Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Чрез кръвта на Христос
- 14 ОСВЕЩЕНИЕ Синове, не роби
- Прогресивно освещение
Първоначално освещение Забележете как се постига първоначалното осве- щение: 1. Чрез приноса на Христовото тяло. „Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло ... Тогава казах: Ето, дойдох - в сви- тъка на книгата е писано за Мен - да изпълня 131
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ Т  воята воля, о, Боже" ... според която воля ние
сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги" (Евреи 10:5, 7, 10). Следователно ние не можем да станем светии чрез собствените си усилия да спазваме Божия за- кон и да вършим неговата воля. Всичките ни усилия за постигане на тази цел биха били катастрофално далеч от чистотата, светостта и посвещението, кои- то Бог изисква. Евангелието казва, че ние ставаме свети и приемливи за Бога чрез онова, което е нап- равил някой друг - Христос. Божията воля е била той да принесе тялото си като безгрешна жертва, като Заместник за нас. И той го е направил веднъж завинаги, като е умрял на кръста. Тази жертва, а не нашите усилия, ни прави приемливи за Бога въпре- ки всичките ни неуспехи. 2. Чрез кръвта на Христос (вж. Евреи 9:13-14). Ни- кой не може да служи задоволително на живия Бог, докато съвестта му е обременена от вина. Вината хвърля сянка и обгръща с атмосфера на разложение и мрак целия човек и всичко, което той прави. Ни- какво засилване на религиозната активност от наша страна не може да премахне това омърсяване, ни- какви религиозни церемонии и ритуални умивания (вж. Матей 15). Но онова, което ние не можем да направим, може да направи кръвта на Христос - за- щото „кръвта на Иисус Христос. Неговия Син, ни очиства от всеки грях" (1 Йоан. 1:7). Тя очиства на- шата съвест и ни освобождава, за да служим на жи- вия Бог. И така, кръвта на Христос осъществява това, ко- ето нарекохме отричащия елемент на освещението - очистването от покварата. Как се осъществява 132
13. Освещение: какъвто бащата, такъв и синът д посвещаването на Бога? От Божия страна, то се извършва чрез делото на Светия Дух в нашите сърца. Той ни изобличава за грях, привлича ни към Спасителя, разкрива ни Бо- жия път за спасение и чрез своята възраждаща сила посява в нас живота на самия Бог с целия не- обходим потенциал за изграждането на свят живот. „Той ни спаси ... чрез окъпването на новорожде- нието и обновяването на Светия Дух" (Тит 3:5). „По предузнанието на Бог Отец, чрез освещени- ето на Духа, за да сте послушни и да бъдете по- ръсени с кръвта на Иисус Христос" (1 Петр. 1:2). От наша страна и отричащият, и утвърждаващият елемент на освещението се осъществяват в сърца- та ни от вярата: „И сърцеведецът Бог ... даде и на тях Светия Дух, както и на нас: и не направи никаква разлика между нас (юдеите) и тях (езичниците), като очис- ти сърцата им чрез вяра" (Деяния 15:8-9). Когато в отговор на действието на Светия Дух в нашите сърца ние се откажем от вярата в самите себе си за спасение и положим доверието си изця- ло в Бога и в жертвата на Христос, това предизвик- ва радикална промяна в ориентацията на нашите сърца. Старото отчуждение и враждебност спрямо Бога изчезват. Изчезват и предишната независи- мост и незачитане на Бога. Вместо това Светият Дух ни помага да осъзнаем Божията любов към нас: „Божията любов е изляна в сърцата ни" (Римляни 5:5). Той ни дава да осъзнаем, че вече сме станали Божии деца и споделяме живота и природата на на- 133
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ ш ръщаме към него с „Авва, Отче" (Римляни 8:14-17) и чувстваме едновременно и задължението, и възмож- ността да бъдем свети, както нашият Баща е свят (1 Петр. 1:14-16). Заедно с това ние откриваме, че „чрез Него (Христос) и едните, и другите (и юдеи, и езичници) имаме достъп в един Дух до Отца" (Ефесяни 2:18). Това, разбира се, не винаги е било така. В предиш- ните векове, преди раждането, живота и смъртта на Христос, жертвите, които израилтяните са принася- ли за своите грехове, са били само символи. Те не са можели да премахнат греховете им, тъй като не са представлявали реално наказание за тези грехо- ве. Вследствие на това обикновеният израилтянин е можел да влиза само в двора на Божията земна скиния или храма. Свещениците са влизали в Свя- тото място, но не и по-навътре. Само на първосве- щеника е било позволено да влиза в Пресвятото място, където е бил Божият престол. Но сега, след като Христос е дошъл