Глава 5 Как окончателно да се разочаровате от себе си

Пол Вацлавик,

теоретик в областта на човешката комуникация

Тази глава е концептуална. По всяка вероятност тя може да се окаже далеч по-важна за вас, драги читателю, от следващите глави.

Защо ли? Защото темата на нашата книга е – как да провалим живота си. И във всички останали глави ще ви запознаваме с технологиите, с помощта на които ще можете да си създавате проблеми с помощта на други хора или с помощта на житейските обстоятелства. Но, съгласете се, във важен момент като този не е сериозно да сте зависими от външни източници. Ако например не ви удовлетворява близкият ви човек (съпругата, съпругът, партньорът, родителят, детето, приятелят, началникът, колегата), вие след дълги, мъчителни и безрезултатни опити да го промените, можете просто да се разделите с него. Със съпругата или съпруга можете да се разведете, с партньора или приятеля – да се разделите, детето можете да поверите на бабите (поне за известно време) – нека да се мъчат, а началника и колегите в краен случай можете да смените. Хората могат неочаквано да се променят или да заминат, обстоятелствата също се променят. Тогава повече няма да имате никакви основания да се чувствате нещастни! Не... Това е недопустимо!

Съвсем друго е, когато източникът на проблемите е винаги с вас. Затова единственият сигурен гарант за проблемите ви сте само вие самите. Ако не допадате на самия себе си – имате голям късмет.

Не можете да уволните себе си, нито да се изгоните от дома, не можете да се разведете със себе си и да живеете отделно... Не можете да се оплачете от себе си в съда. Не можете да се тикнете зад решетките... Не можете да напишете оплакване срещу себе си. Е, можете, наистина, да си ударите един пердах... А ако вече съвсем не сте в състояние да се овладеете, можете да скочите от десетия етаж. Но... дори в този случай не можем да ви гарантираме, че това ще реши проблема. Съгласно някои теории вие можете да се раждате отново и отново, при това в далеч по-лоши условия от тези, които са ви вдъхновили предсрочно да си отидете от този живот. Накратко, както обещават на младоженците (сигурно, за да ги сплашат) “докато смъртта ви раздели”.

Така че не можете да избягате от себе си. А надеждата, че веднъж внезапно ще се промените в положителна посока, е толкова нищожна, че можем спокойно да забравим за нея.

Много хора, които интуитивно усещат това, са изобретили много надеждни начини за създаване на проблеми, за които сега ще ви разкажем.
Скромният човек усвоява дори чуждите

пороци, гордият притежава

само собствените си.

Франсис Бейкън

Ще ви помогнем да си отмъстите и да направите живота си непоносим. В настоящата глава ще ви представим популярни методи за самоизтезание.

Тази глава се посвещава на:

• всички, които са хронично недоволни от себе си,

• всички, които постоянно търсят в себе си недостатъци,

• всички поклонници на безкрайното самоусъвършенстване чрез дисекция, внимателното проучване и последващата го безрезултатна борба със собствените си недостатъци,

• любителите на ровичкането в собствената си душа, стигащо до самобичуване.

Ако усвоите няколко прости упражнения, а най-важното, самата идея, описана тук, ще направите живота си наистина непоносим.

Ще придобиете:

• непоколебима неувереност в себе си,

• силно развит комплекс за непълноценност,

• ниско самочувствие,

• тотална увереност в собствената си безполезност и нищожност,

• твърдото убеждение, че сте хроничен неудачник, от когото никой не се интересува, който на никого не е потребен,

• ще се убедите, че никой не ви обича, тъй като сте нищожество,

• ще станете противни на самия себе си.

Впрочем, почти сме уверени, че всички тези навици вече сте ги придобили, та макар и в лека степен. Но щом сте взели в ръцете си тази книга, значи желаете да ги усъвършенствате. Е какво, това е достойно за похвала.

Технологията е проста. Трябва да си изградите такова отношение към себе си, да си станете толкова противен и жалък, че да изпитате срам от човека, с който, по фатално стечение на обстоятелствата, ви се налага да живеете. Тоест от самия себе си.

Уилям Гилбърт, английски физик u философ

Само по един начин. Мога да мисля нещо за себе си. Мога да се определя само чрез мислите си за себе си.

