Книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени

Дали не бихме могли да обясним това твърдение с обстоятел­ството, че доскоро нищо не беше известно за древна Индия, за това, че индусите и египтяните са били родствени народи, че те са били най-стари от древните народи и че източните етиопци (могъщи строители) са дошли от Индия вече като напълно зрял народ, носейки със себе си своята цивилизация, и може би именно те са колонизирали незаетата египетска територия? Ние обаче отлагаме по-подробното разглеждане на този въпрос до нашия втори том (виж том II, гл. 8).

„Механизмите - казва Юзебий Салверт - са били разработени от древните до такова съвършенство, каквото още никога не е било достигнато от нашите съвременници. Ние бихме искали да попитаме били ли са техните изобретения надминати в нашия век? Определено не. И в днешно време, въпреки всичките онези средства, които научният прогрес е вложил в ръцете на днешния механик, не изпитваме ли множество затруднения, опитвайки се да поставим на пиедестал един от онези монолити, които преди четиридесет века египтяните са поставяли в толкова голямо количество пред своите свещени съоръжения."

В най-дълбоката древност, в която историята може да надзър­не, по време на царстването на Менес (най-древния фараон), ние намираме доказателства, че египтяните са били много по-осведо­мени по хидростатика и хидравлика от съвременните учени. Гигантският труд по отклоняване течението на Нил (или по-точно на трите му главни разклонения по посока на Мемфис) е бил осъществен по време на царстването на този монарх. Уилкмнсън казва, че Менес съвсем точно е измерил силата, на която е трябвало да противостои Нил, и е построил подпорна стена, високи насипи и огромни кейове, които обърнали течението на водите на изток и оттогава реката тече по ново корито. Херодот е оставил поетично, но все пак точно описание на езерото Моерис, наречено така на името на създалия го фараон.

Описвайки това езеро, историкът посочва, че то е имало 450 мили окръжност, а дълбочината му била 360 фута. По изкуствени канали в езерото се вливала водата на Нил за напояване на земите на много мили наоколо. Неговите многобройни диги и удобни съоръжения били направени с огромно майсторство. Много по-късно римляните са получили знанията си за хидравличните съоръжения от египтяните, а нашите последни успехи в подобен род съоръжения на свой ред демонстрират факта на големия ни недостиг на знания в сравнение с римляните. Така например, ако те са били запознати с това, което в хидростатиката се нарича велик закон, тогава изглежда те по-малко са знаели за материа­лите, които нашите инженери наричат водонепроницаеми съеди­нения.

Тяхната неосведоменост е достатъчно добре доказана от системата им за водоснабдяване — те са строели големи водоп­роводи, вместо с по-малки разходи да прокарат железни тръби под земята. По всичко личи, че египтяните са използвали значително по-добри методи за своите канали и водоснабдява­не. Въпреки това инженерите, наети от Лесип за строителството на Суецкия канал, които били изучили всичко, което римското знание е могло да им даде (от полученото от египтяните), се смеели, когато за отстраняване на някои недостатъци в тяхната работа били посъветвани да изучат експонатите на египетските музеи. В крайна сметка те успели да придадат на бреговете на „тази дълга и безобразна канавка - както професор Карпентър нарекъл Суецкия канал - достатъчна здравина, за да стане каналът проходим воден път за корабите, а не капан от кал, какъвто е бил отначало".

Алувиалните отлагания на Нил в продължение на изминалите тридесет века напълно са променили площта на неговата делта така, че тя непрекъснато е нараствала по посока към морето, увеличавайки територията на хедива. В древни времена главното устие на реката се наричало Пелузианско: каналът Нехо, прока­ран от един от царете, е водел от Сен към това разклонение. След поражението на Антоний и Клеопатра при Актиум било предло­жено част от флотата да мине по канала към Червено море, което показва каква дълбочина са успели да осигурят инженерите от онези времена. Заселниците в Колорадо и Аризона неотдавна са възстановили плодородието на огромни участъци от засушливи земи чрез напоителна система и са получили немалко похвали за това от съвременниците си. На разстояние 500 мили над Кайро се разпростира ивица земя, отвоювана от пустинята и превърната (по думите на професор Карпентър) „в най-плодородната почва на земята". Той казва: „Хиляди години тези разклоняващи се канали са довеждали тук прясна вода от Нил, напоявайки тясната земна ивица така, както във времената на ранния период на египетските монарси".

