Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част

Петък бил третият им ден във фулда време било да се действува. Прекарали деня над картата в обмисляне на подробностите и евентуалните слаби места на плана си, а в седем вечерта двамата се отправили към „Зелената гъска". Франк влязъл вътре, облечен в яркочервено шушляко-во яке, за да може да бъде проследен впоследствие: Крейг останал да чака в пежото, като не откъсвал поглед от входа на кръчмата.

Планът им се основавал на любовта на Вера към чашката и комбинацията от алкохол и „Тилокс" успокоително, което бащата на Франк вземал, за да облекчава ар-трит.ните си болежки. Преди да напуснат Щатите, двамата попитали един техен приятел аптекар колко капсули „Тилокс" ще са нужни на Вера, за да заспи, като му казали и какво е теглото й.

Тази нощ в „Зелената гъска" всичко било както обикновено. Вера се появила в осем. Франк се запознал с нея,

156

повел разговор и започнал да я черпи с коняк и кола. След около час й показал лекарството, пресииано в две бели не-надиисани капсули и й казал, че в сравнение с кокаина нещо рядко за Западна Германия ефектът им е направо страхотен. Вера глътнала капсулите, без изобщо да се колебае, продължила да се налива и останала свежа като ку-куряк. Франк и Вера напуснали „Зелената гъска" пеша и обиколили още няколко бара. След като'изпила двадесет и осем коняка и коли, бившата жена на Крейг продължавала да се държи на крака. Малко залитала, но била в пълно съзнание.

В малките часове на следващия ден Франк се върнал с Вера на Бертхолд щрасе с още трима американци, двама германци и две германки. Както се оказало по-късно, тристайният апартамент на Вера бил явка на групата. Веселбата продължила с пет каси бира през цялата събота и неделя сутрин, докато накрая Вера заспала кротък неделен следобеден сън.

В това време Крейг направо откачил. Бил загубил Франк и Вера още след като напуснали „Зелената гъска" (Франк съблякъл червеното яке) и нямал ни вест, ни кост от партньора си цели четиридесет и осем часа. Гой се върнал в пансиона, но бил прекалено нервен, за да може да заспи. Крачел като звяр в клетка и чакал, а въображението му рисувало страшни картини. Съпругата на Франк се заклела, че ще го остави, ако се впусне в приключението, така че нищо не го задържало в Щатите. Ами ако Франк се е сбил и са го арестували? Ами ако бащата на Вера го е подкупил и той им е разказал всичко? До каква степен познавал Крейг този човек?

Към шест следобед търпението на Крейг се изчерпало. Той се отправил към апартамента на Вера, позвънил на външната врата и зачакал, а сърцето му щяло да се пръсне. В ръка стискал дръжката на чука и лепенката. Бил готов да използва оръжието си срещу Вера или всеки, който му се изпречи на пътя.

Един от мъжете се надвесил от прозореца и извикал:

Кой е?

Франк надникнал навън.

157

Божичко изхриптял той и хукнал надолу по стълбата. Отворил входната врата и просъскал:

Ще те пребия казал му Крейг. Къде беше?

Овладях положението отвърнал Франк. Даде ми ключове от апартамента и ми каза да дойда довечера.

Малко поуспокоен, Крейг си тръгнал, но здравата нахокал Франк, който час по-късно се прибрал в пансиона, за да си смени ризата. Тъй като нарочно не носели със себе си никакъв багаж, Франк просто облякъл ризата на Крейг, за да не забележи Вера, че ходи с една и съща риза. Франк обещал, че ще поддържа връзка с Крейг и двамата замислили нов план.

Най-голямата пречка била, че Вера никога не оставала сама приятелите й по веселба висели при нея по цяла седмица и напускали апартамента само за да подновят запасите от алкохол. Бащата на Вера върнал Стефани и Са-манта в неделя. И двете момиченца изглеждали здрави, ала Франк въобще не ги видял да си играят навън, нито пък да ги къпят или хранят с разнообразна и витаминозна храна. От време на време Вера нарязвала хляб, колбас и сирене и ги оставяла на кухненската маса: щом някое от децата ог-ладнявало, отивало в кухнята и си взимало каквото му се яде. Въпреки цялата си небрежност по отношение на децата Вера ги следяла зорко, сякаш чакала да се случи нещо.

Между нея и момичетата не съществуваше емоционална връзка отбеляза Крейг. Не че тя нямаше желание за това, не просто не знаеше как да я изгради. Беше грижлива по своему ето храна, нуждаете се от храна, ето дрехи, имате нужда от дрехи такава си беше.

Веселбата продължила два, три, четири дни. От сутрин до вечер Крейг седял в паркираната пред блока кола с холандски номер. Започнал да привлича вниманието, а това не било хубаво. Двама съседи записали номера на колата, трети го фотографирал.

Едва в четвъртък Франк убедил Вера да покаже вратата на приятелчетата си и двамата да останат насаме за известно време. Тази събота и неделя щели да останат у дома с момичетата. В хотела Крейг се опитал да убеди Франк да разкара и Вера и да остане сам с децата, за да бъде избягнато евентуално физическо насилие.

Дай й пачка пари и я прати в бара казал Крейг. Веднага ще излезе.

158

Той все отлагаше и отлагаше. Започнах да се чудя дали не е започнал да я харесва и не е решил да остане тук. Паспортът и самолетният му билет бяха у мен, защото не бях съвсем сигурен в истинските му намерения.

На 4 май, петък, Крейг поставил ултиматум на партньора си, че в неделя си взима момиченцата без значение дали Франк е готов или не.

Няколко дни преди това, докато стояли в пансиона, Крейг си припомнил момчешките години и бойскаутските лагери. Веднъж неговата група изучавала обичаите на едно индианско племе, чиито храбри бойци започвали всеки нов ден с думите: „Днес е добър ден за умирачка". Към осем вечерта извикали Крейг на телефона в кафенето. Гласът от другата страна на жицата бил твърд и жизнен като на стар войник в стихията си.

Обажда се Брад изрекъл гласът. Днес е добър ден за умирачка.

Крейг се разсмял и дланите му започнали да се потят.

Втурнал се към блока на Вера, взел ца един дъх стълбите до третия етаж и нахлул в апартамента: щял да види дъщерите си за пръв път от четири месеца. Франк го пресрещнал и го спрял, като го докоснал леко.

Успокой се. Тук са и са добре.

Крейг си поел дълбоко въздух, влязъл в банята и си измил ръцете и лицето. Сега не било време да ги тревожи, казал си той. После последвал Франк във всекидневната, където децата гледали немски анимационен филм. Били слаби и с хубави черти. Стефани, по-голямата, имала дълга права руса коса и жизнерадостна усмивка. Двегодишната Саманта имала още бебешко личице и светлокестеняви къдри.

Момичета казал Франк, тук има един човек, който иска да ви види. Мой приятел е.

159

Стефани се обърнала и се вторачила за две-три секунди в чернокосия мъж, облечен в широки дрехи. На Крейг му се сторило, че минала цяла вечност. „Татко!" извикала тя, от очите й рукнали сълзи и с разперени ръчички се втурнала към него. Той се навел да я хване и почти загубил равновесие. Саманта не била много наясно какво точно става, но последвала сестра си и скоро в прегръдките на Крейг се озовали двете създания, за които бил рискувал всичко. Децата били по-слаби, отколкото си ги спомнял. Розово-белите им памучни нощнички били избелели и мръсни. Имали нужда от подстригване и къпане, но за Крейг те били най-хубавите деца на света. Внезапно се почувствал силен и изпълнен с енергия, сякаш от гърба му се смъкнал непосилен товар.

Отговорът на този въпрос Крейг бил репетирал наум хиляди пъти. Той отвърнал:

Да, скъпа, ваканцията ви свърши. Време е да се връщаме у дома.

Действали бързо. Вера едва ли щяла да се върне преди полунощ, но Крейг не искал да предизвиква съдбата си. Франк казал на всяко от децата да вземе любимата си играчка. Саманта си избрала червеното зайче, което Вера й подарила, когато боледувала от пневмония. Стефани си взела любимото зелено одеялце. Баба й го изплела, когато се родила. Крейг добавил и един голям мечок. Щял да им служи за възглавница по време на дългото пътуване.

За по-сигурно Франк оставил червеното си яке, последния си пакет американски цигари и запалката в апартамента и написал бележка:

„Заведох момичетата у моя приятел Боб Серво. Ако заспят, ще останем да пренощуваме там и ще ги доведа утре сутринта." Франк взел само две пелени на Саманта, за да не събудят подозренията на Вера. После мъжете прегърнали момиченцата и ги отнесли в пежото. Крейг седнал отзад, за да си играе с малките, а Франк се метнал зад волана. В девет вечерта вече били на път: или към Холандия, или към пълния си провал. Когато стигнали аутобана, Франк включил на пета и натиснал газта до дупка. Тази нощ пътували със средна скорост около двеста километра в час.

