Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste



страница11/37
Дата25.07.2016
Размер5.03 Mb.
#5553
ТипКнига
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   37

голямо, понеже често на персоната се плаща в брой.

Има също и други фактори, които решително могат да обсебят индивида. Особено важен сред тях е тъй наречената маловажна функция. Тук не е място да се впускаме подробно в тази проблематика". Бих искал само да отбележа, че маловажната функция практически съвпада с тъмната страна на човешката личност. Тъмното, присъщо на всяка личност, е входната врата към несъзнаваното или вратата към сънищата. От нея излизат онези две сумрачни фигури -сянката" и -анимата", влизащи в нощното съновидение, или невидимо обсебват Азо-вото съзнание. Човек, обсебен от сянката си, винаги се намира в собствената си светлина и пада в собствените си клопки. Винаги когато е възможно, предпочита да прави неприятно впечатление на околните. Най-често той е неудачник, защото живее под собствените си възможности, и в най-добрия случай постига онова, което не му понася. И там, където няма праг, в който би могъл да се препъне, той си го измисля и си въобразява, че е направил нещо полезно.

Предизвиканата от анимата или анимуса обсебеност пък предлага други картини. На първо място при преображението на личността излизат характерните черти на противоположния пол - при мъжа женските, а при жената мъжките. В състояние на обсебеност и двете фигури губят своя чар и ценността си, които притежават само в изолирано от света (интровертирано) състояние, значи тогава, когато образуват мост към несъзнаваното. Обърната навън, анимата е капризна, необуздана, с променливо настроение, неовладяна, емоционална, понякога демонично интуитивна, безогледна, безчовечна, измамна, лицемерна и мистична17; обратно на това анимусът е закостенял, принципен, законодателен, поучаващ, оправящ света, теоретизиращ, оплетен в думите, сприхав и властолюбив18. И двамата имат лош вкус: анимата се обгражда с непълноценни субекти, а

" Тази значима проблематика е разгледана подробно в гл. V на Psychologischen Туреп. [На бълг. - Психологически типове. С., 1995. - Б. пр.]

17 Срв. точното описание на анимата при Ulysses Aldrovandus (Dendrologiae libri duo, p. 146): -Тя се проявява едновременно като много мека и много корава и тъй като вече близо две хиляди години извежда на показ - като Протей - най-непостоянните мимики, тя изпълни с боязливи грижи и печал подмамената да излезе навярно от хаоса, т. е. агатонското объркване, любов на тогавашния жител на Болоня Луций Агатон Приск." Подобно описание има и в Hypnerotomachia des Poliphilo. (Вж. Linda Fierz-David, Des Liebestraum des Poliphilo, p. 205 ff.)

18 Вж. Emma Jung, Ein Beitrag zum Problem des Animus.

I!

анимусът попада в плен на непълноценно мислене.



Друг случай на структурна промяна засяга някои редки наблюдения, за които мога да се изкажа с доста големи резерви. Става дума за състояния на обсебеност, когато обаче обсебването е предизвикано от нещо, което навярно бихме означили най-подходящо с понятието -душа на предците", и то като една определена душа на някой прадед. На практика това са случаи на очебийна идентификация с починалия. (Естествено проявите на идентитет идват едва след смъртта на -прадядото".) Leon Daudet ме накара първо да обърна внимание на такива възможности със своята несистематизирана, но гениална книга -L'Heredo". Той предполага, че в структурата на личността има съставни части от предците, които изведнъж, при някакви обстоятелства, могат да избият навън. По този начин индивидът непосредствено изпада в ролята на прародител. Знаем, че при примитивите й се отдава голямо значение. Съществува предположението, че духове на предци не само се реинкарнират в децата, но и се опитват да настанят такива у децата, като им дават съответните имена. Така и примитивите се опитват - ритуално - сами да се превърнат в предците си. Ще посоча австралийската представа за алтирангамитийна", за полуживотинските души на прадедите, чието култово съживяване е от най-голямо функционално значение за живота на племето. Тези представи от каменната ера са били широко разпространени, което може да се види от многобройните следи на други места. Поради това има вероятност и днес още такива първични форми на преживявания да се повтарят като идентификации с душите на прадедите и ми се струва, че съм наблюдавал такива случаи.

