Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Мечтателка ли е Слава?

Съвременната педагогика и образование са неадаптирани към новостите в психотрониката. Грубо я пренебрегват. Безпросветно е отношението на родители и общество към съхранената в паметта на подрастващите информация.

За „квазинауката” психотроника, която предстои да утвърди позиции, се ширят предразсъдъци. Съзнателно са раздухвани о ттърсещи сензации журналисти. Лоша услуга правят стремящи се към лесни печалби ловки псевдо-психотроници. Длъжници пред човечеството са малцината посветени, стаени в сянката на неизвестността , за да не отопочат дарби.
Съвременниците , лишени от знания за скритите послания във фината психика на децата, грубо ги потъпкват. Унизяват, заклеймявайки като фантазии спонтанните им спомени от Миналото. С незаинтересуваност и пренебрежение те властно га потискани. Тъй потъват в дълините пластове на подсъзнанието.

* * *

Единствена от необикновеното семейство Слава притежава характер, воля и шанс да реализира във висша степен феноменални способности, щедро заложени от природата. Легендарният ясновидец дядо Влайчо от близкото до Нова Загора село Коньово високо цени предсказателсксия и талант. Мнозина са надарени да виждатв една област , нейните са много.

„Никога не съм мислила да ползвам дарба за лични цели, да се въздигна над другите и подсладя живота си – ще сподели . Криех я Времена.... Пази Боже , да те нарочат за вещица или магьосница.”

Помагайки на доверени лица, които няма да я зле­поставят пред властта, вродените й способности, неза­висимо от нежеланието да ги изявява, разцъфтяват. Не демонстрира дарба, а мълвата за нея се носи - из Нова Загора, Шипка, столицата...

Жителите на квартал "Овча купел" бързо научават за тайнствената чаровница, обитаваща схлупена къщурка. Името й от уста на уста, като летен горски пожар, плъзва. Опасва, изгаря града. Стига до висшите ешело­ни на властта.

В ранна утрин на вратата й потропва непознат. Крими­нален инспектор от \/I-то управление на МВР София:

• 
  Славка Ралева Севрюкова?
  
• 
  Аз съм.
  

• 
  Трябва да ме последвате. Знаем ви, не се крийте! Някои хора са видели помощ от вас. Известно ни е, вяр­ваща сте, но пари вземате, не вземате ли, тепърва ще установим. Длъжен съм да ви предупредя - дейност­та ви е забранена от закона. Опасна е за държавата. Хайде сега в участъка. С паспортчето и - пред мене. Началникът ви чака.
  
• 
  Нищо не съм извършила против държавата - сдър­жано отвръща. - Лев от никого не съм искала. Освен това, как да дойда? Болят ме коленете. Виждате, едва се придвижвам с бастун. Който ще ме разпитва, да за­повяда у дома. Началникът ви има автомобил, нека ме вземе с него.
  

Доносници са я проследили и докладвали - "полупа-рализираната старица се занимава с опасни за дър­жавата дела". За "будните квартални съвести" няма покой, няма почивен ден.

След като Слава отказва доброволно да посети уп­равлението, пристига разпореждане за щателна про­верка на дейността й. Плъпват тайни емисари. Разпит­ват, анкетират съседи на съмнителната белогвардейска съпруга. Отечественофронтовската квартална ор­ганизация започва паралелно проучване по слухове и сигнали. Копоите на квартала сноват край дома й.

Разследват я с месеци. И какво? - Принудени са да я оневинят. Уважавана е, има добро реноме. Никой не се оплаква от нея. Вярно, съпруга е на белогвардеец, но не провежда вражеска агитация. Не е опасна за народа.

Строго обаче я предупреждават - да преустанови съмнителните си занимания.

Нищо не й сторват, но в душата й засяда рана. От обидата, от грубостта.

Връща съмнителни посетители. Нащрек е. И така -до 10. 11. 1989 г.

Ограничила приема, Слава страда. Не бива отново да попада под безпощадното милиционерско око.

Труден период. Деликатна прелюдия за драмата, ко­ято я очаква.

Присламчват се какви ли не хора. Прорицателката знае кой за какво я дири. С похлопване на вратата, "глас свише" й предава: "тези приеми..." "тези отпрати..."