Двамата мъже били обмислили плана си до най-голе-

160

ми подробности. Трябвало да държат момичетата будни, докато стигнат на сто и петдесет километра от границата, и едва тогава да ги оставят да заспят. Малко преди да я пресекат, Крейг и децата щели да се преместят в широкия багажник на колата, предварително застлан с дунапрени и одеяла. Ако късметът не ги изоставел, момичетата щели да се събудят направо в Холандия. За По-сигурно Франк щял да натисне спирачки, ако наближи граничари, за да види Крейг червената светлина от багажника и да затисне с шепи устите на малките, ако са будни.

Имали и резервен план. Ако се случи нещо непредвидено и ги спрат, Крейг трябвало да се нахвърли върху най-близкия граничар, а после да се справи с останалите, доколкото може. В това време Франк трябвало да продължи пътя си с колата и момичетата и да не спира, докато не стигне до американското консулство в Амстердам, а после да не мърда оттам до пристигането на родителите на Крейг и техния адвокат. Най-важното било, подчертавал Крейг, децата никога повече да не бъдат връщани на Вера, каквото и да се случи.

През първите три часа пътуването минало съвсем гладко и спокойно. Крейг бил много уплашен напрегнат и възбуден, но в същото време изпитвал безкрайно облекчение. За да минава по-бързо времето, Крейг и децата си играли на пляс-пляс-ръчички. Дал бонбони и на двете с надеждата, че сладкото ще ги възбуди и ще ги държи будни по-дълго време. Момичетата били уморени, но в прекрасно настроение: страшно се вълнували, че скоро ще видят родителите на Крейг и една братовчедка, с която си играели в Маскегон. Двегодишната Саманта все още не можела да говори добре и бърборела на немски. Стефани, която скоро навършила четири годинки, не била забравила английския. По едно време погледнала баща си и му казала:

Знаех, че ще дойдеш да ме вземеш.

Крейг преглътнал сълзите, за да не се разплачат и двамата, и й отвърнал:

Просто не можех да те оставя там.

След кратка почивка на една отбивка, където Крейг сменил пелената на Саманта и момичетата заспали, той седнал отпред при Франк. Нощта била студена. Мъжете покрили свитите на кълбо момиченца със саката и ризите си, а те останали по подгизнали от пот тениски. Крейг знаел,

11. От любов към дъщеря ми

161

Някъде по това време разбрали, че са се заблудили. Непоправимо са се заблудили. Следвали картата, по която направили бележки на втория ден от престоя си в Западна Германия. Според нея трябвало да завият, надясно точно преди края на магистралата, която се превръщала в първостепенен път. Сигурно били завили твърде рано или прекалено късно. Като наближили върха на един хълм, пред очите им блеснал облян в светлина знак: Гренце Цол 1 км. Границата била само на половин миля. Пулсът на Крейг се ускорил. И двамата били наясно, че наближават нещо опасно и съвсем различно от пустото шосе, покрито с чакъл.

Когато стигнеш на върха на хълма, спри казал Крейг. Там тримата той и момичетата щели да влязат в багажника и да продължат според плана си. Франк натиснал спирачка и рязко спрял. Пежото внезапно било осветено от силен сноп светлина. Знакът не казвал истината. Не се намирали на половин миля от границата, а най-много на шейсет метра от много голям граничен пункт. Имало десетина пътни платна, а край всяко от тях се намирала добре осветена гранична будка. Единствената кола наоколо била тяхната и погледите на всички граничари били приковани в нея. Планът пропаднал с гръм и трясък. Най-лошото обаче било, че връщане назад нямало: пътят, по който дошли, бил еднопосочен.

Крейг треперел от нервна възбуда. Посочил един паркинг, на който проверяват товарните превозни средства и накарал Франк да спре там. Франк бил не по-малко притеснен и спрял по средата на паркинга, като изгасил мотора и светлините на колата. В отговор въоръжените граничари стиснали по-здраво автоматите си. Тогава Крейг видял телефонна будка в близост до сградата на митницата.

Иди до телефона и се обади обърнал се той към Франк. В това време аз ще гледам да измисля нещо.

Но нямало какво толкова да се мисли. Били в капан. Имали две възможности да се опитат да минат или да

162

се предадат, но на Крейг и през ум не му минавало да се предава. Франк седнал зад волана и рекъл:

Бъз ли те е? попитал го Крейг с тънка усмивка. Карай направо.

Франк се опитал да асимилира казаното:

Значи искаш да включа на първа и да мина покрай тях като горящ вестник, така ли?

Не отвърнал Крейг, ако стрелят по колата, могат да ударят момичетата. Карай до някоя от будките, мини съвсем бавно и си размахай паспорта да видим дали ще те пуснат да минеш.

