Препоръчително е идентифицирането на вероятните значителни въздействия да се извършва, като се вземат предвид следните критерии:
-
вид проект/дейност;
-
местоположение на проекта/дейността
-
околна среда, която е вероятно да бъде засегната от предлагания проект/дейност
Идентифицирането на околната среда, която е вероятно да бъде засегната от предлагания проект и алтернативите за изпълнението му, се характеризират на етапа на преценката на необходимостта от ОВОС чрез използването на:
-
критерии за подбор при преценката на необходимостта от ОВОС (по Приложение ІІІ от Директивата за ОВОС);
-
други критерии за подбор съгласно националното законодателство и това на ЕС;
-
определяне за всеки отделен случай;
-
консултации с потенциално засегнатите страни/държави-членки.
За целите на идентифицирането на потенциалните въздействия за почти всички дейности по Приложение І на Конвенцията по ОВОС, се препоръчва да се използват определени контролни листове, които включват факторите на въздействие за всяка категория компонент на околната среда и кратки коментари относно спецификата на въздействията, включително и препращания към източници (вж Фигура 3 горе).
Наличието на дейности, от които вече са възникнали неблагоприятни въздействия върху потенциално засегнатата територия, могат да предизвикат настъпването на кумулативни въздействия(вж Каре 7).
Каре 7. Кумулативни въздействия
Кумулативните въздействия са резултат от присъщите промени, причинени от други минали, настоящи или реално прогнозирани дейности, прибавени към тези от проекта, например при кумулирането на съществуваща дейност с малко въздействие върху ЗС (напр. магистрала, от експлоатацията на която се образуват емисии от азотни оксиди) и нов проект, разположен в ДП, които могат да предизвикат значително кумулативно въздействие върху определени рецептори в ЗС.
|
Зоната на въздействие е свързана главно с вида и мащаба на проекта и трасетата на разпространение на замърсителите на околната среда.
Проектите, които е възможно да окажат въздействия на големи разстояния, включват, но не само:
-
проекти, при които се образуват емисии от замърсители на въздуха и водите;
-
проекти, които е възможно да засегнат мигриращи видове;
-
проекти, които оказват въздействие върху природните ресурси;
-
проекти, свързани с климатичните промени10.
В началните етапи на ОВОС, често на етапа на преценката на необходимостта, се установява нуждата от съвременна информация относно състоянието на околната среда в потенциално засегнатата Страна. В този смисъл би било удобно, ако тази информация е налична в електронна форма и ако държавите осигуряват достъп до нея (напр. на интернет страници), напр. относно местоположението на защитените зони, включително и тези класифицирани като зони от НАТУРА 2000, екологични коридори и определени за ползване терени (съгласно планове за земеползване, ако такива са налични).
Източник: (ECE/MP.EIA/6)11
| Вид проект
Дейностите, изброени в Приложение І на Конвенцията по ОВОС, съответно тези по Приложения І и ІІ на Директивата за ОВОС, оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда. Мащабът и значимостта на въздействието зависят не само вида дейност, но и от някои специфични фактори като характеристиките и местоположението на дейността.
Мащабът и характеристиките на въздействия са основата, върху която се определя тяхната значимост. На ранните етапи от процедурата може да е трудно да се получи количествена информация относно характеристиките на вероятните трансгранични въздействия. Поради тази причина КО на ЗС може да вземе предвид общите характеристики на предлаганата дейност по Приложение ІІІ от Конвенцията по ОВОС, където са посочени критериите за определяне на значимостта на въздействията (вид дейност, местоположение и размер и характер на дейността), без разстоянието до границата да се споменава като критерий.
Различните територии от околната среда биват засягани по различен начин от дейностите по Приложение І на Конвенцията по ОВОС. Информация относно характеристиките на дейностите и техните въздействия може да бъде открита в:
-
Референтните документи за НДНТ (BREFs) – инсталациите, които трябва да са в съответствие с ДИЕ и които трябва да бъдат експлоатирани при спазване на НДНТ. Референтните документи на НДНТ предоставят информация относно специфичните емисии на инсталациите по КПКЗ;
-
Контролните листове по ОВОС – консолидиран списък – не всички дейности по Приложение І от Конвенцията по ОВОС са свързани с инсталации по КПКЗ. UNECE изготви списък12 на почти всички дейности, като се представят елементите на околната среда (въздух, води, климат, флора, фауна, почви, ландшафт, исторически паметници, човешко здраве и безопасност, културно наследство, социално-икономически), които е възможно да бъдат засегнати от всяка от дейностите по Приложение І от Конвенцията по ОВОС, включително и ФАКТОРИ и КОМЕНТАРИ относно опасността на замърсителите, възможните въздействия върху околната среда и препращания/източници;
-
Научна литература.
