Как неволно съсипваме живота си и живота на своите близки Юлия Свияш Съдържание

Доминик Ноге

Интересното е, че повечето хора използват именно този начин и дори не подозират за това! Те живеят в пълно неведение – защо животът е толкова суров към тях, защо всичко се руши?

За да сме по-точни, трябва да кажем, че на хората им е известен този начин, но те не се досещат, че ИМЕННО ТОЙ е онази смъртоносна сила, която е в състояние да разруши всичко.

И така, готов съм да споделя с вас технологията и да разобличим тази игра на разума.

Когато човек се ражда, той не осъзнава къде е попаднал. А той действително е “попаднал”!

Това малко пискливо същество знае само едно: кога му е студено (или горещо), кога му се яде и кога пелените му са мокри.

И, разбира се, то няма никаква представа за това, къде и как ще изживее близките няколко десетки години. Ако именно в такова състояние предоставим човека на самия себе си, след десетина години той благополучно ще се превърне в Маугли, който ще е напълно безразличен към всички закони и условности на съвременния свят.

Но с вас това не би могло да се случи, скъпи читателю. Тъй като при раждането ви, по волята на съдбата, до вас са се намирали няколко души, които са се заели със задачата да очовечат недоразвитото още създание. Кои са тези хора? Стандартното обкръжение: първо майка ви, баща ви, бабите, дядовците, а след няколко години към тях благополучно са се присъединили възпитателите и учителите.

Пред тях е изникнал въпросът: какво да направят, за да бъде вашето съществуване в този свят най-малкото безопасно? А ако ви провърви, дори комфортно?

И за решаването на тази задача те са имали само един път: да ви разкажат (и да ви покажат) КАКЪВ Е ТОЗИ СВЯТ, в който ви е запратила съдбата.

Тъй като към момента на раждането главата ви е била празна като нов компютър, в нея е имало само място, празно пространство, готово да поеме всичко, с което грижовните ръце на възрастните желаят да го запълнят.

А когато вие сте се появили на бял свят, тези възрастни вече са жадували да предадат на някого безценния си житейски опит (ЖО).

Но какво представлява този ЖО? Нищо друго освен комплекс от:

• мнения, оценки, гледни точки,

• принципи, идеали,

• вярвания, устои, обичаи,

• видения, които са били натрупани от зрелия човек на базата на някакви обстоятелства, с които се е сблъскал в живота. Както си спомняте, тези обстоятелства не са били нито лоши, нито добри. Но ТОЙ ГИ Е НАПРАВИЛ ТАКИВА, като е избрал своето ОТНОШЕНИЕ към тях.

Александър Михеев

Заедно с картинките детето наследява и комплекс от фантазии, заблуди и халюцинации на зрелия човек по темата “КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОЗИ СВЯТ”.

По такъв начин младият жител на планетата Земя получава “карта на местността”, инструкции за използване на околното пространство. Картата е раздробена на малки квадратчета (участъци от местността).

Всяко квадратче представлява картинка за това, какъв е светът в тази част.

По правило тези картинки са доста далеч от реалността.

И примерно половината от вашата карта е заета с картинки, отговарящи на въпроса “КАК ТРЯБВА ДА БЪДЕ?”. Има се предвид как трябва да бъде:

• правилно,

• добре,

• справедливо,

• прилично и т.н.

В момента, в който картинката попадне в главата на детето, тя здраво се закрепва. (В компютъра това действие е аналогично на функцията “Save as...”). И да се “запази” наново, тоест да се промени от този момент нататък ще бъде доста трудно. За това ще са необходими желанието и волята на самото дете (тийнейджъра, зрелия човек) или накратко – на притежателя на картинката.

С други думи, приблизително на десет години (а мнозина смятат, че и по-рано) в главата ни вече има богат комплекс от картинки, своеобразни пъзели, от които се формира отговорът на въпроса КАКЪВ Е ТОЗИ СВЯТ?