и е прине- съл съвършената жертва за греха, всичко това се е променило. Христос е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават (Евреи 10:14). Затова всички вярващи, а не само малцина ръкоположени, имат право още сега. тук, на земята, на духовен достъп до Пресвятото място на Божието присъствие в самите небеса и могат с дръзновение да влязат и да се приближат до Бога. В Евреи 10:19-22 се обяс- нява как е възможно това: Иисус е открил пътя за тях чрез своята кръв и сърцето на всеки вярващ е поръсено с тази кръв, която го очиства от виновна- та съвест, а тялото му, образно казано, е умито в чиста вода (ср. Йоан 13:6-11). Като непрестанно се радват на този достъп до Божието присъствие, вярващите осъзнават, че те 134
13. Освещение: какъвто бащата, такъв и синът в на Бога чрез кръвта на Христос (Откровение 1:5-6; 5:9-10). Затова апостол Петър информира всички свои събратя вярващи: „Вие също ... се съграждате в духовен дом, свя- то свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисус Христос. ... Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъм- нината в Своята чудна светлина, които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте по- лучили милост, а сега сте получили" (1 Петр. 2:5, 9-10). Всичко това естествено предизвиква у вярващи- те дълбока любов към Бога. „Ние любим - казва апостол Йоан, - защото първо Той възлюби нас" (1 Йоан. 4:19). Това на свой ред става тяхната моти- вация да посвещават с радост живота си на служ- ба на Бога - у дома, в училище, в завода, в офиса, на полето. „И така, братя, аз ви умолявам - казва апостол Павел - чрез Божиите милости, да предста- вите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъ- дете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля - това, което е добро, благоугодно и съвършено" (Римляни 12:1-2). Този призив се основава на една неоспорима ло- гика. Няколко пасажа в Новия Завет я показват. Ето един пример: „Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всич- ките, тогава и всичките са умрели; и че Той умря 135
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ з  а всички, така че тези, които живеят, да не жи-
веят вече за себе си, а за Този, който за тях е умрял и е бил възкресен" (2 Коринтяни 5:14-15). Друг пасаж добавя още един мотив за водене на свят живот: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си?" (1 Коринтяни 6:19- 20). И тук забелязваме същата логика: вярващият е изкупен с цената на Христовата кръв. Оттук нататък нито той, нито дори физическото му тяло, принадле- жат на самия него. Те принадлежат на Христос. Нещо повече, чрез Христовото изкупление тялото на вярващия е превърнато в храм на Светия Дух, за- щото, когато човек повярва, Бог влага Светия си Дух в него. Самото присъствие на Светия Дух в тя- лото на вярващия го прави свято и го посвещава за обиталище на Бога. Именно този внушителен факт налага на вярващия задължението да прославя Бога в своето тяло и да избягва омърсяване на онова, ко- ето вече е храм на Светия Дух. Редът, по който се осъществяват тези неща, е ед- новременно забележителен и поучителен. На вярва- щия не се казва, че ако първо очисти живота си достатъчно, Светият Дух може би ще склони да дой- де и да направи тялото му свой храм. Става обрат- ното. Христос чрез своята жертва и кръв вече е очистил и осветил тялото на вярващия и го е напра- вил храм на Светия Дух. Тъй като това е свършен факт, вярващият вече е отговорен и мотивиран да се въздържа от поведение, което би осквернило тя- лото му. 136
13. Освещение: какъвто бащата, такъв и синът Н воначалното освещение, както го нарекохме, не е нещо, което ние трябва или можем да постигнем със собствени усилия. Това е нещо, което Бог ни пода- рява в момента, в който положим вярата си в Хрис- тос: „А вие сте от Него (Бога) в Христос Иисус, кой- то стана за нас мъдрост от Бога и правда, и осве- щение, и изкупление" (1 Коринтяни 1:30). Това пър- воначално освещение прави всеки вярващ светия. То дава на всеки вярващ непосредствен и пряк дос- тъп до Отца. То посвещава всеки вярващ като све- щеник на Бога да му принася духовни жертви и да казва на другите хора за Божията изкупителна лю- бов и благодат. То създава у всеки вярващ инстин- ктивното съзнание, че вече е Божие дете, животът на неговия Баща е в него и следователно той при- тежава целия необходим потенциал да бъде свят, както е свят неговият Баща. И накрая, то произвеж- да у всеки вярващ любов и благодарност към Бога и към Христос, които го мотивират да живее живот, посветен на божествените Личности. И не само лю- бов към Бога и Христос, но и любов към всички хора, от която и да било раса или националност, ко- ито са родени от същия Баща (1 Йоан. 5:1). Но тук някой може да възрази: „Всичко това зву- чи твърде лесно. Не представя ли самата Библия християнския живот като живот на борба, трудности и воюване?" Да, така е. и ние ще разгледаме това в следващата глава. 137
