Как неволно съсипваме живота си и живота на своите близки Юлия Свияш Съдържание

И. Губерман

Можете да проверите това върху себе си. Ако сте жив човек, имате свойството да се страхувате от нещо. Всички живи хора се страхуват от нещо. И това е нормално. Тъй като чувството за страх е заложено в нас от природата при самото ни създаване. То ни позволява да оцеляваме в трудни условия. И ако умеем да общуваме със страховете си, те няма да ни пречат да живеем, да работим, да обичаме, да градим отношения.

А някои са ги използвали. И такива хора има много.

В тази глава ще ви запознаем, драги читателю, с най-ефективните методи, от които се възползват хората, за да съсипят живота си с помощта на страховете.
Страх ме е!

Изобщо, накъдето и да погледнете, всичко е страшно. И колкото повече навлизате в дебрите на живота, толкова по-страшно става. Страшно е, ако загубите парите си. Страшно е, ако се провали бизнесът ви. Страшно е да се разочаровате от любимия човек. Да се гледат новини е страшно. Да се четат вестници е страшно. Страшно е да станете жертва на терористите. Страх ви е да смените работата си. Страх ви е за децата ви. Страх ви е да започнете нещо ново. Накратко, страшно е да се живее, страшно е да се умре. Такива ми ти работи.

Нека най-напред да си изясним с какво точно си имаме работа. Да поговорим за природата на страха, тъй като всички умеят да се страхуват, но малцина са онези, които разбират страховете си.
На смъртния одър с облекчение разбираш

че почти всички твои страхове са били

напразни.

Кшищоф Конколевски

А сега за другата група страхове. Вашият ум превърта “грамофонната плоча на вашето бъдеще”. Той рисува картини на бъдещето, понякога на утрешния ден, понякога на това, което ще се случи след много години. Обикновено това са тъжни картини – страхът ви предупреждава за възможни неприятности в бъдеще. И вие се страхувате от тези събития, които още не са се случили. При това не е задължително те да са свързани с реални заплахи за живота.

Например може да се страхувате от изпита, на който трябва да отидете утре. Може да се страхувате от самотата на старини, след 50 години. При това не е задължително да се провалите на изпита и никой не е казал, че на старини ще бъдете самотни. И въпреки това вие се страхувате още от сега.

Ако се замислите, ще откриете, че в действителност не се страхувате от събитията, които вашият ум прогнозира. Страхувате се не от самия изпит. Страхувате се от дискомфорта, който ще изпитате, ако не ви напишат оценката, която желаете. Страхувате се от собствените си усещания при провал на изпита, страхувате се от възможния стрес.

Не се страхувате от факта, че ще бъдете самотни на старини. Страхувате се от душевното си състояние, в което ще изпаднете, ако нещата се развият точно така. Не се страхувате от чувството за самота (ако бъдем точни, такова чувство в действителност няма), страхувате се от чувството на тъга, печал и обида.

Когато се страхувате, вие вече изпитвате всичко онова, от което се страхувате. Без да дочакате събитието, което най-вероятно изобщо няма да настъпи. А вие вече ще сте преживели всички неприятни усещания. Както виждате, това е невероятен метод да отровите живота си още сега, без да дочакате неприятностите в бъдеще. Които могат и да не настъпят, и така няма да имате основание да страдате.

Разбира се, човек проваля живота си благодарение на втората група страхове. Това са страховете, създадени от нашия ум на базата на прогнозите за ужасно бъдеще.
Мислите, че хората не се нуждаят от страха? Грешите! Обърнете внимание как са направени днешните филми (как са написани книгите, как са построени компютърните игри). Страхът става все по-желана емоция! Хората търсят повод да изпитат страх, макар понякога да се преструват, че не е така. Те дори са създали няколко мита за това, че те не отговарят за страховете си.
Митове за страховете

Мит 1. Аз не отговарям за страховете си, не си ги създавам сам. Та аз не искам да мисля за лоши неща! Аз прогонвам негативните мисли от съзнанието си! Но въпреки това те нахлуват в него!

Истината. Както всичко в този живот, човек създава сам и собствените си страхове.

Мит 2. Аз не се нуждая от страхове, с удоволствие бих живял и без тях!

Истината. Ако вие създавате тези страхове (те не се появяват сами), значи се нуждаете от тях.
Мит 3. Човек трябва да се бори със страховете си. Само така можем да ги преодолеем.

Истината. С борба можем само да потиснем, засилим и да запратим страховете в подсъзнанието си. При първа възможност те ще се появят отново, така че продължителната борба със самия себе си ви е осигурена.

За да съсипете пълноценно живота си с помощта на страховете, ваша изходна предпоставка, ваше дълбоко убеждение трябва да стане нагласата, че светът е опасен, агресивен, непредсказуем и пълен с всякакви неприятности. Че тези неприятности задължително ще ви се случат, че не е възможно да ги избегнете, че всички са готови да ви излъжат. Че с всяка изминала година нещата се развиват все по-зле и по-зле.

Тъй като всеки човек получава това, в което вярва, вие сами си създавате “критични” условия в живота. Тоест ще имате напълно реални основания за нови страхове и така всичко ще се повтаря.

