Книга моисеева битие г. Х. Макинтош глава първа 1
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА — 23
Изтегляне 3.41 Mb.
|
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА — 23Тази кратка глава от Свещенното Писание съдържа нещо повече от едно поучение полезно за душата. Светият Дух тук набелязва една хубава картина за начина, по който вярващият винаги ще трябва да се отнася спрямо външните лица (Колосяни 4:5 ; 1 Солунцяни 4:12). Ако е истина това, че вярата прави онзи, който я притежава, независим от хората на света, не по-малка истина е, че тя го и поучава винаги честно да се държи спрямо тях. Ние сме увещавани, в 1 Солунцяни 4:12, в което се казва : „да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого“ ; и във 2 Коринтяни 8:21, да бдим „за това, което е често не само пред Господа, но и пред човеците“ ; а също и в тази част в Римляни 13:8, да не дължим „никому“ нищо. Тука, това са значителни поучения, които трябва да се съблюдават както подобава, през всички векове, от всички служители на Христа, дори още преди тази поучения да са ясно формулирани ; Но, уви ! на тях им се отделя твърде малко внимание в модерните времена. Глава двадесет и трета от Битието, прочее, заслужава специално внимание. Тази глава, започваща се със смъртта на Сара, ни кара да виждаме Авраама в един нов облик — открива се характера на някой, който е в траур : „И дойде Авраам да плаче и ридае за Сара“ (23:2). Божието чедо е призовано да мине през дълбоката скръб на жалейката, но не така, както при другите („които нямат надежда“ ; 1 Солунцяни 4:13). Великият факт на възкресението го успокоява и придава на неговата скръб съвсем особен облик. Вярващият би могъл да стои пред гроба на брат, или на сестра, ала със щастливата сигурност, че този гроб не ще задържа за дълго пленника си, „защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, то и починалите в Исуса Бог ще приведе с Него“ (1 Солунцяни 4:14). Изкуплението на душата осигурява и изкупление на тялото ; ние притежаваме първото и очакваме второто „и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновление - изкупуване на нашето тяло“ (Римляни 8:23). Купувайки Махпела, за да направи гробницата, Авраам дава израз, струва ни се, на своята вяра във възкресението. „И стана Авраам отпред своята покойница“ (23:3). Вярата не остава за дълго да съзерцава смъртта ; тя притежава по-издигнат смисъл, благодарение на „Живия Бог“, който и го е дал ! Вярата съзерцава възкресението и погледът `и е погълнат от него ; чрез могъществото на възкресението, тя може да се изправи отпред своя мъртвец. Тази постъпка на Авраам е многозначителна и затова имаме необходимостта добре да разбираме смисъла `и, защото не сме твърде склонни да се занимаваме със смъртта и с нейните последствия. Смъртта е границата на могъществото на Сатаната, но там където свършва Сатаната, започва Бог. Авраам го бе разбрал тогава, когато стана и купи пещерата в Махпела, за да направи място за почивка на Сара. Това му деяние бе израз на Авраамовата мисъл по отношение на бъдещето. Той знаеше, че през вековете които ще дойдат, Божието обещание относно земята на Ханаан ще се сбъдне ; така, той можеше постави Сариното тяло в гроба в сигурната си и ясна надежда за славното възкресение. Необрязаните Хетови синове не знаеха за тия неща. Мислите, които изпълваха душата на патриарха, им бяха чужди. За тях бе незначителна работа това, дали Аавраам ще погребе своя мъртвец на това място, или на друго ; но за Авраама това бе съвсем другояче. „Аз съм между вас пришълец и заселник ; дайте ми между вас възможността да притежавам гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си“ (23:4). Хетовите синове намираха очевидно за странно това, че Авраам си създава толкова затруднения заради една гробница ; „но светът не ни познаваше, защото той не бе я опознал“ (1 Йоан 3:1). Най-красивите и най-характеризиращите черти на вярата са именно тези, които светът най-малко разбира. Ханаанците нямаха никакво понятие за надеждите, които характеризираха постъпките на Авраама в този случай. Те не се съмняваха в това че Авраам, търсейки ъгълче по земята в което би могъл, като починалата Сара, да очаква точното време определяно от Бога, така да се каже — Утрото на Възкресението, имаше предвид и бъдещото притежание на тази земя. Авраам чувствуваше, че той няма какво да изяснява със синовете на Хет, така че бе готов да легне като Сара в гроба, оставяйки на Бога грижата да действува за него, върху него и чрез него. „Всички тия умряха във вяра (κατα πιστιν), той като не бяха получили изпълнението на обещанията ; но като, ги видяха отдалеч и като ги приветствуваха, изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята“ (Евреи 11:13). Тук, това е белег на божествения живот с изящната негова красота. Тези „свидетели“ за които ни говори Посланието до Евреите в глава 11, не само че бяха живяли чрез вярата, но още и свидетелствуваха че Божиите обещания са също така реални и задоволяващи душите им в края на тяхната кариера, каквито са били и в началото `и. Придобиването на гроб в страната изглежда да беше, демонстрация за могъществото на вярата, не само за да живее, но също и за смъртта. Защо Авраам беше така добросъвестен при сделката за купуването на гроб ? Защо така горещо желаеше да обоснове правата си върху полето и пещерата в Ефрон върху правни принципи ? Защо той беше решен да заплати с пълната цена според стойността на среброто, което вървеше измежду търговците (23:9,16)“ ? Отговоръгт се съдържа в именно тази дума : „вярата“. Защото чрез вяра той направи всичко това. Знаеше той, че страната ще му принадлежи в бъдещето, и че, в славата на възкресението, неговите наследници още ще я притежават ; е, и дотогава, той не желаеше да остава длъжник на тези, които във всички случай ще са лишени от владението `и. Тази глава, впрочем, може да бъде разглеждана от двойна гледна точка : най-напред, като представяща ни прост и практичен принцип за поведение спрямо хората от света ; впоследствие, като излагаща ни щастливата надежда, от която варващият винаги би трябвало да е въодушевяван. Надеждата, която ни е предложена в Евангелието, е щастливото безсмъртие, което, издигайки всецяло сърцето над влиянията на природата и на света, ни предоставя светия и благороден принцип, който би трябвало да регулира поведението ни спрямо външните. „Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е …“ (1 Йоан 3:2). Ето я нашата надежда. Какъв е нейният морален ефект ? „И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист“ (1 Йоан 3:3). Ако скоро аз ще трябва да бъда подобен на Христа, ще се насиля да Му бъда подобен още отсега, дотолкова да колкото това е възможно. Християнинът ще трябва, впрочем, да се упражнява винаги да живее в чистота, в честност и в морално благоразположение пред всички тези, които го заобикалят. Точно това и направи Авраам в отношенията си със синовете на Хет ; той показва чрез цялото свое поведение, такова, каквото ни е представено в тази глава, голямо благородство и истинска безкористност. Помежду тях той бе „Божий княз“ (23:6) и те можеха да се ощастливени, като му правеха благоволение. Но Авраам беше научен да не получава милост от никого, освен от Бога на възкресението ; и тогава, когато заплащаше на Хетяните за Махпела, той си очакваше от Бога земята на Ханаан. Синовете на Хет познаваха твърде добре стойността на „среброто, което вървеше измежду търговците“ (23:16), и Авраам също знаеше какво струва пещерата на Махпела ; за него тя имаше много по-голяма стойност отколкото за тях, които му я отстъпваха. Ако за тях змята струваше „четристотин сикли (древноеврейска сребърна монета) сребро“, за Авраама тя нямаше цена, тъй като служеше за капаро на едно вечно наследство, което, тъй като беше вечно, не бе възможно да бъде притежавано по друг начин, освен чрез могъществото на възкресението. Вярата пренася душата предварително в Божието бъдеще ; тя вижда нещата такива каквито ги вижда Бог, тя ги оценява според цикъла на светилището (Левит 27:3,25). Впрочем, ето защо, според разумността на вярата, Авраам се изправи отпред своя мъртвец и купи гроб, показвайки така своята надежда за възкресението и за наследството, които са зависими от него. Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 3.41 Mb. Сподели с приятели:
|