ОСВЕЩЕНИЕ Синове, не роби В последната глава разгледахме първоначалното освещение. Сега трябва да изследваме какво разби- ра Новият Завет под прогресивно освещение и под окончателно освещение. Прогресивно освещение Първото нещо, което трябва да отбележим, е оче- видният факт, че Библията категорично заявява, че макар човек да бива осветен и превърнат в истинс- ки светия от момента, в който положи вярата си в Христос (както видяхме в последната глава), той от- тук нататък трябва постоянно да „очиства себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвър- шенства в святост в страх от Бога" (2 Коринтяни 7:1). Осъзнаването на този факт ще ни предпази от една обичайна грешка. Библията действително учи, че човек се оправдава чрез вяра, единствено зара- ди Божията благодат, а не благодарение на своите 139
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ д то обръщане (Римляни 3:19-28). Но това не означа- ва, както мнозина неправилно предполагат, че след като веднъж е оправдан по благодат, човек е свобо- ден да живее греховен живот. Чуйте острото възра- жение на Павел: „Тогава какво да кажем? Да оста- нем ли в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! ... Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!" (Римляни 6:1-2, 15). Нещо повече, Павел показва пределно ясно, че когато Христос ни спасява, той не само прощава на- шите грехове, но и твърдо държи да ни направи все по-свети. Истинското обръщане, както Павел напом- ня на повярвалите (Ефесяни 4:17-24), включва да се съгласим решително с Христос от самото начало „да съблечем стария човек", т. е. стария грешен на- чин на живот, и „да се облечем с новия човек", т. е. новия начин на живот, който Бог е предвидил за онези, които са се помирили с него. Това означава активно да постоянстваме в това „събличане" и „об- личане" до края на живота си. С други думи, за един човек, който е оправдан чрез вяра по благодат от Бога, а не заради своите дела, прогресивното осве- щение не е въпрос на избор. Според Новия Завет то е задължително. Всъщност всеки, който отхвърля това задължение, не е истински вярващ. Забележете обаче с какви средства се постига това прогресивно освещение. Най-общо, има два подхода. И двата включват активно действие и постоянство от наша страна, но единият е погрешен, а другият - правилен. Единият е пътят на роба; той е неефективен и води до разо- чарование и отчаяние (вж. Римляни 7:7-25). Другият е пътят на свободно родените синове на Бога и води 140
14. Освещение: синове, не роби к тващо сходство с неговия начин на мислене и пове- дение (вж. Матей 5:43-38). Това е добре е обобщено в Римляни 8:13-17: „Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете. Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така Самият Дух свидетелства с на- шия дух, че сме Божии деца." Ето какъв е проблемът на погрешния подход. При него човек вижда, че Божият закон е свят, справед- лив и добър, че заповедите му са разумни, и че пол- зата, която нози спазването му, е голяма (Римляни 7:12). Оттук обаче той заключава, че рецептата за прогресивно освещение е следната: „Ето Божия за- кон; ето десетте Божии заповеди; ето проповедта на Христос на планината. Вземи решение, мобилизи- рай волята си, прави всичко възможно да ги спаз- ваш, и ще ставаш все по-свят и по-свят." Този възглед обаче пренебрегва три важни фак- та: 1. Човешките същества са така осакатени, обез- силени и покварени от греха, че колкото и да се опитват, не могат да спазват Божия закон. Те може да се наслаждават в Божия закон, да му служат ин- телектуално и да решават с цялата си воля да го спазват, както апостол Павел признава, че е правил някога (Римляни 7:22, 25, 15, 18-19). Но също като него те ще открият, че неизбежно се провалят при изпълнението на това решение на практика. Всъщ- ност, те ще открият, че дълбоко в тях е заложена 141
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ е закон, която действа с ожесточена решителност, за да запази властта на греха (Римляни 7:23).
