Йога нидра свами Сатянанда Сарасвати

По време на практикуването на йога нидра съзнание­то се намира на различни равнища. Понякога е много близко до сетивата, а друг път - много далеч от тях. Ко­гато съзнанието е далеч, разбиране е възможно да се осъ­ществи единствено чрез слуховите канали. По време на йога нидра съзнанието периодично се изключва за по ня­колко мига, което означава, че преминава от подсъзна­телното към несъзнателното състояние и обратно.

Когато пратяхара се задълбочи и усили, се получава цялостна изолация на мозъка. Тогава мозъчната течност, която облива мозъка под черепа, се зарежда с едно висо­ко ниво на енергия. Д-р Ицак Бентов разработи научен модел на този процес. Той регистрира, че при дълбока медитация в кръвоносната система се наблюдават стоя­щи резонансни вълни. В резултат на тези вълни в течност­та, обливаща мозъка, се образуват малки ритмични по­тоци и вълни. Те постепенно стимулират и пробуждат по-висшите интелектуални и психични качества на мозъка.

В такъв момент човек започва да получава психични преживявания. В йога нидра обаче тези дълбоки психич­ни преживявания трябва да се избягват. Когато започнете да развивате психично осъзнаване, вие излизате извън гра­ниците на йога нидра. Това е основната разлика между повърхностната и дълбоката пратяхара. В състоянието на йога нидра вие сте винаги на границата. Когато навлезете в дълбокото състояние на пратяхара, вече не практикува­те йога нидра.

В йога нидра не бива да има никакви психически преживявания, никакви видения или експлозии. Моделът на осъзнаването в ума трябва да бъде постоянен и непрекъснат. Вие не сте нито на психично, нито на съзнател­но ниво, а сте точно на границата. Целостта на съзна­нието не е същата, както когато мислите. Това е едно прекрасно състояние, за което учените използват терми­на полусънно или полусъбудено състояние, но което аз наричам прага между видимото и невидимото.

Йога нидра и хипнозата

Тъй като йога нидра води до отдръпване на сетивата навътре, много хора я смятат за форма на хипноза. Но истината е, че това са две напълно различни науки. Въп­реки че и двете може да започват от едно и също състоя­ние на релаксация и възприемчивост, йога нидра действа в една посока, докато хипнозата - в друга.

Състоянието на ума, което се постига в йога нидра, е далеч отвъд хипнозата, но в своя процес на отделяне от сетивното познание умът действително преминава през хипнотично състояние. Но ако успеете да прекъснете се­тивните канали и да продължите да поддържате осъзна­ването си, ще бъдете способен да преминете отвъд барие­рите на своята личност и да достигнете до каквато поже­лаете дълбочина или височина. Съзнанието може да дос­тигне дотам, докъдето успеете да го отведете. Това е цел­та на йога нидра. Но в същото време трябва да знаете, че когато преминавате отвъд, до определен момент преми­навате през обхвата на хипнозата.

Ето защо по време на практиката постоянно се дава една важна инструкция: „Не заспивайте". В йога нидра трябва да се опитвате да поддържате осъзнаване. Отпус­кате се, но не заспивате. Не сте съзнателен на сетивно ни­во, но сте съзнателен в практикуването на йога нидра. Извършва се процес на автоматично мислене. В йога нид­ра мозъкът е напълно буден. Той получава по-високока­чествени стимули и развива различен тип осъзнаване от онова, което имаме в момента. А подложеният на хипно­за е въведен в дълбок сън, при който мозъкът изцяло прек­ратява своята работа. Съзнанието се ограничава до една малка сфера на действие и възможностите му са ограни­чени. Това е едно много тамасично² състояние, докато йо­га нидра увеличава възможностите и създава сатвично състояние.

Казано на научен език, когато централната нервна система и кората на главния мозък не осигуряват необ­ходимите стимули на мозъка и той е изолиран, се навли­за в състоянието, наречено хипноза. Това е мигновено съ­битие, преживяване с много малък обхват, при което мо­зъкът и кората на главния мозък са откъснати от енер­гийните канали.

Според йога има три важни надита, или енергийни канала, в това физическо тяло, познати като ида, пингала и сушумна. В ида се придвижва умствената сила, в пингала - жизнената сила, а в сушумна - духовната си­ла. Изразено с научна терминология, те се отнасят до симпатиковата, парасимпатиковата и централната нер­вна система.