Френската провинция Артуа е дала името си на артезианските кладенци, тъй като тази форма на напояване за първи път е била приложена именно там, но ако отворим китайските летописи, ще открием, че такива кладенци са били разпространени дълго преди християнската ера.

Ако се обърнем сега към архитектурата, пред нашите очи ще се появят удивителни съоръжения, които трудно могат да бъдат описани. Позовавайки се на храмовете на Филае, Абу Симбел, Дендера и Едву, професор Карпентър казва: „Тези огромни прекрасни постройки... тези гигантски храмове и пирамиди при­тежават такива размери и красота, които все още впечатляват с величието си след хиляди години". Той е поразен „от възхити­телното майсторство, с което камъните са били намествани толкова точно един до друг, че между тях трудно може да бъде пъхнат нож". В любителските си археологични посещения по светите места той е забелязал още едно от онези „любопитни съвпадения", към които негово светейшество Римският папа може да почувства известна заинтересованост. Професорът разказва за „Египетската Книга на мъртвите" (скулптурно изобразена на древните паметници) и за древното вярване в безсмъртието на душата. „Най-забележително е това - казва професорът, - че виждаш как не само това вярване, но и езикът, чрез който то е изразено, напомня езика на християнското откровение." Той допуска, че тази йерограма е била издълбана около 2000 години преди новата ера.

Според Бунзен, изчисленията на когото са смятани за най-точни, масата на каменните блокове, формиращи Великата пи­рамида на Хеопс, възлиза на 82 111 000 фута. Огромното коли­чество от правоъгълни обработени камъни показва ненадминато­то изкуство на египетските каменоделци. Разказвайки за Вели­ката пирамида, Кенкрик посочва: „Местата на допир между камъните едва се забелязват и са не по-широки от сребърна хартия, а циментът е толкова здрав, че фрагментите на облицо­въчните камъни все още стоят на първоначалните си места, въпреки дългите векове и различните стихийни бедствия. Кой от нашите съвременни архитекти и химици е в състояние да създаде отново такъв неразрушаващ се цимент, както в древен Египет?"

„Изкуството на древните в обработката на камъка - казва Бунзен - се е проявила най-ярко в тяхното умение да работят с огромни каменни парчета, от които били създавани многобройните монолитни обелиски и статуи с височина до четиридесет фута." Тези парчета не са били обработвани с взрив - към тях прилагали следния метод: вместо използване на големи железни клинове, които биха разцепили камъка, египтяните са изрязвали по цялата дължина на камъка неголяма вдлъбнатина (но дълга например 100 фута) и по цялата дължина на вдлъбнатината били набивани дървени клинове; след това те наливали вода във вдлъбнатината, клиновете набъбвали едновременно и с огромна сила равномерно разцепвали камъка по цялата дължина така равно и чисто, както елмазът разрязва стъклото на прозорец.

Съвременните географи и геолози са доказали, че въпросните монолитни камъни са били доставяни от много големи разстояния, но учените не могат да разберат с какви транспортни средства това е било направено. Старинните ръкописи разказват, че това е било осъществено с помощта на преносими релси. Релсите са били поставяни върху надути кожени чували, които били напра­вени много здрави благодарение на предварителната им обработ­ка по същия принцип, който се е прилагал и за мумифициране. Тези изкусно направени възглавници предпазвали релсите от затъване дълбоко в пясъка. За тях споменава Мането и добавя, че те били направени толкова добре, че не са износвали по цели столетия.

