извършва съгласно изискванията на чл. 98 от Закона за опазване на околната среда³ (наричан по-нататък за краткост „ЗООС“), на Глава VІІІ от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната⁴ среда и Конвенцията по ОВОС, ратифицирана със закон, ДВ, бр. 28 от 1995 г., в сила от 10 септември 1997 г., освен ако международен договор между Република България и засегната държава или държави предвижда друго.

Компетентен орган за процедурата по ОВОС в трансграничен контекст е министърът на околната среда и водите.

ОВОС в трансграничен контекст се извършва при преценка, че инвестиционното предложение е вероятно да има значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави, спрямо които Република България е държава на произход. За този случай приложимата процедура е уредена в чл. 25 от наредбата за ОВОС:

• 
  уведомяване на компетентните органи и засегнатата общественост по глава втора;
  
• 
  при предположение за значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави министърът на околната среда и водите уведомява засегнатата държава или държави и определя срок за отговор дали съответната (засегнатата) държава ще участва в процедурата; към уведомлението се прилага описание на инвестиционното предложение и наличната информация (която не представлява тайна съгласно Закона за защита на класифицираната информация) за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето:
  

• 
  при отрицателен отговор от страна на засегнатата държава по-нататъшната процедура следва изцяло последователността по чл. 2, ал. 1;
  
• 
  при положителен отговор от страна на засегнатата държава и заявяване нейното желание за участие в процедурата, по-нататъшната последователност на процедурата по чл. 2 се видоизменя и приспособява с оглед отчитане на трансграничните аспекти, като се предвижда и уведомяване на обществеността за прилагане на процедура в трансграничен контекст;
  

• 
  консултации между двете държави: дали ще се следва процедурата, установена от националното законодателство; ако предложението не е включено в Приложение № I към Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст, но е включено в Приложение № 2 към ЗООС; предоставяне на информация за основните изисквания на законодателството; времето за консултации се определя между държавите случай по случай;
  
• 
  определяне обхвата на информацията, която възложителят следва да включи в ДОВОС, като се обърне особено внимание на аспектите с трансгранично въздействие и на мерките за тяхното предотвратяване и ограничаване;
  
• 
  изготвяне на ДОВОС; възложителят е длъжен да представи на компетентния орган допълнително копие от доклада, превод на целия или на част от доклада, ако това е договорено между компетентните органи на двете държави, както и превод на нетехническото резюме;
  
• 
  оценка на качеството на ДОВОС; освен всички изисквания по глава четвърта компетентният орган отделя особено внимание на трансграничните въздействия и на мерките за тяхното предотвратяване и ограничаване;
  
• 
  изпращане на ДОВОС (неговия превод, ако е договорено) и превода на нетехническото резюме на компетентния орган на засегнатата държава и предоставяне на възможност за провеждане на консултации относно: потенциалните трансгранични въздействия и мерките за предотвратяване или намаляване на въздействието; възможните предлагани алтернативи на инвестиционното предложение; други въпроси от взаимен интерес;
  
• 
  предоставяне на възложителя на постъпилата документация от проведените консултации;
  
• 
  обществено обсъждане на ДОВОС с възможност за пряко участие на представител на компетентния орган на засегнатата държава и нейната общественост;
  
• 
  вземане на решение по ОВОС с отчитане на забележките и предложенията, направени от засегнатата държава, участваща в процедурата по ОВОС;
  
• 
  обявяване на решението по ОВОС и съобщаване на решението на засегнатата държава;
  
• 
  контрол на изпълнението на решението; при изрична предварителна договореност, компетентният орган на държавата на произход уведомява компетентния орган на засегнатата държава за осъществените контролни мерки и за направените констатации.
  

• 
  при изразено съгласие за участие се следва националната процедура на държавата на произход, ако друго не е предвидено в международен договор;
  
• 
  министърът на околната среда и водите осигурява обществен достъп до предоставената информация за ОВОС и своевременно изпраща всички становища по документацията преди вземането на решения от компетентния орган на другата държава.