Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

* Едно малко желязно човече, което го пита какво носи в кошницата (швейц. нар.). - Б. пр.

30 Става дума за приказката Птицата Дръж, No 84 от Kinder- und Hausmarchen, gesammelt durch die Briider Grimm, II, p. 29 ff. Текстът гъмжи от фонетични грешки.

** Желязна дреха (швейц. нар.). - Б. пр.

*** Дреха от мед (швейц. нар.). - Б. пр.

228

както в онази приказка за глупавия Ханс, който се готвел да се ожени за принцеса.

" Новата Мелузина. Приказка.

32 Срв. съчинението ми Einige Bemerkungen zu den Visionen des

Zosimos.

" В една сибирска приказка [Sibirischen Marchen] (No 13, p. 62 [Мъжът, превърнат в камък]) старецът се явява като бяла, издигаща се до небето фигура.

229

света на две педи височина"34. А за кабирите Гьоте казва: -дребни на ръст, обаче с голяма сила"35. Така архетипът на мъдреца е микроскопично дребен, почти незабележим, и все пак притежава определяща съдбата сила, както може да се види, ако наистина достигнем до същината на нещата. Това своеобразие на архетиповете е общо със света на атомите, който точно в наши дни нагледно доказва, че колкото по-дълбоко навлиза експериментът на изследователя в света на най-малкото, толкова повече се натъква на унищожителни количества енергия, които лежат там в латентно състояние. Това, че от най-мъничкото произтича най-голямото въздействие, стана ясно не само във физическата сфера, а и в изследванията на психологията. Колко често в критични моменти на живота всичко виси на едно привидно нищо!

Наред с ума, мъдростта и познанието си старецът, както казахме, се отличава и с притежаването на морални качества и дори нещо повече: той проверява моралните дадености на хората и неговите дарове зависят от тази проверка. Особено ярък пример за това е естонската38 приказка за доведената и заварената дъщеря. Първата е сираче, което се отличава с послушание и чувство за ред. Историята започва с това, че хурката й пада в кладенеца. Тя скача след нея, обаче не се удавя в кладенеца, стига до вълшебната страна и попада на изпитания, където се среща с една крава, един овен и едно ябълково дърво и изпълнява желанията им. Тя стига до една баня, където седи един мръсен старец и иска тя да го изкъпе. Завързва се

54 [Срв. с парагр. 289 на това издание.]

35 [Faust, 2. Teil, Kabirenszene. (На бълг. - Фауст, II част, Сцената с кабирите. - Б. пр.) Срв. Psychologic und Alchemic, Paragr. 203.]

36 Indianermarchen aus Sudamerika, p. 285 [Краят на света и кражбата на огъня].

37 Indianermarchen aus Nordamerika, p. 74 [Историята на Менебуш: Открадването на огъня].

No'* [No 53: Заплатата на доведената и на заварената дъщеря, р. 192 ff.]

230

доказателства.

Образът на извисения и отзивчив старец ни внушава да го поставим в някакво отношение към Бога. В германската приказка -Войникът и черната принцеса"40 се разказва как проклетата принцеса излизала всяка нощ от железния си саркофаг, вземала при себе си войника, който трябвало да стои на стража на гроба й, и го изяждала. Един от войниците искал да избяга, когато дошъл неговият ред да застане на стража. -А когато вечерта настъпила, той се измъкнал крадешком, побягнал през планини и поля и стигнал до една разкошна поляна. Тогава изведнъж пред него се появило дребно човече с дълга бяла брада, това обаче бил нашият обичан Господ, който не искал повече да гледа мъката, която дяволът причинявал всяка нощ. 'Накъде си се запътил? - попитало белобрадото човече. - Не може ли да дойда с теб?' И понеже старчето изглеждало толкова чистосърдечно, войникът му разказал, че е избягал и защо го е направил." Както обикновено, следва добрият съвет. В този разказ старецът наистина бива обявен за самия Господ със същата наивност, с която английският алхимик сър George Ripley нарича -стария крал" и -antiquus dierum"41.

Всички архетипове имат както позитивен, благоприятен, све-

No" [В англо-американското издание тук има нов ред, който ние не бихме желали да приемем.]

40 Deutsche Marchen seit Grimm, p. 189 ff.

41 Старецът на дните. - В неговата -Cantilena".

тъл и насочен нагоре характер, така и насочен надолу, отчасти негативен и неблагоприятен, донякъде чисто хтоничен, най-често неутрален аспект. Архетипът на духа не прави изключение от това. Неговият образ на джудже вече означава ограничаващо умаляване, както и загатната близост до природата на един нумен на растителния свят, произхождащ от подземния свят. В една балканска приказка старецът се появява с телесно увреждане - загубил едното си око42. -Вилите" - нещо като крилати бесове, са му изболи едното и героят трябва да се погрижи да му го върнат отново. Значи старецът е загубил част от зрението си, т. е. своята прозорливост и просветленост, при контакта си с демоничния свят на мрака, той е увреден от него и в това отношение напомня съдбата на Озирис, който загубил едното си око, като погледнал една черна свиня, а именно Сет, или пък съдбата на Вотан, който пожертвал едното си око при кладенеца на Мимир. За отбелязване е, че животното, което язди старецът от нашата приказка, е козел, което подсказва, че той самият също има своята тъмна страна. В една сибирска приказка старецът се появява като еднокрак, еднорък и едноок дядо, който събужда с желязна пръчка един умрял. В хода на повествованието той самият бива убит по погрешка от многократно връщания към живота, който по този начин проиграва целия си късмет. Заглавието на тази приказка е -Старецът с едната половина" и наистина неговата инвалидност означава, че той до известна степен се състои само от една половина. Другата е невидима, обаче в разказа се проявява като убиец, който се стреми да отнеме живота на героя на приказката. В края на краищата героят успява да убие своя многократен убиец, обаче в беса си убива и стареца с едната половина, с което се загатва за идентичността на двамата убити. От това произлиза възможността старецът да бъде същевременно и своят антагонист - съживяващ, но и убиващ, - -ad utrumque peritus"43, както се казва за Хермес.

При тези обстоятелства би било препоръчително от еврис-тични и други съображения старателно да се изследва обкръжението винаги когато старецът се появява като -скромен" и -чистосърдечен". В първата естонска приказка, която споменахме - за ратайчето, изгубило кравата, се поражда съмнение, че озовалият се навреме където трябва отзивчив старец първо е отвел с хитрост кравата, за да създаде на закриляното от него

42 [Balkanmarchen No 36: Царят и неговите трима сина.}

43 [Умел и в двете неща.] Prudentius, Contra Symmachum; вж.: Rahner, Die seelenheilende Blume, p. 132.

232

Така старецът има амбивалентен характер на елф като крайно поучителния образ на Мерлин и както той при някои от проявленията си изглежда като самото добро, така в други форми му е присъщ аспектът на злото. Тогава той е злият магьосник, който върши зло заради самото зло, от егоизъм. В една сибирска44 приказка старецът е зъл дух, -на чиято глава имаше две езера и в тях плуваха две патици". Той се хранел с човешко месо. В историята се разказва как героят и хората му отиват на празник в съседното село и оставят кучетата си вкъщи. Те решават също да си устроят празник - според поговорката -Когато котката я няма, мишките танцуват". В разгара на празника всички се нахвърлят върху запасите от месо. Когато хората се връщат, изгонват кучетата. Те обаче избягват в пущинака. -Творецът рече на Емемкут - героя на приказката: 'Иди с жена си да потърсите кучетата!' " Той обаче попада в ужасна снежна буря и е принуден да потърси убежище в колибата на злия дух. След това идва познатият мотив за надхитрения дявол. -Творец" се наричал бащата на Емемкут. Обаче бащата на Твореца се наричал -Самосъздал се", защото създал самия себе си. Въпреки че никъде в приказката не се казва, че старецът с двете езера на главата си примамил героя и жена му да утолят глада си, то все пак би трябвало да се предположи, че в кучетата се бил вселил един особен дух, който ги накарал да празнуват като хората и после, противно на своята природа, да избягат, поради което Емемкут трябвало да ги търси, и че героят после попада в снежна буря, за да попадне в ръцете на злия старец. Творец, синът на Самосъздалия се, помага за това, като дава съвета, от което се образува едно кълбо от проблеми, чието разплитане предпочитаме да оставим на сибирските теолози.

