Глава 9 Kaк да се разочаровате в любовта

Рам Дзъ
Всички включени тук упражнения се основават върху свойството на хората да се разочароват. За да се разочаровате, първо трябва да се очаровате, тоест да си създадете мит за своя избраник. Какво е фантазията? Това е ваша измислица, която не винаги отговаря на реалността. Понякога дори изобщо не отговаря.

А след това, когато става ясно, че фантазията е само фантазия, трябва да обвините всичко и всички, че светът е несправедлив, а хората – коравосърдечни и лъжливи.
От всички вечни неща любовта е най-кратка.

Жан-Батист Молиер

Затова всяко упражнение в тази глава се основава на някакъв разпространен мит за любовта, някаква фантазия. Която, както се оказва по-късно, може да няма нищо общо с реалността.

Ето например една от разпространените фантазии: “Ако не съм самотен (самотна), ще ми бъде добре”. Това не е нищо повече от фантазия. Щастието далеч не винаги се движи в “комплект” с партньора. Огледайте се. Нима семейните хора са масово щастливи? Напротив, половината от тях биха искали да бъдат на ваше място, ако сте имали късмета да бъдете сам(а)!
Упражнение “Излъгани очаквания”

Варианти “Разбити илюзии”, “Напразни надежди”

Това упражнение се основава на известния мит, че истинската любов е вечна, че чувствата не се променят с времето, не отминават и остават за цял живот.

Хората вярват в този мит. Те очакват, че ще бъде точно така. Има и такива, които приемат за любов всяко сексуално желание. И си мислят, че ще изпитват такова удоволствие с партньора си до края на своя живот.

Истината обаче се заключава в това, че всяка еуфория рано или късно отминава. Казано по-просто, всяка неземна страст (влюбеност, любов) рано или късно преминава в нещо друго. Понякога дори самото първоначално чувство към човека дотолкова се променя, че в това, което е останало, трудно можете да разпознаете някогашните чувства.

Ако искате да изпълните живота си със страдание, задължително очаквайте чувствата ви да останат непроменени. Още по-добре ще бъде да се кълнете във вечна любов и вярност. Обещайте на партньора си, че вашата любов ще става по-силна с всеки изминал ден. Така че когато чувствата ви се променят, вашите терзания и упреците на любимия са ви гарантирани.

За нищо на света не си признавайте, че чувствата ви са се променили! Крийте в себе си тази истина! По-добре обвинете него, че той се е променил и все прави нещо не както трябва.

• Колко много си се променил!

• Преди сватбата беше съвсем различен!

• Никога не съм мислила, че си такъв!

• Къде съм гледала, когато съм се омъжвала за теб, къде?

• Така си и знаех! Чак след сватбата (след секса) мъжът показва истинския си характер!

• Ако знаех какъв си, никога не бих ... (се оженила за теб, имала нищо общо с теб, се събрала с теб, те погледнала, легнала с теб и т.н.)

Много по-лесно е да обвините партньора си, че върши нещо не както трябва!

Този похват е много подходящ за нежни млади същества, на които им харесва да философстват, а също така за сантиментални жени, които вярват в Съдбата, Случайността, Мистичните знаци и други романтични измишльотини. Ако имате връзка с мъж (няма значение дали го познавате отскоро, или от няколко години), по-често се измъчвайте и си досаждайте с въпроса: “Това Любов ли е или не е Любов? Ами ако не е Любов, какво е тогава?” Тъй като безспорно не можете да си отговорите на този въпрос, можете до безкрайност да ходите “с камъче в обувката”. Вместо да поддържате отношенията си и да изпитвате удоволствие, ще се терзаете и ще размишлявате постоянно дали сте станали подвластни на чувството, възпято в сърцераздирателните песни и романси. Или това е друго нещо, за което не си струва да хабите време и сили? Периодично ще смятате, че това е Любов, и ще изпитвате душевно облекчение, а също така желание по-бързо да свържете съдбата си с вашия герой. А после ще опровергавате собствените си изводи и ще мислите: “Не, това не прилича на Любов...” Ту ще се отдалечавате, ту ще ставате близка с партньора си, като го карате да се чувства объркан, а и вие ще се чувствате по същия начин.

Тъй като самите вие не знаете точно какви са симптомите на тази Истинска Любов, а страничните източници са крайно противоречиви, на практика е невъзможно да стигнете до някакъв изход. Любовта – това е когато какво? Когато как? На вас ви е известно само едно: Любовта съществува, истинска, единствена, заради която си струва човек да живее. Също така съществува всичко останало, за което не си струва да се борите и да се раздавате. Кой и кога ви е казал това – няма значение. Важното е, че тази “истина” е проникнала дълбоко в съзнанието на много девойки.
Не мисля, че любовта може да бъде

споделена; ако ли пък е споделена, би

трябвало да се нарича другояче.

