VI. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА

VI. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА

А ду­шев­ни­ят свят и Царството на Духовете са до­ри по­-дейс­т­ви­тел­ни - раз­би­ра се в един мно­го по­-висш сми­съл на та­зи ду­ма - от­кол­ко­то се­тив­ния свят. Наистина, фи­зи­чес­ко­то око не мо­же да ви­ди нап­ри­мер чув­с­т­ва­та и представите, оба­че то­ва не означава, че те не съществуват. И как­то фи­зи­чес­кия свят се от­к­ри­ва пред на­ши­те външ­ни сетива, та­ка и све­тът на чувствата, влеченията, инстинктите, мис­ли­те и т. н се от­к­ри­ва пред на­ши­те ду­хов­ни сетива. Точно как­то оп­ре­де­ле­ни прос­т­ран­с­т­ве­ни явления, например, мо­гат да бъ­дат ви­де­ни от фи­зи­чес­ко­то око ка­то цве­то­ви проявления, та­ка и ду­хов­но­то око се из­ди­га до въз­п­ри­яти­ята на онези ду­шев­ни и ду­хов­ни процеси, ко­ито съ­от­ветс­т­ву­ват на фи­зи­чес­ки­те цветове. Да раз­бе­ре на­пъл­но това, за ко­ето ста­ва ду­ма тук, мо­же са­мо този, кой­то след­ва Пътят на познанието, опи­сан в след­ва­ща­та глава, раз­ви­вай­ки съ­от­вет­ни­те въз­п­ри­ема­тел­ни органи. За та­къв чо­век ду­шев­ни­те и ду­хов­ни явления, ра­зиг­ра­ва­щи се, съответно, в ду­шев­ния и ду­хо­вен свят, ста­ват видими.

Чувствата, ко­ито той из­пит­ва към дру­ги­те същества, му се явя­ват под фор­ма­та на свет­лин­ни явления; мислите, към ко­ито той на­соч­ва сво­ето внимание, из­пъл­ват ду­хов­но­то пространство. За не­го мисълта, ко­ято един чо­век на­соч­ва към друг, е не не­що невидимо, а е един въз­п­ри­ема­те­лен процес. Съдържанието на ед­на ми­съл - ка­то та­ка­ва - жи­вее са­мо в ду­ша­та на мис­ле­щия човек; оба­че то­ва съ­дър­жа­ние по­раж­да оп­ре­де­ле­ни дейс­т­вия в ду­хов­ния свят. За ду­хов­но­то око, те­зи дейс­т­вия пред­с­тав­ля­ват един на­пъл­но въз­п­ри­ема­ем процес. Мисълта, ко­ято се из­лъч­ва от ед­но чо­веш­ко същество, за да се ус­т­ре­ми към дру­го чо­веш­ко съ­щес­т­во е ед­на не­пос­ред­с­т­ве­на действителност. А начинът, по кой­то та­зи ми­съл въз­дейс­т­ву­ва на дру­гия човек, в ду­хов­ния свят мо­же да бъ­де из­жи­вян ка­то един въз­п­ри­ема­ем процес. Следователно, за този, чи­ито ду­хов­ни очи са отворени, фи­зи­чес­кия въз­п­ри­ема­еми­ят чо­век е са­мо ед­на част от це­лия човек. Всъщност фи­зи­чес­ки­ят чо­век е сре­до­то­чие на ду­шев­ни и ду­хов­ни излъчвания. Тук мо­жем са­мо да за­гат­нем за бо­га­тия и раз­но­лик свят, кой­то се от­к­ри­ва пред "ясновидеца". Една чо­веш­ка мисъл, ко­-
ято ина­че жи­вее са­мо в ума на слушателя, се появява, например, ка­то ду­хов­но въз­п­ри­ема­емо цве­то­во явление. Неговите цве­то­ве съ­от­ветс­т­ву­ват на ха­рак­те­ра на мисълта. Една мисъл, про­из­хож­да­ща от ед­но или дру­го се­тив­но вле­че­ние на човека, е оц­ве­те­на по раз­ли­чен на­чин от дру­га мисъл, ус­т­ре­ме­на към чис­то­то познание, към бла­го­род­на­та кра­со­та и към веч­но­то добро. Оцветена в чер­ве­ни ню­ан­си са мислите, ко­ито про­из­хож­дат от чув­с­т­ве­ния жи­вот и про­низ­ват ду­шев­ния свят*. (*Естестве- но, те­зи опи­са­ния са из­ло­же­ни на въз­мож­но на­й-­го­ле­ми недоразумения. Ето защо, в то­ва но­во издание, от­но­во ще се вър­нем нак­рат­ко към тях)

А в кра­си­ви свет­ло­жъл­ти ню­ан­си са мислите, с чи­ято по­мощ чо­век се из­ди­га към вис­ше­то познание. Великолепен ро­зов от­те­нък при­емат ми- слите, бли­ка­щи от ед­на по­жер­т­во­ва­тел­на любов. Според съ­дър­жа­ни­ето си, да­де­на ми­съл оп­ре­де­ля съ­от­вет­но по­-мал­ка­та или по­-го­ля­ма яс­но­та на сво­ята свръх­се­тив­на форма. Точната и пре­циз­на ми­съл се явя­ва в стро­го оп­ре­де­ле­ни очертания; не­точ­на­та пред­с­та­ва - в смътни, об­ла­ко­вид­ни форми. По то­зи начин, ду­шев­на­та и ду­хов­на­та същ­ност на чо­ве­ка зас­та­ват пред яс­но­ви­де­ца ка­то ед­на свръх­се­тив­на част от ця­лос­т­но­то чо­веш­ко същество.

Цветовете, ко­ито "ду­хов­но­то око" възприема, си­я­ят око­ло фи­зи­чес­кия чо­век и го об­ви­ват ка­то един вид об­лак (с приб­ли­зи­тел­но яй­це­вид­на форма), об­ра­зу­ват чо­веш­ка­та аура. Големината на та­зи аура е раз­лич­на при раз­лич­ни­те хора, обаче, по правило, це­ли­ят чо­век е 2 пъ­ти по­-ви­сок и 4 пъ­ти по­-ши­рок от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. В аура­та се кръс­тос­ват все­въз­мож­ни цве­то­ве и нюанси. Техният нес­пи­рен и про­мен­лив по­ток е един то­чен об­раз на вът­реш­ния чо­веш­ки живот. Върху фо­на на та­зи променливост, ня­кои трай­ни качества, ка­то таланти, на­ви­ци и ха­рак­те­ро­ви черти, са обаг­ре­ни в пос­то­ян­ни цветове.

Хората, ко­ито за­се­га са да­леч от опитностите, опи­са­ни в след­ва­ща­та гла­ва ("Пътят на познанието"), чес­то до­пус­кат се­ри­оз­ни греш­ки от­нос­но са­ма­та същ­ност на това, ко­ето тук е опи­са­но ка­то "аура". Те лес­но би­ха мог­ли да си представят, че "цветовете", за ко­ито го­во­рим тук, зас­та­ват пред ду­ша­та така, както фи­зи­чес­ки­ят цвят зас­та­ва пред окото. Обаче та­къв "ду­ше­вен цвят" не би бил ни­що друго, ос­вен ед­на халюцинация. Науката за Духа ня­ма ни­що об­що с то­зи вид "халюцинаторни" изживя- вания. Във все­ки случай, те не са обект на раз­г­леж­да­не в та­зи книга. Точна пред­с­та­ва за не­ща­та ще получим, ако си пред­с­та­вим следното.

Спрямо фи­зи­чес­кия цвят, ду­ша­та из­пит­ва не са­мо се­тив­но впечатление, но и оп­ре­де­ле­но ду­шев­но изживяване. Това ду­шев­но из­жи­вя­ва­не е едно, ко­га­то ду­ша­та - чрез око­то - въз­п­ри­ема ед­на жъл­та повърхност, и съв­сем друго, ко­га­то тя въз­п­ри­ема си­ня повърхност. Ще на­ре­чем то­ва из­жи­вя­ва­не "жи­вот в жълто" или "жи­вот в синьо". Душата, по­ела Пътят на
познанието, из­пит­ва по­доб­на "опит­ност в жълто" спря­мо ак­тив­ни­те ду­шев­ни из­жи­вя­ва­ния на дру­ги­те същества; и ед­на "опит­ност в синьо" спря­мо жер­т­во­го­тов­но­то ду­шев­но настроение. Същественото тук е не че "ясновидецът" свър­з­ва чуж­ди­те пред­с­та­ви със "си­ния цвят", ка­къв­то той въз­п­ри­ема в сво­ето се­тив­но обкръжение, а че раз­по­ла­га с ед­на опитност, поз­во­ля­ва­ща му да на­зо­ве те­зи пред­с­та­ви имен­но "сини", съ­що как­то фи­зи­чес­ки­ят чо­век на­зо­ва­ва ед­на за­ве­са "синя". А по-нататък, съ­щес­т­ве­но­то е, че "ясновидецът" на­пъл­но съзнава: с те­зи свои из­жи­вя­ва­ния той се на­ми­ра из­вън тя­ло­то и е в със­то­яние да го­во­ри за зна­че­ни­ето на ду­шев­ния жи­вот в един свят, за чи­ето въз­п­ри­ятие той изоб­що не се нуж­дае от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Макар и ни­ко­га да не под­ми­на­ва то­зи сми­съл на изложението, за "ясновидеца" е на­пъл­но ес­тес­т­ве­но да опис­ва "аура- та" с ду­ми ка­то "синьо", "жълто", "зелено" и т. н.

Човешката аура е ко­рен­но раз­лич­на в за­ви­си­мост от раз­лич­ни­те тем­пе­ра­мен­ти и ду­шев­ни състояния, как­то и в за­ви­си­мост от сте­пе­ни­те на ду­хов­но­то развитие. Един човек, из­ця­ло от­да­ден на сво­ите жи­во­тин­с­ки влечения, има съ­вър­ше­но раз­лич­на аура от друг, кой­то пред­по­чи­та да жи­вее в сво­ите мисли. Много по­-раз­лич­на е и аура­та на един ре­ли­ги­оз­но нас­т­ро­ен човек, от та­зи на човек, по­тъ­нал в си­ви­те гри­жи на все­кид­не­вие то. Освен това, всич­ки про­мен­ли­ви настроения, всич­ки влечения, ра­дос­ти и болки, съ­що на­ми­рат своя из­раз в чо­веш­ка­та аура. За да се на­учим да раз­би­ра­ме зна­че­ни­ето на цве­то­ве­те и тех­ни­те нюанси, не­об­хо­ди­мо е да срав­ня­ва­ме аури­те на раз­лич­ни­те ду­шев­ни изживявания. Нека най нап­ред да се спрем на он­зи от тях, ко­ито се оп­ре­де­лят от под­чер­та­ни афек­ти и страсти. Можем да ги гру­пи­ра­ме в две раз­лич­ни части: при ед­ни­те ду­ша­та се от­да­ва на те­зи афек­ти на­й-­ве­че по­ра­ди жи­во­тин­с­ка­та си природа, а при дру­ги­те ду­шев­ни­те из­жи­вя­ва­ния при­емат ед­на по­-ра­фи­ни­ра­на фор­ма и, та­ка да се каже, ста­ват дос­тъп­ни за раз­ми­съл и спо­кой­но наблюдение.

В пър­вия случай, на оп­ре­де­ле­ни мес­та от аурата, из­жи­вя­ва­ни­ята са про­та­ка­ни пре­дим­но от ка­фя­ви и чер­ве­но­-жъл­ти цве­то­ви по­то­ци от всич­ки нюанси. А при по­-­из­тън­че­ни­те афекти, на съ­щи­те мес­та се по­явя­ват цве­то­ве от по­ря­дъ­ка на свет­ло­-­оран­же­во и зелено. Лесно мо­же да се констатира, че ус­по­ред­но с рас­тя­ща­та интелигентност, за­поч­ват да пре­об­ла­да­ват зе­ле­ни­те тонове. В аура­та на ум­ре­ли­те хора, ко­ито са из­ця­ло по тъ­на­ли в за­до­во­ля­ва­не на жи­во­тин­с­ки­те си влечения, пре­об­ла­да­ва на­си­те­но зе­ле­ния цвят. Все пак, то­зи зе­лен цвят е про­ша­рен с по­-сил­ни или по­-с­ла­би ню­ан­си на ка­фя­во и кафяво-червено. По-голямата част от аура­та на не­ин­те­ли­гент­ни­те хо­ра е про­ря­за­на от ка­фя­во­-чер­ве­ни или до­ри от тъм­но­-чер­ве­ни потоци.

Значително по­-раз­лич­на е аура­та при спокойните, уме­ре­ни и раз­съд­ли­ви ду­шев­ни състояния. Кафявите и чер­ве­ни­ка­ви­те то­но­ве тук отс­тъп­ват за смет­ка на все­въз­мож­ни ню­ан­си от зеленото. При нап­рег­на­то мислене, аура­та по­каз­ва един уме­рен и при­ятен зе­лен цвят. Така из­г­леж­дат пре­ди всич­ко оне­зи натури, за ко­ито мо­же да се каже, че уме­ят да на­ми­рат из­ход от вся­ка жи­тейс­ка ситуация.

Сините от­те­нъ­ци се по­явя­ват при все­от­дай­ни­те и жер­т­во­го­тов­ни личности. Колкото по­ве­че един чо­век пос­та­вя своя Аз в служ­ба на ед­но дело, тол­ко­ва по­-з­на­чи­тел­ни ста­ват си­ни­те нюанси. В то­ва от­но­ше­ние сре­ща­ме две на­пъл­но раз­лич­ни гру­пи хора. Има личности, ко­ито ня­мат на­ви­ка да раз­г­ръ­щат сво­ите мис­лов­ни способности, па­сив­ни души, ко­ито - та­ка да се ка­же - ня­мат как­во дру­го да да­дат на света, ос­вен сво­ето "доб­ро сърце". Тяхната аура грее в при­каз­но кра­си­ви оттенъци. Така из­г­леж­да и аура­та на преданите, на ре­ли­ги­оз­ни­те натури. Състрадателните ду­ши и тези, ко­ито се от­да­ват на благотворителност, имат по­до­бен вид аура. Ако ос­вен това, те са и интелигентни, то­га­ва си­ни­те по­то­ци пре­ли­ват в зелени, или пък синьо­то по­лу­ча­ва един зе­лен оттенък. Това ко­ето раз­ли­ча­ва ак­тив­ни­те ду­ши от пасивните, е че у пър­ви­те синьо­то е про­пи­то от сил­ни тонове, ид­ва­щи отвътре. Изобретателните натури, чи­ито мис­ли са осо­бе­но плодотворни, из­лъч­ват свет­ли тонове, ка­то от ед­на вът­реш­на точка, раз­по­ло­же­на дъл­бо­ко в тях. В на­й-­вис­ша сте­пен то­ва се от­на­ся за оне­зи личности, ко­ито на­ри­ча­ме "мъдри" и осо­бе­но те­зи от тях, ко­ито са бо­га­ти на пло­дот­вор­ни идеи. Изобщо всичко, ко­ето под­с­каз­ва ня­как­ва ду­хов­на активност, има по­-с­ко­ро фор­ма­та на лъчи, раз­п­рос­ти­ра­щи се от­вът­ре навън; до­ка­то всичко, ко­ето ид­ва от жи­во­тин­с­ко­то начало, на­по­до­ба­ва об­лач­ни маси, из­пъл­ва­щи ця­ла­та аура.

Според това, да­ли представите, бли­ка­щи от ак­тив­ни­те души, се пос­та­вят в служ­ба на соб­с­т­ве­ни­те жи­во­тин­с­ки влечения, или нап­ро­тив - в служ­ба на иде­али и ви­со­ки цели, съ­от­вет­ни­те аури по­каз­ват раз­лич­ни цветове. Изобретателните натури, вла­га­щи всич­ки­те си си­ли в за­до­во­ля­ва­не на сво­ите жи­во­тин­с­ки вле­че­ния из­г­раж­дат оц­ве­те­ни в тъм­ни синьо­-чер­ве­ни оттенъци; напротив, хората, ко­ито без­ко­рис­т­но на­соч­ват сво­ите мис­ли към осъ­щес­т­вя­ва­не­то на ед­на ви­со­ка цел, са об­ви­ти в свет­ли чер­ве­но­-си­ни цветове. Един жи­вот в Духа, съ­че­тан с бла­го­род­на все­от­дайност и го­тов­ност за саможертва, има аура, оц­ве­те­на в ро­зо­во или свет­ло­ви­оле­то­ви нюанси.

Обаче в цвет­ни­те по­то­ци на аура­та се от­ра­зя­ват не са­мо ос­нов­ни­те ка­чес­т­ва на душата, но и ней­ни­те пре­ход­ни афекти, нас­т­ро­ения и дру­ги вът­реш­ни изживявания. Един си­лен прис­тъп на гняв пре­диз­вик­ва чер­ве­ни потоци; въл­ни­те от на­ра­не­но­то се­бе­лю­бие - тъм­но­зе­ле­на об­ла­ко­вид­ни маси. Цветните кон­фи­гу­ра­ции на аура­та не ви­на­ги се явя­ват ка­то
неп­ра­вил­ни об­ла­ко­вид­ни маси; те чес­то за­емат фор­ма­та на стро­го определени, пра­вил­ни фигури. Ако нап­ри­мер при един чо­век наб­лю­да­ва­ме прис­тъп на страх, ще за­бе­ле­жим как аура­та се раз­си­ча от­го­ре до до­лу от въл­но­об­раз­ни ли­нии в синьо, които но­сят и синьо­-чер­ве­ни­кав оттенък. В дру­гия случай, ко­га­то да­ден чо­век нап­рег­на­то очак­ва ня­как­во събитие, не­го­ва­та аура из­г­леж­да кръс­то­са­на от ра­ди­ал­ни синьо­-чер­ве­ни линии, раз­п­рос­т­ра­ня­ва­щи се от­вът­ре навън.

Когато е доб­ре развита, ду­хов­на­та въз­п­ри­ема­тел­на спо­соб­ност мо­же да се кон­с­та­ти­ра вся­ко усещане, ко­ето чо­век по­лу­ча­ва от външ­на­та среда. Личности, ко­ито пре­ко­мер­но се въл­ну­ват от вся­ко външ­но впечатление, имат в аура­та си неп­ре­къс­на­то прип­лам­ва­щи синьо­-чер­ве­ни точ­ки и петънца. При не осо­бе­но впе­чат­ли­тел­ни личности, те­зи пе­тън­ца до­би­ват оран­же­во­-жълт или жълт оттенък. "разсеяните" хо­ра имат аура в под­виж­ни си­ни петна, към ко­ито се на­мес­ват раз­лич­ни ню­ан­си на зеленото. А вът­ре в та­зи "аура", об­г­ръ­ща човека, още по­-раз­ви­то­то "ду­хов­но виж- дане" раз­ли­ча­ва дру­ги три ви­да цвет­ни явления.

Първият вид съ­дър­жа цветовете, ко­ито са мал­ко или по­ве­че непрозрач- ни. Въпреки това, ко­га­то ги срав­ним с цве­то­ве­те ко­ито виж­да на­ше­то фи­зи­чес­ко око, те се оказ­ват под­виж­ни и прозрачни. И все пак, из­пъл­вай­ки с об­ла­ко­вид­ни ма­си прос­т­ран­с­т­во­то в свръх­се­тив­ния свят, те го "сгъстяват", пра­вят го непрозрачно.

Вторият вид об­х­ва­ща цветовете, ко­ито ся­каш це­ли­те са из­г­ра­де­ни от светлина. Те ос­вет­ля­ват пространството, ко­ето заемат. Благодарение на тях, то се прев­ръ­ща в свет­лин­но пространство. Коренно раз­ли­чен из- глежда.

Третият вид. Тук цве­то­ве­те имат проблясващ, искрящ, си­я­ещ характер. Те не са­мо ос­вет­ля­ват пространството, ко­ето заемат; те го про­низ­ват с лъ­чи­те си. В те­зи цве­то­ве има не­що дейс­т­ве­но и подвижно, до ка­то дру­ги­те се от­ли­ча­ват с по­ве­че спо­койс­т­вие и лип­са на блясък. А ха­рак­тер­но­то за цве­то­ве­те от тре­ти­ят вид е, че ся­каш неп­ре­къс­на­то се въз­п­ро­из­веж­дат от са­ми­те се­бе си.

Чрез пър­ви­те два ви­да прос­т­ран­с­т­во­то се из­пъл­ва ка­то с ед­на фи­на течност, ко­ято спо­кой­но зас­ти­ва в него; чрез тре­тия вид прос­т­ран­с­т­во­то се из­пъл­ва с един неп­ре­къс­на­то са­мо­об­но­вя­ващ се живот, с ед­на веч­на подвижност.

В чо­веш­ка­та аура те­зи три ви­да цве­то­ве съв­сем не се до­пи­рат един до друг; те не са раз­по­ло­же­ни в от­дел­ни прос­т­ран­с­т­ве­ни части, а вза­им­но се про­ник­ват по хи­ля­ди начини. Понякога в оп­ре­де­ле­но мяс­то на аура­та ед­нов­ре­мен­но мо­гат да бъ­дат наб­лю­да­ва­ни и три­те вида, съ­що как­то ед­нов­ре­мен­но мо­жем и да виждаме, и да чу­ва­ме един фи­зи­чес­ки предмет, нап­ри­мер камбана. По то­зи на­чин аура­та се прев­ръ­ща в ед­но из­к­лю­чи-­
тел­но слож­но явление, по­не­же се­га има­ме ра­бо­та та­ка да се каже, с три вза­им­но про­ник­ва­щи се аури. Но все пак чо­век мо­же да ги разгранича- ва, ко­га­то ус­пее да на­со­чи сво­ето вни­ма­ние към ед­на от тях. Нещо по­доб­но на то­ва свръх­се­тив­но съ­би­тие ста­ва и в се­тив­ния свят, когато, нап­ри­мер - за да се по­то­пи в да­ден му­зи­ка­лен от­къс - чо­век зат­ва­ря очи­те си.

Ето как "ясновидецът" при­те­жа­ва - та­ка да се ка­же - три ви­да ор­га­ни за три­те ви­да цветове. И за да не бъ­де сму­ща­ван в наб­лю­де­ни­ето си, той мо­же да "отваря" еди­ния или дру­гия орган, а рес­пек­тив­но - да "затваря" останалите. Разбира се, въз­мож­но е той да е раз­вил са­мо еди­ния от те­зи органи, кой­то съ­от­ветс­т­ву­ва на пър­вия вид цветове. Тогава той ще виж­да са­мо ед­на аура, а дру­ги­те две ще ос­та­нат не­ви­ди­ми за него. В друг слу­чай ня­кой мо­же да въз­п­ри­ема пър­ви­те две аури, но не и третата. Най-висшата "яс­но­вид­с­ка дарба" се със­тои в това, чо­век да въз­п­ри­ема и три­те аури, ка­то за це­ли­те на ду­хов­но­то изследване, той да на­соч­ва вни­ма­ни­ето си към вся­ка ед­на от тях.

Троичната аура е свръх­се­тив­но­-ви­ди­мия израз, от­го­ва­рящ на чо­веш­ка­та същност. В аура­та са пред­с­та­ве­ни три­те час­ти на човека: тялото, ду­ша­та и духът.

Първата аура от­ра­зя­ва вли­яни­ето на тя­ло­то вър­ху душата;

Втората из­ра­зя­ва соб­с­т­ве­ния жи­вот на душата, кой­то се е из­диг­нал над се­тив­ни­те влечения, оба­че все още не се е обър­нал към веч­ни­те це­ли на мирозданието;

тре­та­та от­ра­зя­ва господството, ко­ето веч­ния дух е пос­тиг­нал над пре­ход­ния човек. Когато се пред­ла­гат опи­са­ни­ята на аура­та - как­то ста­ва тук - тряб­ва да подчертаем, че е труд­но не са­мо да бъ­де наблюдавана, а пре­ди всичко, труд­но е тя да бъ­де описана. Ето за­що в те­зи опи­са­ния ни­кой не би­ва да виж­да не­що по­ве­че от ед­но да­леч­но загатване.

Следователно, за "ясновидеца", сво­е­об­ра­зи­ето на ду­шев­ния жи­вот е под­чи­нен на се­тив­ни­те влечения, на страс­ти и пре­ход­ни удоволствия, пър­ва­та аура зас­та­ва пред не­го в на­й-­яр­ки и кре­щя­щи тонове, ка­то за смет­ка на това, вто­ра­та аура ос­та­ва незавършена: в нея се до­ла­вят са­мо ос­къд­ни цветове, а тре­та­та е ед­ва за­гат­на­та и там мо­гат са­мо да се за­бе­ле­жат ед­ва проб­ляс­ва­щи цвет­ни искри, подсказващи, че до­ри и при те­зи ду­шев­ни състояния, веч­но­то на­ча­ло при­със­т­ву­ва в човека, ма­кар и из­т­лас­ка­но от сил­ни­те се­тив­ни впечатления.

Колкото по­ве­че чо­ве­кът от­да­ле­ча­ва от се­бе си сво­ята жи­во­тин­с­ка при- рода, тол­ко­ва по­ве­че пър­ва­та аура гу­би зна­че­ни­ето си. В то­зи слу­чай вто­ра­та аура неп­ре­къс­на­то се уголемява, из­пъл­вай­ки със сво­ята свет­лин­на си­ла она­зи оц­ве­те­на фор­ма­ция всред ко­ято жи­вее фи­зи­чес­кия човек.

В пър­ва­та част на аура­та мо­гат да се наб­лю­да­ват всич­ки от­те­нъ­ци на ин­с­тин­к­тив­ния живот, от чер­ве­но­то до синьото. Тези от­те­нъ­ци имат ха­рак­тер на не­що смътно, неясно. Преобладаващите чер­ве­ни от­те­нъ­ци по­каз­ват на­ли­чи­ето на чув­с­т­ве­ни влечения, плът­с­ки страс­ти и лам­теж към чревоугодничество. Зелените от­те­нъ­ци са осо­бе­но под­чер­та­ни при оне­зи низ­ши натури, ко­ито са склон­ни към без раз­ли­чие и ал­ч­но от­да­ва­не на вся­ка наслада, но съ­щев­ре­мен­но се бо­ят от вся­ко усилие, за да ги постигнат. Там, къ­де­то страс­ти­те на вся­ка це­на се стре­мят към ня­как­ва цел, за чи­ето осъ­щес­т­вя­ва­не оба­че не дос­ти­гат оп­ре­де­ле­ни ка­чес­т­ва и способности, в аура­та се по­явя­ват ка­фя­во­-зе­ле­ни и жъл­то­-зе­ле­ни отте- нъци. Някои мо­дер­ни "поз­на­ва­чи на живота", не­съм­не­но по­раж­дат тък­мо то­зи вид аура. Личното усе­ща­не за соб­с­т­ве­ния Аз, което из­ця­ло се ко­ре­ни в низ­ши­те вле­че­ния и, следователно, пред­с­тав­ля­ва на­й-­низ­ша­та сте­пен на егоизъм, се про­явя­ва в не­яс­ни жъл­те­ни­ка­ви и зе­ле­ни отте- нъци. Ясно е, че ин­с­тин­к­тив­ни­ят жи­во­тин­с­ки жи­вот мо­же да при­еме съ­що и един рад­ващ око­то характер. Има ед­на чис­то ес­тес­т­ве­на жертво- готовност, ко­ято наб­лю­да­ва­ме до­ри и в жи­во­тин­с­ко­то царство. В ес­тес­т­ве­на­та май­чи­на любов, жи­во­тин­с­ки­те ин­с­тин­к­ти пос­ти­гат сво­ето ис­тин­с­ко съвършенство. Тези ли­ше­ни от его­изъм жи­во­тин­с­ки ин­с­тин­к­ти на­ми­рат из­раз в пър­ва­та аура ка­то свет­ло­чер­ве­ни и ро­зо­ви оттенъци. Ма- лодушната страх­ли­вост и ужа­сът пред фи­зи­чес­ка­та заплаха, се про­явя­ва в аура­та ка­то ка­фя­ва­-си­ни и си­ви цветове.

Втората аура съ­що по­каз­ва на­й-­раз­лич­ни оттенъци. Прекомерно раз­ви­то­то самочувствие, гор­дос­т­та и чес­то­лю­би­ето се про­явя­ват под фор­ма­та на ка­фя­ви и оран­же­ви образования. Любопитството се про­явя­ва под фор­ма­та на жъл­то­-чер­ве­ни петна. Светложълтия цвят под­с­каз­ва яс­но мис­ле­не и доб­ра интелигентност; зе­ле­ни­ят цвят е из­раз на точ­ния усет за жи­во­та и света. Схватливите де­ца имат под­чер­та­но зе­ле­ни ню­ан­си в
та­зи част на тях­на­та аура. Добрата па­мет е пред­с­та­ве­на във вто­ра­та аура чрез "жълто-зелените" оттенъци. Розовият ню­анс загатва, че съ­от­вет­ни­ят чо­век е доб­ро­же­ла­те­лен и любвеобилен; си­ни­ят цвят го­во­ри за бла­го­чес­тие и набожност.

Колкото по­ве­че бла­го­чес­ти­ето се доб­ли­жа­ва до ре­ли­ги­оз­на­та екзалта- ция, тол­ко­ва по­ве­че синьо­то пре­ми­на­ва във виолетово. Идеализмът и се­ри­оз­но­то от­но­ше­ние към жи­во­та из­г­леж­дат оц­ве­те­ни в ин­ди­го­во синьо.

Основните цве­то­ве на тре­та­та аура са жълтото, зе­ле­но­то и синьото. яс­но­-жъл­то­то се по­явя­ва тук, ко­га­то мис­ле­не­то се оп­ре­де­ля от вис­ши и все­об­х­ват­ни идеи ко­ито в бо­жес­т­ве­ния ми­ров ред от­к­ри­ват при чи­ни­те за вся­ко от­дел­но нещо. Когато мис­ле­не­то ста­не ин­ту­итив­но и се обо­га­ти със съ­вър­ше­на­та чис­то­та на сво­ите соб­с­т­ве­ни закони, жъл­тия цвят до­би­ва един зла­тист отблясък. зе­ле­но­то но­си в се­бе си лю­бов­та към всич­ки жи­ви същества; синьо­то е приз­нак на без­ко­рис­т­на жер­т­во­го­тов­ност в име­то на другите. Когато та­зи жер­т­во­го­тов­ност пре­рас­не в не­по­ко­ле­би­ма­та во­ля да ра­бо­тиш за нап­ре­дъ­ка на це­лия свят, синьо­то се про­яс­ня­ва до свет­ло виолетово. Ако въп­ре­ки нап­ред­на­ло­то раз­ви­тие на ед­на душа, тя все още но­си сле­ди от гор­дост и чес­то­лю­бие - те­зи пос­лед­ни ос­тан­ки от лич­ния его­изъм - към жъл­ти­те ню­ан­си се при ба­вят и оранжеви. За от­бе­ляз­ва­не е, че в та­зи част на аурата, цве­то­ве­те са твър­де раз­лич­ни от нюансите, ко­ито сме свик­на­ли да виж­да­ме във фи­зи­чес­кия свят. Нищо от то­зи свят не мо­же да се срав­ни с кра­со­та­та и величието, пред ко­ито се из­п­ра­вя "ясновидецът".

Човек не мо­же да оце­ни пра­вил­но бег­ли­те опи­са­ния на аурата, ако не пос­та­ви уда­ре­ни­ето вър­ху това, че "виж­да­не­то на аурата" е свър­за­но с ед­но раз­ши­ре­ние и обо­га­тя­ва­не на всич­ко онова, ко­ето ние въз­п­ри­ема­ме във фи­зи­чес­кия свят. Това раз­ши­ре­ние има за цел да вник­не в оне­зи фор­ми на ду­шев­ния живот, до ко­ито той из­рас­т­ва не са­мо в сетивната, а и в ду­хов­на­та действителност. Горните опи­са­ния ня­мат ни­що об­що с оно­ва тъл­ку­ва­не на ха­рак­те­ра или мис­ли­те на да­ден човек, ко­ето се опи­ра на ед­на ха­лю­ци­на­тор­но въз­п­ри­ема­на аура. Тези опи­са­ния са за­мис­ле­ни с цел да раз­ши­рят поз­на­ни­ето за ду­хов­ния свят и не би­ва да се смес­ват със съм­ни­тел­но­то изкуство, ко­ето претендира, че от­гат­ва чо­веш­ки­те ду­ши спо­ред тях­на­та аура.