Книга за хода на психичното ни развитие, чиито етапи се представят от често срещани архетипове, познати на повечето от нас

Ако практикувате някоя от подпомагащите професии (педагог, психотерапевт, психоаналитик, проповедник), можете да използвате тази книга като диагностично средство, за да установите в коя фаза са пациентите, енориашите или студентите ви и да планирате подходяща намеса, за да повишите техния растеж и ефективност. Книгата може да се използва и като мост между различни идеологически течения. Например консерваторите в политиката обикновено си представят бедните като Скитници (разбира се, ако не ги виждат като негодници) и решават, че е най-добре да не им обръщат внимание. Либералите са по-склонни да приемат бедните като Сираци, които наистина се нуждаят от помощ. В дадена ситуация и едното, и другото може да е вярно. Въпросът е да се открие какъв подход е нужен при различни индивиди или групи, като се има предвид фазата, в която реално се намират. Подобно откритие би помогнало да се очертае такава политика, която в края на краищата ще позволи на хората да станат продуктивни, щастливи и преуспяващи граждани.

В зависимост от фазата, в която е даден индивид, подходите към развитието на вярата също могат да бъдат различни. Полезно е на Сирака да се даде съвет просто да се моли и да вярва в Исус, но когато човек тъкмо навлиза във фазата на воина, по-разумно е да бъде насърчен да дисциплинира духа си (може би чрез медитиране, обучение, дори постене) и/или да работи усилено, за да постигне желаното. Едва след като е изградил някаква дисциплина и самоувереност, има смисъл да се говори за изобилие.

Полезно е на всеки от тези етапи хората да ви разказват събитията от живота си, а различните акценти, които поставят в различните моменти, ще показват какви умения овладяват. Например, когато за пръв път разказват живота си, може да поставят ударението върху това, че са станали жертва, по-късно ще се спрат главно на чувството си на изолация, после могат да говорят колко много са постигнали и колко тежка е била борбата. След това същите хора — след години психотерапия или психоанализа — може да започнат да изреждат всички дарове, които са получили, като стигнат до извода, че всъщност са имали голям късмет.

На всички етапи хората имат нужда да бъдат насърчавани да изживяват чувствата си пълно и да извличат необходимите поуки от тях. Ще се променят и самите чувства, които хората изпитват, дори по отношение на едни и същи събития в живота им. Мнозина, които правят усилия, за да посрещнат и приемат болката, скръбта и страха, може да се изненадат, че и радостта си не изживяват пълно.

Сблъскваме се с проблеми в западната култура, защото умовете не общуват с душите ни. За да възстановим прекъснатата връзка, трябва да разчистим всички стари, потиснати, сложни чувства, които задръстват входа. Терапията на Ан Шийф е засега най-ефикасната форма на терапия чрез катарзис, която помага на хората да разчистят препятствията и да се отворят към истината, идваща от цялостната личност в тях. Тя помага още повече, ако се съчетае с упражнения за тялото, които го освобождават от натрупалите се емоции. Някои се научават да се вслушват в себе си, като медитират, тълкуват сънищата си или се лекуват с помощта на изкуството. формата може да е различна, но целта е една — да се установи връзка с вътрешната ни същност. За други, които са по-малко увредени, в сравнение с мнозинството от хората в западната култура, за да постигнат връзката, е достатъчно да свикнат да обръщат внимание на ума, тялото и сънищата си, ако са им предадени уменията да го правят.

За хората, които усвояват определени архетипови модели, са подходящи различни форми на терапия. Например встъпващите във фаза воин се нуждаят от умения за постигане на самоувереност и от други бихейвиористки обусловени стратегии, за да се научат да живеят ефективно. Потребно им е също да осмислят гнева си. На скитниците най-благотворно влияят аналитичните и свързаните с емоционален катарзис стратегии, които им помагат да разчистят старите модели и да открият кои са в действителност.