трубадур Арнаут де Марьой

Между другото при подобно поведение отношенията лесно приключват, тъй като вместо да поддържате любовта, вие сте постоянно заети с много по-глобален въпрос: “Тя ли е това или не е тя?” Това е все едно да четете Зигмунд Фройд, докато правите секс. Какво е имал предвид той, така или иначе няма да разберете, а сексът ще бъде... сами се досещате какъв.

Ако и двамата изпитват сексуално привличане – това е взаимна Любов.

Ако сексуално привличане изпитва само единият – това е Нещастна (несподелена) Любов.

Колкото по-силно е сексуалното привличане, толкова по-възвишено звучи думата Любов, толкова по-непоколебима е вярата в това, че тя съществува сега и во веки веков. Амин.

Човек мисли и очаква, че това сексуално привличане трябва да продължи вечно. И след това остава в пълно недоумение, когато страстта изведнъж си отиде и обектът, който вчера е бил като глътка вода за умиращия от жажда, днес не предизвиква никакви тръпки нито в душата, нито в тялото. Нещо повече, той ви дразни със самото си присъствие. И с посегателството си върху свободата и тялото ви.

Тогава човек изпада в недоумение: ако това е била Любовта, къде се е дянала? Нали ни внушаваха, че Истинската Любов остава за цял живот?!

Нещастната Любов (едностранното сексуално привличане) има свойството да продължава по-дълго. Взаимното сексуално привличане, по правило, си отива по-бързо. Особено ако го карате на легло.
Обикновено хората наричат тази страст

(сладострастие) с думата “Любов”,

означаваща, според тях, някакво

неопределено привличане на единия пол към

другия, толкова естествено като глада.

Томас Хобс, английски философ

Това е много лесно упражнение, много ефикасно и много използвано.

Доста изтънчено изпитание за душата, на което с огромно удоволствие се подлагат много мъже и жени.

Същността на упражнението е да се влюбвате в потенциално недостъпни партньори. Недостъпни, тъй като не бихте могли да заживеете с тях. При това колкото по-малка е надеждата, толкова по-добре.

За тази цел идеална роля могат да изиграят омъжените, женените, тоест ЗАЕТИТЕ партньори.

За жената например е най-добре да се влюби в женен мъж, при това с доста сполучлив брак, тоест без скандали и заплахи за развод. Добре ще бъде, ако това не му е първи брак, има две малки деца и жена му е бременна с трето. Тоест има такава жена, която той със сигурност не би могъл да напусне.

За мъжа е най-добре да се влюби в омъжена жена, също с деца. Желателно е мъжът й да е преуспял, заможен човек, който издържа и нея, и децата. Тя трябва да се издържа от парите на мъжа си и да няма свой източник на доходи. Тоест да има мъж, когото със сигурност не би могла да напусне.

При това трябва да се влюбите не само мълчаливо и безнадеждно – това не е достатъчно. Необходимо е да се влюбите силно и страстно. Така че да предизвикате взаимност от страна на другия човек. Да правите невероятен секс и да изживеете неземни романтични мигове на фона на неговия (нейния) сладникаво благополучен семеен живот.

Създавайте си такива любовни връзки! Някои са толкова способни в това отношение, че буквално всичките им партньори, в които някога са се влюбвали и с които са имали отношения, са били заети. Това е прекрасен начин да бъдете сами и да останете самотни. Но не просто самотни, това би било прекалено примитивно и дори пошло.

Ще ви крепи надеждата, че един ден този партньор ще изостави семейството си и ще създаде такова с вас. Ще подхранвате тази надежда в себе си дълги години. Това е изпитание за изтънчени мазохисти.

Ще се събирате, разделяте, страдате, след това пак ще се събирате, разочаровате, ще тормозите себе си и него (нея) и така до безкрай. Ще разбирате, че годините си летят, а вие така и не сте си свили свое гнездо, че всички ваши познати вече са се оженили и са си народили деца, а вие си губите времето с героя на вашия роман.

Този сапунен сериал може да продължи години и десетилетия. И важното е, че най-накрая ще изпитате несравнимо разочарование, празнота и тъга, защото ще ви се изясни безсмислието на вашите усилия и ще разберете, че нямате никаква надежда. Освен това ще бъдете преизпълнени с душевна болка по загубените години, ще се почувствате жертва на злата съдба, на коварния съблазнител, който ви е залъгвал толкова време. Ще се мразите заради наивността си (нали са ви казвали, че това е загубена кауза?) и т.н.

Но и това не е всичко! С това упражнение вие добре ще съсипете живота поне на един човек (на партньора си). Максимумът тук не е ограничен – сред пострадалите може да бъде жената на възлюбения или мъжът на любимата ви жена и техните деца, ако те бъдат запознати с драмата, а също така и тъщата, свекървата и другите хора от генеалогичното дърво.

Ако докато сте писали романа си, страданията не са ви били достатъчни, по-късно, след раздялата, успешно можете да се терзаете от спомени.

Веднага ще уточним, че нямаме нищо против майка Тереза. Само ще използваме образа й, за да опишем технологията.

Този метод се харесва най-много на жените. На добрите, милите, жертвоготовните, благородните, винаги готовите да ви помогнат жени.

Какво се изисква за качественото изпълнение на това упражнение?

Две условия:

1. Да поддържате връзки само с такива мъже, които се нуждаят от помощ и подкрепа. Да поясним какво имаме предвид. Всички ние периодично се нуждаем от помощ и подкрепа, но това не е кредото на нашия живот. Има обаче мъже, които отчаяно се нуждаят от това. На тях им трябва някой, който постоянно да ги спасява от поредния провал. Именно с такива мъже трябва да поддържате връзки през целия си живот. Какви могат да бъдат тези мъже? Алкохолици, безработни, с дългове, с проблеми в семейството (жена-кучка), нещастни, изоставени от предишната си спътница в живота, пристрастени към хазартните игри или наркотиците, изпаднали в неприятна ситуация от криминално или финансово естество, потиснати от родителите си, объркали живота си и т.н.

2. Трябва да имате непоколебима вяра в това, че благодарение на вашата любов, готовността ви за саможертва и хуманизма ви ще можете да спасите този нещастник.

Обикновено не е трудно да намерите подобен мъж. А по-нататък всичко ще се развие от само себе си. Отношенията ви ще се крепят само на това, че той се нуждае от помощта ви (или вие ще смятате, че той се нуждае от нея), а вие ще му я предлагате.

Това е своеобразен договор, подписан от двама души. Разбира се, това е виртуален договор и не винаги страните осъзнават ясно, че са го подписвали. Според този договор единият партньор чрез поведението си подкрепя другия партньор в неговото поведение. Двамата партньори също така се подкрепят взаимно, помагайки си да бъдат такива, каквито искат да бъдат.

Тази игра не може да се играе само от един човек, тъй като ВСЯКА РОЛЯ ИЗИСКВА ПОДХОДЯЩА ОБСТАНОВКА, СРЕДА. Именно партньорът създава тази обстановка.

Например вие може да бъдете началник, само ако имате подчинени. Може да станете лекар, само ако имате пациенти. Може да бъдете баща, само ако имате деца. Може да бъдете умен само на фона на някой глупав човек. За да се почувствате такъв, какъвто желаете, ви е необходим партньор (Понякога в тази роля се оказват обстоятелствата или група хора). Иначе без тях как ще разберете кой сте в действителност?

Но да се върнем към “майка Тереза”. За да се почувства необходима и добродетелна, тя се нуждае от партньор. Тази роля не е подходяща за силните, здравите, богатите и преуспелите във всяко отношение мъже. Това е все едно в една и съща постановка партньори да бъдат Жулиета и Отело. Няма да се получи. Те няма да се споразумеят. Това е, както се казва, от друга опера.

От кого се нуждае “майка Тереза”, за да може да се реализира? От някого, който може да влезе в необходимата роля. Идеално ще й подхожда някой алкохолик, съсипан от проблеми, дългове, работа, семейни неблагополучия, несполуки, родителите си, безпомощен мъж-кутсуз. Именно той се нуждае от жена, която да го подкрепя, да му помага да пълзи от една пропаст към друга.

А преуспелият и силен партньор не се нуждае от нейните геройства, а значи и от самата нея. Нейният девиз е “Спасявам един нещастен човек!”.

Тези отношения са подходящи за сключването на своеобразния договор, за който говорихме. При това по този начин идеално можем да изпълним живота си със страдания.

Развръзката на тези отношения е също толкова болезнена, както и самото им развитие. При това вие не трябва да сте заинтересовани от бързата развръзка – в такъв случай страданията ви ще приключат прекалено бързо! За да продължите максимално мъките си, ще ви помогне спасителната формула: “НО АЗ ГО ОБИЧАМ!!!” Тази вълшебна, дълбока, изпълнена с благородство мисъл ще ви помогне да продължите до краен предел мазохистичното удоволствие. Някои жени са толкова съвършени в това отношение, че десетилетия наред (!) спасяват някой удавник. А удавникът в такива случаи не потъва окончателно, но и не излиза на брега. Защото ако случайно излезе, ИГРАТА ЩЕ ПРИКЛЮЧИ. А никой няма интерес от подобен изход.

Как може да завърши една подобна трагикомедия (изглежда този жанр най-точно описва случващото се)?

Вариантите са два, като всеки от тях при желание от ваша страна може да се превърне в допълнителен източник на страдания.

И така, изоставяте го и продължавате да страдате, защото ви е жал за нещастния човек, който без вас, разбира се, “напълно ще пропадне”. При това ви е жал и за пропилените години, посветени на борбата за вашето щастие, което е било толкова близко...

Да предположим, че сте успели. СПРАВИЛИ СТЕ СЕ! Той повече не пие, не пуши, решил е проблемите си, покрил си е дълговете, бизнесът му е потръгнал, с други думи, станал е “нормален човек”.

А ЗА КАКВО МУ Е ПОВЕЧЕ МАЙКА ТЕРЕЗА? За какво му е тази грижлива, безропотна “приятелка в трудни моменти”, толкова добра, че чак му се повдига? Още повече, че тя е свидетелка на неговото падение. Тя го е виждала изпаднал и сега само като я погледне, той си спомня за отминалия етап от живота му, който е готов да забрави на всяка цена. Особено ако сега е преуспял в живота и е натрупал пари. Затова той ще побърза да се избави от бившата си приятелка.

За съжаление, госпожо, представлението приключи. Драмата, на която са се крепели отношенията ви, вече я няма. Сега можете да преминете към упражнението “Госпожа Изоставена” (вижте главата “Как да станете самотни и да останете такива завинаги”).

В тази глава описахме една съвсем малка част от средствата за разочарование в любовта, натрупани от човечеството. А ако сте инвалид от любовната война, значи и вие си имате своя уникален опит в тази област.

Дори ако не сте се разочаровали окончателно, това може да се поправи. Направете няколко упражнения от тази глава и бързо ще осъзнаете цялата безнадеждност на това чувство.

Глава 10

Как дa развалите отношенията с децата cи, а и самите деца
Според изследванията всяко трето дете е

чувало от родителите си фразата: “Ти ще

бъдеш виновен (виновна) за смъртта ми!”

Статистически данни

Колкото и да е странно, отношенията с децата ни се развалят още преди те да се появят на бял свят. Защо? Защото тяхната поява е била:

• или случайна, неосъзната (родили са се по “метода на грешките”),

• или чрез раждането на детето родителите са се надявали да решат някакви свои проблеми, които често нямат никаква връзка със самото дете. Тоест раждат дете с някаква цел, към която то няма абсолютно никакво отношение (например дори за да не отиде бащата в казарма). Често това става ясно по-нататък, когато наследникът се е появил на бял свят и вече не е възможно да бъде върнат обратно. Много е лесно да съсипете своя живот и този на детето си. Това става по следния начин.

Още преди появата си, детето трябва да бъде натоварено с някаква задача, която то по принцип не е в състояние да реши. Тъй като неговото предназначение не е такова!

По правило хората не си признават, че раждат деца “с някаква цел” (има си хас!). Дясната ви ръка обикновено не знае какво прави лявата. Но това не променя ситуацията! Тъй като ако не признавате нещо, това съвсем не означава, че то не съществува.

И така човек се надява, че когато се роди детето, то ще реши някакъв негов житейски проблем или ще облекчи по някакъв начин живота му. Но на практика се оказва, че появата на детето не е в състояние да реши никакви проблеми, а само да ускори, да изостри и да направи явни съществуващите във вашия живот пропуски.

Какви проблеми човек се опитва да реши чрез раждането на детето? Ще изброим само някои от тях:

• Да си осигури чаша вода на стари години (“Какво ще правя, когато остарея?”). Страхът от бъдещето е мощен двигател на раждаемостта. Но дечицата не са в състояние да решат този проблем. Водата е най-малкото нещо, от което се нуждае човек на старини. В действителност той се нуждае от грижи и човешко внимание, а далеч не всички деца са готови на подобни саможертви.

• Да накараме съпруга си да направи нещо, което той, негодникът, сега по никакъв начин не желае да направи. (“Когато му родя дете, ще му дойде акълът в главата, ще стане по-отговорен”, “Когато стане баща – ще не ще, ще порасне!”, “Ако забременея и родя, той няма да посмее да отиде при друга”, “Ако си имаме собствени деца, ще престане да ходи при бившата си жена и децата от първия брак”, “Може би най-накрая ще започне да ме уважава като майка на децата му!”, “Ако забременея, той ще се ожени за мен”, “Ако имаме дете, той ще спре да пие...”).

Чрез раждането на детето можете да събудите нечия съвест (ако има такава), да накарате партньора си да стане порядъчен човек (ако е способен на това). В най-лошия случай да пробудите състраданието му (също рядка добродетел). Разбира се, този номер не винаги минава. Но дори ако мъжът се съгласи да се ожени (да се раздели с любовницата си, да спре да пие и т.н.), няма гаранция за по-нататъшен щастлив живот. По-скоро точно обратното. Рано или късно той ще ви напомни за това!

• Психотерапия чрез детето. Съпрузите имат проблеми в отношенията си и тайно (или явно) се надяват, че раждането на син или дъщеря ще разреши конфликтите. Ех, ако беше така! Но най-често се случва точно обратното.

• Да избягаме от самотата! Този метод е особено характерен за жени, които не са успели да създадат семейство или някакви отношения. А да родиш дете е сякаш добър начин да запълниш празнотата. По правило тези майки просто взимат живота на детето си в свои ръце, тъй като то се превръща в единствения смисъл на живота им. А детето, забележете, няма никаква вина.

• Да изпълни несбъднатите им мечти. (“Аз не успях в живота си, нека поне ти успееш!”, “Аз не успях да вляза в този университет, но ти трябва да го направиш!”, “Аз не можах да спечеля много пари, но ти трябва да стъпиш на краката си!” и т.н.). Този мотив на родителите се изяснява доста късно, когато детето вече е на прага на пълнолетието. И тогава за ужас на родителя става ясно, че детето има свои собствени планове за живота си (или изобщо няма никакви планове, което е още по-ужасно). Тогава обикновено родителят бива игнориран напълно с думите “Ти си искал да влезеш в този университет, ти си кандидатствай!”.

Във всички тези случаи хората вземат решението да раждат деца, за да получат някаква облага. Както се досещате, има още много други поводи за раждането на деца. Но после хората остават разочаровани. Не защото са ги създали, а защото, както се оказва (О, ужас!), детето не е “втори дубъл” на вашата личност! И не е гаранция, че вашите очаквания ще се сбъднат!
Ако децата растяха според нашите очаквания,

щеше да бъде пълно с гении.

Йохан Волфганг фон Гъоте

Този метод е много подходящ за прогресивни и образовани родители (а също така и за не толкова напредничави и не особено прогресивни, но които много обичат рожбата си, при това изпитват доста странна, както се казва, любов).

Днес са особено актуални системите за възпитание, според които на децата се предоставя неограничена свобода. И така. Родителите възприемат тази идея по доста своеобразен начин и възпитават детето така, че то да не знае смисъла на думата “не”. Понякога това се прави от силна любов (уж), този подход е най-популярен сред състрадателните баби. Понякога заради голямата напредничавост – с идеята детето да израсне като свободна личност, освободена от всякакви комплекси и стереотипи.

Позволявайте на детето си да ви манипулира. Изпълнявайте всяко негово желание, особено ако плаче или крещи. Изпълнявайте всяко негово желание, особено тези с потребителски характер – да не ви е жал, а? Нима нямате сърце?

• Когато стане на пет годинки, то ще се превърне в едно малко чудовище, което ще тормози цялото семейство;

• На десет години ще бъде голям хулиган, от който ще се оплакват учителите и съучениците му;

• На петнадесет години детето ви ще бъде едно неуправляемо алчно чудовище.

А после в отговор на родителското ви блеене (това няма да бъде разговор, а именно блеене) и опитите ви да го вразумите, то ще ви каже, че не ви е молило да го раждате, а щом сте го родили, трябва да страдате. Имали сте избор.

В днешно време много родители с голям успех усвояват този стил на общуване с децата си.

Смисълът му е следният. В един момент вие разбирате, че вашето дете много добре разбира материалните стимули. Отначало това са играчки, после вещи, после скъпи играчки (мобилни телефони, коли, компютри и т.н.). Детето ви става послушно, сговорчиво, управляемо и най-важното – благодарно. А вие заменяте общуването с детето си с материална грижа за него. И си мислите, че това е достатъчно. И смятате, че сте му дали всичко, което можете.

Може би времето не ви стига. Или вие самите сте били възпитавани по този начин. Но по-скоро сигурно така ви е по-лесно. По-лесно е да осигуриш нещо материално, отколкото духовен контакт. По-лесно е да купите нещо, отколкото да проявите интерес към вътрешния свят на детето, към неговите интереси и емоции.

Какво толкова? Нали е нахранено, обуто, добре облечено, прието е в университета платено обучение (в частно училище), има всички основания да се радва на живота.

Само че когато детето пораства, вие смътно започвате да осъзнавате:

• че неговите житейски интереси се свеждат само до материалната страна на нещата;

• че няма никаква идея какъв да стане в този живот;

• че има много ограничен мироглед и е груб материалист;

• че е прекалено циничен;

• че за него вие сте само дойна крава (извинете за грубото сравнение);

• че интересът му към вас като към родител се изчерпва само с това, какво можете да му дадете.

И накрая най-тъжното, което можете да откриете – между вас и вашето дете не съществуват никакви отношения. Нямате нито общи теми, нито изпитвате взаимно доверие, нито душевна топлина. И, което е особено ужасно, може би вашето дете дори не разбира какво означава това. То идва при вас само когато се нуждае от материална подкрепа.

Да, разбира се, то може да ви е благодарно за всичко, което сте направили за него, но какво искате от него? Да си поговорите? За какво може да си говори то с вас? Да ви прегърне? Ама че глупост!

Колкото е възможно по-дълго крийте от детето си как се е появило на бял свят. Не позволявайте да научи страшната истина с какви позорни неща сте се занимавали, за да се роди то.

