Като гледаме на него

Глава 13

“И Господ ще бъде цар върху целия свят; в оня ден Господ е бъде един и името Му едно” (Зах. 14:9). В този ден вече няма да има други сили или власти, било то човешки или демонски; няма да има други богове, скверности или конфликти, защото триумфиращият цар Христос ще приключи великата борба, ще изличи всяко зло и ще установи Самия Себе Си като върховен и суверенен владетел над цялата земя. Скоро пророческият Камък, въртящ се с Божествена сила, ще помете всички човешки и сатанински царства, разбивайки ги на парчета. А Сам Той ще се превърне в голяма планина и ще изпълни целия свят (Дан. 2:34,35).

В пророчествата на Захария Месия многократно се бори за възстановяването на Своя народ – и преди, и след първото Си пришествие. Но сега, в глава 14, хвърляме поглед към третото пришествие на Христос, което ще настъпи непосредствено в края на милениума. В последната глава на Захария виждаме Божието последно и окончателно дело на възстановяване. Благодарим на Бога за първото и второто пришествие на Христос, но какъв би бил окончателният изход на великата борба без третото пришествие? Не би имало пълно възстановяване.

В този нечестив свят ние толкова сме свикнали да наблюдаваме страданието, злото и смъртта, че за нас понякога е невъзможно да си представим, че те някога ще имат край. Но ще имат! При третото си пришествие Христос ще донесе пълно и окончателно възстановяване. Какъв ден ще бъде това! Вече няма да има страдания или болести, няма да има грях и смърт, няма да има и Сатана, защото първите неща ще са преминали и Христос ще направи всичко ново (Откр. 21:2-5).

Добре би било още от самото начало да уточним някои неща, които са от съществено значение за апокалиптичните/есхатологичните предсказания, загатнати в нашето изучаване. Не трябва да забравяме, че и днес съществува една обърканост на тълкуванията, свързани с пророчествата на Захария и особено с глава 14. Дано в тази задача ни помогнат някои насоки, извлечени от Адвентния Библейски Коментар:

1. Обещанията и пророчествата първоначално са се отнасяли за буквалния Израил. Те биха се изпълнили при условието за неговата покорност и вярност на Бога (том 4, стр. 25).

2. Много от тези обещания и пророчества ще се осъществят в духовния Израил – църквата – през последните дни (пак там, стр. 26).

3. Трябва да имаме предвид новозаветното приложение на такива старозаветни обещания и пророчества (пак там, стр. 38).

4. Понякога пророчествата имат двойно приложение – изпълняват се както по времето на пророка, така и в бъдещето (пак там, стр. 37).

5. Старозаветните пророчества, които ще се изпълнят чрез църквата, ще се изпълнят по принцип, но не е задължително и във всяка подробност (пак там, стр. 37).

Един от въпросите, предизвикващ учудването и спекулациите на мнозина по отношение на тълкуването на пророчествата на Захария, е свързан с организирането на съвременната държава Израел. Апостол Павел потвърждава, че Божието отхвърляне на буквалния Израил и неговата мисия да евангелизира света не означава отхвърлянето на отделните евреи. На всички хора по света е предоставена равна възможност да приемат евангелието и да се присъединят към духовния Израил (християнската църква), независимо дали са евреи или не (вж. Римляни 9-11). Истински духовен израилтянин е онзи, който е обърнал сърцето си към Христос, без значение на коя раса или цвят е представител. А всички членове на духовния Израил са едно в Христа, като по този начин оформят авраамовото потомство (Гал. 3:9,28,29).

“Но когато евреите отхвърлиха Христос, нямаше такова уверение или възстановяване. Съвременното завръщане на евреите в Палестина и организирането на съвременната държава Израел не означават възстановяването им като Божи народ, бил той настоящ или бъдещ. Каквото и да направят евреите като народ – сега или в бъдещето – то няма да е свързано с бившите обещания, които са им били дадени... Всяка идея, че завръщането на евреите в земята на техните прадеди, т.е. новата държава Израел, може да бъде свързано с библейското пророчество, е без валидни доказателства от Писанието. Тя пренебрегва ясните заявления на Стария завет че Божиите обещания към Израил са били изцяло условни” (“Адвентен Библейски Коментар”, том 4, стр. 33).

Въпреки че изразът “в оня ден” се използва в цялата книга на Захария, той доминира в последните глави и особено в 14-та. Изразът се появява само два пъти в 1-8 глави, появява се 19 пъти в глави 9-14, а в12-14 глави – цели 14 пъти. Само в 14 глава този израз се споменава осем пъти. Ясно е, че апокалиптичният и ескатологичен дух става прогресивно доминиращ и все по-интензивен към края на книгата. Глава 14 разглежда тази тема, както и другите споменати глави, но с увеличаваща се интензивност, тъй като набира инерция към събитията в последните дни, когато Бог ще сложи пълен и окончателен край на злото.

