Книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени

Гореспоменатият Тод Томпсън привежда няколко забележи­телни случая на такъв забавен живот. Между другото той споме­нава за някой си Френсис Навил, нормандски дворянин, който умирал мнимо два пъти и два пъти бил погребван. Но всеки път, когато ковчегът с тялото бил спускан в гроба, той се съживявал. През XVII век лейди Расъл (както изглеждало) умряла и вече се канели да я погребат, когато камбаната зазвъняла с погребален звън; тогава тя се повдигнала в ковчега и, седейки, възкликнала: „Време е да се отива на църква". Даймерброуз споменава за един селянин, който в продължение на три дни не давал никакви признаци на живот, но когато го сложили в ковчег до гроба, той се съживил и живял още много години. През 1836 г. в Брюксел уважаем гражданин изпаднал в дълбока летаргия- в неделя сут­ринта. В понеделник, когато слугите му се готвели да заковат капака на ковчега, той заел седяща поза, разтъркал очите си и поискал кафе и вестник.

За такива случаи на привидна смърт пресата съобщава доста често. Сега, когато пишем тези редове (април 1877 г.), в нюйор­кския вестник „Таймс" откриваме следното съобщение: „Актри­сата Ен Гудейл починала преди три седмици. Довчера тя още не била погребана. Трупът бил топъл и мек, чертите нежни и подвижни, както приживе. Прегледали я няколко лекари и признали, че тя трябва да бъде наблюдавана денонощно. Бедната лейди очевидно се намира в транс, но дали й е писано да се събуди, е трудно да се каже".

Науката разглежда човека като съвкупност от атоми, временно обединени от тайнствена сила, наречена принцип на живота. За материалиста единствената разлика между живото и мъртвото тяло се състои в това, че в единия случай тази сила е активна, а в другия - латентна. Когато тя е изгаснала или е станала окончателно латентна, молекулите се подчиняват на по-силно притегляне, което ги дърпа настрани и ги разсейва в пространс­твото.

Това разсейване трябва да е смъртта, ако такова нещо (като смъртта) изобщо е възможно, въпреки че същите молекули проявяват след това интензивна жизнена енергия. Ако смъртта е само спиране на хранещата се, движеща се и мислеща машина, как тогава смъртта може да бъде действителна, а не относителна дотогава, докато машината не бъде разрушена и разсеяна окон­чателно? Дотогава, докато някакви части все още се съединяват помежду си, центростремителните жизнени сили могат да прео­долеят разсейващите центробежни сили. Елифас Леви казва: „Изменението е свидетелство за движението, а движението раз­крива присъствие на живот. Тялото не би се разлагало, ако не е мъртво; всички съставящи го молекули са живи и се стремят да се отделят. И нима вие мислите, че духът се отделя пръв, за да не съществува повече? Че мисълта и любовта могат да умрат, когато по-грубите форми на материята не умират? Ако това изменение трябва да се нарича смърт, тогава ние умираме и се раждаме всеки ден, защото всеки ден нашите форми се подлагат на изменения".

Кабалистите казват, че човек не е мъртъв, когато тялото му е погребано. Смъртта никога не е внезапна, защото, както ни учи Хермес, нищо в природата не се извършва чрез насилствени преобразувания. Всичко става постепенно, тъй като се изисква дълго време и поетапно развитие, з?, да се получи човешко същество; по съшия начин на нишката на живота й е необходимо много време, за да отстрани напълно жизнеността от своето тяло.

„Смъртта може да бъде абсолютен край на съществуването не повече, отколкото раждането - начало на действителното същес­твуване. Раждането доказва предсъществуването на съществото, а смъртта доказва безсмъртието" - казва същият френски кабалист.

Образованите християни, безусловно вярващи във възкреся­ването на дъщерята на Ярус, управителя на синагогата, и в други библейски чудеса (които се възмущават, когато ги наричат суеверни), в същото време се отнасят с презрителен скептицизъм ^; към такива разкази, като например свидетелството на Аполоний Тиански за това как той възкресил девойка; на Диоген Лаертски, който споменава за жена, възкресена от Емпедокъл, се оказва не по-голямо уважение, а името на езическия тавматург в очите на християните вече не е нищо друго, освен синоним на лъжец. Нашите учени в това отношение са с едно ниво над християните: те обхващат всички библейски пророци и апостоли, а също и езическите чудотворци, и ги разделят само на две категории -глупаци и лъжци.

Християните и материалистите все пак с много малко усилие от тяхна страна биха могли да се покажат едновременно като справедливи и логични. За да извършат такова чудо, те трябва само да се съгласят да разбират това, което четат, и да подлагат прочетеното на критика без предвзети мнения и с правилно осъждане. Нека погледнем, доколко това е възможно. Да оставим настрана неправдоподобната измислица за Лазар и да изберем следните два случая: на дъщерята на управителя, възкресена от Исус, и на коринтянската булка, съживена от Аполоний. В първия случай, без да обръща внимание на многозначителните думи на Исус - „тя не е мъртва, а спи", духовенството принуждава своя бог да стане нарушител на собствения си закон и да подарява на един това, което отказва на друг, нямайки предвид нищо по-добро от сътворяването на безполезно чудо. Във втория случай, въпреки че думите на биографа Аполоний са толкова точни и ясни, че не дават ни най-малък повод за неправилно тълкувание - то обви­нява Филострат в предумишлена лъжа. Кой би могъл да бъде по-честен от него и дали можем да го обвиним в лъжа, когато, описвайки сцената на възкресяването на младата девойка от Тианския Мъдрец, която се извършвала в присъствието на много хора - биографът уточнява: „момичето изглеждаше като умряло". С други думи той умело подсказва, че това е бил случай на временно забавени жизнени функции, след което веднага добавя: „Тъй като върху девойката валеше силен дъжд, докато я носеха към погребалния огън с лице, обърнато нагоре, това също е събудило нейните чувства". Нима тези думи не доказват ясно, че в това възкресяване Филострат не вижда никакво чудо? Не илюстрира ли въпросният случай по-скоро голямата ученост и изкуство на Аполоний, който (подобно на Асклепий) е притежа­вал способността с един поглед да разбере дали смъртта е истинска, или привидна?

Възкресяването (след като душата и духът са се отделили напълно от тялото и последната електрическа нишка на връзката между тях е прекъсната) е толкова невъзможно, колкото е невъзможно развъплътилата се веднъж душа да бъде въплътена отново на земята по някакъв друг път, освен по описания в предишните глави. „Листото, откъснало се веднъж от клона, вече не може да се прикрепи отново към него - казва Елифас Леви. -Гъсеницата се превръща в пеперуда, но пеперудата повече не може да се върне в предишната си обвивка. Природата затваря вратите си за всички, които минават, и тласка живота напред. Формите отминават, мисленето остава и не си спомня за това, което вече е изчерпало."

Защо трябва да се мисли, че Асклепий и Аполоний са прите­жавали особени способности, позволяващи им да разбират дали човекът е действително мъртъв? Притежават ли такова знание съремените медицински школи, за да го предават на своите ученици? Нека техните авторитети отговорят на този въпрос. Тези случаи на възкресяване, извършени от Исус и Аполоний, са толкова добре засвидетелствани от много "хора, че изглеждат безспорно достоверни. Независимо дали животът в единия и другия случай е бил само временно забавен, или не, същественото остава това, че благодарение на някаква особена сила, присъща за двамата чудотворци, те успели мигновено да върнат живота на тези мними мъртъвци.

Изглежда именно защото съвременните лекари все още не са открили тайната, която несъмнено е била известна на древните теурзи, те отричат такава възможност?

Доколкото психологията сега е пренебрегвана и (по признанието на най-честните й изследователи) се намира в странно състояние на хаос, малко вероятно е нашите съвременни учени скоро да преоткрият забравените познания на древните.

В древността, когато пророците не са били възприемани като шарлатани, а тавматурзите като лъжци, са съществували учебни заведения, в които са били преподавани пророкуване и окултни науки въобще. В хрониките Самуил е споменаван като глава на такова учреждение в Рамах, а Елисей - в Йерихон. Тези школи на хазимите се славели из цялата страна. Халел имал редовна академия и е добре известно, че Сократ е изпратил няколко свои ученици да изучават мантиката (изкуството). Изучаването на магията, или мъдростта, включвало всички отрасли на науката и физиологията в техните екзотерични и езотерични изложения, а изучаването на алхимията е било общо, доколкото тя е била едновременно физическа и духовна наука. Защо тогава да се съмняваме или учудваме, че древните, които са изучавали при­родата в нейния двойствен аспект, са направили открития, които за нашите съвременни физици, изследващи само мъртвата буква на природата, са затворена книга?