Опитайте се да си измислите такива страшни последствия, че после да не сте в състояние да понесете дори собствените си фантазии!

Както е известно, страхът парализира, свежда до минимум всички жизнени процеси – дишането, движението, мисленето, чувствата. В края на тези занятия ще ви бъде гарантирана пълна парализа, както умствена, така и душевна.

За всеки случай ще ви дадем съвет от какво е най-добре да се страхувате, за да се наплашите окончателно:

• Наплашете се, че ще останете без пари и без работа (така ще можете да си съсипете цялото време, докато имате работа и пари, но удоволствие от това няма да изпитвате).

• Наплашете се, че никой повече няма да ви обича и че ще сте принудени да изживеете живота си в самота (ако се страхувате правилно, ще имате такъв израз на лицето, че никой няма да се престраши да се доближи до вас, камо ли да ви заобича).

• Трябва да се наплашите с различни ужаси, които могат да се случат на децата, роднините и близките ви (особено късно вечер, когато те се бавят – просто нека в съзнанието ви изплуват различни страшни картинки).

• Плашете се, че няма да успеете в някаква важна за вас работа (ако този страх бъде ваша изходна предпоставка още преди да се захванете с работата, е напълно вероятно да не успеете, и ще се окажете прави: нали сте знаели, че няма да успеете!),

• Плашете се с началника си. Така ще усложните отношенията си, а началникът ви ще започне да се държи с вас като чудовище.

• Плашете се със самотни старини. По този начин успешно ще съсипете няколко десетки години от живота си преди самите старини и ще се подготвите така, че старостта ви да бъде именно такава. В резултат ще се състарите много по-рано, отколкото бихте могли. За страдащия професионалист това е голямо постижение.

• Плашете се, че ще ви изневерят, че ще ви изоставят (с децата и без пари). Този страх си има особено название – “ревност”. Това е прекрасен метод да убиете любовта, да развалите добрите отношения, да сложите край на щастливия семеен живот, ако случайно сте имали такъв.

Иначе казано, можете да се страхувате от каквото си пожелаете. Стига да имате желание. Между другото, наблюдава се следната тенденция: колкото по-малко ангажименти има човек, колкото по-малко работа има, толкова повече са страховете му.

На това се основава следващото упражнение.
Упражнение “Страх от безделие”

Безделничеството е невероятен метод, стимулиращ появата на всякакви страхове! От този метод вече са се възползвали много хора. Особено го обичат жените-домакини. И така.

Останете вкъщи, “за да се занимавате с домакинството”, и не ходете на работа. Максимално стеснете жизненото си пространство. Къщата (апартамента) – магазина. Стига ви толкова. Дори няма да ви се наложи да предприемате каквото и да било.

Главата ви, в която не се въртят никакви задачи, скучаещото подсъзнание, а също така потребността от поне някакви емоции, ще си свършат работата. Цялата ви енергия ще бъде насочена към създаването на страхове: че вие (вашето семейство) няма да имате пари, че вие (или вашите близки) са болни от неизлечима болест, че ще откраднат детето ви, че ще ви нападнат терористи, че мъжът ви ще пострада при катастрофа. А ако не пострада, ще си намери любовница и в най-скоро време ще ви изостави, че по нощите във входа ви вилнее някакъв маниак, че остарявате невероятно бързо и т.н. Ако имате бедна фантазия и ви е трудно да си представите самолет, завзет от терористи, който се забива директно в апартамента ви, можете да се страхувате от нещо неопределено. Просто изпитвайте ужас без някакъв конкретен повод.

Технологията на този метод за наплашване на самия себе си е следната: трябва постоянно да си спомняте и да се пазите от неща, които са ви се случили през двехилядната година преди новата ера. Някога нещо ви се е случило и вие сте запазили в съзнанието си спомена за това, и се държите така сякаш тази ситуация е надвиснала над главата ви като дамоклев меч и отново ще се повтори.

Ако ви обидят веднъж, постоянно изпитвайте недоверие към близкия си, който ви е обидил. Ако ви е провървяло и са ви ограбили – имате основания да изпитвате постоянен страх да не бъдете ограбени. Ако не ви е провървяло и не ви се е случило подобно нещо, няма страшно, тъй като все някой е пострадал – значи можете да започнете да се страхувате, че същото може да се случи и на вас. Всъщност това е висш пилотаж – да се плашите от всичко ужасно, което се е случвало на хората през цялата история.

Изживявайте чуждите неприятности като свои. Ако на някой му се случи нещо лошо, веднага се поставяйте на негово място. Представяйте си как бихте се чувствали, как бихте страдали. Разберете, че на негово място изобщо не бихте оцелели. Осъзнайте, че това може да се случи и с вас във всеки един момент.

Гледайте повече телевизионни предавания за катастрофи... Най-големите си страхове оставяйте за през нощта, и започвайте да си мислите за тях към три часа след полунощ. При това се опитвайте да си представяте страшните картинки в детайли. Ако след това успеете да заспите, значи трябва да поработите върху нервната си система. Тоест плашете се от всичко, от което можете и от което не можете да се плашите, и животът ви ще се изпълни с пълноценни изживявания.

