Йога нидра свами Сатянанда Сарасвати

При мнозинството от пациентите в двете групи се наб­людаваше субективно подобрение. Симптоми като гла­воболие, виене на свят, нервност, раздразнителност и без­съние при повечето пациенти изчезнаха и те се чувстваха здрави и щастливи.

Имаше значително намаляване на кръвното наляга­не при обучаваната група в сравнение с контролната гру­па. 21 пациенти от общо 27 показали значително намаля­ване на кръвното налягане. Средното ниво на кръвното налягане намаляло от 118 на 103 мм Нg. След четириме­сечно проследяване то беше 107 мм Нg. При около 50% от пациентите нуждата от лекарства беше намалена с 33 до 100% (средно 41%). Нямаше значителна промяна в кръвното налягане при пациентите в контролната група.

Спадане на кръвното налягане беше забелязано и в трите групи. При пациентите от първа група средното ниво на кръвното налягане намаля от 134 на 107 мм Нg (спад : 27 мм Нg). Резултатите са показани в Таблица 4

Подобрение не бяха получили главно онези пациен­ти, които посещаваха нередовно заниманията.

(71 пациента на лекарства)

От горните резултати става ясно, че релаксационните техники като обучението в използването на биологич­на обратна връзка и шавасана помагат за намаляване на кръвното налягане при хипертонични пациенти.

Хипоталамусът е контролен център на автономната нервна система и поддържа хомеостазата. Получените в резултат хемодинамични промени при идиопатичната хипертензия са подобни на онези, които се появяват при чо­век с нормално кръвно налягане по време на емоциона­лен стрес (*3). Тези промени могат да се наблюдават и при подаване на директни електрически стимули към дви­гателните центрове и зони от хипоталамуса. Изглежда пе­риодичното подаване на стимули към хипоталамуса во­ди до задържане на високо ниво на кръвното налягане. Няколко труда в тази област показват, че психологичес­кият стрес играе важна роля в патогенезата на хиперто­нията (*4-7).

Каквато и да е етиологията на хипертонията, нарав­но с това има и повишаване на нивото, на което функци­онират механизмите на хомеостазата, а те реагират как­то на повишаването, така и на спадането на кръвното на­лягане. По този начин регулиращият механизъм в хипо­таламуса вероятно е настроен да действа на едно завише­но ниво на хипертония и ако може да бъде пренастроен на нормално ниво, хипертонията може да бъде контро­лирана.

Обикновено кората на главния мозък получава мно­го разнообразни импулси от околната среда, водещи до емоционална и умствена реакция. Тези съобщения се по­дават към лимбичните зони, водещи до реакции в хипо-^ таламуса и хипофизата, които се проявяват като физио­логични реакции, например при телефонно обаждане чо­век може да започне да се поти, да получи сърцебиене или да се повиши кръвното му налягане.

Йогийското обучение води до повишена възбудимост на мозъчната кора и в същото време до намалена възбу­димост на лимбичната система, което се изразява в чо­вешката личност и субективните преживявания като по­вишено възприемчиво осъзнаване и едновременно с това като намалена емоционална реакция. По този начин ре­гулаторният механизъм в хипоталамуса се настройва на нормално или близко до нормалното ниво. Това помага за намаляване на високото кръвно налягане. При упраж­ненията с използване на биологична обратна връзка все­ки момент психологическите промени се отчитат посред­ством уреди. Това мотивира хората да видоизменят тези промени, което води до видоизменение и в реакциите на хипоталамуса и хипофизата. По този начин двете техни­ки постигат подобни резултати, въпреки че действат по различни неврофизиологични пътища.

Резюме

В днешно време човек е подложен на повече стрес и напрежение, отколкото когато и да било преди. Стресът играе важна роля в патогенезата на първичната хипертонична болест (есенциалната хипертензия). Двадесет и се­дем пациенти с хипертония бяха тренирани чрез използ­ването на биологична обратна връзка. Галваничното кожно съпротивление даваше данни за релаксация. В края на опита при повечето пациенти се наблюдаваше субек­тивно подобрение. Средното ниво на кръвното налягане беше намалено от 118 на 103 мм Нg, а нуждата от лекарс­тва - на 41%. Подобни резултати бяха наблюдавани при температурното регулиране с използването на биологич­на обратна връзка.

