Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част

Шест часа по-късно трупът му бил намерен в един парк, недалеч от железопътната линия за Индиана.

След като приключила разговора с жената от полицията, Кристи била обсипана с въпроси, на които не можела да отговори. „Как е бил убит Риаз?", настоявали да т каже роднините му. „Кога се е случило? Има ли заподозрени?" Тя се обадила на баща си и чула тъжния му разказ. Детективите стигнали до техния адрес чрез една молба за издаване на кредитна карта и поискали от бащата на Кристи снимки, за да могат да идентифицират тялото. Тсй им дал няколко, а после внезапно усетил остри бодежи в сърцето от преживения стрес. Макар че Риаз превърнал Крнс-

99

ти и момчетата в заложници, той бил единствената връзка между тях и родителите й. У него били изходните им визи, пй бил единственият, който би могъл да бъде убеден да ги пусне обратно в Америка. Без него ги чакала пълна неизвестност.

-Какво означава това? попитала Кристи, а половин дузина роднини висели над главата й и я прекъсвали.

Ами бил е ударен отвърнал детективът.

Кой го е застрелял? Кой го е застрелял? викали роди дните.

Полицията ли го е убила? попитала по телефона Кристи, за да може да им обясни точно какво се е случило, но роднините не искали и да чуят. Риаз бил застрелян, твърдо вярвали те. Възприемайки малко по малко тъжната новина, семейството започнало да скърби за своя блуден син. Повечето ходели наоколо с безизразни лица и втренчени в стените погледи, като от време на време се удряла, за да дадат израз на скръбта си.

Имаше златно сърце протяжно виела майка му. Имаше сърце на цар, искаше да се раздаде без остатък на всички.

Скръбта им ставала все по-силна, докато чакали цяла седмгща тялото на Риаз закъснение, дължащо се на факта, 'е покойният бил използвал британски паспорт: една от многото странни загадки в случая. По-далечните род-нин 1 та Риаз й изказали своето съчувствие и обич, докато членовете на семейството се уединили всеки сам в собствената си горест и никой не обръЩал внимание на другите.

В шманието, с което семейството обградило вдовицата, било породено по-скоро от любопитство, отколкото от желан .«е да я утешат. Часове след като научили за убийството, с -стрите на Риаз казали на Кристи да вьрне златната гриз: а и огърлиците, които брат им й бил подарил, твър-дейчч, че са семейна собственост, наследство от баба им. Щом е разплачела, те я упреквали: „Недей, ти трябва да бъдъ-:п силна и да ни помагаш да се държим!"

Фиаз възприел друга тактика.

Скъпа моя сестрице, не се тревожи ' мазно й рекъл тол. Аз ще имам грижата за всичко. Сега ти си моя, а твоите синозе са и мои.

100

Кристи си помислила, че се изразява образно, докато не си припомнила обичая, според който братята трябвало да се оженят за овдовелите си снахи и да ги издържат. Когато Фиаз започнал да се държи недопустимо нагло да се притиска в нея и да я гали по бузата, тя го поставила на мястото му.

Отхвърленият Фиаз коренно променил поведението си и започнал да се държи отвратително с нея. Била си спечелила смъртен враг.

В същото време три и половина годишният Джон изтичал при Кристи с рев:

Мамо, един човек иска да ме убие, един човек иска да ме убие!

Той бил разтълкувал неправилно подслушания разгорещен семеен спор за смъртта на Риаз. Кристи го успокоила, въздъхнала дълбоко и му обяснила точно какво се е случило.

Татко няма да си дойде у дома рекла тя. Господ е решил, че сега той ще живее на небето и там ще бъде истински свободен и щастлив.

Джон изглеждал объркан и отвърнал:

Добре.

Но, мамичко, татко не е щастлив. Той е сърдит човек!

И ако Джон все Ъак схванал за какво става дума, то Адам изобщо не реагирал. И двете момчета стоели напълно безчувствено, дори когаго чичовците им ги разтърсвали и викали:

Риаз Хан, Риаз Хан!

Името не им говорело нищо друго, освен за бащата, който изпълнявал тази си роля с огромно нежелание.

На 16 август тялото на Риаз пристигнало в селото в подплатен с коприна ковчег, за който платил бащата на Кристи. Първата ужасяваща реакция била на свекър й. Без да каже и дума за сина си, той сякаш бил обладан от мисълта за Джон и Адам.