За да разберем по-добре практическото значе- ние на тези неща, нека направим една аналогия. Представете си един санаториум с туберкулозно болни, който се намира в отдалечена долина. В дру- гия край на долината има атомна електростанция и при авария от нея започва да изтича невидима, но фатална радиация. Правителството обявява тревога и съветва пациентите да спасяват живота си. За жа- лост единственият изход преминава през четири планински прохода на повече от 3000 метра надмор- ска височина. Правителството информира пациенти- 142
14. Освещение: синове, не роби т рига, ще бъдат на безопасно разстояние от радиа- цията. Разбира се, съветът е разумен, всеки здравомис- лещ човек би го последвал. Но става така, че пра- вителството не може или не желае да осигури на пациентите никаква помощ за преминаване на пла- нината - нито хеликоптери, нито автобуси, нито дори коне или мулета. Те трябва да се справят, как- то могат, пеша. Подтиквани от страха от фаталната радиация, те може да предприемат героично усилие да избягат. Но болестта ще направи напредването им трагично бавно, докато накрая стане ясно, че ня- мат практически никакъв шанс да излязат от плани- ната, преди да станат жертва или на болестта си, или на природните стихии, или на ефекта от радиа- цията. Но представете си, че на всичкото отгоре прави- телството им каже, че трябва да пресекат и четири- те планини за не повече от три дни. Всеки, който се забави по-дълго, ще бъде толкова облъчен, че ще стане опасен за другите хора. Поради това всеки който се появи със закъснение, ще бъде застрелян на място. В състоянието, в което се намират, преси- чането дори само на първите две планини ще им от- неме повече от определените три дни. Тогава какъв би бил смисълът да се напрягат да преминат оста- налите две, щом накрая, въпреки всичките си уси- лия, ще се изправят пред неизбежното смъртно на- казание? Естествено всяка частица от нашето същество протестира, че Бог не би могъл да бъде такъв - и естествено той не е! Неговият начин за постигане на прогресивната святост не е просто да даде на хората своя закон и да им заповяда да се стараят 143
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ с ли биха били в по-добро положение от онези паци- енти. Но любовта и реализмът на Бога са го подтик- нали да осигури съвсем различен начин. Първата му стъпка към разчупване на мъртвата хватка на греха в човешкия живот е да освободи хо- рата завинаги от наказанието за неуспеха им да спазват съвършено неговия закон. „Грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благо- дат" (Римляни 6:1). Чрез своята смърт Христос е по- несъл това наказание вместо тях веднъж завинаги (Римляни 6:6-11). И така, те са свободни. Ако бяха все още „под закона" и подвластни на неговите сан- кции, една грешка, едно подхлъзване. един грях щяха да са достатъчни, за да заслужат наказание- то. Тогава всякакви усилия за по-нататъшен напре- дък в освещението биха били безсмислени. Грехът би победил и би осуетил всеки опит на хората за бягство от неговата власт. Сега обаче тези усилия не са безсмислени. Кога- то въпреки старанието си хората съгрешават и па- дат, те могат да изповядат своя грях пред Бога и „ Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (1 Йоан. 1:9). След като нито сега, нито в бъдеще ги очаква наказание, те са свободни да се изправят отново и да продъл- жат да се борят по своя път на прогресивната свя- тост. Втората стъпка, която Бог е предприел, за да унищожи господството на греха, е да ни даде помощ и сила, каквито законът никога не би могъл да даде. „И така. братя мои, вие също бяхте умъртвени спря- мо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг - на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога" (Римляни 7:4). Нека 144
