Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste
Изтегляне 5.03 Mb.
|
|
Като изключим териоморфната символика на духа в тази приказка, особено интересен е фактът, че функцията на знанието и на интуицията са представени чрез ездача. С това се изразява схващане, че духът също може да бъде притежание. Така трик-ракият бял кон е собственост на демоничния ловец, обаче после Четирикракият принадлежи на вещицата. Тук духът отчасти е функция, която като вещ може да сменя притежателя си (кон), но другата част е независим субект (магьосникът като притежател на коня). След като момъкът придобива от вещицата чети-рикракия бял кон, той освобождава един дух или мислене от 2)8 особен род от властта на несъзнаваното. Тук, както и на други места, вещицата символизира една mater natura, респективно първоначалното, тъй да се каже, -матриархално" състояние на несъзнаваното, чрез което се представя дадено психично състояние, където на несъзнаваното се противопоставя само едно слабо и несамостоятелно съзнание. Четирикракият кон се оказва по-високопоставен от трикракия, понеже може да му заповядва. Тъй като кватернитетът е символ на целостта, а тя играе твърде значима роля в образния свят на несъзнаваното49, победата на -четирикракостта" над -трикракостта" не е съвсем неочаквана. Обаче какво би трябвало да означава противопоставянето на троичността и четворичността, съответно какво означава троичността по отношение на цялото? В алхимията този проблем се нарича Аксиомата на Мария и присъства в тази философия повече от едно хилядолетие, за да бъде подхванат отново накрая във -Фауст" (сцената с кабирите*). Най-ранната му литературна формулировка се открива във встъпителните думи на -Тимаей"–, за която Гьоте напомня отново. У алхимиците ясно можем да видим как на триединството на Бога съответства една долна, хтонична троичност (подобно на триг-лавия дявол у Данте). То се състои в един принцип, който със своята символика издава родство със злото, макар че по никакъв начин не е постулирано, че не изразява нищо друго освен злото. По-скоро всичко говори за това, че злото, респективно неговият най-често употребяван символ, принадлежи към семейството на ония фигури, които описват тъмното, нощното, долното, хтоничното. В тази символика долното се отнася към горното като съответствие с обратен знак51, т. е. то се схваща като горното, като троичност. Три, като мъжко число тук, според логиката е подчинено на злия ловец, който (алхимично) 49 Относно кватернитета трябва да насоча вниманието към по-ранните си трудове, особено към Психология и религия и Психология и алхимия. * Митични божества - отмъстители, олицетворение на природните сили. - Б. пр. 50 Най-древната позната ми формулировка на проблема е онази с четиримата сина на Хор, трима от които понякога биват изобразявани с животински глави, а един - с човешка. Хронологично към него се присъединява видението на Иезекиил с четирите фигури, които после се връщат отново в четирите атрибута на евангелистите. Както е известно, три от тях са с глави на животни, а един - с човешка (ангелът). sl Според изречението от Tabula Smaragdina: -Quod est inferius, est sicut quod est superius" [Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе], р. 2. бихме могли да разбираме като долната троичност. А четири -като женско число, е свързано със старицата. И двата коня са говорещи и знаещи вълшебни животни и поради това изобразяват несъзнавания дух, който обаче в единия случай е подчинен на злия магьосник, а в другия - на вещицата. Значи между троичността и четворичността първо съществува противоречието мъжко - женско, после четворичността е символ на целостността, обаче троичността не е. Затова пък тя според данни на алхимията обозначава противоположност, тъй като едната троичност винаги предпоставя и друга, както горе - долу, светлото.