Понякога, ако във възпитанието на детето са участвали главно бабите и дядовците, които са се мумифицирали още в миналия век, в главата на внучетата ще се създаде съответният комплекс от картинки. Той ще прилича на стар шкаф, в който се пазят изядени от молците вехтории. Впрочем, да не се залъгваме, понякога и майката, и таткото имат същото въздействие.

И тук се задейства онзи метод, който започва бавно, но уверено да съсипва живота на човека, набирайки все по-голяма сила с течение на времето.

Вместо да живее своя живот, човек живее... с картинките. Тоест с идеите, мненията и принципите за това, каква трябва да бъде реалността. Той постоянно сравнява света с картинките, които са му били внушени в детството или които той самостоятелно си е внушил.

И ако реалността не съвпада с картинката (а това се случва често), тогава... реалността бива пратена... вие знаете къде. При това, разбира се, човек се потапя в света на силните емоции на тема “Защо светът е толкова несъвършен...”

Колкото повече картинки имаме в главата си, толкова по-силно можем да се разочароваме от живота. Накъдето и да погледнем – все нещо не е наред. И мъжете не са такива, каквито са ви обещавали, и жените не са такива, вие самите също сте изтъкани от недостатъци и кой знае защо парите отиват все при другите...

В крайна сметка целият живот се оказва една подла лъжа. И постоянно ни се иска да разстреляме тази реалност в лицето на конкретните й представители, които обикновено живеят близо до нас.

Във връзка с казаното по-горе ще направим едно упражнение. Това дори не е упражнение, а житейски принцип, при практикуването на който ще станете значително по-нещастни, отколкото сте сега. Между другото, ако срещнете хора, които редовно практикуват това упражнение (ще ви кажа под секрет, че това го правят почти всички), ще видите колко е лесно и просто да бъдете напълно нещастни без странична помощ. Както се казва – “на самообслужване”.
Упражнение “На мен са ми скъпи собствените ми идеи!”
Животът е такъв, че постоянно ни се налага да избираме между това, как е устроен този свят, и това, как според нас той би трябвало да бъде устроен.

Дори не се налага да правите нещо особено. Просто съпоставяйте това, което се случва в реалния живот, с вашите очаквания (картинки). Отбелязвайте колко много несъвършенства има в заобикалящия ви свят и хората.

И ако животът ви наложи да избирате: да го приемете такъв, какъвто е в реалност (мъжът ви печели малко пари, началникът ви е грубиян, майка ви постоянно се бърка в работите ви...), или да продължавате да настоявате той да бъде такъв, какъвто вие желаете – настоявайте! Съсредоточете се върху своите идеи, картинки, очаквания. Вкопчете се в тях и не се отказвайте никога! Всичко трябва да бъде така, както вие желаете! Не си струва да правите компромиси по отношение на реалността. Живейте със своите картинки, игнорирайте реалността. За какво ви е? Имате си своя глава на раменете.

Ако светът се заинати и не пожелае да се впише във вашите представи (това важи особено за някои хора), обявете му война. Докажете на хората, че сте способни да ги прекроите според вашите представи. Не се предавайте, каквото и да ви струва това! Нито крачка назад! Не просто очаквайте, а настоятелно изисквайте от заобикалящия ви свят и хората, които го населяват, да бъдат каквито трябва. Вие поне винаги сте готови да им подскажете какви трябва да бъдат. Именно вие знаете какви трябва да бъдат те и как трябва да се държат! Нали се ръководите от най-благородни подбуди!

В никакъв случай не приемайте всекидневния живот и хората такива, каквито са. Това не е правилно! Нали вие знаете какви трябва да бъдат и това е достатъчно. Нима не сте прави?

По-скоро вече сте запознати с този принцип и дори го практикувате. Не се задоволявайте с постигнатото. Вашите възможности са много по-големи! Резултатите скоро ще са налице.

Тъй като всяко наше преживяване е резултат от сравнението между това, което сме очаквали, и това, което сме получили, вие постоянно ще получавате не това, което ви се иска. И постоянно ще се разстройвате или ще се намирате в състояние на борба. А заобикалящият ви свят, заедно с населяващите го “неправилни” хора и “неправилни” събития дори няма да се трогнат, тъй като на тях са им напълно безразлични вашите фантазии. Нима това не е прекрасен повод постоянно да ходите с изкривено от недоволство лице?!
Глава 3

Бъдете винаги прави!
Ако искам нещо, то това е всичко да бъде по моему.

Марк Твен

Защо този метод е толкова популярен? Защото изглежда благороден. Той е изключително прост за прилагане (повечето хора толкова са свикнали с него, че дори не го забелязват) и при това доставя огромна наслада! Сигурни сме, че вие, драги читателю, също спадате към поклонниците на този метод за усложняване на живота. Но съвършенството е безпределно.

Първичният инстинкт на човека е да бъде прав. При това още от детството му. Защо е така? Трудно е да се каже. Може би защото от ранно детство са ни учили на следното: “Трябва да имаш свое мнение”, “Трябва да защитаваш гледната си точка”, “Трябва да умееш да отстояваш себе си” и т.н.

Освен това да бъдеш прав – това е функция на нашия разум. Той не може да функционира по друг начин. Или той е прав, или го няма.
Странно е устроен светът:

въпреки че всички сме несъгласни един с друг

всеки от нас винаги е прав.

Смит Логън Пирсъл

Тези времена вече са отминали, зъбите и ноктите сега не са актуални, тоягата също не е аргумент. Но първобитното желание на човека да бъде победител, да бъде първи в стадото, дори то да се състои само от двама души, желанието да бъде нещо повече от останалите, се е запазило. И между другото съществуват множество прекрасни начини да докажеш на самия себе си своята състоятелност. Можеш да учиш, да печелиш пари, да спортуваш, да твориш, да станеш известен, страхотен, предпочитан пред останалите, уважаван и т.н. Тоест можеш да постигнеш конкретни, напълно осезаеми резултати в живота си и да им се наслаждаваш. Но това изисква големи усилия.

Затова много по-популярен е друг алтернативен метод за подхранване на самолюбието, който ти помага да се убедиш, че не си посредствен човек, че винаги си прав.

Всички хора прибягват до този метод. Накратко той може да бъде описан по следния начин: “Искам винаги да бъда прав. Каквото и да ми коства това”.

Това е основна потребност, която има много нюанси. Тук ще опишем онези начини, с помощта на които хората тровят ежедневието, нервите, здравето, отношенията и много други неща в своя живот в стремежа си да докажат своята правота.

Какво означава ДА СИ ПРАВ?

Нашето право е нашето Его, нашата Уникалност. Това е нашата най-важна (както ние смятаме), скъпа и заедно с това уязвима част. Ние защитаваме Егото си по всички възможни и невъзможни начини. Нашето право е в нашите убеждения, нашия мироглед, нашите картинки. Обичаме се, когато сме прави. Да бъдеш прав, значи да си най-добрият от всички! Да бъдеш прав, значи, че СЪЩЕСТВУВАШ! Да се окажеш прав, значи да се окажеш в безопасност, да бъдеш победител. Този, който е прав, сякаш е по-висок, по-умен, сякаш владее ситуацията. А когато си по-висок от другия, си достоен за собственото си уважение. Вече си нещо.
На нас не ни стига да сме прави,

необходимо ни е да докажем, че другите грешат.

Уилям Хазлит

1. Човек би желал да бъде прав в отношенията си с другите хора. Особено със своите близки. Иска ви се хората да възприемат нещата така, както ги възприемате вие. Искате хората да ви възприемат така, както вие бихте желали да се представите. И ако тези хора не разбират, че сте прави, вие се стремите всячески да им го докажете, докато те най-накрая не приемат вашето мнение. И не се съгласят. Ако хората се инатят, ги пращате по дяволите или на друго място, а вие оставате сам с правотата си. Например мъж и жена живеят като семейство, но после се развеждат. Какво се е случило? Просто всеки е предпочел своята правота и е останал с нея. Може да се чувства неудовлетворен, самотен, нещастен, обиден, НО ТОЙ Е ПРАВ!

2. Човек иска да бъде прав по отношение на своите убеждения, възгледите си за живота. Тоест във всеки от нас е заложена потребността нашите очаквания да бъдат потвърдени, да се убедим, че мислите и догадките ни са били правилни. При това, което е интересно, човек иска да се убеди, че е прав дори в най-лошите си очаквания! При това с маниакална настойчивост. И той се убеждава (подозирах, че ще ме уволнят от работа, и наистина ме уволниха!).

Особено ни е приятно, когато се убеждаваме, че оценките ни по отношение на конкретни хора или обстоятелства са се оказали верни. А ние непременно се убеждаваме в това, защото Вселената е добра и ни дава това, което наистина желаем. А ако нашето истинско желание е да бъдем прави, за каквото и да става въпрос, то ще бъде удовлетворено!

Например някаква добра, праведна жена смята, че съпругът й е безсърдечен негодник. Това автоматично означава, че тя иска да се окаже права. Както се казва, който търси – намира. И ето, след известно време тя се убеждава в правотата си, тъй като след известно време мъжът й наистина започва да й показва рогата си.

Друга жена смята, че всички мъже са негодници и изроди, а нея никой не може да я оцени. Това автоматично означава, че тя иска да се окаже права по този въпрос. Тя съвсем скоро ще се убеди в това, тъй като от всички мъже тя ще избира именно негодниците и изродите (по-точно те може би няма да са нито добри, нито лоши, но по отношение на нея ще проявят негативния си характер).

Още един пример. Някакъв мъж е убеден, че само той е умен, а всички останали са глупаци и никой не го разбира. И той автоматично желае да докаже, че е прав. В скоро време неговото желание ще бъде удовлетворено.

Друг мъж смята, че “с каквото и да се захване в този живот, винаги ще печели парите си с много мъки и никога няма да бъде добре материално”. Разбира се, че той подсъзнателно иска да докаже, че е прав. Дори да се бие с юмрук в гърдите, че ще се радва, ако се окаже, че не е прав. И той ще направи всичко възможно, за да си остане без пари. Но за сметка на това – прав!

3. Човек иска да бъде прав в постъпките си. Дори да е сторил какви ли не грешки в живота си, той никога няма да признае, че това са били грешки. Нещо повече, той ще продължи да прави тези грешки. Ако престане да ги прави, означава да признае поражението си, да признае, че не е бил прав – това просто няма да стане никога!
Да бъдеш прав – това е скъпо удоволствие!

Работата е там, че когато човек се окаже прав в догадките, убежденията и принципите си, той получава пристъп на удоволствие, често несъзнателно. Това е удоволствието на детектива, намерил улики, доказващи вината на престъпника.

Колко сладко е да кажеш:

• Виждаш ли? Нали ти казвах?!

• Предчувствах го това!

• Бях прав(а)!

• Ако тогава ме беше послушал(а)...

Когато жената поучава мъжа си, който шофира: “Карай по-спокойно, ще катастрофираме...”, на нея всъщност не й трябва мъж, който да кара бавно, като стара костенурка.

Тъй като в случай на катастрофа тя не би могла тържествено да заяви: “Виждаш ли, нали ти казвах!”. Да се лиши от този сладък миг – за нищо на света!

Когато жената напътства детето си: “Стига си гледал телевизия, утре имаш контролно, ще ми донесеш някоя двойка!!!”, повярвайте - на нея не й трябва дете, което утре може да получи отлична оценка. Защото ако утре то получи каквато и да е оценка, освен двойка, всичките й поучения на тема “Знанието е сила” ще рухнат като прогнил стълб.

В каквото и да пожелаете да се убедите, Вселената винаги ще ви се притече на помощ. И ще изпитате удоволствие, констатирайки най-важния факт в живота си: “Бях прав!!!”

