Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част

Кристи се влюбила в семейство Хан, в тяхната топлота и гостоприемство. Впечатлила се от,огромното им желание да обгърнат с внимание една чужденка, която скоро щяла да се сроди с тях. От мъжете най-много й допаднал Фиаз третият брат. Бил толкова любезен, че оставал да си говори с нея дори когато останалите излизали да погърмят с пистолетите, автоматите и картечниците за удоволствие.

Семейството правело всичко възможно тя да се чувства добре. Когато Кристи попитала дали може да наруши обичая и да сваля чадора от главата си, когато е много горещо, жените й разрешили. Риаз я погледнал накриво, но не казал нищо и Кристи щастливо носела чадора си преметнат през рамо като мексиканско наметало.

От своя страна семейството било поласкано от голямото желание на Кристи да научи повече за техните традиции и всекидневие.

Чували сме, че американците се отнасят отвратително с чужденците признал й един братовчед.

76

Но самата Америка е населена от чужденци, дошли от различни страни всички сме такива, отвърнала Кристи за радост на останалите. Освен това опровергала предубежденията им за американките, че „сме шумнк, агресивни и се държим лошо с мъжете си". След като веднъж наблюдавал как Кристи поднесла чай на приятелите на Риаз, баща му не спрял да я хвали за „покорността й".

Не се ли страхуваш от лошия му характер?

Не. Какво му е на характера? отвърнала Крксти.

О, Риаз има ужасен характер отвърнала братовчедката и всички тук се страхуват от него.

По-късно изумената Кристи се обърнала към Риаз:

Значи имаш.ужасен характер, така ли?

Глупости! отвърнал Риаз тези хора просто не ме разбират.

Няколко дни по-късно друга братовчедка направо попитала Кристи дали Риаз я е бил. Тя била потресена,

Не, разбира се! Само да ме пипне с пръст, и ще си тръгна на минутата!

Припомняйки си миналото, тя сподели:

Притесни ме факта, че те ми задаваха подобни въпроси, а в същото време Риаз се държеше толкова добре с мен. Затова си помислих, че може би просто не го разбират. Знаех, че много често се случва човек да не се разбира със семейството си, но това не му пречи да се ожени щастливо.

Бракът бил целта, която Риаз преследвал с всички сили. Искал да завърже брачния възел в Пакистан: колкото по-скоро, толкова по-добре. Кристи се възпротивила. Смятала, че ще бъдат годеници още известно време, а после ще сключат църковен брак в родния й град. Била доста притеснена, когато узнала, че всъщност Риаз е мюсюлманин не толкова от самия факт, колкото от лъжата, с която е живяла толкова дълго. Кристи отбеляза:

Смятах, че докато носи някакви религиозни ценности, нищо няма значение.

За да я убеди, Риаз й обещал втора сватба след завръщането им в Щатите. Впоследствие се отказал от обещанието си, като заявил, че ислямът му забранява да участ-

77

вува з християнска церемония. После хвърлил бомбата властите отказали да му удължат визата. По-късно Кристи научила, че Риаз е загубил мястото си в „Оръл Робъртс" поради голям брой отсъствия. За него не съществувала ни^ каква друга възможност да се върне в Щатите освен брак с американка.

Още на следващата сутрин Риаз събудил Кристи с ултиматума:

Решавай! Или се жениш за мен сега, или се връщаш без мен.

Имамът бил вече в къщата. Нямало време за мислене Кристи дори не успяла да си измие лицето.

Напълно объркана от неочаквания натиск, Кристи се опитала да се отърве от предчувствието, че нещо не е наред. Риаз несъмнено имал своите недостатъци, но тя просто не можела да си представи как ще живее без него. Докато отивали при имама, тя го бутнала в една стая и рекла:

-Ще се омъжа за теб, но трябва да разбереш: аз не мога да живея тук. Нашите деца не могат да израснат тук.

В Пешавар била виждала много деца, и то на заможни семейства, болни от малария и тиф.

Разбира се отвърнал Риаз. Затова те моля да се оженим тук за да мога да се върна в Америка и да изградим общия си живот там.

Кристи се отнесла с разбиране към мюсюлманската церемония, но дала ясно да се разбере, че ще си остане християнка.

Щом вземаш нашия брат за съпруг, за нас ти си мюсюлманка рекла една от сестрите. Ще приемеш ли ислямско име?

Ето как си спомняше Кристи събитието:

Докато бях там, научих много неща за исляма и всичко бе идеално това е една много миролюбива религия. Казах им, че няма да сменя вярата си бях съвсем категорична по този въпрос. Казах им, че ще сменя християнското си име само защото така щяха да ме приемат по-лесно.

8 брачното си свидетелство Кристи е записана като Ми-риам.

78

Самата сватбена церемония била съвсем скромна. Риаз и Кристи разменили ислямската клетва за съпружеска вярност пред двама свидетели и още един мъж, който присъствал вместо бащата на Кристи. „Имамът не говори английски, казал й Риаз, така че каквото ти каже, отвръщай с „ги", което означава „да" на урду. Стой спокойно, усмихвай се и не задавай никакви въпроси."

Кристи прекарала първата си брачна нощ сама била обидена, но се опитвала да приеме нещата такива, каквито са.

Не бях толкова наивна, да смятам, че две културни традиции могат да са смесят безпроблемно каза тя. Знаех, че ще са нужни компромиси и отстъпки и от двете страни. Тази нощ отстъпих аз, защото не смятах, че се е случило кой знае какво.

През следващите дни объркването й се засилило още повече. Преди женитбата винаги присъствала, когато идвали приятелите на Риаз. Сега все по-често трябвало да остава сама. , ч

*Не разбираш езика, пък и те се чувствуват неудобно пред теб рекъл й не съвсем любезно Риаз. Не са свикнали в стаята да има жени.

Кристи разказваше, че било „като в приказките на ужаса, в които съпругът се превръща в чудовище в деня на сватбата. Бях притеснена и ядосана, но знаех, че пребиваването ми тук е към своя край и не исках да го помня с лошо. Едно от онези изпитания, при които просто стискаш зъби какво друго ти остава да направиш?"

Когато се разделила със съпруга си през август новата му виза не била още готова, Кристи прегърнала силно Риаз и го притиснала до себе си. Тя си припомнила всички хубави неща в живота им; била сигурна, че щом се приберат в Америка, нещата ще се оправят. В края на краищата се обичали, нали така? Щели да направят всичко възможно бракът им да излезе сполучлив.

Четири месеца по-късно, на 24 декември 1986 година, Риаз кацнал в Детройт. Това била първата им Коледа заедно и първата среща на Риаз с малкия му син Джонатан. Срещата била нежна и вълнуваща. Той я ухажвал така, как-

79

то и преди женитбата. „Като си помисля сега, каза ми тя, това бе най-хубавият момент от брака ми."

Риаз бил внимателен и нежен баща и тези първи няколко месеца преминали в щастие и пълно разбирателство. Кристи се дразнела, когато той се представял за пет години по-възрастен, отколкото бил в действителност, или когато излъгал семейството си, че бензиностанцията е негова. Ако признаел истината, казал й той, повече нямало да го уважават.

Уважаваш ли ме? непрестанно питал той Кристи.

Разбира се отвръщала тя. Докато работиш упорито, изобщо не ме вълнува какво точно нравиш.

Ала Риаз никога не оставал доволен от отговора й.

Не след дълго бракът им започнал да се руши. Въпреки че баща му пращал пари (веднъж от Пешавар пристигнал чек за 10 000 долара), търговията с килими, която искал да започне Риаз, така и не потръгвала. Никой не му давал възможност, недоволствал той: тук към чужденците хранели куп предразсъдъци. Непрекъснато се тревожел за пари и накарал Кристи да започне работа като секретарка в адвокатска кантора тя не се чувствувала готова за това, Джон бил едва на няколко месеца. Риаз загубил интерес към детето и престанал да помага вкъщи.

Каза ми, че това било унизително и не било необходимо да го върши разказваше Кристи. Отметна се от абсолютно всичко, за което се бяхме споразумели. Престана да проявява каквото и да е разбиране всичко отиде по дяволите.

Кристи лесно се приспособявала, дори прекалено лесно, казва тя за онова време ала започнала да се възмущава открито от несправедливото разделение на семейните задължения. Въпреки че Риаз непрекъснато се тревожел за пари, той се обличал само от най-скъпите магазини, вечерял сам в хубави ресторанти, препускал из града във взети под наем лъскави автомобили последен модел, за които се кълнял, че му ги дават негови приятели, и току се прибирал вкъщи с нов златен пръстен на

80

ръката, за който съобщавал, че е подарък от семейството му.

Като се върна от работа, хубавичко ще те наредя! Кристи не била сигурна какво точно имал предвид, но

след час Риаз отново позвънил да й се извини:

Уморен съм, пък и парите все не стигат.