От една страна, това е напълно разумно. Както се казва, по-добре да бъдете бдителни повече от необходимото, отколкото да не предвидите опасността. Когато се страхувате от неизвестното, вие просто се презастраховате от повтарянето на неприятностите. А от друга страна, да се плашите “за всеки случай”, дори ако нищо не е станало – това е прекрасен начин да направите този проблем вечен.

Най-добрият начин да продължите и дори да усилите страха си е да му се съпротивлявате, да се борите с него и да се опитвате да не се страхувате. Когато се борим срещу нещо, той се зарежда с нашата сила.

Да предположим, че се страхувате от нещо (от изпит, от публично изказване, от започването на нова работа и т.н.).

За да засилите страха си, за да ви обхване още по-голям страх, започнете да се съпротивлявате на този страх. Кажете си, че страхът е нещо лошо. Отказвайте да погледнете този страх в очите, не си позволявайте да се страхувате. Гонете го от себе си. Старайте се да не мислите за него. Внушавайте си, че е срамно да се страхувате. Вместо да анализирате страха си, да се запознаете и сприятелите с него (къде в тялото ви живее той, на какво прилича, каква полезна функция изпълнява).

Тъй като страхът е устроен така, че от борбата с него той се разраства още повече, то много скоро ще усетите ефекта. Ще се тресете от главата до петите, ще се превърнете в кълбо нерви, което се е свило в страшно напрежение и се опитва да си придаде вид, че не се страхува.
Упражнение “Това е началото на края!”

Ако се възползвате от това упражнение, безспорно радикално ще си усложните живота. А вие се стремите именно към това.

Ще ви бъдат гарантирани:

• безсъние (а ако спите, сънят ви ще бъде лек и тревожен),

• раздразнителност (включително без никаква причина),

• гастрит, загуба на апетита и проблеми с храносмилането,

• главоболие, включително мигрена,

• сив (зеленикав) цвят на лицето,

• хронична умора,

• постоянно напрежение и невъзможност да се отпуснете.

Ако още не сте постигнали всичко изброено дотук, значи има шанс да преуспеете. Въпреки че, според наблюденията на автора, минимум 70% от населението в зряла възраст практикува този метод.

Има една поговорка, която прекрасно отразява същността на тази технология.

За да изпълните това упражнение, от вас се изисква само едно: постоянната ви готовност да повярвате в най-лошото, което може да се случи.

Всяко събитие, всеки факт от живота ви трябва непременно да се разглежда като знак за кошмарни и необратими промени. Това е ЗНАКЪТ НА СЪДБАТА за предстоящите неприятности! С които вие нищо, ама нищо, не можете да направите.

Всеки дразнител е сигнал за ТРЕВОГА!

Ще ви бъде от полза, ако постоянно използвате думи като УЖАС, КОШМАР, КОЛКО МЕ Е СТРАХ и така нататък.

Например:

• Детето ви не се обажда в уречения час – значи са го отвлекли, пребили, обрали, изнасилили.

• Съпругът ви (съпругата ви) се бави (не отговаря на мобилния телефон) – значи ви изневерява (катастрофирал/а е).

• Вика ви началникът – ще ви мъмрят (уволнят, лишат от премия).

• Някъде усещате болка (засърбяло ви е, боде ви, костите ви болят) – значи страдате от страшна болест с летален изход.

Висш пилотаж – когато за вас рожденият ви ден е само повод, за да забележите колко много бръчки са ви се появили, колко нови болежки имате, колко излишни килограма сте натрупали, и че животът ви постепенно залязва (между другото, реално всичко това не може да се оспори).
Упражнение “Kaк дa развалите настоящето си благодарение на бъдещето”

Бъдещето е нещо толкова мимолетно... Това е най-загадъчното нещо, познато на хората. Всички знаят, че има бъдеще. Но никой никога не го е виждал, защото всъщност го няма. Защото щом се появи, то вече не е бъдеще, а настояще. Човек е измислил технология, благодарение на която може да съсипе живота си с помощта на бъдещето, което в действителност не съществува.

Ошо
Мислите за бъдещето могат да съсипят живота ви окончателно. Вместо да планирате, започнете да мислите за това, с какви проблеми може да се сблъскате утре. Никога не отлагайте тревожните размисли за после! Започвайте да мислите веднага там, където тези размисли са ви връхлетели: в метрото, вкъщи, в работата, по време на секс – още по-добре. Всеки от нас си има любими страшни мисли, любима плоча, която знае наизуст. Това може да е симптом, който отдавна ви безпокои, за който все не можете да споделите с лекаря си (явно чакате да ви занесат на носилка при него). Това може да бъдат неприятности с детето ви, вероятността парите да не ви стигнат за нещо или се страхувате изобщо да не останете без пари. Това може да е неизбежното приближаване на старостта, вероятната изневяра на съпруга ви и т.н.

Когато сте тук и сега, почти нищо не ви заплашва. Когато в мислите си отивате в неизвестното бъдеще, навлизате в зоната на страха, тревогите и съмненията, беззащитността, опасния и несигурен свят.

