Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част

Вера се адаптира към Щатите наистина отлично рече Крейг. Тя се американизира щракна той с пръсти. Ей тъй!

Започнала да говори без какъвто и да е акцент и новите й познати били убедени, че е американка. Обмисляла въпроса за американско гражданство, но не се заела сериозно с това. „Германка съм и винаги ще си остана герман-ка."

В края на 1984 година въпреки трънливия път, по който вървял бракът им, Вера забременяла с първата им дъщеря. Крейг бил страшно развълнуван и се надявал, че бебето ще ги сближи, но жена му се чувствала като хваната в капан.Самата Вера била отгледана от много „лели" приятелки на баща й, при които живеела по време на дългите му командировки. Тя просто не можела Да си представи едно истинско сплотено семейство.

Вера искала да направи аборт, но Крейг се възпротивил. Тогава тя отново се опитала не само да приеме бременността си, но и да прави всичко необходимо за своето състояние. Спряла да пие и пуши, спазвала диета и вземала витамини. Стефани се родила през април 1985 година. Крейг горял от желание бракът му най-после да потръгне.

Много обичах Вера и бях готов на всичко, за да я направя щастлива каза ми той.

Когато Стефани станала на месец, заминали за Германия на гости на баща й за две седмици. Още първата нощ във Фулда Вера се върнала към стария си начин на живот.

10. От любоз към дъщеря ми

145

Продължавах да я прикривам, но нещата се влошаваха непрекъснато каза той.

Когато се върнали в Щатите, те купили малка къща със син дъсчен покрив на една от оживените улици на Маскегон, полагайки скромното начало на своята американска мечта. Крейг бил много горд, че има собствен дом, но Вера прекарвала малко време в него: два-три пъти седмично не се прибирала по цели нощи и дори след като забременяла повторно в началото на 1987 година, с нищо не променила навиците си. Този път витамините отстъпили пред рома и кока-колата. Крейг прекарвал нощите пред пътната врата и проклинал Вера, която се прибирала, за да „гледа" Стефани и проспи деня. Непрестанно закъснявал за работа и в резултат го уволнявали нееднократно.

Все заплашвах, че ще я напусна, но не можех да го направя разказваше той. Изхвърляха ме отвсякъде. Заболях от язва. Беше ужасно ... и ставаше все по-лошо.

След като се родила и втората му дъщеря Саманта, Крейг почти престанал да вижда жена си. Щом се върнел от работа и влезел в къщата през задната врата, чувал как Вера тръшва входната врата зад гърба си време било да се позабавлява. Крейг хранел и къпел момиченцата, лягал си сам, после приготвял закуска на децата, преди да тръгне за работа. Страдал най-много, когато Вера се връщала преди зазоряване. Тя се въртяла в леглото и мърморела насън: „Стига, Дейв!" или „Престани, Пит!"

Беше направо ад каза ми Крейг.

След раждането на Саманта направили още едно пътуване до Фулда. По време на първото им гостуване Вера изумила и уплашила Крейг с думите: „Оставам тук", но после променила решението си.

По време на второто гостуване ми каза: „Оставам, непременно ще остана." Буквално я завлякохме до самолета спомни си Крейг.

През ноември 1987 година Крейг направил последен опит да спаси брака им: извел жена си в града, танцували и пили шампанско. Прекарали чудесно и двамата, а когато се прибрали у дома, Вера се отправила към своето любимо барче.

146

Крейг разбрал, че е победен. На следващия ден напуснал дома си и докато излизал с колата от автомобилната алея, видял как най-новият любовник на жена му спира пред къщата.

Вера веднага подала молба за развод и „в крайна сметка получи почти всичко, което притежавах", тъжно се усмихна Крейг.

Обърках всичко. Развеждах се за пръв път. Имайки предвид поведението на Вера, адвокатът на

Крейг го посъветвал да подаде молба за присъждане на родителските права. Крейг се въздържал отговорността му се видяла прекалено голяма.

По онова време си казвах: „Е, Вера е жена, а двете момиченца са много малки. Може би ще се справи по-добре, ако се стегне." Тогава адвокатите ми казаха: „Дръж нещата под око и ако тя докаже, че е неспособна да се справи, а ти промениш решението си, ще задвижим въпроса и ще ти издействуваме родителските права."

Крейг приел съвета присърце. Организирал двадесет и четири часово наблюдение на къщата, в което взели участие всичките му роднини.

Майка ми си навиваше часовника за два през нощта, татко за четири сутринта.

Един приятел на баща му, шеф на полицейски участък в предградията, правел проверка на посетителите на Вера по номерата на колите им.

Скоро станало ясно, че тя нарушава съдебното разпореждане за родителските права, което забранявало присъствието на мъже с изключение на роднините от мъжки пол в дома, където живеят децата. ,

Нещо повече, тя и любовникът й, който се бил преместил да живее при нея, си вдигали скандали почти всекидневно това Крейг научавал от несвързаните разкази на тригодишната Стефани, когато отивал да я вземе в неделя. При едно такова сбиване в стената останала вдлъбнатина колкото човешки юмрук. През пролетта на 1988 година по молба на Крейг съдебното решение за даване на родителските права било променено: според него на Вериния любовник се забранявало да живее в къщата, а на Вера да напуска щата"с децата. Но всичко продължило по старому.

През лятото и есента на 1988 г. местната полиция била

147

викана в къщата поне десет пъти, най-често след като любовникът пребивал Вера пред очите на децата.

Тогава си купих оръжие каза ми Крейг, бях решил да се вмъкна в колата му и да го причакам. После обаче си казах, че това няма да реши нищо. Него няма да го има, аз ще лежа в затвора, а децата ще си останат тук с нея.

Крейг се отказал от намерението си и решил да се бори с Вера чрез съда и да получи родителските права над децата. Вече не се плашел от отговорностите и знаел, че децата му имат нужда от закрила и че той е единственият, на когото могат да разчитат. Служител от отдела за социални грижи му обяснил, че липсват достатъчно доказателства, за да бъде разгледана молбата му.

През ноември 1988 г. полицията се намесила в поредното сбиване между Вера и приятеля й този път обаче Вера била стреляла по него с автоматичен пистолет два пъти, не го уцелила била лош стрелец, особено след като била пила, но на вратата на спалнята й останали две дупки от куршумите. Разпоредено било Стефани и Саманта да прекарат нощта у семейство ДеМар. След това Вера заявила, че ще подаде оплакване срещу приятеля си и никога повече няма да го допусне в дома си (обещание, което впоследствие щяла да наруши), и децата се върнали при нея. Крейг се чувствувал напълно безпомощен.

В полицията ми казаха: „Нищо не можеш да направиш. Ти си мъжът, имаш работа и живееш в апартамент йод наем с друг мъж. Не можем да изхвърлим от къщата жена ти, за да се нанесеш ти." ,

Тогава Крейг подал молба за присъждане на родителските права. Докато молбата му чакала ред да бъде разгледана, го извикали в съда да предаде паспорта на Саманта и да позволи на Вера да заведе децата на двуседмична ваканция в Германия през декември. Паспортът на Стефани бил вече у Вера. Крейг побеснял. Чул, че отделът за борба с наркотиците затягал обръча около Вера и любовника й и се опасявал, че тя няма да посмее да се върне в Щатите. Изразил безпокойството си, но не срещнал разбиране.

В съда ми казаха: „Винаги съществува подобна вероятност и естествено е тя да предизвиква загриженост, но преди наистина да се случи подобно нещо, не можете да

148

В случай, че Вера остане повече от две седмици в Германия, продължил съдията, родителските права автоматично се прехвърлят върху бащата. Това условие ни най-малко не успокоило Крейг.

Той изпратил „може би трийсет писма" до своя сенатор, Гай Вандер Ягт. Отговорът го обезсърчил: не съществувал закон, който да попречи на Вера да напусне страната.

Ставаше все по-безнадеждно рече Крейг.

Оказало се, че Вера се върнала точно навреме. Обадила се на Крейг на 28 декември и му казала да не идва, защото момичетата били на рожден ден. Имал ли нещо против да почака до неделя, когато е денят му за посещения? Крейг неохотно се съгласил, но заподозрял нещо нередно. Минал с колата покрай къщата и забелязал, че някой се движи вътре: значи били у дома. Когато се смрачило, лампата в стаята на дъщерите му светнала. Крейг решил, че Вера ги слага да спят и че всичко е наред.

През следващите два дни никой не вдигал телефона. На 31 декември, събота, майката на Крейг минала край къщата и му се обадила, ужасно притеснена. Навсякъде бил паднал пухкав сняг, но наоколо не се виждали никакви следи нито от стъпки, нито от автомобилни гуми.

По-добре веднага отивай там! казала му тя.

М инути по-късно Крейг успял да влезе през задната врата. Явно било,че тук вече не живеел никой. От тавана висели голите жици на изтръгнати вентилатори. Кухненските електрически уреди, стереоуредбата, сервизът, който бил купил наскоро всичко било изчезнало. Малкото останали мебели били прогорени от цигара на много места. Онова, което не било отнесено или продадено, било унищожено.

На пода в спалнята сред купчина хартии и какви ли не лекарства Крейг открил смачкана бележка, в която Вера пишела, че „може би някой ден" може да ги посети, ако има пари. Крейг започнал да предусеща ужасната истина: дъщерите му били на път към Европа, ако вече не били пристигнали там.

149

В следващите няколко дни Крейг хранел слаба надежда, че Вера и приятелят й са някъде близо до Маскегон и изчакват нещата да се поуспокоят, за да заминат за Западна Германия. Крейг си взел отпуска и се заклел да открие къде са децата му. Престанал да спи и започнал да наблюдава непрекъснато предишния си дом и още четири други места, където Вера и приятелят й ходели често.

По двайсет и четири часа на ден дебнех от къща на къща.

Когато по пощата пристигнала нейната сметка за телефона, Крейг я отворил с надеждата да открие нещо, което да му подскаже къде би могла да бъде. Вера била всичко друго, но не и глупава. Тя се опитала да прикрие следите си чрез стотици междуградски разговори, като се почне от участие в телевизионни търгове до открити линии за самотници. Крейг проверил всичките проведени разговори и установил, че Вера се е обаждала четиринайсет пъти в Колорадо Спрингс.

Наел детектив и той открил, че телефонният номер в Колорадо Спрингс принадлежи на някой си Сесил Блек-бърн бивш военнослужещ, когото Вера познавала от Фулда. Друг източник потвърдил' че бегълците са оставили автомобилния багажник в Колорадо Спрингс.

Това ме наведе на мисълта, че са зарязали колата и са продължили със самолет каза Крейг.

Обадил се в местното летище на 2 януари и научил ужасната вест, че Вера, любовникът й, Стефани и Саманта са заминали за Западна Германия само ден преди това.

Крейг бил сигурен, че са отишли във Фулда при старите приятели на Вера, и това му подозрение се потвърдило, когато научил, че майката на Вериния любовник е получила писмо с клеймо от Фулда. Както обаче му обяснили от Държавния департамент, фактът, че е открил къде се намират децата, не бил от особена полза. Западна Германия не била подписала Хагската конвенция международно споразумение, сключено през 1980 година, относно връщането на отвлечени деца в родината им (обединена Германия ще-

.' 150

ше да подпише споразумението през декември 1990). От департамента казали на Крейг, че единствената му възможност е да замине за Германия, да наеме германски адвокат, да спечели делото срещу бившата си жена, като докаже, че е неспособна да се грижи за децата, и да стиска палци съдът да му присъди родителските права след две-три години. Крейг обаче нямал нито търпение, нито достатъчно пари, нито вяра в германското правосъдие, за да опита предложената му възможност. Американската съдебна системапрепъвала всеки негов опит да получи родителските права над децата си. Какви изгледи за успех би имал в Германия, в германски съд срещу майка германка?

Получих онова, за което се бях борил, ала децата вече ги нямаше тъжно рече Крейг.

В продължение на три месеца Крейг нямал никаква вест от дъщерите си нито по телефона, нито по пощата. Това били най-ужасните месеци в живота му.

Предадох се каза той и очите му се напълниха със сълзи. Плачех неудържимо, ужасно страдах. Не можех нито да ям, нито да спя. Чувствах се изгубен. Никой не можеше да ми помогне, а онези, които можеха, не го направиха.

Вечно бил без пари.Плащал наема за апартамента, в който живеел, както и вноски по погасяване заема за къщата, за да не я загуби. Подал молба да се върне и живее в къщата, но съдът я отхвърлил: при развода Вера получила правото да живее в нея и Крейг бил дал писменото си съгласие за това според закона тя все още имала право върху семейното жилище. Ето защо Крейг не можел да се върне да живее в къщата, но често се промъквал и обикалял из стаите, в които витаели спомени за децата как им приготвял закуските, как ги къпел и слагал да спят и още хиляди други неща. Оставил всичко така, както го заварил: представял си, че един ден Вера ще се върне, за да си прибере нещо забравено. Действията му били съвсем безсмислени, но „поне вършех нещо. Трябваше да направя нещо, за да си върна децата." Когато не можел да си наложи да напусне къщата, сядал на горната площадка на стълбището пред спалните на децата си и прекарвал там цялата нощ.

Родителите на Крейг не можели да понасят повече то-

151

ва положение и решили да изберат другия път: да платят на наемници, които да отвлекат момичетата и да ги доведат у дома. Писали на всички командоси, дали обяви във вестник „Наемник". Отговорът не бил особено окуражителен.Практически никой не искал да се изложи на изключително голямата опасност да прекоси отлично охраняваните граници на Западна Германия. Единственият положителен отговор получили от един професионален наемник, който се наричал Дебелака.

Цената е разумна казал бащата на Крейг. Тогава Дебелака добавил:

Но Крейг трябва да дойде с мен и ако е необходимо, да я удари по главата или каквото там се наложи. Аз ще го чакам в колата и ще закарам него и децата до границата. Там се разделяме.

Крейг се отказал от предложението, наричайки го „разходка с такси за 15 000 долара". Все по-ясно му ставало, че може да разчита единствено на себе си, за да спаси децата.

Горе-долу по това време, през април 1988 година, Крейг открил брата на Вера в Германия. Помолил го като баща-да му каже истината и братът потвърдил, че Стефани и Саманта са в Германия, уверил; го, че са добре, и се съгласил да помоли Вера да се обади на Крейг.

Час по-късно Вера му позвънила и лаконично казала: „Тук сме, добре сме и ще си живеем тук, докато сме живи. Това е положението. Не можеш да го промениш."

Крейг отвърнал хладнокръвно: „Щом сте щастливи, всичко ще е.наред." После разговарял за минутка със свито гърло с дъщерите си и бил потресен от ужаса в гласа на Стефани: „Кога ще дойдеш да ни вземеш, татко? Не ни харесва тук, много е лошо."

„Съжалявам, скъпа, отвърнал Крейг, не мога да дойда да ви взема." Знаел, че Вера слуша разговора, и не посмял да намекне за истинските си намерения сам да измъкне децата си месец по-късно.

Обмисляният в продължение на седмици план сега започнал да добива ясни очертания благодарение на активното участие на двама помощници, единият от които проявявал особен ентусиазъм. Другият бил любовникът на Вера, на когото му било писнало от Фулда и се върнал в

152

Когато любовникът зърнал Крейг, излязъл на улицата. В едната си ръка държал бутилка уиски, в другата пълна чаша. Друг на мястото на Крейг би се изплашил. Бил гол до кръста и по тялото и лицето му се виждали дълбоки белези от стари рани спомен от бой с ножове в една местна кръчма. Държал се предизвикателно и се канел да се сбие с Крейг.

Не искам да се бия казал Крейг. Искам да говоря с теб. Знаел, че любовникът на Вера може да му даде най-точна информация, и бил решен да я получи на всяка цена. „Той наистина ми помогна много припомни си Крейг. Знаеше, че искам да го убия."

Разпитът започнал. Какъв е новият адрес на Вера във Фулда? Как се стига дотам? На кой етаж живеят тя и момичетата? Какво е разположението на апартамента и къде спи всяка от тях? Вера вика ли детегледачка, или оставя децата сами? Кой е любимият й бар?

Крейг получил отговори на всичките си въпроси, но не останал доволен от тях. Вера изобщо не напускала апартамента с изключение на някой уикенд, който прекарвала навън, и тогава с децата оставал баща й. Непрекъснато я посещавали приятели. Няколко дни Крейг си блъскал главата да измисля различни сценарии. Как щял да се оправи, изобщо не знаел.

Другият му помощник як и мускулест бивш морски пехотинец на име Франк Корбин, с когото Крейг се бил запознал преди година му вдъхнал изключителна увереност, Двамата играели заедно баскетбол и карт,и, ала Крейг не познавал добре Франк до онзи априлски следобед, когато се потели над новия картер на колата на Франк. Крейг разказвал за децата си, когато Франк, който имал син и чакал второто си дете, го погледнал и казал:

Знаеш ли, трябва да отидеш и да си прибереш децата.

Ще отида отвърнал Крейг. Франк не се поколебал.

Идвам с теб рекъл той.

Крейг се опитал да го разубеди. Обяснил му, че ако някой примерно Вера случайно бъде убит при отвлича-

153

нето на децата, и двамата може да се озоват на електрическия стол. Дори ако всичко мине гладко, но ги заловят на границата, най-вероятно е да прекарат остатъка от живота си в затвора. Крейг нямал пари, с които да плати на помагач.Франк поемал огромен риск, без да печели каквото и да е.