На въпроса как се е появило на този свят можете да отговорите по няколко доста сполучливи начина:

• намерили сте го под една зелка в градината на леля Клара;

• купили сте го в магазин за деца;

• изпили сте специално хапче и то се е появило;

• намерили сте го на боклука!!! (не се учудвайте: именно тази версия за появата си на бял свят са чули доста хора);

• подарили са ви го;

• ще научи, когато порасне;

• щъркелът го е изпуснал, докато е прелитал над вас, а вие сте го хванали и сте си го взели.

Поддържайте вярата в тази история по-дълго време. Най-важното е, че когато един ден детето се усъмни в тази приказка, ще пожелае да разбере истината – на всяка цена. Ах, ако не беше това велико желание да стигнем до истината, половината човечество до ден днешен щеше да се рови из зелките в градините и да тича след щъркелите!

Именно благодарение на това ваше поведение детето ще научи истината от връстниците си, при това под такава форма, за каквато вие на вашите години не сте и сънували. Може би дори ще ви смае с познанията си в областта на човешката анатомия. Но най-важното е, че от този момент повече няма да ви вярва! Та вие сте му наговорили куп лъжи в отговор на толкова важен въпрос! Въпрос, който го е измъчвал може би доста време! Напълно е вероятно то повече изобщо да не пожелае да говори с вас по тази тема. То ще се чувства точно толкова неудобно да говори с вас за тези неща, колкото и вие. Дали сте му добър пример!

Но и това не е всичко! Можете да задълбочите проблема. Много родители смятат за свой дълг възможно най-рано да обуздаят сексуалността на детето си. Така, за всеки случай, за да не стане нещо. Това е много лесно. Накарайте го да се срамува от тялото си. Онанира ли – бой! Разкажете му, че на тези, които се занимават с непристойни неща, органите им се откъсват. А ако не се откъснат, спират да растат, това вече е сигурно. И на дланите им пониква козина. И изобщо по-добре е човек да не си бърка в гащите без причина. Също така няма за какво да се оглежда в огледалото. Най-добре е да му се скарате на “местопрестъплението”. И да го инструктирате, че е по-добре да не контактува много с връстниците си от противоположния пол и в никакъв случай да не се усамотява с тях, защото може да се случи нещо ужасно.

В крайна сметка вашето дете ще остане девствено до определена възраст, когато ще му е по-лесно да се самоубие, отколкото да си признае, че “още не е...”

В още по-добрия случай след петнадесетина години ще имате възможност вие самите да страдате, че сте намерили под леглото на рожбата си богата колекция от порно касети с всякакви извращения.

Или ще откриете, че момчето ви изобщо не се интересува от момичета. Но с момчетата му е някак по-добре. Ето ви повод за страдания за дълги години напред, тъкмо ще си намерите и занимание за цял живот – да направите от сина си “нормален мъж”. А тъй като това е загубена кауза, можете доста да си пострадате! Особено ако той посмее да бъде щастлив по своя “неправилен” път.

— Синко, искам да си поприказваме за това, как се появяват децата.

— Добре, тате... Какво искаш да научиш по този въпрос?

Каква наслада е да създадете дете, а после да посветите живота си на дългогодишна борба с него, на борбата да направите от него човек. А после на борбата то да оцени положените от вас усилия!

Стремете се да направите от детето си човек. Предварително знайте какъв трябва да стане, как трябва да живее живота си, с кого да общува, къде да учи (и как), какво да работи, кога и за кого да се омъжи (или ожени), кога да ви направи дядо (баба), как да възпитава децата си и т.н. Съответно трябва да сте готови да направите всичко за успешното му реализиране в живота. Дори и без неговото желание. Дори и без участието му! Дори и при яростната му съпротива!

Бъдете готови да направите всичко, за да отстоявате идеите си, ако в живота му настъпят отклонения от сценария. По традиция именно това наричаме “добра майка” или “добър баща”.

Така вие неусетно за самите себе си ще узурпирате живота на своето дете.

Разбира се, почти със стопроцентова увереност ви гарантираме, че детето няма да стане изцяло такова, каквото желаете. Това е добър повод да престанете да живеете живота си и да започнете да живеете неговия живот. Въпреки че никой не ви е молил за това. Можете напълно да забравите за собствения си живот и да започнете да обслужвате детето си. Никой не може да ви упрекне в това! Имате друга мисия: вие живеете за детето си! Това е толкова благородно (при това не забравяйте, че трябва да го правите по подходящия начин), че може да предизвика само въздишки на умиление и съчувствените погледи на състрадателните лелки, приятели от детството и колеги. Разбира се, че пълната липса на собствен живот може да се разглежда като сериозно постижение в рамките на нашия курс по създаване на неприятности на самия себе си.