6. Идентификация с група. Сега искаме да преминем към обсъждането на една друга форма на преживяване на промяната, която обозначавам като идентификация с дадена група. Поточно казано - става дума за идентитета на един индивид с определен брой хора, които като група имат колективно преживяване на промяната. Това е особена психологическа ситуация, която не бива да се бърка с участие в ритуал за преображение, извършван пред публика, обаче в никакъв случай не почива на някакъв групов идентитет и не е задължително да предизвика такъв. Нещо съвсем друго е, ако преживееш промяната с групата така, както я преживяваш в себе си. В по-голяма група от хора, свързани благодарение на едно особено състояние на духа и идентични един с друг, възниква преживяване на промяната,

19 Вж. прегледа у L6vy-Bruhl, La Mythologie primitive.

132


което подлежи само на далечно сравнение с една индивидуална промяна. Груповото преживяване става на по-дълбоко ниво на съзнанието, отколкото при индивидуалното му преживяване. Факт е, че когато се съберат много хора и се обединят в общо състояние на духа, от групата произлиза една обща душа, която се намира под нивото на отделния човек. Ако дадена група е много голяма, възниква нещо като колективна животинска душа. Може би затова се случва моралът на по-големите организации винаги да е съмнителен. Принизяването на психологията на едно струпване на хора до тази на тълпата е неизбежно20. Значи ако аз имам в групата онова, което наричат колективно преживяване, то се осъществява на сравнително по-ниско ниво на съзнанието: затова такова групово преживяване е много по-често от индивидуалното преживяване на промяната. То се постига и доста по-лесно, понеже събирането на много хора има по-голяма сугетивна мощ. В тълпата отделният човек лесно става жертва на своята податливост на внушения. Трябва само нещо да се случи, например да се даде предложение, което се отнася до цялата маса, тогава отделният човек също участва дори ако то е неморално. Сред тълпата човек не изпитва чувство за отговорност, но няма и страх.

Така идентификацията с групата е прост и лесен път, но пък и груповото преживяване не достига твърде дълбоко, когато човек е точно в онова състояние. То променя нещо у някого, но не трае дълго у отделния човек, напротив: после винаги си зависим от опиянението на групата, за да утвърдиш преживяването и да можеш да повярваш в него. Защото, когато вече не си в тълпата, си друг човек, който не може да възпроизведе предишното състояние. В масата господства participation mystique, което не е нищо друго освен несъзнавано идентифициране. Отиваш на театър например: веднага всички погледи стават зависими от погледите на другите - всеки гледа натам, накъдето и другият, и всички са уловени в невидимата мрежа на несъзна-ваното взаимоотношение помежду им. Когато това състояние ескалира, човек буквално е носен от всеобщата вълна на идентичността. Чувството може да бъде хубаво - една овца сред десет хиляди овце. Дори ако усетя, че тълпата е едно велико и чудно единство, тогава аз съм герой, въздигнат с групата. После, като дойда на себе си, откривам, че името ми по паспорт е еди-как си, че живея на еди-коя си улица, на третия етаж и че по принцип тази история беше много хубава; може би утре пак ще се повтори, за да мога пак да се почувствам като цял един народ,

20 Срв. Le Bon, Psychologic der Massen.

което е много по-добре, отколкото да си гражданинът Х Y. Понеже това е един лек и удобен път за издигане ранга на личността, човекът винаги е формирал групи, които предоставят възможност за колективни преживявания на промяна, често под формата на състояния, подобни на опиянение. Ретроград-ната идентификация с по-нисшите и примитивни състояния на съзнанието винаги е свързана с повишаване на жизнелюбието, откъдето идва и стимулиращото жизнеността въздействие на ретроградните идентификации с полуживотинските предци от каменната ера21.