Времето на възникване на стотиците пирамиди в долината на Нил не може да бъде установено със средствата, с които сега разполага европейската наука, но Херодот ни съобщава, че всеки от царете построявал по една пирамида за ознаменуване на своето царстване, която впоследствие служела и като негова гробница. Херодот обаче не е казал всичко, макар добре да е знаел, че истинската цел на издигането на пирамиди е много по-различна от онази, която официално им е била приписвана. Ако преодоле­еше религиозната си коректност, той би могъл да добави, че външно пирамидата символизира творящото начало на природата и заедно с това илюстрира принципите на геометрията, матема­тиката, астрологията и астрономията. Отвътре това е бил величествен храм, в тъмните уединени помещения на който се разигравали мистерии, стените на който често са ставали свиде­тели на сцени на посвещения на членовете на царското семейство. Порфировият саркофаг (който според професор Смит, астроном на Кралското шотландско общество, е сандък за съхраняване на житото) е представлявал в действителност купел за кръщение, излизайки от който неофитът бил смятан за „наново родил се" и ставал адепт.

Херодот ни дава сравнително точна представа за огромния труд, полаган при превоза на всяко едно от тези гигантски парчета гранит. То било 32 фута дълго, 21 фута широко и 12 фута високо. Според някои изчисления теглото му е било около 300 тона. Необходим е бил трудът на 2000 души в продължение на три години, за да бъде докарано това парче от Сиана до делтата на Нил. Глидон в труда си „Древният Египет" привежда цитат от Плиний с описание на приготовленията за превоза на обелиска, издигнат от Птолемей Филаделфийски в Александрия. Изровен бил канал от Нил до мястото, където лежал обелискът. Към обелиска били докарани две лодки. Те били натоварени с камъни, всеки с тегло по един кубичен фут; теглото на обелиска било изчислено точно от инженерите и камъните, с които били напъл­нени лодките, съответствали на теглото на-обелиска, за да могат лодките да потънат дотолкова, че да могат да минат под него. След това постепенно започнали да изваждат камъните, лодките се издигали, повдигайки обелиска, и заплували надолу по реката.

В Египетския отдел на Дрезденския или Берлинския музей (не можем да си спомним в кой точно) има рисунка, изобразяваща работник, който с кошница на гърба си се изкачва по още недовършена пирамида. Това подсказало на някои египтолози мисълта, че блоковете на пирамидите са били приготвяни на място. Някои съвременни инженери мислят, че портландският цимент, двоен силикат на варта и глинозема, е всъщност неразрушаващият се цимент на древните. От друга страна, професор Карпентър твърди, че той е направен от това, което геолозите наричат нумулитен варовик. Той е по-нов от стария тебешир и се е образувал от черупките на организми, наричани „нумулити" (големи колкото шилингова монета). Никой от заелите се да решат този спорен въпрос (от Херодот и Плиний до последния странстващ инженер), който е имал възможността да види тези величествени паметници на отдавна изчезнали династии, не е бил в състояние да ни каже как такива гигантски маси материал са били доставяни и издигани на необходимото място. Бунзен приписва на Египет 20 000 години древност. Но дори ако се доверяваме на съвременните авторитети, ние ще разполагаме само с догадки. Сегашните изследователи не са в състояние да ни кажат нито с каква цел са били строени пирамидите, нито по време на коя династия е била издигната първата от тях, нито от какъв материал са били построени. Те работят само с догадки.

Професор Смит ни е дал най-точното математично описание на Великата пирамида, което изобщо може да бъде открито в литературата. След като показва астрономическите съотношения на тази постройка, той толкова ниско оценява знанията на египтяните, че си позволява да твърди, че порфировият саркофаг в покоите на фараона представлява общата мерна единица на двете най-просветени нации на земята - англичаните и амери­канците. Една от „Книгите на Хермес" описва някои пирамиди, издигнати на брега на морето, „чиито вълни в безсилна ярост се удряха в тяхната основа". Това означава, че географските очер­тания на тази страна са се променили и може да послужи като указание за това, че ние сме длъжни да припишем на древните „зърнохранилища", „магическо-астрологичните обсерватории" и „царските гробници" произход преди появата на Сахара и дру­гите пустини. Това предполага значително по-голяма древност от онези скромни няколко хиляди години, които египтолозите така великодушно дават на Египет.

Известният френски археолог доктор Риболд предоставя на читателите възможността сами да съдят за културата, която е преобладавала в Египет 6000 години преди Христос, казвайки, че по онова време там е имало „не по-малко от 30 или 40 школи за жреци, в които са били изучавани окултни науки и практическа магия".

Друг автор твърди, че „неотдавнашните разкопки в разва­лините на Картаген разкриха следи от цивилизация, изтънчено изкуство и разкош, засенчващи древния Рим". По времето, когато една империя е покорявала света единствено със силата на оръжието си, друга се е явявала последна и най-съвършена представителка на раса, която .стотици години преди Рим да бъде основан е ръководела цивилизацията, просвещението и мисълта на човечеството. „Това е онзи Картаген, който по думите на Апиан е съществувал още през 1234 година преди новата ера, иначе казано - съществувал е 50 години преди превземането на Троя; а не е другият, общоизвестен Картаген, който уж бил построен от Дидо (Елиса или Астарта) четири века по-късно."

Тук ние откриваме още една илюстрация към учението за циклите. Признанията на Дрейпър относно астрономичната еру­диция на древните египтяни намират потвърждение в един интересен факт, приведен от мистър Дж. М. Пибълс, който го е заимствал от лекция, прочетена във Филаделфия от професора по астрономия О. М. Митфел. Върху саркофага на една мумия, намираща се сега в Британския музей, са били изобразени зодиакалните знаци с точното местонахождение на планетите по време на есенното равноденствие през 1722 година преди хрис­тиянската ера. „Луната и планетите съвсем точно заемали онова място в небето, което било посочено в изображението на зодиака върху саркофага в Британския музей."⁴⁰

Професор Джон Фиске, критикувайки „Историята на интелектуал­ното развитие на Европа" на доктор Дрейпър, се нахвърля върху доктрината за цикличното развитие, заявявайки, че „ние никога не сме чували нито за началото, нито за края на какъвто и да е исторически цикъл и нямаме никакви убедителни доказателства, че преминаваме сега през някакъв цикъл" . Той упреква автора на този убедителен и обмислен труд в „постоянна и странна склонност не само да приписва най-добрата част от гръцката култура на египетски източници, но и постоянно да възвеличава неевропейските цивилизации за сметка на европейската". По същата логика в такава „странна склонност" могат да бъдат обвинени и най-великите гръцки историци. За професор Фиске ще бъде много полезно още веднъж да прочете трудовете на Херодот. „Бащата на историята" нееднократно признава, че Гърция дължи всичко на Египет. Колкото до твърдението, че светът никога не е чувал нито за началото, нито за края на какъвто и да е цикъл, тогава си струва да хвърлим поглед към много, покрити със слава нации, които са слезли от историческата сцена. т.е. са стигнали до края на великия си национален цикъл. Сравнете Египет от древността с неговото съвършено майсторс­тво, наука и религия, славните му градове и паметници, с Египет на днешния ден, населен от чужденци, с неговите развалини, служещи за обиталище на прилепите, и с няколкото копти, единствено оцелелите наследници на това величие, и ще видите дали теорията на цикличността е правилна. Според Глидон, на когото Фиске сега възразява: „Филоло­зите, астрономите, химиците, живописците, архитектите и лекарите трябва да се върнат в Египет, за да научат за произхода на езика и писмеността, календара и слънчевото движение, изкуството да се реже гранит с меден резец, да се придава еластичност на медния меч, да се изготвя стъкло с различни оттенъци на дъгата, да се транспортират отделни парчета от полиран сиенит с тегло 900 тона на всякакво разстояние по вода и суша, да се строят арки - със заоблени и остри върхове, с ненадминато до днес майсторство и точност (2000 години преди в Рим), да се създават скулптурни дорийски колони 1000 години преди доорийците да започнат да бъдат споменавани в историята, да се рисуват фрески с неизбледняващи бои, да се получават практически познания по анатомия и строителство на пирамидите, отправящи пре­дизвикателство към времето".

Всеки майстор-занаятчия може да види в египетските памет­ници постиженията на своя занаят, какъвто е бил той преди 4000 години, независимо дали ще бъде майстор на колела, правещ колесници; ботушар, опъващ двоя насмолен обущарски конец; крояч на кожи, използващ нож със същата форма, която и сега се смята за най-добрата; тъкач, използващ същата ръчна совалка; тенекеджия-калайджия, използващ същата тръба за обдухване, която и досега се смята за най-ефективната; майстор на печатите, изрязващ върху тях йероглифи с такива имена, както Шухо, живял преди повече от 4000 години - всички тези и още много други поразителни свидетелства за египетския приоритет в много сфери на живота изискват само един поглед върху гравюрата на Роселини, за да се убедят хората в тях.