Бог ще направи Ерусалим омайна чаша за враговете му (стих 2). Представете си различни сили, събиращи се около една голяма чаша, за да пият от нея. Те желаят да довършат Ерусалим, да го погълнат като вино в чаша. Но пиейки виното, те стават безпомощни и се спъват като пияници. Чашата устоява, защото е основана в Господа.

Друга интересна образност е тежкият камък, на който Бог превръща Ерусалим (стих 3). Той ще направи Своя народ на остър камък, наполовина забит в земята. Тази фермерска образност обрисува онези камъни, които фермерите не са можели да изтръгнат от земята. Опитващите се да се отърват от камъка в края само ще се наранят самите те. Затова, в старанието си да наранят Ерусалим, те само се нараняват, а тежкият камък остана непоклатим, защото е закотвен в Господа.

Остатъкът – изпитан и очистен. Захария 13:9 споменава огъня като средство за изпитване и очистване, през което трябва да премине остатъкът. А самият термин “ОСТАТЪК” се отнася до онези, които оцеляват след тежки изпитания и страдания. Бог ще ги прекара през огън, “пречиствайки ги, както се чисти сребро, и изпитвайки ги, както се изпитва златото” (Зах. 13:9). Последният остатък трябва и ще премине през яростната пещ, за да бъде пречистен. Тази опитност е неодтелима част от това, да бъдеш последовател на Христос (2 Тим. 3:12). Петър ни увещава, че изпитанията изпитват истинността на нашата вяра (1 Петр. 1:6,7).

Елена Вайт свързва изпитанието и очистването на остатъка с времето на скръбта точно преди завръщането на Христос. Тя ярко описва нашата духовна нужда и положението, докато чакаме Неговото второ пришествие. Тя обяснява, че остатъкът трябва да мине през огнената пещ, защото “земното в тях трябва да бъде изгорено”. След това тя продължава: “Предстоящото време на скръб и мъка ще изисква вяра, с която да се издържа умора, изтощение, забавяне, глад, вяра, която няма да се разклати, макар да бъде тежко изпитана... Скоро над нас ще настане “време на скръб, каквато никога не е бивала”. Нуждаем се от духовен опит, който сега нямаме, но някои няма да успеят да го постигнат, защото са твърде лениви” (“Великата борба”, стр. 380,381).

Когато се придвижваме от края на глава 13 към 14:2, забелязваме внезапно изместване от Господа и народите, атакуващи Ерусалим (Зах. 14:2) към намесата на Господа в защита на Ерусалим и против тези народи (стих 3). Изглежда, тук наблюдаваме апокалиптично напрежение между бунтовния Ерусалим, от една страна, и верния остатък сред него, от друга. Този остатък от остатъка по същия начин се получава от огнените страдания на изпитанието, споменато в Захария 13:9.

Това може да има някои разклонения за “времето на пресяването” през последните дни, когато чистият остатък от отсатъка ще победи посредством Христос. Можем да заключим, че съдът ще премине от Божия народ (за да отсее неверния остатък и да пречисти верните) към народите. През това време дори някои хора от тези народи ще се присъединят към верния Божи остатък от остатъка, за да заменят отсятите неверни, оформяйки по този начин последния и всемирен остатък, готов да посрещне Господа. “Един след друг стандартите бяха потъпквани в праха и група след група от армията на Господа се присъединяваше към врага, а племе след племе от редиците на врага се обединяваха със спазващия заповедите Божи народ” (“Свидетелства”, том 8, стр. 41).

Коментирайки Христовите нозе, застанали върху Елеонския хълм през онзи ден, АБК обяснява, че някои от детайлите на това предсказание ще се изпълнят, когато Христос слезе от небето в края на милениума. “Детайлната картина е по отношение на това, как биха протекли тези събития, ако Ерусалим завинаги бе устоял” (том 4, стр. 1117).

Захария продължава своето предсказание за това велико събитие, като заявява, че “Господ мой Бог ще дойде и всички святи ангели с Тебе” (Зах. 14:5). Ревизираният Стандартен превод предава буквалното значение на еврейския термин quedoshim – “святите” – с който се имат предвид и изкупените, и ангелите. В Стария завет тази дума важи и за двете (вж Втор. 33:2,3; Пс. 30:4). Ето защо в края на миленуима Царят Христос, придружен от Своите ангели и изкупените от всички векове, които е взел на небето при второто Си пришествие, ще слязат на Елеонския хълм.

Когато Христос, придружен от Своите святи, слезе на Елеонския хълм, той няма да може да Го издържи. Ще се разцепи през средата – изток и запад – превръщайки се в голяма долина (Зах. 14:4,5; вж Евр. 3:6; Михей 1:3,4). Можем да видим седем общи отличителни черти между Откровение 20-22 и Захария 14, които трябва да ни помогнат да разберем още по-ясно някои от детайлите, съществени за пост-милениалното пришествие на Христос. Но не трябва да забравяме, че понякога Йоан споменава широката панорама на тези събития и след това се връща назад, за да опише специфичните им детайли.

