Спазъм на коронарните съдове

В клиничната практика често е изключително труд­но да се направи разграничение между пристъп на стено­кардия и миокарден инфаркт, особено при започването на сърдечната болка. Въпреки това обикновено се прие­ма, че са отговорни два различни механизма (артериосклероза и тромбоемболия).

Наскоро данни от университета в Пиза (Италия), са показали убедително, че за стенокардията и инфаркта е отговорен един основен механизъм, наречен спазъм на ко­ронарните съдове (*7). При него кръвоносните съдове на сърцето получават частичен или пълен спазъм в отговор на емоционалното и психическото напрежение, препре­давано от лимбичните (емоционални) центрове на мозъ­ка надолу към стените на кръвоносните съдове на сърце­то посредством хипоталамуса и симпатиковите (съдосвиващи) нервни влакна, водещи към сърцето. Това револю­ционно откритие силно накланя везните към предполо­жението, че факторите за образуването на тромб и артериосклеротичното уплътняване може би са предимно следсмъртни събития без голямо клинично значение при започването на сърдечните болки. Затова важен фактор при сърдечния удар и ангината е особено тежкият товар на емоционалното и психическо напрежение, обхванало индивида точно преди удара.

Способността на йогийската релаксация да променя емоционалния и умствения климат на сърдечноболния па­циент чрез комбинация от релаксация и отклоняване на вниманието, както и да предотвратява появата на гръд­на ангина или предстоящ инфаркт, все още не е широко прието в медицинските кръгове, въпреки че е ясно описа­но в медицинската литература отпреди 30 години. През 1948 г. Арън Фрийдел, американски кардиолог, отбеляз­ва, че внимателното дишане през ноздрите (познато в йога нидра като анулома вилома, или психическо дишане през носа) е изключително ефективно, бързо и нелекарствено средство за контролиране и облекчаване на стенокардната болка при сърдечноболни пациенти (*8).

Едва сега става известно значението на йога нидра като главна терапевтична техника при исхемична болест на сърцето. Практиката води до установяването на със­тояние на дълбок умствен покой и емоционална релакса­ция. Тя бързо освобождава коронарния спазъм на кръво­носните съдове, като облекчава стенокардната болка и предотвратява потенциалния инфаркт в момента на за­почването му.

Бъдещата роля на йога нидра при грижата за сърце­то и при лечебните режими, както изглежда, ще бъде ог­ромна. Ползата от практиката на йогийска релаксация при предпазването от болести на сърдечносъдовата сис­тема се признава и приема доста добре (*9). Но сега се изяснява и нейният потенциал по отношение на облекча­ването на остри коронарни заболявания.

Високото кръвно налягане и неговите усложнения са водеща причина за смъртността в съвременните общест­ва. При това свързано със стреса психосоматично нару­шение след дълги периоди от месеци или години на поддържане на високо кръвно налягане в цялата артериална система може да се получи обширно поражение на сърце­то, кръвоносните съдове, очите, бъбреците и мозъка. На прогресивно увеличаващ се процент от населението днес се предписва лекарствена терапия срещу високо кръвно налягане през останалата част от живота им, за да се из­бегнат тези усложнения и преждевременна смърт.

Огромно мнозинство (9 от 10) от хипертониците са с диагноза за есенциална (идиопатична) хипертензия, за ко­ято не е била открита никаква причина от учените меди­ци. Висок процент от тези пациенти не страдат от никак­ви тревожни симптоми. До днес единствената ефективна форма на лечение е била доживотната антихипертонична лекарствена терапия. За съжаление лекарствените прог­рами, които се назначават, изобщо не са съвършени. Те предизвикват много странични ефекти при повечето па­циенти, които в резултат избират да прекъснат терапия­та въпреки риска да изтърпят опасни последици и да сък­ратят живота си. В тази светлина появяването на релак­сацията чрез йога нидра като безопасно, ефективно и съв­сем не скъпо лечение за лека до средна хипертония е сил­но окуражаващо както за лекарите, така и за обществото като цяло.