Не искам никога повече да се мяркат пред очите ми повтарял скръбно той. Кристи се молела от сърце да престане. След смъртта на Риаз семейството нямало нито интерес, нито власт да я държи повече тук. Положението

101

До този момент считали Кристи за една от опечалените. Отношението на семейството се изменило драстично от мига, в който прочели приложения смъртен акт. Оказало се, че в края на краищата Риаз наистина бил застрелян (от полицията не давали никакви подробности, за да не бъде попречено на следствието). Действително бил „ударен" от един-единствен куршум в тила. Това разкритие поставило Кристи в изключителнонеловко положение.

Ти ни излъга! креснали братята.

Обаче търпението на семейството преляло, когато трябвало да приготви тялото за мюсюлманския погребален ритуал тялото се съблича, измива и обвива в бял памучен плат, за да се подготви за погребението. След един твърде неприятен разговор по телефона с мичиганския Дом на покойника „Когато правят аутопсия, не се стараят много при зашиването на трупа", предупредил я погребалният агент Кристи настояла да не се извършва ритуалното измиване. Семейството не я послушало. Като видели тялото, изпаднали в истерия. Били събрани в къщата на Фиаз. Един от чичовците се втурнал във всекидневната, сграбчил Кристи и изкрещял в лицето й: „Ах ти, мръсна, проклета американка!" (Доскоро считани за съюзник на Пакистан, Съединените щати били изгубили благоволението му). Наоколо обикаляли съвсем непознати за нея мъже, чиито погледи я смразявали с омразата си.

След погребението Кристи съвсем официално изпаднала в положението на съмнителна чужденка и човек, който не заслужава никакво доверие. Защо Риаз бил толкова нервен, преди да напусне Пакистан? Сигурно защото се страхувал от семейството на Кристи, заключили роднините й. Казали й:

Говорихме с полицията, кръгът на заподозрените се е стеснил до двама души. Проведохме наше собствено разследване. Виновен е баща ти и е въпрос на дни да го вкарат в ареста.

На Кристи й било забранено да се обажда както у дома си в Мичиган, така и в полицията, Чувствала се съвсем беззащитна срещу жестоките обвинения и заплахи.

Имаме начин да се справим с това заявил крот-

102

кият някога Фиаз. Ти знаеш лй, че когато убиха дядо ни, ние убихме дванайсет души, за да си отмъстим?

Няма значение дали вярваме или не рекла Марийн, деветнайсетгодишната сестра на Риаз, която преживяла особено тежко смъртта на големия си брат. Ако не се беше омъжила за брат ми, сега той щеше да е жив. Стрелнала Кристи с поглед и продължила спокойно: Иска ми се да пия от кръвта на семейството ти.

Това заплахи ли са? попитала я Кристи.

Да, точно така отвърнала Марийн.

И наистина успели да я уплашат, особено след като насочили жлъчта си към децата й. Доколкото Кристи можела да схване, те били убедени, че Ерик е рожба на Сатаната и че детето е виновно за смъртта на Риаз. Тьй както Ерик ги бил накарал да страдат, така те щели да причинят страдания на Джон и Адам, като им попречат да заминат за Щатите с майка им.

Ето това била заплахата, от която Кристи се страхувала най-много. Сега вече никой не се мъчел да я прикрива. Тя била ужасена и вбесена:

Ще накарате Джон и Адам да страдат, защото сте сърдити на Ерик, така ли? Ще държите отговорно едно осемнайсетмесечно бебе заради небрежността на баща му?

При тези думи един от братята я ударил през лицето и изкрещял:

Той беше велик баща! Да не си посмяла да говориш така за него!

Риаз вече обитавал отвъдния свят, където няма виновни.

Когато Риаз бил жив, семейството убеждавало Кристи, че никога няма да му позволи да я отпрати без децата й. Десет дни след смъртта му същите хора възнамерявали да постъпят именно като него.

Това е родината на баша им казал Фиаз, който най-много настоявал Кристи да напусне сама Пакистан.

Но баща им е мъртъв отвърнала Кристи, а Съединените щати са родината на майка им.

Бяхме достатъчно търпеливи с теб мрачно рекъл Фиаз. Не прекалявай!

Кристи се заинатила и заявила,че никъде няма да мръдне без децата си. Синовете й се превърнали в център на вни-

103

Никога няма да ме оставиш, нали?

Кристи се опитала да утеши сина си и изрекла думи, за които съвсем скоро щяла да съжалява:

Не се тревожи, скъпи, никога вече няма да се разделим. 4

Дошъл двайсет и шести август. Кристи продължавала да живее в къщата на Фиаз. Омраза и враждебност витаели във въздуха. Хората се движели като на забавена филмова лента. Над главата й била надвиснала неизречена заплаха подобно на затишие пред лятна буря. И един ден тя се разразила: в пет следобед двайсет родственици се струпали в задния двор на къщата и се опитали да измъкнат децата от ръцете на Кристи. Те издърпали Адам и го подали на един прислужник. Докато прислужникът се отдалечавал, двегодишното момченце хвърлило печален поглед към майка си, а после повърнало.

Джон не се предал така лесно. Фиаз крещял неприлични думи, но детето останало вкопчено за майка си с необичайна за възрастта си сила и не обръщало внимание на крясъците на чичо си. Вбесените мъже задърпали Джон и дори взели да го удрят по гърба, за да пусне майка си. Кристи ги блъскала и се опитвала да запази сина си, доколкото може.

Не се бий с мъжете! извикал един от братята.

Не си давам децата! изкрещяла му тя.

Кристи с изумление открила сред насилниците Риазо-вия чичо Хиат. Хиат бил човекът, който се отнасял с Кристи най-добре от всички останали членове на семейството. Бил неин приятел и закрилник, но сега другите му били повлияли. Без много да му мисли, Кристи ударила Хиат по врата с всички сили.

Не се гордея със стореното казваше тя по-късно, но трябваше да им посегна. Бяха напълно обезумели.

Хиат паднал на земята и извикал. Придружителите му се обезсърчили при тази неочаквана женска съпротива и най-после си тръгнали с недоволно мърморене. Минути по-късно върнали Адам на Кристи.

Оттук нататък семейството се разделило на мъжки и женски лагер. Съпругата на Хиат заявила, че мъжете не са прави действие, което изисквало голяма смелост в общество, управлявано изцяло от мъже. Амбрийн също се

104

опълчила срещу съпруга си и му вдигнала скандал, което било нечувано за Пешавар.

Каквото и да правиш предупредил я той, довечера не пускай никого в стаята си.

Същата нощ Кристи залостила вратата на спалнята си, въпреки че това било забранено. Около полунощ видяла как дръжката на вратата помръднала някой се опитвал да влезе. Тя прекосила на пръсти стаята и надникнала през прозорчето над вратата. От гледката дъхът й пресекнал: отвън стоели четирима мъже, единият от които приличал на Фиаз. Другите трима били непознати. Носели дълго въже и голяма торба. Изпод наметалата се подавали дръжките на ножовете, с които никога не се разделяли.

Кристи седнала на пода и започнала да чука с всички сили по вътрешната стена с един нож за разрязване на писма. Минути по-късно чула гласа на Шахоб да спори ядосано с останалите.

Не можете да постъпите така с американка! заявил Шахоб. Консулството на САЩ знае къде-се намира и ще държат семейството ни отговорно за стореното.

Вълнението му растяло с всяка секунда и той добавил с драматичен тон:

Нали знаете, че американското правителство праща войски, за да измъкне хората си от чужди страни.

След още един порой ругатни Фиаз и останалите-най-сетне си тръгнали.

По-късно Шахоб казал на Кристи, че мъжете нямали намерение да я убият, но да я държат затворена, докато семейството получи от съда попечителство над Джон и Адам.

На следващата сутрин Фиаз връчил на Кристи съдебно разпореждане, според което й било забранено да напуска Пакистан със синовете си.

„Ако тя успее да отведе децата със себе си, ще провали бъдещето им", гласяла семейната петиция.

Първата мисъл на Кристи била да остане и да се бори.

Не тръгвам без децата! категорично заявила тя. Приятелски настроена братовчедка, която се казвала

Роние, й препоръчала обратното.

Недей така рекла тя. Шансът да победиш е по-голям, ако си тръгнеш сама и се бориш за децата от Америка.

105

Кристи взела решение. Едва ли синовете й щели да имат полза от нея, ако я затворели или се случело нещо още по-лошо. Тя се обадила в консулството на САЩ и им казака да я чакат на следващия дан в Исламабад.

През последната си нощ в Пешавар Кристи наблюдавала спящите момченца, мислела за ужасния избор, който била принудена да направи, и се напрягала да намери алтернатива, макар да знаела, че такава няма.

Тази нощ не може да се опише с думи каза ми тя. Тръгнала рано на следващата сутрин, без да буди Джон

и Адам: нямало да издържи на сбогуването с тях.

