Глава 20 ДА РАЗБЕРЕМ СЕКСУАЛНИЯ ОРГАЗЪМ

Някои двойки считат, че главната цел на половото сношение е да достигнат едновременно до оргазъм. Само 17% от партньорите постигат това и въпреки всичко продължават да се чудят дали е достатъчно единствено сексуално­то преживяване. Дъ Джанъс Репорт показва, че 24% от мъжете и 14% от жените приемат едновременното изживяване на оргазма за задължително.

Опитите да постигнете оргазъм по едно и също време може действително да направят секса по-малко удовлетворяващ. При положение че двойката успее в това, всеки от тях ще е толкова по­гълнат от собственото си удоволствие, че ще концентрира цялото внимание върху себе си. За минута тя ще се радва в пълна степен на вниманието му, но в следващата той ще се съсредоточи върху себе си. По същия начин мъжът ще пропусне да почувства нейно­то удовлетворение, понеже ще е твърде увлечен от собственото си преживяване.

Ако разчете времето така, че тя първа да получи оргазъм, мо­же да й помогне да интензифицира процеса и да може напълно да изпита удоволствие. След това жената е свободна да съпреживее неговия оргазъм. По този начин като че ли се получават два оргаз­ма вместо един. Двамата партньори преживяват изцяло нейния, а след това неговия. Ако мъжът получи първи оргазъм, жената се чувства непълноценна и се смущава. Ако пък тя също достигне до него, любимият й е по-малко заинтересуван, тъй като вече не е напълно възбуден.

Моля ви, забележете, че макар жената не винаги да получава оргазъм, може да се чувства задоволена, щом не е натоварена с очакванията на съпруга си. Понякога мъжете измерват своята сексуална сила и мъжество с оргазма на половинката си (така е според ДъДжанъс Репорт). Ако тя не успее, той се намусва и недоволства. Това очакване упражнява натиск над нея и я напряга, кара я да нап­рави всичко, за да го задоволи, макар да не го иска. Чувството, че жената трябва да достигне до оргазъм или да го симулира, може да доведе до липсата на истински такъв.

Изискването за страхотен секс е жената да не е принудена да го прави. Приятният сексуален живот означава, че понякога сек­сът ще бъде фантастичен, друг път просто обикновен или дори не такъв. Но независимо от интензивността му, може винаги да бъде изпълнен с много любов. Това означава, че мъжът получа­ва оргазъм, а жената физическата привързаност, която желае. И двамата печелят.

Объркването е резултат от вагиналния оргазъм, който е версия на теорията за клиторния оргазъм. Вагиналният оргазъм според общото мнение показва емоционалната зрялост и е следствие от вкарването на пениса без допълнителната стимулация на клитора. Клиторният оргазъм е следствие от ръчната манупулация на кли­тора. Жената, която изживява само последния, се определя като психологически незряла.

Никое съвременно проучване не доказва, че клиторният орга­зъм е по-нисш от вагиналния. Наистина днес е добре документи­рано, че оргазмът си е оргазъм. За постигането му работят както мозъка, така и сексуалните органи. Независимо дали се поражда във вагината или чрез клитора, при оргазма се получава един и съ­щи отговор - формирането на „оргазмова площадка", контракции във външната третина на вагината и контракции на матката.

Жените имат два центъра на отговор. Оргазмът се преживява не само във влагалището, а и в матката. Последната е подложена на контракции, подобни на тези при извършване на трудова дейност. Те са нормален отговор и жената се научава да се наслаждава на усещането.

Макар че центърът на сексуалния отговор са матката и влагалището, в него участва цялото тяло. Клифърд и Джойс Пенър описват усещането като аналогично на падането на камък в басейн с вода. Най-интензивната реакция е в центъра, където е паднал камъка, но тя продължава да се разпространява в по-широки и по-широки кръгове. Това е вярно, но зависи от източника на стимулация.

Някои жени съобщават, че се чувстват емоционално удовлетворени, когато пенисът е във влагалището им, но това е въпрос на индивидуално предпочитание. То няма нищо общо с оргазма като резултат от външна стимулация. Всъщност някои жени преживяват по интензивен оргазъм в обратния случай, когато пенисът не е във влагалището. Дъ Хайт Репорт заявява, че само 30% от 300 000 изследвани жени могат да достигнат до оргазъм редовно без клиторна стиму­лация. Това означава, че за останалите 60-70% от нежния пол само половият акт не води до оргазъм.

