Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Много вярващи водят безполезен, безсмислен, разочароващ живот. О, те отиват на небето, добре. Но, междувременно, те буквално изхабяват Божият дар, пропилявайки скъпоценния час, който Бог им е дал на земята.

Бог е създал човечеството с огромни капацитети и способности. Говорейки за човека, в Евреи се казва: “Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал, и поставил си го над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му. И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено” (Евреи 2:7-8). Бог е планирал чудни неща за изкупените. Той желае ние да бъдем трансформирани в образа на Неговия Син и въздействаме за Него в живота на другите по време на нашето кратко стоене на земята.

Вашия живот няма да бъде изгубен във вечността. Но това не спира Сатана от това да се опитва да ви накара да изхабите живота, който сега живеете на земята. Той иска да се провалите и да отпаднете от вашия потенциал в Бог. Исус никога не е възнамерявал вярващите да загиват във всяко измерение на думата – в този живот или в идния. Ако Исус каза все който вярва в Него да не погине, защо тогава ние виждаме толкова много християни загинали в този живот като прахосват земното си време и таланти?

Ние трябва да разберем, че думата вярвам означава много повече от това да се протегнеш веднъж към Бог в момент на отчаяние. Думата вярвам означава постоянен процес на протягане към Бог във вяра и покорство, не само за да се избегне вечно унищожение в ада, но също да се избегне изхабяването на нашия живот на земята като се преживее Божията цел сега.

Аз искам да правя нещо екстравагантно за Бог. От любов и благодарност аз искам да върша това, което не се изисква. Аз искам Той да пожъне пълното Си наследство от моя живот. Колко е трагично, колко е жалко, колко напълно излишно е да се изхабим в този век чрез лекомислие, пасивност и желание за други неща.

Вие и аз трябва да бъдем бдителни. Ние трябва да стоим духовно напълно будни. Ние не трябва да загубваме нашия фокус или да бъдем улавяни в грешни взаимоотношения. Божието царство е достойно за нашата бдителност. Ние не трябва да развиваме никакви желания, които ще попречат или угасят нашия духовен живот, иначе в онзи ден ще претърпим загуба, и нашия живот ще бъде отсъден като неплодоносен и изхабен.

Ние очакваме ценностната система на света да бъде центъра, слагайки сила, пари и престиж над всичко друго. Но ценностната система на църквата също е център. Например, много християни смятат за нещастие когато един млад вярващ с ясен ум или финансов успех избира да пренебрегне определени привилегии и поощрения за да живее своето време и живот в Бог по-пълно.

Много християни надушват отдалеч някой “свръхдуховен, по-свят-от-тези-фанатици,” който има добра заплата, но избира да живее просто, изливайки своите ресурси в Божието царство вместо да я харчи за разточителен живот за себе си. Някои вярващи критикуват и гледат от високо на християнски майки, които избират да си стоят в къщи и инвестират живота си в своите деца вместо в кариери, организации и дрехи. Примери за ценностната система на света, която е завладяла църквата са навсякъде около нас.

Спомням си разочарованието, което видях изписано на много лица когато взех решението да не се занимавам с медицинското училище, но вместо това, отидох в служение. В края на краищата, да стана доктор беше моята цел за години, и аз работех усилено за това. “Но, Майк,” протестираха хората, “Бог те е благословил с добър ум, и ти винаги си имал добри оценки. Ти вече беше уверен от борда на медицинското училище, че твоето приемане в медицинското училище е сигурно. Ти можеш да работиш за Бог и като доктор. Ти все още можеш да помагаш на хората, и с докторската заплата, ти можеш да даваш много пари на църквата и да помагаш на нуждаещите се. О, Майк! Ти – проповедник? Какво прахосване!”