Осемдесет и шест пациенти с хипертония бяха обуче­ни в шавасана. йогийско упражнение. Пациентите бяха разделени на три групи. Първа група се състоеше от па­циенти, които не вземаха никакви антихипертонични ле­карства, втора група обхващаше пациенти, чието кръвно налягане беше адекватно поддържано с лекарства, и тре­та група включваше пациенти, чието кръвно налягане не беше поддържано задоволително, въпреки приемането на лекарства. След практикуването на шавасана, на края на трите месеца, мнозинството от пациентите съобщиха за общо усещане за здраве и щастие и забележително подоб­рение на симптоми като главоболие, безсъние, нервност и т.н. В първа група имаше снижаване на кръвното наля­гане от 134 на 107 мм Нg. Във втора група нуждата от лекарства беше намалена на 32%. В трета група средното ниво на кръвното налягане беше понижено от 120 на 110 мм Нg, а нуждата от лекарства на 29%.

Механизмът за снижаване на кръвното налягане е описан.

По този начин обучението чрез апаратура за био­логична обратна връзка и/или чрез шавасана са важно допълнение към съществуващите антихипертонични средства.
Йога нидра и използването на биологична обратна връзка

Това са предварителни сведения по програмата на курсовете за намаляване на стреса, провеждани в Сатянанда ашрам, град Пърт, Австралия, през 1980-1981 г., с прилагането на йогийски техники, улеснени чрез използ­ването на биологична обратна връзка. В основата на кур­совете е залегнало обучението в йога нидра, въпреки че там където е необходимо, са включени и техники на аса-ни, пранаяма и медитация. Всеки курс се провеждаше в период от десет седмици, два часа седмично, с групи от дванадесет до четиринадесет възрастни - мъже и жени. Целта беше да се развие способността за дълбока релак­сация и да се стимулира личностното израстване посред­ством практикуването на йога, с наблягане върху важ­ността на поддържане практикуването на тези техники. Използването на биологична обратна връзка беше отли­чен метод за демонстрация на участниците как са нап­редвали през десетседмичния период на обучение. Това даде положителен тласък за увеличаване на ефективност­та на практиката йога нидра.

Курсовете разкриха, че макар йога нидра да е прек­расен метод за постигане на дълбока релаксация, проб­лемите със стреса невинаги произлизат от свръхвъзбудимост и неспособност за релаксиране. Открито беше, че други йогийски техники са полезни при хармонизиране на дисбалансираните наклонности, преди да се въведе дълбоката релаксация.

Оборудване

Основният апарат, използван за биологична обратна връзка, беше уредът за измерване на електрическото кож­но съпротивление (ЕКС), който е по-точен от по-често из­ползвания уред за измерване на галваничното кожно съп­ротивление (ГКС).Той мери стойността на кожното съп­ротивление на дланта на ръката, което варира право про­порционално на промените в автономната нервна систе­ма. Уредът има две скали. Едната е разграфена до 2 мегаома. Това измерване показва основното кожно съпротив­ление (ОКС), което е действителната стойност на кожно­то съпротивление в съответния момент. Общо казано, нис­кото основно кожно съпротивление показва активирано или възбудено състояние, а високото основно кожно съп­ротивление показва състояние на релаксация, отдръпване навътре или подвъзбудимо състояние.

При другата скала стрелката на уреда се настройва в центъра на скалата, от който тя може да се отклонява на­дясно или наляво и да измерва процентната промяна в реакцията на автономната нервна система. Нейното дви­жение надясно показва възбуждане, което се свързва ос­новно с активиране на симпатиковата нервна система в отговор на някакво предизвикателство или стрес. Дви­жението на стрелката наляво показва степента на релак­сация, която е била постигната, и тя се свързва основно с активирането на парасимпатиковата нервна система.

Чрез използването на тези две скали, заедно с извес­тен брой контролни изследвания на способността на чо­век да реагира на стимули или да се отпуска, може да се извлекат заключения в широк диапазон относно степен­та на контрола, който човек упражнява върху своите ав­тономни нервни реакции.

В началото на всеки курс участниците преминаваха през следните шест основни контролни изследвания с уре­да за измерване на електрическото кожно съпротивление. Автономните им реакции бяха записвани и от тях се по­лучи многоизмерен профил на личните им психофизио­логични реакции. Това даде възможност да се предпи­шат най-подходящите практики на индивидуална база.

1. Измерване на основното кожно съпротивление в „нормално" будно състояние. Това показваше дали паци­ентът е действително силно напрегнат или прекалено обърнат навътре, когато е в състояние, което счита по принцип за нормално за себе си.