Този начин на възпитание се практикува активно в семействата, в които детето расте без баща. Или в семейството има баща, но той се ползва със статута на мухльо, затова отдавна е под чехъла на жена си и няма право на глас (така птицата стъпква в гнездото слабата си и нежизнеспособна рожба).

Най-важното в тази технология е постоянно да предпазвате рожбата си от всякакви трудности. Ако детето не желае от вас това, правете го насила. Трябва твърдо да вярвате, че задачата ви е да го предпазвате от всякакви неприятности, трудности, самостоятелност и имунитет към реалния живот. Като за начало започнете да крещите силно и да се обаждате на всичките си познати и непознати, дори ако детето ви е решило да опита вкуса на мухата. След дванадесет години ще крещите по същия начин и ще звъните по телефона, когато детето ви остане до късно вечерта на неизвестно за вас място с хора, които не са ви познати.

Изолирайте го от странните му връстници! Най-добре е дори до осемнадесетата си годишнина то да ви придружава, когато отивате при вашите лели на вилата да варите сладко. Нека прекарва всички почивни дни и празници в семеен кръг със същите тези лели и чичовци, които разговарят за болестите, високите цени, инфлацията и престъпността в страната. Какво от това, че не му е интересно! Да не би да е по-добре да се шляе по улиците?

Ако бедното създание не престане да ви се подчинява към петнадесетата си година или по-късно, към двадесет и пет годишна възраст това ще бъде едно инфантилно същество без полови признаци. То ще се страхува от реалния живот като от огън. Ще се страхува, защото никога не са му давали да почувства този реален живот, а вкъщи за него са му разказвали само страшни истории.

След това сигурно ще пожелаете детето ви да прояви самостоятелност, но то, за съжаление, вече няма да бъде способно на такава. Гарантираме ви (!), че ще имате и допълнителни страдания на тема: “Защо е толкова безпомощен!?”. И “Какво, цял живот ли ще го нося на раменете си?”.

Чувството за вина е прекрасен инструмент, с помощта на който оправните майки и бащи виртуозно манипулират децата си. При това съвсем не е задължително детето ви да е направило някаква голяма грешка. Достатъчно е вие да не сте удовлетворени от собствения си живот, вие сте го родили (няма значение, че то не ви е молило за това), възпитали сте го, посветили сте му най-хубавите си години, лишили сте се от толкова много неща! А то, видите ли, вече е пораснало и иска да се радва на живота! Не желае да стои с вас! Не, няма да стане, то трябва да знае какви жертви сте направили за него!

Няма значение как ще постигнете това. Обикновено родителите са големи специалисти в това отношение. Но ако се затруднявате, можем да ви подскажем няколко начина.

Можете да му внушите чувство за вина за лошите оценки, за късното прибиране вкъщи, за... За каквото си пожелаете, защото можете да манипулирате само дете, което изпитва чувство за вина!

По-често напомняйте на децата си, че ако един ден умрете (разболеете се от заболяване, водещо до смърт), те ще бъдат виновни за това! Вие ще умрете затова, че когато са били на три години, не са си изяли гриса, а на десет не са искали да учат, не са ви слушали, на двадесет са се оженили (омъжили) за неподходящ човек и т.н.

• Нека всички злини сполетят мен, а не вас!

• В теб ми е надеждата!

• Моят живот е труден, нещата не ми потръгнаха както трябва, искам поне вие да бъдете щастливи!

• Помниш ли, че ти казвах? Предупреждавах те!

• По-добре да умра!

• Срам ме е заради теб!

• Нямаш никаква съвест!

• Така ли се отнасяш към майка си (баща си) ?!

• Ако ме обичаше (уважаваше, имаше жал към мен), не би постъпвал по този начин!

• Добре, като не ти е жал за мен, поне имай жал към баба си!

• Ако знаех, че ще станеш такъв (такава)!

• Какво ще кажат нашите познати, когато разберат, че ти...

• Как сега ще погледна хората в очите?

• Главата ме заболя заради теб!

• Ако нещо ти се случи, няма да го преживея!

• Цяла нощ не можах да спя, само за теб си мислех...

• Не се притеснявайте за мен, няма смисъл, аз все някак... (тежка въздишка). Тръгвайте, позабавлявайте се, нека вu е весело! (сведете поглед към земята с тежка въздишка).

• Дадох ти всичко, което мога! (Ние с баща ти гледахме да ти осигурим всичко най-добро!)

• Посветих живота си на теб!

• Ще докараш дядо си до инфаркт!

• Когато беше малък и постоянно ревеше, не съм спала по цели нощи!

• Пет години те водих в музикалната школа (в клуба, в кръжока по бродиране)! И какво получих в замяна?

• Заради теб живея с този негодник, страдам, не се развеждам!

• Ако не беше ти, отдавна вече да съм се захванала със себе си (да съм си подредила живота и т.н.)

