Книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени

„Ние стъпихме върху огромна павирана улица, от двете страни на чиито стълби има огромни грифони, всеки изсечен от моноли­тен каменен блок. Тя е дълга 725 фута и е покрита с камъни с размери четири на два фута. От двете й страни има изкуствени езера, подхранвани от извори; всяко езеро заема около пет акра... Външната стена на Нагкон-Ват (града на манастирите) обхваща площ с дължина и широчина по половин миля и има порти... покрити с прекрасна резба, изобразяваща богове и дракони. Фундаментите са с височина 10 фута...Цялата постройка, вклю­чително и покривът, е изградена от камък, но без цимент, и. камъните са долепени толкова плътно един до друг, че дори и сега местата, в които те са съединени, едва се забелязват. Формата на сградата е продълговата, около 796 фута дълга и 588 фута широка, като най-високата централна пагода се извисява 250 фута над земята, а четирите други в ъглите на двора имат височина от 150 фута всяка."

Подчертаните от нас редове говорят много на пътешествени­ците, които са отбелязвали и са се възхищавали от подобна каменна зидария, откривана в развалините на Египет. Ако тези постройки (в двете страни) не са били издигнати от едни и същи работници-каменоделци, тогава ние най-малкото трябва да до­пуснем, че тайната на тази несравнима зидарска техника е била известна на архитектите и строителите по целия свят.

„Минавайки, ние се издигаме на платформата... и влизаме в храма през заобиколен от колони портал, чиято фасада е покрита с прекрасни барелефи, изобразяващи древномитологични сцени. От двете страни на прага се простира коридор, образуван от два реда колони, изсечени от основата до върха от монолитни блоко­ве; храмът е покрит с овален покрив, украсен с резба и скулп­турни изображения по външната стена. Тази галерия от скулп­тури, формираща екстериора на храма, се състои от наредени приблизително на половин миля дължина безкрайни картини-барелефи, изсечени върху плочи от камък с ширина шест фута; върху тях са изобразени сцени, взети от индийската митология, от Рамаяна - санскритска епична поема на Индия, описваща в обем от 25 000 стиха подвизите на бог Рама, сина на цар Айодхий. Графически е изобразена борбата между царя на Цейлон и Хануман⁴², бога на маймуните. Арката на този коридор е построена без ключови камъни. Върху стените има скулптурни изоб­ражения на 100 000 отделни фигури. Една картина от „Рамаяна" заема 240 фута от стената... В Нагкон-Ват са били преброени 1532 колони, а като цяло сред развалините на Агкор те са 6000, при това всички са изсечени от монолитен каменен блок и са украсени с изящна резба..."

„Но кой е построил Нагкон-Ват? И кога?" Учените са се опитвали да разберат това чрез изучаване на конструкцията и най-вече на орнаментите му, но това не дало никакви резултати. „Местните камбоджански историци - пояснява Винсънт - набро­яват 2400 години от построяването на храма... Аз попитах един от тях колко дълго е бил строен Нагкон-Ват... „Никой,не може да каже... Не зная; той или е изникнал от земята, или са го построили гиганти, а може би - ангели..." - беше отговорът."

Когато Стивънс питал местните индианци: „Кой е построил Копан? Кой народ е начертал йероглифните надписи и е изсякъл изящните фигури и резбата на тези емблематични знаци?" В отговор прозвучавало отчайващото: „Кой знае?" „Всичко е тайна, тъмна, непроницаема тайна - пише Стивънс. В Египет колосал­ните руини на гигантски храмове стоят в цялата си голота в пустинята. А тук необозрими горски масиви обгръщат отвсякъде руините, скривайки ги от погледа."

Там все пак могат да се открият много детайли, които изглеждат несъществени за незапознатия с „празните фантазии" на старинните легенди археолог; ако те не бяха отминавани без нужното внимание, откритията биха могли да дадат нова насока за мислите на изследователите. Едно от тези неизменни обстоя­телства е задължителното присъствие на маймунския образ в египетските, мексиканските и сиамските храмови развалини. Египетските киноцефали (песоглавци) имат същите пози, както и индийският и сиамският Хануман; и сред скулптурните фраг­менти на Копан Стивънс е открил остатъци от колосални фигури на маймуни или бабуини, „твърде много напомнящи по очертания и външност четирите чудовищни животни, които някога са стояли пред обелиска в Луксор, прикрепени към основата му (сега те са в Париж), и на които под названието киноцефали са се покланяли в Тива. Почти във всички будистки храмове има идоли под формата на маймуни и немалко хора държат в домовете си бели маймуни, за да прогонват злите духове".

