Глава 13 Как да останете бедни до края на живота си

Ошо, индийски духовен учител u философ

Странно ли ви звучи? Не се учудвайте.

Можем да си пожелаем какво ли не, но да си пожелаем да останем бедни... На кого му трябва това?

Има едно общоприето правило: всички нормални хора искат да бъдат заможни. И никой не иска да бъде беден. Хората преследват парите, а те бягат от тях. Някои ги настигат, други – не. Може би има различни мнения за това, колко пари му трябват на човек, за да бъде щастлив, но че пари са НЕОБХОДИМИ - спор няма. Хората тичат след парите. А не обратното.

Но вие вече сигурно сте свикнали, че в тази книга всичко е наопаки. Затова ми позволете да подложа на съмнение гореспоменатото правило, въпреки че изглежда много обективно.

А какво ще стане, ако се окаже, че...

В действителност парите не се крият. Те са навсякъде около нас, но много хора постоянно се крият от тях.

Странно ли ви се струва? На мен – не.

В тази глава ще се запознаете с най-популярните методи, които хората използват, за да създадат недостиг на пари в своя живот. Може би ще разпознаете някои похвати от своя репертоар и ще се въоръжите с още два-три метода.

Ще се запознаете с “психологията на бедността”, която е заложена в основата на живота на милиони хора по света. Ще научите КАК точно избирате безпаричието.

Да започваме.

Какво означава “психология на бедността”? Това е тип мироглед, комплекс от възгледи и убеждения, който води до липсата на пари и материални блага, допълнително подсилена от постоянните ви терзания.

И така, първо. Психологията на бедността започва от основната предпоставка, че финансовото ви положение зависи на първо място не от вас, а от някакви обстоятелства. Не вие сте отговорни за количеството пари, които получавате, а обстоятелствата ви позволяват да получавате такива суми. Така се е случило...

Ако искате да изживеете целия си живот с финансови проблеми и да си го съсипете с темата за парите, трябва да свалите от себе си отговорността за материалното си положение и да я прехвърлите върху нещо друго (някой друг), например да обвините:

• трудните времена;

• инфлацията;

• мошениците в правителството;

• икономическата политика на държавата;

• възрастта си;

• образованието си (или неговата липса);

• мъжа си (жена си, родителите си, началника си);

• цените и т.н.
Именно те отговарят за вашето благополучие, на вас ви остава само да чакате, докато ви обърнат внимание и ви осигурят желаните блага. А ако те забравят да сторят това, на вас ви остава само да страдате. Което вие, вероятно, правите с голям успех.
О, пари, пари! Къде сте? Чии сте?

Анатолий Рас

Вселената е извор на богатство. Природата предлага всекиму каквото му трябва. Върху растенията се излива достатъчно дъжд, животните имат достатъчно храна.

Бедността и недостигът съществуват само в света на хората, тъй като те са се погрижили за това.

Трябва да приемете като аксиома факта, че парите никога не стигат. По определение. Те не могат да бъдат много и никога не стигат. Повечето хора смятат точно така. Обърнете внимание: казвал ли ви е някой, че има достатъчно пари, много пари? Не. Всички се оплакват от недостига им. При това твърдението, че “парите са малко”, по никакъв начин не е свързано с тяхното количество. Дори обратното, колкото повече са парите, толкова по-голямо е вашето неудовлетворение. Ако все още не сте се присъединили към тази армия на недоволните – побързайте. И тази нагласа ще стане реална.

Ще зависите от парите през целия си живот. Ще ги ненавиждате, въпреки че ще ви се струва, че ги обичате. Ще се превърнете в техен роб, а те – във ваш собственик. Потребността от още пари ще проникне дълбоко в душата ви и вие ще живеете с нея независимо от това, колко пари имате в портфейла си. Никога няма да се чувствате удовлетворени и спокойни. Винаги ще се страхувате за бъдещето и ще се лишавате от всяка възможност да се насладите на настоящето...

Бедността – това е доброволно избрано състояние. При това то не толкова материално, колкото вътрешно състояние. Не е състоянието на портфейла ви. Това няма нищо общо с портфейла, с банковата сметка, с вашите спестявания. Това е състояние на разума, а разумът винаги ще ви казва, че не сте достатъчно богати, за да се отпуснете, не сте достатъчно защитени, за да спите спокойно.

Изобилието, богатството – това също не е състояние на портфейла, това е състояние на душата. Богат е не този, който има много пари, а онзи, който умее да живее с парите, с които разполага, и да се радва на живота. Богат е този, при който доходите и потребностите се намират в баланс.