„Навярно - възкликва мистър Пибло - тези храмове на Рамзес и гробниците са представлявали такова чудо за Херодот, каквото те се явяват и за нас!"

Дори във времената на Херодот обаче безжалостната ръка на времето вече е била оставила следите .си върху техните постройки и някои от тях, споменът за които бавно е угасвал, биха изчезнали в бездната на забравата, ако не са били „книгите на Хермес". Цар след цар, династия след династия са минали в блестящо шествие пред очите на поколенията и тяхната слава се разчула по цялата обитавана част на Земята. Покривало на забравата обаче забулвало тях и техните паметници още преди първият от нашите авторитети по история (Херодот) да е запазил за поко­ленията спомените за световното чудо - Великия лабиринт. Отдавна приета библейска хронология е сковала умовете не само на духовенството, но дори и на разкъсващите оковите учени,"; които (изследвайки доисторическите останки в различните части на света) постоянно се страхуват да не престъпят периода от 6000 години, сочен досега от богословите като възраст на нашия свят. Когато Херодот е намерил Лабиринта, той вече и бил в руини, но въпреки това възхищението на този историк от строителите на Лабиринта нямало граници. Той с пълно основание е смятал Лабиринта за произведение, по-удивително от пирамидата, и в качеството си на очевидец подробно го описва. Френски и пруски учени, също както и много египтолози, потвърждават данните за местонахождението му и за тъждествеността на благородните му развалини, както и описанието, дадено от гръцкия историк. Херодот разказва, че е намерил там 3000 стаи, половината от които се намират под земята, а другата половина - на повърх­ността й. „Горните стаи - казва той - аз самият намерих и разгледах подробно. В подземните зали (които може би същес­твуват и досега) отговарящите за тези помещения не ме пуснаха, защото е известно, че там се намират гробниците на царете, които са построили Лабиринта, както и гробниците на свещените крокодили. Горните стаи аз видях със собствените си очи и според мен те превъзхождат всичко друго, създадено някога от човека.

Аз минавах от дворовете в залите, а от тях в колонади, от колонадите в други домове и отново в дворове, невиждани преди това. Покривите и стените навсякъде бяха каменни, като и едните, и другите бяха покрити с изкусна резба. Всеки двор беше заобиколен от колони, които бяха издигнати от бял камък и бяха украсени с изящни скулптурни изображения. В ъгъла на Лабиринта се издига пирамида с височина 40 фатома⁴ - мярка, равна на разперените човешки ръце, с изсечени върху нея големи фигури. Просторен подземен проход водеше към вът­решността."

Ако Лабиринтът е бил такъв, когато го е разглеждал Херодот, каква в такъв случай е била древната Тива — град, разрушен много преди периода на Псаметикус, царствал 530 години след разрушаването на Троя? Ние научаваме, че по негово време столица е бил Мемфис, докато от блестящата Тива са били останали само развалини. И ако сега ние (които можем да си съставяме мнение единствено въз основа на развалините на онова, което е било в руини толкова много векове преди нашата ера) сме поразени при разглеждането на тези развалини, тогава какъв ли е бил видът на Тива в дните на нейните разцвет и слава? Карнакът - храмът, дворецът, развалините - както и да ги наричат археолозите, са техните единствени представители.

Издигащи снага в самота и забрава, те остават емблема на една величествена империя; забравени от времето, но надживя­ващи вековете, те свидетелстват за умението и изкуството на древните. Който не може да почувства и да види интелектуалното величие на расата, която ги е планирала и построила, той действително е лишен от духовната сетивност на гения.

