Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

31 -Largiri vis mini meum" [Ти ще ми дадеш моето] е обикновен вариант, така е в първото издание от 1566 г. в: Ars chemica, под заглавието Septem tractatus seu capitula Hermetis Trismegisti. aurei, а също и в: Theatr. chem., 1613, IV, и Manget, Bibliotheca chemica curiosa I, 400 ff. В Rosarium philosophorum, 1550, fol. Е IV, се намира друг вариант: -Largire mihi ius meum ut te adiuvem" [Отдай ми моето право, за да ти помогна], което представлява една от интерпретативните, но важни за тълкуването на алхимията волности на анонимния автор на Rosarium.

32 Manget, 1. с., р. 430Ь.

33 По-подробни доказателства в: Psychologic und Alchemic [Paragr. 84 ff.] и Der Geist Mercurius [Paragr. 278 ff. и 289].

34 Срв. в тази връзка прекрасната молитва на Астрампсихоз: 'ЕХОе (ioi, KUQte 'Ерцт|, където накрая се казва: -Аз съм ти и ти си аз." [Reitzenstein, Poimandres, p. 21.]

140

" Manget, 1. с.: -Като учителя, посредник между камъка и ученика." 56 Камъкът и неговото преображение бива представен като възкръсване на homo philosophicus [философския човек (лат.) - б. пр.], на втория Адам (Aurora consurgens, quae dicitur Aurea hora, в: Artis auriferae I, p. 185 ff.), като човешка душа (книга на Крат в: Berthelot, La Chimie an moyen age, III, 50), като същество, стоящо под и над човека (-Hie lapis est subtus te, quantum ad obedientiam: supra te, quo ad dominium: ergo a te, quantum ad scientiam: circa te, quantum ad aequales" [Този камък е под теб, що се отнася до подчинението: над теб, що се отнася до властта: следователно изхожда от теб, по отношение на познание: и е около теб, като себеподобните]) (Rosinus ad Sarratantam в: Art. aurif. I, p. 310), като живот (-sanguis est anima, et anima est vita, et vita lapis noster est" [кръвта е душата, а душата е животът, а животът е нашият камък]) (Tractatus Aristotelis в: Art. aurif. I, p. 347, както и Rachaidibi fragmentum в: Art. aurif. I, pp. 398 und 401), като Дева Мария (De arte chimica в: Art. aurif. I, p. 582), като самия човек (-tu es eius minera... et de te extrahitur... et in te inseparabiliter manet" [ти си негов минерал... и от тебе го извличат... и в теб остава той неделим]) (Rosinus ad Sarratantam в: Art. aurif. I, p. 311).

141

3. Пример с една серия символи, илюстриращи процеса на промяната

Легендата има следния смисъл: комуто се случи да попадне в онзи ад, т. е. в ада, който всеки носи у себе си, или в оня мрак, който лежи зад съзнанието му, той бива оплетен в един отначало несъзнаван процес на промяна. Чрез навлизането си в несъзна-ваното той предизвиква свързване на съзнанието си с несъзна-ваните съдържания. От това може да настъпи изменение на личността му в положителен или отрицателен аспект с много важни последствия. Често тази промяна се тълкува в смисъл на удължаване на дадения от природата живот или като кандидати-

"р. 241.

'* Cumont, Textes et monuments figures relatifs aux mysteres de Mithra II.

39 Срв. тук особено главното видение в съня на Зосим: -Той носеше един предмет, който наоколо беше бял и излъчваше с най-зряла хубост и носеше името 'Положение на Слънцето насред небето.' (Jung,?m/ge Bemerkungen zu den Visionen des Zosimos, p. 23 [и Die Visioen des Zosimos, Paragr. 86].)

40 Matthews, The Mountain Chant, и Stevenson, Ceremonial of Hasjelti Dailjis.

142

ране за безсмъртие. Първият случай се среща при много алхимици, особено при Парацелз (в трактата -De vita longa"**), вторият - по класически начин - в Елевсинската мистерия.

си свежест.

След историята на седемте спящи в Корана следват морални разсъждения, на пръв поглед без връзка помежду им. Обаче липсата на връзка е само привидна, в действителност назидателното е материалът, от който се нуждаят ония, които не могат да бъдат родени отново, а трябва да се задоволят с моралните постъпки, т. е. с верността към закона. Много често поведението според предписанията е заместител на духовната промяна44.

41 Представяне на загатнатото в този трактат тайно учение се съдържа в моя труд Paracelsus als geistige Erscheinung [Paragr. 170 ff.].

42 Различните варианти на легендата разказват понякога за седем, понякога за осем младежи. В разказа от Корана осмият е куче. Коранът споменава и други версии (в 18. сура): -Някои казват, че те били... трима, а кучето било четвъртият. Други твърдят, че били петима, а с кучето - шест... Трети пък казват, че били седмина, а с кучето си -осмина" (р. 242). Според това кучето очевидно се брои към тях. Тук би трябвало да става въпрос за типичната несигурност - дали са седем или осем (аналогично на три и четири), която съм изтъкнал в Psychologic und Alchemic [Paragr. 200 ff.]. При 7-8 там се появява образът на Мефистофел, който, както е известно, излиза от кучето, от пудела. При 3-4 четвъртият е дяволът, или женското, на no-висше стъпало - Божията майка (срв. тук разсъжденията ми в: Psychologic und Religion [Paragr. 124 ff.]). Би трябвало да става дума за несигурност, както при броенето на египетската девятка (paut = company of the gods [група от богове (англ.) - б. пр.]; срв. Budge, The Gods of the Egyptians I, p. 88). Легендата се отнася за преследването на християните в десетилетието около 250 г. Действието се развива в Ефес, където вече -спи" Йоан, а не е умрял. Седемте спящи се събуждат при управлението на император Теодосий II (408-450 г.). Значи са проспали по-малко от 200 години. 45 Седмината са седемте древни бога на планетите. Срв. тук Bousset, Hauptprobleme der Gnosis, p. 23 ff.

44 Подчинението на закона, от една страна, и свободата на -Божиите чада", на преродените, от друга, са подробно обяснени в Посланията на Павел. Става дума както за две относително различни групи

След поучителните разсъждения следва историята за Мойсей и Джошуа бен Нун - неговия слуга:

-Веднъж Мойсей рекъл на слугата си: не искам да спра да броя дори ако трябва осемдесет години да странствам, докато стигна до сливането на двете морета. Когато стигнали това място, където се сливат двете морета, те забравили за своята риба, която се отправила през един канал по своя си път към морето. Когато отминали това място, Мойсей рекъл на слугата си: донеси ни обяда, понеже се чувстваме уморени от това пътуване. Той обаче отвърнал: виж само какво ми се случи! Когато седяхме там, на скалата, аз забравих рибата. Само работа на дявола е това, че я забравих и не се сетих за нея и по чуден начин тя пое пътя си към морето. Тогава Мойсей казва: там точно е мястото, което търсим. И те се върнали по пътя, откъдето дошли. И намерили един от нашите слуги, който сме въоръжили с нашата милост и мъдрост. Тогава Мойсей му рекъл: трябва ли да те последвам, за да ме наставиш за мое ръководство с част от мъдростта, която ти си научил? Обаче той отвърнал: ти няма да можеш да издържиш при мен, защото как ще издържиш търпеливо при неща, които не можеш да разбереш? Но Мойсей отговорил: Господ иска така, ще ме намериш послушен и в нищо не ще бъда непокорен. На това другият отвърнал: е, тогава, щом искаш да ме следваш, не бива да ме питаш за нищо, докато аз сам не ти разтълкувам нещата. И тъй вървели те двамата, докато стигнали до един кораб, в който оня пробил дупка. Тогава Мойсей продумал: защо проби дупка, за да се издави екипажът ли? Това, което направи, ме изненадва. Другият обаче отговорил: не ти ли рекох одеве, че няма да можеш да издържиш в търпение при мене? Обаче Мойсей рекъл в отговор: не ме упреквай, че забравих това, и не ми утежнявай повелята за послушание. Когато продължили нататък, срещнали един момък, когото оня убил. Тогава Мойсей рекъл: ти уби невинен човек, който не е извършил убийство. Наистина, ти извърши несправедливо дело. Другият обаче отвърнал: не ти ли рекох одеве, че няма да можеш да издържиш в търпение при мен? Мойсей отговорил: ако те попитам за още нещо, тогава недей ме търпя повече до тебе. Приеми сега това като извинение. И тъй продължили, докато стигнали до един град, от чиито жители поискали храна. Те обаче не искали да ги приемат. Там намерили една стена, която била пред срутване; оня я изправил. Тогава Мойсей му рекъл: само ако искаше, сигурно би получил отплата за това. Другият отвърнал: тук се разделяме. Но въпреки това искам да ти кажа значението на нещата, които ти не можа да понесеш търпеливо. Оня кораб принадлежеше на бедни люде, които се прехранваха от морето, и аз го направих неизползваем, защото зад тях имаше един пиратски главатар, който ограбваше с насилие всички кораби. Що се отнася до оня момък - родителите му са вярващи хора, а ние се бояхме, че той може да ги зарази със своите заблуждения и с безверието си; затова ние

хора, разделени от едно по-напреднало или по-ограничено развитие на съзнанието, така и за по-висшия и по-нисшия човек в един и същ индивид. Саркикът остава винаги подчинен на закона, само пневмати-кът е способен на новорождение за свобода. На това положение на нещата съответства привидно неразрешимият парадокс на абсолютното изискване на Църквата за покорство и на проповядваната същевременно свобода от закона. Така с тази легенда текстът в Корана се обръща към пневма-тика и обещава ново раждане на оня, който има уши да чуе. Обаче оня, който като саркика няма вътрешно ухо да чуе, той намира удовлетворение и сигурно наставление за пътя в сляпото подчинение на волята на Аллаха.

144

' Тази история е разширение и изясняване на притчата за седмината спящи и на проблема за прераждането, който се загатва в тях. Мойсей е човекът, който търси, -питащият". При това пътуване той е съпроводен от -сянката си", от -слугата" или -долният" човек (пневматикът и саркикът в два индивида). Джошуа е син на Нун. Това е име на риба46, което показва произхода на Джошуа - от морските глъбини, от тъмното и от света на сенките. Критичното място е при -сливането на двете морета". Между другото, то се тълкува като Суецкия провлак, където западното и източното море се сближават. Значи това е мястото на средата, което вече ни бе подсказано в символичната увертюра, чието значение обаче човекът и сянката му отначало не осъзнават. Те бяха забравили точно своята риба, която представлява скромният източник на храна. Рибата ни насочва към Нун - бащата на сянката, на човека от плът, произлизащ от тъмната страна на Твореца. Рибата бе събудена за живот и скочи от коша, за да поеме отново пътя си към родината - към морето, т. е. бащата, прадедът-животно и Творецът на живота, се отделя от осъзнатия човек, което се равнява на загубване на инстинктивната душа. Този процес е добре познатото в психологията на неврозите явление на дисоциация, което винаги е свързано с едностранчивост в нагласата на съзнанието. Обаче доколкото невротичните процеси не са нищо повече от преувеличаване на нормалните събития, съвсем не е чудно, че често подобни неща се случват и в границите на нормалното. Става дума за познатото -загубване на душата" при примитивите, както го описах по-горе в главата за смаляване на личността, казано на научен език - за -abaissement du niveau mental". Мойсей и слугата му скоро забелязват какво се е случило.

Мойсей се изморил и седнал гладен. Той явно изпитал някаква липса - да го обясним първо психологически! Точно умората е един от закономерните симптоми на една такава загуба на енергия (на либидо). Целият процес описва нещо типично: а именно неразпознаването на един жизнено важен момент; един мотив, с който се срещаме в много мистични

45 р. 246 ff.

46 Срв. Vollers, Chidher, p. 241.

45

форми. Мойсей осъзнава, че несъзнателно е намерил и пак е загубил източника на живота, което бихме могли да обозначим като забележителна интуиция. Рибата, която те искали да изядат, е съдържание на несъзнаваното, което възстановява обратната връзка с първоизточника. Тя е новороденият и събуденият за нов живот. Както казват коментарите, това се случило при докосване до водата на живота. Рибата, скачайки във водата, отново става съдържание на несъзнаваното, а нейните потомци се отличават с това, че имат само едно око и половин глава47. Алхимията също познава една странна риба в морето -кръглата риба без кости и кожа"48, която представлява -кръглият елемент", кълнът на -живия камък", на filius philosophorum*. Водата на живота има своето съответствие в алхимичната aqua permanens**. Тази вода се възхвалява като -vivificans"*** и при това има свойството, че разтваря всичко твърдо и коагулира всичко течно. Коментарите на Корана споменават, че там, където е изчезнала рибата, морето се превърнало в суша, в която още може да се види следата на рибата49. На онзи остров седял Кадир, на мястото в средата. Едно мистическо тълкуване казва, че седял -на амвон (трон) от светлина, между горното и долното море"50, значи също в средна позиция. Изглежда, неговото появяване е в някаква тайнствена връзка с изчезването на рибата. Почти оставаме с впечатлението, че той самият е бил рибата. Като опровержение на това предположение е, че коментарите поставят извора на живота на мястото на тъмнината51. Морските глъбини са тъмни (-mare tenebrositatis"!). Тъмнината има съответствие в алхимическото nigredo****, което настъпва след coniunctio, когато женското е приело мъжкото в себе си52. От nigredo произлиза -камъкът", символът на безсмъртната ця-

48 Allegoria super Turbam в: Art. aurif. I, p. 141. [Aion, Paragr. 195 ff.] [Ha бълг. - Еон, EA, Плевен, 1995. - Б. пр.]

* Син на философите (лат.). - Б. пр.

** Постоянна вода (лат.). - Б. пр.

*** Живителна (лат.). - Б. пр.

49 Vollers, 1. с., р. 244.

50 1. с., р. 260.

51 1. с., р. 258.

**** Чернота (лат.). - Б. пр.

52 Срв. мита -Visio Arislei", особено във видението на Rosarium philosophorum (Art. aurif. II, p. 246), удавянето на Слънцето в кладенеца на Меркуриус и зеления лъв, който поглъща Слънцето (1. с., pp. 315 и 366). Вж. още Die Psychologic der Ubertragung [Paragr. 467 ff.].

лостна личност (das Selbst), а първото му появяване се сравнява с -рибешки очи"53.

Кадир вероятно също представлява цялостната личност. Качествата му го квалифицират така: той бил роден в пещера -значи в мрака; той е -дълголетникът", който постоянно се обновява като Илия. Като Озирис в края на деня бива накъсан на парчета, и то от антихристи. Обаче той пак може да се събуди за живот. Аналогичен е на втория Адам, като когото се тълкува рибата, получила живот отново54, един съветник, застъпник, -братът Кадир". При всички случаи Мойсей го признава като no-висше съзнание, от което очаква поучения. А после следват онези непонятни дела, които показват как съзнанието на Аза усеща висшестоящата воля на съдбата на цялостната личност. За способния да се променя мистик това е утешителен разказ, обаче за покорния е едно предупреждение да не роптае срещу непонятното всемогъщество на Аллаха. Кадир не само въплъ-щава висшата мъдрост, а и действието, което й съответства, намиращо се отвъд човешкия разум.

Слушателят на един такъв мистериен разказ сам ще се почувства в ролята на търсещия Мойсей и на забравящия Джошуа и историята ще му обясни как протича новото раждане, носещо безсмъртие. Показателно е, че не Мойсей и не Джошуа

53 По време на процедурата белият камък се появява на края на съда като -скъпоценни камъни от Изтока, като рибешки очи" (-tanquam oculi piscium"; срв. Hollandus, Opera mineralia, p. 286; също Lagneus, Harmonia chemica в: Theart. chem., 1613, IV, p. 870). Очите се появяват на края на nigredo със започването на albedo (белотата - лат., б. пр.). Съответстващо сравнение са scintillae (искрите - лат., б. пр.), които се появяват в тъмната материя. Тази идея ни връща към Захария 4:10: -Quis enim despexit dies parvos? et laetabuntur, et videbunt lapidem stanneum in manu Zorobabel. Septem isti, Oculi sunt Domini, qui discurrunt in universam terram." [Да, защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч тия седем, които са очите Господни, тичащи през целия свят...] (Така казва и Eirenaeus Orandus в увода към трактата на Flammel за йероглифите, fol. A 5.) Седемте очи на Бога са върху основния камък за новия храм (Захария 3:9). Седемте насочват към седемте звезди, боговете на планетите, които алхимиците изобразявали в подземна пещера (Mylius, Philosophia reformata, p. 167). Това са -спящите в Хадес" или -окованите във вериги" (Berthelot, Alch. grecs, IV, хх, 8, p. 181). С това вниманието се насочва към притчата за седмината спящи.

54 Vollers, 1. с., р. 254. Твърде възможно е тук да се загатва за християнско влияние. Срв. яденето на риба у ранните християни и символиката с рибите изобщо. Относно рибната символика вж. моите -Изследвания върху символиката на цялостната личност" [Еон], които ще излязат наскоро.

47

се явяват променени, а забравената риба. Където рибата изчезва, е мястото на раждане на Кадир. От маловажното и забравеното, от съвсем невероятното произлиза безсмъртното същество. Това е често срещан мотив за раждане на героя и няма нужда от доказателства55. Който познава Библията, ще си спомни за Исая 53:2, където е изобразен -Божият слуга", и за евангелските истории за рождеството. Хранителният характер на субстанцията на промяната или на божеството на промяната се намира многократно в различни култови разкази: Христос е хлябът, Мондамин - царевицата, Дионисий - виното, и т. н. С тези символи се покрива един психичен факт, на който явно от позицията на съзнанието се приписва значението само на нещо, което трябва да се асимилира, обаче същинското му естество остава извън вниманието. Символът риба пряко загатва за това: -подхранващото" влияние на несъзнаваните съдържания е онова, което поддържа, в постоянния приток на енергия, жизнено важната дейност на съзнанието, непроизвеждащо само своя собствена енергия. Способният на промяна елемент е оня нев- а зрачен и почти невидим (=несъзнаван) корен на съзнанието, от 1 който все пак в него се впива всичката енергия. Понеже несъз-наваното се усеща като нещо чуждо, като един не-Аз, съвсем в реда на нещата е то да се изобразява чрез чужда фигура. От една страна, то е най-незначителното, но, от друга, доколкото съдържа in potentia онази -кръгла" цялост, която липсва на съзнанието, то е и най-значимото. -Кръглото" е точно онова голямо съкровище, скрито в пещерата на несъзнаваното56, и неговата персонификация е именно това личностно същество, което съставлява висшето единство на съзнание и несъзнавано. То е образ, сравним с Хиранягарбха, пуруша, атман и с мистичния Буда. По тези съображения избрах за това термина -цялостна личност" (das Selbst) и под това разбирах душевна цялостност и същевременно един център, като и двете не съвпадат с Аза, а го включват в себе си, както един по-голям кръг включва по-малък. Проявяващото се при промяната предчувствие за безсмър-

56 Срв. тук -Die Visionen des Zosimos" в: Von den Wurzeln des Bewusstseins.

Ц8

тие е свързано със своеобразната природа на несъзнаваното. Нему е присъща несвързаност с пространството и времето. Емпиричното доказателство за това се открива в т. нар. телепатични явления, които все още биват оспорвани от един преувеличен скептицизъм, но в действителност се срещат много по-често, отколкото се смята по принцип57. Както ми се струва, предчувствието за безсмъртие се базира на едно своеобразно усещане за разширяване на времето и пространството. Струва ми се също, че ритуалите за обожествяване в мистериите са били проекция точно на този душевен феномен.