Ефективността на йога нидра при понижаването на високото кръвно налягане при хипертонични пациенти е била доказана при много клинични изследвания (*5, 10, 15). Сега практиката се предписва нашироко от лекарите в няколко страни при пациенти, страдащи от лека до сред­но тежка хипертония.

Открито е, че терапията с йога нидра, приложена как­то самостоятелно, така и като спомагателна терапия, по­нижава систоличните стойности (систоличното кръвно налягане) средно с 15-20 мм живачен стълб, а диастоличните стойности (диастоличното кръвно налягане) с 10 мм живачен стълб след три седмици или повече всекидневно направлявана практика (*10, 12, 13). В резултат новодиагностицираните и асимптоматични хипертоници сега често са способни да урегулират кръвното си налягане в приемливите граници, без да се налага да прибягват до антихипертонични лекарства и лечение, чиито странич­ни въздействия като нарушение на съня, депресия и импотентност при мъжете могат да бъдат достатъчно теж­ки и осакатяващи, за да направят невъзможно тяхното използване. В по-острите или дълго продължили случаи йога нидра е полезна допълнителна терапия, даваща въз­можност на голям процент от пациентите значително да намалят или дори да прекъснат приема на лекарства. Са­мо малък процент от болните не успяват да реагират по­ложително на тази практика.

Изследвания

Наскоро проведени изследвания в медицинския фа­култет на Станфордския университет (САЩ), демонстри­раха, че спадането на кръвното налягане, предизвикано чрез всекидневното практикуване на йога нидра, има дъл­готраен и дълбок ефект, продължаващ през целия ден, а не е някакъв преходен случаен ефект, получен по време на практиката (*14). Друго контролно изследване, про­ведено в Невропсихиатричния институт „Лангли Портър" в Калифорния, стигнало до откритието, че по-ниски стойности на кръвното налягане и намаляването на тревожността при хипертоничните пациенти се поддържа 12 месеца след практикуването на йога нидра (*15).

В резултат на тези изследвания йогийската релакса­ция се превръща в предпочитано лечение при случаите на лека, наскоро диагностицирана хипертония, докато при по-тежките или неподатливи случаи използването й като спомагателна към конвенционалната лекарствена те­рапия дава възможност за намаляване на дозите и стра­ничните ефекти.

В едно от най-значимите изследвания досега екип от —изследователи от отделението по кардиология^а болни­цата К. Е. М. в Бомбай, начело с д-р К. К. Дейти. оценя­ват ефектите от практикуването на релаксация при хи­пертония. Пациентите били обучени в началната форма на йога нидра, наречена шавасана.

Мнозинството от пациентите показали определено подобрение на симптомите след триседмично обучение. Главоболието, виенето на свят, нервността, раздразни-мостта и безсънието изчезнали при почти всички изслед­вани. Други симптоми намалели по сила и се наблюдава­ло общо подобряване на субективното състояние на бол­ните. При 52% от пациентите се получило значително на­маляване на кръвното налягане и/или лекарствените до­зи. Изследователите стигнали до заключението, че „тази терапия отваря нови врати за лечението на хипертония­та." Пълните данни от това забележително проучване са отпечатани в приложението след тази глава.
ПРИЛОЖЕНИЕ

Стрес и болести на сърцето

К. К. Дейти, С. С. Бхагат⁵

Днес човек е подложен на далеч по-голям стрес и нап­режение, отколкото по което и да е време в историята. Технологическото и икономическото развитие налага та­кива темпове и начин на живот, с които индивидът не мо­же да се справи. Човек се превръща в жертва на чудови­щето, което сам е създал, чудовището на прогреса. Умст­веният стрес и напрежение е наказанието, което изтърпя­ва за това, че е станал „по-цивилизован". Вярно е, че ня­кои хора са по-силно предразположени към въздействието на стреса, но никой не е имунизиран срещу него. Варира единствено прагът на чувствителност. Стресът влияе вър­ху различните части на тялото и може да доведе до раз­лични болести.