Следователно обсъжданият от нас въпрос не се състои в това, може ли да бъде възкресено мъртвото тяло (защото да се доказва такава възможност би се равнявало на признанието, че чудото е възможно, което е абсурд), а в това, дали медицинските авторитети могат да претендират, че са в състояние да определят точния момент на смъртта. Кабалистите казват, че смъртта настъпва в мига, когато астралното тяло (жизненият принцип и духът) завинаги се разделят с материалното тяло. Усърдният г, лекар, който отрича съществуването на астрално тяло на духа, не допуска съществуването на нищо друго, освен на жизнения принцип, и съди за настъпването на смъртта, когато животът външно изглежда угаснал. Когато сърцето и белите дробове прекратяват своята дейност и се появява трупно вкочанясване (и особено когато започва разлагане), лекарят заявява, че пациентът е мъртъв. Медицинските хроники обаче са пълни с примери за „временно спиране на живота" в резултат на задушаване при удавяния, вдишване на вредни газове или други причини, при които пострадалите повече от 12 часа са били смятани за мъртви.

В някои случаи на сомнамбулизъм са налице всички признаци на смъртта - дишането и пулсът угасват, телесната топлина също, мускулите се втвърдяват, очите стават безжизнени, тялото побледнява. Доста нашумя например случаят с полковник Тауншенд, който се потопил в това състояние в присъствието на трима лекари; след като се убедили, че той наистина е мъртъв, те вече се канели да излязат от стаята, когато полковникът бавно се съживил. Той описал своеобразния си талант, казвайки, че „може да умира по този начин, когато пожелае, и впоследствие с някакво усилие може да се съживява".

В Москва преди няколко години имаше интересен случай на привидна смърт. Жената на богат търговец лежала в каталептично състояние седемнадесет дни, през което време властите нап­равили няколко опита да я погребат, но тъй като тялото не се разлагало, семейството отлагало церемонията, докато накрая (след изтичането на споменатия срок) животът на мнимо умря­лата бил възстановен.

Посочените примери доказват, че дори най-учените медици не са в състояние да определят с точност, кога един човек е мъртъв. Това, което те наричат „спиране на живота", е състоянието, от което човек спонтанно се връща към живот чрез усилие на собствения си дух, който може да бъде подтикнат към такова завръщане от различни причини. При тези случаи астралното тяло се е разделяло с физическото тяло; външните му функции са били прекратени, човекът се намирал в състояние на вцепене­ние, а неговото възкресяване е представлявало .просто излизане от това специфично състояние.

В някои от случаите, които физиолозите биха нарекли „дейс­твителна смърт" (но това в действителност не е така), астралното тяло наистина може да си е отишло; възможно е на някои места да е започнало дори разлагане. Как може да бъде съживен такъв човек? Отговорът е следният: необходимо е вътрешното тяло да бъде накарано насила да се върне във външното тяло и в последното да бъде събудена жизнената дейност. Часовникът е завършил своя ход - той трябва да бъде навит отново. Ако смъртта е пълна, ако органите не само са престанали да функционират, но и са загубили способността да възобновяват функциите си, тогава цялата вселена би трябвало да се задейства, за да съживи трупа - просто трябва да стане чудо. Както обаче посочихме, човек не е мъртъв дори когато тялото му е студено и вкочанено, без пулс и дишане и даже с признаци на разлагане. Той не е мъртъв дори след като е погребан, докато „сребърната нишка" не бъде окончателно разкъсана. Тази степен се достига, когато жизнените органи са се разложили дотолкова, че ако бъдат съживени отново, те няма да бъдат в състояние да изпълняват естествените си функции (когато главната пружина и винтчетата на машината са ръждясали, те ще се разпаднат при първото завъртане на ключа).

Дотогава, докато тази степен не бъде достигната, астралното тяло без всякакво чудо може отново да влезе в напуснатото жилище чрез усилие на собствената си воля или под въздействи­ето на волята на онзи, който познава силите на природата и умее да ги управлява. Искрата не е изгаснала, тя просто е станала латентна - като огъня в кремъка или като топлината в студеното желязо.

В случаите на дълбоко каталептично ясновидство (постигнати от Дьо Поте и сполучливо описани от покойния професор Уилям Грегъри в неговите „Писма за животинския магнетизъм") духът дотолкова се освобождава от тялото, че вече не може да се върне в него без волево усилие и съдействие от страна на месмеризатора. Хипнотизираният е почти мъртъв - ако бъде оставен на самия себе си, духът му би си отишъл от него завинаги.

Макар че духът не зависи от вцепенилата се физическа обвивка и е освободен наполовина, той все още остава свързан с нея чрез магнетична нишка, която ясновидците описват като тъмна и неясна в сравнение с неописуемата прозрачност на астралната атмосфера, през която те гледат. Плутарх, разказвай­ки за Теспезий, който паднал от голяма височина и лежал три дни като мъртъв, описва неговите преживявания през този период на временна смърт. „Теспезий - разказва той - видял, че се отличава от заобикалящите го умрели... Те били прозрачни и обкръжени от сияние, докато той влачел след себе си тъмно излъчване, сенчеста линия."

Цялото му обстойно и детайлно описание се потвърждава от ясновидци от всички времена и (доколкото свидетелствата от този род могат да бъдат приети) то е много важно.

Кабалистите, както посочва Елифас Леви в своите трудове, твърдят, че „когато човек заспива последния си сън, той (преди да придобие съзнание на онзи свят) вижда нещо като съновиде­ние. В зависимост от това, какво е вярвал приживе, той вижда прекрасно видение или ужасен кошмар, рая или ада. Ето защо често се случва така, че изплашената душа страстно се устремява назад към земния живот, който току-що е напуснала. Затова някои лица, които не са били истински мъртви (т.е. такива, които, бидейки оставени на спокойствие, си отиват от нашия свят спокойно и завинаги в състояние на безсъзнателна летаргия), ако бъдат погребани твърде бързо, отново се съживяват в гроба.

Във връзка с това читателят може би ще си спомни добре известния случай с един старец, който в завещанието си разпо­редил да бъдат дадени щедри подаръци на осиротелите му племенници. Преди самата си смърт той връчил завещанието на богатия си син и поискал волята му да бъде точно изпълнена. Той бил мъртъв вече от няколко часа, когато впоследствие синът му, оказвайки се насаме с трупа, го скъсал и изгорил. Очевидно сцената на тази възмутителна постъпка толкова силно подейст­вала на витаещия дух, че той се върнал в тялото, и старецът, повдигайки се от смъртното си ложе, произнесъл яростно прок­лятие към обхванатия от ужас негодник, след което паднал обратно в ковчега и умрял - този път завинаги. Дион Буциколт е заимствал този случай и го е пресъздал в епизода от своята впечатляваща драма „Лудвиг XI", в който Чарлз Кин впечатлявал публиката в ролята на френския монарх, който за миг се съживява и хваща короната в момента, когато към нея се приближава принцът-наследник.

Елифас Леви казва, че съживяването не е невъзможно, докато жизненият организъм не е разрушен и астралната душа не е отишла прекалено далече. „Природата — казва той — нищо не върши с резки скокове и смъртта е предшествана от състояние, наподобяващо летаргия. Това е някакво вцепенение, което може да бъде преодоляно чрез силно потресение или с помощта на магнетизма на могъща воля." Именно така той обяснява възкръсването на мъртвеца, когото хвърлили върху костите на Елисей. Той обяснява, че в този момент душата е витаела около тялото, според преданието в това време погребалната процесия била нападната от разбойници. Уплахата на участниците в процесията се предала по симпатическа връзка на душата на умрелия, която била обхваната от ужас при мисълта, че разбойниците ще осквернят напуснатото тяло, и тя „насила влязла в него, повдиг­нала го и го спасила". Тези, които вярват, че душата продължава да живее след смъртта на тялото, ще видят в дадения случай чиста проява на този закон на природата. Да се разказва обаче подобен случай на материалист (колкото и достоверно да е регистриран), е напразен труд; а богословът, който навсякъде в природата търси особена проява на Провидението, ще го причисли към чудото. Елифас Леви пояснява: „Това възкресение те си обяснили с допира на Елисей и оттогава започнало поклонение на неговите останки".

Валфур Стюарт е прав - учените „нищо или почти нищо не знаят за елементарната структура и свойствата на материята, както органична, така и неорганична".

Сега ние имаме толкова здрава основа, че можем да направим още една крачка напред. Именно това знание и власт над окултните сили на природата (включително и над жизнената сила) позволяват на факира да оставя временно своето тяло и отново да се връща в него; те са дали възможност на Исус, Аполоний и Елисей да възкресят няколко души и са позволявали на йерофантите от древността да съживяват статуи и да ги карат да действат и говорят като живи хора. Това е същото знание и власт, които са дали възможност на Парацелз да сътвори хомункул; на Арон - да превърне жезъла си в змия или покрита с пъпки клонка; на Мойсей - да покрие Египет с жаби и други твари; на египетския теург - да съживи неговата пигмейска Мандрагора, която е имала физически живот, но не е имала душа. Това, че Мойсей при подходящи условия е можел да предизвика появата на огромни влечуги и насекоми, не е по-странно от способността на учените при благоприятни условия да предиз­викват съживяването на малки същества, които те наричат бактерии.