Да направим ли извод? Той е много прост:

При това с течение на времето, като всеки ценен предмет, правотата става все по-скъпа. Отначало за правотата си ще пожертвате добрите отношения с близкия човек. После за нея може би ще пожертвате изобщо отношенията си с този човек, тоест може да се разделите, но за сметка на това вие ще бъдете прави! Хората, които са хронично прави за всичко, по правило са самотни, никой не ги разбира, никой не ги обича.

Затова правотата започва да ни коства нерви, спокоен сън, здраве, може би пари, работата. Е, в редки случаи правотата може да ни коства дори живота. Да умрем прави – какво по-благородно от това?

Обърнете внимание на самотните хора. Тоест на онези, чиито приятели и роднини поради някакви причини са престанали да контактуват с тях и чиито колеги предпочитат да общуват с тях колкото е възможно по-малко. Това са хора, които във всяко едно отношение са прави. Те са избрали да бъдат прави и да отстояват правотата си. Голяма работа, че са самотни, че няма с кого да поприказват. Но затова пък са прави!

Има хора, които са останали без никакви пари. И дори не правят опити да припечелят нещо. Но за сметка на това са прави, че парите се разпределят неправилно. Или че те не са достойни да имат пари. Или за това, че парите са “мръсни”, а те са “чисти” хора. И собствената им правота е по-скъпа от парите, повярвайте ми. Дори ако им предложите да направят нещо, за да имат повече пари, те ще се откажат! Те имат нещо по-добро.

Има хора, които са хронично обидени. На всички и на всичко. Но затова пък са прави.

Има хора, хронично болни от всички неизлечими болести, умножени по неизучените от науката диагнози. Но затова пък са прави! Те са прави, че животът е несправедлив, че никой не може да им помогне, че болестта им е неизлечима и т.н.

Има автори на гениални (според тях самите) книги, които никой не чете. Има хора, направили уникални (според тях самите) открития и изобретения, които неизвестно защо се оказват ненужни никому. Има талантливи художници, чиито картини с години събират прах в галерията, но неизвестно защо никой не иска да ги купи. Всички тези хора са ПРАВИ! Те са прави, че глупавите хора не могат да оценят техните творби. Те са прави, че светът не се нуждае от “истинско изкуство”, че “тържествува бездарността” и “истинският талант не може да пробие”. Те са ПРАВИ! Това е наградата, която те получават за труда и таланта си. И заради тази награда те никога нищо няма да променят.

Думите ПРАВОТА и ОПРАВДАНИЕ имат общ корен – ПРАВ.

Защо според вас човек се оправдава толкова често?

• Той се оправдава, когато е допуснал грешка,

• Той се оправдава, когато не изпълнява своите задължения,

• Той се оправдава, когато подвежда други хора,

• Той се оправдава, когато не постига нужните резултати.

Да се оправдаеш – значи да се окажеш ПРАВ, независимо от всичко и въпреки всичко. А когато си прав, всичко останало няма значение.

Всички хора, които не са постигнали успех в нищо или са се провалили в нещо, си имат готово оправдание. Можете да изпитате това върху себе си.

Затова:

Не е задължително да успееш – но си длъжен да се оправдаеш!

А щом има толкова лек начин да се живее, необходимо ли е да се напрягате? Можете просто да си измислите версия защо не сте успели – и край! Вече сте прави!

Сигурни сме, че вие, драги читателю, поне понякога (меко казано) използвате този стар и изпитан метод за мнимо облекчаване на живота си. И сигурно той вече е дал своите резултати.

Но нали не искате да се задоволите с постигнатото? В такъв случай ви предлагаме няколко упражнения, които ще ви помогнат да напреднете по този път.

Идеята на това упражнение се състои в това, да намерите максимум оправдания за онези обстоятелства в живота ви, които не ви удовлетворяват.

Видяхте ли? Напълно сте прави, когато твърдите, че това е невъзможно, че не става, че е трудно. А щом сте прави, може да се успокоите и да не правите нищо.