До този момент Крейг бил обзет от луда паника. Видимо треперел, дори и устните му потрепвали нервно. Щом. обаче взел решение как да постъпят, колкото и рисковано да било то, и двамата се отпуснали.

Крейг бил прекосявал границата успешно по описания по-горе начин, но този път номерът не минал. Поведението им било.твърде чудновато. „Halt!" извикали граничарите и пет-шест излезли от будките и се хванали за кобурите. Сега били на около шест метра от тях.

Двама се приближили от двете страни на колата и поискали документите им. Франк им подал паспорта си. Крейг замръзнал от ужас на седалката: бил си оставил документите в един куфар в багажника. „Raus, raus!" извикал единият.„Вън! Излезте от колата!" Като се молел децата да не се събудят, с надеждата, че няма да ги забележат под купа дрехи на задната седалка, Крейг взел ключовете на колата, разровил се из багажника и небрежно подал паспорта си. Духът му помръкнал, когато граничарят извадил портативен компютър. Крейг разбрал, че всичко е загубено. В този момент трети граничар надникнал в колата и осветил задната седалка с прожектора си. В среднощния мрак дългата руса коса на Стефани просветнала като злато. Граничарят отворил уста да попита нещо, но Крейг отвлякъл вниманието му, като бързо отстъпил назад. „Halt! Halt!". Двама граничари си разкопчали кобурите и се хванали за полуавтоматичните пистолети.

Крейг ги изгледал с най-невинната си физиономия.

Нищо, нищо рекъл той. Елате да проверите багажника.

Имате ли нещо за деклариране?

Не, нямаме казал Крейг. (С изключение на две

163

малки момиченца без никакви документи на задната седалка).

Тръгвай бавно. Не форсирай, а просто потегли съвсем спокойно.

Докато колата бавно набирала скорост, няколко граничари вървели успоредно с нея, сякаш не били приключили с проверката. После изостанали и пежото пресякло границата. Целият епизод продължил не повече от седем минути.

Крейг все още не бил готов да тържествува. Не бил сигурен, че са вече в Холандия и че пред тях няма още един гранично пропускателен пункт. Карали още два часа. Отдавна се разминавали с коли с холандски, а не западногер-мански номера. В ранната неделна утрин те пристигнали в Амстердам. Подремнали в един паркинг, потърсили хотел, близо до американското консулство, което щяло да бъде отворено в понеделник сутринта.

Искахме да сме близко до него обясни Крейг. Още не бяхме сигурни дали холандците няма да ни върнат в Германия, затова трябваше да се покрием и да чакаме тихо.

Освен това трябвало да пестят, защото от двадесетте хиляди на Крейг му били останали само осемдесет долара. Намерили стая в долнопробен хотел и закусили сухо сирене, препечен хляб и топла кока-кола. В понеделник снимали момичетата, а после се върнали, в консулството за безценните паспорти. Крейг, Франк и децата били.начело на дългата опашка. Най-сетне, помислил си Крейг, били някъде, където щели да се отнесат към тях с уважение, като към американци. В този миг се озовал пред служителката, с която бил разговарял по телефона от Щатите предишния месец.

Как прекосихте границата без паспорти? попитала го строго тя.

Няма значение, тук сме отвърнал Крейг, ето "снимките, ето кръщелните, ето картите за социална осигуровка, ето и съдебното решение, с което са ми присъдени родителските права.

164

Служителката искала да научи всички подробности.

Вижте какво рекъл й Крейг, те са тук и са американски граждани. Ето ви документите, дайте ми паспортите. Изобщо не ви влиза в работата как сме дошли дотук.

Спорили още четвърт час, преди служителката да склони и даде паспортите: била изпълнила задължението си, а освен това било очевидно, че децата са щастливи с баща си. Няколко минути по-късно тя се върнала при Крейг и му казала: „Заповядайте паспортите, господин ДеМар. Моите поздравления!" Служителите в консулството станали на крака и заръкопляскали. Единият от тях разказал на чакащите за случилото се и скоро всички в помещението ръкопляскали. Този звук се сторил на Крейг като манна небесна.

Имапо и още чудесни преживявания, като например жеста на двете служителки на „Нортуест Еърлайнс", които им отстъпили резервациите си за презокеанския полет на другия ден. Други не били чак толкова чудесни: служител на бостънската митница извадил Крейг от опашката на чакащите проверка, отворил чантите и ги обърнал с главата нагоре и настоятелно искал да разбере къде е майката на момиченцата, преди да ги пусне да си вървят. („Казах му, че е при семейството си в Германия и ще остане още една-две седмици").