Неизбежната психологическа регресия в групата бива поне частично отстранена благодарение на ритуала, т. е. на култовото действие, което превръща празничното представяне на свещените дела и събития в център на дейността на групата и по този начин пречи на масата да изпадне в несъзнавана инстинк-тивност. Благодарение на това, че култовото действие ангажира интереса и вниманието на отделния участник, то му дава възможност и в групата да си има относително индивидуално преживяване и по този начин да остане донякъде в осъзнато състояние. Ако обаче липсва отношението към един център, който посредством символиката изразява несъзнаваното, тогава душата на масата безпрепятствено се превръща в очарователен център и привлича в своя плен всички индивиди. Затова стълпот-воренията от хора винаги са инкубатори за психични епидемии22, за което събитията в Германия са класически пример.

Срещу тази доста негативна оценка на масовата психология биха възразили, че има и положителни преживявания - например градивен ентусиазъм, окрилящ отделните хора за благородни дела, или пък едно също толкова положително чувство на човешка солидарност. Факти от този род не могат да бъдат отречени. Общността може да даде на индивида кураж, твърдост и достойнство, които иначе в изолацията му лесно могат да се изпарят. Тя може да му напомни да бъде човек сред човеците. Това обаче не пречи да му се прибави и нещо, което той като отделна личност не би притежавал. Такива често незаслужени подаръци в момента може да представляват и особена милост, обаче, погледнато в перспектива, съществува опасност подаръ-

21 Алтирангамитийна. Срв. тук ритуалите на австралийските племена: Spencer and Gillen, The Northern Tribes of Central Australia, както и Le\y-BruhI, I. c.

22 Припомням ви катастрофалната паника, която настъпи в Ню Йорк след радио драматизацията на една фантастична история от Х. Г. Уелс [Война на световете] непосредствено преди последната световна война и каквато наскоро се повтори в Кито [столицата на Еквадор - б. пр.].

кът да се превърне в загуба, тъй като човешката природа има слабостта да усеща подаръците като нещо, разбиращо се от само себе си, и затова в моменти на неволя no-скоро има претенции за такива, отколкото очаква нещо положително от себе си. Това за съжаление се вижда твърде добре в тенденцията да се иска всичко от държавата, без да се има предвид, че тя от своя страна се състои от онези индивиди, които имат претенции. Едно последователно развитие на тази тенденция би довело до комунизъм, при който всеки един поробва обществото, а то бива представяно от диктатор робовладелец. Всички примитивни племена, които имат комунистически обществен ред, имат също главатар с неограничена власт. Комунистическата държава не е нищо друго освен абсолютна монархия, в която няма поданици, а само крепостни.

е. Идентификация с култовия герой. Друга съществена за преживяването на промяната идентификация е тази с бога или героя, който се преобразява при свещенодействието. Много култови действия целят постигане на идентичност. Недвусмислен пример за това намираме в -Метаморфози" на Any лей, в които мистикът - обикновен човек - бива провъзгласен за Хелиос, увенчан с палмова корона, облечен в мистичната мантия и обожавай от тълпата. Внушението на общността предизвиква идентифицирането с Бога. Съпричастието на общността може да се осъществи и тогава, когато мистикът не участва в апотеоза, а свещенодействието бива разказано предварително, благодарение на което после през дълги периоди постепенно и в отделните участници се появяват психични изменения. Култът към Озирис е един такъв пример. Отначало фараонът имал част от бога на промяната - той самият -имал един Озирис", по-късно благородниците в царството също получавали Озирис, а накрая християнството увенчава това развитие с тезата, че всеки има безсмъртна душа и е непосредствена част от Бога. В християнството това развитие дори продължава дотогава, докато външният бог или Христос постепенно се превръща във вътрешен Христос на отделния човек, макар че у много хора той остава винаги един и същ; една истина, която се предпоставя още в психологията на тотемизма, където за ритуалното ядене се убиват много екземпляри от тотемното животно и се изяждат, и все пак то винаги е само едно, както има само един младенец Христос и само един Дядо Коледа.