2. Измерване на процентната промяна в кожното съпро­тивление, докато участниците провеждаха своя собст­вена незаучена предварително форма на релаксация в продължение на десетминутен период. Резултатите бя­ха разположени върху графика, хоризонталната ос на която отчита времето, а вертикалната - процентната промяна в кожното съпротивление. Добрият отклик на релаксацията например би бил показан на уреда за из­мерване на електрическото кожно съпротивление чрез плавно, стабилно преместване на стрелката наляво и графиката би била във вид на плавна крива към нива­та на дълбоката релаксация. Често резултатите вари­раха в широк диапазон. Например човек, който „се опитва твърде усилено" да релаксира, всъщност може да предизвика възбуждане, показано чрез движението на стрелката надясно вместо наляво. При други хора нивото на релаксация не беше така дълбоко, както би могло да се получи, или се колебаеше в отчетливи схе­ми и т.н.

3. Измерването на основното кожно съпротивление след десетминутна релаксация в изследване 2. То показва­ше дали пациентът е способен да релаксира дълбоко или вместо това се е получило възбуждане. След това пациентите се оставяха да се върнат до своето „нор­мално" будно състояние и стрелката се настройваше отново в центъра на скалата.

4. Реакция на предизвикателството. Тя се състоеше в оси­гуряване на някаква форма на външен стимул, като например силен звук или убождане с игла, и се отбелязваше отклоняването на стрелката от центъра на ска­лата. Стимулът въздействаше като предизвикателство към нервната система, така че този тест показва как човек реагира по принцип на предизвикателства или на стрес. Една желателна реакция би била отразена чрез стабилното придвижване на стрелката надясно. Помнете, че е нормално за човек да реагира на стреса. Проблеми възникват, когато не можем да се върнем към нормалното си състояние или да релаксираме от­ново след това. Това води до следващото изследване.

5. Измерването на времето, необходимо на стрелката да се върне в центъра след въздействието на стимула. На балансиран човек за целта са нужни 1-2 минути, но за един напрегнат човек е трудно да релаксира отново и стрелката може да остане доста надясно за по-дълъг период от време, което показва доминирането на симпатиковия дял от автономната нервна система.

6. Накрая с групата се провеждаше обикновена йога нидра, при която нивото на индивидуалната релаксация беше проектирано върху координатна система, чиято абсцисна ос бе времето, а ординатата й - процентната промяна. Това неизменно показваше на участниците, че с практикуването на йога нидра могат да се постиг­нат много по-дълбоки нива на релаксация в сравнение с предишния им идеал за максимална релаксация.

С напредването на програмите стана очевидно, че не­изменно се появява един от петте различни модела на ре­акция в автономната нервна система. В съответствие с това се подготвяше подходяща програма от йогийски прак­тики за балансиране на специфичните тенденции, отра­зени във всеки модел на реагиране. Тези пет типа и съот­ветстващите на тях практики са изброени по-долу:

Затова е необходимо да се започне с използването на други йогийски практики като шакти бандхи, триконасана, суря намаскар, бхастрика, бандхи, пеенето на Ом, киртан и в по-драстичните случаи - с шанкхапракшалана, която има мощни психологически и фйзиологически ефекти. Веднъж преодолеят ли се първоначалните блокажи, с успех могат да се въведат и техниките на йога нид-ра и проста медитация. Преди въвеждането на дълбока­та релаксация е необходимо постигането на известен кон­трол върху автономните функции, защото в противен слу­чай няма да се реагира на техниката.

За този четвърти тип личности йога нидра не е при­ложима, тъй като практикуващият ще има големи труд­ности с излизането от състоянието на по-дълбоко обръ­щане навътре, постигнато чрез практиката. Целта на йо­га е да се постигне контрол върху автономната нервна система, което означава не само овладяване на способ­ността за релаксация, но и на способност за възбуждане. При такива индивиди практиките на йога нидра могат да се използват само когато те постигнат способността да реагират на възбуждащи стимули, излизайки от свое­то интровертно състояние. За улесняване на този процес програмата от практики за тях включва суря намаскар, динамични асани, шакти бандхи, бхастрика пранаяма, аг-нисара крия и кунджал крия.