Най-настоятелни са няколко женици с живи одухот­ворени очи -членове на "Евангелската църква на пет-десятниците". Вярват - всеки може да контактува със Светия дух. Неистово се стремят към това.

Слава е с дарба от Бога. Ценят я. Умоляват да дойде на техни сбирки. Ще я закарат с кола. Поне веднъж...

Изживяла какви ли не горчивини и разочарования, посещава ги. Поканили са я на тяхно кръщене.

В религиозен транс, отдадени на спиритични ритуа­ли, петдесятниците проговарят на непознати езици.
Сибилата разбира - намесват се души от отвъдността. Включва се.

Чрез нейните уста езикът на обсебените оживява. Предава затрогващи послания.

Срещата надхвърля всякакви очаквания.

Възторжени, петдесятниците ликуват. Издигат я в култ. Отрупват с почести. Църквата им ще процъфти, ще събере нови поклонници...

* * *

Пророчицата не е и не може да бъде сектантка. От­кликнала е от добро сърце.

В деня, в който превежда езика на петдесятниците, внезапно губи дарба.

Какво толкова е станало? - Малко признание. Но Слава, която е "в този, а не от този свят", чувства - злоупотребила е със силата си. Тя, която винаги е избягвала зрелищност, явно е използвала дарованието си не там, където трябва.

...Оттогава престава да тълкува изреченото от своите уста. Пред "третото й око" сякаш се спуска пелена.

Разкайва се: "Господи, с какво замених бисера, кой­то ми даде?!"

Нима и феномените се подвеждат?

Тя е разтревожена. Обзема я вихър разяждащи мис­ли. Надарена свише, нали и тя е човек. В годините на ограничения нуждае се от внимание. Но нима точно тук?...

Заработили са силите на тъмата. Кой носител на бо­жествен дар приживе е величан? Правилата на живота са железни. Грешките се изплащат. Пречистването е бо­лезнено.

Трябва да понесе цената на обновлението. Знае, от­горе я пазят, благородно е делото й. Заела се е с надчо-вешка задача -да направи хората по-добри. Кой смър­тен е успял? Ще й стигне ли един живот?

Период на мъчителни безпокойства. За пръв път ли­шена от дарба, Слава като, че е сломена.

Загубата я превива. Но не пречупва.

Бързо се съвзема. И измъква от "оазиса на признани­ето". Веднъж и завинаги.

* * *

Способностите, дори по рождение, ден по ден, час по час, минута по минута трябва да се защитават. Инак се губят. Въпреки висшето покровителство. Смелост трябва, да признаеш страха от провал. Преодолееш ли го, изправяш се пред втори. Отвъд него - трети...

Отдава се на пост и молитвено разкаяние.

Седмици е в кварталната църквица. Счита се недос­тойна - моли се в криптата за възвръщане на дарова­нието.

Свещеникът я кани вътре. От години я цени. Двамата с него падат на колене в храма.

Болезнено пречистване. Най-мъчителният пери­од в живота й. Посреща го достойно. Лишена от ви­дения, вярна на дълга да говори истината, отпраща търсещите я.

Претърпява операция. На границата на физическото оцеляване е.

Висшите сили не я изоставят: "Ще издържиш. Това е страдание на плътта, не на духа."

Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Получава видение. "Глас свише" я осенява: "Чадо мое, ще получиш отнетото".

- И взеха да ми говорят за прераждането. И ми се показа непознат образ, проектиран в квадратно прос­транство, като върху носна кърпа. Мъж с къдрави коси, гладко подстриган, със сако, вратовръзка, мека шапка. И ми се предаде: "Чадо мое, запомни това лице. То ще ти бъде доведено. В деня, в който го съзреш,верни слова отново ще вложим в устата ти. Тогава туй, което ти кажем, ще е!"

Образът мигом изчезна.

Взирах се в хората. С очакване. Тоя, оня... Ден след ден, месец след месец...

А го няма и няма предреченият човек.

* * *

В трудни ситуации надеждата оживява в чудеса. И те стават реалност. Висшите сили подкрепят дори с привидно невъзможни средства.

Започнали са изпитания за възстановяване на дар­бата.

- Един ден се сетих - продължава премеждията си,- мой братовчед като че напомняше образа – подобни коси и форма на лицето. Съдия - благороден, честен човек. (Невероятно! Има на какво да се поучат съвре­менните жреци на Темида - б. а.) Живееше в столица­та на "Бузлуджа" 24. Жена му и тя като него - добра и вярваща.