Така че по-често се плашете с мисли за бъдещето. Вместо да кроите планове, планирайте усложнения. Но не планирайте как можете да се справите с тях. Планирайте реакциите си, планирайте преживяванията и страданията си. Защо трябва да чакате, докато денят настъпи? Можете да започнете да се тревожите още днес!

Можете да се страхувате от бъдещето. Първо трябва да си представите най-страшния вариант (защо да си представяте добрия вариант – това е някак пошло). А след като си го представите, допълнете го с най-ужасяващите детайли и започнете предварително да изживявате всичките си страдания, на които ще се подложите, когато събитието се случи.

Добре би било да си измислите някакъв девиз, който да показва отношението ви към това събитие, например:

• Няма да понеса това!

• Сигурно ще умра!

• Тогава ще се побьркам!

• Ще откача!

• Това е повече, отколкото мога да понеса!

• Това ще бъде краят!

Напълно е вероятно, използвайки този метод, да си докарате мигрена, гастрит и безсъние. Тъй като те са постоянни спътници на всичко изброено дотук.
Упражнение “Kaк да провалим важно мероприятие

(публично изказване, изпит, доклад, събеседване)”

Щом разберете, че ви предстои да се изкажете пред стълпотворение от непознати хора (да изнесете реч, доклад, да направите презентация, да представите отчет, да се явите на изпит, да потвърдите квалификацията си и т.н.), непременно се ужасете и кажете: “По дяволите!” (“Да му се не види”, “Така си и знаех”, “Защо точно аз” и т.н.).

Представете си хората, които ще присъстват на презентацията (срещата), и си направете извода, че те разбира се жадуват да изпият кръвта ви.

Задачата ви е да поддържате това ужасно състояние от този момент до момента на изказването ви. Разбира се, какво може да бъде по-ужасно от това, да се изказвате пред тълпа от непознати хора? По-добре майка ви да беше абортирала!

Помислете си за това, че вие съвсем не умеете да се изказвате публично и да говорите свързано. Спомнете си как сте заеквали в детската градина и сте се изчервявали в училище пред дъската. Те ще са много, а вие – сам, толкова нищожен и безпомощен.

Започнете да си представяте задължителния(!) провал. А за това, че ще се провалите – спор няма! Та какво толкова умно можете да кажете на тези хора, темата на изказването ви не е по вашата част, вие не сте специалист по този въпрос. Там ще се изказват и други хора – явно по-компетентни и по-красноречиви от вас.

Вместо да се подготвяте за изказването, е по-добре изобщо да не спите нощем (или поне да имате проблеми със заспиването). Ще успеете да се справите, ако в главата ви се върти цялата драма с изказването ви и постоянно се убеждавате, че нямате шанс за спасение.

Ще бъде много добре, ако един ден преди изказването напълно загубите съня и апетита си.

В нощта преди изказването трябва да седнете и да нахвърляте текста на доклада (да изучите темата, въпросите за изпита). Прочетете го, убедете се, че нищо по-объркано не сте чели в живота си.

На разсъмване се опитайте да заспите (без резултат). Усетете признаците на приближаващия край (силно сърцебиене, студена пот, липса на пулс, телесна температура, близка до нулата и т.н.). Сутринта станете, опитайте се да си спомните речта и се убедете, че не помните нито дума от безумието, което сте съчинили (прочели) през нощта.

Желателно е да закъснеете за мероприятието. За целта можете да откриете, че официалната ви риза не е изпрана или е смачкана – в този случай е добре да я изгорите с ютията. Допълнително можете да си измислите разстройство, проблеми с колата, задръстване по пътищата (това май е най-лесното от всичко). Към тревогите ви относно предстоящото изказване ще се добави и закъснението.

Щом пристигнете на мястото на мероприятието, открийте множество усложнения, които кой знае защо никой(!) не е предвидил: контактът не работи, материалите не са разпечатани и т.н.

Най-добре е да откриете, че сте си забравили текста (пищовите, конспекта, тезисите) вкъщи. И ще ви се наложи да се изказвате без текст.

Погледнете се в огледалото и се убедете, че изглеждате максимално непредставително (като напук прическата ви е застанала не така, както трябва, на лицето ви се четат безсънните нощи, дрехите не ви отиват, на носа ви се е появила пъпка и т.н.). И изобщо, цялото ви тяло и външността ви съвсем не са подходящи за публично изказване.

Няколко минути преди изказването огледайте събралите се и се убедете, че най-лошите ви опасения са бледо копие на реалността... Още веднъж се опитайте да си спомните това, което сте подготвили. Без резултат? А сега излезте на трибуната.

В никакъв случай не гледайте публиката в очите. Преди изказването, за всеки случай, можете да се извините. Вземете в ръце първия попаднал ви предмет (химикалка, листче, ключодържател, запалка) и го въртете с треперещи ръце. В края на изказването ви той трябвада е счупен (скъсан, разглобен). Най-важното – не забравяйте да се притеснявате. Мислете си само за едно: “Кога ще свърши всичко това? Кога ще се махна от това проклето място?” Страхувайте се от въпросите, които могат да ви зададат. Разбира се, че няма да знаете как да отговорите. Та вие изобщо нищо не знаете!