Онези, които са пред прага на етапа Магьосник, могат да бъдат върнати назад в развитието си от рационални, аналитични форми на терапия, които смятат интереса на Магьосника към трансцендентната реалност, интуицията и алтернативните реалности за бягство от действителността (искейпизъм), ако не и за лудост. За да постигнат успех с тази група хора, психотерапевтите също трябва да са Магьосници. В противен случай няма да могат да помогнат. Основна роля играе насочването към фантазията, тълкуването на сънищата, медитацията и други средства, които дават на пациентите пряк достъп до вътрешните им гласове. Това е мигът, в който хората започват съзнателно да поемат отговорност за собственото си развитие и за целта се нуждаят от такъв тип пряк достъп до посланията от цялостната личност в тях.

От помощ може да е и създаването на ритуали. В живота на повечето от нас тежат персонални и институционални ритуали, обичаи и условности, които са анахронични и когато не се анализират, ни потискат. Развиването на обществени и индивидуални ритуали, които възникват от спонтанните ни всекидневни духовни потребности, ни помагат да променим програмата на съзнателната си мисъл, така че да осъществим целта на душата си. Тези ритуали може да включват духовни церемонии или взаимоотношенията с колегите и семействата ни, както и това, което правим, след като се събудим сутрин, или първото нещо, което правим, когато се върнем от работа. Има голямо значение дали ритуалът ни при връщане от работа е да се втурнем и да закрещим на децата, или да ги прегърнем, да седнем и да ги питаме как е минал денят им. Дали вечеряме заедно набързо или възприемаме готвенето като чувствен процес, дали си позволяваме известно време за съсредоточаване или просто си наливаме нещо силно за успокояване. Това са превърнали се в ритуали навици, които слагат отпечатък върху всекидневното качество на живота ни толкова, колкото и религиозните обреди, които практикуваме или измисляме.

Когато хората се учат да олицетворяват архетипа Магьосник, готови са да поемат съзнателна отговорност за живота си, което означава съзнателно да избират ритуалите и навиците си.

За щастие, независимо дали сме учители или психотерапевти, обикновено привличаме сходни на нас хора и най-успешно им помагаме да преминат през етапа, от който тъкмо излизаме. Като забелязвате какви хора привличате и какви са проблемите им, лесно ще откривате прехода, който се готвите да завършите. Ние неизбежно предаваме на другите онова, което се опитваме да научим.

Учителите, работодателите и ръководителите на групи за психотерапия могат да прилагат знанията си за моделите на архетиповете, за да постигат по-висока ефективност в класната стая, на работното място или във фирмата. Сираците, например, имат нужда от правила, наредби, структура и от усещането, че някой се грижи за тях. Необходим им е също строг Контрол при спазването на правилата и търсенето на отговорност. За тях са полезни колективните ситуации, в които са мотивирани да поемат отговорност чрез грижата си за други (или просто поради принуда, която упражняват равни на тях хора).

Онези, които по навик имат чувстно за отговорност и спазват обещанията си, независимо какви усилия им струва това, са доказали, че може да им се вярва. За тях има опасност обаче да станат заклети Мъченици, ако не бъдат насърчени да проявяват по-голяма самостоятелност и да дават оригинален принос към процеса на обучението, към организацията или групата. У Мъчениците трябва да се събужда амбиция и желание да се изкачват по стълбата на успеха. (Това е особено важно за жените, които често остават в ролята на лоялната, многострадалната, но неуспяла служителка или клубна членка, или на изпълнителната, съвестната, но лишена от въображение студентка, защото никой не е очаквал повече от тях.)

Скитниците, от друга страна, не бива да бъдат насилвани да работят в екипи. Те имат нужда от размах, за да открият гласа на призванието си или да изучат онова, което ги интересува. Когато открият нещо, което ги вълнува, могат да бъдат подтикнати към фазата воин, т.е. да продадат (или да внушат) идеята си на другите.