Чрез съпричастието към съдбата на бога в мистериите отделните зрители биват променяни косвено. В църковното християнство преживяването на промяната е косвено, като се осъщес-

'35


твява чрез съпреживяване с извършваното или предварително разказваното. Извършваното (dromenon) е едната форма, разказът, или -словото", или -посланието" - другата. Първата е характерна за пищно оформения култ на католическата църква. Втората е -благовестието в слово" при протестантизма.

?. Магически процедури. Друга форма на промяна се постига чрез ритуал с такава насоченост. Вместо да се преживее промяната чрез съучастие, ритуалът се прави съзнателно, за да се предизвика промяна. По този начин той в известна степен се превръща в техника, на която се подлагаш. Например: един човек е болен и заради това трябва да бъде -обновен". Обновлението трябва -да го сполети"; за да го сполети, го пъхат с леглото му през една дупка в стената, с главата напред и вече е новороден, или: той получава друго име и благодарение на това - друга душа; после демоните вече не го разпознават, или: той трябва да премине през символична смърт, или: гротескно го прекарват през една кожена крава, която отпред сякаш го изяжда и го изхвърля отново отзад, или: преминава през едно освещаване или през водно кръщекие и се превръща в полубожествено същество с нов характер и променена метафизическа съдба.

т|. Техническа промяна. Освен магическо използване на ритуала има още специални техники, които наред със съответстващата на ритуала милост привличат също и старанието на мистика за постигане на целта. Тук става дума за едно преживяване на промяната, предизвикано с технически средства. С това са свързани онези упражнения, които на Изток наричат йога, на Запад - Exercitia spiritualia*. При такива упражнения става дума за определена техника, която повече или по-малко е точно предписана и се стреми т постигне определено психическо въздействие или поне се работи за постигането на такова. Такъв е случаят при източната йога и при съответните й западни методи23. Значи това са техники, в пълния смисъл на думата, в които са преработени първоначалните естествени процеси на промяна. Където по-рано, когато още не е имало исторически предпоставки, в известен смисъл са протичали естествени или спонтанни преображения, там в техниките се използва точно същата последователност на случките, за да се постигне промяната. Как са възникнали първоначално такива методи, бих искал да обясня под формата mi приказка.

* Духовни упражнения (л ат.). - Б. пр.

23 Срв. тук с [Jung,] Zur Psychologic ostlicher Meditation.

136


Имало едно време един чудат старец. Той живеел в пещера, където се бил оттеглил от шума на селата. Говорело се, че бил вълшебник, и затова имал ученици, които се надявали да научат при него магьосничеството. Самият той обаче не мислел за нищо подобно. Винаги искал само да узнае какво е това, което не му е било известно, но все пак е бил сигурен, че то винаги е ставало. Когато вече бил разсъждавал твърде дълго върху невъобразимото, той не можел да си помогне в своето неблагоприятно положение по друг начин, освен да вземе едно парче червена креда и да изрисува по стените на пещерата си всевъзможни рисунки, за да открие как би могло да изглежда онова, което не познава. След много опити стигнал до кръга. -Това е вярното - усетил той - и още един квадрат вътре" - и така било още по-добре. Учениците били любопитни, обаче те знаели само, че на стареца нещо му е станало, и с радост искали да узнаят какво всъщност прави той. Те го питали: -Какво правиш там вътре?" Обаче той не казвал нищо. Тогава открили рисунките по стената и казали: -Това е то!", а сетне прерисували рисунките. По този начин обаче, без да забелязват, обърнали целия процес на обратно: те предварително взели резултата и се надявали с това да предизвикат същия процес, който е довел именно до оня резултат. Така станало тогава, все още така става и днес.