Бог не е призовал вас или мен да бъдем “успешни”; Той ни е призовал да бъдем верни. Ако Бог ви призовава да бъдете медицински доктор, по-добре ще е да го направите защото там е, където ще можете да изпълните Неговите най-висши цели за вашия живот. Ако Бог ви надарява да бъдете механик, адвокат, шофьор на камион или учител, тогава вие никога няма да бъдете напълно плодоносни вършейки нещо друго. Бог никога не измерва успеха чрез жертва, заплата или университетска степен; Той го измерва чрез покорство и вярност. Света, и дори някои в църквата, може да ви гледат, да клатят главите си и да въздишат, “Какво прахосване!” Но накрая вие ще се наслаждавате на Божията усмивка, Неговата плодовитост и Неговата награда.
Защо се прахоса това?
Една жена, която аз считам за една от най-великите светии в Новия Завет беше укорена, че е “прахосничка.” Посвещението, което тя показа към Исус е укрепвало собствената ми решителност много пъти. Аз обичам нейната вяра, смелост и чувствителност за нещата на Бог. Аз ще гледам да срещна Мария от Витания във вечния град един ден.

Фактите, които имаме за Мария са малко. Тя беше сестрата на Лазар и Марта. Тя живееше във Витания на около една миля източно от Планината на Маслините в дома на сестра си Марта. Тя и сестра й се появяват за първи път в 10-та глава на Лука, където Исус похвалва Мария, която седи слушайки с жажда всяка дума, която пада от Неговите устни. Тя беше “избрала добрият дял,” “единственото нужно нещо,” докато “Марта, затрупана с много служене,” беше разсейвана от всичките и подготовки.

Следващото споменаване на Мария е при смъртта и възкресението на нейния брат, Лазар. След това ние виждаме Мария още веднъж в Писанието. Около година беше минала от времето когато Исус беше гост в дома на Марта и тя се беше оплакала, “Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне” (Лука 10:40). Сега, само дни преди Неговото разпъване, Исус се беше върнал във Витания.

В този случай, Исус беше гост в дома на прокажения Симон. Матей ни казва, че Мария, Марта и Лазар присъстваха. Йоан добавя: “Те Му направиха вечеря там, и Марта прислужваше” (12:1-2). Аз вярвам, че в Марта и Мария ни се представят двата вида хора в тялото на Христос. И двата типа могат да излязат извън баланс. Единият тип са вярващите с манталитет на служене, а другият са вярващите с манталитет на общение. Тялото на Христос не функционира добре без двете.

Йоан 12:1-9 и Марк14:3-9 описват какво се случи във Витания в дома на прокажения Симон. Исус, Лазар и другите бяха полегнали около масата, а Марта служеше. Същия този ден Исус беше казал на Своите ученици, че след два дни, ще настъпи Пасхата, и Той ще бъде предаден за разпъване (Матей 26:2), все пак Неговите думи изглежда бяха паднали в глухи уши. Всеки седеше наоколо ядейки, пиейки и просто бърборейки. Никой ли не беше чул това, което Исус каза? Никой ли не беше разбрал?

От това, което се случи след това, изглежда, че някой беше. Без предупреждение, Мария се появи, стискайки здраво алабастрово шишенце съдържащо скъп парфюм – един паунд чист нард струващ 300 динарии, едногодишна заплата. Преди някой да може да я спре, Мария, следвайки юдейския обичай, където богати хора помазват телата на своите любими със скъпо масло преди погребение, счупи шишенцето и започна да излива скъпоценното му съдържание на главата на Христос и да помазва краката Му. В следващия момент тя беше на коленете си пред Него, бършейки краката Му с косата си докато аромата на парфюма изпълни цялата къща.

За момент всички в стаята останаха безмълвни. Тогава тяхната смайваща тишина беше разбита от гневните възражения на Юда Искариотски: “Защо не се продаде този парфюм за 300 динарии,” попита той, “и да се раздаде на бедните?” Йоан разкрива истинските мотиви и намерения на протестиращия ученик: “А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата вземаше от това, което пускаха в нея” (Йоан 12:6).

Юда не беше единствения човек критикуващ екстравагантното показване на посвещение на Мария. Другите присъстващи също я гълчаха. Марк казва, че те “негодуващи, думаха помежду си: ‘Защо така се прахоса мирото?’” (14:4-5).