Реших да ги навестя. Нали съм си домоседка, не бях­ме се виждали с години.

Поразговорихме се. Гледам - косите на братовчеда лекичко сребреят. Моите, от мъки и страдания - ни един черен косъм.

"Косьо, доскоро ти казвах батко. Вече няма да ти ви­кам така."

"Защо?"

Изгледа ме с почуда. Вдигна рамене:

"Все едно."

Взрях се - уподобяваше образа - прическа, костюм, вратовръзка. Да, ама оня имаше шапка....Гостувах, що гостувах на братовчеда, па на раздя­ла изплюх камъчето:

"Тук нейде. Защо?"

"Хайде да я сложиш, да те видя с нея, че, както сме я подкарали, я се срещнем до края на дните си, я не."

Прие молбата ми за странна прищявка. Напуши го смях. Помисли си навярно - тая е превъртяла.Намеси се жена му:

Наложи му я.Братовчедът дяволито ме изгледа. Направи реверанс на средновековен благородник. Запита през смях:

"Е, харесваш ли ме?"

Вгледах се в него. Обърнах го на една страна. Завър­тях на друга. Взирах се, взирах...

"Ти не си оня."

"Ха сега де! Кой е тоя "оня", който не съм бил аз?!..." - Прихна отново. Убеден - тая не е вред.

"И да ти кажа, братовчеде, няма да повярваш. Спестя­вам го, да не хулиш. Инак ще възроптаеш срещу мене."

Разделихме се.

- Мина не мина година, че и повече. Колкото да се оглеждах - няма го и няма предопределеният образ.

В това време на изпитания идваха какви ли не хора при мене. Връщах ги. Взирах се и взирах. А от него - ни следа.

- Някога - продължава интригуващата си одисея, - ме бяха запознали с Лиляна. Изключителна зъболекарка.

При нея ходел някакъв архитект. Чул за мене, помолил да го доведе. А тя - заета. Отлагала, отлагала.

Най-сетне се наканила. Без да знае горката, че дар­бата ми е отнета. Не приемам. Вече не гледам.

Люта зима. Сняг до колене. Студът скърца и реже. Фучат виелици.

Сгушили сме се в къщицата на топло с моя Степан, а те хлопат ли, хлопат на портата.

Излязох да им отворя.

В мига, в който зърнах непознатия - с костюм, вра­товръзка, мека шапка - сърцето ми лудо заби. От въл­нение ще изхвръкне.

"Край! - Рекох. - Свърши се... Той е! Слава тебе, Господи! Богооткровението се сбъдна!"

И нещо като люспа, затъмнила очите, се свлече. Ду­шата ми се избистри. Занизаха се картини от живота на хората. Оживяха - ярки, като на кино. А думите се леят...

Гостите онемяха.

Както бе предречено, отнетата ми дарба се върна.

В тоя миг в душата ми - глас: "Пратихме те, да ви­диш и там какво е..."

Слава на Бога, страшните изпитания свършиха! Свършиха? - Тъй си мислех тогава. Вече знам - едни си отиват, идват други...

Върнах се в същността си. Не треперех вече от нищо. Само от Всевишния. Ни от моя неизтрезняващ Степан, ни от ограниченията на властта.

• 
  ...От мен да запомните - завършва съкровена из­повед, - отвори ли се ей тук (сочи пространството над веждите - така нареченото "трето око"), край. Но колко усилия са нужни...
  
• 
  Не, не е толкоз трудно - опровергава с блага усмив­ка себе си, - трябва да бъдете добри, искрени, сми­рени. Тогаз и Висшата светлина ще е с вас. Въпреки изпитанията. Те са да проверят кой ще се съхрани, кой огъне. Кой ще остане добър, искрен, честен.
  

Заработват отново свръхсетивните възприятия на рицарката на духа. Ако душата на самурая е в меча, нейната е в божественото дарование. Бликат изчистени видения. Информацията е от най-висше естество.

Странни метаморфози. Как се обясняват феномени­те? За владетелката на Силата победата се състои в правилно отношение към поражението.