Нежеланието на партньора да използва клиторната стимулация като съществена част от любовната игра пречи на повечето жени да преживеят удовлетворението от оргазма повече от другите факто­ри. Двойките не трябва да бъркат ръчната стимулация на клитора с мастурбацията. Последната включва манипулация със собствените гениталии. Това е егоистично и изключва щастието на другия човек. Не е така с клиторната стимулация по време на половото сношение. Бог е създал клитора, за да бъде използван в секса, който включва приемлива любовна игра между съпрузите, а за повечето жени е единственият път към сексуално задоволяване.

Новите проучвания на женската сексуалност показват, че някои жени могат да преживеят много оргазми за кратък период от време. Мъжете понякога трудно разбират този факт, тъй като те са безсилни в повечето случаи да подновят способността си за секс без време за почивка. Но продължително стимулираната жена е способна на пет или повече оргазма, като често всеки от тях е все по-интензивен. Според Дъ Хайт Репорт много жени не знаят това.

Тъй като жената може да изпитва повтарящи се оргазми, мъд­рият мъж ще стимулира клиторната й област веднага след еякулацията си, така че тя да повтори своето преживяване. Естественият отговор на любящия съпруг е да осигури на съпругата си всяко удоволствие. Но многократните оргазми не трябва да бъдат налага­ни на жената или да се очакват при всеки сексуален акт. Повечето жени предпочитат подобно преживяване в тези специални случаи, когато условията, настроението и всички останали фактори дейст­ват заедно. Единственият оргазъм все още е най-честият отговор на жената и в проучването на Хайт по-голяма част от жените имат желание само за един оргазъм.

Съвети за по-голямо удоволствие

Пет практики могат да увеличат интензивността на удовол­ствието при мъжете: 1. изчакването на 24 часа след отминалия оргазъм, за да може да се натрупа голямо количество семенна теч­ност; 2. продължителна любовна игра и възбуда, така че пенисът да еректира 20 минути или по-дълго; 3. подсилване на въображението като гледа и чувства екстатичния отговор на съпругата си, който е резултат от умелата му стимулация; 4. съзнателно свиване на мус­кулите на аналния сфинктер по време на оргазма; 5. нарастване на силата на контакта по време на оргазма.

Жената може да увеличи интензитета на своите физически усещания чрез съзнателно усилване на мускулните контракции и добавяне на тазовите си движения към неговите, като се остави да се освободи.

Сексуалните проблеми са често срещани. Множество органич­ни фактори (болест и наркотици), психологически фактори (гняв и безпокойство при изпълнението) и културни влияния (срам и вина) могат да попречат и понякога да унищожат изцяло сексуал­ния механизъм.

Предположението, че щастливите брачни двойки нямат сексу­ални проблеми не винаги е вярно. Нито пък може да се докаже, че сексуалният проблем е симптом на нещастния брак. Истината е, че много малко хора имат свободен от проблеми сексуален живот дори когато браковете им са щастливи.

Сексуалните проблеми могат да се разрешат чрез ефективни и простички техники на поведение. Тъй като изследователите са достигнали до ясно разбиране за това, в което можем да сбъркаме в различните фази на сексуалния кръг от отговори, са открити и специфични методи за разрешаването им.

Сексуално здравият мъж обикновено може да избере дали да остане възбуден за известно време, или да преживее оргазма бързо. Но при ПЕ липсва съзнателен контрол върху еякулацията. Мъжът се възбужда и преминава от фазата на платото към орга­зъм, който поставя край на сексуалното преживяване, преди той да го е пожелал.

Преждевременната еякулация има две форми: основна и вто­рична. Основната ПЕ е винаги налице и обикновено се свързва с ранни сексуални преживявания като мастурбацията. Когато мъжът се самозадоволява, еякулира една или две минути. Чрез практикуване това времетраене се запечатва подсъзнателно в ума му. Други ранни сексуални отношения, изискващи бързина, също могат да допринесат за това. Но тъй като това е заучено поведение, то може да бъде променено.

Вторичната ПЕ е резултат от физически причини. След години на нормална еякулация продължителността на половия акт прогре­сивно намалява. Някои мъже с няколко ПЕ ще еякулират още по време на любовната игра, т.е. преди проникването.

Макар че ПЕ е предимно мъжки проблем, изисква съвместна работа, за да се коригира. Съпругът трябва да признае проблема си, а съпругата да прояви търпеливо разбиране. Понякога тя може да бъде толкова разочарована, че да се нахвърли остро върху „бър­зия" си съпруг, но подобни реакции само ще засегнат чувството му за неспособност и ще усложнят ситуацията.

За щастие лечението на тази унищожителна дисфункция съ­ществено подобрява възможностите на мъжете, които еякулират прекалено бързо. Днес това е възможно почти 100% след около 14 седмици лечение. Нещастните двойки могат да се радват на приятен сексуален живот само след няколко месеца.

Прекъсването на движението няма да причини понижаване на ерекцията, но ще забави желанието за еякулация. Когато мъжът чувства, че се контролира, може бавно да започне да прониква по-навътре. Ако желанието му да еякулира се увеличава все повече, трябва да спре движението или да се отдръпне внезапно. Целта през тази фаза е да проникне, докато почувства предстоящата еякулация. Мъжът с по-големи проблеми няма да може да вкара повече от главата на пениса си, преди да спре, за да може да се контролира.

Макар че това звучи неромантично и клинично, важно е да се засича времето, докато той започне ясно да разпознава усещане­то, предшестващо еякулацията. По време на прекъсването мъжът не трябва да прониква повече, а жената не трябва да се движи, да кашля, подсмърча или мига, защото най-лекото движение може да е сигнал за „края" за него.

Концентрирането на движението по-близо до отвора на влага­лището е по-приятно и за мъжа, и за жената, отколкото дълбокото проникване. За нея така е по-добре, тъй като само първата трета от влагалището е покрито с чувствителна тъкан, а това ще намали възбудата на половинката й и ще му помогне да контролира еякулацията си.

Скоро може да продължи с лекото проникване, достигането на „точката на няма връщане назад", спиране на проникването и прекратяване на желани­ето за бърза еякулация. След дълга практика ще може да поддържа половия акт толкова дълго, колкото той и съпругата му желаят. Мъжът може да контролира еякулацията си, когато може да под­бира времето на оргазма си.

Периодите на практикуване на „спри започни" могат да доставят удоволствие и на двамата партньори. Съпругът може да увеличи способността си да отлага еякулацията и по този начин да удължава удоволствието от половия акт, а съпругата ще започне да изпитва сексуална възбуда, непозната за нея преди. Ако досега не е получавала оргазъм, това е моментът. Ако е достигнала тази фаза, може да продължи да се наслаждава на многократните оргазми.

Много двойки откриват, че практиката „спри започни" им позволява да експериментират с различни позиции нещо, което не им се е отдавало преди, поради малкото време преди еякулацията. Чрез работата в екип те ще развият ценни вербални и невербални умения за общуване, както и ново съзнание за тяхната взаимозави­симост, за да преживеят сексуално удоволствие.

При възрастните, а и при младите, това неразположение може да се появи като последица от специфична болест или от медицинс­ко лечение, свързано със страх, загуба на самоувереност и депресия. Около 5% от импотентността се наблюдава при мъжете около 40 години и нараства до 15-25% при 65-годишните и по-възрастните хора. Все пак тя се лекува във всички възрасти.

Импотентността не е изцяло резултат от мисленето на мъжа. При около 85% от тях тя е причинена от болести, особено от ди­абет и сърдечни неразположения, които ограничават потока на кръвта. Най-често срещаните болести, водещи до импотентност, са съдовите болести, диабетът, неврологичните увреждания, тазо­вите увреждания, хормоналния дисбаланс, употребата на опиати и болестта на Пейрони.

Психологически проблеми като неувереността, безпокойство­то и конфликтите често са важни допълнителни фактори. Пробле­мът е свързан с депресия, с липса на самочувствие, с нарастващо притеснение или с напрежение между съпрузите и/или със страх и безпокойство от предаване на болести по сексуален път, включител­но и СПИН. Други фактори като наднорменото тегло, недоброто физическо състояние, както и прекомерното пушене и пиене също могат да причинят еректилна дисфункция.

За много мъже еректилната дисфункция създава умствен стрес, който рефлектира върху връзката им със семейството и близките им. Половата зрялост и самочувствието са толкова тясно свързани за някои хора, че разговорът с тях може да бъде труден и смущаващ дори когато разговарят с тези, на които се доверяват, като партньора им или лекаря им. Макар че 85% от импотентността е резултат от физически проблеми, веднъж ако се забележат смущения в ерекцията, емоционалните фактори често усложняват проблема.