След изказването можете петнадесетина пъти да споделите преживяното с ваши познати, колеги и другари по нещастие.

Изобщо, страхувайте се колкото си пожелаете. И най-важното, крийте страховете си и не ги споделяйте с никого. Просто скрийте страховете си зад маската на спокойствието. Всички нормални хора отдавна разиграват тази игра. И вие ще станете пълноправен участник в задружния отбор на неудачниците.

— Когато американецът не иска да

Маргарет Mид

През първата половина от живота си – някъде до четиридесетгодишна възраст, човек полага всички възможни усилия да съсипе здравето си. Той тероризира организма си с всички достъпни средства, които се произвеждат в изобилие от съвременната алкохолна, тютюнева и хранителна промишленост. По правило всички тези мероприятия се оказват ефективни. Затова през втората половина от живота си човек с всички сили се бори да поправи или поне да неутрализира последствията от активния си начин на живот преди това.

Михаил Мамчич

Изобщо, съдейки по това, колко хора боледуват от нещо или поне се оплакват от здравословни проблеми, можем да си направим извода, че щом го правят, значи това по някаква причина им е необходимо. А защо – това ни предстои да узнаем. Засега само ще констатираме, че няма по-прекрасен начин да съсипете живота си от това, да съсипете здравето си.

Колко различни начини е изобретил цивилизованият свят, за да си съсипва здравето! Удивителното обаче е, че такива всепризнати фактори, въздействащи негативно върху здравето, каквито са алкохолът и цигарите, се оказват недостатъчно ефективни! Организмът е доста издръжлив. Дори ако на закуска ядете чипс, на обяд – хамбургери, а на вечеря – торти, и всичко това поливате с бира и кока-кола, пак ще изкарате още много години. Забележете, че някои хора пият, пушат, правят какви ли не глупави експерименти със себе си и продължават да живеят!!! Но ако вече използвате тези методи за борба със себе си, не спирайте, продължавайте в същия дух. Само добавете и самокритика (“Ох, защо правя така?”) – ще постигнете по-бърз ефект! А ние ще ви подскажем още няколко метода.
Упражнение “Колела”

Тази технология ни напомня за това, как постъпват родителите, на които им е омръзнало приказливото и прекалено активно дете. Те му викат със страшен глас “Млъкни!”, “Стига си викал!”, “Успокой се най-сетне!”, “Остави ме на мира!”, “Кротувай!” или нещо друго, още по-вдъхновяващо. Ако търпението им вече е към своя край, те могат и да го ударят по врата, за да осъзнае по-добре думите им. Вие сте запознати с това. Или сте го изпитали от своите родители, или го прилагате върху децата си. А може би сте запознати и с едното, и с другото.

И така. Същата тази технология я пренасяме върху себе си. По-точно върху здравето си. Вашият организъм е вашето дете. Болката и неприятните усещания са езикът, с помощта на който тялото ви разговаря с вас.

Вашата задача е да го накарате по-бързо да млъкне, за да не ви пречи! Как да направите това? Много просто. Започнете да пиете успокоителни и други лекарства при най-малкия дискомфорт! Когато тялото ви подава сигнали, че нещо не е наред – накарайте го да млъкне.

Така че пийте хапчета и не позволявайте на тялото си да каже каквото иска, и в никакъв случай не си задавайте въпроса: “А какво всъщност иска то?” Че, не дай Боже, разберете за себе си нещо много страшно.

Например постоянно пийте лекарства, които премахват киселините и тежестта в стомаха, успокояват гастрита, вместо да престанете да ядете каквото ви падне и да преминете към здравословно хранене.

Щом почувствате някаква болка, използвайте колкото се може по-силни болкоуспокояващи лекарства. Като сте решили да накарате организма си да млъкне, направете го като хората! Ако нямате достатъчно информация за такива лекарства – погледайте телевизия, постоянно ги рекламират. Щом ви заболи нещо – хапчетата в устата, и всичко ще е наред!
Упражнение “Да се приготвим за най-лошото”

Както е известно, човек може да умре от всичко. Дори ако заболяването е започнало като банална простуда. Може дори да отидете на оня свят без никаква видима причина.

Ако усетите леко неразположение (хрема, кихане, излязла ви е пъпка, засърбяло ви е някъде, където не трябва, за един ден са ви паднали 27 вместо 25 косъма, имате шум в ушите, къркорят ви червата и т.н.), помислете дали не е редно да се изплашите? Сериозно се замислете.

Все пак е почти сигурно, че това е симптом на по-сериозно и зловещо заболяване. Спомнете си вашата покойна леля (чичо, прадядо, съсед и т.н.). Нали при него нещата започнаха точно по този начин? А после... Всички знаят как свърши.

След като прекарате безсънна нощ, незабавно разкажете на роднините, близките и колегите си за симптомите, които имате, опишете ги максимално подробно. Нека разберат за всичко, което се отделя, изтича, и се изсипва от всички места и органи на изстрадалия ви организъм.