А сега (във връзка с древните чудотворци и пророци) нека разгледаме претенциите на съвременните медиуми. Те твърдят, че са в състояние да възпроизведат всички видове феномени, записани върху страниците както на свещената, така и на светската история. Избирайки сред разнообразието на мнимите чудеса левитацията на предметите и на човешките тела, нека обърнем особено внимание на условията, при които този феномен се осъществява. Историята пази имената на езически теурзи, християнски светци, индийски факири и духовни медиуми, които са извършвали левитация, оставайки да висят във въздуха про­дължително време. Този феномен не е бил ограничен в рамките на една страна или епоха и почти всички владеещи го субекти са били религиозни екстатйци, адепти на магията или (както сега ги наричат) спиритични медиуми.

Фактът, че несъзнателните прояви (манифестациите) на ду­ховни сили и съзнателните действия на висшата магия са били извършвани във всички страни и през всички векове (с участието както на йерофанти, така и на безотговорни медиуми), ние наистина смятаме за толкова твърдо установен, че не виждаме необходимост отново да го доказваме. Когато съвременната раз­вита европейска цивилизация все още се е намирала в хаотично състояние, окултната философия, вече побеляла от вековете, е изучавала способностите на човека по аналогия със способностите на неговия творец. По-късно определени личности, чиито имена завинаги ще останат безсмъртни и начертани върху портала на духовната история на човечеството, са показали чрез личния си пример колко успешно могат да бъдат развити богоподобните сили в микрокосмоса. Описвайки „ученията на Главните Учители от Александрийската школа", професор А. Уайлдър казва: „Плотин е учел, че в душата съществува импулс за връщане, любов, която я влече навътре към нейния извор и център, към вечното добро. Докато човекът, който не разбира, че душата съдържа красотата вътре в себе си, се опитва да създаде чрез уморителни усилия хармония извън себе си, духовният човек се стреми да създава вътрешна красота; той развива тази идея, задълбочавайки се в себе си и като следствие от това изплува нагоре към божествения източник, който струи вътре в него. Безкрайното не може да се познае чрез разсъдъка, а с помощта на една способ­ност, която е по-висша от интелекта. Това става чрез навлизане в състояние, при което личността в известен смисъл престава да бъде ограничено, крайно „аз" и влиза в контакт с божествената същност. Това е ЕКСТАЗЪТ".

За Аполоний, който е твърдял, че вижда „настоящето и бъдещето в чисто огледало", което било следствие от въздържания му и чист начин на живот, професорът говори с твърде красиви метафори: „Това именно е явлението, което може да се нарече духовна фотография. .Душата е като фотокамера, в която фак­тите и събитията от бъдещето, миналото и настоящето са еднакво добре запечатани, а умът просто ги осъзнава. Извън рамките на нашия видим свят всичко пребивава в едно универсално състоя­ние, при което миналото и бъдещето се съдържат в настоящето".

Били ли са тези богоподобни хора „медиуми", за каквито ги представят ортодоксалните спиритисти? В никакъв случай, ако под термина „медиум" разбираме онези „болезнени сензитиви", които се раждат с определени особености на организма и с развитието на своите способности стават все по-достъпни за влиянието на различни духове: чисто човешки, елементарни или елементални. От друга страна, ако разглеждаме личността като медиум, в магнетичната атмосфера на който обитателите на висшите невидими светове могат да се движат, действат и живеят - тогава трябва да признаем, че всеки човек е медиум. Медиумизмът може да бъде: 1) саморазвиващ се; 2) развиващ се под външно влияние; 3) може да остане в латентно състояние през целия живот. Читателят трябва да запомни определението на този термин, защото, ако той не бъде разбран правилно, ще настъпи неизбежно объркване. Медиумизмът може да бъде акти­вен или пасивен, отблъскващ или възприемащ, положителен или отрицателен. Той се измерва с качеството на аурата, която обкръжава личността. Аурата може да бъде плътна, замъглена, зловонна и отровна за чистия дух, привличайки само онези гадни същества, които се чувстват в нея прекрасно (като змиорка в мътни води); но може да бъде и чиста, кристална, прозрачна, опалова като утринна зора. Всичко зависи от нравствеността на медиума.

Около хора като Аполоний, Ямблих, Плотин и Порфирий се е събирала именно такава небесна дружина. Тя е била сформи­рана от силата на техните души в тясно съгласие със собствения им дух, от свръхчовешката нравственост и святост на техния живот; и е била укрепвана чрез чести вътрешни екстатични съзерцания. Чистите духовни влияния са можели да се доближат до такива святи хора. Излъчвайки около себе си атмосфера на божествена благодат, те обръщали злите духове в бягство. Те (злите духове) не само че не можели да съществуват в тяхната чиста аура, но дори не били способни да останат в аурата на обсебените, ако тавматургът задейства своята воля или просто се доближи до тях. Това е МЕДИАТОРСТВО (посредничество), а не медиумизъм. Такива хора са храмове на Живия Бог, но ако този храм бъде осквернен от зла и страстна мисъл или желание, тогава медиаторът попада в сферата на магьосничеството. Вра­тата е отворена, чистите духове си отиват и на тяхно място нахлуват порочните. Това вече е медиаторство на злото; магьос­никът, подобно на светлия маг, формира своя собствена аура и подчинява на своята воля близките му по същност нисши духове.

Медиумизмът обаче, както е разбиран и практикуван в нашия век, е съвсем друго нещо. Обстоятелства, независещи от собст­вената му воля, могат (при раждането или по-късно) да видоиз­менят аурата на човека така, че да се проявят странни физически или ментални, дяволски или ангелски явления. Такъв медиуми­зъм, както и горепосоченото медиаторство, е съществувал на земята от времето на появата на човека върху нея. Медиумизмът в този смисъл означава податливост на слабата смъртна плът към управление и внушение от страна на духове и чужди разуми, вместо от своя собствен безсмъртен дух. Това буквално означава обсебване, готовност да бъдеш обсебен; и медиумите, които се гордеят с това, че са верни роби на своите „ръководители" и с негодувание отхвърлят идеята за „контрол" над техните прояви, не са в състояние аргументирано да отрекат този факт. Медиумизмът е олицетворен в образа на Ева, поддала се на внушенията на Змея; на Пандора, погледнала в забранената кутия и пуснала в света мъката и злото; и на Мария Магдалена, която, бидейки обсебена от „седем бяса", е била спасена в резултат на победо­носната борба на собствения й безсмъртен дух, повлиян от присъствието на свят медиатор - дух, изправил се срещу обсеб­ващите бесове. Този медиумизъм, независимо дали е благотворен или зловреден, винаги е ПАСИВЕН. Щастлив е притежателят на чисто сърце, което несъзнателно (по силата на своята чиста вътрешна природа) отблъсква тъмните духове на злото. Наистина това сърце няма друго оръжие за защита, освен вродената си добродетел и чистота. Практикуваният в наши дни медиумизъм е по-скоро нежелателен дар, отколкото атрибут на Несес.

„Дървото се познава по плодовете му." Наред с пасивните медиуми (с разгръщането на световната история) започнали да се появяват и активни медиатори. Ние ги обозначаваме с този термин поради отсъствието на по-добър. Древните магьосници и прорицатели, както и притежателите на „приятелски духове", са превръщали най-често този дар в професия. Обеах - магьосни­цата от Ен-Доре, така добре описана от Хенри Мор, макар че заколила теле за Савел, не се свеняла да приема подаръци от другите посетители. В този клас попадат и индийските фокусници-заклинатели, които (между другото) са по-малко алчни за възнаграждение от много съвременни медиуми.

Магьосниците и заклинателите на змии в Азия и Африка нерядко използвали своя дар за печелене на пари. Медиаторите и йерофантите обаче не постъпвали така. Буда е бил беден монах и се отказал от бащиния си трон. „Синът Човешки нямаше къде да преклони глава." Неговите избрани ученици нямали в портмонето си „нито злато, нито сребро, нито мед". Аполоний дал половината си състояние на своите роднини, а другата половина раздал на бедните. Ямблих и Плотик се прославили със своята благотворителност и самоотверженост. Факирите и светите странстващи монаси са описани много правдиво от Луи Жаколио. Питагорейците и есеите са смятали, че докосването до пари осквернява ръцете им. Когато на апостолите предлагали пари, за да дават на хората духовни сили, Петър (въпреки че в Библията е изобразен като страхливец и трикратен отстъпник) с негодува­ние отхвърлял това предложение, казвайки: „Твоите пари ще загинат заедно с теб, защото ти мислеше, че дарът Божи може да бъде придобит с пари". Тези хора са били медиатори, ръководени единствено от своя дух или божествена душа; те са изпол­зували помощта на духове само доколкото са вървели заедно по правия път.