„Ръководството относно практическото прилагане на Конвенцията по ОВОС“ обръща внимание на факта, че „Конвенцията се прилага не само спрямо трансгранични въздействия между съседни държави, а и спрямо трансгранични въздействия на голямо разстояние. Дейностите, които могат да предизвикат въздействия на големи разстояния в трансграничен контекст, включват и дейностите, които водят до образуването на емисии от замърсители на въздуха или водите, дейности, които е възможно да засегнат мигриращи видове и дейности, свързани с климатичните промени.“ В този смисъл, за идентифицирането и характеризирането на въздействията се препоръчва да се вземат предвид свързаните разпоредби на международните конвенции относно опазването на околната среда и биологичното разнообразие (вж Каре 8).
Каре 8. Списък на международните конвенции относно опазването на околната среда и биологичното разнообразие (неизчерпателен)
-
Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, приета в Хелзинки, 1992 г.;
-
Конвенция за трансграничните въздействия на промишлените аварии, приета в Хелзинки, 1992 г.;
-
Конвенция относно Закона за използването на международните водни течения за ненавигационни цели, приета през 1997 г.;
-
Конвенция относно гражданската отговорност за вреди, причинени от дейности, опасни за околната среда, приета в Лугано през 1993 г.;
-
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, приета в Берн през 1979 г. (Бернска конвенция);
-
Конвенция за биологичното разнообразие, приета в Найроби през 1992 г.;
-
Конвенция за мигриращите видове диви животни, приета в Бон през 1979 г. (Бонска конвенция);
-
Конвенция за влажните зони с международно значение и по- специално като местообитание на водолюбиви птици, приета в Рамсар през 1971 г. (Рамсарска конвенция);
-
Конвенция за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав, приета в София през 1994 г.;
-
Конвенция за опазване на морската околна среда на Североизточния Атлантически океан, приета в Париж през 1992 г. (Оспарска конвенция);
-
Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване, приета в Букурещ през 1992 г.;
-
Международна конвенция за опазване на морето от замърсяване от кораби, 1973/1978, (Марполска конвенция);
-
Протокол от Киото към Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата, приет през 1992 г.
|
„В чл. 4 и Приложение ІІІ от Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии се изисква извършването на ТОВОС, която е почти идентична с тази по Конвенцията от Еспо. В чл. 4(4) изрично се изисква за случаите, когато са приложими и Конвенцията от Еспо, и Конвенцията за трансграничните въздействия на промишлените аварии и когато тази оценка включва оценка на трансграничните въздействия на промишлените аварии от работа с опасни вещества, извършвана в съответствието с тази Конвенция, окончателното решение, взето за целите на Конвенцията по ОВОС ще отговаря и на изискванията на тази Конвенция.“13
| Местоположение – определяне на потенциално засегнатата държава/държави
Потенциално засегнатите страни ще бъдат идентифицирани на етапа на преценката на необходимостта от ОВОС или при определянето на обхвата й. Това е много важна стъпка за развитието на процеса по ОВОС, тъй като от това ще се определи и кои държави ще участват в процедурата. Както бе казано по-горе, наличието на трансгранични въздействия зависи от вида проект, но и от разстоянието до държавна граница. Някои държави-членки на ЕС имат сухоземни, морски или речни граници с трети страни или със Страни по Конвенцията.
Проектите, изброени в Приложение І и ІІ на Директивата за ОВОС и по-специално случаите, в които се очаква да възникнат неблагоприятни въздействия върху околната среда. Имайки предвид местоположението на дейността са възможни и следните ситуации:
-
точкови проекти, разположени извън територията на държава-членка. В този случай в зависимост от вида проекти, разстоянието до границата, вида граница, замърсителите могат да достигнат до една или повече държави-членки по въздух или вода (подземни или повърхностни водни обекти);
-
проекти, пресичащи граници (съвместни проекти), при които страните на чиято територия се възнамерява да бъде изпълняван проектът, са и засегнати държави-членки (тръбопроводи, магистрали, мостове);
-
проекти, включващи повече от една държави-членки в качеството им на възложители – тръбопроводи, магистрали;
-
проекти (например такива, свързани с ядрена енергетика), при които е възможно да има множество засегнати държави-членки или при които трансграничните въздействия са по-скоро риск, а не вероятност.
Каре 9. Трансгранични въздействия на големи разстояния
В „Ръководството относно практическото прилагане на Конвенцията от Еспо – Практически решения при прилагането на Конвенцията от Еспо“ (UNECE, 2006 г.) се казва, че „в повечето случаи Конвенцията ще се прилага между съседни държави. Все пак следва да се отбележи, Конвенцията се прилага не само към трансгранични въздействия между съседни Страни, а и към и такива на големи разстояния. Дейности, от които е възможно да възникнат въздействия на големи разстояния в трансграничен контекст, включват дейности, при които се образуват емисии от замърсители на въздуха и водите, такива, които е възможно да засегнат мигриращи видове и такива, свързани с климатичните промени.“
|
В Приложение № 1 от настоящето Ръководство са представени примери за специални случаи за идентифицирането на ЗС в трансграничен контекст.
Сподели с приятели: |