Оставила зад гърба си един покаял се човек, продъл­жава възродена. Не би допуснала повторна загуба на способности. Взела е поука.

Това я извисява. Не изучава феноменология. Родена е с дарба. До сетен дъх ще развива психотронични ка­чества, за да достигнат зенита си. И ще е нащрек - да не бъде победена от онова, което е победила.

Изследванията показват - енергия се усвоява със сетивата. С емоционални импулси ни стимулира зре­нието, вкусът, слухът, обонянието и допирът. (При­емаме ги с очи - от светлината, с вкусов апарат - от течностите и храната, с обоняние - от ароматите, с до­пира на кожата - от полъха на милувката, с уши - от звуковата хармония и магията на словото.) Възстановя­ващи енергийни приливи нахлуват в нас при физиоло-гическите процеси: хранене, дишане, сън...

За съхраняване качествата им, животът трябва да е чист, вярата - огромна, психическата устойчивост - не­поклатима. На помощ идва религията.

Изследва неизвестното, а Тя е неразбираема енигма.

Дарбата на избраницата се проявява в трудни вре­мена. Вилнеещ атеизъм. Строги забрани под страх от затвор и изселване да се упражнява ясновидство. За психотроника и дума не може да става.

Съзнава рисковете. Спасява я скромността. Не пара-дира, избягва зрелищността. Пари не иска.

В непрестанни опасности Висшите сили са на нейна страна.

С щастлив шанс е - живее в столицата. До помощта й се домогват изпаднали в беда съпруги на всесилни партийни величия. Допитват се за бъдещето влиятел­ни личности. Низшите чинове на властта я преследват. Непрестанно я грози опасност от затвор за "противо-държавна дейност". Висшите под дърво и камък я тър­сят - за помощ.

От една страна - заплаха, от друга - преклонение. Симптоматично за коварството на онези времена. От което не следва, че сегашните са по-извисени.

В периоди на трудности силните на деня искат да я имат до себе си. Домашен оракул. Тайно, под сурдинка. Доволни от помощта, някогашните властелини дискрет­но ще доведат половинките си. И ще са готови да се застъпят за нея. Така, както я търсят. Тайно.

Съчетано с вродените качества и душевния й финес, покровителствана е от тях.

Няма врагове в лицето на съседите - страшният бич за хората, отдадени на психотроника. Безвъзмездно им помага.

За какво да й завидят? - Сиромашия до шия. Без деца. Съпруг - низвергнат белогвардейски емигрант, безнадежден любител на чашката.

Преимуществото на оскърбените от живота.

Дотук разгледахме преодолените трудности. Просле­дихме пътя през болката към Светлина.

Нека опознаем похватите на жената-чудо за проникване в незримата реалност. Акцентът ще е: не дали вижда по психотронен път (това е доказано), а как? Докъде се простират духовните й територии? Как­ви резултати постига?

"Обичам да гледам цветчетата, израсли от цеп­натините на почвата при голяма суша - ще сподели в миг на трогателно откровение. - Забелязали ли сте - нежни стръкчета с особена зеленина. Живеят с вла­гата, която издишат земните недра. Прониквам в да­лечни светове, взирайки се в тях.

Мога да видя на камък и на облак. Там отражени­ята на микро и макрокосмоса са ясни. Открояват се най-добре."

Това, според българската сибила е така, защото микро и макросветът са единни, изградени от едни и същи елементи.

Надарена с изчистено психотронно зрение, в живот пропит от страдания, не е ли тя самата такова крехко, но жилаво и издръжливо цвете?

Скептикът ще възрази: "Да искаш плодовете на поз­нанието и божията благодат е невъзможно". Това не касае феномените. Щастливото съчетание на дарба, мъдрост и морал ражда непостижими проникновения.

В спомени на очевидци образът на жената-уникум се пречупва под различен ъгъл. За едни - ясновидка, за други - лечителка, за трети - божествено проявление, за четвърти - космически пратеник, за пети - филoсоф-херменевт и моралист...

Всички, включително авторът на книгата, са катего­рични - дарбата й е на светлинни години пред масово­то гадателство. Не предугажда, а вижда. Категорич­на и точна е в прогнози и отговори на въпроси.

Реагира странно, когато идват да й благодарят: "Ле­льо Славе, Господ да те поживи! Позна!" "Не познавам- отвръща смирено, но категорично, - аз знам."

Дали не помага на допитващите се сами да стигнат до отговора? Подкрепя ги да открият, но какво - своята или обективна истина?

Обърналите се за помощ към ясновидци, според ня­кои психолози, дълбоко в същността си носят информа­ция за проблемите, които ги занимават. Те обаче не мо­гат самостоятелно да я разгадаят. Загнездена е в под- и свръхсъзнанието им. Личностите с прорицателски способности са ключът, отварящ врати за решение на проблемите.

В сравнение с повечето от тях, сведенията при Сла­ва са диференцирани - според зададените въпроси и нивото на развитие на търсещите подкрепа.

Това твърдят учени и изследователи. Ако е истина, в природната дарба няма нищо свръхестествено.

Но дали е така?

При продължителни разговори по едни и същи въп­роси, становищата на Слава са все по-проникновени и пространствени. Пояснява: "Вие вече сте подготвени да разберете и осъзнаете отговора на въпросите, които ви вълнуват в дълбочина".

Интересувал съм се знае ли всичко за хората, които я навестяват - предходни съществувания, минало, бъ­деще?

Отговаря с усмивка: "Нямам право да надничам в души по проблеми, за които не са потърсили помощ­та ми. Това е закон."

Цени светлината на свободната воля. Категорична е за ясновидската си дарба: "Предадената информация не е от мен, а чрез мен. Идва от висши духовни съ­щества."

Поставя се под въпрос поредната хипотеза на уче­ните. Нормално е да се подведат - е екстрасензорика-та на този етап повечето от тях са теоретици, не практици.

Живеем в информационна ера, а слабо познаваме сигналите насвръхсензориката. Ама, че парадокс!

Сензитивни наченки дремят у всекиго от нас. С поз­нание, труд и усърдие, под ръководство на добър учи­тел, могат да се развият. И издигнат.

Родена със свръхсетива, Слава го прави.

Какви канали ползва? Въпросът кореспондира с друг: най-широкообхватен и верен информационен източ­ник ли са сетивата ни? Например, зрението?

Над 80 % от постъпващата информация е чрез него. С гордост се изтъква: окото на съвременника, въоръжено с модерна техника - компютри, телескопи, микроскопи - прониква в неведоми светове.

Така е, но тези прецизни апарати обслужват най-вече зрението. Не е изключено във "вселената на нашето обкръжение" да съществуват обекти, неуловими за това сетиво, колкото да е разгърнат капацитетът му. Не е не­възможно някои хора да притежават възприятия, носи­тели на по-широк информационен обхват за света в нас и извън нас от тези, постигнати чрез очите.

След серия посещения при Ванга, силно впечатлен от нейните възможности, писателят Николай Хайтов проникновено отбелязва: "По всичко личи, че матери­алния свят, в който живеем, не е единственият, съ­ществуващ във Всемира. Има и други, които ние с на­шите сетива не можем да уловим."

За повечето хора реално е онова, което виждат, чу­ват, докосват. Пренебрегват "богонадарените слепци" (делфийските оракули, в по-ново време Стойна Пре­подобна и Ванга), проникващи в незримото и предпазва­щи хората с очи от опасни завои и изненади. Те виждат по-дълбоко в сърцата и в душите. За древните елини случайно ли Делфи бил центърът на света? Колко ве­лики незрящи оттогава до днес изумяват човечеството с непостижими дарби - от Омир до Андрея Бочели...

Как става това? Замъглено ли е зрението ни, за да не ни направлява в търсенията в духовните пространс­тва? Не разкриват ли очите едва част от света чрез ограниченото или разраснато с помощта на уреди по-лезрение? Не сме ли "оковани", благодарение на тях, в рамките на скромния ни зрителен периметър?

Може би, така участваме по-пълноценно в "божест­вената кармична програма, наречена живот"?

Чрез зрението на 80 % сме "затворени и изолирани" не другаде, а в обкръжаващия свят... Според класичес­кия пример: "За жабата, попаднала в кладенеца, не­бето е само онзи негов отрязък, който тя забелязва през кръглия му тесен отвор."

Ситуацията е актуална и в етапа на глобален прос­перитет. Но човечеството еволюира. Задоволяващото вчера, достатъчно ли ще е утре?

Какво се извършва?