През последните две години й се налагало доста често да си дава сметка за ограничените възможности на дипломацията. Служителите на американското консулство й дали ясно да разбере, че не могат да й обещаят закрила на децата, нито да гарантират безпрепятствен транспорт до летището, ако реши да ги измъкне скришом от страната. Тогава тя забравила за нетърпението си. Била благодарна, когато един от американските служители в консулството Майк Гейл я въвел в модерната административна сграда и казал на придружаващите я роднини на мъжа й, че посолството ще й осигури подслон за през нощта. Марк Гейл й издействал автомобил с тъмни стъкла, откарал я до летището и стоял с нея, докато се качила в самолета.

Преди да замине, Кристи позвънила на две места. Първо се обадила на полицейските инспектори в Бериън, които я уверили, че баща й никога не е бил сред заподозрените в убийството на Риаз: семейството просто си измислило тази история. После позвънила на една братовчедка в Пешавар, която й съобщила, че Джон е спрял да се храни. „Плаче и те търси непрекъснато", казала братовчедката и на Кристи й прималяло.

Ще се върна! рекла й Кристи ще се върна, щом всичко се уреди.

Това била горчивата истина, отчаяно си помислила тя. Никой не знаел кога ще успее да изпълни обещанието си.

Кристи и децата й били преживели не една раздяла, но последвалите шест месеца били най-тежките в живота им. В миналото тя можела редовно да се обажда на Джон и Адам от Мичиган. Сега, когато семейството на Риаз я счи-

106

тало за враг, телефонните разговори с децата били невъзможни. Това продължило три месеца до ноември 1990 година, тогава се намесило консулството.

Мамо, аз съм щастлив, не плача' казал Джон. Кристи усетила дълбока обида в гласа на детето.

Каквото и да ти говорят, знай, че имаш майка, която много те обича рекла му тя.

Джон избухнал в сълзи и този път гласът му прозвучал по-познато.

Искам те, мамо, искам те! изплакал той. Ела да ме вземеш!

Лелята дръпнала слушалката от ръката му и казала:

Не бива да разговаряш с децата, разстройваш ги. Телефонът онемял. Адам така и не успял да каже „здравей" на мама.

През този период истински съчувствах на Кристи. Раздялата по принуда е най-ужасното изпитание за всеки родител. Самата аз заминах за Иран най-вече защото се страхувах, че ако не отида, Муди ще отвлече Махтоб. Когато наистина ми отне детето в Техеран и ни раздели насила за две седмици, аз изпаднах в ужасна безпомощност и загубих ясна представа за нещата тези две седмици просто не бях на себе си. Именно заплахата от една дълга раздяла ме убеди в необходимостта да рискувам и да се опитам да избягам.

Кристи копнеела час по-скоро да доведе децата си у дома, но пакистанският й адвокат честен млад мъж на име Насър Ул-Мулк я предупредил, че съдебната битка за присъждане на родителските права може да продължи повече от две години. В края на краищата Кристи със сигурност щяла да спечели, казал Насир.Учението на пророка Мохамед било съвсем недвусмислено децата под седемгодишна възраст имат нужда от грижите на своята майка, без значение каква е нейната религия. Фактът, че Кристи била мюсюлманка по силата на ислямското име, което приела с женитбата си, придавал още по-голяма тежест.

Кристи не вярвала много на пакистанската правна система. Опитвала се да постигне нещо безпрецедентно да получи своите деца от мюсюлманско семейство, отнасяй-

107

ки иска си към ислямски съд. Скоро научих за друг подобен случай в Египет на американска майка били присъдени родителските права, но с категоричното изискване тя да остане в страната.

Имало и друга възможност: да плати на наемник, който да ги измъкне от страната. Кристи знаела, че Пешавар е център на въоръжената афганистанска съпротива и бил пълен с въоръжени до зъби мъже, които нямат какво да губят. Освен това знаела, че е почти невъзможно да се влезе незабелязано в селището, което е владение на семейството, и че пътят до границата минава през труден планински терен. Такъв един неуспешен опит би сложил край на връзката й с децата. Най-сетне тя решила да търси правата си чрез съда.

За да докаже, че е мюсюлманка, Кристи започнала да учи Корана с един имам от Детройт. „Един е Аллах и Мохамед е неговият пророк", припявала тя на английски и арабски. По време на тези молитви Кристи не таила лъ-жовност в сърцето си. Вярвала в Бога и колкото повече четяла Корана, толкова по-силно впечатление й правели мъдростта на пророка и голямото му уважение към жените и децата. Ако Мохамед бе жив, казал й имамът, сигурно щеше да бъде отвратен от роднините й по мъжова линия.

И в този случай можех да разбера решението на Кристи. Аз също изучавах исляма, докато живеех в Техеран. В моя случай това бе съзнателно предприета стъпка, за да спечеля доверието на Муди и неговото семейство. Мислех, че щом веднъж се убедят, че съм се примирила с живота си в Иран, ще ми дадат по-голяма свобода на действие ключовият момент от всеки план за бягство. След като Муди ми отне Махтоб, изпитах огромна нужда да се моля на Бога на Исус или на Аллах, на всеки, който би мо-

108

гъл да се превърне в източник на подкрепа, помощ в утеха. Не можех да подбирам.

Нейната история ме завладя веднага. Преди всич! о самата Кристи е изключително симпатичен човек сърдечна, открита и мила. От друга страна, смъртта на съ1 руга й бе пример как това може да се превърне в ужасен капан за другия родител и децата. Спомних си как някога се молех Муди да умре и как дори си представях, че го бутвам под колелата на някоя кола. Подобно на други жень, изпаднали в моето положение, аз си въобразявах, че тогава ще мога да напусна страната с Махтоб. Те щяха да я задържат или от гордост, или от злоба, защото бяха убедени, че техният начин на живот е по-добър от живота г омразната им Америка.

Горещата привързаност на Кристи към децата к ме трогна. Тя действаше и по друг начин караше всички свои познати да пишат до пакистанското посолство във Вашингтон. Преди да завърши кампанията си, посолството бе засипано от стотици писма и петиции. Въпреки ч* официалните власти й казаха, че не са в състояние да прехвърлят делото от Пешавар на друго място, те дадоха съгласието си да бъде осведомен съдията, че ще преразгледат решението му, което не бе никак малко като постижение.

Около три седмици след започване на операцията „Пустинна буря" адвокатът на Кристи я осведомил, че делото й ще бъде разгледано през един от следващите дни. Нейното присъствие не било наложително, казал Насър, но можело да повлияе на решението на съдията. Кристи бс твърдо решена да отиде в Пакистан и за да покаже добра воля, тръгна съвсем сама.

Преди това проведе множество телефонни разговори с кантората на сенатор Рийгъл, с Държавния департамент и моята кантора. Имайки предвид десетките ькти-американски демонстрации в Пакистан, Сали Ла?т от

109

Казах на Сали, че съм напълно съгласна с нея. Освен това се тревожех и за Крие Корест, която, взимайки присърце историята на Кристи.бе превишила професионалните си задължения. Крие вярваше, че Кристи ще успее да доведе децата си. Притеснявах се, че Крие няма да може да преживее един евентуален неуспех и това ще се отрази неблагоприятно на кариерата й.

Дори Крие изпитваше известни колебания относно пътуването до Пакистан. В един момент се обадила на Кристи и разплакана, й казала:

Страхувам се, че ще те убият.

На девети февруари 1991 година, час преди Кристи да тръ! не за летището, Сали още веднъж се опитала да я спре.

Не отивай помолила я тя. Не си обмислила неща га докрай. Трябва да разбереш, че на нашите хора там не км е до теб и твоите деца. В момента ние водим война!

Не ме интересува казала Кристч. Отивам. Затворила телефона и се разплакала. После тръгнала

към летището.

За две години това било петото й пътуване за Пакистан, но го било по-различно от останалите: сега Кристи била свободна. Можела да отседне във всеки иешаварски хотел, да излиза и да се прибира, когато пожелае. Това съвсем не означавало, че действията й ще останат незабелязани. Скоро станало ясно, че двама души я следят това били цивилни пакистански агенти, изплатени да я охраняват по молба на сенатор Рийгъл, отправена към пакистанския посланик във Вашингтон.

Дори разговорът в американското консулство не могъл да охлади оптимизма й.

Значи вие сте Кристи Хан. За вас получихме толкова писма, колкото не си спомням да сме получавали за никого посрещнал я един от служителите. Въпреки това смятам, че.сега не е най-подходящият момент да си вземете децата. Съветвам ви да се върнете у дома.

Според Насър предварителните съдебни процедури минали добре. Нейните роднини най-после приели факта, че бащата на Кристи няма никаква вина за смъртта

110

на Риаз, и дори намекнали, че са готови да се споразумеят с нея. •