- тъмно, доброто - зло. В енергетично отношение противоположността означава потенциал, а където има един потенциал, съществува възможността да протече някакъв процес, да се случи нещо, понеже напрежението между противоположностите се стреми към балансиране. Ако си представим четворичността като квадрат и го разделим с диагонал на две половини, се образуват два триъгълника, чиито върхове сочат в противоположни посоки. Поради това бихме могли да кажем метафорично: ако разделим символизираната от четириединст-вото цялостност на еднакви половини, се получават две троич-ности с противоположна посока. Това просто разсъждение извежда троичността от четворичността, така и ловецът обяснява на пленената принцеса, че неговият бял кон от четирикрак е станал трикрак, като вълците му откъснали единия. Трикра-костта на коня се дължи на нещастен случай, станал в мига, когато конят се е готвел да напусне царството на тъмната майка. Изразено на езика на психологията, това би трябвало да означава, че когато се манифестира несъзнаваната цялост, т. е. когато тя напуска несъзнаваното и преминава в сферата на съзнанието, едно от четирите неща остава там, задържано от horror vacui на несъзнаваното. Така възниква троичност, на която, както знаем не от приказките, а от историята на символите, съответства една противоположна троичност52, т. е. възниква конфликт. Тук също бихме могли да си зададем Сократовия въпрос: -Едно, две, три - обаче четвъртият, любезни ми Тимайос, от онези, които вчера бяха гостите, а днес са домакините, къде ни се губи той, а?"53 Той остава в царството на тъмната майка, задържан от вълчата алчност на несъзнаваното, което не иска да пусне нищо от своя омагьосан кръг дори ако бъде принесена съответна 52 Срв. Psychologic und Alchemic, Abb. 54 [и Paragr. 539], no-подробно в: Der Geist Mercurius. 53 [Platans Dialoge Timaios und Kritias, p. 29.] Това необяснено място искаха да припишат на едно -шеговито настроение" на Платон. 240 жертва заради това. Ловецът, респективно старият магьосник и вещицата съответстват на негативното родителско имаго в магическия свят на несъзнаваното. Отначало ловецът се появява в разказа в образа на черен гарван. Той е откраднал принцесата и я държи в плен. Тя го нарича -дявол". Но по много странен начин той самият е затворен в една забранена стая в двореца и е закован там с три пирона за стената, т. е. разпънат е на кръст. Той е пленен като всеки ключар в затвора и сам е прокълнат като всеки, който проклина. Затворът и на двамата е вълшебен дворец на върха на едно гигантско дърво, навярно дървото на света. Принцесата е част от светлия горен свят, близък до Слънцето. И ако тя стои точно на върха на дървото на света, то тя навярно е нещо като anima mundi*, попаднала във властта на мрака. Изглежда обаче, това пленничество не й се отразява добре, тъй като точно разбойникът бива разпнат, и то с три пирона. Разпъването на кръст очевидно е мъчителна обвързаност и изкарване от строя - наказанието за безумно храбрия, който е дръзнал да се промъкне в сферата на противоположното начало като Прометей. Гарванът, който е идентичен с ловеца, е направил същото, понеже е откраднал от светлия горен свят една скъпоценна душа, и така в горния свят, или в свръхсвета, бива прикован към стената за наказание. Би трябвало да е несъмнено ясно, че тук става дума за едно отражение на християнския първообраз с обратен знак. Спасителят, освободил душата на човечеството от владичеството на господаря на този свят, е прикован на кръста долу в подлунния свят, както този крадлив гарван е закован за стената в небесния връх на дървото на света заради своето посегателство. Своеобразният инструмент на проклятието в нашата приказка е тройката пирони. Кой е пленил гарвана, не се казва. Обаче звучи така, сякаш е станало в изпълнение на клетва в името на Триединния. Юначният момък, изкачил се на върха на дървото на света и проникнал във вълшебния дворец, където трябва да освободи принцесата, може да влиза във всички стаи, само в една не, именно в онази, където е гарванът54. Както в рая не бива да се яде от едно дърво, така и тук една стая не бива да се отваря, поради което, разбира се, той влиза точно в нея. Нищо не привлича толкова много вниманието, колкото забраненото. Това е най- * Световна душа (лат.). - Б. пр. 54 В приказка на Братя Грим (I, No 55, Детето на Мария) в забранената стая се намира -Триединството", което ми се струва достойно за внимание. 16, L