През последните години съществено са се увеличили случаите на сърдечносъдови заболявания и на хиперто­ния. Въпреки че високото кръвно налягане е широко раз­пространено в света, за причините му се знае твърде мал­ко. Около 10 процента от случаите на високо кръвно на­лягане са вторично явление на болести на бъбреците, аортата, ендокринните жлези и т.н. Това са случаи на вто­рична хипертония. В останалите 90 процента не може да открие никаква причина за високото кръвно налягане. При тях етиологията⁶ е непозната и по тази причина състоянието се класифицира като есенциална, или идиопатична⁷ хипертензия.

Установено е, че градското население има по-високо кръвно налягане от селското население (* 1, 2, 9). Това ве­роятно е поради факта, че хората в градските райони живеят при много по-голям стрес, отколкото хората в сел­ските райони. Високият стандарт на живот, високата сте­пен на образованост, високите доходи и професиите, изис­кващи по-високи умения, са свързани с високи стойности (на кръвно налягане. При някои професии напрежението е по-голямо, отколкото при други професии. Админист­ратори, професионалисти и хората с напрегнати професии са под стрес през по-голямата част от времето. В изследване на пациенти със сърдечносъдови заболявания и равен брой контролни случаи, проведено от Русек и Зохман (*8), било забелязано, че работният стрес е отговорен много повече за големите разлики между групите, от­колкото другите рискови фактори, като диета, наследст­веност, пълнота, пушене или физическо упражняване.

Повечето пациенти с хипертония се лекуват с лекарс­тва, които трябва да вземат до края на живота си. Едни от недостатъците на лекарствената терапия са цената на лекарствата и страничните им ефекти. Следователно са добре дошли всякакви други средства, които биха могли помогнат за снижаване на кръвното налягане. Имен­но тук важна роля играят йога, установяването на обрат­на връзка с автономните процеси в тялото (използването на биологична обратна връзка - biofeedback) и други релаксационни техники.

Това изследване беше предприето, за да бъдат откри­ти ефектите от релаксационните техники, използването на биологична обратна връзка и шавасана (йогийско уп­ражнение) при пациенти, страдащи от хипертония.

Двадесет и седем пациенти с хипертония бяха подб­рани за обучение чрез апаратурата за биологична обрат­на връзка (наблюдение и управление на автономните те­лесни процеси) и осемдесет и шест - за шавасана.

Тази група се състоеше от 27 пациенти - 16 мъже и 11 жени. Възрастта им варираше от 39 до 78 години (средно 55). Известно беше, че страдат от хипертония през пос­ледната една година, а в някои от случаите - в продълже­ние на 20 години (средно по 6,8 години). При 25 души етиологията на хипертонията беше идиопатична, а при двама - болест на бъбреците. Всички с изключение на два­ма приемаха антихипертензивни лекарства, но кръвното им налягане не можеше да се регулира добре. Двадесет контролни случая на хипертония, 9 мъже и 11 жени, бяха подбрани по възраст и пол колкото е възможно по-близо до групата на лекуваните. В тази група 18 пациенти бяха с идиопатична, а двама с бъбречна хипертония. Средно­то ниво на кръвното налягане при двете групи е показа­но в таблица 1.

Първоначално кръвно налягане е онова, което е от­четено, когато пациентът за пръв път е забелязал, че стра­да от хипертония. Основното кръвно налягане преди опи­та е усреднена величина на 18 стойности, измерени за три отделни дни след половинчасова почивка всеки ден. Кръв­ното налягане се измерваше в изправено, седнало и лег­нало положение и средният резултат от тях се приемаше за окончателна стойност. Подобен критерий беше при­ложен и при контролната група.

Симптомите на тези пациенти варираха. По ред на ^честотата те бяха както следва: умора, главоболие, задух при усилие, замайване, раздразнителност, болка в гър­дите със или без ангина пекторис, сърцебиене, неспокойс­твие и депресия. Главоболието и умората бяха много чес­то срещани и присъстваха съответно при 70% и 65% от пациентите. Симптомите в групите на лекуваните и кон­тролните случаи бяха сравними.

Всички пациенти бяха силно мотивирани да сътруд­ничат максимално. С тях се осъществяваха индивидуал­ни срещи със занимания по три пъти на седмица за по половин-един час в продължение на около 9 седмици. Кръвното им налягане беше измервано в изправено, сед­нало и легнало положение в началото и в края на всяко занимание. Беше използван обикновен живачен апарат за измерване на кръвното налягане. Точността му беше про­верявана често. Всички диастолични налягания бяха от­читани в петата фаза. Тези пациенти бяха обучавани в релаксация и използването на биологична обратна връз­ка. Пациентите в контролираната група също участваха три пъти седмично в продължение на 9 седмици. Тяхното кръвно налягане се измерваше при пристигането им и от­ново след 30-60 минутна почивка на легло. Те нито бяха инструктирани в релаксация, нито им се съобщаваше ни­вото на кръвното им налягане. Те не бяха свързвани към никакви апарати за биологична обратна връзка.

Обучението се провеждаше в стая с приятна темпера­тура. Външните шумове бяха сведени до минимум, но не напълно изолирани. Един час преди това пациентите не консумираха храна. Всички тесни дрехи се събличаха, а очилата се сваляха.

По време на обучението пациентът лягаше на изсле­дователската кушетка напълно релаксиран. Затваряше очи. Първо го помолваха да диша бавно и ритмично, ка­то остави ритъма да достигне своя естествен ход, без уси­лия от негова страна.

През цялото време пациентът беше свързан към апа­рат за наблюдение и управление на автономните проце­си в тялото (биологична обратна връзка), отчитащ галваничното кожно съпротивление посредством продължи­телен звуков сигнал. Промените в кожното съпротивле­ние осигуряват доста надеждно измерване на степента на релаксация. Причината за промените в кожното съпро­тивление не е напълно известна, но активността на пот­ните жлези, която е пропорционална на активността на симпатиковата нервна система, е един от факторите, ко­ито се вземат предвид. Със задълбочаване на релаксаци­ята кожното съпротивление нарастваше и се получаваше спад във височината на аудиосигнала. Така по този на­чин пациентът се насърчава да продължи усилията във вярната посока и правилната ответна реакция моментал­но се засилва.

Накрая на всеки пациент се съобщаваше неговото кръвно налягане преди и след сеанса.

Пациентите бяха насърчавани да практикуват релаксация у дома два пъти на ден.

Дозата на лекарствата се регулираше в съответствие с реакцията на пациента и той участваше активно в това решение.

Тази група пациенти се състоеше от 68 мъже и 18 же­ни. Възрастта им варираше от 22 до 64 години - средно 40 години. Първоначалното им систолично кръвно налягане беше от 160 до 270 мм живачен стълб (мм Нg) и диастолично - от 90 до 145 мм Нg. Средното кръвно наля­гане беше 186/115 мм Нg. Етиологията на хипертонията беше идиопатична при шестдесет и двама, бъбречна при деветнадесети артериосклеротична при петима души. Об­щият брой пациенти в шавасана групата бе осемдесет и шест. Тези пациенти бяха разделени в три групи, както е показано в Таблица 2.

Първа група включваше петнадесет пациенти с хипер­тония. Тази група не получаваше никакви антихипертензивни лекарства. На пациентите се даваха таблетки с плацебо в продължение на един месец, преди да бъдат обу­чени в шавасана.

Втора група се състоеше от 45 пациенти. Те бяха на антихипертензивни лекарства от минимум две години и кръвното им налягане беше добре поддържано.

Трета група се състоеше от двадесет и шест пациен­ти. Те бяха на антихипертензивни лекарства, но кръвно­то им налягане не беше добре контролирано.