„Била ли е цивилизацията - пише Луи дьо Карне (в смисъла, който сега придаваме на това понятие) - разпространена сред древните камбоджанци, за което подсказват великите им пости­жения в архитектурата? Векът на Фидий е бил век на Софокъл, Сократ и Платон; Микеланджело и Рафаел са се появили след Данте. Съществуват блестящи епохи, в течение на които човеш­кият разум, развивайки се в различни направления, създава шедьоври, които възникват от един и същи източник на вдъхновение." „Нагкон-Ван - казва в заключение Винсънт -трябва да бъде приписан на друг народ, а не на камбоджанския, но тогава на кой? Няма достоверни знания, всичко е само приказки и легенди..."

Този израз напоследък е станал нещо като поговорка в устата на пътешествениците и археолозите. Когато те осъзнаят, че никаква пътеводна нишка не може да бъде намерена (освен може би в народните легенди), те се отдръпват разочаровано и окон­чателната присъда е произнесена. В същото време Винсънт привежда цитати от един автор, според който тези развалини „са също толкова впечатляващи, колкото и развалините на Тива или Мемфис, но са по-тайнствени". Моухът е на мнение, че те са били издигнати „от някакъв древен Микеланджело" и добавя, че Нагкон-Ват „е по-величествен от всичко друго, оставено ни от Гърция или Рим". По-нататък Моухът приписва тези постройки на някакви изчезнали племена на Израил; в това отношение той е подкрепен от Мише, френския епископ на Камбоджа, който признава, че е поразен от „еврейския тип на лицата на много от диваците на Стивънс". Хенри Моухът е убеден, че „без никакво преувеличение на най-древните постройки от Ангкор може да бъде приписана възраст над 2000 години". Това, в сравнение с египетските пирамиди, ги прави съвсем съвременни. Предполо­женията на този изследовател са повече от невероятни, тъй като може да се докаже, че настенната живопис се отнася към онези архаични векове, когато по целия континент са се покланяли на Посейдон и на Кабирите. Ако Нагкон-Ват е бил построен (както твърди Адолф Бастиан⁴³) за прием на учения патриарх Будхагхош, който е донесъл свещените книги „Трай-Пидок" от Цейлон; или ако е прав Палегуа, който „отнася построяването на тези сгради към царуването на Пхр Патхум Суривинг", когато свеще­ните книги на будистите са били донесени от Цейлон и будизмът е станал религия на камбоджанците, тогава как може да се обясни следното?

„В този храм виждаме различни изображения на Буда, които са четириръки и даже тридесетръки, двуглави и шестнадесетглави, откриваме индийския Вишну, богове с крила, бирмански глави, индийски фигури и изображения на цейлонската митоло­гия... Виждаме воини върху слонове и на колесници, пехотинци с щит и копие, лодки, тигри, грифони, змии, риби, крокодили, волове, войници с шлемове, физически извънредно развити, и някакви хора с бради, вероятно маври. Фигурите стоят подобно на тези от великите египетски паметници, леко обърнати с едната си страна напред... и аз забелязах освен това двама конници, въоръжени с копие и меч, яздещи един до друг, подобно на онези, които съм виждал върху асирийските таблички в Британския музей."

От своя страна ние можем да допълним, че върху стените на няколко места се среща изображението на Дагон, човекът-риба на вавилонците, както и образите на Кабирите, боговете на Самотракия. Възможно е археолозите, които са изследвали това място, просто да не са ги забелязали. При по-внимателно проуч­ване те ще бъдат открити по същия начин, както и бащата на кабирите - Вулкан, със своите стрели, близо до който се намира царят с държавния знак в ръка - дубликат на херонея или на „държавата на Агамемнон", за която казват, че е била препод-несена от куция бог на Лемнос. На друго място ние виждаме Вулкан, разпознаван по неговия чук и клещи, но във вид на маймуна, както обикновено са я изобразявали египтяните.

Ако Нагкон-Ват е будистки храм, защо тогава върху стените му има барелефи с чисто асирийски характер и кабирски богове? Наистина, те са били предмет на поклонение (като най-древни от боговете на азиатските мистерии), но е вярно и това, че 200 години преди новата ера те са били отхвърлени и самотракийс-ките мистерии изцяло са се променили. Откъде е донесен при камбоджанците известният мит за принц Рама - личност, споме­навана от всички местни историци, които му приписват създава­нето на храма? Възможно е дори самата „Рамаяна" - знаменитата епична поема на индусите, да е всъщност оригиналът на Омиро-вата „Илиада", за което вече стана дума преди няколко години.

Прекрасният Парис, който отвлича Елена, прилича на Раван, царя на Гигантите, бягащ със Сита, жената на Рама. Троянската война е копие на войната на Рамаяна, освен това Херодот ни уверява, че троянските герои и богове водят началото си в Гърция едва от времето на Илиадата. В такъв случай дори Хануман, богът на маймуните, става маскиран Вулкан. Още повече, че камбо-джанската традиция заставя основателя на Ангкор да дойде от Рим, който те ситуират в западния край на света; а Рама на индийците също говори за заминалите на Запад потомци на Хануман.

Колкото и хипотетично да ни изглежда това изказване, то заслужава да бъде разгледано, дори и само за да бъде опровергано. Католическият мисионер в Индокитай абат Жаквене, винаги готов да свърже всяко историческо сведение с християнското откровение, пише: „Дали ще разглеждаме търговските връзки на евреите... когато, достигайки кулминацията на подема, обедине­ните флоти на Хирам и Соломон са тръгнали да търсят съкрови­щата на Офир, или пък ще проследим разсейването на десетте племена, които, (вместо да. се върнат от плен) са напуснали бреговете на Ефрат и са стигнали до океанското крайбрежие -сияещата светлина на откровението в Далечния Изток от това няма да стане по-малко неопровержима".

Всъщност неопровержимо ще е само това твърдение, което обръща наопаки въпросното изказване и признава, че цялата светлина, която някога е светела на израилтяните, е дошла при тях от този „Далечен Изток", минавайки преди това през халдеите и египтяните. Първото, което трябва да бъде установено, е кои са били самите израилтяни - това е най-същественият въпрос. Много от историците изглежда не без основание смятат, че евреите са били сходни или тъждествени с древните финикийци; но финикийците, извън всяко съмнение, са принадлежали към етиопската раса. Освен това, днешният род е смесен с азиатските етиопци. Херодот проследява евреите до Персийския залив, а на юг от това място са били Химиаритите (арабите). По-нататък се намирали ранните халдеи и сусинианите, които се славели като големи строители. Това изглежда установява достатъчно ясно тяхното родство с етиопците. Мегастанес казва, че евреите са представлявали секта в Индия, наричана Колани, и тяхното богословие е наподобявало това на индийците. Евсебий разказва, че „етиопците са дошли от река Инд и се заселили близо до Египет". По-нататъшните изследвания вероятно ще докажат, че индийските тамили, които мисионерите обвиняват в поклонение на Дявола (Кутй-Сатан), .всъщност просто отдават почит на Сет (Сатан).

Ако в зората на историята евреите са били финикийци, последното може да бъде проследено до народите, които са говорели на стар санскрит. Картаген е бил финикийски град, оттук названието му е било Картха. В Библията често се среща думата Кир (Кирджат). Местният картагенски бог се е наричал Мел-Картха (Мел, Ваал) или местният господ на този град. На санскритски език градът или общината се наричали кул, а негов управител бил Гери⁴⁴. Затова Херкулеус представлява превод на Мелкартха и произхожда от санскрита. Освен това, всички циклопски племена са били финикийски. В Одисеята циклопите са либийски овчари, а Херодот ги описва като планинци и големи строители. Те са древните титани (гиганти), които според Хезиод коват стрелите за Зевс; и отново те са библейските замзумим от страната на Гигантите - Анаким.

