Като гледаме на него

Глава 11

В детството си имах като домашен любимец едно агънце и това отави неизличими впечатления в ума ми. Когато и където и да отидех из нашата ферма, откривах спомени за това агънце, които постоянно ме преследваха. Бързо се привързах към него, защото то изглеждаше толкова невинно, доверяващо се, търпеливо и напълно безобидно. И когато мислим за Христос като “Божия Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29), започваме да разбираме заго Агнето е толкова подходящ символ за Исус като наша жертва и носител на греха.

Но защо разглеждаме Агнето, ако нашата тема е за Добрия Пастир? Защото Захария 10 и 11 представя толкова голяма разлика между Добрия Пастир и фалшивите, убийствени пастири. Той е толкова посветен на Своите овце, че Той, Който е Пастир, сам стана агне. Той стана един от тях – един от нас – отлично се грижи за тях – за нас – и дори отдава живота Си за тях – за нас. От друга страна, фалшивите пастири не само че не се грижат за овцете, но и ги нападат постоянно и ги разпръсват – дори ги убиват и се хранят с тях. Благодаря на Бога за Агнето (Добрия Пастир, отдал живота Си за нас). Той постоянно освежава душите ни и ни води в пътя на правдата Си (Пс. 23:1-3).

В тази глава ще разгледаме портретът на Месия като Добрия Пастир, обрисуван в Захария 10. След това в Захария 11 ще видим трагичните последици от израилевото отхвърляне на техния Добър Пастир и предаването им на злите пастири. В тези две глави терминът “пастир” се споменава около 14 пъти, като поне осем пъти се загатва и за термините “стадо” и “овце”. Тези две глави говорят толкова често за пастирството, че можем да заключим, че това е тяхната главна тема.

Добрият Пастир знае, че хората се “смущават, защото няма пастир”, тъй като се скитат като стадо (Захария 10:2). И защото Той се грижи за стадото Си (стих 3), Бог им осигурява пасища и изобилен дъжд, който да поддържа тревата зелена (стих 1). Това ни напомня за Матей 9:36: “А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.”

“Късният дъжд”, споменат в Захария 10:1 (в някои преводи), е идвал през пролетта в края на дъждовния сезон и е спомагал за съзряване на урожая за жетвата. Този дъжд има и духовно приложение, защото той символизира не само физическите благословения на Господа, но и нещо по-важно, той представлява изливането на Неговия Дух върху народа Му в последните дни (вж. Йоил 2:23; Ерем. 5:24). Ранният дъжд е падал в началото на есента и той символизира изливането на Божия Дух върху учениците в деня на Петдесятница.

Така че първите благословения, които Добрият Пастир донася на Своя преследван народ, са изобилните дъждове, заменящи сушата. Той се грижи зеленината да замени засъхналата пустиня. Представя пред хората перспективите, които имат, ако Го следват и отбягват фалшивите водачи, които им дават празна утеха (Захария 10:2). В голямата Си любов Той просто желае да усили всяка възможност за тяхното доверие в Него и те да станат Негово стадо. Първата такава песпектива, която им дава, е да ги направи “като Своя великолепен кон в бой” (стих 3). Въпреки че изглеждат като слаби, разпръснати овце, Той ще ги преобрази в един силен инструмент за победа – като изпитан в битките кон. Каква промяна! От плахи, изгубени и безпомощни овце – в силни и смели коне в Господните битки.

Бог не само желае да ги преобрази в Свои силни бойни коне, но и им дава най-великото обещание, давано някога: Месия ще дойде чрез тях. Тук Той е представен посредством четири символа (стих 4): Крайъгълният Камък, Колът, Боевият лък и всеки Първенец – всичко това са образни термини, свързани с Месия. И наистина, когато се роди във Витлеем, Той дойде на света от юдовото племе.

Нещо повече, Добрият Пастир ще даде на народа Си много други благословения, когато е с тях (вж. Захария 10:5-8,11,12):

1) Те ще бъдат силни;

2) Те ще бъдат спасени;

3) Той ще се смили за тях;

4) Те ще бъдат като че ли никога не ги е отхвърлял;

5) Той ще им отговаря;

6) Те ще се радват;

7) Той ще им свири;

8) Те ще бъдат изкупени;

9) Враговете им ще бъдат победени;

10) Те ще се укрепят в Господа.

Уверението, че Господ ще се смили за тях (стих 6) се изпълни в живота на Христос. На много места евангелията ясно показват, че Той бе изпълнен със симпатия и съчувствие (вж Матей 9:36; Марко 6:34; Лука 7:13).

Наистина, имаме късмет като християни – нашият Спасител е толкова състрадателен! Боговете на езическите религии са студени, абстрактни и безчувствени. Но Христос има сърце, което пулсира от състрадание, любов и разбиране. “Приел телесно естество, Спасителят може да съчувства на човешките страдания, защото не само познава всяка душа и нейните особени нужди и изпитания, но и всички обстоятелства, които дразнят и смущават духа” (“По стъпките на Великия Лекар”, стр. 177).

Състраданието Му Го кара да третира Своя народ “като че не бях ги отхвърлил” (стих 6). Нашият Бог има велики подбуди и Той ги използва, за да върне при Себе Си заблудилите се овце. Той призовава Своя народ да се замисли за бъдещето и да хвърли поглед към онази благословена връзка, която ще имат с Него, ако отговорят на гласа Му. В голямата Си любов Той търси начин да ги убеди да се върнат при Него. И въпреки всичко, което са направили, Той е съгласен да отгърне нова страница, сякаш това е самото начало на връзката им с Него.

Когато Исус отиде да търси изгубената овца, Неговата единствена грижа бе да я намери, да я притисне здраво до Себе Си и да се радва, когато я върне в стадото. “Ако Му се отдадеш напълно и Го приемеш като твой Спасител, тогава колкото и грешен да е бил твоят живот, заради Него ти биваш считан за праведен. Христовият характер застава на мястото на твоя характер и ти биваш приет от Бога така като че ли никога не си съгрешавал” (“Пътят към Христа”, стр. 63, курсивът е мой – б.а.).

Как можем да преживеем това “като че ли не бях ги отхвърлил” във взаимоотношенията си с другите? Склонни ли сме да помним и лошите, а не само добрите неща за другите? Когато се предадем на нашия съвършен Бог, Той помни доброто за нас и забравя лошото. С Негова помощ можем да се отнасяме с онези, които са ни направили нещо лошо, по същия начин. “Ако в съзнанието ни заемат важно място нелюбезните и несправедливи постъпки на другите, ние ще открием, че е невъзможно да ги обичаме така както Христос ни е обикнал. Но ако мислите ни са съсредоточени върху удивителната любов и милосърдие, които Христос проявява към нас, тогава същият дух ще изтича от нас към другите” (пак там, стр. 124).

В Захария 10:8 Добрият Пастир свири на стадото Си. Това е интересен израз, описващ Господа. Еврейската дума е sharaq и се използва и в Исая 5:26 и 7:8, където ни е представена картината на Бога, свирещ на един народ, на мухи и на пчели. В контекста на Захария 10:8 Добрият пастир вика Своя разпръснат и изгубен народ със свирещ звук, събирайки ги при Себе Си по същия начин, по който овчарят свири, за да събере при себе си овцете. Свиренето може да посочва и не само Бог, призоваващ народа Си, но и Неговите утешителни, успокоителни и насърчаващи пътища. Нашият Добър Пастир без колебание се сравнява със свирещия овчар, за да ни увери в любящото Си присъствие.