Крейг бил преживял твърде много, за да се заблуждава, че след като са си у дома, всичко е наред. Двамата с Франк прекарали времето на полета на тръни, пиели холандска бира и наблюдавали как момиченцата се тъпчат с фъстъци. Даже след като самолетът кацнал на летище Детройт и четиримата зачакали семейството на Крейг, той продължавал да е нащрек.

Бях се навел, за да вържа обувката на Стефани спомни си той, и не знаех, че са ни приближили в гръб. Чух някой да тича към нас, после чух писък. Обърнах се, готов да нанеса удар, защото нервите ми бяха опънати до краен предел. Все пак не бях изминал целия този път, за да се оставя да бъда заловен или върнат обратно.

Към него с всички сили тичала приятелката му, която му се метнала на врата, преди да успее да разтвори обятия. Стефани се хвърлила в прегръдката на баба си и я обгърнала с ръце и крачета. Сред радостните сълзи и

165

В Маскегон се заели с изпълнението на нова задача да излекуват момичетата от страха към някогашния им дом, в който били преживели толкова ужасни и отвратителни сцени. Всяка сутрин Крейг водел Стефани и Саманта в къщата, която била в пълен безпорядък. Докато децата си играели, той работел по канализацията и стените. Майката и приятелката на Крейг поставили нови тапети, килими и красиви пердета в стаите на момиченцата, за да заличат миналото в спомените им.

Най-важно от всичко било, че Крейг сменил старите врати и прозорци с нови, които имали здрави заключалки и били със стоманени рамки. Когато ги поставял, накарал дъщерите си да оставят играчките и да му помогнат:

Накарах ги да ми подават чука и пироните и им казвах: „Гледайте!" Зачуквах пирон и им обяснявах: „Сега никой не може да ритне тази стоманена врата. Никой не може да влезе вътре, за да ви вземе."

Въпреки усилията на Крейг старите рани зарасвали бавно. След завръщането си у дома Стефани започнала да се събужда с писък: „Лошият Дейвид ще ме пипне, ще ме бие!" (Дейвид бил бившият любовник на Вера.) Крейг тичал на горния етаж, светвал лампата и я успокоявал. Ако кошмарът бил от по-тежките, взимал я на ръце и я свалял долу, показвал й заключените врати и я уверявал,че е в безопасност и на сигурно място.

През първите няколко месеца дъщерите му не искали да се отделят от Крейг и ходели като залепени до него. Когато влизал в банята да си вземе душ, сядали отпред и разговаряли с него през вратата: „Още ли си там?" „Да, още." Момичетата много се стеснявали от непознати и особено от мъже. Притеснявали се дори от естественото всекидневно напрежение вкъщи и Крейг се стараел да прави всичко „спокойно, без нерви и без бързане". Децата се ужасявали от викащи и кряскащи хора, защото били убедени, че това е началото на побой. Ето защо Крейг издал закон, който

166

всичките му приятели трябвало да спазват: забранил в дома си каквито и да са шумни спорове.

Въпреки всичко детството им никога няма да протече съвсем нормално. Крейг си дава сметка, че тяхната сигурност е реалност благодарение на непрестанната му бдителност тъй както и аз си отварям очите на четири, когато стане дума за сигурността на Махтоб. Директорката на училището, в което ходи Стефани, се съгласила да държи вратите и прозорците заключени. В края на учебния ден Стефани остава в класната стая и чака с учителката си, докато дойде да я вземе един от тримата души, които имат това право Крейг, майка му или снаха му. Ако евентуално един ден Вера се появи отнякъде, персоналът, въоръжен със снимки и подробно описание, ще повика полицията. При все че училището се намира през няколко преки, първокласничката на Крейг никога не се връща заедно със съучениците си, нито излиза да играе навън, ако не я пази някой.

Вкъщи важат същите правила. Крейг позволява на дъщерите си да играят в дома на тяхна съседка, която знае историята им.

Някои прозорци вкъщи са винаги отворени каза Крейг. Наблюдавам ги, докато стигнат у съседите, и после непрестанно ги следя.

Пуска Стефани да кара колело с приятелите си на тихата уличка зад къщата, но без да се отдалечава толкова, че да не може да я наблюдава. Чувства се сигурен, когато момичетата са в къщата на родителите му: те не излизат от басейна в двора. Ето това са границите на неговата малка, лишена от тревоги вселена.

Когато излиза по работа с децата си, Крейг носи у себе си двадесет и два милиметров Магнум деринджър. В къщата си е скрил зареден пистолет във всяка стая, за да не го намерят момичетата. Три пъти седмично звъни на Вера във Фулда. Ако тя отговори, той затваря телефона с приятното усещане, че ги делят шест часови зони.