Книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени

„Присъединете се - казва алхимикът - към четирите букви на тетраграмата, разположена по следния начин:

Буквите на непроизносимото име се намират там, макар че човек може и да не ги види от пръв поглед. Неизразимата аксиома се съдържа кабалистически в тях и това е, което Учителите наричат магичен „аркан". Арканът е четвъртата еманация на Акаша, принцип на ЖИВОТА, който е представен в третата си трансмутация като огнено слънце, око на света или око на Озирис, както го наричали египтяните. Око, нежно следящо по-малката си дъщеря - Изида, нашата майка-земя. Ето какво казва за нея трикратно великият Хермес: „Слънцето й е баща, Луната -майка". То я привлича и ласкае, а след това я отблъсква с ментална сила. Задача на изучаващия херметизма е да наблюдава неговите движения, да лови фините му токове и да ги насочва и управлява с помощта на архимедовия лост на алхимиците. Какво представлява този тайнствен лост?

Може ли физикът да отговори на този въпрос, въпреки че вижда неговото решение ежедневно? Да, той. го вижда, но нима може да разбере йероглифите на тайнописа, начертан от божес­твения пръст върху всяка черупка в дълбините на океана, върху всяко листо, което трепти от ветреца на сияещата звезда, чиито излъчвания за него са като сияещите линии на водорода?

„Бог геометризира" - казва Платон. „Законите на природата - това са мислите на Бога" - възкликва Оерстед след 2000 години. „Неговите мисли са нерушими - повтаря този самотен изследо­вател на херметизма — и затова трябва да търсим истината в съвършената хармония и равновесие". По този начин, изхождай­ки от неделимата единица, той намерил две еманирани от нея противоположни сили, действащи една чрез друга и създаващи равновесие, и тези трите били едно цяло - питагорейската Вечна Монада, Изначалната точка, която е окръжност. Окръжността, ставайки квадрат в четирите посоки на света, се превръща в кватернер (четворка), в съвършен квадрат, имащ във всеки от четирите си ъгъла по една буква от вълшебното име на свещената ТЕТРАГРАМА. Това са читирите Буди, които са дошли и са си отишли; това е питагорейският тетрактис, погълнат и разтворен от единното вечно НЕ-БИТИЕ.

Преданието разказва, че върху мъртвото тяло на Хермес посветеният Изарим намерил скрижал, наречен смарагдов. Той съдържал няколко изречения - същността на мъдростта на хер­метизма. Онези, които четат само с телесните си очи, няма да разберат нищо ново или необичайно; те започват просто със заявлението, че в тях няма нищо измислено, а само това, което е истинно и абсолютно достоверно:

„Това, което е долу, е подобно на онова, което е горе, а онова, което е горе, е подобно на това, което е долу, това е чудото на единството на нещата".

„Както всичко (съществуващо) е било създадено чрез посред­ничеството на една същност, така всичко се е развило от непос­редствеността на приспособяването".

„Слънцето е баща й, Луната - майка й". „Тя е причина за всяко усъвършенстване по цялата земя". „Силата й е съвършена, ако тя е превърната в земя". „Отдели земята от огъня, финото от грубото, действайки разумно и разсъдително".

„Издигни се с най-голяма съобразителност от земята на небето и след това отново слез на земята и съедини силата на нисшите и висшите неща; по този начин ти ще овладееш светлината на целия свят и всеки мрак ще те напусне".

„Това нещо има повече сила, отколкото самата сила, тъй като то ще преодолее всичко фино (всички фини неща) и ще проникне във всичко плътно (всички плътни неща)". „То е създало (формирало) света".

Това тайнствено нещо е универсалният магичен посредник (агент), астралната светлина, която в корелациите на своите сили дава алкахеста, философския камък и еликсира на живота. В херметическата философия тя носи названията Азот, душа на света, небесна дева, велик Магнес и т.н. Физичната наука я обозначава като „топлина, светлина, електричество и магнети­зъм", но игнорирайки духовните им свойства л окултната им мощ, съдържаща се в ефира, отрича всичко, което не познава. Физи­ката обяснява и описва кристалните форми на снежинките и техните видоизменения като хексагонална призма, която изпуска безкрайно количество нежни ледени иглички. Тя е довела тяхното изучаване до такова съвършенство, че дори е изчислена с удивителна математична точност, че всичките тези иглички се откло­няват една спрямо друга под ъгъл 60°. Може ли обаче тя по същия начин да обясни причината за това „безкрайно разнообразие от форми", където всяка снежинка представлява най-съвършена геометрична фигура? Може би тези ледени, приличащи на звезди и цветя снежинки, въпреки всичко, което материалистичната наука знае за тях, са дъжд от послания под формата на снежинки, изпратени на земята от ръцете на духовете от висшите светове, за да бъдат прочетени те от духовните очи на онези, които се намират долу.

Философският кръст - две перпендикулярни линии, хоризон­тална и вертикална, ширина и височина, които геометризиращото божество разделя в точката на пресичане и които образуват както магичен, така и научен кватернер (четворка), бидейки вписани в съвършения квадрат — е основата на окултистите. В неговата мистична теория лежи ключът, който отваря вратите на всяка наука, както физическа, така и духовна. Той символизира нашето човешко съществуване, тъй като кръгът на живота описва четирите точки на кръста, които последователно символизират раж­дането, живота, смъртта и БЕЗСМЪРТИЕТО. В този свят има тройственост, завършвана от кватернер (четворка) и всеки елемент е делим на същия този принцип. Физиологията може да дели човека така, както физичната наука е разделила четирите първични и главни елемента на няколко десетки групи, но тя няма да може да промени нито един от тях. Раждането, животът и смъртта винаги ще бъдат троица, завършваща едва в края на цикъла. Дори ако науката замени желаното безсмъртие с унищо­жение, 'отново така или иначе се получава кватернер, защото Бог „геометризира".

Възможно е да дойде ден, когато алхимията ще говори за свои сол, живак, сяра и азот, за свои собствени символи и непроизно-сими букви, повтаряйки при това заедно с тълкувателя на „Синтез на органичните съединения", че „не бива да се забравя, че тези групирания не са игра на фантазията и по мястото, заемано от всяка буква, могат да бъдат приведени солидни обосновки".

Доктор Пейс от Париж през 1863 г. написа следното: „Между другото, нека да кажем още няколко думи за алхимията. Какво трябва да мислим за херметическата наука? Законно ли е да се вярва, че можем да превръщаме металите и да правим злато? Някои хора от деветнаде­сетото столетие знаят, че мистър Фипойер, доктор на науката и медицината, анализатор по химия в Школата на фармацевтите на Париж, не пожела да се изкаже по този предмет. Той се съмнява и се колебае. Той познава няколко ахлимици (защото такива съществуват и сега), които, основавайки се върху съвременните научни открития и особено върху онзи единствен факт на еквивалентите, демонстрирани от М. Дюма, заявяват, че металите не са прости тела, а истински елементи в абсолютното значение на думата и следователно могат да бъдат създавани чрез процес на разграждане. Това ми дава смелост да направя крачка напред и откровено да призная, че бих бил съвсем малко учуден, ако видя, че някой прави злато. За това си имам само една причина, която мога да посоча, но тя ми'изглежда достатъчна - златото не е съществувало винаги, то е било създадено при едни или други сложни химични процеси в лоното на разтопената материя на нашето земно кълбо . Възможно е и в наше време някаква част от златото да се намира в процес на образуване. Така наричаните прости тела на нашата химия може би са вторични образувания, създали се в процеса на формиране на земната маса. Това е било доказано с примера на водата, един от най-почтените елементи на древните физици. Сега ние вече можем да правим вода. Защо да не направим и злато? Изтъкнатият експеримен­татор Даспре направи елмаз. Наистина, това е само научен, философски елмаз, който не струва почти нищо на пазара, но това няма значение.' Освен това, ние не се ограничаваме само с догадки. Има един човек, който през 1853 г. в статия, адресирана до научната общност, е подчертал следните думи: „Аз открих технология за производство на изкуствено злато, аз направих злато". Този адепт е бившият химик Теодор Тифер. Кардинал Дьо Роан, известната жертва на заговора с елмазната огърлица, е -свидетелствал, че лично е виждал как граф Калиостро прави злато и елмази. Ние предполагаме, че онези, които са съгласни с професор Т. Стери Хънт, член на Кралското общество, няма да се примирят с теорията на доктор Пейс, защото са убедени, че всички металоносни рудни залежи са възникнали в резултат "от дейността на органичния живот. Затова, докато те не уредят своите различия по този въпрос и не ни кажат напълно определено какво всъщност представлява златото и дали то е продукт на вътрешната вулканична алхимия, или на повърхностната сегрегация и филтрация - дотогава ние ще им предоставим възможността сами да си уреждат конфликтите; и нека бъдат така добри да приемат по-сериозно философите на древността.

Професор Балфур Стюарт (когото никой не би се осмелил да причисли към ограничените умове) по-често от всеки друг от неговите колеги признава грешките на съвременната наука, но и той се показа толкова пристрастен по този повод, колкото и другите учени. „Доколкото вечната светлина е само друго название на вечното движение - ни казва той - и тъй като последното е невъзможно, защото ние нямаме възможност да уравновесяваме разхода на изгарящия материал, затова и херметическата светлина е невъзможно явление . Предполага се, че вечната светлина възниква в резултат от действието на магичните сили. Тази светлина несъмнено е неземна, тъй като на земята светлината и всички други форми на висшите енергии са преходни по същество". Той се аргументира така, сякаш херметическите философи винаги са твър­дели, че пламъкът, за който става дума, е обикновен земен огън, получен чрез запалване на някакви горивни материали. В това отношение херметическите философи винаги са били разбирани и тълкувани неп­равилно.

Историята помни много велики умове, които отначало са били скептично настроени, но след изучаването на „тайната доктрина" са променили мнението си и са открили, че са вървели по погрешен път. И колко несъвместимо е да се вижда как Балфур Стюарт (цитирайки някои мисли на Бейкън, наричан от него баща на експерименталната наука) в същото време твърди: „Разбира се, ние трябва да усвоим някои уроци от казаното от него... и да бъдем внимателни, преди да се решим да отхвърлим който и да е дял на познанието или ход на мислите като абсолютно невъзможни!" Той рисува пред нас Аристотел, като „при­държащ се към идеята, че светлината не е тяло или еманация на някакво тяло и затова светлината е енергия или действие" и така нататък все в този дух, макар че древните първи (като се започне от Демокрит) са подсказали на Джон Далтон доктрината за атомите, а чрез Питагор и дори чрез най-древните халдейски оракули са аргументирали съществу­ването на ефира като универсален посредник. Въпреки това стюрст твърди, че техните идеи „не са били плодотворни". Той допуска, че те „са притежавали велика гиниалност и интелектуална сила", но добавя, че „са им липсвали физични, концепции и следователно техните идеи не са били плодотворни".

Целият ни труд е протест срещу такова несериозно мислене, осъждащо древните. За да бъдем компетентни в критиката си на техните идеи и за да можем да кажем дали те са ясни и „дали съответстват на фактите", трябва да ги анализираме възможно най-внимателно. Безполезно е да повтаряме това, за което често сме говорили и което трябва да знае всеки учен - квинтесенцията на древните знания се е намирала в ръцете на свещенослужите­лите, които никога не са ги записвали, както и в ръцете на онези „посветени", които, подобно на Платон, не са се осмелявали да ги записват. Затова онези няколко разсъждения за материалната и за духовната вселена, които те са записали, не са могли да дадат на поколенията възможността да ги съдят правилно, дори ако вандалите на ранното християнство, както и по-късните кръстоносци и фанатиците на средновековието, не бяха унищо­жили три-четвърти от това, което е останало от Александрийската библиотека и последните й школи. Професор Дрейпър доказва, че само кардинал Ксименс е „предал на огъня 80 000 арабски ръкописа на площадите на Гренада, при това между тях имало много преводи на класически автори". Във ватиканските библи­отеки е било констатирано, че даже в най-редките и скъпоценни древни трактати са били изтривани и зачерквани цели абзаци, за да бъдат написани вместо тях нелепи псалми.

Кой тогава от онези, които са обръщали гръб на „тайната доктрина" като на „нефилософска" и следователно незаслужаваща вниманието на научната мисъл, има правото да каже, че е опознал древните и е осведомен за всичко, което те са знаели, и сега, разполагайки с много по-големи познания от техните, разбира, че те са знаели малко, ако въобще са знаели нещо. Въпросната „тайна доктрина" съдържа в себе си алфата и омегата на универсалната наука и единствено в това „нефилософско учение" се крие абсолютът във философията на тайнствените проблеми на живота и смъртта. „Великите енергии на Природата са опознавани от нас само по предизвикваните от тях последст­вия" - е казал Палей. Перифразирайки това изказване, ние можем да кажем, че великите достижения на древността са известни на следващите поколения само по техните последствия. Ако някой вземе една книга по алхимия и прочете в нея разсъж­денията на братята на „Розата и Кръста" за светлината и за златото, той несъмнено ще бъде поразен от неспособността си да разбере нищо от нея. „Херметическото злато - ще прочете той -е изливане на слънчевия лъч или светлина, проникващ невидимо и магически в тялото на света. Светлината е сублимирано злато, освободено чрез магически невидимо притегляне от материалните дълбини. По такъв начин златото е производно на светлината и

е самозараждащо се. Светлината в небесния свят представлява фино, парообразно, магически облагородено злато или „ДУХ НА ОГЪНЯ". Златото притегля нисшата природа от металите и като се засилва и умножава, се превръща в самото себе си."⁵¹

Въпреки това фактите си остават факти; и както Бюлът се е изразил за спиритизма, така и ние искаме да се изкажем за окултизма изобщо и за алхимията в частност. Това не е въпрос на мнения, а на факти. Хората наричат неизгасващите лампи невъзможно явление, но въпреки това (от времената на невежес­твото и суеверията, та чак до наши дни) такива лампи са били откривани горящи в старинни гробници, където са оставали затворени в продължение на векове. И сега съществуват хора, владеещи тайната на поддържането на такъв огън в продължение на няколко века. Учените твърдят, че древният и съвременният спиритуализъм, магията и месмеризмът не са нищо друго, освен шарлатанство и измама: но по земята ходят 800 милиона мъже и жени с напълно здрав разсъдък, които вярват във всичко това. На кого да дадем предпочитание?

Лукиан казва: „Демокрит не вярваше в никакви (чудеса)... Той се посвети на откриването на метод, чрез който теурзите бяха в състояние да ги предизвикват; с една дума, философията го доведе до заключението, че магията изцяло се основава върху познаването на законите и процесите в природата".

Мнението на този „смеещ се философ" има за нас особено голямо значение, тъй като маговете, обучени от Ксеркс в Абдер, са били негови наставници и освен това той в продължение на дълги години е изучавал магията на египетските свещенослужи­тели⁵². Почти деветдесет години от своя 109-годишен живот този велик философ е правел опити и ги е записвал в книга, която (по думите на Петроний) е описвала природата - факт, който той е проверил сам. Според нас Демокрит не е отричал напълно феномените, а обратното - той е твърдял, че онези чудеса, които са удостоверени със свидетелствата на очевидци, са ставали и са могли да стават (дори и най-невероятните), защото са били предизвиквани с помощта на съкровените закони на природа­та.

„Денят, в който ще бъде отхвърлена която и да е теорема на Евклид, никога няма да настъпи" - казва професор Дрейпър, прославяйки изследователите на Аристотел за сметка на последователите на Питагор и Платон. Трябва ли в такъв случай да се доверяваме на редица добре осведомени авторитети (между които е и Лемприе), които твърдят, че петнадесетте книги на „Елемен­тите" не бива да бъдат приписвани изцяло на Евклид и че много от най-ценните истини и доказателства, съдържащи се в тях, дължат произхода си на Питагор, Талес и Евдоксий. Евклид, въпреки своята гениалност, просто е бил първият, който ги е подредил и е вплел в тях собствените си теории, доколкото те са били необходими за създаването на цялостна, завършена и взаимосвързана система на геометрията? И ако тези авторитети са прави, тогава отново съвременниците са длъжници непосред­ствено на централното слънце на метафизичната наука - Питагор и неговата школа, заради появата на хора като Ератосфен, известен на целия свят геометър и космограф, Архимед и даже Птоломей, въпреки неговото упорито придържане към някои погрешни разбирания. Ако не бе съществувала точната наука на тези хора и отделните фрагменти на останалите след тях трудове, върху които Галилей е обосновал своите съждения, върховните жреци на науката на XIX век може би все още щяха да се намират в оковите на църквата и (през 1876 г.) да продължават да философстват върху космогонията на Августин и Бид за въртя­щия се около нас небесен купол и за величествената плоскост на Земята.

XIX век положително изглежда осъден на унизителни признания. Във Фелтра (Италия) била издигната статуя на Панфило Касталди, „славния изобретател на подвижния печатен шрифт"', а в надписа на постамен-та било добавено великодушното признание, че „Италия му въздава почитта, която закъсня твърде много". Когато обаче статуята била издигната, полковник Юл посъветвал жителите на Фелтра да я съборят. Той доказал, че много други пътешественици (освен Марко Поло) са донасяли от Китай подвижни печатни шрифтове, издълбани върху специални дървени щампи. В някои тибетски манастири, където е имало типографии, ние видяхме такива дървени печатни калъпи с изрязани върху тях шрифтове, които са съхранявани като музейна рядкост. Монасите разказват, че те имат много древен произход и че в процеса на усъвършенстване на шрифтовете старите били иззети от употреба още през времето на ранния ламаизъм. Твърде е възможно в Китай тези шрифтове да са съществували още преди настъпването на християнската ера.

Нека всеки се замисли над дълбоките разсъждения на професор Роско в неговата лекция за спектралния анализ. „Новите истини трябва да намерят полезно приложение. Възможно е нито вие, нито аз да не сме в състояние да предвидим КАК и КОГА ще стане това, но всеки момент може да дойде времето, когато най-съкровените тайни на природата ще започнат да се използват за благото на човечеството и няма човек (поне малко разбиращ от наука), който да се съмнява в това. Кой би могъл да предскаже, че откритието на такова явление, като движението на край­ниците на мъртвата жаба, когато са докосвани от два различни метала, ще доведе в рамките на няколко години до откриването на електрическия телеграф?"

Професор Роско (при посещение при Киршоф и Бунзен, когато те се занимавали със своите велики открития за природата на линиите на Фраунхофер) казва, че в неговия ум изведнъж пробляснала мисълта, че в Слънцето има желязо. С това профе­сор Роско е прибавил още едно доказателство към милионите предшестващи, че великите открития обикновено идват като проблясъци, а не в резултат от умозаключения. И много такива проблясъци ни предстои още да видим... Може би ще бъде открито, че един от последните проблясъци на съвременната наука -откриването на прекрасния зелен спектър на среброто, въобще не е нещо ново. Той, въпреки голямото несъвършенство на древните инструменти, е бил добре известен на древните химици и физици. Среброто и зеленият цвят са били асоциирани още във времената на Хермес. Луната или Астарта (херметическото сребро) е един от двата главни символа на розенкройцерите. Херметическата аксиома гласи: „Причината за великолепието и разнообразието на цветовете лежи дълбоко в свойствата на природата и съществува тайнствено родство между цветовете и звуковете". Кабалистите поставят своята „средна природа" в непосредствена връзка с Луната и зеленият лъч заема централно място сред другите, тъй като се намира в средата на спектъра. Египетските жреци са изпявали седем гласни звука като химн, посветен на Серапис, и при произнасянето на седмата гласна, както при седмия лъч на възходящото слънце, статуята на Мемнон им отговаряла. Неотдавнашните открития доказаха удивителните свойства на синьо-виолетовата светлина - седмият лъч на приз­матичния спектър, химически най-мощният от всички, който съответства на най-високата нота в музикалната скала. Теорията .на розенкройцерите, че цялата вселена е музикален инструмент, повтаря до голяма степен доктрината на питагорейците за музи­ката на сферите. Звуковете и цветовете са духовни цифри; както седемте призматични лъча излизат от едно и също място в небесата, така и седемте сили на природата, всяка от които е число [изглежда местата на двете понятия са разменени по техническа грешка, защото според общото определение цифрата (figure) е символ за означаване на числото (number) - бел. ред.], се явяват излъчвания на Единното централно духовно СЛЪНЦЕ.

„Щастлив е онзи, който разбира духовните цифри и чувства тяхното могъщо влияние!" - възкликва Платон. Ние можем да добавим, че е щастлив този, който, бродейки из лабиринта на корелациите на силите (енергиите), не пренебрегва изследвани­ята на това невидимо Слънце!

Бъдещите експериментатори вероятно ще получат почести за откритието, че музикалните тонове оказват удивително влияние върху развитието на растенията. С издигането на тази „ненаучна" идея ние завършваме настоящата глава, но ще продължаваме да напомняме на търпеливия читател за някои неща, които древните са знаели, а съвременните учени само си мислят, че знаят.

„Станалото тук, в този наш град Саис, беше записвано в свещените ни писания в продъл­жение на период от 8000 години".

Платон, „Тимей"

„Египтяните твърдят, че от времето на царстването на Херакъл до царстването на Амазис са изминали 17 000 години."

Херодот, кн. 11, гл. 43

„Ще могат ли богословите да извлекат свет­лина от чистата първобитна вяра, която из­лъчват египетските йероглифи, за да осветят безсмъртието на душата? Няма ли да благово­лят историците да обърнат внимание на пър­воизточника на всички изкуства и науки в Египет, покрил хиляди години преди пелазгите островите и носовете на Архипелага със своите крепости и храмове?"

Глидон

Как е достигнал Египет до своите познания? Кога е настъпила зората на онази цивилизация, за удивителното съвършенство на която говорят парченцата от реликви, доставяни ни от археоло­зите? Уви! Устата на Мемнон мълчи и вече не дава оракулски отговори, а лишеният от реч Сфинкс е станал още по-загадъчен в своето безмълвие, отколкото по времето на Едип.