сигурният начин да предизвикаш непослушанието. Явно в произведението е залегнало тайното намерение да бъде освободена не толкова принцесата, а преди всичко гарванът. Щом героят съзира гарвана, птицата започва горко да кряска и да се оплаква от жаждата си55, а момъкът, воден от добродетелта на състраданието, го пои не с исоп и оцет, а с живителна вода, след което трите пирона веднага падат и гарванът излита през отворения прозорец. С това злият дух пак е пуснат на свобода, превръща се в ловец, открадва за втори път принцесата и този път я затваря на земята в ловната си хижа. Тайното намерение донякъде се разбулва: принцесата е трябвало да бъде доведена от свръхсвета в човешкия свят, което явно не е било възможно без съдействието на злия дух и на човешкото непослушание. Но тъй като и в света на хората ловецът на души е господар на принцесата, героят пак трябва да се намеси, като отнема с хитрост четирикракия жребец на вещицата, както вече научихме, и така прекратява трикраката власт на магьосника. Троичността е това, което прикована гарвана, тя е същевременно и властта на злия дух. Това са двете троичности, които имат противоположна посока. В една съвсем различна област - в тази на психологическото познание, е известно, че три от четирите функции на съзнанието се диференцират, т. е. могат да стават осъзнати; една обаче остава свързана с матерната почва - с несъзнаваното, и бива означавана като подчинена, респективно -малоценна" функция. Тя е ахилесовата пета и на най-героичното съзнание. В нещо силният е слаб, историята - глупава, доброто - лошо, и т. н., а 55 Още Aelian (De natura animalium, I, 47) пише, че Аполон осъдил гарваните да умират от жажда, понеже един гарван, когото изпратили да донесе вода, се забавил твърде дълго. В германския фолклор се казва, че гарванът трябва да страда от жажда през юни или август. Като причина се посочва, че само той единствен не бил натъжен от смъртта на Христос или че той не се върнал обратно, когато Ной го изпратил на разузнаване. (Panzer, Zeitschrift fur deutsche Mythologie II, p. 171, и Kohler, Kleinere Schriften zur Marchenforschung I, 3.) За гарвана като алегория на злото вж. подробно изложение на Rahner, Erdgeist und Himmelsgeist in der patristischen Theologie. От друга страна, гарванът е в близки отношения с Аполон като канонизирано в негово име свещено животно. Той се среща и в Библията в положителен аспект (Псалом 147:9): -Който дава храна на животните и на гарваните пилета, които пиукат." [В синодалната Библия Псалом 146:9: -дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него." - Б. пр.] Йов 38:41: -Кой приготвя на враната храната й, кога пиленцата й, скитайки се без храна, викат към Бога?" Подобно е н ъ Лука 12:24. Като истински -служещи духове" те се явяват в Първа книга Царства 17:5, където носят на Илия ежедневна храна. 242 обратното също е вярно. Според нашата приказка троичността се явява като осакатена четворичност. Ако към трите крака можеше да се прибави четвъртият, би се получила цялостност. Така енигматичната Аксиома на Мария гласи: -От третото става едното <като> четвърто" (ек топ TQITOD то ev тетаотоу)56, това навярно означава: когато от третото произлезе четвъртото, тогава заедно с това възниква единството. Едното - изгубеното парче, намиращо се у вълците на великата майка, всъщност е само една четвърт, обаче заедно с трите образува онази цялост, която премахва разделението и конфликта. Откъде обаче идва това, че едната четвърт, според изказа на символиката, също е троичност? Тук символиката на приказката ни оставя в затруднено положение и ние сме принудени да потърсим убежище във. фактите на психологията. Преди казах, че трите функции могат да бъдат диференцирани, а само една остава в плен на несъзнаваното. Тази констатация трябва да се прецизира още. Опитът показва, че диференцирането успява да се осъществи само приблизително при една функция, която поради това .се означава като висша, или главна, и наред с екстра- и интроверсията конституира типа на нагласата на съзнанието. Тази функция бива подпомагана от една или две, повече или по-малко диференцирани, спомагателни функции, които обаче почти никога не достигат същата степен на дифе-ренцираност, т. е. на способност да се използват съзнателно. Поради това те са по-спонтанни от главната функция, която се оказва доста по-надеждна и послушна на нашето намерение. Напротив - четвъртата, нисшата функция се оказва недостъпна за волята ни. Понякога тя се появява като добър домашен дух със смешни дефекти, понякога като deus ex machina. Обаче тя винаги идва и си отива sua sponte*. От това изложение става ясно, че и диференцираните функции са се освободили от вкоре-неността в несъзнаваното само с едната си част, но другата все още се крие в несъзнаваното и поради това действа под негово господство. На трите диференцирани функции, с които разполага Азът, съответстват три несъзнавани дяла, които все още не са се отделили от несъзнаваното". И както на трите осъзнати и диференцирани части от функциите се противопоставя една четвърта, недиференцирана, като повече или по-малко мъчител- 56 [Срв. Psycholodie und Alchemic, Index s. v. Maria Prophetissa.] * Самоволно (лат.). - Б. пр. 57 В една северна приказка [Норвегия, No 24: Трите принцеси в Бялата страна] те са представени като три принцеси, заровени в земята до гърлото, които трябва да бъдат освободени. 24)
но пречещ фактор, така и най-висшата функция изглежда е най-злият враг по отношение на несъзнаваното. Не бива да пропускаме да назовем и една особена, тънка хитрост: както дяволът обича да се преоблича като ангел на светлината, така тайно и коварно нисшата функция влияе най-много върху основната, както последната най-много потиска първата58. Тези за съжаление малко абстрактни разсъждения са необходими, за да изясним донякъде изпълнената с хитрини и загатнати взаимовръзки наша - както обичат да казват - -по детски проста" приказка. Двете противоположни троичности - едната, която държи в плен злото, и другата, представяща неговата власт - съответстват, тъй да се каже, точно до милиметър на функционалната структура на нашата съзнавана и несъзнавана психика. Приказката като спонтанен, наивен и несвързан с разсъжденията продукт на душата наистина не би могла да дава израз на нещо друго освен на това, което именно е душата. Поради това не само нашата приказка представя тези структурални отношения на психиката, безброй други приказки59 правят същото. Нашата приказка показва с рядко срещана яснота, от една страна, цялата противоречивост на архетипа на духа, от друга - объркващото взаимодействие на антиномиите, ориентирано към единствената велика цел на висшето осъзнаване. Младият свинар, който се изкачва от дълбините на животинското на огромното дърво на света и открива най-горе в светлия свръх-свят своята девойка Анима, принцесата от благородно потекло, символизира възхода на съзнанието от области, близки до животинските, до един връх, разкриващ много перспективи, който онагледява по особено подходящ начин разширяването на хоризонта на съзнанието60. Когато мъжкото съзнание достигне този връх, там насреща му излиза женското му съответствие - анимата61. Тя е персонификация на несъзнаваното. Срещата 58 За теорията за функциите вж. Psychologische Typen [На бълг. -Психологически типове. Университетско издателство, С., 1995. - Б. пр.] 59 За непрофесионалистите в тази област бих искал да добавя тук, че теорията за структурата на психиката не е изведена от приказките и митовете, а се базира на опита и наблюденията на медицинскопсихо-логическото изследване и едва по-късно получи своето потвърждение благодарение на изследвания на символите в области, които отначало бяха твърде далеч от полезрението на лекаря. 60 Става дума за една типична енантиодромия: по този път не само се излиза още по-високо горе, но човек трябва да реализира и другата половина на своето същество и затова да слезе долу. " Като съзира огромното дърво, момъкът се пита: -Как ли би изглеждало, ако можеше да видиш света от върха на дървото!" 244
показва колко неподходящо е обозначаването на несъзнаваното като -подсъзнание". То е не само -под съзнанието", но и над него, да, то е доста високо над него, така че героят трябва да се катери с големи усилия към него. Обаче това -горно" несъзна-вано в никакъв случай не е -свръхсъзнание" в този смисъл, че оня, който го е достигнал - като нашия герой, да се намира толкова високо над -подсъзнанието", както над земната повърхност. Напротив, той прави неприятното откритие, че неговата възвишена и светла Анима, принцесата Душа, е омагьосана там горе и е свободна колкото птичка в златна клетка. И така той може да се прослави, че се е издигнал над низината на една почти животинска безчувственост, обаче неговата душа^е в плен на един зъл дух, на мрачно бащино имаго с подземно естество в образа на гарван - този известен териоморфен образ на дявола. За какво му е неговата висина и широкият хоризонт, щом любимата му Душа крее в затвора? Да, тя дори участва в играта на долния свят и изглежда иска да попречи на момъка да разкрие тайната на нейното пленничество, като му забранява да влиза в една от стаите. Обаче чрез забраната тайно го тласка именно към това. Изглежда, като че ли несъзнаваното има две ръце, едната от които винаги върши обратното на това, което прави другата. Принцесата желае - и не желае - да бъде освободена. Обаче злият дух очевидно сам е попаднал в капан: той е искал да си открадне една красива душа от светлия горен свят, което и успява да стори като крилато същество, но не се е сетил, че по този начин той самият би бил пленник в горния свят. Та значи той е един тъмен дух, но копнее за светлината. Това е неговото тайно оправдаване, както приковаването означава наказание за посегателството. Докато злият дух е пленен в горния свят, принцесата също не може да слезе на земята и героят остава изгубен в рая. Но той извършва греха на непослу-шанието, така дава възможност на разбойника да се измъкне и става причина за повторно отвличане на принцесата, значи за цяла поредица от лоши последствия. Резултатът обаче е, че принцесата идва на земята и че дори дяволският гарван приема човешкия образ на ловеца. По този начин светлата анима от свръхсвета, както и злото начало се приближават до хората, т. е. и двете биват умалени до човешки измерения и така стават достъпни. Трикракият, знаещ всичко, кон на ловеца изобразява неговата истинска власт. Триногото животно съответства на несъзнаваните дялове на диференцируемите функции62. Лове- 62 Разбира се, всезнайството на несъзнаваните части на функциите е преувеличение. На практика те обаче разполагат - или, по-точно 245 цът обаче олицетворява подчинената функция, която се вижда и у героя като любопитство и желание да предприеме нещо. И дори в по-нататъшния ход на събитията той все повече заприличва на ловеца: той взема своя кон от вещицата, както и нашият герой. Обаче за разлика от него, ловецът е пропуснал да вземе дванадесет агнета със себе си, за да нахрани дванадесетте вълка, които осакатяват коня му. Той забравя да даде дължимото на хтоничните сили, защото де факто не е нищо повече от разбойник. Но от неговата грешка героят научава, че несъзнава-ното пуска на свобода своите рожби само срещу някаква жертва63. Числото дванадесет тук сигурно е един символ на времето с допълнително значение на дванадесетте неща (dOXa)64, които трябва да се направят за несъзнаваното, преди човек да може да се освободи от него65. Ловецът се явява като пръв, неуспешен опит на героя да се сдобие със своя Душа чрез грабеж и насилие. Спечелването на душата обаче означава в действителност едно дело на търпение, жертвоготовност и всеотдайност. Като се сдобива с четирикракия кон, героят изцяло заема мястото на ловеца и по този начин се добира и до принцесата. В нашия разказ четворичността се оказва най-голямата сила, понеже в своята цялост тя интегрира онова късче, което все още й е липсвало, за да бъде цяла. Архетипът на духа в тази приказка - между другото, съвсем не