2 Една от големите книжарници в Лондон. - Б. пр.
140
ЧАСОВЕТЕ
Не бой се вече от летния зной,
Нито от зимния яростен бяс.1
Възможно е да умре. Лора изведнъж си помисли как тя - как всеки - може да направи такъв избор. Дръзка, безразсъдна, зашеметяваща ума мисъл, но макар и безплътна тя заяви присъствието си в главата й, ненатрапливо, но съвсем ясно, като глас, който леко пращи, долитайки от далечна радиостанция. Би могла да реши да умре. Идеята бе все още абстрактна, трептеше и неясно блещукаше в съзнанието й, без да й се струва мрачна или болезнена. Именно в хотелските стаи хората правят такива неща, нали? Възможно е - дори много вероятно - някой да е свършил живота си точно тук, в тази стая, върху това легло. Някой мъж или жена си е казал: „Край! Повече не издържам!“; някой е погледнал за сетен път тези бели стени, този бял гладък таван. Даде си сметка, че отсядайки в хотел, човек напуска всички типични за него подробности на собствения живот и навлиза в напълно неутрална територия - чиста, бяла стая, където смъртта не изглежда толкова странна.
Тази мисъл би могла да бъде и дълбоко успокоителна; можеше да те накара да се почувстваш съвършено свободен. Мисълта, че можеш да си отидеш просто ей така. И с това да кажеш на всички: „Неуспях да се справя, нямате представа какво изживях; повече не желая да опитвам отново. " Може би в това се крие някаква страшна красота, подобна на утрин в ледено поле или пустиня. Значи възможно е, ей така, да прекрачиш в онзи, другия пейзаж и да оставиш всичко - детето, съпруга, Кити, родителите - зад гърба си, в този тук скапан, разнебитен свят (той никога вече няма да се оправи, няма да се пречисти), в който те ще си отвръщат едии на друг и на всеки, който ги попита: „Мислехме, че нищо й няма, смятахме, че проблемите й са най-обикновени, като на всички нас. Нямахме никаква представа. “
Сподели с приятели: |