Така че имате всички шансове, за да се почувствате бедни, дори ако имате много повече пари от всичките ви познати, взети заедно. Не пропускайте тази възможност!
В света най-справедливо са разпределен

парите: всички се оплакват от това,

че са малко.

Данил Pyдий

Създайте си илюзията, че когато имате ... долара/евро, най-накрая ще се успокоите, ще се отпуснете и ще се почувствате защитени.

Щом стигнете до това решение, започнете да живеете в очакване на този уж щастлив момент. Вашият истински, “нормален” живот ще започне, когато имате някакво количество пари. А засега само ще се подготвяте за този светъл ден. С парите, които сега печелите, не може да се живее. Това е жалко съществуване.

Не се учудвайте, ако изведнъж откриете, че когато получите (спечелите) мечтаната сума, неизвестно защо няма да усетите безкрайно щастие и съвсем няма да се почувствате защитени. Ще се окаже, че тази сума съвсем не е голяма. Може дори да се каже, че ще ви се стори доста малка. Оказва се, че е рано да се отпуснете и да се радвате на простите неща. Трябва да продължите да се напрягате така, че като минимум да запазите жизнения си стандарт, с който разполагате в момента. Ще е страшно, ако го загубите.

И ето че пред вас възниква следващата мечта, която ви обещава обикновено човешко щастие и спокоен сън. Но това ще стане някога, в бъдещето, а сега ви остава само да се отдадете на тъжните си изживявания.
Упражнение “С тези пари не може да се живее!”

Идеята на упражнението е да не смятате за пари средствата, с които разполагате. При това сумата няма значение.

В никакъв случай не се радвайте на парите, които имате. Нека ви се струват жалки трохи. Дълбоко в себе си презирайте доходите си.

За целта е по-добре да използвате следните фрази:

• Toвa не са пари.

• Toвa е смешно.

• Това е срамно.

• Toвa са трохи.

• Toвa е подигравка.

• Може ли човек да живее с тези пари?

• Да си умреш от смях.

Хората не могат да живеят както със сто долара, така и със сто хиляди долара. Смисълът на процеса е един и същ.

Не пропускайте случай да се оплачете от ниските си доходи, когато сте със свои роднини, приятели и колеги. Обсъждайте темата за високите цени.

Помислете си колко неща има на този свят, които вие не можете да си позволите. И по-скоро никога няма да си ги позволите. По-често си казвайте: “Никога няма да мога да си го позволя. Толкова е ужасно да си ощетен от съдбата”. Не пропускайте възможност да се терзаете с мисли за ужасния си и непълноценен живот. Има хора, които имат ВСИЧКО, но това не сте вие. Струва ли си изобщо да се живее по този начин?

Това е особено ефективна технология, която позволява на много хора неусетно да ограничат нивото на доходите си и да не си позволят да отидат при големите пари.

Тайната на този метод се състои в това, че всяко ваше действие, постъпка или решение са ИЗГОДНИ за вас.

Всичко, което правите или не правите в този живот, ви е изгодно. Между другото, това се отнася не само до парите, но щом като стана дума за тях...

Също така имате изгода и от резултатите от тези действия. И от състоянията, в които изпадате, също имате изгода.

Разбира се, това звучи глупаво. И напълно неправдоподобно. Какво, нима имате изгода да сте бедни? Сега ще ви обясним нещо.

Изгодата – това е “бонус”, своего рода компенсация. И ако имате проблем, той задължително е съпътстван от някаква изгода. Вие не винаги осъзнавате изгодата, затова сякаш такава няма.

Ако говорим за пари, колкото и да е странно, много по-изгодно е да бъдете бедни. По-точно изгодно е да печелите толкова пари, колкото печелите в момента, а не повече.

Вие избирате да печелите точно толкова, защото например:

• Оставате в обкръжението, в което сте свикнали да бъдете. (На вас ви е добре и ви е приятно да работите във вашия колектив. Вече познавате всички, вие сте почти приятели или врагове – но все свои хора. А на новото място един господ знае какви ще бъдат хората!)

• Запазвате спокойствието си. (Обичайната предсказуема обстановка е основен източник на спокойствие. И понякога тя се цени много повече отколкото си мислите. На сегашното си работно място вие сте спокойни, знаете какво и от кого можете да очаквате. А ако нещо трябва да се промени... Самата мисъл за това нарушава душевното ви равновесие. Трябва ли ви това?)

• Имате свободно време. (Може би имате възможност да увеличите доходите си, но не ви се занимава. Така поне можете да си полежите на дивана, да поседите с приятелите в стаята за отдих. За какво ви е да си запълвате графика? Та вие не сте кон! Трябва ли ви това?)

• Не трябва да действате, да се напрягате. (Това е велико щастие. За да притежавате това, което имате, не е необходимо да създавате нищо ново. Трябва просто да правите нещата, с които се занимавате ежедневно. Всяка промяна в живота изисква действия, които може би преди не сте вършили, а значи ще ви се наложи да рискувате, да изразходвате допълнителна енергия, да инвестирате и да работите всеотдайно. Трябва ли ви това?)

• Грижите се за безопасността си. (Всяко движение нагоре носи определен риск. Макар и минимален, но все пак риск. Вкъщи и стените помагат... С новото начинание може да се случи какво ли не – може да се провали, може да сгрешите, могат да ви подведат, може да се окажете некомпетентни, изобщо – нямате никакви гаранции за успех. Трябва ли ви това?)

• Получавате помощ от другите. (Ако някой ви помага материално, плаща сметките ви, за какво е тази мания за печелене на пари? Само глупак или луд човек може да работи, ако има друг глупак или луд човек, който да го издържа.)

• Съчувстват ви, грижат се за вас. (Да, не сте богати, но винаги можете да разчитате на разбиране от страна на околните и на внимание към вашата тежка съдба. Около вас има и добри хора, които ще ви изслушат, ще ви съчувстват, ще поклатят глава и ще повъздишат с вас. А ако печелите повече, на кого ще се оплаквате? Никой няма да се интересува от вашите нещастия. А трябва ли ви това?)

• Отговорностите, които поемате в момента, не ви притесняват особено. (Често (почти винаги) при увеличаване на доходите се увеличават и отговорностите. Трябва да отговаряте за повече хора и задачи. А трябва ли ви това?)

• Не допускате грешки. (Не можете да се загубите по пътя, по който вървите всеки ден. А там, където минавате за първи път, винаги може да се загубите. А трябва ли ви това?)

• Успешно изпълнявате семейните си задължения.

(Представяте ли си физиономиите на членовете на вашето семейство, когато останат без вас и вашите супи, палачинки и изгладени ризи? Разбирате ли, че вашата професионална реализация ще им дойде в повече. А на вас това трябва ли ви?)

• Вашето обкръжение ви смята за най-добрия специалист. (На сегашното си работно място вие сте уважаван и ценен служител, може би дори ръководител. Вие сте местната звезда. Никой не подлага на съмнение авторитета ви. Напълно е възможно на новото място да ви се наложи отново да се доказвате. Вашите предишни заслуги ще останат в миналото и никой няма да се интересува от тях. А на вас това трябва ли ви?)

Виждате ли колко много изгоди можете да получите, без да променяте нищо и без да тичате след парите?! А вие искате да се откажете от тях заради някакво си увеличение на вашите доходи? Това може да направи само един луд човек, а вие все пак сте нормален. Така че гонете надалеч всякакви възможности да разполагате с по-голямо количество пари! Вие сте нормален човек!

Тази технология е подобна на предишната.

Имате оПРАВДАние за нивото на вашите доходи. А оПРАВДАнието е нещо толкова важно, че никакви пари не могат да се сравнят с него.

ОПРАВДАнието – това е игра на разума. Това е болничен лист, който ви позволява да бъдете беден, защото имате нещо друго, много по-важно. И това важно нещо може да изчезне, ако печелите повече. Това е вътрешно разрешение, което сте дали на самия себе си. Това е вътрешна договореност със самия себе си, много често неосъзната.

Например:

Аз съм беден, но...

Може и да нямам много, но...

Нека си имам това, което имам, но...

Може и да не съм кой знае колко способен, но... ЗАТОВА ПЪК СЪМ:

• Горд;

• Духовно извисен, нравствен;

• Грижа се за семейството си;

• Свободен съм, от никого не съм зависим, на никого не се подчинявам;

• Правя това, което пожелая;

• Аз съм професионалист, трудя се честно;

• Занимавам се с благородно дело;

• Получавам удоволствие от работата си;

• (напишете нещо свое)
Това оправдание ви е по-скъпо от парите. В буквалния и в преносния смисъл на тази дума.

Като имате оправдание вие, първо, сте освободени от необходимостта да правите каквото и да е. Второ, то ви изпълва с чувство за превъзходство над всички останали, които според вас не притежават тази ценност. А това, че с нея няма да се нахраниш, не е толкова важно (обикновено в този случай се разсъждава така).

В контекста на това упражнение ще ви дадем няколко полезни съвета.

• Никога не молете да ви повишават заплатата, дори ако знаете, че трудът ви струва по-скъпо. Ходете на работа и си мълчете. Чакайте началството само да се сети! Кипете от възмущение, нека другите около вас получават повече, а вие работете и чакайте.

• Никога не си искайте парите, които не ви изплащат навреме – нека направят това, когато преценят.

• Никога не търсете парите си от вашите длъжници – бъдете над тези неща.

Тази технология е толкова популярна, че по всяка вероятност не се нуждае от специални коментари. И все пак... Ами ако не сте чували за нея?

Давайте на всички назаем. Давайте на тези, които ви искат. Давайте на онези, които не ви искат, но ви е мъчно за тях.

Не отказвайте на никого, особено на приятели и роднини.

Купувайте си добра репутация, добри отношения, славата на щедър човек, спокойна съвест и чувство за собствена значителност. Купувайте всичко това с парите си.

Ще се учудите много, когато откриете, че така и не са ви издигнали паметник заради добрината ви, никой не ви е връчил благодарствена грамота, а и самият факт на съществуването ви вече пречи на вашите длъжници.

В никакъв случай не си искайте парите обратно! Дори не напомняйте на длъжниците си, че ви дължат пари. Не е тактично! Не бъдете егоисти. Наивно се надявайте че всички те прекрасно помнят за дълговете си. Само че засега не могат да ви ги върнат.

Ще се учудите, когато видите колко бързо се топят спестяванията ви. Не е изключено и доходите ви да престанат да растат. Впрочем, нищо чудно. Ако раздавате пари, значи те не ви трябват. При това не ние сме решили това вместо вас. Вие сами сте решили това, когато сте ги раздавали.

Особено полезно е да давате пари назаем, когато в действителност нямате желание за това (ако трябва да бъдем честни, почти никога нямаме подобно желание).

Да даваме пари назаем не е нито лошо, нито хубаво. Просто в този момент вие правите избор между парите и нещо друго (вижте по-горе).

Иначе казано, умелото раздаване на пари назаем е прекрасен метод не само да влошите финансовото си състояние, но и да развалите отношенията си с хората. Тъй като:

• Не може да се харесате на човек, когато му давате пари назаем. А именно към това се стремят повечето хора, които правят това. Въпреки че всички в един глас твърдят, че съвсем не им се е искало да се харесат, а просто да помогнат. ГЛУПОСТИ! Искали са да се покажат като добри момчета (добри момичета), страхували са се да не ги обвинят в скъперничество.

• От момента, в който сте дали пари назаем (ако сумата е голяма), помежду ви вече не може да съществуват искрени и открити отношения, както преди. (Това е много трудно, когато един човек зависи финансово от друг.)

• Ако на вашия длъжник му е трудно да ви върне парите, той подсъзнателно (а понякога и съзнателно) ще се дразни, когато ви вижда, може да изпита дори омраза. В крайна сметка вие сте причината за неговия дискомфорт.

• Вие също изпитвате разни чувства към своя длъжник, също се упреквате за глупостта и добрината си (по-скоро мнима).
Упражнение “Загриженост за портфейла на клиента”

Това упражнение е подходящо за добряци, мили хора, които имат съвест и са готови да угодят на всеки. Не за тези, които просто работят заради заплатата си и получават парите си при касиера, а за тези, които са принудени сами да получават парите от клиента. Ако не ви е провървяло и имате точно такава работа, имате добър шанс да станете съвсем бедни.

От вас не се изисква много. Трябва да виждате клиентите си като бедни хора, да им влизате в положението, да смятате услугите си (своя продукт, своята стока) за неоправдано скъпи, да се срамувате от стойността им. Тогава ще привличате към себе си такива клиенти, които ще се оплакват от липса на пари, от тежкото си финансово положение, от дълговете си и т.н. Те задължително ще изискват от вас отстъпки или дори ще искат да им давате (продавате, обс-лужвате) безплатно. Ако клиентите ви са точно такива, значи сте на прав път към бедността!

Трябва да изпитвате непреодолими затруднения, когато ви се налага да вземете пари от клиента си за свършената от вас работа. По всякакъв начин избягвайте и отлагайте този момент. Ако е възможно, се постарайте да си придадете вид, че вече за всичко е платено и се разделяте като добри приятели.

В никакъв случай не вземайте пари от хората, особено по-големи суми! Грижете се да плащат възможно най-малко! Намерете причина, поради която да не ви плащат. Например хората са бедни и затова не могат да си платят. Влизайте в положението им, особено когато се оплакват от живота. Приятелите и роднините си, а също така приятелите на роднините и роднините на приятелите, приятелите на приятелите и роднините на роднините обслужвайте безплатно или срещу символична сума. Та вие сте честен, порядъчен човек!

Ако ви дадат повече, отколкото сте поискали, задължително се откажете с думите: “Ама моля ви се, това не струва толкова”. Заинатете се, ако те все пак се опитат да ви дадат парйте. Сигурно по този начин искат да ви унизят. Вие няма да допуснете това!

Ще се изненадате, колко много хора са готови да се възползват от добрината ви и колко бързо това ще се отрази върху финансовото ви състояние. В негативна посока, разбира се.
Упражнение “Жертва на рутината”

Това упражнение е много подходящо за дребни предприемачи. За тези, които до вчера са били само добри професионалисти, специалисти, а днес вече имат свой бизнес.

Необходимо е да изпаднете в състояние на постоянна “треска”. Непрекъснато да гоните срокове, да бързате. Всичко да е на ръба на провала.

Оплаквайте се, че нямате време да се занимавате с важни неща, с развитието и разширението на бизнеса си. Имате толкова много неотложни задачи! Може и да не са толкова важни, но без тях не може! Кой друг, ако не вие, би могъл да реши всички проблеми?

Сигурно имате макар и малък, но все пак колектив...

Затова ще ви предложим продължение на това упражнение.

Вариант на същото упражнение: „Жертва на подчинените-идиоти"

В никакъв случай не делегирайте пълномощия! Та около вас е пълно с идиоти (необразовани, безотговорни, инфантилни хора, които нямат желание да се развиват). Това са обикновени дебили, на които не можете да имате никакво доверие.

И за да им докажете колко сте страхотни (а и на себе си), правете всичко сами.

Карайте се на подчинените си, оплаквайте се от липсата на пари, от умората и... дерзайте. Иначе как ще разберете, че сте най-незаменимите, че сте герои, че сте гении в своята област?

Правете всичко сами, бъдете незаменими. И цял живот ще бъдете жертва на сивото ежедневие и на работниците си. Но затова пък ще сте прави, че никой друг освен вас не може да свърши работата ви! Вместо да се захванете с развитието на бизнеса си, ще се наслаждавате на своя професионализъм. И въпреки че ще сте абсолютно сигурни, че страдате, тайно ще се гордеете с това. Въпреки че тази гордост може да бъде стъпкана с различни терзания на тема “Защо всичко трябва да върша сам? Защо животът е толкова подъл?”.
Упражнение “Сутринта пари, вечерта – столове”

Ако трябва да сме точни, има два начина за организация и постигане на целите.

Първи начин: “Когато имам пари, тогава ще преценя какво искам”.

Втори начин: “Знам какво искам и ще намеря пари за това”.

Това са два принципно различни подхода и към парите, и към осъществяването на нашите намерения.

Първият начин предполага пасивно очакване, а не формулирането на някаква цел. Той се основава на принципа “Ако не беше така, а иначе...”. Всичко зависи от това, дали ще имате пари.

Необходим ви е именно този начин. Не си поставяйте цели, а просто чакайте кога ще се появят пари, а после вече ще му мислите как да ги харчите. Ако, разбира се, се стигне до това, което е малко вероятно. Според този принцип вие няма да си поставяте високи цели, тъй като парите никога няма да ви стигнат за всичко наведнъж. Вие винаги ще изхождате от позицията на това, с което разполагате в момента, а не от това, което искате да постигнете в бъдеще.

Не започвайте да строите къща, не планирайте екскурзии в чужбина. Нали в момента нямате достатъчно пари! Какъв е смисълът да се суетите?

Хората, които се придържат към втория начин, разсъждават по някаква странна логика: най-важното е да се започне. Дори ако в момента те не притежават сумата, необходима за реализацията на замисленото от тях. И, което е интересно, парите се събират в нужното време на нужното място. Откриват се нови възможности, нови източници, доходите растат. Сякаш Вселената се съобразява с техните намерения и им се притичва на помощ.

Но този извратен начин, както се досещате, не е за нас.

Този метод е пряко свързан с психологията на бедността, за която вече стана дума.

Вашата зона на материален комфорт – това е съвкупност от места, стоки и цени, където се чувствате адекватни, така да се каже, “свои хора”. Това е базовото ниво на вашите потребности, на вашето самочувствие в областта на потреблението.

Това ниво може да се изчисли много лесно. Задайте си въпроса: “От колко пари месечно се нуждая, за да живея комфортно?” Всеки има свой отговор на този въпрос. Можете да определите тази сума според вещите, услугите, които влизат в списъка на основните ви нужди и които сте готови редовно да плащате.

За един човек това ще са например храната, малко разходи за облекло и стоки за бита, плюс наема за апартамента, плюс разходите за гориво и за поддръжката на колата.

Друг човек ще се нуждае от всичко изброено дотук плюс заплатата за домашна помощница, разходите за спортни занимания, персонален треньор, масажист, периодични посещения на ресторант (нямате време за готвене, а и ви мързи), почивки в чужбина, разходи за строителството на вила, таксата за частното училище, в което учи детето, и т.н.

Понятието “базови потребности” обхваща всичко, което вие смятате за “норма”. Тоест за вас може би е нормално всеки месец да изразходвате част от парите си за дрехи. Или за украшения. Или за различни нововъведения в областта на компютърните технологии. Или за фризьор. Или за почивка. Тоест това е всичко, което вие не възприемате като разкош, а като нормални елементи от ежедневието си.

За какво ви разказваме всичко това? То има пряко отношение към нашата тема.

Парите винаги ви стигат за това, което вие смятате за норма. Нивото на вашите потребности определя доходите ви. Колкото повече пари ви трябват за “нормален живот”, толкова повече пари ще печелите.

Забележете: вие винаги имате пари за това, което смятате за свои базови потребности, независимо колко струва. Ако за вас е “нормално” веднъж на половин година да пътувате до някоя екзотична страна, винаги ще намерите пари за това. Ако за вас е “нормално” веднъж годишно да отивате някъде на палатка и да се занимавате с риболов, вие ще намерите пари и за това.

Изводът е много прост. Ако искате да повишите нивото на доходите си, трябва да повишите “стандарта си на живот, нормата”, тоест тези блага, които влизат в базовите ви потребности. Ако искате завинаги да получавате толкова пари, колкото получавате в момента, не увеличавайте потребностите си. Задоволявайте се с това, което имате. Всичко, което е в повече, е просто излишен разкош, капризи.

Да ходите на козметик? Каприз. Да купувате дрехи и украшения в някой бутик? Глупости. Да наемете домашна помощница? Разкош за идиоти, които нищо не могат да направят сами.

Подминавайте магазините, в които се продават модерни качествени стоки. Дори не си и помисляйте за тях. Всяка жаба да си знае гьола.

В никакъв случай не повишавайте нивото на потребностите си. Нека си остане ниско. Икономисвайте постоянно.

На вас не ви трябва много! Живейте според принципа “Ще се задоволя с това, което е дал Господ”.

И още нещо. Важното е да се гордеете с това! Да се гордеете с микроскопичните си разходи, които говорят за вашата скромност и разумност. Получавайте морално удовлетворение от собствената си пестеливост. Винаги, когато пожелаете да си купите нещо, се попитайте строго: а трябва ли ви това? Можете ли да се оправите и без него? Ще са ви необходими само няколко секунди, за да вземете единственото правилно решение.

С всички тези номера ще успеете да ограничите нивото на своите потребности. И по такъв начин несъзнателно ще си внушите, че не се нуждаете от големи пари.

Така да бъде.

Това упражнение е продължение на предишното. Същността му се състои в това, никога да не плащаме за своя комфорт.

Особеност на манталитета на богатите хора е, че те винаги са готови да плащат, за да ги обслужват, и искат да бъдат обслужвани.

Особеност на манталитета на бедните хора е, че те живеят на самообслужване. И не само защото не могат да си го позволят материално. По-скоро морално не са готови за това.

Ние винаги имаме потребности, които можем да задоволим сами, а можем и да наемем професионалисти (да ни ремонтират чешмата, да закарат тъщата на вилата, да купят керемиди, да залепят тапетите, да ни почистят къщата и т.н.). Можем да плащаме за това на някого, а можем и да икономисаме пари, като пилеем времето си за битови въпроси.

И така. Според това упражнение трябва да живеете на пълно самообслужване. Дори ако материално можете да си позволите нещо, не харчете пари!

Правете всичко сами вместо да наемате професионалисти, които ще свършат работата по-добре от вас.

Няма за какво да си харчите парите! Бедните нямат слуги. Винаги сами:

• лепете плочки в банята;

• поправяйте казанчето и чешмата, която тече;

• ремонтирайте колата, мийте я сами;

• гладете тонове дрехи;

• садете картофи, копайте и т.н.

Ще ви напомня – не само че трябва да правите това, но и трябва да се гордеете! Не сте от големците, сами се оправяте! Затова трябва да разказвате за постиженията си като за подвизите на Херакъл. Например колко страхотно сте направили нещо. Или как сте се скъсали от работа. Докато заможните хора в един момент задължително поверяват част от задълженията си на други хора. Например наемат си домашна помощница, шофьор, готвач, жена, която да им гледа детето, и т.н.

И какво от това? Вашата задача е да живеете като в миналия век, в ерата на социалистическото самообслужване. И старателно да избягвате всякакви капиталистически нововъведения.

Ще попитате защо описваме всичко това като упражнения, когато това са просто житейски трудности. И защо тези действия способстват бедността? Нали всичко това е резултат от нуждите, а не тяхна причина.

Позволете си да се усъмните в това поне за няколко дни! Винаги можете да се върнете към предишната си гледна точка. Позволете си да допуснете, че описаните тук действия не са следствие, а причина за материалното ви положение.

Трябват ли ви доводи?

Първо, когато живеете на самообслужване, пилеете много време, за да поддържате битовия си комфорт. През времето, когато не работите, не печелите пари. По-точно, печелите пари, но чрез икономии. По този начин декларирате, че вашето време не струва нищо и сте готови да го пилеете за какво ли не. Вие самите не цените времето си.

Скъпи читателю, последните две упражнения могат да ви се сторят плоска шега. Може да кажете: подиграват се с мен! Нима ако зависеше от мен, щях да копая в градината и да си поправям сам казанчето. Но аз просто не мога да си позволя да не го правя!

Но, моля ви, отговорете искрено: наистина ли не можете да заделите пари, за да извикате майстор? Едва ли.

А това означава, че дори да имате възможност, вие избирате психологията на бедността. Вие дори не обмисляте възможността да позволите на някого да направи нещо вместо вас. И това е една от причините, поради които досега живеете толкова скромно.

Затова с всички сили се вкопчете в тази психология, тя си е ваша и ви е толкова близка. Прогонвайте всяка мисъл за това, че някой трябва да ви обслужва. Вие можете да се справите с всичко сами! Твърдо отстоявайте позицията си и мечтаната бедност ще ви бъде осигурена.
Упражнение “Свой сред свои”

Това е един от най-удачните методи за поддържане на нисък жизнен стандарт и ниски доходи.

Припомнете си всички ваши познати, повече или по-малко близки, с които сте приятели, с които се срещате, поддържате делови контакти и т.н. Горе-долу се досещате за тяхното материално състояние. Най-малкото знаете дали тези хора живеят по-скромно от вас или обратното – по-нашироко.

С какви хора обикновено общувате? Какви хора ви заобикалят? Между познатите ви има ли такива с жизнен стандарт, за който вие можете само да мечтаете? Кои хора преобладават сред вашите познати – тези, които имат доходи като вашите, с по-малки или с по-големи? Общувате ли свободно с тези, които са по-богати от вас? Или с всички сили се стремите да ги избягвате, защото не знаете как да контактувате с тях, какви са интересите и ценностите им?

И така. Никога не се запознавайте с хора, които са по-богати от вас. Изберете си среда, в която хората имат доходи като вашите или дори са по-бедни. Избягвайте заможните хора. С тях нямате общи теми. Всяка жаба да си знае гьола.

Поддържайте отношения само с хора, които са по-бедни от вас или поддържат стандарт като вашия. С тях си говорете за това, че парите никога не стигат, нали така се чувствате добре! Критикувайте заедно общите си познати, които са “откачили”, защото имат прекалено много пари.

Щом се запознаете с по-заможен човек, веднага обърнете внимание на чувството за дискомфорт, което изпитвате. Необходим ли ви е този дискомфорт? Разбира се, че не. Така че – отървете се от него (заедно с богатите му познати).

Ако ви канят някъде, където се събират много богати хора, или ви предлагат да се включите в нещо (съвместен бизнес, проекти) – откажете.

Правете всичко това и ще се застраховате от възможността да влезете в света на богатите, ще запазите за себе си днешната си реалност.
Упражнение “Събираме вехтории”

Първо да дадем определение на думата “вехтории”.

• Вехтории – това са вещи за домашна употреба, които са предназначени за често използване и които не сте използвали през последната година.

• Вехтории – това са дрехите, с които се хранят молците в гардероба ви. Това са обувките модел “сбогом, моя младост”, които сте скрили в дъното на някой шкаф и които са се превърнали в пристан за домашните любимци – хлебарките.