Воините имат вкус към риска и състезанията (които може да отблъснат хората, намиращи се в други фази), но идва момент, когато могат да се изтощят, ако не им се предлага възможност да свършат определена работа по друг начин. Енергията на хора в началото на фаза воин може да се овладее и да се използва за борба срещу общ враг или конкурент. Това им пречи да насочват гнева си едни към други. По-късно обаче представителите на тази група може да имат полза, ако овладеят умението да слушат, техниките за медитиране и други стратегии, улесняващи съвместното решаване на задачите, както и ако се научат да споделят чувства, страхове и слабости, а също и да обменят мисли с колегите си. Ако съумеете да ги научите да бъдат искрени и да постъпват според убежденията си, като същевременно уважават другите, вашият бизнес, фирма или учебна работа ще процъфтяват. Нейерархичните и алтернативните структури може да функционират добре именно на този етап.

Накрая, ако искате вашата фирма, бизнес или учебна работа да бъдат магически, внушете на всички участници да се вслушват във вътрешните си гласове, за да разберат какво трябва да правят самите те и групата, и ще се учудите от резултатите. Когато всеки споделя свободно мъдростта и прозренията си с другите, всички вие можете да станете по-нормални, по-щастливи, по-умни и по-преуспяващи, отколкото сте смятали, че е възможно.

Ако осъзнаваме тези архетипове, когато възпитаваме децата си, отрано можем да насърчим развитието им при всички задачи, свързани с овладяване на знания. Сега фактически обществото забавя развитието, тъй като формулира въпросите дуалистично (зависимост или контрол, отглеждане или самостоятелност и свобода) и културата предлага образи само на по-примитивните видове архетипове Мъченик, Скитник и воин. Нещо повече, не научаваме децата, че могат да бъдат Магьосници. Те виждат Магьосници само в искейпистките романи, а ние с върховни усилия им обясняваме, че те не са факт, а фантазия. Ако им предложим образи и разкази за по-извисени и по-съвършени видове архетипове, ще помогнем на децата да губят по-малко време. Подозирам, че за следващото поколение няма да е нужно да преминава през Всички етапи на развитие в рамките на всеки архетип. Децата ще могат да се възползват от нашите пътувания и ще имат значителен аванс, като влизат в един по-нормален, по-здрав свят.

Тъй като това пътуване не е праволинейно в истинския смисъл на думата, ние бихме могли съвместно да развиваме всички умения. Героят в нас не е само Магьосник, а човек, научил изцяло уроците на всички описани тук архетипове. Крайната награда на всеки от етапите помага на героя да поддържа сърдечни взаимоотношения с всички. Като научаваме уроците на всеки архетип, овладяваме много умения, които ни помагат в следния смисъл: Почтено да искаме онова, което ни е потребно — от Бога, един от друг и от природата. Да даваме един на друг и на вселената, като израз на желанието ни да получаваме. Да се научим да избираме и да се ценим, защото, докато не започнем да го правим, заповедта да обичаме ближния си както себе си няма да има смисъл. И да се борим за себе си, за любимите хора, за човешкия род и за планетата срещу всичко (или всеки), който заплашва да съкрати живота и жизнеността на всички нас. Накрая, след като се научим да възхваляваме и утвърждаваме всичко, което сме и което всекидневно ни се дава, да обичаме себе си, другите, планетата, Бога и възможностите за живот във вселената, ние ще влезем в новата епоха.

В отговор на въпроси на читатели, прочели първото издание на „Героят в теб", подготвих следните упражнения, които ще ви помогнат да достигнете до героите у вас и да оползотворите придобивките от срещата с всеки от тези архетипове на различни равнища на извисеност и дълбочина. Голям брой от упражненията са свързани с водене на записки, затова преди да се заемете с тях, си набавете дневник или тетрадка. Там записвайте отговорите на въпросите и преживяванията си, докато правите емпиричните упражнения. Ако не обичате да пишете, можете да отговаряте чрез рисунки, движения, като се записвате на магнетофон или говорите пред приятел, или по всякакъв друг начин, който ви допада.

Други упражнения трябва да се споделят с приятел или доверен човек. Най-добре ще е, ако заедно с един или повече приятели решите да правите едни и същи упражнения и да ги обсъждате. Ако това се окаже несполучливо, спокойно можете да споделяте с някой, който също не ги прави цялостно. Някои хора предпочитат да споделят със своя психотерапевт, пастор, равин или с някой друг специалист, вместо само с приятел. Това също не е лошо. Ако пък не желаете да споделяте, изпълнявайте задачите, свързани с писане, мечтите, фантазиите и медитациите, както и дейностите, които могат да се пригодят за самостоятелна употреба. Можете дори да споделяте с въображаем приятел, както правят много деца.

За фантазиите, мечтите и медитациите изберете удобно място, където няма да ви безпокоят в продължение на около тридесет минути. Седнете на удобен стол или легнете. Може да пуснете тиха музика, ако не предпочитате пълната тишина. Известно време дишайте бавно и дълбоко, после отпуснете тялото, като последователно напрягате и разхлабвате всяка част от пръстите на краката до върха на главата. Когато усетите, че сте напълно отпуснати, изчетете упражнението, като запомните основните неща. Като правите упражнението, влагайте максимално творчество. Чудесно е да си позволявате волности и със сигурност ще ви се наложи да описвате подробности. Когато завършите упражнението, прекарайте няколко минути в дълбока, непрограмирана релаксация, преди да се върнете към всекидневните си задължения.

По-голямата част от включените дейности (независимо дали ги правите сами, с друг човек или в група) са за хора с различно ниво на развитие. Всеки раздел обаче съдържа едно упражнение за напреднали, пригодено само за онези, които до известна степен са развили и шестте архетипа и са достигнали до сравнително високо ниво в съответния архетип.

Някои читатели вече обсъждат информацията в „Героят в теб" в курсове или малки групи и за тях може би ще е полезно заедно да правят упражненията. Други може би ще решат да организират групи за самопомощ „Героите в нас". Те включват три до седем души, които си обещават да си помагат в героичните пътувания. Предложените упражнения могат да бъдат основата на емпиричните компоненти на тези групи. Ако желаете да сформирате група за самопомощ от типа „Героите в нас", най-добре е да поканите на обща среща хора, с които бихте искали да прекарвате част от времето си. Съобщете им какво планирате и кого смятате да поканите. Заявете ясно дали желаете да сте водач на групата, дали поддържате принципа на ротация (всеки член да ръководи една сбирка) или на споделеното ръководство (няколко или всички членове разделят отговорността за доброто състояние и ритмичното събиране на групата). След упражненията (вж. Приложение А) са включени полезни указания за членовете на групи.

Независимо дали правите упражненията сами или с приятел, със специалист или в група, целта е да ви се помогне да откриете и да оползотворите съкровището, свързано с всеки от шестте архетипа, описвани в „Героят в теб". Не се страхувайте да видоизменяте упражненията, да добавяте нови или да ги заменяте. Не е необходимо да правите всички до едно, а само тези, които ви привличат. Въпросът не е сляпо да следвате указанията, а да стигнете до вътрешните си герои.

Невинен

ПИСМЕНИ УПРАЖНЕНИЯ

1. Направете списък на хората и нещата, от които зависите и в които вярвате — тези, на които, казано най-общо, можете да разчитате. В списъка може да включите извършителите на основни услуги, които обикновено се приемат за даденост (като пощенските услуги и пощальонът, който донася пощата навреме), както и приятелите, колегите, семейството и други, които са ви близки.

2. Къде и с кого се чувствате в най-голяма безопасност?

3. Кога и къде изпитвате най-голяма сигурност и доверие?

4. Припомнете си идилични моменти от живота си. Хората, отраснали в щастливи семейства, могат да възстановят в паметта си ранните години на детството си. Може да е времето, прекарано с любим човек, ситуация на терапия или преживяване, свързано с израстване, вдъхващо особена сигурност. Може да са мигове, прекарани с приятел, възбудата от нова работа или просто уединението в любимо място. Опишете един или няколко подобни случаи от живота си.

ПЪРВА МЕЧТА Следобеден сън

Представете си, че сте дете, например в детската градина, и се готвите за следобеден сън. Може да се помотаете — да рисувате с водни боички, да играете, — докато възпитателят ви нареди да легнете. Като на повечето малки деца обаче, не ви се спи и започвате да си представяте големите работи, които ще извършите, ще „станете" и ще преживеете, когато пораснете. Бъдете като дете и не потискайте фантазията си, когато мислите, че нещо е неподходящо или невъзможно. Ако ви се иска да пофантазирате, че бягате от къщи и се присъединявате към цирка или към нещо друго, не се колебайте. Гледайте само мечтата ви да е колкото може по-богата и подробна.

ВТОРА МЕЧТА Идеалното детство

Докато мечтаете, подарете си идеално детство, в което имате всичко, от каквото се нуждаете: обич, вещи, сигурност, стимулация, насърчение на развитието по всички възможни начини. Дайте си известно време да осмислите чувствата си. Знайте, че независимо как е протекло реалното ви детство, в живота на своите фантазии винаги можете да си дарите идеално детство.

ФАНТАЗИИ Моето сигурно място

Представете си, че пътешествате във времето и пространството с такова транспортно средство, каквото ви харесва — кон, камила, лека кола, космически кораб. Позволете си да си представите, че пътувате. Огледайте обстановката и себе си, като забележите как сте облечени и как изглеждате. (Може да приемете каква-о форма желаете.) Целта, към която пътувате, е напълно безопасно и сигурно място. Когато стигнете там, забележете как изглежда вашето сигурно място. Почувствайте (във въображението си) Каква е атмосферата, как мирише и има ли някакви звуци. Забележете дали сте сами или има други хора или животни. Ако има и други хора, кои са? Отделете няколко минути, за да се порадвате, че сте на това място. Когато сте готови за тръгване, поемете обратно по пътя, по който дойдохте.

Откриете ли своето сигурно място, винаги можете да се връщате там. Отначало може да ви се ходи там само когато сте сами. По-късно, като се научите да стигате там лесно и бързо, може да го посещавате в обстоятелства и моменти, когато чувствате някаква заплаха.

МЕДИТАЦИЯ Красотата на сътворението

Медитирайте върху красотата на сътворението. Спомнете си какво чудо е планинският поток, реещата се птица, невинното детенце. Малко по малко съсредоточавайте вниманието си върху онова, което според вас е красиво, вдъхновяващо и радостно.

ДЕЙНОСТИ

2. Често взимаме за даденост, че другите хора са честни, любезни, компетентни и дори щедри. Когато не са, изпитваме разочарование. За да преместите фокуса си върху положителния елемент на живота и да го отклоните от житейските разочарования, престанете да приемате положителното за даденост. Свикнете да казвате благодаря за неща, които в други случаи бихте приели за нещо нормално. На продавача, който ви се усмихва, благодарете за приветливостта, на сервитьорката — че ви сервира, на колегите си — че добре си вършат работата, на съпруга/съпругата си — че ви подкрепя. Подкрепата на положителното поведение не само насърчава хората да продължават в същия дух, но насочва вниманието ви към положителните страни на живота.

3. По същия начин не забравяйте да си благодарите за всички правилни, компетентни, любезни и т.н. постъпки. Предварително си благодарете за добрините, които смятате да извършите. Когато нещата се объркат, не се упреквайте. Благодарете си за добрите намерения. Помислете как трябва да постъпите следващия път и си благодарете, че сте намерили време да помислите как да подобрите нещата.

4. Отидете в зоологическата градина или в парка, пуснете хвърчило или направете сапунени балони, купете си сладолед във фунийка, пейте глупави песнички, играйте детски игри и правете номера, изобщо правете всичко, което сладостно ви напомня за невинността на детството.

5. С близък човек направете разходка на доверието. Затворете очи и оставете партньора да ви води за ръка. Той поема отговорността да не се спънете или блъснете и изобщо да осигурява вашата цялост и невредимост. Водачът може да измисля и приятни преживявания, например да слага в ръката ви листчета от цвят на роза и да ви кара да ги пипате. Целта на тези преживявания е да засили усещането за сигурност и подкрепа.

6. Играйте игри като „Студено-топло" или „Оракуле, оракуле", при които всеки безусловно прави каквото каже водачът. (Помнете, че задачата на водача е да дава сигурност.)

ДЕЙНОСТ ЗА НАПРЕДНАЛИ

Представете си, че живеете в идеален свят и всички трудности, злини, страдания са действително въображаеми — че човешкият род ги е измислил, за да направи живота драматичен и интересен. Ако решите, можете да се върнете в Рая и да живеете в свят, където всичко е безопасно и на всичко може да се вярва. Това не означава, че трябва да вървите пред лека кола или да скачате от скала в морето. И в Рая законите на природата трябва да се спазват. Но ако решите, можете да минете към по-дълбоко ниво на функциониране, на което осъзнавате, че на най-дълбокото ниво всички се стремят да правят добро и да обичат. Затова прекарайте един ден, без да съдите никого и за нищо по заплашителния му външен вид. Реагирайте от позицията на по-дълбокото ниво — нежната загриженост, вместо на видимата страна на нещата, и вижте какво ще се случи.

ПИСМЕНИ УПРАЖНЕНИЯ

1. Направете списък на хората и нещата (убеждения, каузи, фирми, институции), които са ви предали, изоставили, пожертвали, разочаровали или наскърбили.

2. Къде и с кого се чувствате най-силни? Опишете ситуацията и онова, което изпитвате.

3. Направете списък на хората, които смятат, че сте ги предали, изоставили, пожертвали, разочаровали или наскърбили. Съгласни ли сте с тях?

4. Кога и къде сами сте се предали, изоставили, пожертвали, разочаровали или наскърбили? Например, кога не сте успели да бъдете верни на идеалите или ценностите си? Кога сте предпочели да не следвате сърцето си? Кога не сте искали да приемете помощ, въпреки че сте имали нужда от нея? Кога сте злоупотребявали с наркотици, алкохол, взаимоотношения, храна и т.н.?

5. Какви са зависимостите или фиксидеите ви? Всяко поведение, което ви отклонява от сблъсъка с неприятно обстоятелство, осъзнаване или емоция, може да е проява на зависимост или фиксидея, особено ако слабо или никак не владеете тази емоция. Мнозинството от хората осъзнават пристрастеността си към наркотиците и алкохола, а мнозина съзнават и пристрастеността си към взаимоотношенията и храната. Интересно е, че пазаруването, тревожността, неспирното говорене, предаденото отдаване на работата и дори добродетелни дейности като подаряването и съзерцанието могат да бъдат израз на пристрастено или натрапчиво поведение, ако чрез тях се избягва изпитването на болка, депресия или гняв. Избройте всички видове поведение, които смятате, че имат характер на пристрастеност или фиксидея.

6. Кога и къде сте се обръщали за помощ? Какво се случи, когато го направихте?

7. В отделни точки избройте случаите, които показват, че светът около вас е несигурен и/или несправедлив. Отбележете какви заплахи виждате за собственото си благополучие и за обществото като цяло.

МЕЧТА Спасение

Отдайте се на фантазии за спасение, няма значение дали са от типа „някой ден ще се появи моят принц (или принцеса)" или са мечти за идеалния психотерапевт, чудесния началник или политическия лидер, който ще възстанови замъка Камелот. Отдайте се на изживяването, че този внимателен, великодушен и силен човек се грижи за вас. После си представете, че ставате като него. Как сте сега?

ФАНТАЗИЯ Ревизия на миналото

Представете си, че огромна небесна дъга огрява стаята, където сте напълно отпуснати и спокойни. Толкова отпуснати, че сте леки като перце и започвате да се издигате към всеки от цветовете на дъгата. Последователно ви облива червена, оранжева, жълта, зелена, синя и накрая пурпурна светлина. Дъгата меко ви поставя върху бял облак, за да пътувате във времето. Спомнете си случка от живота, когато сте се чувствали осиротели, изоставени, пожертвани, предадени или някак наскърбени. Ако можете, погледнете я малко отстрани, сякаш гледате филм, но бъдете готови да се идентифицирате с главния герой или героиня (вие) и проявете съчувствие (което може да ви разплаче или да породи друга силна емоция).

Когато свършите, представете си, че току-що са ви дали възможност да снимате повторно филма и да обновите сюжета. Можете да режисирате филма така, както бихте желали да се развият събитията. Променете всичко, което пожелаете: постъпките си, постъпките на другите и т.н. Спокойно можете да измислите личност, която ще ви спаси. Правете нови версии на филма, докато ви задоволи напълно. После идете до мястото, където се съхраняват филмите, хвърлете предишния вариант и го сменете с новия си филм. Върнете се през облака и небесната дъга, но този път нека всеки цвят мине през вас и заличи всяка незараснала рана, която първоначалният спомен причинява у вас. От пурпурната към синята, зелената, жълтата, оранжевата и червената светлина, оставете изцелението да бъде пълно.

След като завършите това упражнение, помнете, че винаги когато пожелаете, можете да се връщате и да гледате новия филм. Имате ли изкушението да преживеете по-стария, болезнения вариант, спомнете си, че сте го заместили с нов и гледайте него. Постоянното припомняне на минали разочарования засилва отрицателните схващания за света. Като снимате нов „филм", вие изграждате нова психична „инсталация" и нови схващания за света и за това, което той може да ви предложи. Може да пожелаете да повторите същото упражнение с различен спомен, но не го правете повече от два пъти седмично.

МЕДИТАЦИЯ Насочване на живота към по-висша сила

Разсъждавайте за чувството си на безсилие - за всичко, което сте опитвали да направите, но не сте успели - колко пъти са ви изоставяли, колко пъти сами сте се отказвали от нещо желано.

Колко сте уязвими и колко сте самотни във вселената, в която обаче има дълбока сила. Отворете се за нея. Представете си я по най-приятния за вас начин. Ако предпочитате да е стар и да е мъж, нека бъде стар мъж. Въздействието ще е по-силно, ако си представяте, че тази сила е от женски пол, нека бъде жена Ако бихте предпочели да няма пол или конкретно присъствие, представете си я като енергийна сила като природата, като научна сила от типа на еволюцията или като всичко друго, стига да ви се струва правилна и правдоподобна. Някои дори може да пожелаят да си представят силата като тяхното, собствено, вътрешно по висше или по-дълбоко същество.

Представете си, че тази по-висша или по-дълбока сила е неизмеримо по-разумна и от самите вас и от който и да било друг човек. Следователно ако изпитвате яд към тази сила, просто не обръщайте внимание, тъй като сте наясно, че не знаете по-дълбоките причини за развитието на събитията. Накрая, като осъзнаете по-голямата мъдрост и власт на тази по-висша сила, поставете контрола на живота си в нейните ръце и знайте, че за живота ви вече се грижи по-висша, по-разумна, по-силна същност от вашата обикновена съзнателна личност

ДЕЙНОСТИ

2. Винаги когато се чувстваме осиротели, имаме нужда от подкрепа. Съществуват голям брой групи за помощ, чиято дейност е ориентирана според на мините по които сме осиротели или сме се превърнали в Сираци. Например групите на дванадесетте стъпки (Анонимни алкохолици, Анонимни групи на възрастни деца на алкохолици, Анонимни лакомници, Анонимни емоции, Анонимни родители) групи за събуждане на женското самосъзнание, мъжки групи или групи за терапия. Проучете групите във вашия град или село, или в най-близкото селище, за да разберете къде можете да получите нужната подкрепа. Запишете се в подходяща група и си позволете да получавате помощта, която всеки от нас заслужава, когато решава проблемите си

3. Дванадесетте стъпки, първоначално прилагани от алкохолици действат много добре при всякакви проблеми, когато човек няма власт над своето поведение или върху поведението на другите. В първата стъпка, която ви съветва да признаете безсилието си пред алкохола, заместете „алкохол" с думата, която най-точно описва онова, над което нямате власт. Ако не се присъедините към някоя религия, изпълнявайте гореспоменатата медитация, за да откриете по-лесно висшата си сила. Ако висшата ви сила не е „той", заместете я с подходящото местоимение. После следвайте стъпките, както е посочено. Помнете, че на дванадесетата стъпва, която ви съветва да се обърнете към хора в нужда, ще протегнете ръка или към някой в нужда, или към други, които се чувстват толкова уязвими и безсилни, колкото и вие. Ако усещането ви за осиротялост е много силно, добре е да извършвате тази дейност по възможност в група.

4. Независимо по кой начин се опитвате да преодолеете усещането, че сте безсилни и принесени в жертва, от голямо значение е действително да чувствате и да изразявате страданието, разочарованието и гнева си. Един от най-ефикасните начини за това е преживеният катарзис. Можете да го практикувате, когато сте сами, но повечето хора са по-спокойни, ако присъства друг човек, който да насърчава процеса. Изберете уединено, закътано място и просто отприщете емоциите си. Понякога дълбокото поемане на дъх (тъй като обикновено хората потискат чувствата си, като малко или повече затаяват дъх) е достатъчно, за да осъзнаете чувствата си. Спокойно плачете на глас, кряскайте, удряйте с юмруци по възглавниците или по леглото. Правете всичко каквото ви се прави, за да пречистите душата си (при условие че не се наранявате или не наранявате някой друг). Оставете болката да излезе, колкото и дълго време да й трябва. Позволете си да изпитвате повече от една емоция, ако първото ви чувство предизвиква други. (Внимание: човекът или хората, в чието присъствие изпълнявате упражнението за катарзис, в никакъв случай не бива да са онези, които смятате, че са причинили страданието ви.)

5. Изразете страданието и гнева си чрез някаква форма на творчество: стихотворение, песен, картина, гоблен, скулптура, красиво оформена записка в дневника, танц или друго средство за творческа изява, което ви е най-близко.

6. Разиграване на етюди — с групата, с друг човек или сами пред огледалото. По този начин влизате в конфронтация с някой, който ви е обидил или измамил. Търсете начини да изразите колко зле се чувствате, без това да звучи като обвинение. (Вместо „Ти си лош..." ще кажете „Когато ти... аз чувствам...") Извличайте поука от обратната информация, идваща от отделния човек, от групата или от собствените ви наблюдения в огледалото. Повтаряйте етюда, докато започнете да харесвате думите и начина си на изразяване. След това може да пожелаете да застанете срещу хората или човека, който ви е обидил. (Забележка: много по-лесно е да се изправите достойно или директно срещу някой, който ви е оскърбил, ако преди това дадете воля на мъката си, както е описано в дейност № 3, и изиграете етюд.)

7. Най-успешно ще направите това упражнение, ако вече сте изпълнили няколко от предхождащите дейности, така че то да не е само средство за потискане на болката. След като сте дали израз на страданието и сте открили конструктивен начин да се справите с положението, причинило болката, това последно упражнение завършва изживяването на катарзиса. Разкажете случаите, причинили ви толкова силна болка и усещането, че сте жертва, като смешни истории или вицове. Разкажете ги пред приятелите, пред групата, в дневника си или на себе си пред огледалото. Ако ви е трудно, това означава, че още не сте дали напълно воля на страданието си и не сте се освободили от него. Затова се върнете към някой от предишните упражнения. Ако пък ви е сравнително лесно, засмейте се на глас и се позабавлявайте с нелепостта на смешката, докато я разказвате. Хуморът често е в истинския абсурд на това, че сме само хора, грешни и уязвими. Като се присмиваме над себе си, научаваме, че няма нищо лошо в това, че правим грешки или че сме уязвими в свят, който понякога е извънредно труден.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА НАПРЕДНАЛИ

Като минавате през света, забелязвате, че понякога се затваряте за страданието на другите — и например започвате да ги обвинявате за тежката им участ. Ако усетите, че изпадате в подобни настроения, това е сигурен знак, че до известна степен продължавате да потискате Сирака в себе си. Надникнете там, вътре, и вижте какво е отражението на човека, когото ви е трудно да допуснете в сърцето си. Признак, че сте приели по подходящ начин вътрешния си Сирак, ще е „омекването" на отношението ви към този човек или към този тип хора. (Забележка: това не означава, че няма да го държите под разумен контрол или че непременно ще се чувствате задължени да му/й помагате. Означава, че ще възстановите способността си да изпитвате силни емоции и състрадание в ситуацията и че това иде ви помогне да разбирате дали е необходимо или правилно да помогнете.)