Глава 19 За каквo да пилеете живота и времето си

В. Пекарский

Срещу всяка точка можете да поставяте отметка, ако това явление има място в живота ви.

Четете внимателно, без да бързате. След като прочетете поредната точка, помислете добре: това отнася ли се за вас или не? Ако това, което четете, по някакъв начин се отнася до вас, чувствате го близко (или изведнъж ви се прииска да се усмихнете), отбелязвайте го смело.

Ако изпитате явно несъгласие, когато четете някаква точка, възмущение от типа “Е, това съвсем не се отнася за мен!”, помислете, не бързайте да минавате нататък. Прочетете я още веднъж. Ако продължавате да изпитвате вътрешен протест... Е какво, поставете отметка, това със сигурност се отнася за вас.

• Като изяснявате отношенията си с риторични въпроси от типа “Уважаваш ли ме?”, “Обичаш ли ме?”, “Ти винаги...”, “Ти никога...”

• Като критикувате другите хора (изхвърляте боклука си в чужда градина)

• Като се оплаквате от лошия си (тежкия си) живот

• Като доказвате правотата си

• Като чоплите старите си рани и се терзаете за минали несполуки (грешки)

• Като се самоусъвършенствате чрез самоизтезания, самокритика и самоунижение

• Като си мислите до безкрайност за неприятностите, които сякаш задължително ви очакват в бъдеще

• Като водите астрални (мислени) боеве с подчинените или началника си

• Като колекционирате неприятности и обиди

• Като упражнявате насилие върху себе си, извършвайки работа, която не обичате

• Като доказвате на себе си и на другите колко сте страхотни и преуспяващи

• Като доказвате на околните колко сте нещастни и как не ви върви в живота

• Като поддържате безупречния си имидж на жертва на живота (мъжа си, началника си, съдбата, случая)

• Като отмъщавате на тези, които ви обиждат

• Като се оплаквате от постоянния недостиг на пари

• Като изказвате до безкрай претенции към партньорите или близките си

• Като ближете дълги години сърдечните си рани

• Като търсите доброволец, който да ви ощастливи

• Като култивирате в себе си чувството за вина, вместо да поправите ситуацията

• Като контролирате чуждия живот

• Като узурпирате детството на децата си

• Като предприемате активни действия, за да направите по-добър света (мъжа си, жена си, семейството си, децата си, хората)

• Като влизате без вазелин в чуждия ..... (живот, разбира се)

• Като наблюдавате (подслушвате) през ключалката чуждите работи

• Като боледувате или се оплаквате от липса на сили като форма на саботаж (протест)

• Като изпълнявате необмислени обещания

• Като строите въздушни замъци

• Като се борите за свобода и независимост срещу несъществуващ враг, който уж ви е взел в плен

• Като си изграждате препятствия и мъжествено ги преодолявате

• Като строите отбранителни съоръжения

• Като си подготвяте алиби с цел доказване на вашата невинност

• Като редовно си измисляте оправдателни речи в защита на самия себе си (залъгвайки самия себе си)

• Като доказвате правотата си, а в случай че тя не може да бъде доказана, като преминавате към активни бойни действия (викове, писъци, припадъци, чупене на чинии и размазване на физиономии, внезапно разболяване и други тежки аргументи)

• Като се спирате на дреболиите, за да избегнете големите промени

• Като се подготвяте за предстоящи беди и катастрофи

• Като подготвяте бунт, метеж срещу потисниците и експлоататорите

• Като се борите за надмощие в семейството, на работното си място

• Като се опитвате да запазите загубилите блясъка си съкровища (отношения, постижения и т.н.)

• Като прикривате проблемите си с приятно изражение на лицето

• Като бършете чуждите сополи и сълзи

• Като изтъквате достойнствата си чрез критикуване на чуждите недостатъци

• Като дресирате съпруга и децата си за шоуто “Образцово семейство”

• Като спасявате заблудени и пропаднали души

• Като завиждате на чуждите пари, красота, здраве, успехи, радости и т.н. – неща, които уж са недостъпни за вас днес или завинаги

• Като клюкарите по адрес на своите приятели и врагове

• Като просите съчувствие, състрадание, съжаление

• Като се тормозите, самоизяждате и опивате от недостатъците си

• Като си измисляте страшни картинки, за да се самонаплашвате и не отлепвате задните си части от стола (дивана, креслото)

• Като си измисляте кумири и им се прекланяте, а после задължително се разочаровате от тях, сваляте ги от пиедестала и ги анатемосвате

• Като се подготвяте за самоусъвършенстване и по-добър живот чрез безкрайно четене на умни книги, без да предприемате никакви реални действия

• Като доказвате своята безупречност чрез отрицание на всичко, което се сипе по ваш адрес (разбира се, не аплодисменти).

Изводите можете да си направите сами. Но че имате накъде да се развивате – в това съмнения няма. Как да го направите? Много просто. Отбележете неусвоените от вас точки от теста, потърсете съответните глави в книгата и дерзайте!

Пол Андерсън

Всъщност това е самоанализ на тема: “Аз съм творческият създател на проблемите си”.

Отговорете (по-добре писмено) на следващите въпроси. Не бързайте. На тази задача по принцип можете да посветите не един ден. Тя изисква доста търпение, трябва добре да помислите, да вникнете дълбоко в себе си и да анализирате живота си.

Може би няма да успеете от първия път. По всяка вероятност отначало ще се чудите какво да напишете (на принципа: “Аз съм добър, не правя такива неща!”) Но това е така само на пръв поглед:

• Как намерих проблем там, където няма такъв (Направих проблем от нищо, открих проблем там, където го е нямало)?

• Как се самозалъгвам и си придавам вид, че проблем няма, като по този начин се опитвам да не го решавам? Как избягвам всеки опит да реша проблема и така той продължава да съществува?

• Кога в живота си придавам вид, че това не е мой проблем, а е проблем на някого другиго (който е голям глупак/глупачка), отричам съпричастността си към проблема?

• Как направих от мухата слон (тоест убедих себе си, а после и околните, че моят проблем е ужасен, огромен и всеобхватен?

• В кой случай влязох в ролята на жертва? Жертва на кого съм? Кого обвинявам за нещастията си? Бих живял нормално, ако не ми беше попречил кой (какво)?

• Как задълбочих или задълбочавам съществуващия проблем (с отношението си, с постъпките си, с поведението си и т.н.)?

• Как приех чуждия проблем като свой?

• Какви проблеми смятам да си създам и планирам, като си представям негативни картинки от своето бъдеще?

• Как убедих околните, че имам проблем, а после сам(а) повярвах в съществуването му?

Ако някои от точките на тази задача са останали непопълнени дори след детайлно обмисляне, значи имате накъде да се развивате.

Като всеки човек, вие притежавате уникален творчески потенциал. Успешно можете да използвате този потенциал, за да си създадете поредния проблем в живота. А ако се постараете повечко, можете да създадете проблеми и на заобикалящите ви.

Можете да използвате всичко, което ви предлагаме в тази книга. Да не си мислите, че се занимаваме с измислици? Че просто си философстваме?

Не, драги читателю! Всичко, което тази книга съдържа, е приложимо на практика. Така че започвайте, не се срамувайте.
Заключение
“По-добре късно, отколкото никога!” –

каза лекарят и би една инжекция на мъртвия.
Завесата пада.

Драги читателю, ето че нашата книга е към своя край. Авторът скромно се покланя.

Дороти Паркър

Какво ли не са измислили хората, какви виртуози стават те в стремежа да съсипят живота си! За целта те са създали толкова методи, че ако трябваше да ги представя всичките в тази книга, дори “Енциклопедия Британика” щеше да прилича на джобен речник.

В края на краищата всеки човек, дори този, който не е надарен със свръхспособности, може да успее до безкрайност да създава проблеми и на себе си, и на другите. И при това да остане в пълно неведение, че той самият е техен създател! Тогава той, нещастен и безпомощен, ще страда колкото му душа пожелае. Както между впрочем и неговите близки, които с негова помощ също са решили да се измъчват.

Сега вие сами можете да направите своя избор. Погледнахте в Огледалото. И в това Огледало познахте себе си. Може би някои черти ги разпознахте без проблем. Други смътно ви напомняха за вас. А трети съвсем не сте разпознали. И сте си казали, че това не се отнася за вас!

Между другото непризнаването на проблема е още един разпространен метод за проваляне на собствения живот. Тъй като това, което не сме признали и открили, за нас не съществува! Човек предвидливо изключва съзнанието си там, където източникът на проблема ни подава червена светлина. Разбира се, човекът си придава вид, че “не знае”, че сам е изключил съзнанието си. Той дори престава да чува, да вижда да разбира, започва да заспива, да се отвлича, иска му се спешно да отиде до тоалетната и т.н. Благополучно прескочил критичния момент, човек продължава да живее така, както е живял и преди. Дясната му ръка както и по-рано продължава да прави това, за което лявата не подозира. А това е страхотно!

Сега вече имате на разположение множество изпитани методи за проваляне на собствения ви живот и този на другите. Или обратното. Всичко зависи от целта ви.

Ако не се възползвате от всички тези и от още много други методи, които не сме описали в настоящата книга, животът ви ще стане значително по-лесен и приятен. С колко свободни сили и време ще разполагате тогава! Но вие може би не търсите лесните пътища? Това си е ваше право. След като прочетете книгата, имате възможност за избор – или да продължите в същия дух, или да промените нещо. Несъмнено и безусловно повечето читатели ще предпочетат да продължат в същия дух. А и авторът не си е поставял за цел да вкара читателите в правия път. Тъй като знае ли някой кой е правият път?

Задачата на тази книга беше съвсем друга – да освети пътя, по който вървите сега. И накъдето и да отивате (вие сами сте избрали пътя си, нали?), да виждате добре какво ви очаква напред. Да вървите съзнателно. Нашата задача е да осветим пътя ви и нищо повече.

Всъщност според наблюденията на автора точно така се държи Този, Който някога е създал Вселената с всичките й обитатели, включително и човека.

Някога, много отдавна (ако изобщо думата “отдавна” е уместна в случая) Той създал всичко това.

Оттогава Той не се намесва в случващото се. Той не наказва никого. Не призовава за нищо. Не иска нищо за творението си (човека). Той не иска нищо друго, освен това, което ние самите поискаме. Предоставил ни е пълна свобода на действие. Той не ни оценява и не ни е съдник. Нищо не ни забранява. Просто гледа накъде пътува огромният самоуправляващ се влак – човечеството. И понякога на разклоните ни дава светлина.

Във всеки един миг в душата ви съществуват и адът, и раят. И само вие можете да решите какво ще се случва вътре във вас и около вас.

(По законите на жанра на това място очите ви трябва да се напълнят със сълзи.)

На Разумен път!