Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

* Загадка на нееднаквото (лат.). - Б. пр. 15 Осия, 1:2 и сл.

36 Срв. Fendt, Gnostische Mysterien.

37 Hennecke, Neutestamentliche Apokryphen, p. 176, 12. 18 Clemens, Stromata, III, 13, 92 [и Hennecke, 1. c., p. 23].

39 Das fliessende Licht der Gottheit.

40 Salomon, Opicinus de Canistris.

** Сливане на Слънцето и Луната (лат.). - Б. пр.

182

coniunctio.

Първоначално животът на този архетип протича изцяло в сферата на магията на плодородието и може би поради това твърде дълго остава чисто биологическо явление, което няма никаква друга цел освен оплождането. Но още в ранната древност символичното значение на акта изглежда е добило многоз-начност. Така например физическото изпълнение на hieros gamos като култов акт става не само мистерия, а дори се превръща в чисто предположение41. Както видяхме, и гностицизмът се е стараел да подчини физиологичното на метафизичното. В църквата по принцип coniunctio е напълно откъснато от сферата на физическото, а в натурфилософията то е станало абстрактна -theoria"*. Това развитие означава постепенно превръщане на архетипа в душевен процес, който теоретично можем да наречем комбинация от съзнавани и несъзнавани процеси42. Обаче на практика случаят съвсем не е така елементарен, тъй като по правило женското несъзнавано на мъжа е проецирано върху женската противоположност, а мъжкото несъзнавано на жената - върху мъж. Но разясняването на тази проблематика е специфично психологическо и вече не принадлежи към обяснението на митологичния хермафродит.

г. Детето като същество на началото и на края

След смъртта си Фауст бива приет като момче в -хора на блажените момчета". Не знам дали при тази странна представа

41 Срв. обвинението на епископ Asterius (Foucart, Mysteres d'EIeusis, Kp. XX). Според свидетелство на Иполит върховният гръцки жрец си причинил дори импотентност, наслаждавайки се на едно питие от бучиниш. Подобен смисъл има и самокастрацията на жреците в служба на богинята-майка.

* Наблюдения (гр.). - Б. пр.

42 За задълбочаване на познанията за несъзнаваното вж. Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, Erster Teil, 2. Kp. [Paragr. 221 ff.].

183

Гьоте се е позовал на античните амурчета. Възможно е. Образът на Кукулат насочва вниманието към скритото, т. е. към невидимото, към гения на покойния, който сега отново се появява в детското хоро на един нов живот, обкръжен от морски фигури на делфини и водни богове. Морето е обичан символ за несъзнаваното, майката на всичко живо. Тъй като детето понякога (като например в случая с Хермес и дактилите) има близко отношение към фалоса като символ на Създателя, то пак се появява в митичния фалос като символ на ново зачатие.

Примитивният човек обаче не е загадка за самия себе си.

* Преродено в ново детство (лат.). - Б. пр.

** Посредством аналогия (лат.). - Б. пр.

184

Проблемът за човека винаги е последният въпрос, който той си запазва. Но примитивът има толкова много душевно извън съзнанието, че преживяването на психични факти, намиращи се извън него самия, е обичайно в доста по-голяма степен за него, отколкото за нас. Заобиколеното и пазено от психични сили, носено или заплашвано и лъгано от тях съзнание е натрупан от прастари времена опит на човечеството. Този опит се е проеци-рал в архетипа на детето, който изразява целостта на човека. То е изоставеното и изложеното на опасности и същевременно божествено могъщото, невзрачното, колебливо начало и триумфиращият завършек. -Вечното дете" в човека е неописуем опит, неприспособеност, недостатък и божествена привилегия, неп-редвидимост, която представлява последната ценност и нещо, което няма цена.

Съзнавам, че психологическият коментар на архетипа на детето без подробно документиране остава само гола схема. Но понеже става въпрос за неизследвани територии в психологията, моята грижа на първо време бе да маркирам възможния обхват на разкритата от нашия архетип проблематика и поне в обобщаващо изложение да опиша различните й аспекти. Точни разграничения и стриктни формулировки на понятията в тази област са чисто и просто невъзможни, защото текущото взаи-мопроникване принадлежи на същината на архетиповете. Те се поддават само на приблизително описание. Техният жив смисъл се разкрива повече от общото представяне, отколкото от отделните формулировки. Всеки опит за едно по-точно обхващане веднага наказва сам себе си с това, че светлината на непонятното ядро на значението угасва. Нито един архетип не може да бъде сведен до проста формула. Той е съд, който никога не можеш да изпразниш и никога не можеш да напълниш. Съществува сам по себе си само потенциално, а когато се оформи в даден материал, той пак не е нищо повече от онова, което е бил преди. Той остава непроменен през хилядолетията и въпреки това изисква винаги ново тълкуване. Архетиповете са непоклатимите елементи на несъзнаваното, но те постоянно менят своя образ.