20 000 долара от спестяванията. Бащата не бил съгласен синът му да се излага на такава опасност, но нямало друга възможност, пък и бил впечатлен от твърдата решимост на Крейг. Синът му не можел да се похвали със силен характер, ала сега бил непоколебим. Никога преди това не бил изпитвал чувството, че постъпва точно както трябва да постъпи.

Бях напуснал работа рече той. Получих си къщата обратно, но тя вече не ме вълнуваше, щом не можех да живея в нея с моите момичета. Те бяха моят живот и когато ми ги отнеха, нищо не ми остана, абсолютно нищо.

В този момент бях психически изтормозен до такава степен, че изобщо не ми пукаше какво ще стане с мен. Мислех само за онова, което децата ми заслужават и трябва да получат: приличен живот.

Сега вече отдали цялото си време и внимание на плана за отвличането. Крейг се обадил на служителка в американското консулство в Амстердам това била целта на бягството им. Обяснил й ситуацията и попитал дали ще може да получи нови паспорти за дъщерите си след пристигането им в Холандия.

Ние не можем да се намесваме в спор за родителски права отвърнала служителката, -» но ако донесете със себе си съдебното решение, с което са ви присъдени правата, кръщелните свидетелства на децата и картите им за социална осигуровка, ще ви издадем паспорти.

После го попитала направо:

Как смятате да се измъкнете през западногерманска-та граница?

Не мога да отговоря на този въпрос казал Крейг.

Съветвам ви изобщо да не опитвате. Никой досега не е успял казала жената.

Крейг и Франк не се разколебали, а събрали вещите си. Кодовото име на Франк щяло да бъде Брад Мадисън и щял да бъде облечен във военна униформа, за да успее да

154

На 30 април двамата отлетели за Амстердам, а после се качили на влак за Франкфурт. Крейг окончателно се бил отказал от директен полет до Западна Германия. Според любовника на Вера баща й бил предупредил немските имиграционни власти, за да предотврати влизането на Крейг в страната. С влака било no-сигурно, въпреки че щяло да има паспортна проверка и от двете страни на границата. Ако граничните власти проверели паспортния номер на Крейг в компютрите си, всичко щяло да бъде загубено. За да избегне проверката, Крейг оставил паспорта на коленете си и се престорил на заспал с надеждата, че ще им се изплъзне. Първия път номерът му минал. „Спи, казал им Франк. Не сме мигнали от двадесет и осем часа." На следващата гара граничарите минали на втора проверка.

Дланите ми бяха мокри от пот спомняше си Крейг. Върнаха се и аз отново се престорих на заспал, но един от граничарите ме побутна два пъти. На отсрещната седалка няколко възрастни дами играеха карти и една от тях им каза: „Оставете го на мира, изтощен е. Има паспорт, вече го проверихте."

Крейг бил спасен.

След като пренощували във Франкфурт, Крейг пребоядисал косата си. Наели едно пежо, с което изминали петстотинте мили до Фулда. Намерили пансион. Това било добре, защото американските военнослужещи в Германия имали твърде лоша слава на побойници и рушители. Взели такси до апартамента на Вера на Бертхолд щрасе, за да може Франк да се запознае по-отблизо с обстановката. На връщане в пансиона минали край „Зелената гъска", предпочитаната от Вера кръчма. После Крейг пратил Франк на пазар, в случай че им бъде оказана съпротива в най-сублимния момент: два сгъваеми ножа, голяма дървена дръжка за чук, десет метра въже и няколко ролки лепенка.

На другия ден двамата се отправили с пежото към хо-

155

ландската граница, която била на около петстотин мили, или четири часа път по аутобана. Целта им била да намерят неохраняем пункт, но надеждите им се топели с настъпването на нощта.

Най-сетне взели млад стопаджия и го попитали къде би отишъл, ако му се иска да изнесе „нещо незаконно" от страната. „Много лесно, отвърнал младежът. На десет километра надолу по пътя ще намерите граничен пункт, охраняван дванадесет часа в денонощието." Имало само един малък проблем: нямало как да се разбере кога започва дежурството през определен ден.

Крейг и Франк продължили до посоченото място, за да проверят дали наистина е така.

Когато стигнахме, имаше охрана и ние просто минахме покрай нея каза Крейг. Махнахме с ръка на момчето и то ни помаха в отговор. Седеше в малка дървена караулка край разнебитено шосе, покрито с чакъл. Направо да не повярваш, че е граничен пост.

С нарастващо вълнение двамата отбелязали на картата маршрута към поста. Може би пък започнатото щяло да се окаже лесно за изпълнение.