В светлината на тези факти е по-лесно да се разбере, че земекопачите на Елора, строителите на древните пагоди, архи­тектите на Копан и храмовете на Централна Америка, както и на развалините в Нагкон-Ват и остатъците от древния Египет, са били ако не от една и съща раса, то поне от една и съща религия, която се е преподавала в най-древните мистерии. Освен това фигурите върху стените на Ангкор са чисто арха­ични и нямат никакво отношение към изображенията на Буда, които вероятно имат по-късен произход. „Това, което придава особен интерес на тази секция - казва доктор Бастиан, - е фактът, че художникът е изобразил различни националности с всичките им характерни отличителни черти, започвайки от плосконосия дивак в облекло с пискюли от Пном през късоко-сия лао до дългокракия раджпут с меч и щит и брадатия мавър, давайки по този начин каталог на националностите с подчер­таване на преобладаващите физически черти на всяка от тях. Като цяло .преобладават елинските черти и профили, както и елегантните пози на ездачи, така че се създава впечатлението, че Ксенократите на древността, завършвайки трудовете си в Бомбай, са извършили екскурзия на Изток."

Затова, ако допуснем, че племената на Израил са взели някакво участие в построяването на Нагкон-Ват, това не е могло да стане, когато те са се размножавали и са тръгнали през пустинята Парана в търсене на Ханаанската земя. Това са могли да направят само техните древни предци, което е равносилно на отричане съществуването на такива племена, отхвърлено от някои нюанси в откровенията на Мойсей. Действително къде извън Библията се среща историческо свидетелство за това, че някой някога е чувал за такива племена, преди Ездра да е съставил Стария завет? Има археолози, които убедено смятат тези дванадесет племена за чисто митични, защото никога не е съществувало племето на Симеон, а левитите са били каста. И все още предстои да бъде решен проблемът, имало ли е изобщо юдеи в Палестина преди Кир, започвайки от синовете на Йаков, които били женени за ханаанки, с изключение единствено на Йосиф, чиято съпруга била дъщеря на египетски свещенослужи­тел на Слънцето. До легендарната „Книга на Съдиите" смесените бракове между споменатите племена и идолопоклонниците са били общоприети: „И децата на Израил живееха сред ханаанците, еитите, аморитите, перизитите, хавитите и джебузитите, и те взимаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и се покланяха на техните богове", е казано в трета глава на „Книга на Съдиите". „... И децата на Израил забравиха своя бог и служеха на Ваал..." Този Ваал е бил Молох, Млха Карта или Херкулес. На него му се покланяли навсякъде, където финикий­ците са отивали. Как са могли израилтяните да се запазят като отделни племена, когато според свидетелство на самата Библия, цели народи били прогонвани всяка година от асирийците и другите завоеватели? „Така и Израил е бил изгонен от дотога­вашната си земя в Асирия. А царят Асирийски довел хора от Вавилон, Кутах, Ав, Хамат и Сефарваим и ги заселил в градовете на Самария вместо децата на Израил" (4-а Книга на Царствата, XVII, 23, 24).

Лесно е да се приписва отдалеченост на произхода на някакви развалини, съдейки само от външния им вид; много по-трудно е това да се докаже. Между другото, каменното строителство на Руад, Перит и Маратон напомня постройките на Петър, Баалбек и други етиопски постройки даже по външен вид. От друга страна, отрицанията на някои археолози, които не намират сходство между храмовете на Централна Америка и тези в Египет и Сиам, въобще не трогват символога, запознат с тайния език на ранното йероглифно писмо. Той вижда знаците на една и съща доктрина върху всички паметници и чете тяхната история и връзка в знаци, незабележими за непосветения учен. Съществуват различни пре­дания и едно от тях разказва за последния от посветените крале (които рядко са били допускани до висшите степени на Източните братства), управлявал през 1670 г. Именно това е бил Сиамският крал (толкова осмиван и представян за побъркан от френския посланик Лоубе), който през целия си живот се стремял да открие философския камък.

Един от тези тайнствени знаци често се открива в своеобраз­ната техника на строеж на някои арки и храмове. Уайт Елефант отбелязва като любопитно явление „отсъствието на ключов камък в арките на сградата и неподцаващите се на разшифровка надписи". Стивънс е открил в развалините на Санта Круз дел Квише арков коридор без ключов камък. Описвайки пустинните руини на Паленке, той отбелязва, че всички арки и тавани на коридорите са били построени по този образец, и изказва пред­положението, че строителите най-вероятно не са били запознати с принципите на построяване на арките, издигащи се високо сред остатъците от гигантските постройки в Гърция и Италия. В други сгради, макар и принадлежащи към същата група, пътешественикът е открил присъствие на ключови камъни, което е достатъчно доказателство, че тяхното приложение, е било преду­мишлено.

