Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Крепости на ума

Аз бях 23 годишен и пастирувах в една църква в Свети Луис през 1978 когато Лука, първият ми син, се роди. На следващия ден след като се руди Лука аз имах срещи, които не можех да отменя. Докато се изтърколи последната среща, аз жадувах толкова силно да видя моя син, който беше само на един ден, че дори не можех да слушам човека, който ми говореше.

Накрая се отскубнах, скочих в колата си и тръгнах бързо за да видя това малко момче на име Лука. Аз имах това невероятно жадуване, този невероятен копнеж и неотложност да бъда с моя нов син, да видя лицето му.

Изведнъж едно поразително разбиране удари сърцето ми, и аз открих себе си да питам, “Ти имаш предвид, Боже, че начина, по който се чувствам относно моя малък Лука е начина, по който Ти се чувстваш относно мен?”

Един настойчив въпрос дойде в ума ми: “Колко обичаш своя син?”

“О, Господи,” аз действително отговорих гласно, “бих дал всичко за това момче – всичко!”

Тогава този стих от Писанието експлодира в моето сърце:

-Матей 7:11

Много от проблемите в тялото на Христос днес са просто резултата от един много основен проблем в самото сърце на църквата. Нашето поколение плаща тежка цена за отклоняването от интимното взаимоотношение с Бог. Това е явно когато пресметнем броя на духовните лидери, които са паднали; когато четем за повтарящите се финансови скандали в църквата; и когато църква след църква преживява разочарование, горчивина и враждебност сред членовете си.

Този печален упадък е донесъл светския характер в нашите църкви и разрухата на нашия вътрешен живот, което е довело до отегчение, пасивност и компромис. А. У. Тозер поставя пръста си точно на проблема когато пише:
Едно състояние съществува в църквата от няколко години и постоянно става по-лошо. Аз го отдавам на липсата на представата за върховна власт в общия религиозен ум. Църквата се отказал от своята някогашна висока престава за Бог и я е заменила за нещо толкова долно, толкова низко, като това да има напълно недостойното мислене, на поклонение на хора. Тя е направила това не обмислено, но малко по малко и без нейното знание; и нейната голяма изненада само е направила състоянието й още по-трагично. Низшата представа за Бог приемана почти всеобщо сред християните е причината за стотици по-малки злини навсякъде сред нас.
Християнството в Америка и голяма част в света точно сега не е съсредоточено върху Бог. То е съсредоточено върху нужди, успех, пълнота или духовни дарби. Въпреки че всички тези неща са важни, те не трябва да бъдат фокуса, но вторичния продукт, на истинската духовност. Емоционалното, духовното и физическото благословение са преливането от съсредоточено върху Бог християнство, а не първоизточника.

Църквата, пренебрегвайки своето усърдно преследване на интимно познаване на Бог, е загубила своята радост и привързаност и усещането на Неговото божествено присъствие. Тя е загубила своя дух на поклонение и нейното чувство на страхопочитание и обожание. Тя е заместила истината с активност и е заменила прочувственото взаимоотношение за религиозни ритуали.

За някои вярващи, Бог е топъл, леснодостъпен и прощаващ. За други, резервиран и осъждащ. Без значение от това как Го виждаме, това, което вие и аз мислим за Бог е най-важното нещо за нас. Ние накрая ще бъдем оформени според образа на Бог, който носим в нашите умове.

Хора често идват при мен с погрешни, неподходящи представи за Божията любов и простителност. Аз мога да обяснявам отново и отново, “Бог те обича, и Той ти е простил,” но вярващият отговаря, “Аз не чувствам, че ме обича. Аз се чувствам сякаш Бог има голям чук в ръката Си, и само чака да намери достатъчно добра причина за да ме удари по главата.”

Аз мога да съветвам и да се моля с човека отново и отново, служейки с любовта и прощението на Бог, само за да чуя човека да казва, “искам да мога да повярвам, че Бог е такъв какъвто казваш, че е. искам да повярвам, че Той наистина ме обича, но просто не мога да проумея това.”

Виждате ли как живота на този човек е оформен чрез неговите или нейните неправилни представи за Бог? Докато човека продължава да вярва на тези или други лъжи относно Бог и Неговата природа, той или тя никога няма да стане силен християнин. Този човек ще живее в страх, несигурност и провал. Рано или късно, тези страхове и несигурности ще родят отровен плод в живота и взаимоотношенията на човека с другите.

Аз знам, че това беше в моя живот. В ранните дни на моето служение аз бях колеблив и се страхувах да служа на другите, ако преминавах през период на личен провал или изкушение. Аз не исках да се моля за хората – не мислех, че моите молитви ще им помогнат.

Аз сравнявах моето преживяване с дните когато играех футбол в колежа. Ако имах няколко лоши дни на тренировка, тренерът не ме пускаше а играя в мача тази седмица. Аз мислех, че Бог беше същият: Или бях велик в практикуване, в моя личен духовен живот, или не бях достатъчно добър за да практикувам в служение.

Днес често съм изумяван от това как Бог ме използва в служение в тези времена когато се чувствам най-неподходящ в служение. Но аз съм се научил, че Божията сила въпреки всичко присъства в моята слабост.

Сатана не се спира пред нищо за да изопачи нашите представи за Бог. Но понеже тези изопачавания могат да служат за “интересите” на врага в нашия живот, той е склонен да инвестира толкова време и работа колкото е необходимо за да си осигури тези уязвими области в нашите умове за собствените си цели.

Ние не се осмеляваме да се решим да ги пренебрегнем и просто се научаваме да живеем с лъжите и погрешните схващания за личността на Бог, които са били посадени там. Тези неправилни, несъответстващи представи ни поставят в голяма опасност. До степента, до която нашите представи за Бог са нисши от истината на Бог, до тази степен ние със сигурност сме отслабени и провалени. На тези места и на основата на изопачената истина, Сатана може да спечели земя и поставя своите крепости в нашия живот.

2 Коринтяни 10:4-5

Други крепости били укрепени дупки и пещери на високи планински вериги, които били трудни за нападение. (вижте Съдии 6:2; 1 Царе 23:14,19.) Кули и градове, укрепени и внимателно приготвени срещу вражески атаки, също били споменавани като крепости. Писанията отбелязват, че дори преди израилтяните да влязат в Ханаан, те били изплашени от слуховете за градове “големи и укрепени до небето” (Числа 13:28; Второзаконие 1:28).

Когато ранните християни са чели писмата на Павел те са били запознати с псалмите, които споменавали Бог като крепост – укрепен град или убежище за Неговите хора. (вижте Псалм 9:9; 59:17.)

Не е изненадващо, че Павел, когато поучава за воюването на вярващия със Сатана и неговите демонични легиони, заимства от познатия термин крепост. Павел използва термина за да опише всеки вид мислене, който се издига над познаването на Бог, давайки на врага защитено място на влияние в мисловния живот на човека.

Духовна крепост направена от мисли може да укрепено обиталище, където демонични сили могат да се крият. От тази крепост те защитават себе си и пазят сатанинските интереси и вложения в този човек.

Крепостта в ума е сбор от мисли в съгласие със Сатана – мисли, които са лъжи за това, което Бог е разкрил за Себе Си.

Погрешните представи и идеи за Бог не са отстранени автоматично когато се новородим. Павел инструктира вярващите в Колос “облечете се в новия човек, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал” (Колосяни 3:10, курсивът е добавен).

Ние постоянно сме в процес на обновяване чрез истинското познаване според личността и подобието на Бог. Докато не ходим в това пълно, съвършено познаване на Бог, вие и аз не трябва да правим грешката да допускаме, че процеса на промяна е свършил.

Исус нямаше грях, нямаше погрешно мислене, нямаше погрешни отношения, нямаше нечисти мотиви или лекомислени навици. Сатана не можеше да намери нищо в Исус – дори и една четвърт инч – за което да може да претендира.

Врагът постоянно търси случаи, в които да може да се сдобие с опорна точка в нашия живот, области на духовна тъмнина, за които да може законно да претендира. Грехът и духовното невежество поканват неговата атака. Както една акула е привличана от кръв, така дявола е привличан от тъмнината.

Когато говоря за области на духовна тъмнина, аз нямам предвид случайно грешно действие тук и там, но област, където истината е заграбена от лъжа.

Както Павел обяснява на коринтяните, тази тъмнина е като покривало, което покрива и помрачава осветяващата, освобождаваща светлина на евангелието в умовете на невярващите.
За да ги не озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.

2 Коринтяни 4:4

2 Коринтяни 4:6

Целта на сатана е да ни държи в тъмнина. Неговата стратегия е да изопачи или да ограничи нашето познаване на Бог така че то да е погрешно и неправилно. По този начин ние сме отслабени и държани в робство. Сатана не иска светлината от интимното познаване на Бог да нахлуе в области на морална и духовна тъмнина. Затова, той поставя изискване за всяка област на духовна тъмнина в нашите сърца и умове, която може да открие: грешни навици; области на бунт спрямо Бог; нашите порочни представи, мнения и мисловни системи; плътски, духовно незрели начини на мислене; симпатизиращи мисли към грях; и себе-извиняващи обяснения. Тогава той използва тези неща за да издигне крепости за да пази своите инвестиции и интереси.

Как врагът конструира духовна крепост във вашия живот? Първо, той започва с основа на лъжи и полуистини. Обикновено това са лъжи за личността на Бог или за това как Бог те вижда като личност в Христос. После издига дебели стени, тухла по тухла: лъжливи философии, неправилни тълкувания на Писанието, погрешни представи за личността на Бог, и изкривени разбирания за това как Бог те вижда и се чувства относно теб когато, в твоята духовна незрялост, ти съгрешаваш. Поддържани от смъртността на погрешното размишление, стените се издигат по-високо и по-високо. Скоро високи кули на непреклонна гордост и лъжливи въображения се показват над сенките.

Сатана издига всяка крепост, която може за да ни държи настрани от истинското познаване на Бог. До степента, до която той е успешен, ние няма да се наслаждаваме на интимно взаимоотношение с Господа. Ние няма да дойдем до познаване за себе си на красотата и превъзходството на Божията личност. Резултата е, че нашия емоционален живот няма да бъде освободен в пълната привързаност към Бог.
Разрушаване на крепости чрез познаването на Бог
Ние трябва да възприемем нападателна позиция, ако ще бъдем свободни от някоя крепост. Ако вярващите някога ще бъдат истински свободни, те първо трябва да познаят истината за личността на Бога и как Той ни вижда в Христос. Както Исус ни казва в Йоан 8:32, “И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”

Второ, те трябва да преследват интимно взаимоотношение с Бог, който е реална личност. Те трябва да гладуват за Него и да копнеят да Го познават интимно, да търсят истинското познаване на Божията личност когато гледат назад през раменете си на изкушението и казват не. Това е чрез познаване на истината, после преследване на личност (Бог), заедно с въздържане от несвяти страсти и изкушения, че християните могат да ходят свободни.

Нашата силна решителност на волята да победим нашите слабости и пристрастявания не е нашето освещаване. Нашето освещаване се намира в личност: Исус Христос! Той Самият “стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление” (1 Коринтяни 1:30).

Когато на вярващите днес им е дадено само малко зърване на истината за страхотната красота и великолепие на Христос, ние – точно както хората в Библията, на които им бяха дадени подобни прозрения – ще бъдем смекчени. Ние ще паднем пред Него в страхопочитание, и с радост и обич ще предадем себе си на Него.

Обикновено най-значителната личност във формирането на тези представи е земният баща. Също са важни и майките или вероятно някой треньор по атлетика, учител, възпитател или дори учител по пиано – всеки един, който е уважаван и почитан.

Нашето преживяване с тези фигури на власт ни въздейства емоционално. Следващите описания на земни бащи могат да покажат как някои сме оформили нашите представи за Бог.
Дистанциран или пасивен баща
Емоционално дистанцирания или пасивен баща изразява своите чувства минимално. Той приема, че вие знаете, че той ви обича, но рядко говори за това. Обаче, вие не знаете дали той вижда или чувства вашата болка или радост. Когато се случи нещо чудесно или трагично, пасивният баща просто кимва с глава. Вие започвате да вярвате, че Бог е такъв. Той не усеща вашата болка или не споделя вашата радост. Той има малко чувства, които да изрази към вас. Вие можете да жънете силни емоционални последствия, ако сте израснали с такъв баща.
Авторитарният баща
Авторитарният баща се намесва за да спре това, което правите. Той дава списък от позволения и забрани. Той ви прекъсва и казва не за нещата, които са важни за вас. Вашето сърце е подтиснато поради това. Този вид баща не зачита вашата личност. Той не е заинтересован от вашите желания или цели – само от неговите. Той не желае никакво партньорство или дълбока интимност с вас, но само да бъдете покорни.
Злоупотребяващият баща
Злоупотребяващият баща причинява болка на своите деца преднамерено, наранявайки ги емоционално, умствено, физически и понякога сексуално. Няма по-голямо мъчение в живота от изтезаването в ръцете на един злоупотребяващ баща. Това не само унищожава детските естествени емоции, но и дълбоко оформя неговото взаимоотношение с Бог.
Отсъстващият баща
Четвъртият вид баща е този, който напълно отсъства. Може би това е бащата, който вие никога не сте познавали, вероятно той дори е починал преди да сте били родени. Той не е като пасивния баща, който е там, но не общува. Той просто не е там. Следователно той никога не се намесва за да ви помогне във времена на неприятности. Вие се чувствате напълно изоставен и пренебрегнат от своя земен баща. Това пречи на вашата способност да преживявате присъствието на вашия небесен Баща.
Укорителният баща
Петият баща е най-често срещания пример. Той е укорителният баща. Той заявява, че ви обича с цялото си сърце, но постоянно ви осъжда за всеки провал. В своя ум той се опитва да ви мотивира да вършите правилните неща. Той си мисли, че ако ви посочва провалите, вие ще бъдете мотивирани да се опитвате по-здраво следващия път. Той рядко ви показва обич или ви уверява. Ако сте израснали с този вид баща, вие ще имате голяма трудност да разберете любовта на вашия небесен Баща защото ще мислите, че Бог винаги ви укорява.

Това представя дилема пред вас, защото Бог не е като нашите земни фигури на власт. В Псалм 50:21 ние четем, че Бог казва, “Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе.” Но, “’Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища,’ казва Господ. ‘Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища” (Исая 55:9).

Както небесата са по високи от земята, така Божиите чувства и емоции са по-високи от човешките. Най-великия баща на земята се отдалечава безкрайно от емоциите на Бог. Няма съответен човешки модел за да се даде картина за Божието сърце.

Вие можете да мислите, че е лесно за мен да разрушавам крепости чрез истинското познаване на Бог. В края на краищата, аз имам много велики примери, които ми показват какъв е наистина Бог. Аз имах любящ баща, който постоянно ме насърчаваше и ме уверяваше; католическия свещеник, който демонстрира посвещение като ме поучава за една година; този християнски треньор от гимназията, който вярно ме преследваше за Бог и инвестира времето си в мен; и тези двама младежки пастири от Презвитерианската църква, които ме обучаваха.

Но какво би станало, ако живота ми беше различен? Какво би станало, ако нямах и една позитивна сила в моя живот, която да ми покаже дори и мъничко проблясване на това, което е Бог? Какво би станало, ако моя баща ме мразеше и постоянно ме правеше за посмешище? Какво би станало, ако той ми досаждаше? Какво би станало, ако той ме биеше докато духът ми отпадне и тялото ми започне да кърви? Какво би станало, ако той беше наркоман или алкохолик вместо човек когото всички обичаха и уважаваха?

Какво би станало, ако всички други влияния бяха негативни?тогава какво бих мислил за Бог?

Когато бях запознат чрез Святия Дух с един усмихващ се Бог, това промени целият ми живот. Когато започна да гледам и да мисля за Бог с голяма усмивка на лицето Му когато гледа към мен, аз си Го представях да казва, “О, Аз те обичам. Имам такова удоволствие в теб – ти Ме изпълваш с такава наслада.”

Аз поглеждах към себе си и отговарях, “Кой, аз ли? Правилния човек ли съм? Не виждаш ли моя грях и провал?как можеш да ми се радваш когато имам такива слабости?”

Но Татко любящо отговаряше, “Аз виждам искреността в твоето сърце. Ти гледаш на външния човек, но Аз виждам викът в твоето сърце да Ми угодиш. Аз чувствам голяма наслада и удоволствие в теб!”

Когато осъзнах този Бог с голяма усмивка на лицето Си когато гледа към мен, аз осъзнах, че имах напълно погрешна представа за това каква е Неговата личност. Аз видях, че Той желае да тичам към Него, а не на далеч от Него.

Бил съм пастор за 18 години. През тези години аз съм скърбял и съм ходатайствал за много хора, които са идвали при мен с истории, които са били достатъчни за да накарат ангелите да заплачат – истории на проституция, злоупотреба и извращение в ръцете на жестоки, себични човешки същества. Но дори и тези скъпоценни хора никога да не са познавали и един човек, който да им е показвал истинска любов, аз знам, че Божието Слово предлага на всеки затворник освобождаваща истина и радостна надежда. И аз съм можел да споделям тази истина и надежда с тях във времена на лично съветване.

Истинското познаване на Божията чиста, страстна любов към теб и мен е далеч по-мощна и живото-трансформираща от всеки човешки свидетел, който можем или не можем да имаме. Това е Святия Дух, не човешките свидетели, които разкриват Божията любов към нас и Го прави реален за нашите сърца, и това откровение е на разположение за всеки.

Хора с наранени, съкрушени духове или перфекционисти, личности водени от постижение често преживяват трудност да приемат от Бог. Понякога ние ставаме толкова хванати в нашите напрежения, болка или гняв, че дори не осъзнаваме Неговия глас. Но когато предадем душите си смирено на Бог, и сърцата ни започнат да викат за истинското, интимно познаване на Него, Той ще отговори. Святия Дух ще отвори Словото на Бог за нас, давайки ни разбиране и учейки ни да прилагаме неговите истини за специфични области на нашия живот. Той ще разкрие страстните чувства в Божието сърце към нас по начини, които са невероятно чудесни, живо истински и съвършено приспособени да се нагодят към собственото ни разбиране и лично преживяване.

Добрите примери и ревността не произведоха страстна любов към Христос в мен. Аз бях гневен, разочарован християнин, който постоянно носеше тежък товар на вина и провал за това, че не се наслаждавам да служа на другите. Едва когато улових зърване на истинското познание на това как Бог наистина се чувства относно мен крепостите паднаха в ума ми и в сърцето ми. Тези думи дойдоха в ума ми, “В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си мъчение” (1 Йоан 4:17-18, KJV).

Аз видях, че човека, който се страхува от Бог, който се страхува от Неговото осъждение поради своите провали, живее в мъчение. Мъчението е противоположното на дързост с нежно сърце за Бог. И аз трябваше да осъзная, че Божието сърце беше изпълнено с нежност към мен – въпреки че аз не бях съвършен.

Бог, който никога не рисува един и същи залез два пъти, знае точно как да ти разкрие Себе Си. Той ще избере точното време и място за да ти говори. Той знае точните откровения, които ще осветят твоето разбиране, ще нахранят гладното ти сърце или ще потекат като топло, изцелително масло над твоя наранен дух.

Когато дойдеш при твоя небесен Баща за помощ, ти няма да бъдеш пренебрегнат или смъмрен. Ти няма да бъдеш направен за посмешище поради твоите грешки. Той е необикновено търпелив към теб. Той се грижи за теб любящо и бдително. Любовта Му към теб никога няма да пропадне или да престане.

Чудесно е да познаваме хора, които да ни показват какъв действително е Бог. Техните примери могат да помогнат да се подготви пътя за Божията работа в нашия живот или дори да ускорят процеса. Но дори и никога да не сме познавали и един, благочестив човек, ние въпреки това можем да преживеем лична пълнота и да бъдем изпълнени със страстни чувства към Исус. Бог, Неговото Слово и работата на Святия Дух в нашия живот са достатъчни за да ни доведат до лична пълнота и духовна зрялост.

Църквата познава Исус като неин Спасител. Но Божият Син е готов да й се разкрие като нейният Възлюбен, облечен във величие и блясък. Неговата любов ще възпламени страстите на Неговите хора. Крайно отегчената църква скоро ще бъде поставена на краката си!