Тревожно си задавайте въпроса: “Какво означава това?”. Станете мнителни. В края на краищата всяка идея, фантазия, ако се придържате строго към нея и я подхранвате, може да се превърне в реалност. Ако се стараете, може да се разболеете от нещо по-сериозно.

За всеки случай си съставете завещание. Ами ако после не успеете? Изобщо, започнете да си мислите за завещанието от по-рано. Дори ако нямате какво да завещавате. Съобщете на роднини и приятели, че имате намерение да направите завещание. Бъдете скромни и несловоохотливи. Просто попитайте дали те не знаят къде трябва да отидете, за да си съставите завещание.

По-често се оплаквайте от здравословното си състояние. Ще намерите много интересни събеседници, готови да обсъдят с вас до най-малката подробност проблеми, свързани с дихателните органи, стомаха, черния дроб, бъбреците, сърцето, дебелото черво, гинекологични заболявания, стоматологични и урологични проблеми.

Няма значение на колко години сте, време ви е да се замислите за старостта.

Помнете, че всеки рожден ден ви приближава към смъртта. Затова е много странно и абсолютно безсмислено да се радвате на този ден. Когато започнат да ви поздравяват, казвайте: “Е, годините си минават!” Срамувайте се от възрастта си. Спомнете си какви диагнози имат вашите връстници.

Пребройте болестите, недъзите и симптомите си. Съберете ги. Осъзнайте, че с толкова много диагнози хората не оцеляват. Това, че все още сте живи, е доста странно и може би няма да е за дълго. Съобщете на близките си за своите догадки.

И дори ако сте на 25 години, можете да започнете да казвате: “Когато бях млад...” По такъв начин ще дадете на себе си и на близките си да разберат, че всичко най-хубаво и интересно за вас е вече в миналото.

Започнете да се прегърбвате, да се оплаквате от умора, лош сън, излишни килограми и задух. Прекарвайте повече време пред телевизора. Гледайте сериали. Избягвайте излишните движения. Ако ви предлагат да отидете някъде пеша, с колело, с ролери, да скачате, плувате, да скочите отнякъде или да се гмуркате – категорично откажете. Това са развлечения за по-младите и по-сръчните, а вие сте солиден човек с крехко здраве. Нека се потят сами.

“Нали ви казвах, че съм болен!”

Ако посещението ви при стоматолога (гинеколога, гастроентеролога, уролога и т.н.) е протекло интересно, разкажете на колеги, приятели, познати как е минало. Опишете ярко и натуралистично усещанията си. При това можете да използвате следните фрази:

Вече само мъртвите не знаят, че светът по няколко пъти в годината страда от епидемии. Страстите се разгарят по-отрано. Грижливо ще ви предупредят, че скоро всички ще се разболеят и че трябва добре да се подготвите за тази напаст, в противен случай до следващия петък ще получите удар. Може би в аптеката ще ви предложат нещо допълнително, което не сте искали. Нищо, че все още не сте болни... Скоро всички ще се разболеят!

Така че, запасете се предварително с всевъзможни лекарства, за да сте готови в случай че избухне тази неминуема епидемия. И дори ако още не сте се разболели – това не е повод да се отпускате. Подгответе се да посрещнете болестта добре въоръжени. А щом сте подготвени, какво да прави болестта? Малко търпение и всичко ще е наред!

Внимателно следете как се разболяват вашите роднини, познати, колеги. Това е знак, че и вие трябва да се присъедините към армията на кихащите, кашлящите, хремави хора с насълзени очи. Внимателно следете дали няма да ви се появят такива симптоми. Иначе ще се чувствате неловко и ще ви бъде срам. Толкова ли сте наперени?

Това противоречи на нормалната логика: щом боледуват всички, значи и вие трябва да боледувате. Иначе ще решат, че нещо не сте наред, не сте като всички.
Упражнение “Не мога да си откажа”

При това упражнение трябва да обърнете внимание и да се концентрирате върху една особеност на човешкото мислене. А именно: незабавното удоволствие се предпочита пред отложената във времето наслада.

По-добре да се чувствате добре сега, веднага, вместо после да имате съмнителна полза.

Например:

• По-добре сега да изям нещо сладичко, отколкото след време да съм стройна като фиданка.

• По-добре сега да изпуша една цигарка, отколкото след време да не умра от рак на белите дробове.

• По-добре сега да пийна бира, отколкото утре да стана с подпухнало лице.

• По-добре сега да гледам телевизия до късно, отколкото утре да се събудя бодър и отпочинал.

• По-добре сега да излея емоциите си и да наговоря на този човек куп гадости, отколкото утре да седнем спокойно и да обсъдим всичко без претенции.

• По-добре сега да си почина (неизвестно от какво) и да не се занимавам със спорт, отколкото после да не ме е срам да се съблека на плажа.

• По-добре сега да се поровя из Интернет (да полежа на дивана, да си поприказвам по телефона), отколкото после да се окаже, че съм приключил работата си навреме.

