Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

17.

257

Да си призная честно - струва ми се, че предишните епохи не Ц са преувеличавали, не са лишили духа от неговата демоничност -и хората чрез своето научно и техническо развитие биха се излагали прогресивно на опасността от обсебване. Наистина 1 архетипът на духа е характеризиран като способен на лоши, но ' и на добри действия, обаче от свободното, т. е. осъзнат% решение на човека зависи дали и доброто няма да се превърн<|;| в сатанинско. Най-грозният му грях е неосъзнаването, но него робуват с най-голямо страхопочитание дори ония, които ( трябвало да служат за учители и образци на обикновения чов Кога най-сетне ще настъпи времето, когато няма да се създа по варварски начин предпоставки за такова развитие на чов а с цялата сериозност ще се търсят средства и пътища да изгонени злите духове от него, да бъде изтръгнат от своя обсебеност и неосъзнатост и да се превърне това в най-важн задача на културата? Не може ли човекът най-после да разбер че всички външни промени и подобрения не докосват вътрешна та му природа и че все пак в крайна сметка всичко зависи от тоя дали той, който борави с науката и техниката, е вменяем или не? Наистина християнството ни отвори пътя, но то не проник достатъчно дълбоко под повърхността, както доказват фактитв-Ц Каква степен на отчаяние ще е нужна още, за да отвори очите i отговорните водачи на човечеството толкова широко, че понетеЦ да опазят себе си от изкушение?

258

IX

ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА ОБРАЗА НА ТРИКСТЕРА

Не ми е лесно да се изкажа за образа на трикстера' в индианската митология само в ограничените рамки на един послеслов. Всъщност винаги откакто преди много години прочетох класическата книга на Adolf F. Bandelier -The Delight-Makers"*, натрапливо ме е преследвала европейската аналогия на карнавала в средновековната църква с нейното обръщане на йерархическия ред, което днес все още продължава в карнавала на студентските сдружения. Нещичко от тази противоречивост се крие и в означаването на дявола като -simia Dei"** и изобщо в неговата фолклорна характеристика като -надхитрен" и -глупав" дявол, а едно странно обедняване на типични трикстерски мотиви се намира в алхимическия образ на Mercurius, a именно склонността му към хитри, отчасти забавни, отчасти злонамерени (отрова!) номера, неговата способност да се променя, двойствената му животинско-божествена природа, изложеността му на всякакъв род мъчения и - last not least - приближаването му до образа на Спасителя. Благодарение на тези качества Mercurius се явява като демон от прастари времена и дори като свързан с древногръцкия Хермес. Трикстерските черти на Mercurius не са без отношение към определени фолклорни образи, чието появяване в приказките е познато на всички: това са онези образи на -глупака", -глупавия Ханс" или -шута", който е подчертано отрицателен герой и чрез глупостта си постига онова, което друг не може дори и с най-добрите си качества. В приказката на Братя Грим2 -духът Mercurius" се оставя да го надхитри едно

1 [В своето издание на индианския цикъл митове Der Gottliche Schelm издателство -Рейн" си е позволило навсякъде да замести обозначението на Юнг -трикстер" с -Schelm". Тази намеса бе разгневила и автора, както може да се докаже, тъй че ние не само приемаме отнасящата се до това забележка - -Позволявам си да отбележа, че в моя ръкопис отначало навсякъде съм си служил с израза 'шут' (Narr) и 'трикстер' (Trickster) вместо с 'хитрец' (Schelm), - но и се връщаме към първоначалния вариант.]

* Шегобиец, веселяк, шмекер, хитрец, мошеник (нем.). - Б. пр.

** Маймуната на Бога (лат.). - Б. пр.

2 \Духът в бутилката. No 167.]

селянче и трябва да се откупи със скъпоценния дар на лечебното изкуство.

Както всички митични същества съответстват на вътрешни преживявания и първоначално са произлезли от такива, така не е чудно, че и в областта на парапсихологическия опит се срещат феномени, показващи черти на трикстера. Такива са появявани-ята на -полтъргайст", разпространени универсално във времето и пространството, свързани с деца преди стадия на зрелостта. Шеговитите или злонамерени номера на този дух са също толкова известни, както и ниската интелигентност, съответно прословутата му глупост и неговите -комуникации". Изглежда и способността да се преобразява е качество на полтъргайста, при което немалко разкази му приписват животинска форма. Понеже той самият се описва понякога като душа, намираща се в ада, явно не липсва и мотивът за субективното страдание. Неговото универсално разпространение съвпада, тъй да се каже, с шаманизма, към който, както е известно, се числи цялата спиритическа феноменология. В характеристиката на самия шаман или врач има нещо от трикстера, тъй като той също погажда грозни номера на хората, за да се натъкне после на свой ред той на отмъщението на пострадалия. По тези причини понякога професията му е опасна за живота. Независимо от това дори и шаманските техники често създават на врага значителни неприятности, та дори и направо мъки. Във всеки случай -the making of a medicine man"3 на много места означава такова физическо и душевно изтезание, че както изглежда, по този начин биват причинени трайни психични увреждания. И обратно на това - -доближаването към спасителя" е очевидно в потвърждение на магическата истина, че раненият и раняваният лекуват, а страдащият премахва страданието.

Тези митологични черти достигат до най-висшите сфери на религиозно развитие на духа. Ако например изследваме по-подробно демоничните черти на Йехова в Стария завет, ще открием там немалко случаи на непредсказуемост, на безсмислена жажда да се пречи и на причинените от самия него страдания на трикстера със същото, постепенно добиващо значение развитие до спасител, съпътствано от очовечаване. Точно това превръщане в нещо смислено показва компенсаторното отношение на трикстера към -светеца", което при нас, спомняйки си за античните сатурналии, още в ранното средновековие е довело до странни църковни обичаи. Най-често в дните след раждането на Христа, т. е. около Нова година, те биват празнувани с песни

3 [Да станеш лечител.]

2б2

и танци. Отначало това са били безобидните tripudia (танци) на свещениците, на нисшите сановници, на децата и подидяконите в църквата. Така при този празник се избирал един episcopus puerorum (епископ на децата) в innocentium4 и бил обличан в епископските одежди. Съпровождан от ужасен шум, той правел официална визита в двореца на архиепископа и от някой негов прозорец произнасял епископската благословия. Същото се правело и при tripudium hypodiaconorum, както и при. другите духовни санове. Вече към края на XII век първото бива обърнато на истински шутовски празник (festum stultorum). Още през 1198 г., казва едно съобщение, в -Нотър Дам" (Париж) на Празника на обрязването -бяха извършени толкова неща без мярка и позорни дела, не само мръсни думи, но и проливане на кръв", което поруга святото място. Напразно папа Инокентий III се противопоставя на -будещите подигравка шеги на тяхната <на духовниците> побърканост" и на -безсрамните буйства на тяхното театро". Още триста години по-късно (12 март 1444 г.) едно писмо на Парижкия теологически факултет до всички френски епископи изразява гняв срещу тези празници, на които -самите свещеници и духовници си избирали епископ или папа и го наричали папа на шутовете (Fatuorum Papam)" и т. н. -Точно по време на свещенослужението преоблечени хора с гротескни физиономии или в женски дрехи, маскирани като лъвове или актьори, изпълняваха своите танци, пееха в хор неприлични песни, ядяха в единия край на олтара тлъсти манджи до служещия литургията, играеха на зарове през това време, димяха с кадилниците със зловонен дим от кожа на стари обуща и тичаха и скачаха из цялата църква" и т. н.5.

4 [Денят на невинните деца - 28 декември.] \

5 Du Cange, Glossarium mediae et infimae latinitatis, вж. Kale:ndae, p. 481. Тук е забележката, че френското наименование -Soudiacres" буквално означава -saturi Diaconi" [сити дякони (лат.) - б. пр.] или -Diacres saouls".

6 Непосредственият образец за църковните обичаи изглежда се намира в празника, наречен -Cervula" или -Cervulus". Той се провеждал през януарските календи [първите дни от римските месеци (лат.) - 6. пр.] и бил нещо като новогодишен празник. Разменяли се -strenae" (6trennes, новогодишни подаръци), преобличали се като животни и баби и танцували с песни и скандиране по улиците. Пеели се -cantationes sacrilegae" [светотатствени песни (лат.) - б. пр.] (Du Cange, 1. с., s. v. Cervula). Това се случвало в непосредствена близост до -Св. Петър" в Рим.

26}

Изглежда на някои места самите свещеници много са държали на -Libertas Decembrica"*, както наричали шутовската свобода, въпреки че (или защото?) в този случай предишното състояние на съзнанието, езическата и варварската първичност, нео-бузданост и безотговорност можели да се налудуват на воля7. Към началото на XVI век изглежда тези церемонии, показващи духа на трикстера още в първичната му форма, били вече отмрели. Поне различни укази на Консилиума от 1581-1585 г. забранявали само festum puerorum** и избирането на episcopus puerorum.

* -Декемврийска свобода" (лат.). - Б. пр. Става дума за т. нар. сатурналии - тържествен празник в чест на бог Сатурн в Рим през втората половина на декември.

7 Към -festum fatuorum" [празник на глупаците (лат.) - б. пр.] принадлежала и провежданата на много места, все още необяснена, игра с топка на свещениците, въведена от епископа или архиепископа - -ut etiaifn sese ad lusum pilae demittant" [с което те също искали да се отдадат ка играта с топка (Pilaspiel)]. Pila или pelota е топката, която участниците си хвърляли един на друг. Вж. Du Cange, 1. с., s. v. Kalendae и Pelota. \

** Правник на децата (лат.). - Б. пр.

*** Празник на магарето (лат.). - Б. пр.

1 -Puella, quae cum asino a parte Evangelii prope altare collocabatur" [Едно момиче, което застана с магаре на страната, където е Евангелието, близо до олтара]. (Du Cange, 1. с., s. v. Festum Asinorum.)

**** Вървете си, службата свърши (лат.). - Б. пр.

***** Господи, благодаря ти (лат.). - Б. пр.

****** Ръкописна книга (лат.). - Б. пр.

Du Cange цитира един химн, свързан с този празник:

Orientis partibus, Adventavit Asinus, Pulcher et fortissimus, Sarcinis aptissimus.

От източни земи дошло е магарето, красиво и силно, най-добрият носач.

Съответно един куплет от този род бил следван от припев на френски език:

Hez, Sire Asnes, car chantez. Belle bouche rechignez, Vous aurez du foin assez et de 1'avoine a plantez.

Ей, г-н Магаре, пейте! Отказвате сладката хапка? Ще имате много сено и овес изобилно.

Химнът имал десет куплета, последният гласи:

Amen, dicas, Asine, (hie genufleclebatur) Jam satur de gramme, Amen, amen itera Aspernare vetera' .

Кажи -Амин", магаре (тук се прави приклякване). Сега си се наяло с трева, повтори Амин, Амин, отхвърли старото' (?).

Du Cange казва: колкото по-смешен изглеждаше този ритуал, -с толкова по-голямо усърдие бе изпълняван той" (ео religiosiori cultu observata fuerint). Ha други места покривали магарето със златно одеяло, чиито краища били държани от -praecipuis Canonicis" (избрани каноници); -останалите присъстващи трябвало да се облекат подобаващо празнично, като на Коледа". Понеже съществувала известна склонност символично да се свързва магарето с Христос, при което от най-стари времена юдейският бог бил приеман в народното схващане като магаре и самият Христос бил засегнат от това предубеждение, както

' Вместо vetera (старото - б. пр.) може би е caetera (другото - б. пр.)?

показва онази изчегъртана в стената рисунка - тъй нареченото -Подигравателно разпятие", в императорската кадетска школа на Палатин, което и Тертулиан10 потвърждава, опасността от териоморфизъм е била съвсем близка до ума. Самите епископи дълго време не могли да направят нищо срещу този обичай, докато той най-накрая трябвало да бъде задушен от -auctoritas supremi Senatus"*. Подозрителната близост до богохулството става ясна от по-късното тълкуване на Ницше", а именно в неговия преднамерено богохулствен -магарешки празник".

Тези средновековни обичаи показват ролята на образа на трикстера ad oculos** и когато те изчезват от сферата на църквата, се появяват на гражданската италианска сцена на комедиантите като онези смешни типове, които - често обозначавани като итифалически - забавлявали невинаги просташката публика с недвусмислените си шеги в стила на Гаргантюа. Резецът на Жак Кало е запазил за поколенията тези класически фигури: Пулчинела, Кукорона, Чико-Згара или както и да се наричали те12.

В шеговити разкази, в карнавалното веселие, в лечебни и вълшебни ритуали, в религиозни страхове и просветления фан-тазмът на трикстера броди като призрак ту в недвусмислени, ту в подобни на сенки образи в митологията на всички региони и епохи13 явно като -психологема", т. е. архетипна психична структура на преклонна възраст. И въпреки това в най-ясните си проявления този образ е вярно изображение на едно недиферен-цирано във всяко отношение човешко съзнание, съответстващо на нивото на една все още ненадраснала животинското психика. От каузална и историческа гледна точка този произход на образа на трикстера сигурно не може да бъде осчюрван. Както навсякъде в биологията, така и в психологията отговорът на въпроса -Защо?" относно някакво явление не може да бъде нито избег-

10 Apologeticus adversus gentes, XVI. [-Подигравателното разпятие" (Spottkruzifix) е дадено като репродукция - Abb. 83, р. 355, в: Symbole der Wandlung.]

* Волята на върховния сенат (лат.). - Б. пр.

11 Also sprach Zaratustra, p. 452 ff. [На бълг. - Тъй рече Заратустра, изд. -Хр. Ботев", 1990. - Б. пр.]

** Нагледно (лат.). - Б. пр.

12 Позовавам се на серията -balli di Sfessania" [танците на Sfesania (лат.) - б. пр.]. Това име вероятно се отнася за етруския град Fescennia, известен с дръзките си песни. Оттам -Fescennina licentia" (фесценийска волност - б. пр.) у Хораций, където Fescenninus = ipaXXlKO<; [фалически].

11 Вж. тук статията -Daily Paper Pantheon" от A. McGlashan в: The Lancet, p. 238. Авторът насочва вниманието ни към образите от -comic strips" [хумористични колони (англ.) - б. пр.] на английските ежедневници, които се отличават с архетипни аналози.

266

Това, че едно примитивно или варварско съзнание си представя някакъв образ на самото себе си на едно още доста по-ранно стъпало на развитие, че неизменно продължава да се занимава с тази работа в течение на векове или дори на хилядолетия и позволява на принципните му качества да се смесват с диференцираните, дори и най-висши продукти на духа, каузално би могло да се обясни така: че архаичните качества по принцип се държат толкова по-консервативно и упорито, колкото по-стари са те. Човек просто не може да се освободи от спомена за онова съзнание, както е било, и затова го влачи със себе си като безсмислен придатък.

С това обяснение, което е толкова евтино, че би могло да задоволи рационалистичните претенции на нашата епоха, разбира се, не биха се съгласили индианците винебаго - следващите притежатели на цикъла митове за трикстера. За тях митът в никакъв случай не означава остатък, понеже е твърде забавен и сигурно е предмет на всеобщо развлечение. Той -функционира", доколкото те още не са покварени от цивилизацията. Те нямат повод да предприемат наблюдения относно смисъла и предназначението на изказите в митовете също толкова, колкото и наивният европеец не вижда нищо проблематично в едно коледно дърво. Обаче за разсъдливия наблюдател и двете неща -трикстерът и коледното дърво - дават достатъчно основание и са подтик за размисъл. Естествено много зависи от духовната консистенция на наблюдателя какво ще си помисли той за тези предмети. Имайки предвид грубата примитивност на цикъла за трикстера, някому не би се сторило неочаквано, ако човек се задоволи с това да види в този мит просто отражението на едно по-ранно, елементарно ниво на съзнанието, каквото, изглежда, трикстерът доста явно представя14.

14 Изглежда, че по-ранните нива на съзнание оставят забележими следи след себе си. Така чакрите от тантристката система съответстват най-общо на предишни локализации на съзнанието, като анахата = гръдната област, манипура = коремната, свадхистана = областта на

2б7

При това би трябвало да отговорим единствено на въпроса, дали в областта на емпиричната психология изобщо има такива персонифицирани отражения. На практика това е така и тези опити дори представляват най-ранните психоаналитични наблюдения, а именно на разцепването на личността (double personnalite). Тези дисоциации имат особеността, че отцепената личност не е неопределена, а се намира в допълващо или компенсаторно отношение към Азовата личност. Тя е олицетворение на качества на характера - понякога по-добри, понякога по-лоши от тези, които показва Азовата личност. Една колективна персонификация като трикстера произлиза от сумирането на отделни индивидуални случаи и отново бива радушно приета от отделните хора като нещо познато, което не би било така, ако ставаше дума за някакъв индивидуален продукт.

пикочния мехур, визхудха съответства на съвременното, свързано с езика, съзнание и на гръкляна. (Срв. Avalon, The Serpent Power.)

15 Същото понятие се среща още у църковния отец Irenaeus, обозначено като -umbra" [сянка (лат.) - б.'пр.] (Adversus haereses, I, 11,1).

268

Трикстерският цикъл на Radin е запазил първоначалния митичен образ на сянката и по този начин ни насочва назад към една доста по-ранна степен на съзнанието преди възникването на мита, когато индианецът се е намирал все още в приблизително подобна духовна тъмнина. Едва когато съзнанието му е достигнало по-високо ниво, то е могло да отдели от себе си по-раншното състояние като нещо друго и да го обективира, т. е. да го направи обект на словесно описание. Докато нивото е било подобно на трикстеровото, очевидно не е могло да се извърши такова противопоставяне. Такова е било възможно едва когато постигането на нова и по-висока степен на съзнанието е дала възможност за поглед назад към едно по-нисше и по-малоценно състояние. При това би било невъзможно в този поглед назад да не се намеси солидна доза подигравка и пренебрежение и това да не помрачи още повече тази във всеки случай не особено радваща картина от миналото. Това явление навярно се е повтаряло многократно в историята на развитието на духа. Високомерното пренебрежение, с което по-новото време се обръща назад към вкуса и разбиранията на предишните векове, е един класически пример и дори в Новия завет се открива недвусмислен намек за това явление, а именно в Деяния на апостолите 17:30, където се казва, че Бог гледа отвисоко (UJtegidwv, despiciens*) на %QOVOI tr\q ayvoicu;, епохите на неосъзнатост.

Това поведение е в странно противоречие спрямо все още честото и настойчиво идеализиране на миналото, което не се възхвалява само като -доброто старо време", а бива превъзнасяно като Златната епоха, самия рай, и това се прави не от необразовани и суеверни люде, а от ония - може би бихме могли да кажем - милиони заразени с теософия, които все още непоколебимо вярват в някогашното съществуване и високоразвита култура на Атлантида.

Онзи, който принадлежи към културен кръг, търсещ идеалното положение някъде в миналото, би трябвало да се чувства