примитивна - е изразен териоморфно като система от три функции, подчинена на едно единство, на злия дух, както и като една неназовавана инстанция, разпънала посредством тройка пирони гарвана. По-висшестоящото и в двата случая единство съответства в първия случай на подчинената функция, която е несъзнаваният антагонист на главната, значи на ловеца; в последния случай - на главната функция, значи на героя. В края на казано, повлияни са от сублиминалните възприятия и спомени, както и от инстинктивните, архетипни съдържания на несъзнаваното. Те са, които подават на несъзнаваните дейности информация с неочаквана вярност. 63 Ловецът е направил своята сметка без кръчмаря, както става най-често, човек рядко или изобщо не мисли за цената, плащана заради дейността на духа. 64 Срв. с мита за Херкулес. 65 Алхимиците подчертават дългото време за извършването на тези неща и говорят за -longissima via", -diuturnitas immensae meditationis" [много дълъг път - продължителност на мощната медитация] и т. н. Числото дванадесет би трябвало да съвпада с църковната година, когато се извършва спасителното дело на Христос. Жертвата на агнетата сигурно произлиза от този източник. 246
краищата героят и ловецът заприличват един на друг, тъй че функцията на ловеца се появява в героя. Да, самият герой още от началото се крие в ловеца и го кара да открадне Душата с всички неморални средства, които са му подръка, и постепенно да ги представи, тъй да се каже, против собствената си воля в ръцете на героя. На преден план между двамата се разразява люта борба, обаче зад кулисите единият върши нечестивите дела на другия. Развързването на възела става в момента, когато героят успява да завоюва четворичността, т. е. психологически: да приеме подчинената функция в системата от три елемента. Така конфликтът приключва с един ход и фигурата на ловеца изчезва в нищото. След тази победа героят поставя своята принцеса на трикракия кон и запрепусква с нея към царството на баща й. Оттук нататък тя ръководи и олицетворява онази сфера на духа, която преди е служела на злия ловец. Значи анимата е и си остава представителка на онази част от несъзнаваното, която никога не може да бъде приета или поместена в една постижима за хората цялост. д. Допълнителни бележки Едва след като завърших ръкописа си, приятели насочиха вниманието ми към един руски вариант на нашата приказка. Тя е озаглавена -Маря Мореевна"*16. Героят на приказката не е свинар, а Иван Царевич. Тук има интересно обяснение за трите помагащи животни: те са съответствия на трите сестри на Иван и техните съпрузи, които всъщност са птици. Трите сестри изобразяват триада от несъзнавани функции, която е във връзка с животинското, респективно духовното царство. Хората-птици са нещо като ангели и подчертават спомагателното естество на несъзнаваните функции. В историята те също се намесват като спасители в оня решаващ момент, когато героят (за разлика от германския вариант) попада във властта на злия дух и бива убит и накъсан на парчета от него (типична съдба на Богочовека!)67. Злият дух е старец, често изобразяван гол, и се нарича Кашчей Безсмъртни68. Съответната вещица е известната Баба Яга. Трите помагащи животни от немския вариант тук са удвоени - 66 Дъщеря на морето [Russian Fairy Tales, p. 553 ff.]. " Старецът поставя разкъсаното на пърчета тяло в бъчва, която хвърля в морето, а това напомня за съдбата на Озирис (главата и фал оса!). *" От -кость" = кокал, и -лакость", -капость" = отвратителен, мръсен. 247
веднъж хората-птици, после лъвът, непознатата птица и пчелите. Принцеса тук е царицата Маря Мореевна - велика пълковод-ка (Мария, небесната царица, в руския православен химн се възхвалява като -пълководка"!), която в своя дворец, в забранената стая държи злия дух, окован в дванадесет вериги. Когато Иван долавя жаждата на стареца, той грабва царкинята. Вълшебните яздитни животни в края на приказката не се превръщат в хора. Руската приказка определено има по-примитивен характер. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.03 Mb. Сподели с приятели:
|