Същата пролет Кристи направила спонтанен аборт. Отчаяна, тя позвънила на една приятелка да й се оплаче. Споделила, че ако има кой да й помага вкъщи и не се налага да работи толкова дълго в кантората, може би щяла да задържи бебето. Риаз я чул и страшно се разгневил. Как смеела да го обижда пред друга жена!

През юли Кристи отново забременяла. Обадила се на майка си и тя я посъветвала да намали работния си ден.

Не мога, не сме в състояние да си,го позволим отвърнала Кристи.

На другия ден Риаз бил бесен:

Защо каза на майка си, че не можем да си го позволим? Сега ще си мисли, че съм пълен нехранимайко.

Докато й крещял, у Кристи се появило съмнение, което по-късно се потвърдило: „Съпругът ми подслушва телефонните ми разговори."

Споровете им ставали все по-чести и разгорещени, но Риаз никога не посягал да я бие и тя почти била забравила странния въпрос на братовчедката в Пакистан. Ето защо изпаднала в шок, когато една нощ съпругът й я сграбчил за гърлото и започнал да я души, без да обръща внимание на молбите й. Пуснал я чак когато загубила съзнание.

Когато ти се случи за пръв път, просто не можеш да повярваш припомни си Кристи. Не можех да допусна, че този човек е способен на подобно нещо.

6. От любов към дъщеря ми

81

Още същата нощ Риаз паднал на колене и започнал да й се моли:

Буквално целувал краката й. Като тръгнал на работа, Кристи не могла да мигне цяла нощ и непрестанно си мислела как на сутринта ще се качи в колата, ще вземе Джон и никога повече няма да се върне тук. Съмнало* но тя не тръгнала. Била бременна и новият живот в нея я изпълвал с оптимизъм. Не искала да си представя бъдещето с две малки деца и без съпруг.

Случката започнала да се повтаря редовно. Риаз се нахвърлял срещу нея за нещо дребно, след което започвал да я моли за прошка, после отново се чувствал унижен и пак побеснявал. Две седмици по-късно й ударил такъв шамар, че устната й се надула. Следващия месец отново я душил това бил любимият му начин да я тормози, защото не оставял никакви следи.

Също като куче припомняше си тя по-късно. Колкото повече се страхувах, толкова повече се разбесня-ваше гой.

Когато Кристи споделила тези неща със своя гинеколог, той я предупредил, че Риаз заплашва живота и на плода и й дал телефонните номера на няколко домове за подслон. Кристи обаче продължавала да мисли, че може да спаси брака си:

Когато повярвам в един човек, аз дълго време съм му всеотдайна.

Не можела да не изпитва съжаление към съпруга си, който бил изпаднал в такъв стрес, че брадата му взела да окапва.

Но в един момент Риаз се успокоил, сякаш в отговор на молитвите й. През септември се преместили в апартамент и така финансовият натиск намалял. Кристи сама окуражила съпруга си да тръгне на психоаналитик, който открил нарушаване на химическия баланс и му препоръчал медикаментозно лечение. Избухванията попреминали. В продължение на седмици в семейството царели мир и спокойствие.

Но в края на ноември 1987 година крехкото равновесие рухнало отведнъж след едно телефонно обаждане.

Може ли да се обади Риаз? попитал приятен женски глас.

82

Когато Кристи попитала какво да предаде, жената казала:

Неговата съпруга Кристи.

Е, аз пък съм неговата приятелка Никол. Отначало Кристи решила, че това е шега. Риаз винаги

бил на работното си място, когато се обаждала в бензиностанцията нощем. Кога е намерил време за извънбрачна връзка?

Сигурно има енергия в излишък заключила тъжно тя. Яростта на Никол, след като научила за двойствения живот на Риаз, я убедила, че момичето не се шегува. Риаз бил казал на Никол, че живее у свой богат чичо, и тя си мислела, че звъни на него била попаднала на телефонния номер случайно: бил написан върху някакъв багаж, който Риаз бил оставил в дома й. Той й се заклел, че нито е женен, нито има деца това именно засегнало Кристи най-дълбоко. Как може един мъж да се отрича от собствения си син? Целият им брачен живот изведнъж й се сторил съшит от лъжи и измами. Повече не можела да понася това положение.

Когато хвърлила обвиненията си в лицето на Риаз, той заел нападателна позиция. „Къщата на Никол е по-чиста от твоята казал той на Кристи. Писнало ми е от сутрешните ти неразположения. Освен това спя с Никол само защото ти самата имаш любовник в кантората" обвинение, което й прозвучало направо смехотворно, тъй като адвокатите, за които работела, били до един над шейсетте.

След като си разменили по няколко гневни реплики на висок тон, Риаз си признал, че обвиненията му са безпочвени, и измънкал:

В такъв случай да се разведем, а?

Бременна в шестия месец, Кристи взела друго решение. Щяла да направи всичко възможно да спаси брака си, ако той се закълне, че ще сложи край на връзката си и повече никога няма да вдигне ръка срещу нея. Разплаканият Риаз с хлипане се съгласил.

Но Кристи не била свършила. „Ако някога се разведем, казала тя, ще бъда особено стриктна при изпълнението на съдебните разпореждания за свиждания с децата, защото съм чувала за бащи, които отвеждат децата си в чужбина."

Риаз паднал на колене и изрекъл:

83

Кълна се в Аллах, че никога няма да ти отнема децата. Аз не съм се гърчил в родилни мъки. Ти носиш децата в тялото си, ти им даваш живот, ти се грижиш за тях. Ти си най-добрата майка на света. Може да имам много жени, но нито една от тях не ще бъде по-добра майка от теб.

В началото на 1988 година Риаз започнал често да споменава семейството си и Пакистан ¦ твърде подозрително за човек, който отдавна бил зарязал отечеството. Направил си резервация за март месец преди термина на жена си. Докато се приготвяли да тръгват към летището, Кристи я свило сърцето. Може би е по-добре да оставят Джон при родителите й, рекла тя.

Риаз се обидил.

Ти какво смяташ, че ще направя: ще го измъкна насила от ръцете ти на летището и ще побягна с него, така ли? Кристи, това аз никога не мога да направя. Детето принадлежи на майка си аз никога не бих могъл да се грижа за него така, както се грижиш ти.

Кристи била забелязала напрежението, което не изоставяло Риаз, но все пак се надявала, че той ще се върне за раждането на второто им дете. Риаз отказал да отложи пътуването нямал желание да бъде до нея, когато започнат родилните болки.

Толкова болка съм ти причинил, че просто не мога да издържа да те гледам как се мъчиш казал й той.

Адам се родил на. 6 април 1988 година. Риаз се върнал месец по-късно. Погледнал със съмнение новороденото и отсякъл:

Това не е мой син. Моите очи са кафяви. Твоите са кафяви. Как може неговите да са сини?

Кристи му напомнила, че братът и дядото на Риаз са синеоки, но Риаз не мирясвал. Адам не бил негов син и толкоз. От този момент той започнал да пренебрегва бебето.

Риаз престанал да я бие, но Кристи знаела, че нещо не е наред. Мъжът й прекратил лекарствата и изглеждал все по-по гаснат. Намерил утеха в уискито и започнал да пие много. Когато Кристи забременяла отново два месеца след

84

раждането на Адам, съпругът й изпаднал в ужас при мисълта, че трябва да изхранва още едно гърло.

Затова пък изглеждал щастлив и оживен след разговорите с роднините си, които започнали да се обаждат много по-често с покана да ги посети отново.

Трябва пак да отида рекъл той веднъж.

Кристи му предложила да пътуват семейно идната пролет, след раждането на бебето, което се очаквало през април. Бременността й протичала тежко, с контракции и тя не била в състояние да пътува.

Не знам казал Риаз. Имам нужда да си изясня нещата.

Искал да замине през март, както и предишната година.

През септември договорът за апартамента изтекъл и наемодателят се обадил на Кристи в кантората с молба да се отбие при него, за да подпишат нов договор. Риаз бил поискал договор, който да се подновява всеки месец, и намекнал, че семейството му по всяка вероятност ще напусне жилището през декември. Озадачената Кристи се обадила на Риаз, който й казал, че наемодателятне го е разбрал правилно просто искал новият договор да започне да тече от декември.

По-късно същата есен, когато Кристи споменала пред свои колежки, че възнамерява да пътува до Пакистан, някои от жените проявили загриженост. Били чели „Не без дъщеря ми" и книгата много ги развълнувала.

Той няма да ти вземе децата и да те остави тук, нали? попитала я една от тях.

След една година относително спокойствие вкъщи Кристи престанала да мисли за предишните си съмнения и тревоги по този въпрос. Опитала се да си представи Риаз тъй хладен и безразличен към синовете им като техен похитител, но не й се удало. Как би могъл баща като него да отвлече децата си, когато не може да смени и една пелена?

Не! отговорила убедено на колежките си. Той не е в състояние да направи такова нещо.

Четвъртък, двайсет и осми декември 1988 година, бил мразовит ден. Риаз се отбил при Кристи в кантората по обяд. Не се чувствала добре и му го казала. Изглежда, била настинала и възнамерявала да си тръгне по-рано.

85

Риаз се отнесъл необичайно съчувствено към оплакванията й, но я посъветвал да остане до края на работното време.

Когато изтощена и болна Кристи се прибрала към шест следобед, заварила апартамента празен, а на вратата висяла бележка: „Скъпа, отиваме до Холи (град на около седемдесет километра) при един приятел, д-р С... Сега е три следобед. Ще се върнем преди шест и половина. Не се тревожи, ще бъдем у дома съвсем навреме. Обичам те."

Кристи се ядосала, че се разваля режимът на децата. Напоследък Риаз бил ужасно разсеян: бил в състояние да вземе едното дете със себе си, а за другото съвсем да забрави. Тя се обадила в детската градина, откъдето потвърдили, че Риаз взел Джон и Адам рано следобед. Крцсти легнала на дивана и зачакала.

Станало девет вечерта. Тя започнала да се притеснява. Ами ако Риаз е оставил децата при непознати хора и е отишъл да се напие? Ами ако някой непознат е отвлякъл децата, докато Риаз е зяпал насам-натам? Джон бил на две годинки, а Адам само,на осем месеца. Били толкова безпомощни и същевременно много сладки, а Кристи знаела, че малките деца често стават жертва на отвличания.

До полунощ тя вече не била на себе си. Представяла си как Риаз е катастрофирал или се е напил жестоко и е останал да спи в Холи. Майка й предположила, че може да се чувства виновен и затова не се обажда по телефона. Кристи позвънила в полицията, но тя не можела да се намеси, докато не изминат двайсет и четири часа от изчезването на децата.

Рано на следващата сутрин Кристи и баща й отишли в районния полицейски участък. Дежурният сержант веднага решил, че Риаз е отвел момченцата в Пакистан.

Къде другаде, по дяволите, ще се дене един мъж с осеммесечно бебе?

Тази възможност направо ужасила Кристи, въпреки че всички факти говорели противното. От апартамента не липсвало абсолютно нищо нито една играчка, нито една дрешка.

Изпаднали в паника, Кристи и баща й обиколили с колата всички пътища, по които можело да се стигне до Хо-

86

ли, оглеждайки се за катастрофирали или изоставени коли. Кристи не била на себе си. Предчувствала, че се е случило най-ужасното.

Докато сте все още женени, той има същите права към децата, както и вие. Не можем да го спрем да ги отведе където пожелае отговорил й агентът. Ако го засечем на летището, единственото нещо, което можем да направим, е да го помолим най-учтиво да се обади у дома. Нямаме право да го задържим.

Агентът насочил Кристи към федерален телефонен информационен пост в Чикаго, откъдето потвърдили, че и за двете момчета са издадени американски паспорти, които са били изпратени на Риаз до поискване. Паспортът на Адам бил издаден едва преди месец, докато Риаз бил подал документи за паспорта на Джон още през юли 1987 месеца, в който бракът им бил пред разпадане и той й посегнал за пръв път.

Отвличането все още представлявало само теоретична възможност, защото летищните власти в Детройт отказали да й предоставят списъка на пътниците, отпътували за Пакистан. Така продължило до девет вечерта, когато Риаз позвънил от Карачи, най-големия пакистански град, на път към Пешавар заедно с децата. След това най-жестоко изпитание, на което я бил подложил, извинението му прозвучало жалко и унизително:

Съжалявам, извинявай изфъфлил той, докато Кристи горчиво ридаела. Не мисли, че съм ти отнел децата. Оставил съм ти билет, скъпа. Той е в кедровия шкаф във всекидневната. Повярвай ми, тук ще ни бъде по-добре.

Как така ще ни бъде по-добре? изплакала Кристи.

Тук имам пари и ти няма да работиш отвърнал Риаз. После дал слушалката на Джон.

Малкият бил съвсем объркан не бил свикнал да е толкова дълго с баща си.

Искам мама проплакал Джон. Кога ще дойдеш?

Ще дойда много скоро отвърнала Кристи, като се

87

стараела с всички сили да не издаде паниката си. Грижи се за малкото си братче, докато дойда.

Кристи позвънила у семейството на съпруга си в Пешавар и разговаряла с Тарик, по-големия брат на Риаз, който казал, че Риаз помолил да го посрещнат на гарата.