Вместо да действате, си търсете причини. Може да намерите реална причина, а може и да си измислите такава, няма значение. Важното е, че като намерите причина, вие така или иначе няма да започнете да действате! Просто намирате причина, поради която не можете да постигнете желания резултат. Тоест оправдавате се. Намирате си виновник! И край. Въпросът е приключен. Аз не правя това, защото... Не се получи, защото... Аз не успях, защото...

Точно обратното, сега вече ще имате достатъчно оправдания, за да не създадете нищо в живота си. Осигурили сте си вечен “болничен лист”!

Тъй като в действителност причината ви е необходима не за да започнете да действате, а за да имате повод да бездействате! И при това да сте прави.
Упражнение “Аз съм прав(а)!”

Осъзнайте колко скъпа е вашата правота за вас самите. Спомнете си колко много жертви сте положили пред този свещен олтар.

Спомнете си всички хора, които са се оказали неправи, от ваша гледна точка. Кажете си: “Нима не бях прав? Аз винаги съм прав!”

Просто трябва да знаете, че има две гледни точки – вашата и погрешната. Особено що се отнася до личните ви взаимоотношения с когото и да било.

Самюел Голдуин

Изберете правотата, за какво са ви отношенията?

За начало си спомнете в какво вече сте се убедили, в какво сте се оказали прави. Особено за негативните факти.

• Искате ли да се убедите, че шефът ви е идиот?

• Искате ли да се убедите, че шофьорите по пътищата са невъзпитани?

• Искате ли да се убедите, че зад гърба ви за вас говорят само лоши работи?

• Искате ли да се убедите, че сте нищожество?

Незабавно започнете да търсите потвърждения за догадките си. Непременно ще ги намерите! Без съмнение ще се окажете прави!

А сега измислете нещо по-апетитно. За вашия труден във всяко едно отношение живот. Че никога не ви върви. Че сте родени, за да страдате.

Поиграйте на тази игра. Задължително ще спечелите. Ще се окажете прави.

Вселената е добра. Тя ще ви се притече на помощ, за да се порадвате на правотата си.

По правило хората стават приятели “тематично”. Не сте ли забелязали, че с един обсъждате едно, с друг – друго. Често хората се сприятеляват, обединявайки се срещу някого или срещу нещо. Приятел е този, който споделя вашата правота, тоест вашите халюцинации. Истински приятел е този, който е готов да приеме вашата правота като своя и да се бори за нея, дори да пролее кръвта си. Всяка компания или двойка приятели обикновено има своя тема, която ги обединява. Търсете повече приятели, които са готови да поддържат дружбата, тоест да сте прави заедно. Можете например да поддържате приятелство въз основа на следните теми:

• Колко сериозни проблеми имате,

• Колко ви е омръзнала работата или колко е трудна тя,

• Колко е скъпо всичко и как парите не стигат,

• Какви болежки ви измъчват,

• Кой от общите ви познати се отнесъл зле с вас,

• Какви негодници са мъжете (а жените – колко са глупави),

• Колко проблеми създават децата,

• Колко е трудно да отслабнеш (жените са в процес на отслабване десетилетия наред, при това обсъждат този въпрос, похапвайки сладкиши),

• Колко е трудно да изглеждаш добре в наше време (и на нашата възраст),

• Колко е труден животът на отговорните хора,

• Какъв негодник е шефът ви (колегата ви),

• Какви изроди ни управляват,

• Колко се е разраснала престъпността,

• Наоколо е пълно с терористи,

• Колко опасен е станал животът и т.н.

Просто помислете на основата на какви теми поддържате приятелствата си. Може би на основата на някоя от изброените по-горе. А може би си имате свои теми. Разбира се, вашите теми са по-интересни от тези, които са посочени тук.

Блез Паскал

В заключение искаме да ви кажем, че:

• ако на моменти съдържанието на тази глава е предизвикало възмущение у вас,

• на моменти не сте били съгласни,

• на моменти написаното изобщо не се е отнасяло до вас...

Поздравяваме ви –

Точно това трябваше да докажем. Това е игра, в която вие винаги сте победител.