Шамполион, който е прекарал почти целия си живот в архе-оложки изследвания, дава простор на чувствата си в следното описание на Карнак: „Площадът, покрит с много развалини на здания, е квадратен; всяка от страните му е дълга 1800 фута. Всеки посетител е изумен и обхванат от съзнанието за величи­ето на тези благородни развалини, от щедростта и величието на тяхното майсторство, откривани във всичко". Нито един народ, древен или съвременен, не е извисил архитектурното изкуство до такива мащаби, до такава възвишеност и грандиозност, както древните египтяни. Въображението, което в Европа се извисява над нашите портали, в Египет се задъхва и обезсилено пада в подножието на колонадата на Карнак, съставена от сто и чети­ридесет колони! В една от залите му би могла да се побере цялата катедрала на Парижката света Богородица и дори тя не би достигнала тавана й и би изглеждала като малко украшение в центъра на залата".

Един журналист от английската преса (от 1870 г.) изказва следната мисъл: „В Карнак се откриват толкова много дворове, зали, врати, колони, обелиски, монолитни фигури, скулптури, дълги редове от сфинксове, че за съвременния ум това е непос­тижимо".

Френският пътешественик Дестон допълва: „Разглеждайки всичко това, е трудно да се повярва в реалното съществуване на толкова много постройки, събрани на едно място. Колко труд и средства са били необходими за това великолепие! Може би е по-добре читателят да си представи всичко това като сън, тъй като този, който.сам е виждал тези руини, понякога се е съмнявал дали действително вижда това и дали то не е сън... Там, по периферията на светилището, има езера и планини. Тези две здания са избрани като примери от почти неизчерпаемия списък. Цялата долина и делтата на Нил, от водопадите до морето, са били покрити с храмове, дворци, гробници, пирамиди, обелиски и колони. Скулптурните изображения са достойни за най-високи похвали. Техническото съвършенство, проявено от художниците върху гранита, серпантина и базалта, е ненадминато според мнението на всички познавачи... Животните и растенията изглеж­дат като живи, а изящните предмети са покрити с прекрасна резба, изобразяваща сухопътни и морски сражения, както и сцени от домашния живот, които се срещат навсякъде върху барелефи­те."

„Тези паметници - казва един английски писател - поразяват пътешествениците и изпълват умовете им с велики идеи. При вида на тези колоси и мегаобелиски, които превъзхождат човеш­кото въображение, те не могат да не възкликнат: „Вижте, това е било направено от човека" - и това съзнание възвисява човешкото съществуване."

На свой ред доктор Ричардсън, говорейки за храма в Дендерите, обръща внимание върху следното: „Женските скулптурни фигури са изработени с такова съвършенство,. че само дето не говорят; те имат ненадмината изразителност и нежност на чер­тите".

Всеки от тези камъни е покрит с йероглифи и колкото по-древен е той, толкова по-прекрасно е обработен. Не е ли това още едно доказателство, че Египет е попаднал в полезрението на историята едва тогава, когато неговото майсторство и изкуство вече са се намирали в процес на бърза деградация? Надписите върху обелиските са дълбоко изсечени на дълбочина два дюйма, а понякога и още по-дълбоко, при това винаги са изработени с висше съвършенство. Може да се получи известна представа за тяхната дълбочина от факта, че арабите за неголямо възнаграждение се изкачват до самия връх на обелиска, като пъхат големите пръсти на краката си във вдлъбнатините на йероглифите. Това, че всичките тези паметници са създадени преди излизането на израилтяните от Египет, не предизвиква никакво съмнение (всич­ки археолози вече са стигнали до съгласие, че колкото повече се отдалечаваме в историята, толкова по-прекрасно става майстор­ството на Египет). Тези възгледи отново се сблъскват с твърде­нията на мистър Фиске, който ни убеждава, че „скулптурите върху паметниците на Египет, Индия и Асирия изразяват нераз­витото състояние на художествените способности на тези наро­ди". Този учен джентълмен отива още по-далече, заявявайки, че „нелепата теория за дълбоката култура, която уж притежавали египетските свещеници от дълбоката древност и я предали на гръцките философи, беше окончателно разрушена (?) от сър Дж. С. Луис... А по отношение на Египет, Индия и Асирия може да се каже, че колосалните паметници, украсяващи тези страни от доисорически времена, свидетелстват за преобладаването р тях на варварския деспотизъм, напълно несъвместим с благородното общество и затова също така несъвместим с устойчивия прогрес".