О. Естествена промяна. Вече обърнах внимание върху това, че наред с процесите на промяна чрез техники има и естествени промени. Последните образуват основата на всички представи за прераждането. Самата природа изисква смърт и ново раждане. Древният алхимик Демокрит казва: -Природата се радва на природата, природата прегръща природата и природата надвива природата"24. Има естествени процеси на промяна, които ни се случват, независимо дали искаме или не, дали знаем за тях или не. Тези процеси отключват значителни действия в душата, които вече сами по себе си биха могли да накарат един склонен към размисъл човек да си даде сметка за това, какво всъщност му се е случило. Те ще рисуват мандали като стареца от нашата приказка, сами ще влизат в техния закрилящ ги кръг и в объркаността и притеснението на избрания от самите тях затвор, който са си въобразявали, че им е убежище, ще бъдат преобразени в сродни на Бога същества. Мандалите са рождено място, съвсем истински черупки, от които се излюпваш, лотоси, в които се

' [Berthelot, Collection des anciens alchimistes grecs, II, I, 3, p. 43 (45).]

137


поражда един Буда. Йогата наблюдава себе си, седейки в лотос, превърнат в безсмъртно същество.

Естествените процеси на промяна подсказват за себе си преди всичко в съня. На друго място съм представил серия от символи на процеса на индивидуация от сънищата25. Това бяха сънища, които, всички без изключение, използваха символика на прераждането. В оня случай ставаше дума за продължителен процес на промяна и прераждане в друго същество. Онова -друго същество" е другият в нас, бъдещата, следваща и по-велика личност, с която вече сме се запознали като с вътрешния приятел на душата ни. Затова за нас има нещо утешително, когато намираме приятеля и спътника, представен в свещенодействието, както например в онова приятелско отношение между Митра и Бога на Слънцето, което представлява тайна за ума на учения, понеже той винаги се старае да разглежда тези неща без емоционално участие. Ако обаче вземеше предвид чувството, би открил, че това е приятелят, когото Сол взема със себе си в слънчевата колесница, както го изобразяват монументите. Това е изобразяване на мъжкото приятелство, което е външният образ на един вътрешен факт: той не е нищо друго освен изобразяването на отношението към вътрешния приятел на душата, в който природата иска да превърне самите нас в оня другия, който ние също сме и когото все пак никога не можем да постигнем напълно. Човекът е двойката близнаци, където единият е смъртен, а другият - безсмъртен, които винаги са заедно и въпреки това никога не могат да се превърнат напълно в един. Процесите на промяна целят да ги приближат един към друг, срещу което обаче съзнанието усеща съпротива, понеже отначало другият изглежда странен и ужасен и понеже не можем да свикнем с мисълта, че не сме единственият стопанин в собствения ни дом. Ние бихме предпочели винаги да си бъдем само Аз и нищо повече. Обаче сме конфронтирани с вътрешния приятел или враг и при това от нас зависи дали той ни е приятел или враг.

Не е задължително да си душевноболен, за да чуваш гласа си. Напротив - това е най-просто и естествено. Например можеш да си зададеш въпрос, на който той ще даде отговор. Ходът на мислите продължава като при естествен разговор. Това може да се нарече -продължаване на асоциирането" или -разговор със самия себе си", или -медитация" в смисъла на древните алхимици, които са обозначавали събеседника като -aliquem alium