Далече сме от мисълта да хвърляме сянка върху медиумите или да ги петним несправедливо. Тревожени от различни видове разуми (същности) и потискани от тяхното мощно въздействие (от което слабата им и нервна натура не може да се освободи), те стигат до болезнено състояние, което накрая става хронично. Тези „влияния" им пречат да се занимават с каквато и да е друга дейност - ментално и физически те стават непригодни за други занимания. Кой би могъл да ги обвини в това, че бидейки доведени до крайност, те са принудени да превръщат медиумизма в професия? Редица неотдавнашни събития показаха съвсем ясно, че едва ли може да им се завижда за такова призвание! Нашите критики никога не са били насочвани към истинските, действи­телни медиуми, а единствено към техните покровители - спиритистите.

Веднъж Плотин бил поканен на богослужение в един храм, за да се поклони на боговете, но той гордо отговорил: „Те (духовете) трябва да дойдат при мен". Ямблих твърдял и доказвал със собствения си пример, че нашата душа може да постигне общу­ване с височайши разуми „с по-висше естество от нас самите" и внимателно прогонвал по време на теургичните си церемонии²⁷ всеки нисш дух или зъл демон, показвайки на учениците си как да ги разпознават. Според събраните от професор Уайлдър данни, Прокъл, „който преработил цялата теософия и теургия на пред­шествениците си в стройна система, вярвал (подобно на Ямб­лих) във възможността за притежаване на божествена сила, която може чрез преодоляване на земния живот да превърне човека в частица от Божественото. Той дори е учел, че съществува тайна парола, която пренася човека от едно ниво на духовните същества към друго, все по-нагоре и по-нагоре, докато не бъде достигната абсолютната божественост". Аполоний се отнасял презрително към магьосниците и към „обикновените" предсказатели; той твърдял, че именно неговият „твърде умерен (въздържан) начин на живот е факторът, който е изострил сетивата му, а също и други способности, благодарение на които са могли да се осъщес­твяват най-велики и забележителни явления". Исус е казвал, че човек е господар на някои природни сили - по негова заповед земните и елементарните духове са бягали от своите временни обиталища; именно с такава власт е разполагал и Аполоний, много магове от Братството на есеите, както и юдеите от планината Кармел.

Несъмнено са съществували сериозни причини, поради които древните са преследвали некултивираните (неразвитите от оп­ределена школа) медиуми. Иначе защо по времето на Мойсей и Давид, от една страна, пророкуването, предсказанията, гаданията и астрологията са били поощрявани и дори са съществували школи, в които подобни естествени дарования са били укрепвани и развивани, а от друга - вещиците и онези, които гадаели с помощта на духове, са били предавани на смърт? Дори по времето на Христос преследваните медиуми са били изгонвани в безлюдни места извън градските стени. От какво е било продиктувано това на пръв поглед несправедливо отношение? Защо съдба на физи­ческите медиуми от онази епоха е ставало изгнанието и преслед­ването, а цели общини от тавматурзи (подобно на Есеите) били не само търпени, но дори се ползвали с уважение? Това е ставало така, защото древните (за разлика от нас) са умеели да виждат разликата между човешките и елементалните духове на доброто и злото.

Те са знаели също така, че безразборните и непредпазливи отношения с духовете са носели разрушение за човека и бедствия за общината.

Подобно разбиране за медиумизма може да изглежда ново и неприемливо за много съвременни спиритисти, но именно тази гледна точка, която някога е била поддържана от древните философи, намира потвърждение в опита на човечеството от най-древни времена до наши дни.

Неправилно е да се твърди, че медиумът е развил в себе си някакви сили. Пасивният медиум няма никаква сила. Той преби­вава в някакво особено морално и физическо състояние, което предизвиква излъчване или аура, е чието поле управляващите го (странични) разуми могат да живеят и чрез която те могат да се проявяват. Той е само проводник, посредством когото те проявя­ват своята сила. Тази аура се променя ежедневно, а както се вижда от експериментите на мистър Крукс - дори и ежечасно. Това е външен резултат, предизвикан от вътрешни причини. Нравственото състояние на медиума определя какви духове ще се приближат към него; а духовете, които идват при него, на свой ред влияят върху медиума интелектуално, физически и морално. Развитието на неговия медиумизъм е пропорционално на пасивността му, а опасността, с която то е свързано, нараства пропор­ционално. Когато медиумът се е „развил" напълно (т.е. станал е абсолютно пасивен), неговата собствена астрална душа може да бъде трайно парализирана и дори изместена от тялото, което в този случай бива заето от елементал, или което е още по-лошо -от демонична човешка душа от осмата сфера, която се разпорежда с неговото тяло като със свое собствено. Много често причината за най-нашумелите престъпления трябва да бъде търсена в такива обсебвания.

Доколкото физическият медиумизъм зависи от пасивността, лекарството срещу него е близко до ума - медиумът трябва да престане да бъде пасивен. Духовете никога не управляват хората със силен характер, решили да отразяват от себе си всички външни влияния. Затова пък слабите и слабоволните, които лесно стават техни жертви, те въвличат в порока. Ако тези творящи чудеса елементали и развъплътени дяволи (елементарни) са ангели-хранители, за каквито са смятани през последните три­десет години, защо тогава те не са дали на верните си медиуми поне добро здраве и семейно щастие? Защо ги напускат в най-критичните моменти на изпитания, когато медиумите са обвинявани в лъжа? Общоизвестен е фактът, че най-добрите физически медиуми са или болнави, или притежават склонност към едни-или други ненормални пороци. Защо тогава изцеляващите „духове-ръководители", които карат своите медиуми да играят пред другите ролята на тавматурзи и терапевти, не им дадат дара на доброто здраве и жизнеспособността? Древните тавматурзи и апостоли често (ако не и винаги) са имали добро здраве, техният магнетизъм никога не е носел на пациента каквато и да е физическа или нравствена вреда и тях никога не са ги обвинявали във ВАМПИРИЗЪМ, в който вестникът на спиритистите твърде справедливо обвинява някои медиуми-целители.

Ако приложим гореописания закон на медиумизма и медиа-торството към въпроса за левитацията, от който започнахме тази дискусия, ще стигнем до интересни изводи. Нека си представим, че пред нас се намират медиум и медиатор, като и двамата левитират: първият - по време на спиритичен сеанс, а вторият - в състояние на молитва или екстатично съзерцание. Разликата е в това, че доколкото медиумът е пасивен, той трябва да бъде вдигнат във въздуха; екстатикът обаче, бидейки активен, се издига във въздуха сам. Първият е повдиган от неговите земни духове (който или каквото и да са те), докато вторият се издига със силата на своя собствен устремен дух. Може ли тогава и двамата еднакво да бъдат наричани медиуми?

Могат да ни отговорят, че същите феномени, които са ставали в присъствието на древните светии, се проявяват и сега в присъствието на съвременните медиуми. Това е безспорна истина. Така е било и в дните на Мойсей, защото според нас победата, която той уж удържал над маговете на фараона (описана в „Изход"), е само националистично самохвалство от страна на „избрания народ". Същата сила, която е предизвиквала неговите феномени, е произвеждала и феномените на египетските магове, още повече, че именно те са били първите учители на Мойсей и са му предали своята „мъдрост". В онези дни хората изглежда все пак са разбирали разликата между феномените, които на пръв поглед са изглеждали еднакви. Закрилящото национално божество на евреите (което не е Височайшият Отец), категорично забранява във „Второзаконието" на своя народ „да се учи и изпълнява гадостите на други народи... минаването през огън, гаданието, наблюдаването на времето, заклинаването, занимани­ята с магия и допитването до познати духове, както и некромантията".

Каква е тогава разликата между гореизложените феномени, когато те са демонстрирани от „други народи" и когато са предизвиквани от пророци? Очевидно древните са виждали тук някакво съществено различие и ние узнаваме за него от „Първото послание на Йоан", където е казано: „Не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци дойдоха на земята".

Единственото средство, с което разполагат съвременните спиритисти и медиуми, за да изпитват духовете, са съжденията: 1) по техните действия и речи; 2) по тяхната готовност да се появяват (манифестират); 3) по това, дали преследваната цел оправдава тревоженето на мъртъв. Савел бил на границата на гибелта, когато Самуил го попитал: „Защо ме безпокоеше, вдигайки глас нагоре?" За разлика от този пример, „разумите", които посещават спиритичните сеанси, се появяват при кимване то на всеки безделник, пожелал поне за час да се отърве от скуката.

В броя на в. „Лондонски спиритист" от 14 юли е отпечатана > дълга статия, в която авторът се стреми да докаже, че „вълшебните чудеса на днешните дни, принадлежащи на така наречения съвременен спиритизъм, са идентични по характер с чудесата на патриарсите и апостолите от древността".