Когато внимателно проучим Захария 14 гл., Откровение 20-22 гл. и коментарите на Елена Вайт, стигаме до следната хронология на събитията във връзка с третото пришествие:

1. Христос заедно със Своите святи слиза на Елеонския хълм, приготвайки го да приеме Святия Град; докато слиза, Той възкресява нечестивите от всички векове.

2. Святият град слиза и почива там, където стоят Исус и Неговите святи.

3. Христос и святите влизат в Святия Град.

4. Възкресените нечестиви, предвождани от Сатана и злите му множества, маршируват към града и го обкръжават. Това е “Гога и Магога” или един аспект от битката при Армагедон.

5. Христос се появява на голям бял трон, за да извърши съда над Сатана и злите му множества.

6. От небето пада огън, поглъща ги и очиства земята.

7. Христос създава ново небе и нова земя, които да бъдат вечното обиталище на изкупените. Великата борба най-после приключва.

“В края на хилядата години Христос отново се завръща на земята. Придружават Го множеството на изкупените и безброй ангели. Слиза със страшно величие и заповядва на нечестивите мъртви да възкръснат... Христос слиза на Елеонския хълм, откъдето се възнесе на небето след възкресението Си.” След това Елена Вайт веднага цитира Захария 14:5,4,9 и продължава: “Новият Ерусалим слиза от небето с ослепителен блясък, установява се на очистеното и приготвено да го приеме място и Христос с народа Си и ангелите влизат в святия град” (“Великата борба”, стр. 403,404).

В “Ранни писания” намираме няколко уместни забележки за третото пришествие на Христос, които бих желал да насърча читателя да прочете. Тук ще е достатъчно да цитираме само една такава важна забележка. “С Исус начело ние слязохме от града на земята върху една голяма и висока планина, която не можа да понесе Господа и се разцепи така че стана една горяма равнина. Тогава ние погледнахме нагоре и видяхме великия град... И той дойде и застана на мястото, където ние стояхме” (стр. 17,18).

Вътрешното доказателство в Захария 14 гл. изглежда, посочва, че слизането на Христос на Елеонския хълм ще бъде Неговото трето пришествие, което ще се състои в края на милениума и намира съотношение в пасажите, извлечени от Откровение 21, 22 гл.:

1. Исус идва със “святите”, включително и изкупените, които са били грабнати в облаците, за да Го посрещнат във въздуха при Неговото второ пришествие (1 Сол. 4:16,17) хиляда години по-рано (Зах. 14:4,5; Откр. 20:4,5).

2. Ще има продължителен ден или светлина в обновената земя, но по време на милениума земята ще е запустяла (Зах. 14:6,7; Откр. 21:23; 22:5).

3. “Живи води ще излизат из Ерусалим” (Зах. 14:8), вечния дом на изкупените (вж. също и Откр. 22:1).

4. Ерусалим ще бъде в пълна безопасност. Вече няма да има проклятие и всичко ще е свято (Зах. 14:11,21; Откр. 21:27).

5. Господ ще стане цар на цялата земя, очистена от всяко зло (Зах. 14:9; Откр. 21:1-4).

Те всички маршируват към Святия Град. Очакват Сатана, главния им предводител, да издаде заповед за начало на атака. Но Христос веднага изпреварва Сатана и се появява в цялото Си великолепие на големия бал престол над града, откъдето произнася и осъществява последния съд (Откр. 20:11-15). Тогава “огън пада, та ги изпояжда” (стих 9; вж също Откр. 20:7,8,10,14,15; Езек. 28:6-8; Мал. 4:1; 2 Петр. 3:10). Захария с един обазен и подходящ език описва как Господ ще защити Ерусалим от враговете му. Той ще направи Ерусалим “като жарник с огън между дърва и като запален факел всред снопове” (Зах. 12:6). Господ “ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си, очите им ще се разтопят в ямите си и езикът им ще тлее в устата им” (Зах. 14:12).

Най-после грехът и смъртта ще бъдат изкоренени. Сатана и последователите му вече никога няма да възкръснат (Наум 1:9). Земята е очистена с огнен потоп. Никъде няма да е останал и най-малкият остатък от зло. А Христос ще създаде едно славно ново небе и нова земя, защото “каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят” (1 Кор. 2:9). Но много по-вълнуващо преживяване ще бъде да живеем завинаги с нашия Изкупител, защото там, където е Исус, ще цари съвършена любов, мир и радост. Неговото и нашето най-голямо желание ще бъде изпълнено в Исусовото обещание: “Тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:3).

В дните на Ной Бог осигури на Своя верен остатък един ковчег, за да го запази от водния потоп. Когато Бог унищожава и очиства земята, Той пак ще осигури един ковчег – Святия град, Новия Ерусалим.

Имаме привилегията да научим от Писанието как Бог се е отнасял със Своя народ в продължение на хиляди години. Дано да научим ценните поуки от техните преживявания и да се подготвим да посрещнем Господа, когато се завърне. Дано да приготвим и себе си, и другите за влизане в града, чийто архитет и строител е Бог.

“Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени и неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: Бог е любов” (“Великата борба”, стр. 413).