25 Eranos-Jahrbuch. 1935. Този материал се намира в разширена и преработена форма в Psychologic und Alchemic.

internum", като някой друг вътрешен26. Тази форма на разговор с приятеля на душата е намерила приложение дори в метода на,?xercitia spiritualia" на Ignatius27, но във всеки случай с ограничението, че говори само медитиращият, като обаче вътрешната реч не се взема предвид. Тя била смятана за безбожна, понеже предполагали, че идва само от човека, и това е така до ден днешен. Предразсъдъкът вече не е морално-метафизически, а още по-лошо - интелектуален. -Гласът" се обяснява като глупаво продължаване на асоциирането, което в известна степен протича безсмислено и безцелно, като излязъл от строя часовников механизъм. Или човек си казва: -Това все пак са си само мои мисли", дори ако при по-точна проверка се установи, че това са мисли, които той самият отхвърля или ако съзнателно изобщо никога не би си помислил такива неща; като че ли всичко психично, което Азът забелязва, винаги е слушало него! Във всеки случай тази самонадеяност създава полезната работа за запазване и доминиране на съзнанието, което трябва да бъде защитено от разтваряне в несъзнаваното. Обаче тя се срива по жалък начин, ако някога попадне в плен на несъзнаваното, позволява някои глупави мисли да се превърнат в обсебване или да предизвикат други психогенни симптоми, за което после в никакъв случай не иска да поеме отговорност.

Нашата оценка за вътрешния глас се движи към двете крайности: той или се приема за чиста глупост, или пък за глас Божи. Никому не идва наум, че би могло да има и заслужаващо внимание средно положение. Другият е може би толкова едностранчив по своята същност, колкото Азът сам за себе си. От конфликта на двете може да се роди истина и смисъл, но във всеки случай само тогава, когато Азът е съгласен справедливо да признае личността на другия. Той всъщност ео ipso вече има личност, както и гласовете на душевноболните, но истински разговор е възможен едва тогава, когато Азът признае съществуването на един събеседник. Не можем да искаме от никого такова признаване, защото в края на краищата не всеки е годен за Exercitia spiritualia. Разбира се, няма диалог, ако само единият говори на другия - както например го прави Жорж Санд в разговорите си с духовния си приятел28; на тридесет страници

26 Rulandus, Lexicon alchemiae, p. 327, s. v. meditatio.

27 Jzquierdus, Praxis Exercitiorum spiritualium (p. 10): -Colloquium aliud non est, quam familiariter loqui cum Christo Domino" [Разговорът не е нищо по-различно от това да говориш с Господа Христа доверително].

28 [Предполага се, че в: Entretiens journaliers avec le tres docte et tres habile docteur Piffoel usw.]

говори само тя и човек напразно очаква да чуе нещо и от другия. След разговора от Exercitia навярно следва безмълвната милост, в която съвременният скептик не вярва. Обаче какво би станало, ако Христос, към когото се обръщат, сам даде непосредствен отговор с думите на едно греховно човешко сърце? Какви ли страховити бездни на съмнението биха зейнали тогава? От какво ли безумие щяхме да се боим тогава? Човек разбира, че е по-добре Божиите ликове да не говорят и съзнанието на Аза да вярва по-скоро в своето надмощие, отколкото да продължи асоциирането. Разбира, че вътрешният приятел твърде често се явява като враг, и проумява защо той е толкова далече, а неговият глас - тъй тих. Който -е близо до Него, е близо до огъня"29.

Навярно оня алхимик е мислел за нещо подобно, когато е казал: -Избери за камък свой оня, чрез който уважавани са господарите под своите корони и лекарите своите болни изце-ляват, понеже Той до огъня е близо"30. Алхимиците проецират вътрешната случка във външен образ и така при тях вътрешният приятел се явява в образа на -камъка", за който -Tractatus aureus" казва: -Разбирате ли вие, синове на мъдреците, какво ви казва камъкът: пази ме и аз ще те пазя, дай ми моето, за да ти помогна"31. По повод на това един схоластик отбелязва32: -Търсачът на истината чува камъка, както и философа да говорят сякаш от една уста." Философът е Хермес, а камъкът е тъждествен на Меркуриус, който е точно латинският Хермес33. От най-древни времена Хермес е наставник и психопомп на алхимиците, техен приятел и съветник34, който ги води към целта на тяхното дело. Той е -tanquam praeceptor intermedius inter lapidem

24 [Neutestamentliche Apokryphen, p. 35.]

30 Един псевдо-Аристотел в: Rosarium philosophorum, 1550, fol. Q.


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница