Глава 14 Как дa cu провалите кapиepaтa (бизнеса, репутацията, отношенията в работата)

Доминик Hoге

Далеч не всички хора преуспяват. Далеч не всички стават президенти, ръководители, генерални директори, милионери, част от икономическата върхушка, лауреати, звезди, шампиони и победители.

Какво говорим! Дори не всички хора си осигуряват нормален жизнен стандарт, да не говорим за разкош.

А други успяват. И което е интересното, те също са хора. Удивителното е, че не всички са се родили във фамилиите Рокфелер, Онасис, Рахманинови и Хилтън. А това, което е напълно неприлично, е, че не всички са учили в Харвард и Станфорд. Не всички имат диплома от престижен икономически университет. И което вече наистина е безобразие, не всички от тях имат висше образование.

Значи има нещо друго, което позволява на хората да се изкачват нагоре по стълбицата на успеха, а кара други да седят и да пият бира на долните стъпала. При това по традиция се смята, че всички искат да се изкачват нагоре. Е, ако не на самия връх, то поне да изкачат няколко стъпала.

Това е грешка. Повечето хора правят именно това, “задържат се долу”.

Всички хора, постигнали успех в определена област, ни се струват необикновени. Почти светци. Ние мислим, че те са надарени с изключителен талант или голям късмет. Ударили са шестица от тотото. Небесните сили са им подали ръка и са ги домъкнали до вратите на рая. Предполагаме, че те не се страхуват от нищо. Че не страдат от никакви комплекси. Че тяхната увереност е непоколебима. Тяхната надареност не се подлага на съмнение.

В действителност те имат всичко, с което разполагат и останалите. По простата причина, че, колкото и да е странно, те също са хора.

В действителност, разбира се, те не са като всички. Но не в смисъла, който обикновено влагаме.

Тези, за които четем по вестниците, слушаме по новините, гледаме по филмите и в красивите списания, са хора, които в действителност са правили в живота си много по-вече грешки, отколкото “обикновените смъртни”. Те са претърпели повече поражения от всички останали. Имали са повече провали. Те предизвикват много повече критика към себе си, отколкото всички останали хора. И повечето от тях са започнали кариерата си в такава мизерия и неизвестност, за каквито не сте и сънували.

Понякога, когато някой от преуспелите вече хора разказва за гладната си младост, изпълнена с несгоди и лишения, у нас неволно се прокрадва мисълта: това не е ли кокетство? Този дебел чичко не се ли опитва по някакъв начин да стане “по-близък до народа”, за да не го възприемаме като самозабравил се богаташ?

Уви, не.

Като за начало ще ви дадем няколко общи препоръки, че иначе, не дай боже, можете да постигнете нещо в живота. Нали не четете книгата за тази цел?

И така, предлагаме ви кратък курс, своего рода
“РЪКОВОДСТВО ЗА НЕУДАЧНИЦИ”
За да ни боли много за безцелно изживените години
Много хора целенасочено построяват живота си така, че да се разочароват от него.

Какво представлява тази стратегия и какви са нейните принципи? Ще ги изброим. В случай че не ги знаете.

• В живота си не трябва да имате ясни цели.

Най-добре е, разбира се, изобщо да нямате никакви цели, като се оправдавате за това с философския си поглед върху живота. Ето например будистите смятат, че източник на всички нещастия и страдания са желанията. Така че живейте си и яжте каквото Бог дал. Оставете живота си на самотек на принципа “където съдбата ме отнесе”.

Но ако все пак имате някакви цели, нека те бъдат максимално абстрактни! И по-добре е изобщо да не ги наричате цели, нека бъдат просто ваши желания, мечти, трепети на душата. Нещо от типа: “Искам обикновено човешко щастие”, “Искам повече пари”, “Искам голяма любов”, “Искам всичко да бъде наред”, “Искам да имам всичко”. Докато абстрактното ви желание не се превърне в конкретна цел, шансовете за реализацията му са минимални.

А ако задължително искате да имате някакви цели, нека те не са нищо повече от това, че искате да излезете в отпуска или да дочакате автобуса.

• Не трябва да знаете какво искате в този живот.

Това е един от гениалните начини да се предпазите от преуспяване (и от грешки, между другото, също) в която и да е област. Често от това правило се възползват хора, които не се занимават с това, което искат, които не получават много пари и се оплакват, че не са успели да се реализират в живота. Въпреки че са имали голямо желание.

От тази технология се възползват също така материално осигурените жени, които са постигнали жизнения си стандарт благодарение на богатия си мъж (любовник) и се оплакват, защото им е скучно.

Те не знаят какво искат. Очакват, че изведнъж ще се появи нещо, което силно ще ги заинтригува. Имат претенции (към кого?), защото никой не се появява и не им предлага приятен начин, по който да изразходват силите си.

При това нито едните, нито другите нищо не променят. Те дори не се опитват да си изяснят какво им харесва и в коя сфера биха могли да се реализират. Но продължават да говорят, че “нямат нищо против да се заемат с нещо по така...” Интересното е, че тези хора по правило не са направили и два опита ДА СЕ ПРОБВАТ в нещо. Те дори не се опитват да си изяснят какво би могло да ги заинтригува.

Затова първите продължават да работят нещо, което не им е приятно, а вторите – скучаят, и така я карат.

Най-важното е, че тук няма за какво да се хванете. Причината наистина е уважителна – самият човек не знае какво иска. Дори можете да му съчувствате.

• Нека желанията ви бъдат противоречиви.

Днес искате едно, а вдругиден – друго. Или всичко наведнъж.

Това е прекрасен начин да не получите нито едното, нито другото. Най-добре е да искате противоположни неща, като например: да си починете и да поработите. В крайна сметка нито почивката ви ще бъде почивка, нито работата – работа. Ще се хвърляте от едното към другото. Ще изоставяте започнатото и ще започвате нещо ново, после ще се връщате към това, което сте изоставили, и така нататък. Няма да довършвате нищо, всяка работа ще изоставяте наполовина свършена. Ще се хвърляте от един проект на друг, ще тичате след пет заека наведнъж и в резултат ще имате куп несвършена работа.

• Никога не си извличайте поука от допусната веднъж грешка.

Има хора, които са овладели това до съвършенство. Някои жени например след три дни запознанство и два часа хубав секс, започват настървено да се стягат да се омъжват за избраника, “който им е отредила съдбата” (вече за десети път).

Има хора, които, когато работят с компютър, не съхраняват важната информация на два носителя (въпреки че поради подобна самонадеяност вече са изпадали в кошмарната ситуация “всичко се загуби!”).

Има добри граждани, които дават пари назаем отново и отново, при това на едни и същи хора!

Има бизнесмени, които отново и отново вярват на думата на партньорите си, въпреки че те много пъти са ги подвеждали.

Каквато и грешка да направите, имате възможност да я отработите до съвършенство!

• Никога не преминавайте към действие!

Този принцип е ефикасен във всяка една област. Правете каквото си пожелаете: мечтайте, планирайте, разказвайте за намеренията си, приготвяйте се, събирайте информация.

Особено добре действа този принцип, ако не си определяте конкретна дата, когато трябва да преминете към действие. И да не си определяте дата, на която трябва да приключите работата и да се радвате на резултатите.

Вие сякаш не бездействате, няма в какво да се упрекнете. Вие се подготвяте.

Нека вашите благородни пориви останат добри намерения възможно по-дълго време.

Нали знаете за принципа: Ако не се занимаваме с проблема достатъчно дълго, той ще изчезне от само себе си.

• Никога не планирайте живота си.

Нито един ден, нито седмица и още повече цяла година! Винаги се занимавайте с това, което трябва да свършите на момента, но никога не вършете нещо, което ще ви потрябва за в бъдеще. Правете всичко в последния момент! Занимавайте се с неща, които отдавна е трябвало да бъдат свършени, които просто вече няма как да не направите. Отлагайте за после важните задачи. Надявайте се, че все някак всичко ще се оправи от само себе си по някакъв невероятен начин.

Посветете цялото си време на “дребните всекидневни задачи”. Все пак не можете да ги игнорирате! Имате толкова много ежедневни задължения, че просто нямате време да мислите за това, какво ще правите след седмица! А още повече след месец. Вие никога нямате време! Работата ви връхлита като лавина и вие едва-едва смогвате да изпълните най-неотложните задачи. Планирането може да почака!

• А после, когато минат годините...

• Ще се превърнете в кораб, за който всеки вятър ще бъде попътен. Съдбата ще ви отнесе някъде, където може би ще ви бъде неудобно и неуютно, ще живеете с целите и плановете на другите хора, но не и със своите.

• Ще получавате не това, което се оказва (каква изненада!), че сте искали.

• Ще изпитате несравнимо разочарование от себе си и от своя живот.

• Ще бъдете тотално зависими от обстоятелствата и мисълта за вашата безпомощност постоянно ще вреди на здравето и нервите ви.

• Ще ви бъде мъчително болно за безцелно изживените години. Ще разберете, че голяма част от живота ви е минала, без да постигнете нищо.

Но това е само идеология. Теория, така да се каже. А теорията, както е известно, е мъртва без практиката. Затова – да преминем към практиката.

Следващите упражнения ще ви помогнат да попречите на мечтите си да се сбъднат. Нали не искате да станете човек без мечти?
Ако все още не работите никъде
Упражнение “Търся си работа”

Това упражнение е особено полезно за онези, които си търсят нова работа.

Най-напред трябва да повярвате, че няма смисъл да се надявате, че ще намерите нещо свястно, защото:

• Хубавите позиции вече са заети.

• Хубава работа се намира само с връзки.

• Ако ви предложат добра работа срещу прилично трудово възнаграждение, значи има някаква уловка, измама.

За да потвърдите предположенията си, по-често избирайте изрази от типа:

• Кой ще ме вземе...

• На кого съм притрябвал...

• Такива като мен – с лопата да ги ринеш...

• Има недостиг на работни места, откъде ще се появи работно място за мен...

Като четете обявите за свободни работни места, задължително трябва да стигнете до извода, че с вашето: образование, трудов стаж, възраст, глас, външност, деца, болнавост и т.н. няма да ви вземат дори за пазач, да не говорим за нещо по-добро.

Избягвайте предложенията, които ви се струват перспективни. Така или иначе няма да се класирате. Защо да се разстройвате?

Ако все пак решите да отидете на събеседването, направете го с твърдата и непоколебима вяра, че ще се провалите. Нека това бъде написано на челото ви с големи букви. Защото иначе, не дай боже, ви одобрят!

Същността на това упражнение може да се формулира със следната фраза: “Нас ни нямаше тук”. А главният принцип е да се отнасяме към работата си незаинтересовано, без да се вживяваме. Не проявявайте инициатива, прехвърляйте работата си върху другите, не обръщайте внимание на хората, които проявяват някакви претенции към вас.

— при условие, че тази работа не трябва да

Р. Бенчли

• Това не е моя работа...

• За първи път чувам такова нещо.

• Обаждах се, но не можах да се свържа.

• Аз идвах, но Вас (него, нея, тях) ви нямаше (той беше зает, той не ми обърна внимание, той бързаше...)

• Търсих го, но не си спомням къде съм го сложил...

• А аз си мислех, че...

• Не съм виновен аз, а колегите (обстоятелствата, клиентите, администрацията, държавните органи и т.н.).

• На мен никой не ми го е казал.

• Защо аз? Стане ли нещо, веднага аз съм виновен!

• Мислех си, че така ще бъде по-добре...

• Има хора, които получават повече пари, нека те го направят.

• Първо ми платете, а после питайте...

• Работя предостатъчно за парите, които получавам.

• Забравих (излетя ми от главата, съвсем забравих, съвсем се отнесох, докато работех...)

• Исках да се обадя (да го направя), но нямах възможност (телефон, време, забравих си тефтера с телефонните номера...)

• Казах му (й), а той (тя) не го направи.

• Тогава не бях на работа, май бях болен (бях в отпуска, бях пиян и т.н.).

Ако имате възможност да не свършите нещо – не го правете.

Ако имате възможност да не участвате в някое мероприятие – голяма работа!

Ако имате възможност да отложите нещо за по-добри времена – смело го отложете.

Осмо правило на Финейгъл

Ключовата дума в това упражнение е СИМУЛАЦИЯ. Симулацията – това е изображение, представление. Това е игра на нещо, което не съществува, с цел да създадем впечатление, че го има (симулацията на оргазъм от жената може би е най-добрият пример).

Що се касае до нашата технология, това означава следното: вместо да правите това, което ТРЯБВА да свършите на работното си място, вие правете нещо друго – по-леко и по-приятно. Това, което изведнъж пожелаете да правите. Това, което ви се прииска точно когато имате спешна и важна работа. Най-важното е да игнорирате важните задачи, за да свършите маловажните, но с такъв вид, че да изглежда несправедливо, ако някой ви упрекне в бездействие. Например:

• Вместо да се обаждате на клиентите, започнете да си подреждате бюрото – толкова отдавна не сте го правили!

• Когато трябва да подготвите отчет (статия, книга, документ) – внимателно и без да бързате можете да прегледате първоизточниците. За двадесети път. Трябва да се настроите!

• Вместо да приключите проекта, с който се занимавате вече половин година, поровете се из Интернет – какво, това също е важно – нали искахте да научите с какво се занимава конкуренцията!

Някои особено напреднали в това упражнение успяват да запълнят 100% от работното си време именно по този начин!
Харесвам аз онез безделници,

Блажени духом са, нали,

Защото няма между тях негодници

И пакости да правят ги мързи.

И. Губерман

Изобщо, това е най-приятният начин да запълните времето си през деня.

Това упражнение е сякаш безобидно, но при добросъвестно изпълнение дава добър ефект в бъдеще. Вие сте надеждно защитени от издигане по служебната стълбица. Тъй като...
Ако всекидневно работите по осем

часа, с течение на Времето може да

станете началник и да работите по

дванадесет часа на ден.

Артър Блох

Най-добре с тази технология се справят мъжете, те я използват наистина майсторски! Някои я владеят толкова съвършено, че буквално всичките им началници са неприятни (тъпи, бездарни, пошли) личности, кой от кой по-лош. Естествено, рано или късно (обикновено рано) им се налага да се разделят с тях и тази процедура не е от най-приятните.

Ако имате своенравен шеф, това е един от най-надеждните начини да си съсипете живота и кариерата. При това да си ги съсипете тотално.

На пръв поглед се създава впечатлението, че на някои хора просто им върви: по някакъв начин те все попадат на началници – идиоти, тирани, скъперници и грубияни. Но това е така само на пръв поглед. Това е своеобразно ноу-хау, тъй като просто така, случайно, няма да попаднете на началник-идиот.

И така, ако искате да станете жертва на своенравен началник, е необходимо:

• Да си създадете и поддържате убеждението, нагласата, че всички началници са негодници, кръвопийци, маниаци с болно самолюбие, които само чакат подходящия момент, за да ви докарат до инфаркт. Или поне до нервно изтощение. Или че те са просто идиоти, които не са на мястото си (разбира се, най-подходящ за мястото на началника сте именно вие).

• Да бъдете готови да отстоявате позицията си, че началникът е негодник. В никакъв случай не променяйте убеждението си, дори не правете опити!

• Да контактувате с ръководителя си само от позицията “ти си негодник”. Така ще успеете да предизвикате началника да се държи с вас като истински негодник.

• Да се страхувате от шефа си още преди той да е направил нещо наистина страшно. Очаквайте от него само подли постъпки, а защо не и да ви уволни.

• Активно да обсъждате с колегите, приятелите и познатите си недостатъците на вашия ръководител. Оплаквайте се от неговите идиотски номера.

Първо, как иначе бихте разбрали колко сте трудолюбиви, честни, скромни, незаменими, търпеливи и квалифицирани в професионално отношение, ако не ви се налагаше да контактувате с това изчадие адово?

Второ, какво щяхте да обсъждате с колегите, против кого щяхте да се обединявате?

Трето, как иначе щяхте да оправдаете неуспехите си или грешките в работата, ако не беше този идиот? Кого щяхте да обвините? Не себе си, разбира се!

Четвърто, как бихте почувствали собствената си значимост, ако не беше образът ви на мъченик? Ще си загубите съня, потентността, апетита (или точно обратното, той ще стане неконтролируем), косата ви ще побелее и ще опада, а кръвното ви налягане жизнерадостно ще скача нагоре-надолу, създавайки ви главоболие. Всичко това плюс безсънието, плюс синдрома на хроничната умора – невероятно! Вие сте достойни за любов и състрадание.
За бизнесмени, предприемачи, началници (с други думи, независими хора)
Упражнение “Най-важното е да се намеся”

Тази технология ще провокира и развесели психиката ви. Удоволствието от това упражнение е, че никога не трябва да си правите бизнес-планове и да вземате участие (желателно е с повечко пари) без предварителни разчети в начинания, които са ви се сторили потенциално печеливши и интересни. Нищо не пресмятайте, не задавайте въпроси на кого ще продавате всичко това или кой се нуждае от тази услуга. Не пресмятайте разходите си. Не анализирайте ситуацията на пазара, и най-важното – не уточнявайте с партньорите си условията за вашето сътрудничество, особено въпроса за разпределянето на печалбата. Нали така или иначе сега пари нямате? Тогава за какво да говорите? Няма смисъл да слагаме тигана, ако рибата е още в морето. Но после, когато вече има печалба, тогава ще обмислите, ще пресметнете на кой колко му се полага.

Обвързвайте се с ангажименти с непроверени хора и най-важното – не сключвайте никакви договори, не уточнявайте правата и задълженията си.

За партньори си избирайте хора, които току-що са се провалили в собствения си бизнес, които са натрупали дългове и горят от желание да докажат на всички, че не са неудачници.

Действайте според принципа: “Най-важното е да се забъркаме в мелето, а после ще му мислим”.

Резултатите от това упражнение са наистина потресаващи.

Какво може да се случи? Има два варианта.

Вариант първи, на който обикновено разчитат повечето бизнесмени, когато планират някакъв бизнес. Човечеството чака само вашата стока (вашата услуга). Щом започнете производството (продажбите), веднага ще се намерят потребители. Клиентите ще са доволни от вас. Вие ще имате печалба. Без проблем ще се договорите с партньорите си за нейното разпределяне. Персоналът ви учудващо добре ще се справя със задълженията си. Изобщо, нещата ще потръгнат!

Вариант втори, на който обикновено повечето бизнесмени, планиращи да започнат собствен бизнес, не разчитат. Колкото и да е странно, бизнесът се нуждае от значително повече инвестиции, отколкото вие (вашите партньори) можете да вложите. Кой би помислил? Колкото и да е чудно, никой не се реди на опашка за вашите стоки (услуги). Глупави хора, нима нищо не могат да купят без реклама? Съвсем неочаквано се оказва, че вашият продукт се нуждае от допълнителна реклама. А вие си мислехте, че той сам ще се рекламира. Нали всичко, което правите, е качествено! Освен това и персоналът ви не е на ниво. Оказва се, че трябва да се обучава... А тези, които не трябва да се обучават, искат прекалено висока заплата. И не разбират, нещастниците, че бизнесът ви едва прохожда... Не могат да почакат.

Изведнъж партньорите ви започват да се държат много странно. Не сте и предполагали, че са толкова алчни и меркантилни хора. При това нечестни.

А конкуренцията ви е направо ужасна. Оказва се, че не само вие сте толкова умни. Има и такива, които са в този бранш преди вас и (О, ужас!) са по-добри от вас.

Вече започвате да си мислите как да се отървете от тази работа преди съвсем да е излязла извън контрол с всички произтичащи последствия.

Изобщо, нищо не се развива както трябва... Съвсем не така, както вие сте си го представяли.

Това упражнение с изхода от втория вариант толкова се харесва на мнозина предприемачи, че те с удоволствие го изпълняват отново и отново.

Блез Паскал

Това упражнение е направо незаменимо за тези, на които им липсва признание и усещане за това, че са невероятни.

Според това упражнение трябва да създадете ситуация, в която да станете незаменими и само вие да можете да вършите вашата работа, никой друг!

Не подготвяйте хората за свои заместници, карайте ги да си мислят, че освен вас никой друг не би могъл да свърши работата ви по-добре! Вашите служители (подчинени) са доста глупави и е по-добре да свършите всичко сами!

Този метод е особено ефективен, защото през целия си живот вие ще седите и ще изпълнявате качествено работата си, и няма да имате време да развивате бизнеса си. Просто времето няма да ви стигне.

Вие ще се нагърбвате с всичко, вместо да делегирате пълномощия на тези, които могат да ви заместят.

Може да ви се струва, че проблемът не е във вас, а в безотговорността или некомпетентността на подчинените ви. Но тук възникват два въпроса: кой е наел тези хора и кой е организирал работата по такъв начин? И най-накрая, как ще се почувствате, ако се окаже, че някои служители могат да ви заместят и дори да свършат определени неща по-добре от вас?
Какво отличава мъдреца от

глупака? Той не трябва да изглежда

no-умен от началника!

Владимир Андреев

Само вие ще сте в състояние да управлявате бизнеса си, затова няма да имате право да се разболявате, да заминавате на почивка, да си изключвате мобилния телефон (дори през нощта). Вашият бизнес ще бъде като дете, което, растейки, ще се захранва с жизнените сокове на родителя си, като го унищожава бавно, но сигурно.

Веселин Георгиев

А подобни емоции се създават много лесно. Просто не правете нищо навреме. Особено стратегически важните неща. Отлагайте ги за после с надеждата, че все пак по някакъв вълшебен начин всичко ще се оправи от само себе си. Не планирайте, оставяйте нещата за последния момент. Най-важното е да си придадете вид, че всичко ви се е струпало съвсем неочаквано.

И ще дочакате онзи светъл миг, когато за един ден (за една нощ), или дори за няколко часа ще трябва да свършите огромен обем работа, това което можехте да планирате за седмица. Или за повече време.

Не давайте навреме нареждания на служителите си. Или ги давайте така, че те да ги възприемат като препоръка и нищо повече.

Вие и вашите подчинени ще тичате с подпухнали очи из офиса (из града) и ще се опитате да приключите петилетката за три години. В офиса си ще обявявате извънредно положение, всички сили ще бъдат хвърлени на огневата линия и работният ден плавно ще премине в работна нощ.

После ще се изясни, че в бързината много неща са направени не както трябва: нещо е объркано, не е предвидено, не е изпратено където трябва, не е написано по подходящия начин, не е предадено на необходимите хора, не е построено където трябва, не е поставено правилно – но вие все пак сте бързали!

Следващата седмица всичко ще се повтори в същия дух.
Упражнение “Добрият чичко”/ “Добрата леля”

Тази технология е подходяща за дребните предприемачи. Вземете на работа свои приятели, роднини, приятели на роднините си и роднини на приятелите си. Особено на ключовите длъжности, от които ще зависи финансовата и друга ефективност на фирмата ви.

Роднината-подчинен или приятелят-подчинен е нещо като бомба със закъснител. Ще се побърквате само от мисълта, че трябва да го накажете с мъмрене или (не дай Боже!) да го уволните. При това той по-скоро няма да се справя със задълженията си така добре, както би се справял друг, напълно непознат човек. (Това е любопитен факт, за който все още не е намерено научно обяснение).

Ще намеквате, уговаряте, ще се обиждате, възпитавате, ще се оплаквате, ще се опитате да пробудите заспалата съвест, ще мълчите, ще затваряте очи... Ще се проклинате за средновековния си алтруизъм. Тоест ще се държите така, както обикновено хората се държат в личните си отношения. Но не и както го изисква служебната ситуация. Следователно и резултатът от цялото мероприятие ще бъде нулев.

Така ще убиете два, или по-точно, дори три заека. Първо, проваляте бизнеса си. По принцип с помощта на тази технология можете да фалирате. Второ, разваляте отношенията с близките си. Ако се постараете, можете завинаги да прекъснете тези отношения. И трето, подготвяте си “весел живот” с душевни терзания и безсънни нощи на тема: “Какво да го правя, племенник ми е?!”

Първо изплащайте заплатите на тях, а после на себе си, не изисквайте много от тях, те също са хора, искат сутрин да спят по-дълго и вечер да си тръгват по-рано, трябва им време и за да изпушат по една цигара.

Разбира се, че е негодник. Той не ви оставя да се отпуснете, да починете на работното си място, да почетете книжка, да поприказвате по телефона, да поседите в стаята за отдих. Клиентът е като досадна муха. Затова целта ви е да направите така, че на работното ви място да няма клиенти.

А за целта трябва да смятате клиента си за глупак, а себе си за умен.

Ядосвайте се на клиентите за тяхната несъобразителност, за нежеланието им да купуват стоката ви, за странните въпроси, за това, че се възмущават от качеството или цената на услугите (стоките) ви.

Вместо да продавате на хората нещо, от което те наистина се нуждаят, продавайте им това, което вие смятате за необходимо. И после се учудвайте, че имате малко клиенти, че те не разбират колко прекрасни са вашите стоки.

Ще бъде особено добре, ако всички тези ваши чувства са изписани на лицето ви. Нека те се почувстват така, че повече никога да не пожелаят да се върнат.

Изследвали сме компании, в които нивото на продажбите не е високо, броят на клиентите е катастрофално малък и има тенденция към намаляване. И служителите на тези компании си споделят ноу-хау на тема: “Как да отблъснем клиентите”.

За целта персоналът, общуващ с клиентите, използва своеобразен “речник” за назоваване на различните типове клиенти (възложители, купувачи на услуги или стоки), които идват в компанията. И когато обсъждат клиентите си, служителите използват именно тези думи.

Ето някои от тях:

• Скръндза (клиент, който се опитва да се пазари или иска да закупи стоката с отстъпка),

• Дебил (клиент, който се интересува от стока, която я няма в наличност или вече е свършила),

• Неразбран човек (клиент, който задава уточняващи въпроси),

• Голямата работа (клиент с високо самочувствие),

• Мизерник (клиент, който в този момент не е купил нищо, тъй като няма пари).

Най-добре е, ако клиентът е класов враг в очите на продавача (което е напълно възможно, ако купува стока (услуга), която е равна на доходите ви за половин година). Всички тези похвати ще ви помогнат ефикасно да прогоните клиентите си и вече ще имате достатъчно свободно време, за да си приказвате за глупости и да трупате претенции към живота.
Упражнение “Аз съм работохолик”

Това упражнение е коренно различно от останалите. Предишните технологии бяха насочени към това, как да провалите работата си като част от живота, а тази ще ви позволи да си провалите самия живот с работа.

О. Хъксли

Щастливият работохолик – това е човек, влюбен в работата си. Затова той й посвещава по-голямата част от времето си. Но едва ли той самият би се нарекъл работохолик, защото той дори не работи, а се занимава с любимата си дейност. Той поддържа с работата си почти сексуални отношения. И това действително не е труд, а творчество. Какъвто и да е той по професия.

Ашли Брилиънт

Можете да се възползвате от този метод, когато съвсем не ви се иска да признаете, че в някаква друга сфера от живота си търпите “провал” и когато нямате желание да се занимавате с тази сфера. Изпълвайте времето и главата си с работата. Всъщност, ще се държите като щраус, който е скрил главата си в пясъка. А пясъкът е вашата работа.

Можете също така да се възползвате от този метод, когато смятате, че хората могат да ви ценят и обичат само заради професионалните ви (в кариерата, материални) постижения. И с нищо друго не заслужавате подобно отношение. Работата до изнемогване е единственият начин да вдигнете цената си.

Можете също така да се възползвате от този метод, когато искате да докажете нещо на някого. Например да докажете на подчинените си (или на колегите си) какъв страхотен и добър началник сте (или служител), колко сте незаменим и гениален. Или когато искате да докажете същото на началника си.

Този метод е подходящ и като бягство от дома, в който не се чувствате уютно. В този случай поведението ви е своеобразен несъзнателен бойкот по отношение на вашите близки (жена ви, родителите ви).

Тоест поводи има много, стига да има желание. И това е добър начин да си съсипете живота. Възползвайте се от него!

Саша Гитри, френски актьор u режисьор

Първата – страдате от мания за величие. Втората – човек може да ви завиди: вие наистина сте преуспял човек. А за какво ви е завистта на околните? Завистта е нещо лошо, появяват се недоброжелатели. Така че, докато не е късно, можете да се възползвате от нашите препоръки.

И тогава ще имате пълното основание да кажете:

Наистина, в живота не ми провървя,

но затова пък всичко останало е наред.