През целия ни живот ида нади и пингала нади непре­къснато подхранват мозъка с необходимите стимули, да­ващи ни възможност да разпознаем един предмет, звук, идея. Ако ида и пингала спрат да функционират с помощ­та на пратяхара, мозъкът остава изолиран. Това се нари­ча хипноза. Но ако в същото време успеете да пробудите сушумна (която при повечето хора е запушена), то въп­реки че ще прекъснете връзката на двата канала за кому­никация (ида и пингала) с мозъка, централната нервна система остава активна, като вместо ида и пингала су­шумна ще осигурява на мозъка необходимите стимули и енергия.

В настоящия момент енергията, която мозъкът ви по­лучава, достига до него чрез ида и пингала. Онова, което му липсва по време на хипнозата, е ида/пингала връзка­та. Но в йога нидра централната нервна система - сушум­на нади, активира мозъка цялостно. Тъй като по време на йога нидра функционира сушумна нади, мозъкът по­лучава по-висококачествени стимули и различен тип поз­нание. Затова видът осъзнаване, което човек притежава в този момент, е напълно различно от онова, което има през останалото време. Но при хипнозата мозъкът е на­пълно изолиран от сетивните канали и затова неговото познание е стеснено, възможностите му са намалени от различни условности и той не е способен да функциони­ра отвъд своите ограничени възможности. Това е основ­ното различие между състоянията на осъзнаване, постиг­нати чрез хипнозата и йога нидра.

Човек следва инструкциите, а не инструктора

Йога нидра не се опира върху внушението и убежде­нието. Инструкциите се получават директно и единстве­ното внушение се състои в решението, което е дело на са­мия практикуващ. В йога нидра човек се научава сам да навлиза в състоянието на релаксация, като следва изговаряните инструкции. Инструкторът е само водач. Той дава техниката, но никога не насилва или принуждава ученика по какъвто и да е начин. Именно техниката, а не инструкторът води ума до просветление и независимост на преценката. Практикуващият съзнателно култивира своите собствени вътрешни качества и дава възможност на вътрешното интуитивно познание да разцъфне.

При хипнозата обаче обикновено терапевтът упраж­нява контрол върху ума и волята на човека. Това често води до мании, подчиненост, липса на самоувереност и предприемчивост. Сексуалното желание, интелектът, ло­гиката и решителността са потиснати. Подложеният на хипноза пита терапевта: „Да отида ли до тоалетната се­га?" - а терапевтът отвръща: „Да" или „Не". Ако зададе­те същия този въпрос на инструктора по йога нидра, той ще ви каже: „Това си е ваша работа, а не моя. Аз не съм отговорен за вас. Вие сте отговорен за себе си, а аз - за мен." Дори лошите навици или поведение на ученика да рикошират върху него, инструкторът остава незасегнат и не прави опит да променя неговия характер. Това е наг­ласата, която йога нидра развива.

Вид промиване на мозъка

Йога нидра е, разбира се, метод, който може да бъде използван за коригиране на лошите навици или мисловни нагласи. По тази причина много хора питат: „Ами не е ли тя вид промивка на мозъка?" По своята същност про­миването на мозъка е метод, създаден с цел политически шантаж. Ако вие наричате йога нидра промиване на мо­зъка, тогава според мен в този свят няма нищо, което да не е промивка на мозъка. Какво правят телевизията, ра­диото, рекламите, вестниците, списанията и романите с вашия мозък всеки миг от деня? Наистина много е добре да поизмиете мозъка си с нещо чисто.

Във възприемчивото състояние, постигнато посред­ством йога нидра, ние имаме възможност да коригира­ме негативните модели, вече съществуващи в мозъка. Вземете едно момиче, страдащо от страхова психоза. Ле­карите са опитали всички методи, за да я излекуват, но не са успели. Ако успеете да премахнете страховете е, като инжектирате една проста идея в нейния ум, нима това е промиване на мозъка? Може би, но в положите­лен смисъл.

В йога ние се учим да следваме пътя на познанието, по който изпитваме болката, тъгата, страданието и пре­минаваме отвъд тях. Това е най-добрият начин, но спо­собен ли е всеки да разбере и да излезе извън обсега на своята болка? За онези, които не са, този начин на про­миване на мозъка е полезен. В крайна сметка всеки пос­тоянно промива своя мозък по някакъв начин. Как мо­же да се преустанови това? Вие нямате необходимото осъзнаване, за да спрете този процес, дори и да искате. Можете да сторите това вероятно само в състоянието на самадхи, но не и преди това.

Съвременните невропсихолози имат възможност да демонстрират една очевидна взаимовръзка между тяло­то и мозъка, която е била установена за пръв път от древ­ните йоги преди хилядолетия. Чрез използване на стиму­лиращи електроди за изследване на мозъчната повърх­ност неврохирурзите са показали, че всяка част на тяло­то има много точно съответствие в определена зона от повърхността на централната бразда, или гънка, на сетивно-двигателната част от кората на мозъка.

Сега ще покажем връзката между съвременната нев­рохирургия и медитативната техника йога нидра. Ако някога сте практикували тази техника, ще разпознаете зоните в сетивно-двигателната част от кората на мозъ­ка като съвсем точно съответстващи на онези части на тялото, които осъзнавате по време на обиколката на съз­нанието.

Мозъкът е физическият посредник на съзнанието, свързващ ума, тялото и емоциите в едно хармонично единство. Неврохирургът въздейства върху тялото, като стимулира мозъка. Практикуващият йога нидра започва от другия край на нервния път, като повишава осъзнава­нето на тялото, за да стимулира мозъка. Прогресивното движение на осъзнаването през различните части на тялото не само че води до физическа релаксация, но и пре­чиства всички нервни пътища до мозъка - както онези, които управляват физическата дейност, така и онези, ко­ито са свързани с постъпващата информация. В същото време правим цялостен пробег по повърхността на мозъ­ка отвътре навън. По този начин, като релаксира тялото, йога нидра релаксира и ума.

Двигателният хомункулус, или „малкото човече"

Изследователите са нарекли тази невронна карта или холограма на физическото тяло, съществуваща в бяло­то вещество на главния мозък, двигателен хомункулус, или „малкото човече". Там могат да се открият зоните, съответстващи на всички части на тялото, през които преминава осъзнаването по време на обиколката на съзнанието.

„Палец на дясна ръка, втори пръст, трети пръст, чет­върти пръст, пети пръст, длан, обратната страна на длан­та, китка, лакът, рамо, подмишница, дясна страна на тя­лото, дясна част на талията, дясно бедро, капачка на ко­ляното, прасец, глезен, пета, стъпало, палец, втори пръст, трети пръст, четвърти пръст, пети пръст..."

Но по отношение на мозъчната тъкан значение се от­дава на ръцете, пръстите, устните и носа, които заемат зони доста по-големи по относителния размер и величи­ни на съответстващите на тях части във физическото тя­ло и именно върху тези зони се набляга по време на обиколката на съзнанието в йога нидра. Тези зони са поч­ти толкова големи, колкото мястото, заемано от остана­лите части на тялото от китките до пръстите на краката.

Според физическите критерии двигателният хомун­кулус е малко човече с гротескни пропорции - със стра­хотно уголемени ръце, пръсти и черти на лицето. Той съ­ществува като невронна абстракция на физическото тя­ло, която функционира в сферата на невротрансмисиите и съзнателната електрическа енергия, протичаща през централната нервна система и мрежата от надита, със­тавляваща праничното тяло.

Сега можем да започнем да разбираме защо е толко­ва важен прецизният ред при обиколката на съзнанието по частите на тялото в практиката на йога нидра. Уста­нови ли се веднъж тази последователност, тя не трябва да се променя, тъй като предизвиква поток от пранична енергия в невронната верига на двигателния хомункулус. Този поток се съпровожда от едно субективно преживя­ване на релаксация, освобождаване или отпускане в ре­зултат от осъществяването на спонтанно откъсване на съз­нанието от сетивните и двигателните канали. Познава­нето и всекидневното повторение на тази последовател­ност въздейства бързо за обръщане навътре на иначе на­късаното и разсеяно осъзнаване.

Това състояние на отдръпване на сетивното съзнание, наречено пратяхара, се споменава от Патанджали като петата степен от раджа йога и като подготовка за дхарана, дхяна и самадхи.

Как йога нидра възстановява здравето

Напълно невъзможно е да се пренебрегне връзката между откритията на днешните изследователи на мозъка и онези просветлени йоги от далечното минало, които са създали практиката йога нидра. Разбира се, йогийските учени от предишните векове не са изобретили тази мощ­на техника просто като средство за облекчаване на бо­лестите, а преди всичко като начин за постигане на вис­ше съзнание чрез разширяване и освобождаване на инди­видуалното съзнание от неговото болезнено съсредото­чаване върху физическото тяло и неговите сетивни модалности и насочването му към по-фините пранични, пси­хични и духовни измерения, намиращи се в основата на грубото материално съществование.

Напречен разрез на мозъка, показващ двигателната зона от кората на мозъка и мястото и разпределението на различни­те области от тялото върху предната централна бразда. Това е двигателният хомункулус - символичното човече, разположено в мозъчното вещество.

1. Пръсти на краката

2. Глезен

3. Коляно

4. Хълбок

5. Торс

7. Лакьт

9. Ръка

11. Безименен пръст

12. Среден пръст

13. Показалец

14. Палец

15. Врат

17. Клепач и очна ябълка

18. Лице

19. Устни

20. Челюст

21. Език

Освен обиколка на съзнанието, в йога нидра има и много други практики, които са директно извлечени от тантрите: осъзнаване на цялото тяло, мозъка и вътреш­ните органи; усещането на допира между земята и тяло­то; чувството за тежест и лекота, за горещина и студ, за болка и удоволствие. След релаксирането на сетивно-двигателната област на мозъка практиката преминава към събуждане на чувства или преживявания. Те сякаш се из­лъчват от сърцевината на нашето същество, докато същевременно се усещат в определена част от тялото или в цялото тяло.

Навсякъде в телесните тъкани и структури има мно­жество специално пригодени сетивни нервни окончания, които реагират на специфичен вид стимули, включител­но докосване, натиск, промяна на положението, температура, болка, удоволствие и т. н. Тези миниатюрни се­тивни органи, включително и проприорецепторите на ста­вите, пачиниевите телца под кожата и рецепторите за бол­ка и температура, непрекъснато събират информация от всички части на тялото и я пренасят до специфичните зо­ни и центрове дълбоко в мозъка. Изследователите на мозъка са успели да локализират и изолират повечето от тези важни центрове, намиращи се в основата на мозъка. Най-добре познати са центровете, свързани с приемане­то на храна и вода, с регулирането на температурата и усещанията за болка и удоволствие.

Като предизвикваме усещанията за тежест и лекота, горещина и студ, болка и удоволствие и т. н., ние стиму­лираме тези центрове в мозъка, отговорни за поддържа­нето на равновесието между вътрешната и външната сре­да. На всеки един от тези центрове съответства и друг център, който да балансира основните ни нагони. Нап­ример центърът за болка и центърът за удоволствие, цен­търът за глад и центърът за ситост и т. н. Съчетаването им по двойки и редуването едно с друго на тези усещания в йога нидра помага за поддържането на този хомеостатичен баланс и дори го усъвършенства, като постига кон­трол върху иначе неволеви и несъзнателни функции. По този начин йога нидра постепенно трансформира цялос­тното ни изживяване на чувствения живот във физичес­кото тяло.

Чрез предизвикване на различни чувства и усещания в йога нидра вие си припомняте действителното прежи­вяване. Когато вкусвате определен плод, в този момент вие преживявате вкуса му реално, но след няколко дни, седмици или месеци можете само да си представите пре­живяното. Не можете да възвърнете действителното из­питване на вкуса поради неспособността на необучения ум да върне преживяването от миналото в настоящето.

Различните преживявания, които имат хората в своя живот, остават погребани в миналото. В ума и в мозъка остава единствено споменът, а недействителното прежи­вяване. Но в йога нидра по този соматопсихичен път мо­же да се пресъздаде не само споменът, но и действител­ното преживяване. Тогава човек не само живо си спомня болката и удоволствието, горещината и студа и т. н., но ги съживява дори до степен на пробуждане на физиоло­гични реакции като потене, треперене и др. От йогийска гледна точка тази способност за цялостно възвръщане на минало преживяване е критерий за развит и истински съ­зидателен ум.

След като чуете прекрасна музика, която ви харесва, без съмнение ще я запомните. Дори може да си я предста­вите или да я почувствате. Но ако успеете да затворите очи и наистина да започнете да чувате вътрешно тази му­зика точно както сте я чули в оригинал, това е едно взри­вяващо преживяване на реалността, което променя на­пълно цялата структура на ума.

Ето защо в йога нидра преживяванията на удоволст­вие и болка, горещина и студ, лекота и тежест трябва да бъдат изведени на преден план в ума като реални прежи­вявания. Ако се опитате да почувствате тежест, трябва да усетите тялото си толкова тежко, че дори и да искате да повдигнете ръцете или краката си, да не можете да го направите. Или ако чувствате горещина, трябва да я по­чувствате така, че дори да се изпотите. Само припомнянето или усещането за горещина не е достатъчно. Това трябва да се превърне в реално, живо преживяване.