Трябва да се знае, че желанието и способността за постигане на оргазъм, както и способността за еякулация, могат да останат незасегнати дори при еректилна дисфункция или пък могат да липсват до известна степен и това да допринесе за създаването на чувството на неадекватната сексуална функция.

Има много постижения и в диагностиката, и при лечението на споменатото неразположение. Четирите най-често предписвани лечения включват вакуумна терапия, т.нар. инжекция на Аза, импланти на пениса и интраретрални таблетки. Съществуват, разбира се, и други начини на лечение. Съществуват нови лекарства, които могат да възстановят сексуалните способности, като премахнат дискомфорта и смущението от традиционните терапии. Могат да се използват и специални антихипертензивни лекарства, антидепресанти и антипсихотични лекарства, които да намалят риска от провал. Много пациенти и здравни работници не знаят за тях и поради това дисфункцията остава неизлекувана.

Еректилната дисфункция не е постоянна. Около 95% от всички случаи могат да бъдат успешно разрешени, ако се открие причи­ната за нея. Това неразположение не е само мъжки проблем. Тъй като то разстройва браковете и се отразява на начина, по който страдащите възприемат себе си, се превръща в проблем на двойка­та. Степента на успех при лечението е по-висока, когато двамата партньори се включат в разрешаването му.

Най-голямото препятствие може да бъде менталното отноше­ние към проблема. Колкото повече мъжът мисли, че е „сексуален инвалид", толкова по-реална е възможността това да стане. Щом той се сблъска с подобно неразположение, трябва да си направи пълен физически преглед и да осведоми лекаря за своята импотент­ност. Ако няма някакво заболяване, може да се оправи. Първата стъпка към възстановяването е признанието, че проблемът същес­твува, и търсенето на помощ.

Порнографията. Много мъже използват порнографията като сексуален стимулант дори след брака. Постоянният сексуален пар­тньор не повлиява нуждата им от нея и от мастурбацията. Веднъж установени, тези навици съществуват дълго.

Докладът на Джанъс за сексуалното поведение, проучване от 1993 г. върху 2 765 души, показва, че от 24 до 32% от мъжете ак­тивно мастурбират, но не е ясно какъв е процентът на женените. Изследването на Арчибалд Харт информира, че 15.5% от вече склю­чилите брак мъже и 6.8% от обвързаните духовни лица (свещеници) продължават да мастурбират, използвайки порнографията.

Популярността на порнографията е следствие от желанието за ранно осведомяване, начин за задоволяване на любопитството, желание за подобряване на сексуалните техники и част от тенденци­ята да бъдете на ТИ при всяка ситуация. Някои мъже се обръщат към еротиката, за да възстановят изгубения си интерес или за да разнообразят скучния си сексуален живот.

Един мъж се насочил към еротиката след 10 години брак поради това, което той наричал „досаден" секс. Започнал с посещение на долнопробни телевизионни къщи и с купуването на няколко еротич­ни видеокасети и списания. Така изливал хормоните си и обявявал себе си за отново жив. Но това подобрение било краткотрайно. Станал зависим от еротиката. Без нея не можел да действа. Скоро забелязал, че се насочва към „С и М" (садомазохизъм). Докато не открил страстта си към детското порно, не осъзнавал дълбокия разрушителен ефект на порнографията върху себе си.

За съжаление Интернет отваря нова ера в порнографията и сексуалната пристрастеност. Търсачите не трябва вече да обикалят западналите части на градовете. Сега могат да претърсят „мрежата" и да се задоволят с порнография, киберсекс и дори да имат връзка „по линията". Съветниците по този въпрос казват, че сексуалната пристрастеност чрез Интернет е най-бързо разпространяващата се зависимост днес. Достъпът до неподходящи сексуални дейности създава проблеми на мнозина. Борещи се християни, слаби и подат­ливи, са здраво заклещени у дома и на работа, дори с филтриращ софтуер. Съпругите търсят съветници и консултанти, обзети от страх, незнаещи какво да правят с продължаващото увлечение на половинките им към порното в Интернет. Много хора заявяват, че не виждат нищо лошо в това, което правят, щом връзката не завършва с физически контакт. Според тях задоволяването чрез порнографията, както и другите видове сексуална пристрастеност не е прелюбодейство. Нека да си припомним обаче, че изневярата започва със силна емоционална връзка. Това означава, че не е ну­жен физически акт, за да измениш на брачната клетва.

Порнографията унищожава интимността, защото по дефини­ция тя внася трети човек във връзката. Зависимостта от нея не само е вредна за съпруга и за сексуалния живот на двойката, но е разрушителна и за самочувствието на любимата. Подкопава чувството й за сигурност в брака и доверието й в него. Сексуална пристрастеност като тази може да бъде прекъсната, но само ако мъжът признае проблема си и се включи в програма против по­добни зависимости.

Не преди много години сексуално незадоволените жени са би­ли оставяни да се чудят и да затъват в собственото си сексуално разочарование. Но това време вече е отминало и проучванията по­казват, че е възможно всички омъжени жени да постигнат оргазъм. Думата „фригидна" вече не се използва за жени, които не откликват на сексуалния контакт. „Не изпитала оргазъм" е по-описателно понятие, тъй като той е нещо, което се научава. Жена, която не е получила такъв, просто не знае как да го постигне. Със сигурност християнките не трябва да се задоволяват с малко, те дължат това както на себе си, така и на половинките си.

Оргазмът при жените е тясно свързан с чувствата им, с възпри­емането им на самите себе си. Негодуванието, горчивината, неинформираността и умората поставят сексуални бариери пред жената и правят трудно, ако не и невъзможно, тя да отговори на съпруга си. И тъй като най-важният сексуален орган е мозъкът, той трябва да й каже: „О'к, давай нататък", за да бъде сексуално задоволена.

Жената може да си помогне, като си изгради едно по-позитив­но отношение към света. Книги като Дарът на секса от Клифърд и Джойс Пенър могат да й помогнат да разбере проблемите си. Ако тези нейни усилия не успеят, трябва да се свърже с доверен лекар или да помоли да бъде изпратена при специалист.

Другият метод за увеличаване на сексуалното удоволствие, както и за обучението на жените в постигането на оргазъм, е резултат от укрепването на пикочогенния мускул (ПК). През 1940 г. д-р Арнолд Х. Кегел, специалист по неразположенията при жените, открил, че упражнението за засилване на слабия пи­кочен мускул увеличава сексуалното удоволствие при тях. Тази практика на Кегел не само повлияла проблема с уринирането на една негова пациентка, но тя преживяла оргазъм за първи път след 15 години брак.

По-широките изследвания потвърждават първоначалното от­критие на д-р Кегел. Практиката е възприета и от други лекари, за да подобрят сексуалния отклик на своите пациентки, тъй като може би повече от 2/3 от американките страдат от слабост на ПК мускул, която може да попречи на сексуалния акт.

ПК мускул се намира между краката, като започва отпред и завършва назад подобно на ластик. Той поддържа шийката на пикочния мехур, долната част на ректума, родовия канал и долната част на влагалището. При две от всеки три жени този мускул е слаб и отпуснат, пречейки на сексуалните им взаимоотношения.

Упражненията, предложени от Кегел, за да се укрепи ПК мус­кул, се състоят от серия свивания, първоначално практикувани при отделянето на урина. Ако отделянето може да бъде прекъснато, ПК мускул се съкращава. Веднъж научен, контролът на мускула позволява упражненията да се практикуват по всяко време. Жените трябва да започнат с 5 до 10 свивания 6 пъти дневно през първата седмица. След период от шест седмици трябва да увеличат броя им в 6 дневни секции по 50. Повечето жени забелязват промени в сексуалните си контакти в рамките на 3 седмици и след 6 до 8 сед­мици само малко упражнения ще поддържат мускула.

Укрепването на ПК мускула може да заздрави влагалището, разширено при раждането. Разширеното влагалище може да е при­чина за по-слабото усещане на двамата партньори. Притискането на тези мускули по време на половия акт (и добавянето на тазовите движения) е друг начин за интензифициране на удоволствието.

Да поговорим за това

Защо за най-приятното нещо, познато на хората, партньорите разговарят толкова трудно? Двойка, която може цял час да посвети на плановете си за къщата, замълчава, когато се сблъска с необхо­димостта да говори за своя сексуален живот.

Хората се връщат към най-детските начини за изпращане на недиректни послания, когато стане въпрос за секс. Гняв, мълчание, тишина, мръщене, раздразнителност, обиди и заплахи са някои от тактиките, използвани при решаването на сексуални проблеми. Изглежда, двойката ще прибегне до всякакви други методи, но не и до открит, откровен разговор за това.