14. Освещение: синове, не роби о жият закон е лош или че можем да пренебрегнем неговите изисквания (Римляни 8:4). Но самият закон не може да ни осигури силата да го спазваме. Ре- шението на проблема, което посочва Новият Завет, може да се нарече образно „брак с Христос", или както е формулирано в горния пасаж: „да се свър- жете с Друг,, (вж. също 1 Коринтяни 6:16-17). Една жена може до безкрайност да чете меди- цински книги и да мечтае да има деца, но няма да може да има деца без съпруг. Така и Христос, въз- кръснал от мъртвите, става жив, любящ, духовен съпруг на онези, които му се доверят, като им дава необходимия живот и сила, за да „принасят плод на Бога" под формата на прогресивна святост. Новият Завет категорично не представя тези от- ношения като обезличаващи вярващия - също както една жена не се превръща в машина, когато се омъ- жи. Вярващият си остава отговорна личност. Той е този, който трябва усърдно да напредва в светост- та (2 Петр. 1:1-11), да живее така, че да радва Бога и да му служи. Но сега вече това не представлява просто четене на инструкции, написани в книга или на каменните плочи на десетте Божии заповеди, и полагане на усилия за спазването им. Следващият пасаж нарича това „да служим по старому, по бук- вата": „Но сега ние сме освободени от закона ... така че да служим по новому, в Духа, а не по старо- му, по буквата" (Римляни 7:6). Светият Божи Дух, който е записал Божиите за- кони в Библията като израз на Божия свят характер, сега живее и изпълнява тези закони като Личност във и чрез вярващия. Той действа във вярващия, за 145
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ д реорганизира ценностната му система, да укрепва волята му, да пренасочва амбициите му и да се про- тивопоставя на погрешните му желания. Той „силно желае ... противното на плътта ... за да не правите това, което искате" (вж. Галатяни 5:16-24). Взаимоотношенията между вярващия и Христос чрез Светия Дух обаче не се състоят в неясни впе- чатления и мъгляви, неразбираеми и неизразими ви- дения. Христос непрекъснато ще насочва умовете на своите хора към Божието Слово. Новият Завет казва, че когато се моли на своя Отец за напредъ- ка на своите ученици в освещението, Христос каз- ва: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е исти- на" (Йоан 17:17). Вярващият, разбира се, продължа- ва да може да избира дали да „сее за плътта си", или да „сее за Духа" (ср. Галатяни 6:8). Но в своя избор той вече не е тласкан като роб под камшик от страха от наказанието на Божия закон, а е воден от Духа, който го кара инстинктивно да съзнава, че е дете на Отца и носи в себе си любовта, живота и естеството на Отца (Римляни 8:14-17). И също както жироскопският механизъм помага да се поддържа самолетът в определения курс, така застъпничество- то на Светия Дух заедно с вътрешните желания на вярващия го държат в правилния курс, определен за него от Бога. Този курс води от Божия призив и оп- равдание към крайната цел - небесната слава (Рим- ляни 8:26-30). Библията не твърди, че напредъкът по този курс винаги върви гладко. Когато едно Божие дете се от- клони от пътя, както се случва с децата, или има нужда от нов импулс, за да напредва по-бързо, Бог като негов Баща няма да се поколебае да предпри- еме възпитателни мерки. Тези мерки понякога са 146
14. Освещение: синове, не роби б мъдрост, така че вярващият да участва по-пълно в светостта на Отца (Евреи 12:1-13). А достигането на целта е сигурно. От самото начало на пътя на вяр- ващия е дадено уверението, че след като е оправ- дан чрез вяра, той ще достигне Божията слава (Рим- ляни 5:1-2). Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|
ругата, утвърждаващата страна на освещението -
ия Отец, така че инстинктивно и естествено се об-
сички са станали свещеници, осветени за служба
е, че едва когато излязат от цялата планинска ве-
всички сили да го спазват. Ако беше така, те едва
а обновява ума му, да променя мирогледа му, да