За по-голямо спокойствие можете да се възползвате от следната проста житейска философия. Така да се каже, живеем веднъж, трябва да получим удоволствие тук и сега и т.н. Само няколко години такъв прекрасен живот и ще се сдобиете с: излишни килограми, високо кръвно налягане, хронична умора, невроза, безсъние, бледо лице, пожълтели зъби, гастрит и запек. Желаната цел ще бъде постигната!

Това може би е най-добрата инвестиция не само във вашите болести, но и в погубения ви живот. Не е ли това причината за огромната популярност на този метод сред мъжете и жените от всички възрасти?

Има два варианта на това упражнение: по-лек и за напреднали.

По-лек вариант. По принцип за да си съсипете живота, е достатъчно само да пушите. Можете дори да не се замисляте какви последствия може да има това върху здравето ви. Напълно е достатъчна миризмата от устата ви. В организма ви ще се появи загниващ орган – белите дробове. А те, както знаете, миришат. Както всичко, което гние. Мирише, меко казано, неприятно. Особено е полезно да се пуши:

• сутрин, с чашата кафе (за да миришете от сутринта),

• вечер, преди лягане (за да може дъхът ви още от сутринта да напомня за миризмата на кофа за боклук),

• преди среща (така на вашия партньор ще му бъде особено приятно),

• преди да се целувате (така ще проверите доколко силни са чувствата на партньора ви),

• преди важен разговор, преди съвещание (за да доставите на началника и колегите си голямо удоволствие от разговора с вас).

Пушенето е прекрасен начин да отблъснете от себе си някои хора. Има такива ненормални хора, които са особено чувствителни към миризмите. И миризмата от устата ви ще ги гони така, както спреят против комари пропъжда тези досадни насекоми. Вие между другото няма да разберете това, тъй като хората обикновено си мълчат.

Вариант за напреднали. Същността на този метод е да пушите, осъзнавайки колко вредно е това. Вие ще пушите и ще знаете, че това е вредно. Ще се проклинате и пак ще продължавате да пушите. Кашлицата от сутринта ще ви кара да се чувствате като мъртвец, който се завръща в света на живите.

Ще се успокоявате с илюзията, че скоро, много скоро ще престанете да пушите. Но това така и няма да се случва. Защото вярвате, че не можете да преодолеете навика си.

Просто основната заблуда на много хора е в това, че пушенето е принудителен процес, над който те нямат власт:

“Аз съм добър, цигарата е лоша. Аз не пуша, тя сама се купува, изважда се от кутията, скача в устата ми, запалва се и димът нахлува в белите ми дробове. Отдавна щях да съм престанал, но не мога. Аз съм жертва на цигарите”...

Всяка изпушена от вас цигара е изпушена от вас напълно доброволно. Можете да пушите, а можете и да не пушите. Просто вярвайте, че този навик е прекалено силен, че без него не можете да живеете. Така че пушете.
Преяждайте!
Ако станете от масата с леко чувство на глад – значи сте се нахранили.

Ако станете от масата и чувствате, че сте се нахранили, значи сте преяли.

Ако станете от масата и чувствате, че сте преяли, значи сте се натъпкали.

Ако станете от масата и чувствате, че сте се натъпкали, значи сте се отровили.

Яжте не само когато наистина усещате глад, но и:

• За компания

• Когато нямате какво да правите

• Пред телевизора

• Когато ви е тъжно

• Когато се притеснявате

• Когато очаквате нещо

• За да замезите

• Защото са ви помолили

• Защото са приготвили яденето специално за вас

• За всеки случай

Дояждайте всичко, което е останало в чинията ви, дори ако нямате повече място в корема си.

По-често яжте на шведски маси, взимайте си повече блюда. Колкото е възможно по-често яжте преди лягане, още по-добре – късно през нощта. Повече тестени, сладки, пържени, консервирани, люти, солени храни. Между храненията правете междинни закуски, желателно е да похапвате чипс, бонбони, ядки, пуканки, кифлички и всякакви мезета към бирата. Най-добре е да не пиете вода, а течности с известни названия, но с неизвестен произход, неочакван цвят и с примеси от газове (няма да назоваваме тези напитки, вие и без това знаете за какво става дума).

Франклин П. Джоунс

Но това е само началото. Всички изброени по-горе начини са добри, но все пак изискват определени усилия и навици.

Най-сигурният начин да си съсипете здравето е да намерите полза от болестта! Същността на този метод е следната: всички ние получаваме това, което искаме. По-точно това, което в действителност искаме. И ако искате нещо (внимание, почивка, признание и т.н.) и не можете да го получите, намирате спасение в болестта (по правило, подсъзнателно) и проблемът ви е решен! Не трябва да се напрягате, не трябва да полагате големи усилия – можете да си лежите и да си боледувате! А желаният резултат ще се появи някак от само себе си.
Най-добрият начин да се грижим за здравето си

е да страдаме от хронично заболяване.

Ирина Василиева

Ако не сте заинтересовани да осъзнаете защо боледувате, значи твърдо и неотклонно следвате желанието да съсипете живота си окончателно.