Това често е реакцията на хора, които “харесват” Исус, но не Го обичат дълбоко. Всичко над минимума, всичко със специална ценност предложено на Него – дали ще бъде забележителен музикален талант, брилянтен ум или цялото сърце на някого – е считано като ненужно прахосничество. Посвещението на Мария стои в остър контраст на повърхностното посвещение на такива последователи на Христос.

Когато започнете да обичате Исус както Мария от Витания Го обичаше, рано или късно, вие ще получите хокане от другите. Забележете моите думи. Само защото хората имат големи имена, големи позиции и големи служения не означава винаги, че те имат напълно привързани сърца.

Около тази маса в дома на Симон, цялата врява утихна когато Исус започна да говори. Сигурно Той ще укори Мария за нейната безразсъдност. В края на краищата, не учеше ли Учителят за блудния син, който прахоса своето богатство с разгулен живот и за домакина, който беше опустошил притежанията на своя господар? След като нахрани и 4-те хиляди и 5-те хиляди, не инструктира ли Исус Своите ученици да съберат в големи кошници всички останали късове хляб и риба за да не се прахоса нищо? Със сигурност Мария щеше да получи най-суровото смъмряне в своя живот!

Отговора на Исус шокира групата почти толкова колкото действията на Мария;

-Марк 14:6-9

Днес, много християни дори не знаят всички имена 12-те апостоли на Христос, които присъстваха и вероятно я мъмреха в този случай. Но ние все още чуваме проповеди за Мария от Витания и нейното действие на посвещение. Точно както Исус каза, “гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори” (Марк 14:9).

И Мария и Марта служеха на Исус този ден. Трудейки се много за да приготви банкет достоен за Господаря, Марта служеше на своя Господ на естествения празник. Мария подготви Исус за духовен празник, нещо на което Той можеше да се наслаждава и да празнува само два дни преди да издържи най-тежките Си часове в цялото Си съществуване – от вечното минало до вечното бъдеще. Мария даде на Исус нещо от своето сърце, което Той можеше да носи със Себе Си на кръста.
Даване без значение от цената
Няма никакви правила, които казват, че всички ние трябва да изпразним банковите си сметки, да затворим вратите на нашия бизнес и да хванем следващия самолет за Африка. Никога не правете грешката да мислите, че Исус изисква екстравагантност. Той иска само простото даване от нашите сърца в любов и покорство, вземането на нашите кръстове и следването на Него.

Някои богати хора могат да се наслаждават на лукса на екстравагантността – да живеят и да дават без значение от цената. Те може никога да не трябва да гледат табелката с цената. Те прахосват ако искат и никога да не почувстват ефектите финансово. Това не прави никаква разлика защото все още им остава много. Но това не беше случаят с Мария. Тя вероятно щеше да усеща финансовите ефекти от нейната скъпа жертва през останалата част от живота си. Въпреки тази жена счупи своето най-скъпоценно земно съкровище и радостно го разпиля върху най-безценното Съкровище на вековете, който скоро щеше да бъде счупен за нея.

Как бихте допуснали, че една млада жена като Мария би имала бутилка парфюм на стойност едногодишна заплата? Нищо в тези пасажи не посочва, че Марта, Мария или Лазар бяха богати. Но факта, че къщата спомената в 10-та глава на Лука е наречена къщата на Марта загатва няколко неща. Или Марта беше вдовица и беше наследила къщата от нейния покоен съпруг, или родителите на Марта, Лазар и Мария може би бяха умрели, оставяйки къщата на Марта тъй като тя беше най-голямата. (Ако Лазар беше най-големият, според юдейския обичай, къщата щеше да отиде на него.) това също ни кара да се чудим дали скъпия парфюм можеше да бъде оставен на Мария като част от наследството от нейните покойни родители. Ако е така, парфюма трябва да е представлявал финансовата сигурност на Мария за нейното настояще и бъдеще. Ние няма начин да узнаем тези неща със сигурност, но някои неща са сигурни: Парфюмът принадлежеше на Мария, и той беше много скъп.

Аз съм сигурен, че загрижени приятели и роднини по-късно приближиха Мария питайки, “Какво ще кажеш за утре, Мария? Ти нямаш никаква сигурност сега.”

Мога да си я представя да отговаря, “Аз имам Него, и това ми е достатъчно. Моето бъдеще е в Неговите ръце. Преди повече от година Исус ми каза, че съм избрала добрият дял, който няма да ми се отнеме, и аз слагам упованието си в това, което Той каза” (Лука 10:42).


Приятелство с Исус
Един ден докато седях размишлявайки за това, което Писанията ни казват за Мария от Витания, аз осъзнах, че във всеки от трите случая където тази млада жена се появява в Новия Завет, тя завършва при нозете на Исус. (вижте Лука 10:39; Йоан 11:2; 12:3.) Основано на дълбочината на посвещението към Исус, което виждаме в живота на Мария, чудно ли е, че Исус обичаше Мария, Марта и Лазар и ценеше високо тяхната специална привързаност и приятелство?

Витания беше само на една миля или толкова, двайсет минути пеша, от Ерусалим. Шест дни преди Пасхата, Исус отиде до Витания, в дома на Мария, Марта и Лазар.

Защо избра Той да прекара последните 6 дни от Своя живот на земята с тях? Защо не с Никодим, водещ фарисей, “юдейски началник” и член на Синедриона, духовния и политически съвет на Израел? Исус можеше да използва това време за да налее Своите стратегии и цели в този влиятелен човек, изграждайки го духовно, упълномощавайки го да стои здраво на неговата стратегическа позиция по време на идващите тежки дни.

Защо Исус не стоя със Сила и Варнава, лидери в ранната църква от нейното начало, хора, които живееха в Ерусалим и които по-късно пътуваха и служеха с апостол Павел? Защо не стоя в дома на Йосиф от Ариматея, богат ученик, който можеше да финансира много неща за Ерусалимската църква, или с Матия, който по-късно беше избран да заеме служението и апостолството освободено от Юда Искариотски? Защо не отиде Исус на мястото където беше майка Му?

От 500-те последователи, на които Той щеше да се яви след Своето възкресение и 120-те, които присъстваха в горницата на деня на Петдесятница, защо Исус избра да прекара оставащите дни от Своя живот в дома на Марта, Мария и Лазар? Вероятно една от причините беше Неговите ученици да служат като защитна преграда за Лазар, тъй като главните свещеници, които заговорничеха смъртта на Христос планираха също да убият и Лазар (Йоан 12:10). Обаче, аз съм склонен да вярвам, че главните Му причини бяха, че тези трима приятели Го обичаха с голямо посвещение и здраво вярваха, че Той беше Христос – Месията. Техният дом беше убежище на мир, обич и почивка. Той беше място, където Той можеше да Си почине, чувствайки се напълно приет и обичан, и да бъде укрепен за мъчителните дни, които идваха.

В този дом, хората бяха погълнати от любов към Исус. Марта и Лазар бяха верни, посветени приятели, а Мария беше човек, който чувстваше това, което Неговото сърце чувства. Нейните внимателни уши бяха способни да уловят значението на Неговите покрити думи. Тя беше приятел, който никога не участваше в споровете на учениците, такива като кой от тях беше най-великият; който никога не дърпаше ръкава на Христос, молейки за привилегията да седи от дясната Му страна в царството. Тя беше просто Мария, Негов посветен приятел. Тя осъзна каква безценна привилегия беше това просто да седи в Неговите крака, да се наслаждава на красотата на Неговото присъствие и да попива всяка Негова дума.

Мария може никога да не е била помазана да проповядва или да върши знамения и чудеса, но тя беше помазана с плачещо сърце. Писанията никога не споменават, че Мария от Витания имаше известно служение като някои от другите. Но по време на последните дни на Христос преди Голгота, красивият, поклоннически дух на тази жена трябва да е послужил велико на Божият Син.
Прахосване на нашия живот за Исус
Исус Христос обича света и Той обича и църквата, но има специален хляб, с който храни онези, които Го обичат интимно. Има божествена манна, която Той запазва за онези, които екстравагантно прахосват себе си в Неговото присъствие.

Никой от нас няма право на избор когато става въпрос дали нашия живот да бъде прахосан или не. Единствения избор, който имаме е как да бъде прахосан. Всеки от нас ще прахоса своя живот или в грях и компромис, пасивност и грижите на този живот, или ще го прахосаме за Исус. Ние можем да прахосаме живота си служейки на дявола и да завършим в горящата отпадъчна маса наречена ад, или можем да прахосаме нашия живот и нашите ресурси за Исус както направи Мария, влагайки си съкровища в небето, където молци и ръжда не ги изяждат и крадци не подкопават и не ги крадат. О, Боже, дай ни благодат да живеем както Мария.

Как прахосвате вашия живот за Исус? Лесно. Това не е тайна. Вземете решение в умът си, и сърцето ви ще го грабне. Влезте в Неговото присъствие. Отхвърлете греха. Викайте към Него в молитва. Издигайте душата си към Него в поклонение. Четете и размишлявате върху Словото докато сърцето ви е изпълнено с нещата, които изпълват Божието сърце. Предайте напълно себе си на Него, защото интимността с Бог отнема време, и няма заместител на това да чакате в Неговото присъствие. Като Мария, изберете да оставите някои от по-маловажните неща ставащи около вас за да имате повече време да развивате взаимоотношение с Него. Разточително, екстравагантно изливайте своя живот като жертва на възлияние върху святия олтар на Бог. Позволете да бъдете разчупени и разляти за Безценният, чието тяло беше разчупено и чиято безценна кръв беше пролята за вас.

Господи Исусе, в сладко предаване, нека да бъда разлят и използван за Теб! Това ли е вашата молитва? Тогава подредете наново планът си за да имате време за Него.

Защо не хванете ръката ми и да дойдете с мен само за малко? Изправете се тук и се взрете през вратата, която Йоан отвори за нас в този невидим свят. Това е света, в който вие и аз можем утре да живеем – света, където ще живеем 10 билиона години отсега нататък.

Нататък! Виждате ли го? Трон обграден от дъга! Седящият на трона е Този, който живее завинаги и винаги. Сред 7-те огнени светилника горящи пред трона виждате ли тези крилати същества, които изглеждат толкова странно за нашите очи? Можете ли да ги чуете да викат, “Свят, свят, свят”? Гледайте сега! Когато живите същества дават слава, почит и благодарение на Този, който бе и който е и който иде, 24-те стареи с бели роби ще се прострат пред трона, покланяйки се на Бог.

Виждате ли Го? Агнето, което изкупи хора за Бог със Собствената Си кръв и ги направи да бъдат царство и свещеници на Бог. Той е там. Погледнете! Обградилите трона, живите същества, стареите и Агнето са хиляди и хиляди ангели, и те всички викат, “На Този, който седи на трона, и на Агнето, да бъде благословение и почит и слава и господство завинаги и винаги” (Откровение 5:13). Чувате ли ги? Можете ли да видите големият облак свидетели, съставен от вярващи от всички векове, събрани като една мощна нация?

Искате ли да отиде пред трона и да паднете? Ние можем. Не трябва да се отдръпваме назад в страх или срам. Там до Татко е Христос, нашият първосвещеник. Той разбира нашите слабости и немощи. Той ни съчувства на нашата способност да падаме в изкушение, защото Той беше изкушен точно като нас, но без да съгреши.

Няма нужда да се боим. Ние не сме пристъпили на някоя забранена земя. Ние всъщност сме били поканени да дойдем тука. Аз самият прочетох поканата, и се казва, че ние можем без страх, уверено, смело да се приближим към Божия трон на благодат за да можем да получим милост за нашите провали и да намерим благодат, която да ни помага в нашето време на нужда (Евреи 4:14-16).

Тъй като сме били поканени, аз идвам пред трона често, за да размишлявам, да се взирам, да излагам духа си на величието и вечността и святостта на нашия славен Цар и за да поставям земните неща във вечна перспектива. Аз нося моите нужди и грижи, моите изповеди и посвещения, моите молби и моите постижения и ги представям на Него. Аз гледам как те се издигат като благоуханен тамян пред Господа.