Когато детето ви отива на купон (на дискотека, на рожден ден, на среща и т.н.), на вратата му обещайте, че ако не ви се обади към девет вечерта, ще се наложи да ви откара колата на “Бърза помощ”. Е, в краен случай ще скочите през балкона (ще получите инфаркт, инсулт, парализа, разстройство, ще се побъркате, ще припаднете). Пожелайте му да си прекара добре и го пуснете.

И изобщо още от самото начало направете така, че децата да не ви се доверяват, наплашете ги и после цял живот ще се борите с техните лъжи и измислици!
Упражнение “Как да направим детето си глухо”

Това е много лесно. Възпитавайте го, като постоянно му посочвате грешките. Ако повтаряте често поне някои от изброените по-долу фрази, в скоро време то ще престане да ви чува.

• Ти вечно...

• Никога няма да дочакам ти да...

• Ти никога...

• Поне веднъж...

• Ето, пак започваш...

• Колко пъти съм ти казвала...

В краен случай, дори ако детето ви чува, само от звука на вашия глас ще изпада в тиха ярост (ако се постараете, може да изпадне и в буйна).

Ако детето ви не проявява голямо желание да учи, ще бъде добре да го критикувате за слабите бележки и да го карате да пожелае да учи. В този случай ще постигнете потресаващи резултати. Вашето дете:

• ще се страхува от вас;

• ще престане да ви се доверява;

• ще намрази училището още повече;

• ще го е страх да ходи на училище, защото могат да му напишат слаба оценка;

• ще се страхува да се прибере вкъщи, защото ще му се карате за слабата оценка.

А ако детето ви не ви чува или всячески ви избягва, имате прекрасен повод да се чувствате жертва на неблагодарното си дете. Или храбро да се борите, за да го промените. Или по още някакъв начин да си навлечете неприятности и да им се наслаждавате по-дълго.

Тази технология е подходяща за родители, които са посветили целия си живот на децата, а сега, когато те вече са пораснали, се е получил вакуум. Чувствате в душата си неясна болка, дискомфорт... В действителност, просто искате отново да се занимавате с нещо. Тоест да си намерите някакъв ангажимент. А нямате никаква идея на кого да се посветите. Но изход има!

Поискайте от порасналите си деца да ви родят внуци! Какво от това, че те не искат! Нека по-бързо се оженят, омъжат и да се размножават. В края на краищата трябва да се захванете с нещо на стари години! Не сте раждали деца, за да си живеят, както пожелаят!

Внушете им мисълта, че живот без деца не е живот, семейство без деца не е семейство, човек без деца не е човек. Последиците са ви гарантирани.

Досега писахме за това как родителите могат да съсипят живота на децата си и своя собствен живот. Но и поотрасналите деца се увличат по тази игра с родителите си.

Ако имате живи родители и се опитвате да си отровите живота, колкото е възможно по-често ги обвинявайте за собствените си житейски несполуки, запазете отношенията си с тях от детските години, дори ако вече сте минали четирийсетте, страдайте ту от чувство за вина, ту от обида. Само за да не пораснете, само за да не ви се наложи да поемете отговорност – най-страшната задача на света!

Желателно е до 50-годишна възраст да поддържате незрели отношения с родителите си. Какво означава това? Това означава, че въпреки че сте пораснали, по отношение на майка си и баща си трябва да се държите като малко дете. А остарелите майка и баща също трябва да се държат така, сякаш рожбата им вчера е тръгнала в първи клас (а рожбата може би отдавна си има собствено семейство, въпреки че на такива хора обикновено им е трудно да създават семейства). Спорове, обиди, обвинения и изясняване на отношенията – това е нормалният език в подобно семейство. Всички са длъжни един другиму за нещо, всеки не е направил нещо по отношение на другия. Всички са виновни. На родителите са им криви децата, на децата – родителите.

Това са взаимозависими отношения, те действат като наркотик. При това порасналото дете може да изпитва дори ненавист към родителите си, но и без тях не може. Родителите съответно го обвиняват във всички смъртни грехове, в това, че е съсипал живота им и неотклонно ги тласка към смъртта. Но никога не биха го оставили да живее както той си знае! Та те нямат собствен живот...

Драматична картинка, нали? Трагичен фарс. Вгледайте се в реалния живот! Обърнете внимание колко хора следват този сценарий! И за нищо на света не са готови да спрат. Нима не е така?

Авторът на тази книга е чувал такива истории за взаимоотношенията между деца и родители, в сравнение с които всички филми на ужасите с чудовища, убийства и разчленяване са просто наивни и романтични анимационни филмчета. И най-важното, участниците в тези реални драми старателно поддържат създадените от тях сюжети. Явно в този живот не може да им се случи нищо по-интересно.

С това свършваме запознанството с начините за създаване на неприятности във взаимоотношенията между деца и родители. Имате отличен шанс да се възползвате, тъй като сте или деца, или родители, или и двете неща едновременно.