Преживяване на противоположности

В йога нидра първото преживяване е пробуждането на чувството за тежест. Физическата тежест е усещане в цялото тяло, което съпровожда дълбоката мускулно-скелетна релаксация. Ако в системата от постурални (под­държащи позата - бел. изд.) мускули остават дълбоко заг­нездени напрежения и съкращения, то инструкцията: „Ва­шето тяло се чувства толкова тежко, че сякаш потъва в пода", действа като команда от мозъка, караща мускулите да се отпуснат и да се освободят от своето остатъчно на­прежение. Едва тогава цялата тежест на тялото се отдава напълно на земята и това предизвиква едно отчетливо усещане, сякаш тялото действително се слива с повърх­ността, върху която лежи.

След като чувството за тежест стане достатъчно интензивно, то се заменя с усещането за лекота: „Събудете усещането за лекота и безтегловност във всички части на тялото... Тялото ви се чувства толкова леко... сякаш се носи на разстояние от пода."

Извикването на противоположното усещане не е избрано произволно, а в съответствие с електрофизиологичните принципи, действащи в мозъка. Когато един неврон получи дразнение, той изпраща импулс, който се пре­дава и регистрира в мозъка. Обаче ако една и съща клетка продължи известно време да получава дразнение без прекъсване, нейното съобщение вече не се разпознава от мозъка, защото се превръща в постоянна електрическа фонова характеристика на централната нервна система.

Това явление може много добре да бъде демонстрирано с усещането на миризми. При влизането в стая, където гори ароматна пръчица, първоначално много сил­но осъзнавате нейното ухание. Но след известен престой в стаята вниманието ви се отклонява и вие не усещате така завладялата ви преди това миризма. Изследователите са нарекли това явление привикване, при което мозъкът свиква със стимула и скоро спира да го регистрира като нещо значимо.

По време на йога нидра, когато развиваме усещането за тежест в тялото, първоначално мозъкът е залят от поток от специфични импулси. След известно време той започва да пренебрегва тези импулси и връзката на осъзна­ването с тялото временно се прекъсва. Тогава когато осъз­наването се освободи от своя физически носител, чувството за лекота възниква спонтанно. В резултат вече не физическите усещания проникват в съзнанието и го оформят, а по-скоро съзнанието ни успява да определя и на­сочва какви преживявания да има в тялото.

Открито е, че електрическото стимулиране на специ­фични части от хипоталамуса, лимбичната система и амигдалоидния ядрен комплекс в мозъка извиква специ­фични емоционални реакции, включително ярост, агре­сия и страх. За повечето хора тези негативни чувства са по-трудни за контролиране от положителните емоции ка­то любов, радост, сигурност и удоволствие. Въпреки то­ва в напредналите етапи на йога нидра практикуващите са карани да се поддадат волево на тези обезпокояващи емоции, докато в същото време останат в състояние на дълбока релаксация и запазят „осъзнаването, присъщо на свидетел", за целия този процес.

Тази практика води до едновременното функциони­ране на нервните вериги в противоположните полукълба на мозъка, които при нормални обстоятелства никога не действат по едно и също време. По този начин се създава нова невронна верига, която включва едновременно две преди това несъвместими състояния на осъзнаване, напр. любов и омраза, удоволствие и болка, радост и тъга. То­ва се осъществява по такъв начин, че се поддържа релак­сацията и осъзнаването на противоречивите и противо­положните емоционални реакции като свидетел.

С продължителна практика тази нова верига се прев­ръща в установен начин на реагиране, който дава въз­можност на практикуващия постепенно да премине от­въд сферата на обикновените човешки страдания, възник­ващи поради привличането и отблъскването от двойките противоположни житейски преживявания. Главна цел в живота на духовно устремения е преминаването отвъд та­зи бариера на двойките противоположности. То се прид­ружава от единичното преживяване на увеличаващо се чувство за блаженство или всеобхватен екстаз (анандам), които се намират отвъд границите на удоволствието и болката и на всички останали двойки противоположни идеи. На психологическо ниво ползата от тази практика

е един непривързан светоглед и зрялост на личността. По този начин йога нидра развива контрол върху емоцио­налните и автономните реакции. Този еволюционен нап­редък се изразява във всекидневието ни във вид на увели­чено възприятийно осъзнаване, емоционален контрол и все по-осъзната съдба.

Символи на несъзнаваното

Техниката за визуализация в йога нидра е важна практика за отключване на натрупаното съдържание в несъзнателния ум, което обикновено се проявява само по време на съновиденията. В „Раджа йога сутра" (1:38) риши Патанджали твърди: „Свапнанидраджнана.шмба-нам ва”(умът може да бъде стабилизиран, като в подкрепа му се подават знания за съновиденията и съня). Нужно е да разберем същността на състоянието на съ­нуване, за да ни стане напълно ясна употребата на визу­ализацията в йога нидра.