Първоначално курсовете бяха предназначени за ти­пичния свръхвъзбудим вид хора (първа група), но ско­ро с оформянето на останалите четири модела на авто­номно поведение стана очевидно, че хората, които счи­тат, че живеят под стрес, не принадлежат единствено към тази категория. Установено беше, че всяка група би се развивала по доста различни начини с изменящи се нуж­ди и изисквания. Например по време на един курс, про­веден специално за членовете на определена религиозна група, беше открито, че повечето от участниците при­надлежат към втория, или „фиксиран", тип поведенчески модел. Така че техниките, използвани при тази гру­па, претърпяха значително изменение в сравнение с тех­никите, приложени при другите курсове. Интересно бе­ше още, че курсовете за овладяване на стреса привлича­ха типове хора, доста различни от онези, които биха се записали в нормален курс по йога, но тяхното отноше­ние към йога ставаше много по-положително, след като чрез резултатите от използването на биологична обрат­на връзка се виждаше, че тя наистина въздейства и има здрава емпирична основа.

"Иогасчитта вритти ниродхах" (сутра 2), класически­ят отговор на Патанджали на въпроса: „Какво е йога?", показва, че йога е процес на блокиране на модификации­те на съзнанието. Блокиране не означава потискане, а спо­собност да „се отпуснеш" и да се носиш като по вода върху различните модификации на съзнанието. Точно това е способността, която се придобива чрез обучението в йо­га нидра. Както видяхме в предходния анализ на нашето собствено изследване, онзи, който в отговор на стреса мо­же да си позволи да излезе от нормалното си състояние и след това да изостави състоянието на възбуда, щом прик­лючи стресовата ситуация; който може да си позволи да излезе от нормалното си будно състояние, за да навлезе в дълбока релаксация и след това да излезе от това релаксирано състояние, когато ситуацията го изиска, е човек, който притежава психологическа зрялост. Той наистина може да се справи с всички житейски ситуации с осъзна­ване, контрол върху нервната система и нейните реакции и да живее един балансиран, щастлив и ползотворен жи­вот. Това е целта и преживяването на йога.

Всеки от останалите четири типа хора, определени чрез контролните изследвания на електрическото кожно съпротивление, илюстрират някаква форма на умствени пречки при протичането на този процес на отпускане, които пречат на балансираното функциониране на автоном­ната нервна система и следователно водят до дисбаланс между ида и пингала, между умствените енергии (манасшикпги) и жизнените енергии (прана шакти). В йогийската физиология ние знаем, че когато ида и пингала са ба­лансирани, функционира сушумна нади (духовната енер­гия) и съществува състоянието на медитация, докато при йога терапията именно дисбалансът между тези две сили е коренната причина за умствен дисбаланс и психосоматични болести.

Красотата на проведените в Програмата за намаляване на стреса изследвания откриваме във факта, че те ясно илюстрират твърдението на Свами Сатянанда, че всички йогийски практики, без изключение, са ориенти­рани към постигането на състояние на медитация във всекидневния живот чрез балансиране на ида и пингала, ка­то по този начин се постига контрол върху функциони­рането на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Това показва също така, че независимо от конкретния проблем винаги съществува набор от йогийски техники, с които да му бъде противодействано и да се придвижи целият организъм до състоянието на баланс. По подобен начин ние трябва добре да осъзнаваме, че някои практики могат да бъдат неподходящи при специфични състояния на дисбаланс. Йогийските техники са като силни лекарства и не бива да бъдат предписвани без опит. Въпреки че бяха описани пет разграничими типа психофизиологическо поведение, всъщност няма ясна обособеност и резки граници между тях. Например някои хора започват да реагират нормално на релаксацията, но след това „засядат" в определена точка или понякога до­ри реагират с възбуда след постигането на определено ни­во на релаксация. Първият случай предполага, че в про­цеса на релаксиране на някакво подсъзнателно ниво има блокиране, докато вторият случай показва, че това бло­киране всъщност предизвиква страх или страдание, как­вито могат да се появят, когато човек се сблъсква с по­тиснати, недокрай разрешени травматични преживявания. Тези пречки при съответния човек често се появяват в един и същ момент в йога нидра, което спомага да му се помогне да разпознае и оцени проблема и след това да се освободи от него.

Важно е също така всеки човек да се разглежда инди­видуално, тъй като всички си имаме различни методи и способности за справяне със стреса и някои хора могат да действат нормално при по-високи нива на стрес от ос­таналите. Стресът може да бъде просто дефиниран чрез формулата: