Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 15 ПОСЛЕДНИЯТ СЪД Изискванията на справедливостта Нашето инстинктивно чувство за справедливост
- Кога ще настъпи последният съд
- Изчерпателността на съда
- О бщата съдба на непокаяните и невярващите
- 6) Огненото езеро .
- ВЪЗРАЖЕНИЕ 1: „Един Бог на любовта никога не би наказал някого ." ГТьрви отговор .
- В тори отговор .
- Но милиони хора през вековете и преди, и след Христос никога не са чували за него. Справедливо ли е Бог да ги осъди за това, че не са повярвали в Иисус"
- Несправедливо е Бог да наказва някого за цяла вечност, след като греховете му, колкото и да са го- леми, са били извършени за краткия период от око- ло седемдесет години."
- ВЪЗРАЖЕНИЕ 4: »Ако всичко това е вярно, един Бог на любовта би накарал хората да се покаят и да повярват в него дори против волята им."
- .Насочването на човешкото внимание най-вече към онова, което ще се случи след смъртта, разсей- ва хората и ги обезсърчава да живеят пълноценно своя живот тук, на земята."
- В ЪЗРАЖЕНИЕ 6: .Само едно безчувствено чудовище би повярвало и би проповядвало вечен ад."
- 17 СПАСЕНИЕ Всеобхватното понятие
- МНОГОТО НЮАНСИ НА ДУМАТА
- 1. Прошка .
- 2. Обновление и нов духовен живот (вж. глава 7).
- 3. Помирение с Бога (вж. глава 4).
- С пасение в сегашно време
- Спасение от Божия гняв .
- Изкупването на нашите физически тела .
- 3. Окончателното осввщение на християнина (вж.
Окончателно освещение От време на време някои хора си изграждат представата, че християнинът може да бъде безг- решно съвършен още в този живот. Библията отри- ча това. Докато живеем в този свят, ще бъдем при- нудени да признаем заедно с Павел: „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съ- вършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Иисус" (Филипяни 3:12). Освещението на вярващия ще бъде завършено при Второто идване на Христос. Тогава вярващият ще стане физически, нравствено и духовно подобен на него. Библията ни казва как: „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че кога- то стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим, Такъв, какъвто е" (1 Йоан. 3:2). 147
ПОСЛЕДНИЯТ СЪД Изискванията на справедливостта Нашето инстинктивно чувство за справедливост Много е интересен фактът, че децата, дори в ран- на възраст, развиват много силно чувство за това, какво е справедливо и честно и какво не е. „Не е честно", казва детето, когато неговото братче му вземе играчката, а родителите позволят на по-мал- кото дете да я задържи и да си играе с нея. „Не е честно", казва първокласникът, когато учителят го обвини и накаже за нещо, което той не е извършил. Може би, когато станем възрастни, нашето въз- мущение от неправдата се притъпява, защото вече сме виждали толкова несправедливости, че това ни е закоравило и ни е направило цинични. Но въпре- ки това пак се ядосваме, когато видим например как някой натрупва баснословно богатство, като продава обществена собственост и прибира печал- 149
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ б с факта, че самите ние не сме в състояние да нап- равим нищо срещу това, но все пак протестираме: „Не е честно!" Нашият протест носи в себе си, осъз- нато или не, чувството, че някой би трябвало да нап- рави нещо, че не бива да се допуска несправедли- востта да продължава безкрайно, че измамниците, лъжците, убийците и другите злодеи не бива да ос- тават ненаказани. И все пак историята, както и нашият настоящ опит, ни показват, че сякаш става точно това. Дори правителствата, чиято отговорност е да наказват престъпниците, често сами са корумпирани, а поня- кога са извършвали и чудовищни престъпления. Накрая смъртта като че ли покосява всички еднак- во - и спазващите, и нарушаващите закона, и све- тиите, и грешниците. Трябва ли тогава да заключим, че престъплението и грехът, малките и големи несп- раведливости никога няма да бъдат наказани, че на- шето чувство за правда и неправда е една наивна илюзия, че надеждата ни за справедливост ще бъде завинаги подиграна и разочарована? Не! Според Библията авторът на нашето чувство за правилно и неправилно е самият Бог. Творецът е записал своя закон в нашите сърца (Римляни 2:14- 15) и неговият вътрешен контрольор е съвестта. Тя ни предупреждава да не нарушаваме този закон; когато го нарушаваме, ни изобличава, че вършим зло; след като сме извършили злото, ни изпълва с чувство за вина. Новият Завет ни уверява, че един ден Бог ще до- каже правотата на своя закон. Ще настъпи Послед- ният съд, който е темата на тази глава. В тази връз- ка се използва още един термин: втората смърт. Той обозначава какво ще бъде вечното състояние 150
15. Последният съд: Божията справедливост н съд. „И видях един голям бял престол и Седящия на него, от чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, го- леми и малки, да стоят пред престола; и се раз- гънаха едни книги; и се разгъна и друга книга, ко- ято е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите - според делата си. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени - всеки според делата си. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро" (От- кровение 20:11-15). Кога ще настъпи последният съд? Що се отнася до всяка отделна личност, съдът настъпва след смъртта: „На хората е определено веднъж да умрат, а след това - съд" (Евреи 9:27). Но на въпроса колко време след смъртта на отделния човек ще настъпи Последният съд, отговорът е, че това ще бъде, когато преминат небето и земята, т. е., когато дойде краят на света. Не е трудно да разберем защо това трябва да бъде така. Грехът, веднъж извършен, може да пре- дизвика верижна реакция, която да продължи дълго след смъртта на този, който я е стартирал. Напри- мер един баща може чрез грубото си и студено от- ношение да увреди психиката на своя син. Синът, който остава емоционално незрял, може да се дър- жи зле със съпругата си, децата си, близките си и колегите си, които пък в резултат от това да реаги- рат зле към него. 151
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ П тирани причиняват на милиони хора, не се прекра- тяват със смъртта на тези тирани. Те се разпрост- раняват като кръгове във вода. Едва когато цялата сложна мрежа на човешката история бъде завърше- на при края на света, ще може да се прецени точ- но и справедливо истинската тежест на всеки грях. Изчерпателността на съда Новозаветният пасаж, цитиран по-горе, казва: „И се разгърнаха едни книги ... и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите." Няма защо да пред- полагаме, че Божиите книги са същите като тези, ко- ито имаме на земята - думата „книги" тук се изпол- зва образно. Тя ни показва, че Бог има информаци- ята за всичко, което всеки човек някога е помислил, казал и извършил. Способността на Бога да пази тази информация не бива да ни изглежда невероят- на - днес дори и хората създават компютри с поч- ти неограничен капацитет на паметта. Новият Завет също така ни напомня, че след смъртта хората не само продължават да съществу- ват, но и ще могат да си спомнят своя минал живот дори може би с по-големи подробности, отколкото сега (Лука 16:25). Бог ще съди не само явните дела, но и тайните на хората (Римляни 2:16). Също както ние можем да запишем на видео действията си и след години отново да се видим как вършм или го- ворм нещо в миналото, така и Бог ще покаже пред очите на всекиго неговите тайни мисли и явни дейс- твия отпреди години или дори векове. Следователно, съдът ще бъде абсолютно преци- зен и справедлив, тъй като всеки отделен човек ще бъде съден според собствените си дела. Никой няма 152
15. Последният съд: Божията справедливост д друг. Нещо повече, Съдията (който ще бъде самият Господ Иисус Христос, вж. Йоан 5:22, 27-29) ще взе- ме предвид какво знание за правилно и неправил- но са имали хората. Той казва следното: „Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е бил готов и не е постъпил по волята му, много ще бъде бит. А онзи, който не е знаел (волята на господаря си) и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит" (Лука 12:47- 48). Един дивак може да убива просто защото от дете е бил научен от примитивното си племе, че да уби- ваш членовете на съседното племе е нещо добро и славно. Това, разбира се, е грешно в Божиите очи; но той няма да бъде съден със същата строгост като например един наркобарон, който много добре знае, че убийството е грях, но въпреки това умиш- лено убива членовете на конкурентната банда. Съдията е обявил още един принцип, който ще ръководи неговия съд: „От всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква" (Лука 12:48). Един човек с блестящ ум и чудесно физическо здраве, който използва талантите си егоистично, само за да трупа богатство, без да го е за грижа страданията на бедните, и който не прави никакъв опит да обича ближния си като себе си, ще бъде съ- ден по-строго от бедния, бездарен човек, чиято ни- щета не му е позволила да помогне на ближния си (Лука 6:19-31). 153
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ О  бщата съдба на непокаяните
и невярващите И така, наказанието на всеки отделен човек ще бъде различно. От друга страна, съдбата на всички непокаяли се и невярващи хора ще бъде една и съща. Тя е описана в Откровение 20:11-15 като вто- рата смърт и огненото езеро. а) Втората смърт. Тя е наречена така, за да я различаваме от физическата смърт, която слага край на земния ни живот, физическата смърт е вра- тата, през която човешките същества преминават към невидимия (за нас) свят, наречен в Новия За- вет Хадес (което е гръцката дума за „Невидим"). В този невидим свят духовете на непокаялите се и не- вярващите остават, така да се каже, арестувани в очакване на Последния съд - също както тук, на зе- мята, един престъпник стои в ареста, докато бъде изправен пред съда (сравни Юда 6). За да бъдат тези духове подготвени да се изпра- вят пред Последния съд, той ще бъде предшестван от възкресение - духовете ще бъдат освободени от своя затвор и съединени отново със своите възкре- сени тела. Това е казано в Откровение 20:13 по следния начин: „И морето предаде мъртвите, които бяха в него и смъртта и адът (Хадес - бел. прев.) предадоха мъртвите, които бяха в тях". Телата на хо- рата, които са се удавили в морето или чийто прах е бил пръснат над вълните, ще бъдат възкресени; техните духове, освободени от временния си затвор, ще се съединят отново с телата си. Това, разбира се, е само един пример; същото ще стане и с всич- ки, които са умрели по разни начини и на разни места. 154
15. Последният съд: Божията справедливост А на Последния съд? Ще трябва ли те отново да пре- минат през физическа смърт? Не. физическата смърт, вратата, през която са преминали от нашия свят към невидимия свят, вече няма да изпълнява никаква функция. Тя ще отстъпи и ще бъде замене- на от друга, различна смърт, наречена в нашия па- саж втората смърт. Какво ще представлява тя?
155 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ к Новият Завет изтъква благословенията на живо- та на изкупените с Бога в небето и чрез контраста с онзи вид общество, който ще съществува извън него: „Блажени тези, които изперат дрехите си, за да имат право на дървото на живота и да влязат през портите в града. А отвън са псетата, чаро- дейците, блудниците, убийците, идолопоклонници- те и всеки, който обича лъжата и лъже" (Откро- вение 22:14-15). 6) Огненото езеро. Съдбата на непокаяните и не- вярващите е описана и като огненото езеро. Дори ако приемем, че тези термини се използват в пре- носен, а не в буквален смисъл, можем да бъдем си- гурни, че те сочат към една реалност, която е далеч по-страшна от всяко буквално значение на думите. На първо място, тя включва болката от съзнани- ето, че си под Божието недоволство (Римляни 2:4-6). На второ място - болката, че трябва да понасяш последствията и въздействията на грешното отноше- ние и поведение (Галатяни 6:7-8). На трето място е мъката на угризенията, съчетани с нежелание и нес- 156
15. Последният съд: Божията справедливост п (Евреи 6:4-8). Огънят няма да унищожи хората, които са в него, както би направил земният огън. Господ Иисус го описва като „пъкъла, където червеят не умира и огъ- нят не угасва" (Марк 9:47-48). Когато не остане нищо за горене, огънят угасва; когато червеят няма какво да яде, той умира. Но тъй като греховната нагласа на осъдените не се променя, и болката от Божието недоволство, което тя предизвиква, никога няма да угасне. А и спомените, които подхранват огъня на уг- ризенията, никога няма да изчезнат. От друга страна, също както солта спира разла- гането на месото, така изглежда вечният огън ще прекрати напредването на нравственото и духовно разлагане на изгубените (Марк 9:48-49). Както казва К. С. Луис: „В своята милост Бог е ограничил бол- ките на ада. За да се спре трагедията, Бог в милост- та си е определил вечни граници и е забранил на вълните да ги преминават." Нравствената и духовна поквара на всеки отделен човек няма да нараства безкрайно. Заради Божията милост тя ще остане та- кава, каквато е била при Последния съд. „Огънят" ще спре всяко по-нататъшно развитие. 157
ПОСЛЕДНИЯТ СЪД Благостта и строгостта на Бога Мисълта, че най-накрая ще се възцари справед- ливост и злосторниците ще бъдат наказани, би тряб- вало да изпълва всеки здравомислещ човек с дъл- боко задоволство, дори ликуване. Един древен биб- лейски поет се изразява по следния начин: „Пейте на Господа с арфа, с арфа и глас на псал- мопеене! ... Нека ръкопляскат реките, нека се радват заедно планините пред Господа, защото идва да съди земята. Ще съди света с правда и народите - с правота" (Псалм 98:5-9). Дори атеистите, които не вярват, че ще има пос- леден съд, би трябвало да искат да има такъв. Те със сигурност не могат да се радват, че милионите, страдали несправедливо и вече умрели, никога - според тяхната теория - няма да получат справед- ливост. 159
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ И кар че всеки е за справедливостта и нашето морал- но чувство ни говори, че справедливостта трябва да тържествува, човешкото сърце си има собствени мо- тиви и се свива при самата мисъл, че някое човеш- ко същество ще бъде подложено на вечно наказа- ние. Наказанието изглежда невероятно тежко и не- съразмерно. Дори и човешкият инстинкт би подска- зал, че милостта трябва да тържествува над строга- та справедливост. А щом ние мислим така, не тряб- ва ли още повече Бог да мисли така? Има и още една причина да се съпротивляваме на идеята за Последен съд. Тя е съвсем проста. Всеки от нас осъзнава, че той също е грешил и не- говите грехове, а не само тези на чудовищните грешници, също заслужават да бъдат наказани. Ко- гато хората осъзнаят това, те са склонни да измис- лят възражения, за да се опитат да си докажат, че не може и няма да има такова нещо като вечно на- казание. Нека разгледаме някои от тези възраже- ния. ВЪЗРАЖЕНИЕ 1: „Един Бог на любовта никога не би наказал някого." ГТьрви отговор. Точно обратното е вярно. Именно защото Бог е любов, той трябва да накаже греха. Ако един наркопласьор подмами дъщеря ви, напра- ви я наркоманка и разсипе целия й живот, Бог няма да се държи, сякаш нищо не се е случило. Той оби- ча вашата дъщеря и всеки грях срещу нея предиз- виква неговия гняв. И ако наркопласьорът не се по- кае, Бог никога няма да забрави престъплението му, точно защото Божията любов е вечна. А това озна- чава, че и неговият гняв срещу наркопласьора ще бъде вечен. 160
16. Последният съд: Божията благост и строгост В  тори отговор. Бог наистина е Бог на любовта и
никой никога не ни е казвал повече за любовта от него. Никой не ни е давал да почувстваме по-дълбо- ко нейната реалност от Иисус Христос. Може би най-великата и най-прочута проява на Божията лю- бов е тази: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот" (Йоан 3:16). Но в този стих трябва да забележим, че Божията любов се изявява най-вече в това, което той е извършил, за да ни спаси от погибел. Бог ни е дал най-великия от всички възможни дарове - собственото си същество, самия Божи Син. Той е дал този дар, за да могат грешни хора като нас да бъдат простени и да не трябва да бъдат наказани за своите грехове. Самият факт, че Бог е стигнал тол- кова далеч, за да ни спаси от погибел, трябва да ни накара да осъзнаем колко сериозно нещо е някой да погине. Същото впечатление създават и думите на Хрис- тос: „Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот" (Йоан 5:24). Тук той апелира за на- шата вяра и доверие, за да може да ни освободи от осъждането и да ни спаси от вечната смърт. Естествено, ние питаме какво право има Иисус да каже това и на какво основание отправя този призив. Отговорът е, първо, че той прави това в ка- чеството си на Съдията на Последния съд: „Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина ... И Му е дал власт да извършва съд, защото е Чо- вешкият Син" (Йоан 5:22, 27). И второ, този, който ще бъде Съдия на Послед- ния съд, е същият, който на кръста е понесъл нака- 161
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ з ще се покаят и ще повярват, така че да не трябва те да бъдат наказвани. Но неизбежният извод от това е, че ако някой пренебрегне Христовия призив за покаяние и вяра, той неизбежно ще погине. Тук трябва отново да разгледаме пасажа, който изучавахме в последната глава (Откровение 20:11- 15) и да обърнем внимание кой точно е решаващи- ят фактор, който определя дали един човек ще бъде хвърлен в огненото езеро, или не. Ето стиховете, ко- ито разкриват това: „Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха едни книги; и се разгъ- на и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в кни- гите - според делата си. ... И ако някой не се на- мери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро". Най-напред забележете какво не казва пасажът. Той не казва, че ако някой човек е извършил мно- гобройни и ужасни грехове, той ще бъде хвърлен в огненото езеро. Не казва и че ако човек е извър- шил само малко и по-дребни грове, и ги е компен- сирал с множество добри дела, той няма да бъде хвърлен в огненото езеро. Според този пасаж реша- ващият фактор е следният: „Ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в ог- неното езеро" (Откровение 20:15). Тази книга на живота е книгата на живота на Аг- нето (вж. Откровение 21:27). В нея са записани име- ната на всички, които са се покаяли и са положили вярата си в Божия Агнец, Христос. И тъй като той е платил за греховете им вместо тях, Новият Завет им дава следните славни уверения: „И така, сега няма 162
16. Последният съд: Божията благост и строгост н икакво осъждане за онези, които са в Христос
Иисус. ... Ще се спасим от гняв чрез Него" (Римля- ни 8:1; 5:8-9). Нещо повече, всички, които са приели Христос за свой Заместник и Спасител, могат още тук и сега да бъдат сигурни, че техните имена са за- писани в книгата на живота. Апостол Павел и прия- телите му са знаели това (филипяни 4:3) и ние също можем да го знаем. Ако обаче хората отхвърлят Спасителя, когото Бог е изпратил, както за жалост правят мнозина, техните имена няма да са записани в книгата на жи- вота на Агнето. Тогава какво може да направи Бог, за да ги спаси? Те сами са направили своя избор и неизбежно ще бъдат хвърлени в огненото езеро и ще понесат наказанието и последствията от своите грехове. Но няма да има кого да обвиняват освен себе си. Със сигурност няма да могат да критикуват Бога за това. Бог съчетава в себе си абсолютно всичко добро. За тези, които го отхвърлят, просто по дефиниция не може да има алтернативен рай. А и Бог не е морално задлъжен да им дава невъзмож- ното. Те са обикнали тъмнината повече от светлина- та, защото делата им са зли (Йоан 3:19), и ще полу- чат онова, което сами са избрали. Нека сега отбележим и една друга черта на Бо- жията справедливост. Всички, които отхвърлят Бо- жието спасение, ще имат еднаква участ - те ще бъ- дат хвърлени в огненото езеро. Но не всички ще по- несат еднакво тежко наказание. В пасажа се казва, че те ще бъдат съдени според делата си. Дори в един човешки съд двама души могат да бъдат осъ- дени за едно и също престъпление, но да получат различни присъди заради смекчаващи вината обсто- ятелства в единия случай и липса на такива в дру- гия. Една знатна дама, чиято гордост не й е позво- 163
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ л Спасителя, ще бъде завинаги изгубена, но няма да бъде наказана със същите страдания като например Хитлер, чиито ръце са изцапани с кръвта на милио- ни. Нещо повече, за да се уверим, че Бог е справед- лив и безпристрастен във всичките си дела, нека си припомним и една друга черта на неговия съд. Всич- ки, които положат вярата си в Христос за спасение, ще бъдат спасени въз основа не на своите дела, а на своята вяра. От друга страна, тези, които след своето обръщане са изживели живота си угодно на Бога, ще бъдат наградени за добрите си дела, дока- то онези искрени вярващи, които въпреки всичко са живели нехайно, и чиито дела на се били на нужно- то ниво, ще изгубят тази награда. Техните недостой- ни дела ще изгорят, въпреки че самите те ще бъдат спасени като преминали през огън (1 Коринтяни 3:14-15). ВЪЗРАЖЕНИЕ 2: „Но милиони хора през вековете и преди, и след Христос никога не са чували за него. Справедливо ли е Бог да ги осъди за това, че не са повярвали в Иисус?" Не, не би било справедливо, и той няма да го направи. Бог никога няма да осъди някого за това, че не е повярвал нещо, което не е чул (Йоан 15:22- 24). Всички хора обаче дълбоко в сърцето си знаят, че има Бог. Вселената предлага достатъчно свиде- телства за неговото съществуване. И всички хора знаят със съвестта си, че са съгрешили срещу Бога (Римляни 1:18-2:16). Тези, които изповядат греховете си и се уповават на Божията милост, ще бъдат прос- тени. Жертвата на Иисус на кръста дава възмож- 164
16. Последният съд: Божията благост и строгост н вете им дори и да не са чули за Иисус (Римляни 3:25). И така, хората ще бъдат съдени според своя отклик на светлината, която са имали, а не на свет- лината, която са нямали. Но всички, които четат тази книга, са чули за Иисус. Затова нека се вслушат в неговото предуп- реждение, че при Последния съд много внимателно ще бъде преценено каква светлина е имал човек, каква възможност да познае истината и да повярва. Според Христос тези, които имат най-много светли- на, не непременно реагират най-правилно. И по вре- мето на самия Христос много от културните и рели- гиозните народи са били по-малко готови от езични- ците да се покаят и да повярват (Лука 11:29-32). ВЪЗРАЖЕНИЕ 3: „Несправедливо е Бог да наказва някого за цяла вечност, след като греховете му, колкото и да са го- леми, са били извършени за краткия период от око- ло седемдесет години." Това възражение се основава на едно двойно не- доразумение.
165 КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ з Не, той не би го направил. Едно от нещата, кои- то отличават човешките същества от животните и растенията, е свободната воля. Човекът е морално и духовно същество, създадено по Божия образ, с внушителната способност да избира дали да обича и да се покорява на своя Творец, или да го отхвър- ли. Бог няма да отнеме на хората тази свободна воля дори и с цел да ги спаси. Защото, ако го нап- рави, онова, което ще се спаси, вече няма да е чо- вешко същество, а животно, растение или дори ма- шина. Освен това Бог не е диктатор. Човек може да го отхвърля и да му се противопоставя, и въпреки това да съществува вечно. ВЪЗРАЖЕНИЕ 5: .Насочването на човешкото внимание най-вече към онова, което ще се случи след смъртта, разсей- ва хората и ги обезсърчава да живеят пълноценно своя живот тук, на земята." Точно обратното е вярно. Вярата в рая и ада придава на всяка мисъл, нагласа и действие в на- шия живот на земята огромно значение. Именно от- казът да вярваме в рая и ада прави относителни и разрушава моралните и духовните ценности на чо- века. 166
16. Последният съд: Божията благост и строгост В  ЪЗРАЖЕНИЕ 6:
.Само едно безчувствено чудовище би повярвало и би проповядвало вечен ад." Но не друг, а Иисус Христос, който повече от всички е учел хората, че Бог е любов, през сълзи е предупреждавал за реалността на ада. Той е гово- рил на тази тема повече от всеки друг в Библията. Той, който е умрял, за да ни спаси от ада, и днес предупреждава, че не е умрял напразно. Той и днес скърби за всеки непокаял се човек, както е скърбял за Ерусалим: „Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който из- биваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците под крилата си, но не искахте!" (Лука 13:34). В тези тъжни думи на Иисус се чува как бие сър- цето на Бога, нашия Създател. „Защото Аз нямам благоволение в смъртта на умиращия, заявява Гос- под Бог. Затова обърнете се и живейте" (Езекиил 18:32). Затова, ако сме мъдри, ще последваме примера на безбройните хора през вековете, които са „се обърнали към Бога от идолите, за да служат на жи- вия и истинен Бог и да очакват Неговия Син от не- бесата, когото Той възкреси от мъртвите - Иисус, който ни избавя от идещия гняв" (1 Солунци 1:9-10). 167
СПАСЕНИЕ Всеобхватното понятие Идеята за спасението е централна в Новия За- вет. Причината за това е очевидна. Преди раждане- то на Христос Йосиф, бъдещият съпруг на Мария, получава указание да нарече детето „Иисус" - гръц- ката форма на едно еврейско име, което означава „Господ спасява". Това име му се дава, както казва ангелът, „защото Той е, който ще спаси народа Си от греховете му" (Матей 1:20-21). Следователно, спа- сението е целта на идването на Христос на света: „Човешкият син дойде да потърси и да спаси изгу- беното" (Лука 19:10; вж. също Йоан 3:17; 1 Тимотей 1:15). Затова е естествено, че думите спасение, спаси- тел, спасявам се срещат много често в Новия Завет. Нещо повече, спасение е много широк, всеобхватен термин. Той обединява много от другите понятия като оправдание, изкупление, новораждане, вечен живот и т. н., които вече разгледахме. Всеки от тези 169
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ т Нещо повече, идеята за спасение често присъства в контекст, в който самата дума не се използва. В светлината на това, изучаването на спасението ще ни помогне да направим преглед на всичко, разгле- дано в тази книга. МНОГОТО НЮАНСИ НА ДУМАТА Гръцкият глагол спасявам (sozo) има няколко ню- анса. Той може да означава избавям някого от опасност или избавям някого от болест, т. е. „изце- лявам". В евангелията виждаме Иисус да спасява хора и в двата смисъла на тази дума. В отговор на зова на Петър: „Господи, спаси ме", Христос го спа- сява от удавяне (Матей 14:30-31). Той изцелява една жена от продължителна болест и й казва: „Дъще, твоята вяра те спаси; иди си с мир" (Лука 8:48). Той уверява един човек, чиято дъщеря току-що е умря- ла: „Само вярвай и тя ще се спаси", и след това отива в дома на човека и възкресява дъщеря му (Лука 8:49-56). На други места обаче Христос използва термина спасявам в нравствен и духовен смисъл. Например Той казва на една грешна, но каеща се жена: „Про- щават ти се греховете. ... Твоята вяра те спаси. Иди си с мир" (Лука 7:48, 50). Именно в този смисъл най- често се използват думите спасявам и спасение в Новия Завет. А много от актовете на физическо из- целение и освобождаване, които Христос извършва, също служат като илюстрации на спасението на ду- ховно ниво. В Йоан 9 гл., когато дарява зрение на един сле- породен човек, Христос използва това физическо спасение като илюстрация на своята способност да дава духовно зрение на духовно слепите: „И Иисус 170
17. Спасение: всеобхватното понятие к аза: За съд дойдох Аз на този свят: за да виждат
невиждащите, а виждащите да ослепеят" (Йоан 9:39). В тази глава ние ще се интересуваме най-вече (макар не единствено) от нравственото и духовно спасение. И тъй като това е всеобхватен термин, който обозначава това, което Бог е направил, прави и ще направи за вярващия, той се използва в три грама- тични времена: минало, сегашно и бъдеще. Спасение в минало време Според Новия Завет Бог желае всички хора да се спасят и за тази цел Христос е дал себе си като откуп за всички (1 Тимотей 2:3-6). Добрата новина е, че спасението е достъпно за всички, макар да се осъществява едва когато хората повярват. Но вед- нага щом някой повярва, той може с право да гово- ри за своето спасение като за нещо вече настъпи- ло. Няма нужда колебливо да казва: „Надявам се накрая да се спася." Той спокойно може да каже: „Спасен съм." Като говори на вярващите, Новият Завет казва: „По благодат сте спасени" (Ефесяни 2:5). Това не означава, че те вече се наслаждават на цялото спасение, тъй като някои негови фази все още предстоят. Но други фази на спасението влизат в сила и са вече завършени в момента, в който чо- век искрено и лично предаде себе си на Христос. Ето някои от тези фази: 1. Прошка. В случая с грешната жена, която спо- менахме по-горе, Христос три пъти използва изра- зи, които показват вече завършено действие: „Про- щават и се многото грехове. ... Прощават ти се гре- ховете. ... Твоята вяра те спаси" (Лука 4:47, 48, 50). По същия начин апостол Йоан казва: „Пиша на вас, дечица, защото вашите грехове са простени заради 171
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ Н  еговото име" (1 Йоан. 2:12); а апостол Павел пише:
„Той (Бог) ... прости всичките ви престъпления" (Ко- лосяни 2:13). Писанието използва няколко метафори, за да ни покаже пълнотата на тази прошка. Нашите грехове са: а) извън полезрението на Бога: „Хвърли зад гър- ба Си всичките ми грехове" (Исая 38:17); б) безкрайно отдалечени: „Колкото е далеч изто- кът от запада, толкова е отдалечил от нас престъп- ленията ни" (Псалми 103:12); в) изличени: „Аз съм, който изтривам твоите престъпления" (Исая 43:25); г) забравени: „Ще простя беззаконието им и гре- ха им няма да помня вече" (Еремия 31:34); д) невъзстановими: „Кой е Бог като теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението ... Ще стъпче беззаконията ни. И ще хвърлиш в морс- ките дълбини всичките им грехове" (Михей 7:18-19). 2. Обновление и нов духовен живот (вж. глава 7). а) „Той ни спаси не чрез праведни дела, които сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпване- то на новорождението и обновяването на Светия Дух" (Тит 3:5). б) „Бог обаче ... въпреки че бяхме мъртви в прес- тъпленията си, ни съживи заедно с Христос. ... По благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас - това е дар от Бога - не чрез дела, за да не се похвали никой" (Ефесяни 2:4-9). 3. Помирение с Бога (вж. глава 4). „И не само това, но се и хвалим в Бога чрез на- шия Господ Иисус Христос, чрез когото получихме сега това примирение" (Римляни 5:11). 172
17. Спасение: всеобхватното понятие С пасение в сегашно време
Спасението засяга не само миналото на един чо- век. То оказва влияние и върху настоящето му. Един добър пример за това е Закхей (прочетете неговата история в Лука 19:1-10). Спасението на дома на Зак- хей му носи не само прошка за неговото минало, но и радикално променя настоящия му начин на живот. То пробужда социалната му съвест. Закхей предла- га да върне четирикратно на хората данъците, кои- то преди това е събирал в по-висок от законния размер чрез изнудване. Нещо повече, той вече не желае да печели пари само за себе си, дори и за- конно, докато неговите съграждани тънат в нищета: „Давам половината от имота си на бедните." Грижата за бедните, болните и сакатите винаги е била характерен белег на истинското християнство. Хората, които са спасени чрез евангелието на Хрис- тос, са задължени да живеят във всички области от живота си така, че „да украсяват във всичко учени- ето на Бога, нашия Спасител". С други думи, те трябва да демонстрират колко привлекателно е евангелието, като показват практическото му въз- действие върху техния начин на живот (Тит 2:10-14). Ето още една област, в която спасението трябва да управлява живота на християнина. Христос каз- ва така: „Който иска да спаси живота си, ще го за- губи, а който загуби живота си заради Мен и зара- ди благовестието, ще го спаси" (Марк 8:35). Ще раз- берем това твърдение по-добре, ако знаем, че гръц- ката дума, която тук е преведена като „живот", при- тежава широк обхват от значения. Тя може да озна- чава нашия физически живот (както в Матей 2:20): „Измряха онези, които искаха живота на Детето." 173
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ М на един човек, всичко, което прави живота нещо по- вече от просто съществуване - нашата любов, енер- гия, интелект, емоции, способности, желания, амби- ции (както в 3 Йоан. 2). „Моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душа- та ти." Както скоро ще видим, в думите на Господ Иисус, които цитирахме (Марк 8:35), думата има и двете значения. Но как може човек да спаси живота си (или ду- шата си), като го изгуби? Това не е ли противоре- чие? Ние ще можем разберем това само ако пом- ним, че този свят не е единственият; има и друг - идещото Божие царство. Това е контекстът, в който Христос казва тези думи: „Ако се срамува някой от Мен и от Моите думи в този прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, ко- гато дойде в славата на Своя Отец със светите ан- гели" (Марк 8:38). Христос току-що е предсказал, че властите в Еру- салим ще го умъртвят. Петър, предвиждайки, че ако това стане, те биха могли да убият и него, се опит- ва да убеди Христос да избегне екзекуцията. Но Христос не желае да направи компромис със своя- та мисия, за да спаси живота си. Той предупрежда- ва Петър да не се опитва да спаси живота си в този свят, отричайки се от Христос: ако направи това, ще го изгуби в идния свят. Впоследствие, както знаем, Петър се уплашва и се отрича от Христос. Но това е само временно падане, от което Христос го възс- тановява чрез своето застъпничество (Лука 22:31- 34). Урокът обаче остава за всички нас. Наистина, ние не получаваме спасението си по заслуги, като 174
17. Спасение: всеобхватното понятие с но, то е подарък. Но ние не можем да имаме дара на спасението без Спасителя. „На вас - казва Пи- санието - ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате заради Него" (фи- липяни 1:29). Представете си, че някога попаднем в ситуация, в която се налага да избираме дали да се откажем от Христос и да спасим физическия си жи- вот, или да отстояваме вярата си в него, да му ос- танем верни, и да изгубим живота си в този свят. В такъв момент ние трябва да сме готови да изгубим живота си в този свят, като сме уверени, че ще го спасим в идния. А ако спасим живота си в този свят, като се отречем от Христос, ще го изгубим в идния. Нещо повече, животът в този свят не е нещо, ко- ето можем да затворим в кутия и да го приберем на сигурно място. Той трябва да се живее - неговата енергия, време, амбиции, любов, способности тряб- ва да бъдат употребени за хора, неща или проекти. Въпросът е за какво си заслужава да ги употребим. Вярващият е призован да върши всичко с цялото си сърце, като за Господа (Колосяни 3:23), и да пос- вещава възможно най-много време и енергия на разпространението на Христовото евангелие. Ако той вземе решение да изживее живота си по този начин, рано или късно това ще изисква от него жер- тви и себеотрицание. За един невярващ човек ще изглежда, че вярващият сякаш пропилява живота си и го хвърля на вятъра. Но в действителност всичко, което той прави за Христос или отдава за Христос и за неговите интереси, има постоянно и вечно зна- чение. Резултатите от него ще траят вечно (Йоан 12:25). 175
КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ О вее за Христос и употребява своето време, енергия, любов и способности егоистично, само за себе си или само за светски или недостойни неща, тогава, що се отнася до вечното Божие царство, всичко, ко- ето той е изразходвал, ще бъде изгубено завинаги. И когато Христос при своето второ идване прегле- да делата на този човек, те ще изгорят и той ще претърпи загуба, въпреки че самият той ще бъде спасен (1 Коринтяни 3:10-15). Спасение в бъдеще време Макар че вярващият може с увереност да каже: „Аз съм спасен", важни моменти от неговото спасе- ние все още предстоят. Ето защо може да се каже, че той се надява за тях - не защото са несигурни, а просто защото още не са се осъществили. Вярващият има пълно основание да говори за тези аспекти на спасението със същата увереност като за миналите. Той може смирено да каже: „Аз ще бъда спасен." Тези бъдещи аспекти на спасени- ето включват:
а) „Защото нашето гражданство е на небето, от- където и очакваме Спасител - Господ Иисус Хрис- тос, който ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло според 176
17. Спасение: всеобхватното понятие д ействието на Неговата сила, с която Той може да
покори всичко на себе си" (филипяни 3:20-21). б) „И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло. Защото с тази надежда ние се спа- сихме; но надеждата, която се вижда, не е вече на- дежда; защото кой се надява за това, което вижда? Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, то- гава с търпение го чакаме" (Римляни 8:23-25). 3. Окончателното осввщение на християнина (вж. Каталог: bulgarian -> DavidGooding bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” bulgarian -> Уилиям макдоналд о м bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|
а онези, които ще бъдат осъдени при Последния
о същия начин злото и вредата, които големите