Кръвното налягане на пациентите, които не получа­ваха антихипертензивни лекарства, беше измерено в лег­нало и изправено положение и нямаше ортостатична хипотония. Но при онези пациенти, които бяха на антихи­пертензивни лекарства, то беше мерено в три положения: легнало, седнало и изправено. Средното ниво на кръвно­то налягане беше изчислено като диастоличното кръвно налягане плюс една трета от пулсовото налягане. Сред­ното ниво на кръвното налягане в легнало положение при първа група и средното ниво на кръвното налягане във всичките три положения при втора и трета група са по­казани в Таблица 3.

Таблица З

Средното ниво на кръвното налягане при трите групи, използващи шавасана

Група	Средно ниво на кръвното налягане преди всякаква терапия*	Начално средно кръвно налягане** с плацебо или лекарства
1	136	134
2	137	102
3	147	120

*Кръвно налягане, измерено в началото, когато е била открита хипертонията при пациента.

** Кръвно налягане, измерено след даването на лекарства или плацебо, но преди започването на шавасана.

Симптомите при пациентите бяха виене на свят, гла­воболие, сърцебиене, задъхване, ангина пекторис, разд­разнителност, безсъние, нервност и изтощение. Всичките изследвания с тези пациенти бяха проведени преди започ­ването на шавасана и през равни интервали след това.

При някои пациенти беше направена електромиограма на челния мускул, както преди, така и по време на уп­ражнението, за да се потвърди отпускането на мускули­те. Тези изследвания бяха повтаряни периодично.

Пациентите бяха инструктирани да посещават всеки ден Кардиологичния център, за да научат упражнението. Щом го научеха правилно, бяха съветвани всяка седмица да ходят да проверяват кръвното си налягане и правил­ността в изпълнението на техниката.

Техниката на йогийското упражнение (шавасана)

На пациента се позволяваше лека закуска един час пре­ди упражнението. Беше облечен в леки и свободни дрехи по време на неговото изпълнение, което беше следното:

Пациентът ляга по гръб, долните му крайници са раздалечени така, че да образуват ъгъл от 30 градуса помеж­ду си, а горните - така, че да образуват ъгъл от 15 граду­са с торса; ръцете от лактите надолу лежат на пода с полусгънати пръсти. Очите се държат затворени с отпусна­ти клепачи. Пациентът беше обучаван в бавно, ритмич­но диафрагмално дишане с кратка пауза след всяко вдиш­ване и по-дълга пауза в края на всяко издишване. След установяването на този ритъм той беше помолван да на­сочи вниманието си към ноздрите, към хладината на вдишвания и топлината на издишвания въздух. Проце­дурата помагаше да се поддържа обърнатото навътре вни­мание на пациента и по този начин той да забрави оби­чайните си мисли, да стане по-малко съзнателен към вън­шната обстановка и да постигне релаксация. Пациентът беше инструктиран да отпусне мускулите си така, че да е способен да почувства тежестта на различните части на тялото. Това се постига автоматично, щом пациентът на­учи упражнението.

Упражнението се изпълняваше в продължение на 30 минути. Опитен наблюдател следеше да няма никакви движения на частите на тялото освен ритмичното движение на корема. Физическата релаксация беше проверява­на от време на време, като крайниците бяха вдигани ц оставяни да паднат, за да се види тяхната отпуснатост. Повечето от пациентите научиха упражнението правил­но за около три седмици. Пулсът, кръвното налягане й дишането се измерваха преди и след упражнението. След като пациентите го научаваха правилно, честотата на вдишванията и издишванията беше обикновено между 4 и 10 на минута.

Дозата на лекарствата при пациентите от втора и тре­та група беше регулирана в съответствие с ответната ре­акция. Процентът на намаляване на лекарствата беше изчисляван при всеки случай въз основа на първоначална­та нужда от лекарства преди започването на шавасана.