Затова вие изграждате отношенията си не със самия себе си, а със своите представи, картинки, мисли за себе си (със своето виждане, със своя образ за себе си). А тази представа на свой ред също не е съвсем ваша: тя се формира от мнението на другите хора, от вашия минал опит, от стереотипите на общественото мнение, от родителските нагласи, от случайно подхвърлените от някого реплики и т.н. Получава се някаква виртуална каша.
Смятам, че АЗ съм това, което АЗ мисля за себе си.

Мога да определя себе си само чрез собствената си представа за себе си.
Вашата представа за себе си е продукт на вашето творчество и нищо повече. Вие я редите като мозайка. Някой подрежда в нея това, което желае, друг – всичко, което му попадне – без значение. А трети – само най-лошото, което може да намери.

И така. За да развалите отношенията със самия себе си, трябва да използвате именно последния вариант.

По принцип много хора се борят със своето самочувствие. Някои постигат големи успехи. Но всичко на този свят може да се усъвършенства!

Направете списък с недостатъците си, на това, което не харесвате в себе си, което не можете да изкорените, с което не можете да се преборите, за което се упреквате и което ви пречи да живеете. Вредните навици, за които се упреквате, също са подходящи.

Това например може да бъде мързелът. Сигурно тази слабост ви е присъща. (За всеки случай проверете, може пък да сте уникален екземпляр, който в никаква степен не е подвластен на тази слабост. Ако това е така, пишете ни – отдавна търсим такъв човек). Или може би срамежливостта (неувереността в себе си)? Или несдържаността? А може би обичате да послъгвате? Или ушите ви стърчат и затова представителите на противоположния пол не проявяват интерес към вас? Или печелите малко пари? Или имате излишни килограми? Трябва да намерите в себе си не по-малко от 20 недостатъка - душевни или физически.
Задължително направете това упражнение!!!

• Ако не го направите, напишете с големи букви един свой явен недостатък: недобросъвестност.

• Ако не искате да правите това упражнение, защото не откривате недостатъци в себе си, запишете друг явен порок: мания за величие.

• Ако се притеснявате да се ровите в душата си и не желаете да записвате недостатъците си на хартия, напишете: малодушие.

Внимателно прочетете този списък няколко пъти.

Ако не се почувствате зле, към изброените недостатъци добавете още един: че нямате съвест.

От време на време можете да се връщате към списъка и да се наслаждавате на несъвършенствата си, а когато се сетите за още нещо – добавете го.

По такъв начин ще станете жертва на самия (самата) себе си. Това между другото е по-благородно, отколкото да бъдете жертва на някой мерзавец. Сега на разположение имате едно чудесно оправдание за всяка своя неудача. Та нали вие не сте нищо друго, освен едно недодялано същество! Как изобщо можете да постигнете нещо в този живот?

А щом имате недостатъци, значи си имате добро оправдание за всичко.

Добре ще е да разберете, че така наречените недостатъци или отрицателните черти от характера не са нещо, което ви е дадено свише, а са изключително ваше дело. Всеки “недостатък” в характера ви – неувереност или да речем мързел – са ваше изобретение.

Просто веднъж, в определен момент от живота си, сте решили да бъдете неуверени. Разбира се, не сте го решили просто така, а с някаква определена цел. Самоопределили сте се като неуверен човек. Как човек изживява своята неувереност? Сам си разказва историята за това, колко е срамежлив и колко му е трудно да направи нещо. При това той е напълно убеден, че не той създава неувереност в себе си. Че тя се е появила от нищото. А той иска да се отърве от нея.

В действителност ние сами сме изобретили своята неувереност и сме заинтересовани от нея! И следователно няма никаква логика да се променяме, колкото и да недоволстваме. Точно както с мързела. И с други недостатъци.
Най-непоправимите пороци са тези,

от които изпадаме във възторг.

Джоузеф Адисън, англ. писател и политик

• Моята неувереност ми е необходима, за да ... (продължете фразата, като посочите за какво ви е необходима. Например за да не поемате отговорност върху себе си, за да не правите нещо, за да оправдаете нещо)

• Моят мързел ми е необходим, за да... (не направите нещо, да оправдаете пасивността си, за да не се напрягате, за да имате възможност да гледате сериалите по телевизията и т.н.)

А по-нататък е лесно. Просто трябва да поддържате вярата в недостатъците си. За целта:

• Постоянно се сравнявайте с другите хора, при това сравнението да не бъде във ваша полза.

• В другите хора забелязвайте техните качества, талант и гениалността им, а в себе си – само недостатъците, концентрирайте вниманието си не върху постигнатото, а върху това, което не сте постигнали. Стигнете до извода, че сте много посредствени, бездарни, че за нищо не ставате.

• Оплаквайте се от себе си и търсете подкрепа от другите. Изисквайте и те да споделят мнението ви за вас. Когато се опитат да ви убедят в обратното (че сте способни, талантливи) и че животът ви не е напразен, не се съгласявайте.

• Търсете доказателства за своите недостатъци. Игнорирайте добрите новини, реалните си постижения.

• Бъдете сигурни, че сте по-лоши от другите. Просто така, без никакви основания. В краен случай винаги можете да откриете нещо, в което да сте по-лоши от тях. Концентрирайте се върху него.

Ето още един прекрасен начин да попречите на щастието си, който се използва от мнозина.

Този метод е много подходящ за всички, които искат да изглеждат добре в очите на другите.

Култивирайте в себе си чувство за вина. Не за отговорност, а за вина.

Смятайте, че сте виновни за всички нещастия. Свои и чужди. Каквото и да се случи – реагирайте универсално – “Това стана заради мен! При мен винаги става така!”.

Изобщо, да бъдете виновни е значително по-добре, отколкото да бъдете отговорни. Никой не бие виновния, тъй като той сам се “наказва”. Ако признаете себе си за виновни и се тормозите, никой няма да има никакви претенции към вас. Вие като пале, легнало по гръб и протегнало лапичките си нагоре, представлявате доста трогателна гледка.

За да засилите чувството си за вина, по-често съжалявайте за пропуснатите възможности и извършените в миналото грешки. Разстройвайте се от събития, които вече са се случили.

Най-добре е да започвате с фрази от рода на:

• „Ех, защо аз... "

• „Ако тогава аз..."

• „ Е защо аз навреме не... "

• „Ако знаех, че... "

• „Аз трябваше да..."

• „А можех да..."

Ако сте жена, можете да си намерите множество поводи, за да се терзаете.

• Защо например не сте откликнала на ухажванията на ваш приятел очилатко от студентските години, който сега е изключително заможен? А сте се хванали със съпруга си, който се е оказал негодник.

• Защо не сте послушали майка си, когато сте се омъжвали? Къде ви е бил акълът?

• Защо вчера вечерта сте изяли три огромни парчета пица? (Въпреки че след като сте прочели статия в модното списание, сте се кълнели още от сутринта, че няма да хапнете нищо друго освен краставица).

• Защо не сте започнали да се занимавате със спорт още през зимата, за да не вu е срам да се съблечете през пролетта?

• Ако сте купили нещо в магазина и се терзаете дали сте постъпили разумно, дали не сте си похарчили парите напразно, дали сте направили удачна покупка, в никакъв случай не си позволявайте да се успокоявате. Когато се приберете вкъщи, разгледайте добре купеното, пробвайте го и се убедете, че сте направили непоправима грешка. Страдайте заради похарчените напразно пари!
Ако сте мъж, имате не по-малко поводи да се разстройвате:

• Защо вчера не сте си тръгнали навреме от партито (от ресторанта, от бара)? Онези пет последни чашки май бяха излишни!

• И защо решихте, че не е прилично да сте ерген? За какво изобщо се оженихте?

• Защо преди пет години не започнахте съвместен бизнес с приятеля си? Той сега е милионер, а вие...

• Защо не можете да съберете пари за по-нормална кола (жилище, ремонт и т.н.).
Представяйте си райски картини от живота, който непременно щяхте да имате, ако не бяхте пропуснали някаква възможност, ако не бяхте допуснали някаква грешка. Сравнете райския живот с живота, който водите сега.
Упражнение “Прекрасните пориви на душата!”

Това е почти идеален, изключително изтънчен и изискан начин за самоизтезание.

Ако вече не знаете в какво можете да се упрекнете (а ви се иска!), ако ви се иска да се поровите още малко в душата си, а наглед сте толкова положителен във всяко едно отношение човек, това е методът, от който се нуждаете.

Трябва да подложите на съмнение своята добрина, порядъчност, чистота на помислите и благородство – иначе казано, всичко, което в една или друга степен сте готови да признаете за свое достойнство.

Това става по следния начин. Задайте си въпроса: а толкова ли е безкористна тази ваша “добродетел”? Нима нямате някаква скрита изгода? Може би всичките ви дела и благородни жестове, както и безкрайният ви стремеж към самоусъвършенстване са ви необходими само за да:

• докажете своето превъзходство (признак за мания на величие)?

• почувствате колко сте страхотни?

• изглеждате по-добър, отколкото сте в действителност?

• се насладите на своята безпогрешност?

• накарате някого да изрази своята признателност?

• се покажете пред другите?

• предизвикате у някого чувство за непълноценност или завист?

• или може би чувство за вина?

• а може би вашите добри дела са само начин да манипулирате хората?

• или в края на краищата просто искате да спечелите Божията милост?

Можете да намерите “корист” във всеки на пръв поглед невинен жест. Ще бъдете толкова разочаровани от себе си, че самият факт на съществуването ви ще се превърне в проблем за вас.

П. Вацлавик

Отношенията ви с хората трябва да се градят на принципа “трябва да се харесвам на всички”. Задължително трябва да отговаряте на очакванията на всички, които ви заобикалят. Старайте се да не бъдете този, който сте, а този, когото те искат да видят.

Съсредоточете всичките си усилия върху една единствена цел – всички да си мислят за вас само хубави неща.

Предлагаме ви няколко заповеди на “добрия човек”.

• Не отказвайте никому, дори когато отказът ви накърнява вашите интереси. Не дай Боже да си помислят за вас нещо лошо!!

• Съгласявайте се с всичко, което ви казват, дори да не ви харесва.

• Не проявявайте излишна инициативност и не се опитвайте да бъдете по-добри от другите, хората не харесват това!

• Ако имате подозрения, че са недоволни от вас, разстройвайте се и го изживявайте, но в никакъв случай не изяснявайте дали това наистина е така.

• Обръщайте внимание на слуховете за вас – ще научите много интересни неща. Впечатлявайте се от всяка информация за себе си.

• Старайте се да изглеждате много по-добри, отколкото сте в действителност.

Ако изпълнявате стриктно тези заповеди, ви очаква пълно фиаско и задължително ще загубите душевното си равновесие. Да се харесвате на всички – това е неизпълнима задача. При това наистина неизпълнима.

Какво представлява общественото мнение? Това, което хората мислят, че си мислят другите хора.

А хората мислят само добри неща за тези, които вече ги няма между нас. При това не винаги.

При това през цялото време ще ходите с маска, поставена заради другите хора, и в края на краищата ще забравите кой сте в действителност.

Сравнението е основна функция на нашия разум. Всичко, което виждате и чувате, вие сравнявате с това, което сте виждали и чували по-рано.

Оценката е резултат от сравнението.

За да сме честни, трябва да кажем, че сравнението е нещо необходимо. Преценете сами: как да живеем без да сравняваме? Само по този начин можем да определим как да живеем, как да се развиваме, какво да правим.

Благодарение на сравнението можете да направите необходимия ви избор. Например в магазина пробвате няколко костюма и избирате онзи, който в крайна сметка ви трябва (за работа, с който да излизате вечер, за почивка).

Но в този живот няма нищо, което да не можем да развалим и да не използваме против собствените си интереси. Това, което всъщност обикновено правим.

Обикновено ние сравняваме нещата на принципа “по-добре – по-зле”. По-добре – по-зле – това са виртуалните полюси, измислени от човека. Понятията “по-добре” и “по-зле” сами по себе си не съществуват. Те възникват само когато правим сравнение. Няма ли го сравнението – тези понятия също изчезват. Освен това, “по-добре” или “по-зле” – това е нещо относително. Те съществуват само в ситуация на противопоставяне. “По-добре” не може да съществува без “по-зле”. Например ако смятате, че тази кола е “по-добра”, вие знаете коя (или кои) е “по-зле”. Сама по себе си тя не може да бъде добра.

Въпреки това ние смятаме, че “по-добре” и “по-зле” – това са напълно реални понятия, които съществуват.

На базата на този принцип вие сравнявате всичко и всички:

• Реалността и очакванията

• Миналото и настоящето

• Хората

• Себе си и хората

Да се спрем на последната точка. Тя ще ни потрябва за изпълнението на нашето упражнение.

По-точно вие се сравнявате на базата на различни критерии – по-осезаеми, а след това вече решавате дали нещо е “по-добре” или “по-зле”.

Ето какви оценки правят хората най-често. Той (тя) е по-добър (по-добра) от мен, защото той (тя) е:

• По-красив(а) от мен. (Въпреки че красотата не е нищо друго освен стандартни външни данни, приети за еталон в определено време, на определено място и сред ограничен кръг хора. Въпреки това се смята, че хората, които отговарят на тези стандарти, живеят много по-добре от всички останали... А това между другото може би не е точно така!);

• По-млад(а) от мен. (Смята се, че е хубаво да си млад. Въпреки че повечето хора си спомнят за младостта като за най-трудния период в живота си, а за зрелостта – като за най-интересния. При това кой знае защо се смята, че докато човек е млад, може да прави неща, които са недопустими на един по-късен етап... Любопитно, кои са тези неща, които НЕ МОГАТ да правят зрелите хора, а младите могат? И кой е решил, че НЕ МОГАТ?);

• По-строен (по-стройна) от мен. (Днес повечето хора смятат, че за да бъдеш красив, трябва да си строен. Просто така сме решили в края на XX и началото на XXI век. После представите ще се променят. Но сега пълните хора са принудени или да страдат, или да отслабват. И изглежда странно, да не кажем неприлично, да си пълен и при това да не страдаш и да не се опитваш да отслабнеш.);

• Той (тя) печели повече от мен. (Смята се, че тези, които печелят повече от нас, са по-щастливи и доволни и имат по-малко проблеми, поне по отношение на парите. Интересното е, че ако попитате самите тези хора, ще разберете, че според тях техните пари съвсем не са пари... Че те по същия начин гледат на онези късметлии, които са с доходи, по-големи от техните.);

• По-преуспял(а) от мен. Понастоящем с помощта на тази дума активно манипулират хората. Преуспяването също е мит, подобно на парите. Мислите си, че сте по-малко преуспели, защото има хора, които са преуспели повече от вас. Когато вие стигнете тяхното ниво, се оказва, че отново има други по-преуспели, и пак излиза, че не сте “преуспели”. И така нататък... Най-тъжното е, че това никога не свършва. Винаги ще се намери някой по-преуспял от вас. А и дори да се окажете най-преуспелите, например ако станете Президент на всичко или Шампион по всичко, ще се окаже, че това съвсем не означава, че ще постигнете абсолютното щастие;

• Него (нея) повече го (я) обичат. (Интересно, а по какъв начин се измерва това?...)

Резултат от подобни болезнени сравнения са ревността или завистта, понякога преминаваща в ненавист към този, който се е оказал по-добър от вас. А най-болезнено е, когато вас ви сравняват с някого другиго. Това е като сол, посипана върху отворена рана. Възприемате хората като свои конкуренти. Можете да общувате само с онези, които не са по-добри от вас – така не се засяга самолюбието ви. Няма нищо по-страшно от това, да признаеш собственото си несъвършенство!

Разбира се, сравнението може да бъде и позитивен момент, то може да бъде стимул за развитието ви. Но това не е нашият път.

За вас сравнението е повод за безкрайни болезнени изживявания на тема: “аз никога няма да мога като...”, “ако бях като...”, „като си помисля какъв (каква) е..., ме е срам да...”, “всички знаят, колко съм по-зле от...”.

В опитите си да настигнете и задминете конкуренцията се лишавате от собствената си индивидуалност. Изживяванията ви се свеждат до репликата: “Е защо не съм като...”. Възприемате се като нищожество.
ВНИМАНИЕ! Дори ако някой се изказва добре за вас, най-важното е да не му обръщате внимание! В никакъв случай не трябва да признавате постиженията си и да се хвалите с тях! Не ги възприемайте като резултати! Вашата основна мисъл: ОТ КОЛКО МНОГО НЕЩА СЪМ ЛИШЕН, КОЛКО МНОГО НЕЩА ОЩЕ НЕ СЪМ ПОСТИГНАЛ, КОЛКО МНОГО НЕЩА НИКОГА НЯМА ДА УСПЕЯ ДА ПОСТИГНА!
Упражнение “Вярвайте на думите!”

Целта на това упражнение е да ви помогне да се убедите, че вие сте пълно нищожество! Всичко е възможно, стига да имате желание.

Предлагаме ви технология, с помощта на която можете да сведете самочувствието си до минимум. Тя се основава на способността на някои хора да се концентрират върху най-лошото в себе си (по точно върху това, което те самите смятат за лошо), да запомнят това лошо и многократно да се връщат към него, да го изживяват отново и отново.

Трябва да си спомняте всичко най-ужасно (от ваша гледна точка), което хората някога са казвали за вас. Спомнете си всички критични подмятания, всички лоши отзиви, всички недоволни физиономии, всички упреци и критиките относно всичко, което е много важно за вас (вашата външност, вашия професионализъм, вашия характер, вашите чувства, вашия начин на живот и т.н.).

Внимателно се вслушвайте в критиките, стимулирайте хората да ви критикуват, очаквайте да ви критикуват (бъдете готови хората да бъдат недоволни от вас), вярвайте им, изживявайте, съгласявайте се с тях. В никакъв случай не отсявайте и не отхвърляйте критиката! Позволявайте да ви критикуват, смятайте се достойни за това.

И най-важното – вярвайте на всичко лошо, което хората казват за вас!

Запомняйте само негативните отзиви за вас и се съобразявайте само с тях.

Опитайте се да изясните какво мислят и говорят хората по ваш адрес. Ако някой случайно е изрекъл фраза от типа на:

• А аз чух, че ти...

• Казаха ми, че ти...

• Преди да се запозная с теб, ми бяха разказвали, че...

• Чувал(а) съм много работи за вас...

• Какъв ви е проблемът с X? Скарани ли сте? Не? А той ми наприказва едни неща...

...реагирайте веднага. Изяснете кой го е казал – за предпочитане до най-малките подробности. В крайна сметка ще разберете много нови неща за себе си.

Запомняйте всички обидни реплики по ваш адрес, които сте чули преди години. Периодично се ровете из този архив.

Предпазвайте се от похвали! Заявявайте, че не сте достойни за нищо в този живот. Ако някой посмее да ви изкаже своята признателност или благодарност, знайте, че това е чисто лицемерие. По всяка вероятност този тип иска нещо от вас. Или, което е повероятно, на човека просто му е мъчно, че сте толкова жалки. И за да ви подкрепи, той е решил да ви каже добра дума. Не защото го заслужавате, а защото той е прекалено състрадателен.
Упражнение “Всичко или нищо!”

На младостта е присъщ крайният максимализъм. Ако се влюбите – задължително в кралица, ако спечелите – задължително един милион! Или бяло, или черно.

Задачата ви е да запазите тази склонност към крайностите възможно по-дълго. Най-добре ще е до старостта си.

Иначе казано: ако спечелите – това да бъде един милион, ако строите – да построите небостъргач, ако е петилетка – да я изпълните за три години! Ако се омъжвате – задължително за милионер! Ако си поставяте цел, тя задължително трябва да бъде извън човешките възможности! Това, което за нормалния човек е максимална цел, за вас да е почти унизително.

При подобни изисквания депресията ви е гарантирана. Нали все още не сте в списъка на най-богатите хора! И по всяка вероятност милионерите не се редят на опашка пред вратата ви с надеждата да се оженят за вас и да ви предоставят своите милиони, палати и яхти. И колата ви, предполагаме, не е последен модел.

Остава ви само да се сравнявате с вашия идеал, измислен или реално съществуващ. По този начин ще живеете в постоянен стрес. И всичко, което постигате, ще ви се струва недостатъчно.

Така постепенно ще стигнете до мисълта, че ако не сте способни да направите нещо както трябва, изобщо не си струва да го започвате.

Очаквате от себе си само идеални решения, само правилни постъпки, само стопроцентови резултати, само първо място в конкурсите, само най-високите показатели!

Освен това максимализмът се стреми към обобщение. Това става по следния начин:

• Днес нищо не сте постигнали. Извод: значи никога нищо няма да постигнете.

• Претърпели сте провал в някакво начинание. Извод: значи сте пълен неудачник.

• Отказали са ви нещо. Извод: значи не представлявате интерес за никого, не си струва дори да се опитвате да получите каквото и да било.

Като краен резултат ще получите най-малкото нервно разстройство. И най-ценното в случая е, че можете да страдате без никакви ограничения.
Какви са преимуществата на тези подходи?

Много по-неприятно е вие самите да бъдете недоволни от себе си, отколкото някой друг. Например вие смятате, че началникът ви е самозабравил се негодник. Това, разбира се, не е приятно. Но не чак толкова, защото все пак имате спасителен изход: вие поне сте добър. А когато вие самият сте нищожество, при това пълно... Тогава вече страданието ви ще бъде наистина качествено!

А по-нататък всичко е много просто. След като се намразите, ще ви бъде по-лесно да намразите и ближния си.