44 [No 36: Кучетата на Твореца.}

2)3

Също в една балканска приказка се намира достоен за споменаване мотив. Някакъв цар търси сестра си, отвлечена от чужденец. По пътя той се отбива в колибата на една бабка, която го предупреждава да не продължава търсенето. Отрупано с плодове дърво, което постоянно се отдалечава от него, го подмамва надалече от колибата. Когато дървото най-сетне спира, от короната му слиза старец. Той приема царя като гост и го отвежда в замъка, където сестра му живее като съпруга на стареца. Тя казва на брат си, че мъжът й е зъл дух, който ще го убие. И наистина след три дни царят изчезва. По-малкият му брат тръгва да ги търси и убива злия дух, преобразен в ламя. Това освобождава от магията един млад, красив момък, който се оженва за сестрата. Появилият се отначало като нумен на дървото старец е в явна връзка със сестрата. Той е убиец. В един вмъкнат епизод му приписват греха, че е омагьосал цял град, като го е направил -железен", т. е. неподвижен, скован и замлъкнал46. Той държи в плен и сестрата на царя и не я пуска да се върне при близките си. По този начин бива изобразена обсебе-ността на сестрата от анимуса. Значи тук старецът се подразбира като анимуса на сестрата. Обаче начинът, по който царят бива въвлечен в тази обсебеност, и търсенето на сестрата ни навеждат на мисълта, че сестрата има за брата значение на анима. И според това определящият съдбата архетип взема в

45 [Balkanmarchen No 9: Делата на царския син и двамата му помощници.}

46 [No 35: Зетят от чужбина.]

214

плен първо анимата на царя, т. е. той лишава царя от архетипа на живота, който е персонифициран именно в анимата, принуждава го по този начин да търси изгубения вкус към живота, да достигне -труднодостъпната скъпоценност" и така го превръща в митичен герой, т. е. във висша личност, която е израз на неговата цялостна личност. При това старецът действа изключително само като злодей и трябва да бъде отстранен със сила, за да се появи сетне като съпруг на сестрата-анима, а всъщност най-точно като годеник на душата, който празнува свещеното кръвосмешение като символ на обединяването на противоположното и еднаквото. Тази често срещана, смела енантиодро-мия не само означава подмладяване и преобразяване на стареца, но ни кара да доловим и едно тайно вътрешно отношение на злото към доброто, един vice-versa.

г. Териоморфната символика на духа в приказките

Описанието на нашия архетип не би било пълно, ако не си спомним за още един начин, по който се проявява, а именно в образа на животно. Най-общо той се причислява към териомор-физма на боговете и демоните и има същото психологическо значение. Животинският образ показва всъщност, че съдържанията и функциите, за които говорим, се намират все още в сферата на извънчовешкото, т. е. в една територия отвъд човешкото съзнание, и поради това имат дял, от една страна, в демонично-свръхчовешкото, а, от друга - в животинско-подчо-вешкото. Тук обаче трябва да вземем предвид, че това разделение е валидно само в сферата на съзнанието, където то съответства на едно необходимо за мисленето условие. Логиката казва: -Tertium non datur"47, т. е. ние не можем да си представим

47 [Трета възможност няма.]

противоположностите в тяхното единство. Отстраняването на една антиномия, съществуваща въпреки това, с други думи, може да важи за нас само като постулат. Но за несъзнаваното това в никакъв случай не е така, тъй като неговите съдържания общо и поотделно са парадоксални и антиномични сами по себе си, без да се изключва категорията на битието. Ако някой, който не познава психологията на несъзнаваното, иска да си създаде представа за това положение на нещата, бихме му препоръчали да изучава християнските мистици и индийската философия. Там ще открие най-отчетливите въздействия на антиномич-ността на несъзнаваното.

Макар че в досегашните ни наблюдения старецът е проявявал човешки образ и поведение, все пак неговите магически способности, включително и духовната му извисеност, сочат отвъд- или над- и подчовешкото в доброто и злото. Неговият животински аспект не означава нито за примитивите, нито за несъзнаваното намаляване на неговата ценност, защото в определени отношения животното стои по-високо от човека. То още не се е забъркало в съзнанието си и все още не е противопоставило на онази сила, от която живее, едно капризно Аз, а изпълнява волята, която властва в него, по един почти съвършен начин. Ако беше осъзнато, то би било по-набожно от човека. Легендата за грехопадението съдържа дълбока поука; тя все пак е израз на едно смътно чувство, че еманципацията на Азовото съзнание е дело на Луцифер. Историята на човешкия свят още от самото начало се състои от конфликта на чувството за малоценност със самонадценяването. Мъдростта търси средата и изкупва това смело деяние чрез опасното родство с демон и животно, поради което страда от погрешно тълкуване в морално отношение.

Често в приказките срещаме мотива за помагащите животни. Те се държат като хора, говорят на човешки език и демонстрират ум и знания, които дори превъзхождат човешките. В този случай сигурно с право може да се каже, че архетипът на духа е изявен чрез образа на животно. В една германска приказка48 се разказва как един момък в търсене на своята изчезнала принцеса среща вълк, който му казва: -Не се бой! Но ми кажи накъде те води пътят ти?" Момъкът му разказва своята история, след което вълкът му дава своя магически дар, а именно няколко свои косъма, с помощта на които момчето можело да го извика на помощ по всяко време. Това въведение се развива точно така, както и срещата с отзивчивия старец. В същия разказ се появява

' Принцесата на дървото (Deutsche Marchen seit Grimm).

236

и другата - лошата - страна на архетипа. Като илюстрация искам да разкажа тук откъси от приказката.

И тъй, момъкът тръгва да я търси, при което, както описахме горе, среща вълка. По същия начин той среща мечка и лъв, от които също получава косъмчета. Освен това лъвът му издава, че принцесата е наблизо, пленена в къщата на един ловец. Момъкът намира къщата и принцесата, обаче разбира, че е невъзможно двамата да избягат, понеже ловецът имал едно трикрако бяло конче, което знаело всичко и веднага щяло да го предупреди. При все това героят се опитва да избяга, но безуспешно. Ловецът го настига, но го пуска пак да избяга, понеже му бил спасил живота, когато бил гарван. И така момъкът избягва на кон с принцесата. Обаче когато ловецът е в гората, младежът пак се промъква в къщата и придумва принцесата да измъкне от ловеца тайната, как се е сдобил със своя умен кон. Тя успява да стори това през нощта, а момъкът, който се бил скрил под леглото, научава, че на около един час път от къщата на ловеца живее вещица, отглеждаща вълшебни коне. Който можел да пасе конете три дни, имал право да си избере един за награда. Преди това тя добавила към стадото и дванадесет агнета, за да засити глада на дванадесетте вълка, които живеели в гората

237

около селския двор, и така да ги накара да не нападат конете. Обаче този път тя не му дала агнета. Дванадесетте вълци го гонили, когато препускал с коня си, и при прескачането на оградата все пак им се удало да откъснат единия крак на кончето му. Затова то имало само три крака.