Но дори да знаете защо боледувате, това не трябва да ви попречи в бъдеще да използвате този метод. Точно обратното, ще можете да се възползвате от него по-умело. Ако искате, разбира се. Ще експериментирате с различни диагнози, с различни форми на изостряне и различни симптоми. Характерното е, че колкото по-тежко и загадъчно е заболяването, толкова по-голяма полза имате.

И така, в какви ситуации можете да се възползвате от болестта като съюзник?

• Ако силно се нуждаете от внимание и грижи. Този метод ни е познат още от детството: когато се разболеете, строгата ви майка става добра, винаги е до вас, чете ви книжки, готви ви вкусна храна, глези ви и за нищо не ви се кара. Не пренебрегвайте този метод и в зряла възраст! Ако сте жена, това е прекрасен начин да получите повече внимание и грижи от страна на своя съпруг или приятел. Но още по-полезен ще ви е този метод на старини, ако искате децата и внуците ви да се суетят около вас.

• Ако ви липсва съчувствие и съжаление. Никой не ви обича, не ви оценява, не ви съжалява! Е, как тогава да не се разболеете? Вашите въздишки ще омилостивят и камък! Мъките и страданията ви ще пробудят последните капки човещина в каменните им сърца.

• Ако ви е омръзнала неприятната работа и искате да се позанимавате с нещо за душата – да почетете книжка, да погледате телевизия, да полежите във ваната, на дивана. Иначе казано, да си починете.

• Ако сте уморени, искате да си починете, но не си го позволявате, защото смятате, че без вас всичко ще се провали и земята ще спре да се върти. Трябва ви уважителна причина, за да си позволите почивка. И... о, чудо! Разболявате се и имате пълното основание (нека някой се опита да ви упрекне!) да се откъснете от суетата.

• Ако не искате да участвате в мероприятие, което не ви е приятно. Или да не правите нещо, което не желаете. Лесно можете да се разболеете, когато изобщо не ви се ходи на работа (на среща с началника, на преговори, там, където не се чувствате добре, където се притеснявате и т.н.)

• Ако всички са ви омръзнали и се нуждаете от самота. Ако ви се иска да останете повечко време насаме със себе си, можете да си измислите някакво инфекциозно (заразно) заболяване. Ще ви бъде много лесно и просто да прогоните хората, които са ви омръзнали.

• Ако искате да се отвлечете от измъчващите ви проблеми. Толкова е лесно: просто се разболявате. И вашите проблеми вече ще изглеждат малки и безобидни като мушици.

• Ако искате да станете уникални и неповторими.

Да, ама не знаете как да го направите! Не се отчайвайте. За целта не е нужно да ставате Президент, порнозвезда или да скачате от самолета с парашут. Можете да се разболеете от птичи грип. Или от индонезийска треска. Или от атипична пневмония. Но е трудно да се заразите от тези заболявания, трябва да положите специални усилия. За сметка на това можете да си измислите някаква странна болест с неустановена диагноза и напълно необясними симптоми. Които не се поддават на никакво лечение. И тогава най-големите светила в медицината ще си блъскат главите над тази задача. Резултатите от изследванията ви ще бъдат изучени като таблицата на Менделеев. Случаят ви ще бъде описан в учебниците по медицина. Близките ви ще се чудят и постоянно ще ви питат как сте. Ще бъдете в центъра на вниманието. Най-накрая ще почувствате собствената си значимост. Толкова хора ще се интересуват от вас! Ето го, мигът на насладата!

• Ако искате да манипулирате близките си и да ги накарате да правят това, което вие желаете. Кой ще противоречи на болен човек?

• Ако ви е скучно да живеете и нямате с какво да се заемете, ще си намерите прекрасно занимание – да обикаляте по лекари и да се лекувате.

• Ако искате да отмъстите на лошите хора, които са ви обидили (не са ви оценили, не са ви забелязали, изоставили са ви и т.н.). “Вие не ме оценявате (не ме оценявахте), а аз ще взема да се разболея (да умра) и тогава ще видите как ще се оправяте без мен!” – ето какво ще казвате с болестта си. Ако болестта се окаже недостатъчна, по принцип можете дори да умрете. Само че това отмъщение има един недостатък: няма да видите как се измъчват и няма да се насладите на страданията им (между другото за още по-голямо ваше нещастие, те може и да нямат съвест и в резултат изобщо да не страдат).

Сега, дори ако сте напълно здрави или с нормално (според вашата субективна гледна точка) здраве, лесно можете да поправите тази недопустима ситуация.

В първия случай трябва да направите няколко упражнения от тази глава и с непоклатимото ви здраве ще е свършено.

Във втория случай ще трябва просто да си направите всички възможни прегледи. По-добре е да се прегледате за всичко наведнъж, възможно най-подробно, да си направите всички изследвания. Лекарите знаят, че получават заплата, за да поставят диагнози. Така че някоя-друга болест, а току виж и още повече болести са ви в кърпа вързани.

Но ако и това не ви помогне, просто отидете и се прегледайте на друго място. Направете си изследвания в друга лаборатория. Нека се поразровят. Все нещо ще намерят – гаранция ви даваме! Нали трябва да ви лекуват от нещо, да не сте положили напразно всички тези усилия!