В 10 глава Добрият Пастир е направил всичко възможно, за да привлече овцете при Себе Си, но за съжаление в глава 11 виждаме как те отхвърлят единствената си надежда и се подчиняват на злите пастири, решили да ги погубят. Напразно ли бе изговорил всичките Си любящи обещания? Тук, в 11 глава, виждаме как Израил е угнетяван от злите пастири, вместо за него да се грижи Добрият Пастир и резултатите достатъчно се различават! Езекиил се присъединява към Захария и предава едно резюме на Добрия Пастир (Езек. 34:11-16; Зах. 10 гл.), както и резюме на злите пастири (Езек. 34:1-10; Зах. 11:16).

1. Не се грижат за погиващите.

2. Игнорират заблудилите се и скитащите се.

3. Не се грижат са осакатените и болните.

4. Не хранят овцете.

5. Не укрепяват слабите.

6. Те са безчувствени. Те стенат.

7. Те са отсъстващи пастири.

8. Те се хранят с овцете.

Добрият Пастир

1. Избавя погиващите.

2. Търси изгубените.

3. Лекува болните.

4. Храни овцете.

5. Укрепява слабите.

6. Той е нежен. Той свири.

7. Винаги е сред тях.

8. Той умира за овцете.

Злите пастири не се грижат дори за здравите овце, но Добрият Пастир се грижи дори за най-слабите овце, обречени на заколение (Захария 11:5,7). Той желае нежеланите, търси забравените и протяга ръка към безнадеждните. Злите пастири разкриват покварения си дух, когато безсрамно заявяват: “Благословен Господ, защото обогатях!” (стих 5). Те търугват с овцете, продавайки ги за клане и след това нахално претендират, че Бог благославя злите им дела! Изглежда, че съвестта им е изсъхнала и те не чувстват никаква вина. Чисто богохулство е, че те благодарят на Бога за нещо, което Той не би могъл да толерира или благослови. И днес има хора като тези зли пастири, които приписват на Бога определени действия, действия, с които Той няма нищо общо. Те изговарят Божието име напразно.

Божието дълготърпение е удивително, но със счупването на двете тояги, наречени Благост и Връзки (стихове 10 и 14) Той обозначава отдръпването на Неговата закрила, защита и търпение. Все пак двете тояги не са счупени по едно и също време. Счупването на тоягата, наречена Връзки, става след предаването на Исус за 30 сребърника (стихове 12,13). С това се обозначава отхвърлянето на Христос от еврейския народ и тяхното отхвърляне от Негова страна. “Последният апел към Ерусалим бе напразен.” и “На хората от всеки век се дава време за просвещение и привилегии, благодатно, пробно, време, за да се помирят с Бога... За Ерусалим този ден бе настъпил. Исус плака от мъка за осъдения град, но не можеше да го избави. Бе използвал всички средства” (“Животът на Исус”, стр. 322).

Но въпреки че еврейският народ отхвърли Добрия Пастир, един остатък от верни евреи не Го отхвърли. “Най-бедното от всички стада”, малкият верен остатък, на когото Исус стана Пастир (стихове 4,7), се появява като глътка чист въздух, така да се каже, всред бунта, отхвърлянето и нарушените заветни отношения. През всички векове – независимо колко мрачна е била ситуацията – един малък верен остатък винаги е заставал на страната на Бога.

Не можем да не се учудим как Христос търпеливо и нежно се старае да води като Добър Пастир Своето неблагодарно и бунтовно стадо. Той използва всички средства, които има на Свое разположение, за да възстанови народа Си. Дори отвада живота Си за тях. Какво повече би могъл да направи? А какво да кажем за нас, които претендираме, че сме последователи на Христос? Отхвърляме ли Го в ежедневния си живот, като одтаваме верността си на “лъжливите пастири” или на каквото и да е друго, което заема мястото на Дорбия Пастир? Или ние сме “най-бедното от всички стада”, което следва Христос като свой Добър Пастир? Дали за нас може да се каже, че сме онези, “които следват Агнето, където и да отива” (Откр. 14:4).