• Вехтории – това са старите мебели, на които са им паднали дръжките, крачетата, с ръждясали пружини, които се борят за свобода и напират под изтърканата и прашна тапицерия.

• Вехтории – това са старият полилей с липсващ абажур, който някога сте използвали; развалените магнетофони, слушаните хиляди пъти и никому ненужни касети, дискове, списания и вестници от 1917 година. Също така счупеният миксер допотопен модел, който сте прибрали преди пет години с мисълта да го поправите в най-скоро време. Часовникът, който от петнадесет години лежи и чака да бъде поправен или поне грижовната ръка на собственика да постави в него батерия.

• Вехтории – това са старите чаршафи с дупки, които по всяка вероятност пазите, за да ви напомнят за първата брачна нощ на прабаба ви – като семейна реликва.

• Вехтории – това са спуканите съдове, старият килим на тъщата, който от пет години се залежава навит на руло, това са десетките шишенца от разни препарати за бита, които са надживели производителите си.

• Вехтории – това са всевъзможните видове малки статуйки, вазички, фигурки и меки играчки в различни стилове, които са ви били подарени по-миналата Нова година и които грижливо събират прахоляк на етажерката.

• Вехтории – това са стратегическите запаси от храна в случай на световен глад или Трета световна война; това са стройните редици от отлежали буркани с компоти, които красят балкона ви.

Тоест това са всички онези разнообразни антики, които са струпани в къщата ви и я превръщат в своеобразна гробница. Когато купчините от антики надхвърлят допустимите норми (според представите на собственика на къщата), съкровищата частично биват пренесени на вилата (или в мазето) и се пазят там още двайсетина години.

А ако говорим сериозно, това са отпадъци от вашата жизнена дейност. И с тези отпадъци ви е жал да се разделите. Ами ако ви потрябват? Ами ако един ден точно тази блузка ви потрябва за някой пикник и няма да страдате, ако я залеете с вино или я изцапате със сос? А полилея например можете да го оправите. Какво от това, че липсват два абажура? Можете да го закарате на село и да го закачите в тоалетната.

Подобни умни мисли ви карат да се чувствате като грижлив, икономичен и защитен стопанин... в случай че стане нещо.

На пръв поглед това поведение няма никаква връзка с материалната ви обезпеченост.

Но в действителност не е така! Има връзка! Според природните закони животът трябва да се обновява, да приема нови форми, да се видоизменя!

Така че ако не искате жизненият ви стандарт да се повишава, трупайте вехтории. Това е един от най-удачните методи да блокирате постъплението на нови материални ценности, включително на пари в живота ви. Събирането на вехтории е основен принцип на психологията на бедността (най-често това е подсъзнателно поведение). Колекционирането на вехтории не е следствие, а причина за бедността. Поне в нашите времена на изобилие. Чрез поведението си вие показвате на живота, че сте се запасили с вещи, които могат да ви послужат до края на дните ви. Защо в такъв случай той да ви помага да забогатеете? За какво са ви пари, когато можете да живеете още 20 години с колекцията си от антики? Вие се програмирате, че живеете в беден свят, в който нещо може да ви липсва, вие самият се определяте като човек с малко потребности. И повярвайте ми, резултат от това поведение ще има!

• Ще затвърдите ниското си самочувствие (мога да използвам и старите си вещи),

• Мястото, където бихте могли да поставите новите си вещи, ще бъде заето от вехториите.

• Ще се подготвите за по-лоши времена, когато ще ви потрябват старите ботуши и шапката от времето на социализма,

• По-бързо ще остареете психологически, а значи и физически (когато човек започва да трупа стари вещи, той самият започва да остарява).

• Енергийно ще замърсите жизненото си пространство и свежата бърза рекичка на вашия живот ще се превърне във вонящо блато.

Именно затова много хора, които започват активно да изхвърлят боклуците си (или да ги раздават), се учудват на промените, които се случват в живота им.

Но в контекста на нашата книга ние категорично не ви съветваме да правите това, драги читателю. Не изхвърляйте нищо! Ами ако ви потрябва? А още по-добре – събирайте и чуждите вехтории и ги трупайте вкъщи! Ако не ви дават хората – потърсете на сметището. Това вече ще бъде висш пилотаж, разновидност на бездомничеството – когато човек живее на сметището със старите вещи, макар и в собствената си къща. Какви пари, какво богатство?

Разбира се, посочените тук упражнения са само скромна част от методите, които хората използват, за да избягат от парите. Но и те са толкова ефективни, че помагат на милиони хора да се наслаждават на бедността, скромността, непретенциозността и други безнадеждни добродетели.