Почти безнадеждно е да измъкнеш един-единствен архетип от живата смислова тъкан на душата, но въпреки своята препле-теност те все пак образуват интуитивно доловими единства. Психологията като една от многото прояви на живот на душата оперира с представи и понятия, които от своя страна също са

185

Архетипът -дете" се среща на практика при спонтанни или терапевтично провокирани процеси на индивидуация. Първата форма на -детето" най-често е изцяло несъзнавана. В този случай е налице идентификация на пациента с неговия собствен инфантилизъм. После (под въздействието на терапията) възниква едно повече или по-малко постепенно обособяване и обективиране на -детето", значи прекратяване на идентитета под въздействие на (понякога подкрепено с технически средства) засилване на формирането на фантазиите образи, при което архаични, т. е. митологически, черти стават видими в доста по-разширен обем. По-нататъшният процес на промяната съответства на този в мита на героя. По правило отсъства мотивът за великите дела, но затова пък митичните заплахи играят по-съществена роля. Най-често в този стадий отново настъпва отъждествяване с по-привлекателната по различни причини роля на героя. Това отъждествяване често е твърде упорито и със съмнителна стойност за душевното равновесие. Ако премахването на това идентифициране бъде успешно, тогава образът на героя - чрез редуциране на съзнанието до човешки мащаби - постепенно може да се диференцира до символ на цялостната личност

В реалната практика, разбира се, става дума не просто за познаване на това развитие, а за преживяване на промените. Началното състояние на личностния инфантилизъм показва образа на -изоставеното", т. е. на -неразбраното" и несправедливо третирано дете, което има дръзки претенции. Епифанията на героя (втората идентификация) се изразява в съответната инфлация: несъобразените с условията претенции водят до убеждението, че той е нещо особено, или пък неизпълнимостта на изискванията доказва собствената му малоценност, което създава благоприятни условия за ролята на геройски търпящия (негативна инфлация). Въпреки своята антагонистичност двете форми са идентични, понеже на осъзнатата грандомания съответства неосъзната, компенсираща малоценност, а осъзнатата непълноценност съответства на неосъзнатата грандомания. (Едната никога не се среща без другата.) Ако теснината на втората

186

В тази психологическа рамка се подреждат мотивите на изоставеността, на непобедимостта, на хермафродитизма и на началното и крайно същество като различими категории на преживяването и на познанието.

4' Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten.

187

ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ АСПЕКТ НА ОБРАЗА НА КОРА

[Излязло заедно с разработката на Karl Ker6nyi (-Kore") като монография (Albae Vigiliae VIII/IX) в Академично издателство -Pantheon", Amsterdam-Leipzig, 1941, под заглавие Das gottliche Madchen. DieHauptgestalt derMysterien von Eleusis in mythologischer undpsychologischer Beleuchtung. После заедно с предната студия от този том е издадено като: С. G. Jung und Karl Ker6nyi, Einfuhrung in das Wesen derMythologie. Gottkindmythos / Eleusinische Mysterien в същото издателство през 1941 г. Ново издание под същото основно заглавие, но с подзаглавие Das gottliche Kind / Das gottliche Madchen в Rhein-Verlag, Zurich, 1951.]

ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ АСПЕКТ НА ОБРАЗА НА КОРА

Образът на Деметра и Кора в неговия троен аспект като момиче, майка и Хеката* не само не е нещо непознато за психологията на несъзнаваното, а дори е практически проблем. -Кора" има своето психологическо съответствие в онези типове, които, от една страна, съм обозначил като цялостна личност (das Selbst) или висша личност, от друга - като анима. За да обясня тези образи, които, предполагам, не са познати, трябва да направя предварително няколко забележки от общ характер.

Психологът ще трябва да се бори със същите трудности като митолога, ако му бъде поставен въпросът за точна дефиниция, респективно за недвусмислена и накратко обобщена информация. Нагледна, ясна и несъздаваща недоразумения е единствено самата фигура, както се представя в нейния обичаен контекст. В тази форма тя казва всичко, каквото съдържа. Обаче щом се опитаме да абстрахираме -истинската същност" на образа, той става неясен и накрая потъва в мъгла. За да разберем живата му функция, трябва да го оставим като живо същество в неговата комплексност и не бива да искаме да изследваме анатомията на трупа му с методите на естествените науки или да подхождаме исторически към археологията на неговите руини. С това естествено не бива да се оспорва правото на тези научни методи, ако те биват прилагани там, където е целесъобразно.

Безспорно при ужасната сложност и комплексност на психологическите явления една чисто феноменологическа гледна точка е единствено възможното и обещаващо успех решение за дълго време. -Откъде" идват нещата и -какво" са те - това са въпроси, които често предизвикват несъобразени с времето опити за тълкуване точно в областта на психологията. Такива умозрителни разсъждения почиват всъщност много повече на несъзнавани светогледни предпоставки, отколкото на природата на самите явления. Областта на предизвиканите от несъзнавани процеси психични явления е толкова богата и разнообраз-

* [Хеката е богиня от първото поколение богове. Заставала на кръстопътища, водеща след себе си виеща глутница демони и фантоми. Представяли я като богиня с три глави. - Б. пр.]

на, че предпочитам да описвам и ако е възможно, да класифицирам откритото и наблюдаваното, т. е. да го подредя по определени типове. Това е естественонаучна методика, която се прилага навсякъде, където става дума за разнообразен и още неподреден материал. Човек може да се съмнява в полезността или целесъобразността на влезлите в употреба категории и типове на подреждане, обаче не и в правилността на метода.

Понеже аз наблюдавам и изследвам от десетилетия продуктите на несъзнаваното в най-широк смисъл - сънищата, фантазиите, виденията и налудните идеи, беше неизбежно да не долавя известни закономерности, т. е. типове. Има типове на ситуации и такива на фигури, които се повтарят по-често и смислено. Употребявам и понятието мотив, за да обознача това повторение. Тъй че има не само типични сънища, а и типични мотиви в сънищата. Те, както казах, могат да бъдат ситуации или фигури. Сред последните има човешки образи, които могат да се подредят в серия от типове: най-важните са - по мое предложение1 - сянката, старецът, детето (включително детето-герой), майката (-прамайката" и -земната майка") и съответстващата й противоположност - момичето, после - анимата при мъжа и анимусът при жената.

Естествено със споменатите типове не сме изчерпали всички статистически закономерности в този аспект. Интересуващият ни тук образ на Кора, ако го наблюдаваме в появата му у мъжа, принадлежи към типа -анима"; ако е у жената - към типа -висша личност". Съществена особеност на психическите образи е, че са двойни или поне са способни да се удвоят; във всички случаи те са двуполюсни и се колебаят между положителното и отрицателното си значение. -Висшата" личност може да се появи и в образа на долен урод като например Мефистофел, който всъщност като личност е доста по-положителен от кухия и лекомислен, изпълнен с големи амбиции Фауст; друга отрицателна фигура е педя-човек или глупакът в приказките. Съответстващата на Кора фигура при жената по принцип е двойна, а именно майка и момиче; т. е. понякога се появява като едното, друг път - като другото. От този факт аз например бих направил

1 Доколкото знам, други предложения досега не са били правени. Критиката се задоволи с това да ни уверява, че изобщо няма такива архетипове. Сигурно няма - дотолкова, колкото в природата няма и класифициране на растенията! Ще отречем ли обаче тогава наличието на естествени'семейства растения? Или ще оспорим съществуването и постоянното повтаряне на определени морфологични и функционални прилики? При типичните образи на несъзнаваното става дума за нещо принципно подобно. Това са априори съществуващи форми или биологически норми на душевната дейност.

192

заключението, че при създаването на мита за Деметра-Кора женското влияние дотолкова е превишило мъжкото, че то е останало почти без значение. Ролята на мъжа в мита за Деметра всъщност е само на похитител или изнасилвач.

2 Персоналистичното схващане тълкува такива сънища като -сбъдване на желания". Подобно тълкуване за мнозина изглежда единствено възможното. Обаче сънища от този род се случват при най-различни житейски обстоятелства, дори при такива, при които теорията за сбъдването на желанията се превръща в чисто насилие и произвол. Затова изследването на мотивите в областта на сънищата ми се струва нещо по-предпазливо и съответстващо на целта.

3 Двойното видение на саламандъра на Бенвенуто Челини, описано в неговата биография, съответства на една проекция на анимата, предизвикана от музиката на бащата. [Срв. Goethe, Werke XXXIV, p. 20, и Jung, Psychologic and Alchemic, Paragr. 404.]

* Жертвоприношение за умрелите (гр.). - Б. пр.

4 Една от моите пациентки, чийто основен проблем бе отрицателен майчин комплекс, разви серия от фантазии за един примитивен образ на майка индианка, която й дава наставления за същността на жената. В тези наставления влиза следният специален пасаж за кръвта: -Животът на жената е свързан с кръвта. Всеки месец й се напомня за това,

казуистиката, се различава съществено от крехката като цвете Кора, доколкото съвременната фигура е с по-ясни очертания и далеч не е толкова -неосъзната", както показват следващите примери.

Образите, съответстващи на Деметра и Хеката, са висши, също и по-големи от човешки бой фигури на майка, които достигат от типа пиета до типа баубо. Компенсиращото конвенционалната безобидност несъзнавано на жената точно накрая се оказва много изобретателно. Помня само няколко случая, където присъщата на Деметра благородна фигура е избликнала чисто, в една спонтанно произлязла от несъзнаваното форма. Спомням си един случай, когато се появява богиня-девица, облечена в искрящобяло, но държаща черна маймуна в ръка. -Земната майка" винаги е подземна и понякога има отношение към Луната или чрез вече споменатото жертване на кръв, или чрез жертвеното дете, или е украсена с лунен сърп5. При рисунки с молив или пластични изображения -майката" е мургава до черна или червена (това са основните й цветове), с примитивен, дори животински израз на лицето, образът нерядко прилича на неолитния идеал, на Венера от Брасемпоуи, съответно на Ви-лендорфовата Венера или на -Спящата" от Хал Сафлиени. Различно е и наличието на много гърди, чието разположение беше като при свинята. -Земната майка" играе значителна роля в несъзнаваното на жената, понеже всичките й появявания са

а раждането е кърваво дело, рушене и съзидаване. Жената може да ражда, обаче новият живот не е създаден от нея. Тя по принцип знае това и се радва на милостта, която й е дадена. Тя е малка майка, не е Великата Майка. Но нейният малък образ е подобен на великия. Ако разбере това, е благословена от природата, понеже наистина се е подчинила и затова може да сподели храната на Великата майка."

5 Често Луната просто присъства, като например в една фантазия за хтоничната майка в образа на -жената пчела" (Josephine D. Bacon, In the Border Country, p. 14 ff.): пътеката води към една мъничка хижа със същия цвят като четирите големи дървета около нея. Вратата е широко отворена и в средата на малко столче седи стара жена, обвита в дълго палто, която я гледа приветливо. Хижата е изпълнена с жужене на пчели. В единия й ъгъл има дълбок хладен извор, в които се отразяват -бяла луна и звездички". Тя вижда целия небесен свод в извора. Старата жена я предупреждава да си спомни отново за дълговете в живота на жената. - В тантра-йога от дремещата Шакти излиза -жужене като от рояк луди от любов пчели" (Shatchakra Nirupana, p. 29, в: Avalon, The Serpent Power). Срв. също по-нататък [Paragr. 352] танцьорката, която се превръща в рояк пчели. Като алегория пчелите са свързани също с Мария, както доказва текстът при освещаването на великденската свещ. Вж. Duchesne, Origines du culte chretien, p. 265 f.

194

Признавам, че при това положение на нещата изглежда съвсем неразбираемо, когато такива образи се причисляват към типа на -висшата" личност. Обаче при научното изследване трябва да се абстрахираме от моралните или естетическите предпоставки и да оставим само фактите да говорят. Момичето много често е характеризирано не като обикновено човешко същество, то е с неизвестен или със странен произход или изглежда необичайно, или прави, или понася необикновени неща, от което трябва да се направи заключение за особената митична природа на момичето. Също толкова и дори още по-натрапчиво -земната майка" - в античния смисъл - е божествено същество. Освен това тя и като майка на Земята невинаги се явява в образа на баубо, а като кралицата Венера в -Poliphilo"6, но винаги е съдбоносна. Често неестетичните форми на -земната майка" съответстват на едно предубеждение на съвременното женско несъзнавано, което е липсвало през античността. Подземното естество на тясно свързаната с Деметра Хеката и съдбата на Персефона насочват все пак към тъмната страна на човешката душа, макар и не в такава степен, както в съвременния материал.

-Висшата личност" е тоталният човек, именно такъв, какъвто е в действителност, а не само такъв, какъвто изглежда в собствените си очи. Към цялото принадлежи и неосъзнатата душа, която има своите изисквания и жизнени потребности като съзнанието. Не искам да тълкувам персоналистично несъзнаваното и да отстоявам твърдението, че фантазии образи като описаните горе са -сбъдване на желания" с характер на изтласкано съдържание. Тези образи като такива никога преди не са били осъзнавани и значи никога не е било възможно да бъдат изтласкани. Аз разбирам несъзнаваното повече като една обща за всички хора нелична душа, въпреки че се проявява чрез лично съзнание. Макар че всеки човек диша, все пак дишането не може да се тълкува като явление, свързано с личността. Митичните образи принадлежат към структурата на несъзнаваното и са неличностно притежание, от което почти всички хора по-скоро са обсебени, отколкото го притежават. Образи като гореописаните причиняват при определени обстоятелства съответни разстройства и симптоми, при които после задача на лекарската