Дали не можем да потърсим отговора на тази тайна в масон­ските наставления? Ключовият камък има езотерично значение, което високо се е ценяло от масоните от висшите степени. Най-значимият подземен строеж, споменат в описанието на произхода на масонството, е съоръжението, построено от Енох. Този патриарх е бил преведен от божество (по време на видение) през девет свода. След това с помощта на сина си Матусаил той построил на Ханаанска земя, „в недрата на планината", девет стаи по образец на онези, които са му били показани по време на видението. Покривът на всяка стая е имал формата на арка и най-високата му точка образувала ключов камък със свещени, непроизносими букви върху него. Всяка от тези букви е предс­тавлявала едно от деветте имена, начертани със знаци (емблема-тични атрибути), по които божеството, в съответствие с данните на древното франкмасонство, е било опознавано от различните братства. След това Енох направил две „делти" (гръцки букви Д, представляващи триъгълник) и начертал върху всяка от тях два тайнствени знака; едната от тях той поставил в най-дълбоката арка, а другата връчил на Матусаил, съобщавайки му в същото време някаква важна тайна, която сега е загубена за франкма-сонството.

Така сред тайните, които сега са изгубени за съвременните наследници на франкмасонството, може да бъде открит фактът, че ключовите камъни са били използвани в арките само в определени части на храмовете, предназначени за определени цели. Друго сходство, проявяващо се в оцелелите архитектурни религиозни паметници от всички страни, може да бъде открито в идентичността на частите, зидарските редове и размерите. Всички тези постройки принадлежат към времената на Хермес Трисмегист и колкото и древни или сравнително съвременни да изглеждат, математическите им пропорции съответстват на про­порциите на египетските религиозни сгради. Почти еднакво е и разположението на дворовете, вътрешните светилища, проходите и стъпалата; следователно, въпреки несходството на архитектур­ните стилове, ще бъде правилно да се направи изводът, че във всички тях са били извършвани сходни обреди. Доктор Стакели казва за Стоунхендж: „Тази сграда не е била построена по римските мерки; това се доказва от голямото количество дробни числа, които се получават при измерването на всяка негова част чрез европейските мерки. И обратното, тези цифри стават цели, щом започнем да ги измерваме с помощта на древния кубит, приет от евреите, децата на Шем, финикийците, египтяните, децата на Хам (?) и имитаторите на паметници от необработени камъни". Присъствието на изкуствени езера и тяхното своеобразно разположение на осветената земя е също факт с голямо значение. Езерата във вътрешността на Карнак, езерата в участъка на Нагкон-Ват и около храмовете на мексиканския Копан и Санта Круз дел Квише проявяват едни и същи характерни особености. Освен че притежава и други значения, цялата им площ е била разчертана в съответствие с цикличните изчисления. В построй­ките на друидите се откриват същите свещени и мистични числа. Каменните окръжности се състоят от дванадесет, двадесет и един или тридесет и шест камъка. В тези окръжности централното място принадлежи на Асар или Азон (бога на окръжността), с каквото и име той да бъде наречен. Тринадесетте мексикански богове-змейове имат косвено отношение към тринадесетте камъ­ни на друидните руини. „Т" (тау) и астрономическият кръст на Египет се набиват на очи в много от развалините на Паленке. Върху един от барелефите на двореца в Паленке, на западната страна, точно под седяща фигура се намират изсечените йерог­лифи ТАУ. Стояща фигура, която се навежда над първата, покрива с лявата си ръка главата й с покривалото на посветените, а с показалеца и средния пръст на дясната ръка посочва небето. Позата на стоящия е същата като на християнски епископ, когато дава благословия, или подобна на позата, в която често .изобра­зяват Исус по време на Тайната вечеря. Дори индуският слоног-лав бог на мъдростта (или на магичните познания) Ганеша може да бъде намерен сред фигурите на мексиканските развалини.