Принудени сме да възразим категорично срещу това твърде­ние. Те са идентични само дотолкова, доколкото са предизвиква­ни от едни и същи окултни сили на природата. И въпреки че тези сили могат да бъдат насочвани (и без съмнение са насочвани) от невидими разуми, последните се различават по своята същност, характер и цели, както се различават и хората, които могат да бъдат бели, черни, кафяви, червени и жълти и сред които се срещат престъпници и светци, гении и идиоти и т.н. Пишещата тези редове може да използва услугите на опитомен орангутан или на островитянин от южните морета, но сам по себе си фактът, че тя има слуга, не я прави идентична нито с Аристотел, нито с Александър. Горепосоченият автор сравнява Йезекийл, „възнесен нагоре" и изправен пред „източните врати на дома Господен" (Йезекийл, III, 12-14) с левитацията на някои медиуми; трите европейски юноши в „огнената пещ" с други неизгарящи меди­уми; светлината на духовете на Джон Кинг се приравнява към „горящата лампа" на Авраам; и накрая случаят с Давънпортските Братя, освободени от затвора на Освего е съпоставян с освобож­даването на Петър от „Ангела Господен".

Ако изключим разказа за Савел и Самуил, в Библията няма други примери за „викане на мъртви". Колкото до законността на подобно действие, срещу него възразяват всички пророци. Мойсей е издал декрет, заплашващ със смърт онези, които викат духовете на мъртвите - т.е. „некромантите". Никъде в Стария завет или в произведенията на Омир и Виргилий общуването с умрелите не се нарича по друг начин, освен некромантия. Филон Юдейски влага в устата на Савел думите, че ако той изгони от своята земя всички гадатели и некроманти, името му ще го надживее.

Една от най-големите причини за това е било учението на древните, според което нито една душа от „обителта на благос­ловените" няма да се върне на земята, с изключение на случаите, когато нейното присъствие е необходимо предвид някаква велика цел за благото на човечеството.

В подобни случаи не е необходимо тази „душа" да бъде „викана". Тя изпраща своите спасителни послания или чрез бързо изчезващо подобие на себе си, или чрез посланици, които могат да се появяват в материална форма и да олицетворяват съвсем точно умрелия. Душите, които относително лесно могат да бъдат извикани, са смятани за криещи опасност при контактуване. Това са души, или по-скоро ларви от подземната област лимбо (шео-ла), наричана от кабалистите осма сфера, но много различна от ортодоксалния ад (Хадес) на древните гърци. Това викане и съпровождащата го церемония са описани от Хораций, а Маймонид ни дава подробности от еврейския обред. Всички некроман-тски церемонии са били извършвани на високи места и хълмове, а за успокояване на човешките вампири е била използвана кръв.

„Аз не мога да попреча на вещиците да си събират костите -казва поетът, - виж как те наливат кръв в ямата, за да привлекат душите,.които ще произнесат предсказанията си!"

„Душите - казва Порфирий - предпочитат най-вече свежо пролятата кръв, която изглежда възстановява за кратко време в тях някои присъщи на живота способности."

Колкото до материализациите, в свещените писания те са много и разнообразни. Дали обаче те са били осъществявани при същите условия, както в съвременните сеанси? Тъмнината изг­лежда не е била необходима в онези дни на патриарси и магични сили. Трите ангела, които се явили на Авраам, са действали на пълна дневна светлина, тъй като „те седяха до входа на палатката на дневна горещина" -.казва Библията. Духовете на Илия и Мойсей също са се показвали денем, тъй като е малко вероятно Христос и апостолите да са се изкачвали на високата планина през нощта. Исус след възкресението си се явил на Мария Магдалена в градината рано сутринта, а на апостолите в три различни часа, но което е главното - през деня. Даже когато магарицата на Валаам видяла материализирания ангел, това станало на пълна обедна светлина.

Ние сме напълно съгласни, че в живота на Христос (а също и в „Стария завет") може да бъде намерена цяла поредица от свидетелства за духовни манифестации, но сред тях няма такива с медиумичен, физически характер, с изключение може би на посещението на Савел в Седекъл при една жена от Ендор.

Наистина обещанието на Учителя е било изложено ясно: „Да, и още по-големи от тези дела ще извършвате вие" — медиаторски дела. Според Джоел ще дойде време, когато между хората ще се излее божественият дух; „Вашите синове и дъщери — казва той - ще пророкуват, вашите стари хора ще бъдат вразумявани насън, а младите ще имат видения". Дойде времето и те правят всичко това сега. Спиритизмът има своите ясновидци и мъченици, своите пророци и целители [спиритизмът е учение за общуването с духовете на умрелите, докато спиршпуализмът е доктрина за духовната първооснова на света — бел. ред.]. Съществуват меди­уми, които (подобно на Мойсей и Давид) притежават способност­та за автоматично писане и приемат послания от планетарни и човешки духове; а най-добрите сред тях не получават никакво парично възнаграждение.

Малко, много малко са говорещите по вдъхновение от спиритичните трибуни, ако те изобщо знаят какво говорят, доколкото се намират в състоянието, описано от Даниил: „И на мен не ми остана сила. Все пак чух звука на неговия глас: и когато чух звука на думите му, аз се намирах в дълбок сън" (Даниил, Х, 8). Разбира се, има и медиуми, на които им приляга пророчеството на Самуил: „Духът Господен ще слезе в теб и ти ще пророкуваш чрез него и ще бъдеш превърнат в друг човек". Къде обаче в дългата верига на библейските чудеса можем да прочетем за летящи във въздуха китари, дрънчащи дайрета и звънящи кам­банки, чийто звук долита от затъмнени стаи?

Когато обвинявали Христос, че гони бесовете чрез Силата на Велзевул, той отрекъл това и на свой ред рязко попитал: „А с чия помощ ги изгонват вашите синове и дъщери?" И досега спиритистите твърдят, че Исус е бил медиум и че е бил управляван от един или много духове, но когато го обвинили в това, той категорично заявил, че няма нищо подобно. „Нима ние не казваме истината, че ти си самарянин и имаш дявол? (Дяволът тук означава демон, обеах или познат дух). Исус отговорил: „Аз нямам никакъв дявол" (Евангелие на Йоан, VII, 20).

Авторът, от когото сме взели приведените цитати, се опитва да направи също така паралел между въздушните полети на Филип и Йезекийл с тези на мисис Гапи и други съвременни, медиуми. Изглежда той или не знае, или забравя факта, че макар левитацията да се наблюдава и при двата класа (на медиаторите и медиумите), причините, които я предизвикват в двата случая, са абсолютно различни. За същността на това различие ние вече говорихме. Левитацията може да бъде предизвикана от субекта съзнателно, но може да се осъществи и без участието на неговото съзнание. Фокусникът предварително определя какво количество окултна сила му е необходимо за провеждането на неговия фокус. Факирът постига същото, като при това чрез своя устрем и воля запазва контрол над движенията си. Същото прави и свещенос­лужителят от Сиам, когато в свещената пагода той се издига във въздуха със запалена свещ в ръката си на височина 40 фута и прелита от идол на идол, осветявайки нишите, в които те се намират. Хората са виждали това и са свидетелствали за него. Офицери от руски отряди, извършили неотдавна околосветско пътешествие и продължително пребивавали в японски води, разказват за факт, който те наблюдавали в числото на други чудеса. Те видели как фокусници крачели по въздуха от върха на едно дърво до друго без никаква опора. Те са присъствали и на представления, на които хора се изкачвали по прът или лента към небето, което е описано в труда на Олкът „Хора от друг свят". Този труд многократно е бил поставян под съмнение от някои спиритисти и медиуми, чиито амбиции са по-големи от учеността им. Цитатите от трудовете на полковник Юл и от други автори, приведени на различни места в нашия труд, изглежда поставят въпроса извън всяко съмнение - такива неща действително са се случвали.

Такива феномени (особено когато не са свързани с религиозни обреди) в Индия, Япония, Тибет, Сиам и в други „езически страни" са стотици пъти по-разнообразни и поразителни, откол­кото онези, които Европа някога е виждала, и те никога не са приписвани на духовете на умрелите. Питрисите нямат никакво отношение към такива публични представления. Ако направим справка в списъците на главните демони или елемантални духове, лесно ще открием, че самите им имена са издавали тяхната професия, или (изразявайки се по-ясно) триковете, към които всеки вид духове е приспособен най-добре:

Мадан - родово название на злите елементални духове, полуживотни, получудовища. Той е приятел на злобните магьос­ници и им помага да осъществят злите си цели, поразявайки хората и домашните животни с внезапни заболявания и смърт.

Шудала-Мадан - гробищният бяс, съответства на нашия | вампир (върколак). Той се чувства добре там, където се извър­шват убийства и престъпления, около местата на погребения и екзекуции и помага на фокусника във всички феномени, свързани с огъня, подобно на Кути-Шатан - малките бесчета на фокусниците. Шудала е наполовината огнен, наполовината воден демон, защото е получил от Шива разрешение да приема всяка­къв вид по собствен избор и да превръща една вещ в друга; когато го няма в огъня, той се намира във водата. Именно той заслепява хората, карайки ги да виждат неща, които те всъщност не виждат.

Шула-Мадан - друг немирен призрак. Той е нощен демон, изкусен в грънчарството и лекарството. Ако поддържате дружба с него, той няма да ви причини вреда, но тежко на онзи, който си навлече неговия гняв. Шула обича комплиментите и ласкателствата и най-често се намира под земята. Към него трябва да се обърне за помощ фокусникът, ако иска да отгледа дърво с плодове (от семе) за четвърт час.

Кумил-Мадан - истинското му име е ундина. Той е елемента-лен дух на водата и името му значи надуващ се като мехур. Той е много весел бяс и помага на всеки приятел във всяко дело, свързано с неговото ведомство. Той излива дъжда, показвайки бъдещето или настоящето във водата на онези, които прибягват до хидромантия, или гледане на вода.

Порутху-Мадан - „изскубващият се" демон, е най-силният от всички изброени; всеки път, когато се дават представления, в които се изисква физическа сила, например левитация или усмирение на диви животни, той помага на изпълнителя, поддържайки го над земята или преодолявайки силата на животното още преди усми­рителят да е произнесъл заклинанието си. По такъв начин за всяко физическо проявление (манифестация) има специален клас елемен­тални духове, които управляват съответната сфера.

Връщайки се отново към левитацията на човешки и неодуше­вени тела в съвременните кръжоци по спиритизъм, ние трябва да отпратим читателя към уводната глава на този труд (виж „Из­дигане във въздуха"). Във връзка с разказа за Симон Мага ние приведохме обясненията на древните за това, как могат да бъдат осъществявани левитациите и пренасянето на тежки тела по въздуха. Тук ще се опитаме да съставим хипотеза за същото, но вече във връзка с медиумите, т.е. с лицата, които са смятани за безсъзнателни в момента на извършването на феномените, до­колкото вярващите са убедени, че тези проявления са предизвик­вани от развъплътени „духове". Не е необходимо да повтаряме това, което вече достатъчно подробно бе обяснено по-рано. Съзнателното издигане във въздуха при подходящи електромаг­нитни условия е достъпно само за адепта, когото външните влияния на различни духове никога няма да победят, тъй като той винаги остава господар на своята ВОЛЯ.

По такъв начин левитацията винаги се извършва вследствие съобразяването със закона - също толкова неуловим, колкото онзи закон, който кара недокоснат предмет да си остане на мястото. И къде трябва да търсим този закон - вътре или извън теорията за молекулярното притегляне? Съществува научна хи­потеза, че формата на енергия, която за първи път съединява материята на звездните мъглявини и я привежда в завихрено кръгово движение, е електричеството, и съвременната химия изцяло е построена върху теорията на електрическите поляр­ности на атомите. Водните смерчове, торнадото, вихрите, цик­лоните и ураганите несъмнено също са резултат от електричес­ко въздействие. Тези явления са изследвани както отгоре, така и отдолу.

Забележете как тази сила в условията на сухата и топла земна повърхност може да натрупва динамична енергия, способна да повдигне огромни водни маси, да пресова атмосферните частици и (носейки се над ландшафта) да изкоренява дървета, да разру­шава скали и постройки и да разхвърля техните отломки по земята. Електрическата машина на Уайлдър генерира индуцира-ни електромагнитни токове с такава огромна сила, че произвежда светлина, при която може да се чете дребен печатен шрифт в тъмна нощ на разстояние две мили от източника на светлината.

Още през 1600 г. Джилбърт в едно свое съчинение е форму­лирал принципа, че земного кълбо само по себе си е огромен магнит. Някои от нашите най-изтъкнати изследователи на елек­тричеството вече започват да разбират, че човекът също притежава това свойство и че взаимните влечения и отблъсквания в отношенията между хората могат (поне частично) да намерят своето обяснение в този акт. Опитът на посетителите на спиритичните кръжоци потвърждава това мнение. Професор Николай Вагнер от Петербургския университет казва в тази връзка: „Топлината или може би електричеството на седящите зад тази (маса изследователи в спиритичния сеанс трябва да се концентрира в масата и постепенно да се трансформира в движение. В същото време (или след малко) психичната енергия се обединява, за да помогне на тези две други сили. Под психична енергия аз разбирам това, което се развива от всички други енергии на организма. Тази комбинирана енергия, създадена от няколко различни енергии, е способна да се проявява в една или друга степен в зависимост от нивото на развитие на отделния индивид". Той смята, че върху процеса на проявление на феномена влияят влажността и температурата на въздуха. Помнейки това, което беше казано за по-фините форми на енергиите (съществуването на които в природата беше доказано от херметистите), и приемайки хипотезата, издигната от господин Вагнер, че „силата, предизвикваща всички тези манифестации, е концентрирана в медиума", дали не бихме могли да допуснем мисълта, че медиумът сам по себе си образува ядро (толкова съвършено, колкото и системата на постоянните стоманени магнити в динамомашината на Уайлдър), което генерира достатъчно силни астрални токове, способни да повдигнат в своите вихри дори човешко тяло? Не е задължително повдигнатият по такъв начин предмет да придобие въртеливо движение, тъй като разглежданият от нас феномен (за разлика от вихъра) е управляван от разум, способен да предпази вдигнатото тяло от въртене.

Левитацията в този случай може да се представи като чисто механичен феномен; Инертното тяло на пасивния медиум се издига от енергийните вихри, създадени от елементални духове, възможно в някои случаи и от човешки духове. Левитацията на адепта обаче е нещо противоположно - тя (както отбелязахме по-горе) представлява специфичен електромагнитен ефект, адептът изменя полярността на своето тяло така, че тя става разноименна спрямо атмосферата и едноименна към полярността земята; следователно атмосферата започва да го привлича, а той самият запазва будно съзнание през цялото време. Подобни зеномени на левитация са възможни и в случаите на някои 1болявания, които променят полярността на човешкото тяло така, както винаги в по-голяма или по-малка степен става при болест. При тези случаи обаче е малко вероятно болният да е запазил съзнателността си.

При наблюденията над въздушните вихри, осъществени през 1859 г. в района на Скалистите планини „вихърът подхванал вестника..." и го издигнал на около 200 фута височина. Там той останал за дълго време, люлеейки се напред-назад, докато про­дължавало възходящото движение на въздушните потоци. Раз­бира се, учените ще кажат, че в дадения случай не може да се прави паралел с левитацията на човешкото тяло, защото никакъв вихър или завихряне не можели да се образуват в стаята и да достигнат сила, способна да повдигне медиума; но това може да бъде извършено от астралната светлина или от духа, които си имат собствени и доста специфични закони на динамика. Онези, които познават и разбират 'тези закони, твърдят, че тълпата от хора (намиращи се във възбудено състояние, отразяващо се върху физическата им система) излъчва в пространството електромаг­нитни еманации, които при достатъчно висока интензивност могат да доведат цялата заобикаляща атмосфера до хаотично състояние. При това може да бъде породен електрически вихър, достатъчно мощен, за да предизвиква странни феномени. В този смисъл по-лесно може да бъде разбрано, че въртенето на дервишите, дивите танци, полюлявянията, жестикулациите, музиката, възклицанията на фанатиците и екстатиците имат една обща цел - създаване на такива астрални условия, които да благоприятс­тват психологичните и физическите феномени. Същността на церемониите, предизвикващи религиозно въодушевление, също ще бъде по-добре разбрана, ако се има предвид (т.е. ако не се забравя) горепосоченото.

Тук обаче възниква още един въпрос, който трябва да обсъдим. Ако медиумът се явява ядро (център) на магнетизъм и проводник на тази сила, тогава той трябва да бъде подчинен на същите закони, както и металният проводник, и трябва да бъде притеглян към своя магнит. Затова, ако невидимите сили (разумите), разпореждащи се с този феномен, формират непосредствено над медиума магнитен център с необходимата сила, защо тогава тялото на медиума да не бъде издигнато във въздуха, въпреки земното притегляне? Ясно е, че в случаите, когато медиумът не осъзнава, че се издига във въздуха и изобщо какво става с него, е необходимо да се допусне присъствието на някакъв друг разум. Имайки предвид разнообразието на предлаганите доказателства (не само от нашите изследвания, които не претендират за авторитет, но и от изследванията на мистър Крукс и много други сподвижници от различни страни и епохи), ние няма да прекра­тим усилията си да поддържаме тази хипотеза, която учените не искат да изучат с достатъчно търпение, дори когато тя е санкционирана от най-изтъкнатите светила от тяхната среда.