Добрите слушатели са добри любовници.

Изследване, ръководено от Джеси Потър, сексуален възпита­тел, терапевт и директор на Националния институт за човешки взаимоотношения в Чикаго, показва, че 87% от сексуално активните възрастни не споделят помежду си какво им харесва в леглото. Според мен дори тези, които казват, че могат да разговарят с партньорите си за секс, ще признаят, че има граници за това, което обсъждат с половинките си.

Когато възникналият сексуален проблем не се обсъжда, той не изчезва просто така, а се разраства и задълбочава. Тъй като откритото общуване относно сексуалните предпочитания води до по-удовлетворяващ сексуален живот, струва си да опитате.

Един сексуален проблем може да раздели една двойка или да я сближи зависи от това, как ще бъде посрещнат. Ако двамата с желание се доверят един на друг и споделят страховете си, могат да укрепят връзката си. Сексът може да раздели или да свърже двойката по-силно.

За повече информация относно това, как двойката може да говори за секса по-свободно, вижте глава 7 в книгата ми Как да говориш така, че съпругът ти да слуша: Разговорът за секса не­познати в нощта.

Намалява ли сексуалното желание с годините

С годините сексът се променя. Но това не означава, че умира. Според проучване на университета в Чикаго жените на 20 г. са с най-малък шанс да получат оргазъм по време на половия контакт, докато тези на 40 г. имат най-голяма възможност за това. Както обяснява една дама: "Най-после разбрах тялото си и съпругът ми се обучи. Правенето на любов вече не е мълчаливо надяване и безумно гърчене."

Жените на 30 г. започват да проявяват по-голяма сексуална инициатива. Те чувстват забележимо нарастване на нуждата си от оргазъм. Една от причините е промяната в хормоналния баланс, свързана с увеличаването на количеството на тестостерона в хими­ческия състав на тялото им, който се трансформира в увеличена готовност, самоувереност и интерес към оргазма. Този нов интерес на жените към секса може да бъде най-лошото или най-хубавото нещо в сексуалния живот на двойката. Някои мъже намират пря­мотата на съпругите си за заплашителна и не могат да преживеят „бурята".

След като жените, преминали 40-те, отминат репродуктивните си години, идва времето на свободата в реализирането на по-задо­воляващ секс. Мъжете и жените на 40 г. обикновено вече са дос­тигнали сексуална и емоционална зрялост и съвместимост. Между тях съществува ново чувство за баланс, смях и уважение. Децата вече са големи и прекарват повече време навън, което им дава възможност за по-голяма близост. Интимността, която двойката е чувствала през годините, й позволява да експериментира с нови техники, които не е изпробвала в младостта си.

50-те години могат да бъдат по-отпускащи, по-романтични и по-интимни. Партньорите вече съвършено са си паснали сексуално и емоционално. Кариерата им е под контрол и имат повече време, по-малко напрежение и по-малко грижи, които са ги притискали преди десетилетие. Понякога мъжете посрещат 50-те с безпокойс­тво, защото честотата на ерекцията им намалява и се нуждаят от нещо повече от визуална стимулация за това. Но те не осъзнават, че ерекцията им ще продължи по-дълго и може да бъде дори по-добра от младежките им години.

Дъ Джанъс Репорт разкрива, че мъжете между 51 и 64 г. описват секса като „по-удовлетворяващ" и „бавен", отколкото в младежки­те им години. Те имат много време, което да прекарат в любовна игра, и говорят за наличието на повече топлина и интимност след половия акт. Възбудата е центърът, в който се съсредоточават. И тъй като малко ерекции са следствие на визуална стимулация, това означава, че при тях нараства нуждата от докосване, а тя поражда по-голяма интимност.

Вярвате или не, след 60 г. е най-подходящото време за секс. Повечето жени имат чести, ако не и многократни оргазми и мъже­те знаят, че възрастта не е причина за импотентност. Според Дъ Джанъс Репорт 70-годишните и по-възрастните заявяват, че сексът им е по-удовлетворяващ от всякога. Някои казват, че е „дъ бест". Дори тези на 90г., които са имали партньори и са били в добро здраве, признават, че сексът им е добър.

Когато възрастта и интимността заемат мястото си на всяко ниво на връзката, сексуалната интимност се запазва през години­те. Щом това се случи, промените, които настъпват с времето, ще бъдат посрещнати позитивно.