Книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени

В своя труд „Първите следи на човека в Европа" Албрехт Мюлер предлага в качеството на образно-описателно име на века, в който живеем, названието „век на хартията", смятайки я за най-доброто изобретение на нашето време. Не можем да се съгласим с учения професор. Според нас бъдещите поколения ще нарекат XIX век в най-добрия случай век на жълтата мед, а в най-лошия - век на албатата (медноцинконикеловата сплав) и на оройдата (златистата сплав на медта и цинка).

Мисълта на нашия коментатор и критик по отношение на учеността на древните е ограничена и се върти единствено около екзотеризма на храмовете; взорът му или не желае, или не е способен да проникне в .тържествените вътрешни покои на древ­ния храм, в който йерофантът е давал наставления на неофита. Всеки изследовател е длъжен да разглежда публичното богослу­жение в истинското му значение. Нито един мъдрец на древността не е учел, че човекът е цар на цялото творение и че звездното небе и майката-земя са били сътворени само за него. Който се съмнява в това, може да се обърне към „Магичните и философ­ските наставления на Зороастър", където ще намери следното потвърждение:

„Не насочвай ума си към обширните хоризонти на Земята,

Защото дървото на истината не расте на Земята.

Не измервай просторите на Слънцето,

Защото то се носи по волята на Отеца не заради теб.

И неравномерното движение на Луната забрави,

Защото тя във вечно движение е по необходимост.

А звездното шествие не е създадено заради теб.”

Твърде странно учение, за да изхожда то от онези, които е прието да бъдат смятани за почитатели и поклонници на Слън­цето, Луната и звездите (като на богове). Тъй като величестве­ната дълбочина на наставленията на маговете се намира извън пределите на достижимостта на съвременната материалистич-на мисъл, халдейските философи заедно с невежите маси сега са обвинявани в сабианизъм и слънцепоклонничество.

Съществува огромна разлика между учението, преподавано на онези, които са били достойни за него, и държавната религия. Маговете са обвинявани в различни суеверия, но ето какво казва „Халдейският оракул":

„На волния полет на птиците не вярвай — няма истина в него. Както я няма и във вътрешностите на разсечената жертва. Това са само залъгалки, развъдник на користни лъжи; Бягай от тях, ако искаш да откриеш вратите към рая на благочестието, Където добродетелта, мъдростта и справедливостта живеят заедно.

„Ясно е, че не са суеверни онези, които предпазват хората от „користната лъжа"; те не могат да бъдат обвинявани в суеверие и ако са извършили действия, които изглеждат необикновени и вълшебни, тогава кой може логично да отхвърли предположени­ето, че те са притежавали знания по натурфилософия и психология в степен, непозната за нашите учени?

Имало ли е нещо, което те да не са знаели? Твърдо установен факт е, че истинският меридиан на земята е бил правилно установен, преди да бъде построена първата пирамида. Те са имали часовници и циферблати за измерване на времето; техният кубит е бил установена мерна единица, равняваща се на 1,707 фута (по английската система); според Херодот те са имали и мерна единица за тегло; в качеството на пари са пускали в оборот златни и сребърни монети и пръстени, ценени в зависимост от теглото им. От най-древни времена те са използвали десетичната и дванайсетичната система на изчисления и добре са познавали алгебрата. „Как иначе биха могли - казва един известен автор -да боравят с такива огромни механични сили, ако не са познавали в детайли философията на това, което ние наричаме механика?"

„В Помпей - разказва Уендъл Филипс - е била намерена стая, пълна с изделия от стъкла. В нея е имало разнообразни видове стъкло: матово, за прозорци, кристал и разнообразно цветно стъкло. На католическите свещеници, появили се в Китай преди 200 години, била показана стъклена чаша, прозрачна и безцветна, която била напълнена с течност, изглеждаща безцветна като вода. След като налели течността в друга чаша и погледнали през нея, тя изглеждала като пълна с рибки. После течността била изливана от чашата и отново повтаряли опита, и тя отново изглеждала напълнена с рибки. В Рим показвали парче прозрачно стъкло, което излагали на светлина, за да покажат, че в него няма нищо скрито, но в центъра на това стъкло е имало капка цветно стъкло във вид на патица, голяма колкото грахово зърно, която дори с най-миниатюрна четка не би могла да се изрисува по-добре. Очевидно тази капка от течно стъкло е била излята, тъй като никъде нямало следи от съединение. Това трябва да бъде напра­вено с нагряване, по-голямо отколкото при процеса на обгаряне на стъкло, тъй като този процес води до появата на пукнатини". Във връзка с изумителното им изкуство да имитират скъпоценни камъни, лекторът споменава „знаменитата ваза в Генуезката катедрала", за която дълги векове се смятало, че е направена от „монолитен изумруд". „Римокатолическата легенда разказва, че тя е била една от онези скъпоценности, които Савската царица е поднесла на Соломон, и че това е чашата, от която Спасителят е пил по време на Тайната вечеря." Много по-късно било разкрито, че това не е изумруд, а имитация. И когато Наполеон донесъл въпросната ваза в Париж и я дал за изследване в Института, учените били принудени да признаят, че това не е камък, но от какво е направена, те не могли да кажат.

По-нататък, говорейки за изкуството на кования метал, съ­щият лектор казва, че „когато англичаните разграбили Летния дворец на китайския император, европейските художници се изумили при вида на изкусно изработените метални съдове от различен род, значително превъзхождащи прехваленото изкуство на европейските майстори". Представители на африкански пле­мена са давали на европейските пътешественици бръсначи, които били по-добри от онези, които последните притежавали. „Джордж Томпсън ми разказа - допълва той, - че е виждал как един човек в Калкута подхвърлил във въздуха парче коприна, а друг го разрязал на парчета със сабя от местна стомана." Той завършва със сполучливата забележка, че „стоманата е най-ве­ликият триумф на древната металургия, а металургията е венец на химията". Освен това древните египтяни и семитите са добивали злато и са го обработвали с голямо майсторство. Медта, оловото и желязото са били намирани в изобилие около Червено море.

В лекция, прочетена през 1873 г. на тема „Пещерните хора на Девонир", У. Пенджели, основавайки се върху данните на някои египтолози, твърди, че първото желязо, използвано от египтяните, е било метеоритно, тъй като в най-древния документ, в който се споменава за този метал, той е наречен „камък от небето". Това навежда на мисълта, че единственото желязо, използвано в древността, е било метеоритното желязо. Така е могло да бъде в началото на периода, обхванат от нашите сегашни геоложки изследвания, но докато не бъдем в състояние макар и с прибли­зителна точност да изчислим възрастта на откриваните от нас останки от древността, кой може да каже със сигурност, че не правим грешка от порядъка на неколкостотин хиляди години? Погрешното мнение, че древните халдеи и египтяни не са позна­вали рудодобива и металургията, вече е частично опровергано от откритията на полковник Ховърд Вайс. Освен това Омир и свещените писания споменават за много скъпоценни камъни, които могат да бъдат намерени в шахтите на голяма дълбочина. Установено ли е от учените точното време, когато човечеството за първи път е започнало да строи шахти? Според доктор А. П. Хемлин в Индия майсторството на ковачите на злато и на шлифовачите на елмази е било практикувано „от незапомнени времена". Знаели ли са египтяните от най-древните епохи как се е калявала стоманата, или са владеели друг, по-ефективен метод в сравнение с днешното изсичане на скулптури от камък — това остава загадка за археолозите. Как иначе биха могли те да създадат такава художествена резба върху камък и такива скул­птурни произведения, каквито сега откриваме у тях? Нека кри­тиците изберат което и да е от двете, по тяхно желание. Египтя­ните са използвали много изкусно закаляване или някакво друго средство за резба по сиенит, гранит, базалт, което, в последния случай, трябва да бъде отнесено към дългия списък на загубените изкуства.

Професор Албрехт Мюлер казва: „Въвеждането в употреба на бронзови изделия в Европа може да бъде приписано на великата раса на пришълците от Азия преди около 6000 години; пришъл­ците се наричали арии или арийци... Цивилизацията на Изтока е изпреварила цивилизацията на Запада с много векове... Същест­вуват много доказателства, че в самото начало вече е съществу­вала култура на високо ниво. Бронзът все още бил употребяван, но също се е употребявало и желязото. Грънчарските изделия не само били обработвани, но и изпичани. За първи път се срещат изделия от стъкло, злато и сребро. В самотните планински местности е открит обгар върху метала и остатъци от пещи за обработка на метал... Понякога това обгаряне върху металите се представя като резултат от вулканична дейност, но то се среща в места, където никога не е имало вулкани". Най-релефно обаче изкуството на този удивителен народ се проявява в умението да се изготвят мумии. Никой, освен онзи, който специално е изуча­вал този процес, не е в състояние на оцени какво умение, търпение и знание са били необходими за извършването на този побеждаващ времето труд, продължавал понякога по няколко месеца. Изисквало се е познаване и на химията, и на металурги­ята. Мумиите, ако са стояли само в сухия климат на Египет, изглеждат практически напълно запазени. И дори ако ги преместат след покоя им от няколко хиляди години, те не проявяват признаци на изменения. „Тялото - разказва анонимен писател -е било напълвано с мира, касия и други ароматични смоли и след това са го напоявали със сода... После се пристъпвало към удивително изкусното бинтоване на тялото, извършвано толкова майсторски, че сега специалистите по професионално поставяне на превръзки се възхищават от неговото превъзходство". А доктор Гландвил допълва: „Няма нито една форма на поставяне на превръзки в съвременната хирургия, която да не е открита в бинтоването на египетските мумии. Намират ленти от платно без нито едно съединение (закрепване, зашиване, шев), с дължина 1000 ярда". Роселини в труда на Кенрик „Древният Египет" дава подобно свидетелство за удивителното разнообразие и изкуство­то, с което били налагани бинтовете върху мъртвото тяло. Изглежда не е имало счупване в човешкото тяло, което лекарят свещенослужител от онези далечни времена да не е могъл да излекува успешно.

, Кой не помни вълнението, предизвикано преди някакви си двадесет и пет години от откриването на анестезията? Азотният окис (развеселявящият газ), серните и хлорните етери, хлоро­формът, „газът на смеха" и различни други техни комбинации бяха приветствани от страдащата част на човечеството като небесно благословение. Както обикновено става в такива случаи, вместо горкият доктор Уелс (техният истински откривател през 1844 г.), господата Мортън и Джексън пожънаха лаврите и изгодите през 1846 г. Обезболяващите средства бяха провъзгла­сени за „най-великото откритие, което някога е било правено". И макар широкото медицинско приложение на серния етер на знаменитите Мортън и Джексън, хлороформът на сър Джеймс и И. Симпсън и азотният упойващ газ на Колтън (въведен в употреба през 1843 г.) да е било временно забавено вследствие на редица фатални случаи, все пак последното обстоятелство не е попречило сега тези джентълмени да бъдат смятани за благодетели на обществото. Наистина, техните успешно упоени паци­енти понякога не се събуждат повече, но какво значение има това, когато други получават облекчение от болките? Лекарите ни уверяват, че сега има много малка вероятност за нещастни случаи. Това е така може би защото благодетелните анестезиращи средства са прилагани в толкова малки дози, че половината от времето не успяват да окажат своето въздействие, парализи­райки движенията на страдащия пациент за съвсем кратко време, през което той изпитва също толкова остра болка, колкото и в обикновените случаи. Широко погледнато обаче хлороформът и „развеселяващият" газ са благотворни открития. Но дали това са първите обезболяващи средства, съществували в историята? Диаскорид говори за Мемфиския камък и го описва като малко камъче, кръгло, полирано и искрящо. Надробено на прах и приложено във вид на мас към частта от тялото, която хирургът възнамерява да лекува със скалпел или с огън, то я предпазвало от болка. В същото време това средство било напълно безопасно за организма на пациента (напълно запазващ съзнание по време на операцията) и действало само докато било в допир с лекува­ната част от тялото. Ако това средство бъде прието вътрешно, смесено с вода или вино, всякакво чувство на страдание от болката напълно изчезва. Плиний дава пълното му описание в трудовете си.

Брамините също от незапомнени времена са притежавали безценни тайни. Вдовиците, готови на саможертва чрез самоизгаряне, наричано „сахамарания", въобще не се страхували от болката, защото съществувало средство, което позволявало тяло­то да изгори, без да почувства болка. След като жената на покойния се изкъпвала във водите на Ганг с всичките си дрехи, тя била разтривана с топено масло от биволско мляко и с етерни маста от свещени растения, които притежавали магичен анестезиращ ефект. С тяхна помощ тя се разделяла безболезнено с тялото си. След като обикаляла три пъти огненото си ложе и се сбогувала с всички, тя била хвърляна върху мъртвото тяло на мъжа й и така напускала този свят, без нито за миг да изпита страдание. Един мисионер, очевидец на няколко такива церемо­нии, разказва: „Върху кладата изливат полутечно масло от биволско мляко, то моментално се запалва и „упоената вдовица" бързо умира от задушаване, още преди пламъкът да е достигнал тялото й".

Всъщност нищо подобно не се случва, ако свещената церемо­ния се провежда строго по древните правила. Вдовиците никога не се упояват в смисъла, в който ние сме свикнали да разбираме това. Приемат се само предпазни мерки срещу физическите мъки, т.е. срещу страшната агония на изгарянето. Съзнанието на жената остава ясно, както винаги (и дори още по-ясно). Тя силно вярва в обещания й бъдещ живот и целият й ум е съсредоточен върху съзерцанието на приближаващото се блаженство на „сво­бодата", което тя скоро ще постигне. Обикновено тя умира с усмивката на небесно блаженство върху лицето си. И ако на някой му предстои страдание в часа на възмездието, това не е тя, набожно предана на вярата си, а коварният брамин, който много добре знае, че такъв жесток обряд никога не е бил предписан. Колкото до жертвата, след като е изгоряла, тя става дух с трансцендентна чистота и се канонизира посмъртно.

Египет е родина и люлка на химията. Кенрик доказва, че коренът на думата кеми (или кем) влиза в названието на тази страна (Псалми СV, 27). Химията на боите несъмнено е била добре известна на нейните художници. Фактите са си факти. Къде на друго място можем да намерим такива майстори, способни да украсят стените с подобни неизбледняващи бои? Векове след като нашите пигмейски здания се превърнат в прах, а съвременните градове заприличат на безформени купища от тухли със забра­вени имена - залите на Карнак и Луксор ще продължават да стоят и прекрасната им фрескова живопис несъмнено ще бъде толкова свежа след 4000 години, колкото свежа е тя сега и колкото свежа , е била преди 4000 години. „Балсамирането и фресковата живопис - казва нашият автор - не са били случайни открития на египтяните, а са възникнали вследствие на изследвания и умозаключения, подобно на всеки от изводите на Фарадей."

Съвременните италианци се хвалят с етруските си вази и живопис; декоративните рисунки на гръцките вази предизвикват възхищението на всички любители на древността и са приписвани на гърците, докато в действителност „те са само копия на египетските вази". Изобразените върху тях фигури могат да бъдат видени върху стените на гробници от времето на Аменоф I, т.е. от един период, когато Гърция дори още не е съществувала.

Има ли в наше време нещо достойно за сравнение с изсечените в скалите храмове на Ипсамбул в Долна Нубия? Там могат да бъдат видени седящи фигури високи седемдесет фута, изсечени в скалата. Торсът на статуята на Рамзес II в Тива е с размер 60 фута в раменете (и пропорционално на другите места). Сравнени с тази титанична фигура, нашите скулптори изглеждат като пигмеи. Египтяните са познавали желязото значително по-рано от построяването на първата пирамида; според Бунзен те са го произвеждали преди повече от 20 000 години. Доказателството за това е лежало скрито в пирамидата на Хеопс в продължение на много хилядолетия, докато полковник Хауърд Вайс не го е намерил във видна парче желязо в едно от съединенията (между блоковете), където очевидно е било поставено при започването строежа на пирамидата. Египтолозите привеждат много данни, че хората от доисторическите времена са били добре запознати с металургията. „И до днес ние намираме на Синай големи купчини шлака и обгаряния от разтопяване." Металургията и химията, практикувани през онези дни, са били не по-малко известни от алхимията и са формирали основата на доисторическата магия. Освен това Мойсей е доказал знанията си по алхимична химия, като превърнал златния телец в пр'ах, който след това изсипал над водите.

Ако се обърнем сега към мореходството, ще бъдем в състояние да докажем, основавайки се върху достоверни източници, че Нехо П е сформирал в Червено море флота и я изпратил с някаква изследователска задача. Тази флота отсъствала повече от две години и вместо да се върне както обикновено през Вабел-Мандел, тя дошла обратно през Гибралтарския пролив. Херодот не е преувеличавал, когато е приписвал на египтяните подобни мореходни постижения. Според неговите думи, те „разпространили слух, че при връщането им вкъщи са видели слънцето да изгрява от дясната им страна - нещо, което според мен е малко вероятно".

„И все пак - продължава авторът на горепосочената статия - това невероятно твърдение се оказа неопровержимо вярно, което разбира всеки, който е пътувал по морето, заобикаляйки носа Добра надежда. По такъв начин е доказано, че хората от най-дълбока древност са извършили подвиг, който след много векове е бил приписан на Колумб. Казват, че по пътя си те само два пъти са хвърляли котва; те засяли царевица, ожънали я и с триумф се върнали назад през Херкулесовите стълбове и по-на-татък по Средиземно море." „Гърците, като млад народ в позна­нията си - добавя той, - разтръбили из целия свят за своите постижения и призовавали света да се възхищава на техните способности. Побелелият от мъдрост древен Египет обаче е бил толкова изпълнен със съзнание за достиженията си, че не се стремял да предизвика възхищение и се впечатлявал от мнението на лекомислените гърци не повече, отколкото ние се стараем да създадем добро впечатление у островитяните от Фиджи."

„О, Солон, Солон - казал най-старият египетски жрец на този мъдрец. - Вие, гърците, сте все още като деца; вие нямате установени от древността разбирания, нямате науки, издържали изпитанието на времето!" И наистина великият Солон бил много учуден, когато жреците на Египет му обяснили, че много богове и богини от гръцкия Пантеон са всъщност замаскирани египетски богове. Зонарес е бил напълно прав, казвайки: „Всичко това е дошло от Халдея в Египет, а оттам при гърците".

Сър Дейвид Брустър дава блестящо описание на някои авто­матични устройства и XVIII век се гордее с тези шедьоври на изкуството на механиката (например с „флейтиста на Бокансон"). Оскъдната информация, която успяхме да съберем по тези въпроси от свидетелствата на древните автори, потвърди нашето убеждение, че учените механици от епохата на Архимед (и дори онези, които са живели значително по-рано от великия сиракузец) въобще не са били по-невежи или по-малко изобретателни от нашите съвременни конструктори. Архитас (роден в Тарентум, Италия), който бил наставник на Платон и станал много известен с математическите си постижения и с необикновените си открития , по практическа механика,.е създал дървен гълъб. Изглежда това е бил изключително хитроумен механизъм, тъй като е летял, пляскал с крила и значително време се държал във въздуха. Този талантлив човек, живял 400 години преди новата ера, освен дървен гълъб е изобретил и винта, подемния кран и различни хидравлични машини.

В Египет са изстисквали собствено грозде и са правели вино.

В това няма нищо забележително, но там също така са правели бира, при това в големи количества - това продължава да се твърди от нашите египтолози. Ръкописът на Еберс доказва по безспорен начин, че египтяните са употребявали бира 2000 години преди Христа. Тяхната бира изглежда е била силна и превъзход­на, както и всичко, което те са правели. В Египет са изработвали стъкло от всички видове. Върху много египетски изображения ние намираме изрисувани бутилки и сцени на обработка (надуване с тръба) на стъкло; при археологични изследвания са откривани изделия от стъкло, които изглежда някога са били много красиви. Сър Гарднър Уилкинсън казва, че египтяните са рязали, изстьргвали и гравирали стъкло и са владеели изкуството да вкарват злато между две стъклени повърхности. Те са правели и съвър­шени стъклени имитации на перлата, изумруда и другите скъпо­ценни камъни.