Още през 1838 г. читателската публика беше информирана за [някои феномени, които били по-необикновени от всички сегашни [феноменални прояви, взети заедно. Знаменитата кореспонденция между двамата известни месмеризатори - Делюз и Билът, е била публикувана във Франция, а описаните от тях чудеса са били обсъждани във всички слоеве от обществото. Билът вярвал непо­колебимо в явяването на духове, защото (по собствените му думи) 'той ги е виждал, чувал и пипал. Делюз бил също толкова убеден (в тази истина, колкото и Билът, и заявил, че човешкото безсмър­тие и връщането на мъртвите, или по-точно на техните сенки, според него са напълно доказани факти. Материални предмети са му били донасяни от невидими ръце от далечни места и по най-важните въпроси той се е допитвал до невидими разуми. „В тази връзка - казва той - аз не мога да си представя как духовни същности могат да носят материален предмет". Бидейки по-скеп­тичен и по-малко интуитивен от Билът, той все пак се съгласява с последния, че „проблемът за спиритизма не е въпрос на мнения, а на фактически установени резултати".

До същото заключение стигнал и петербургският професор Вагнер. Във втората си статия „Медиумични явления (феноме­ни)", публикувана през декември 1875 г., той отправя следния упрек към господин Шкляровски, един от материалистичните критици „Дотогава, докато явяванията (манифестациите) на духове са били слаби и спорадични, ние, учените, можехме да се самозаблуждаваме с теориите за несъзнателната мускулна или мозъчна дейност, приписвайки всичко останало на фокусничеството... Тези чудеса обаче станаха в последно време твърде пора­зителни: духовете се показват в осезаеми материални форми, които могат да бъдат докосвани и с които всеки подобен на вас учен-скептик може да общува по желание - дори може да претегли и измери духа. Ние не можем да упорстваме повече, защото това голо отричане става абсурдно - то започва да прилича на безумие. Постарайте се да разберете това и се смирете с възможността за съществуването на т.нар. невъзможни факти".

От допира с магнит желязото се намагнитва само временно, а стоманата - завинаги. Стоманата представлява също такова желязо, само че карбонизирано; но все пак този процес силно променя природата на метала по отношение на магнита. По подобен начин може да се каже, че медиумът е обикновен човек, който се магнетизира от прилива на астралната светлина, а доколкото устойчивостта на магнитните свойства на метала се измерва с неговото по-голямо или. по-малко сходство със стома­ната, дали тогава не можем да предположим, че интензивността и устойчивостта на медиумичните сили е пропорционална на степента на насищане на медиума с магнетична или астрална енергия?

Това състояние на наситеност може да, бъде или вродено, или придобито по един от следните начини: чрез процес на месмеризация; вследствие въздействието на духове; под влияние на собствената воля. Това състояние може да бъде и наследствено, подобно на всяка друга физическа или ментална особеност; много (даже повечето) от великите медиуми са имали сред прародите­лите си едно или повече до известна степен медиуматично лице. Месмеричните субекти също лесно преминават към висшите форми на т.нар. ясновидство и медиумизъм; такива личности са например Грегъри, Делюз, Пюисегюр, Дьо Поте и други автори­тети. Колкото до процеса на самонасищане, ние трябва да се обърнем към отчетите за.целеустремените свещенослужители от Япония, Сиам, Индия, Тибет и Египет, както и от някои евро­пейски страни, за да се убедим в реалността на това явление. Продължителното и неотстъпно усилие за придобиване власт над материята води до особено състояние, за което вече бяха приве­дени немалко примери. Човекът, овладял екстаза, е в състояние толкова -да укрепи силата на своята воля, че да всмуче в себе си (като във водовъртеж) пребиваващата в астралната светлина мощ, с която той допълва природния си запас.

Явлението месмеризъм не може да се обясни с друга хипотеза, освен чрез наличието на енергиен поток, насочван от месмеризатора към субекта. Ако човек може да управлява тази енергия чрез волята си, какво може да му попречи да привлече този ток към себе си, като обърне посоката му на движение? Разбира се, нищо, освен ако възразяващите не настояват, че тази енергия се поражда в тялото и не може да бъде привлечена от някакъв запас извън него. Дори ако допуснем хипотезата, че даден човек може да създава излишък от енергия за волево насищане на друг одушевен или неодушевен предмет, тогава защо той да не може да поражда излишък за самонасищане? В труда си по „Антропо­логия" професор Бюкенън отбелязва, че определени жестове притежават тенденцията да следват посоките на френологичните реакции. Позата на войнственост - надолу и назад; позата на надежда и духовност - нагоре и напред; позата на твърдост -нагоре и назад и т.н. АДЕПТИТЕ на херметическата наука познават толкова добре този принцип, че обясняват всяка неп­реднамерена левитация на собствените си тела, казвайки, че мисълта им в същото време е била съсредоточена толкова силно върху нещо над тях, че тялото, след като се е наситило напълно с астралното влияние, е последвало менталния устрем също така леко, както една запушалка, държана под водата, ще изплува на повърхността, когато й се даде възможността на поднови плува­нето си. Световъртежът, изпитван от някои лица, когато те стоят на самия край на пропастта, се обяснява със същия принцип. Малките деца, които имат слабо въображение, или изобщо го нямат, тъй като у тях още не се е развил страхът, рядко или почти никога не изпитват такова виене на свят. Възрастният човек с определен ментален темперамент, виждайки пропастта и въобра­зявайки си, че пада в нея, се поддава на привличането към земята и ако магията на това влечение не бъде разрушена - тялото ще последва мисълта към дъното на пропастта.

Това, че въпросният световъртеж зависи от темперамента, се доказва и от факта, че някои хора не го изпитват, и изследванията в тази област вероятно ще потвърдят, че при такива хора въображението е слабо развито. Ние имаме предвид случая с един джентълмен, който през 1858 г. притежавал толкова здрави нерви, че предизвикал ужас сред очевидците, стоейки върху корниза на самия връх на парижката Триумфална арка със скръстени на гърдите ръце. Впоследствие същият човек (ставайки късоглед) изпаднал в ужас при опит да мине по дървен преход през двора на хотела, въпреки че преходът бил широк два и половина фута и при преминаването му нямало никаква опасност. Този джентълмен обаче, поглеждайки надолу към покрития с паваж двор, дал воля на фантазията си и в резултат щял да падне, ако не бил седнал своевременно.

Догма на науката е, че вечното движение е невъзможно; втора такава догма е твърдението, че херметистите са открили еликсира на живота и че някои от тях, приемайки го, са удължили съществуването си със срок, силно превишаващ обикновения човешки живот - това се представя като абсолютно суеверие и нелепост. Твърденията, че нисши метали били превърнати от някого в злато и че бил открит универсалният разтворител, предизвикват единствено презрителните подигравки на нашия просветен век.

Еликсирът на живота се смята за физически невъзможен, също толкова невъзможен, както по думите на астронома Бабине, „е невъзможна левитацията на предмет без страничен допир"; второто (превръщането на метали в злато) - е физиологичен брътвеж, породен от побъркани умове; третото (универсалният разтворител) — е химически абсурд.

Балфур Стюарт казва, че макар ученият да не може да заяви, че „е напълно запознат с всички природни сили и не може да докаже, че вечното движение е невъзможно, тъй като в действи­телност той много малко знае за тези сили... Той все пак мисли, че е разбрал духа и замисъла на природата и затова априорно отрича възможността за построяване на такава машина". Той не може да открие нейния дух, тъй като отрича самото му съществуване, а отричайки духа, той се изолира от онова съвър­шено разбиране на вселенския закон, който би освободил съвре­менната философия от хилядите й мъчителни дилеми и грешки. Отрицанието на професор Б. Стюарт се основава върху доста неподходяща аналогия (също като тази на френския му съвре­менник Бабине) и той явно изпада в подобно заблуждение. Самата Вселена илюстрира вечното движение; и атомичната теория, която се оказа такъв балсам за изтощените умове на изследователите на космоса, се основава върху това движение. Телескопните търсения в пространството и микроскопните изс­ледвания на тайните на микросвета в капката вода разкриват пред нас действието на същия закон. И доколкото всичко, което е долу, е подобно на онова, което е горе, то кой ще се осмели да каже, че когато законът за запазване на енергията бъде по-пълно разбран и двете допълнителни енергии, известни на кабалистите, бъдат присъединени към каталога на ортодоксалната наука - че тогава няма да може да бъде изобретена машина, която да работи без съпротивление и да се снабдява с нова енергия, попълваща тази, която е била изразходвана?

„Преди петдесет години - казва достойният мистър Лара -един хамбургски вестник напечата съобщение за това, че между Манчестър и Ливерпул се открива железница - това се окачест­вявало като груба измислица, а съобщението завършвало с думите: „И до каква степен са доверчиви тези англичани!" Поуката от посочения пример е очевидна. Неотдавна един аме­рикански химик открил нов състав, който той нарича МЕТАЛИН. Той дава надежда, че триенето в значителна степен може да бъде преодоляно. Едно е несъмнено - когато човек открие вечното движение, той ще бъде в състояние да разбира всички тайни на природата.

Същото можем да кажем за еликсира на живота. Под живот ние разбираме физическия живот, тъй като душата по принцип е безсмъртна, доколкото е съединена с божествения безсмъртен дух. Но продължително или постоянно не означава непременно безкрайно. Кабалистите никога не са твърдели, че е възможен безкраен физически живот и безкрайно движение. Аксиомата на херметизацията твърди, че вечни са само Първопричината и непосредствените й еманации, а именно нашите души (искрите на вечното Централно Слънце), които ще бъдат притеглени обратно към него и ще останат нерушими и вечни. Те също така твърдят, че овладяването на съкровените (окултните) сили на природата, още неоткрити от материалистите, дава възможност да бъде удължен физическият живот и механичните движения за много продължителни срокове. Философският камък е имал повече от едно значение, отнасящо -се до тайнствения му произ­ход. Професор Уайлдър в тази връзка казва: „Алхимичните изследвания са носели по-универсален характер и това е било добре известно на онези няколко автори, които са писали за него; алхимията винаги е била допълнение, почти идентично на окул­тното магично знание, некромантията и астрологията. Вероятно това е следствие от факта, че всички тези сфери на окултното знание са форми на спиритуализма, който е съществувал нався­къде през всички векове на човешката история".

Тялото на човека е направено от кал, както казва „Книга на Битието" тази алегория лишава съвременните лаборанти-химици от правото да бъдат първооткриватели - древните първи са открили неорганичните елементи, формиращи човешкото тяло. Ако авторът на „Книга на Битието" е знаел това, а Аристотел е, учел за идентичността на жизнения принцип на растенията, животните и хората, тогава е очевидно, че нашето родство с майката Земя е установено твърде отдавна.

Ели дьо Боумонт неотдавна отново потвърди старото учение на Хермес за това, че съществува земно кръгово течение, циркулация, подобна на кръвообращението в човешкия организъм. След като дори тази стара като света доктрина учи, че природата постоянно възобновява изразходваните си енергии, всмуквайки ги от универсалния енергиен източник, защо тогава човекът, нейното дете, трябва да се отличава от своя родител? Защо човек по пътя на откриването на този източник на обновяваща енергия да не може да извлече от земята този сок или квинтесенция, за да възстанови собствените си сили?

Това е могло да бъде великата тайна на алхимиците. Спрете циркулацията на тези земни сокове и ще получите застой, гниене, смърт. Спрете в човека циркулацията на флуидите и ще настъпи застой, поглъщане, износване от старост и смърт. Алхимиците са открили някакъв химически състав, способен да запазва чисти нашите вътрешни канали за циркулация. Ако водата от някои минерални източници има такъв успех при лечението на болести и възстановяването на физическата жизнеспособност, тогава защо се смята за нелогично твърдението, че ако успеем да изтеглим първоматерията от природата, тогава източникът на младост вече няма да е мит. Данингс твърди, че еликсирът на живота е бил получен от някои адепти в съкровените химически лаборатории на природата. А Робърт Бойл напомня за виното с лекарствени свойства (при сърдечноболни), което доктор Льофевър с чудодеен ефект изпробвал върху една стара жена.

Алхимията е толкова стара, колкото и самата традиция. Първият достоверен документ в тази област е заповедта на Диоклетиан, дадена 300 години след новата ера, за започване на повсеместно издирване из целия Египет на древните книги, в които се описват начини за приготвяне на злато и сребро, а след това тези книги да бъдат изгаряни. Този указ безспорно подраз­бира и признава историческата древност на търсените източници. Сред изтъкнатите привърженици на алхимията са споменати Соломон, Питагор и Хермес.

А какво да кажем за алкахеста, или универсалния разтворител на алхимиците, който заема второ място (след еликсира на живота) в триадата на алхимичните средства? Толкова ли е абсурдна тази идея, че да бъде смятана за недостойна дори за обсъждане в нашия век на химичните открития? Как да постъпим с историческите съобщения за хора, които наистина са правели злато и са го пускали в оборот, и какво да направим с хората, които са свидетелствали за това като очевидци? Арнолд, Хебер, Тома Аквински, Бернард Коумс, Евгений Филалет, Баптиста Порта, Рубеус, Дорнезиус и много други средновековни алхимици

и философи на херметизма потвърждават този факт. Трябва ли всички те да бъдат обявени за халюцинатори и умопобъркани -тези, които в своите трудове привеждат лични свидетелства за осемнадесет случая за изкуствено създаване на злато. Томас Боган например отишъл при златаря, за да му продаде злато на стойност 1200 марки, но когато майсторът изразил подозрение, че това злато е твърде чисто, за да бъде добито от земята — избягал, без да вземе полагащите му се пари. В една от предиш­ните глави ние вече привеждахме показанията на редица свиде­тели по този въпрос.

Марко Поло ни разказва, че в някои градове на Тибет, които той нарича Чингшпалас, има залежи от вещество, от което правят саламандър: „Защото истината се състои в това, че саламандърът не е животно, както казват хората по нашите места, а вещество, намирано в земята". След това той добавя, че турчин на име Зурфикар му разказал, че е добивал саламандър за великия хан в онези области в продължение на три години. Той твърдял, че това вещество било намирано чрез разкопки в планината, които често водели до попадане на жила. Веществото, получено от рудата, отначало било стривано, а след това разделяно на влакна и оставяно да се суши. Когато влакната изсъхвали, смилали ги и ги промивали дотогава, докато оставали само тънки, подобни на вълна нишки. Те били използвани като прежда... Направените от тях салфетки отначало не били много бели, но ако бъдели държани за известно време в огън, те ставали снежнобели.

Следователно, по мнението на някои авторитети, тази мине­рална субстанция не е нищо друго, освен известният азбест, който (по думите на достопочтения А. Уилямсън) се добива в Шантунг. От него извличат масло, притежаващо необикновени свойства, чиято тайна се владее от някои лами и индийски адепти. Това масло, бидейки втрито в тялото, не оставя никакви петна и други външни признаци и дори ако впоследствие тази част от тялото (в която то е било втрито) бъде търкана и мита със сапун и гореща вода, това ни най-малко не се отразявало върху свойствата на тялото, придобити от втриването на маслото. Човек, в тялото на който такова масло е втрито, можел смело да стъпва в най-горещия огън и (ако не пострада от задушаване поради недостиг на въздух) оставал невредим. Друго негово свойство е, че ако бъде смесено с особена субстанция, която ние нямаме право да назоваваме, и се държи под лунните лъчи за определен срок, посочен от местните астролози, то поражда странни твари, които след това растат и се размножават. До ден днешен в тези области на Кашмир могат да бъдат срещнати най-великите магове и мистици, за които Марко Поло твърди, че кашмирците притежават удивителни знания за дяволствата и чародействата - те дори карат идолите си да говорят.

На различни религиозни секти в тази страна се приписва обладаване на свръхестествени сили. Тези секти са служели като убежище за адептите и мъдреците. В тази връзка полковник Юл посочва: „Според Вамбери дори в наши дни кашмирските дерви-ши изпъкват сред останалите си мохамедански събратя по хит­рост, тайнознание и изкуството на чародейството и магиите".

Не всички съвременни химици обаче са еднакво догматични в отричането на възможностите за такива превръщания. Доктор Пайсе, Деспрез и даже отричащият всичко Луис Фипойер от Париж изглежда стоят далече от отхвърлянето на тази идея. Доктор Уайлдър казва: „Възможността за обратно превръщане на елемен­тите в тяхната първична форма, в каквато (както предполагат) се е формирала земната кора, не се смята от физиците за абсурдна идея, както се е намеквало за това. Между металите съществува родство, често толкова близко, че това навежда на мисълта за тяхната първоначална тъждественост. Хората, наричани някога алхимици, са могли да посвещават своята енергия на изследването на това родство така, както в наши дни Лавоазие, Дейви, Фарадей и други учени се занимават с обясняване тайните на химията". „На учения, теософа, практикуващия лекар от тази страна, който е изучавал окултните науки и алхимията повече от тридесет години, му се удало да превърне обратно елементите в първоначалната им форма и да изготви това, което наричат „доадамова земя". Тя има вид на кафеникава утайка, която, ако бъде разклатена, приема опалов и други ярки цветове.

Алхимиците, като че наслаждавайки се на невежеството на непосветените, казват: „Тайната се състои в амалгамирането на солта, сярата и живака, съединени три пъти в азота чрез три сублимации и тройна фиксация".

„Колко смешно и абсурдно!" - възкликва образованият съв­ременен химик. Учениците на великия Хермес обаче разбират казаното така, както завършилият Харвардския университет разбира смисъла на думите на своя професор, когато последният казва: „От една хидроксилна група можем да създадем само моноатомни състави; приложете два хидроксила и вие ще можете да формирате около същата основа редица двуатомни състави. Прикрепете към ядрото три хидроксилни групи и ще се получат триатомни състави, между които ще има една много позната субстанция: