Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste
Изтегляне 5.03 Mb.
|
|
Присъщи на духовната същност са: първо, един спонтанен принцип на движение и действеност, второ - свойството на свободно създаване на образи, отвъд сетивните възприятия, и, трето - автономното и независимо манипулиране на картините. Тази същност се противопоставя на примитивния човек, обаче с напредващото развитие попада в областта на човешкото съзнание и се превръща във функция, подчинена на първата, при което първоначалният характер на автономност привидно се губи. Последният се пази все още само в най-консервативните възгледи, а именно в религиите. Слизането на духа в сферата на човешкото съзнание е отразено в мита за божествения voO<;, който попада в плен на фшк;. Този процес, продължаващ хилядолетия, наистина е неотменна необходимост, по отношение на която религиите биха се озовали в губеща позиция, ако биха повярвали, че могат с един експеримент да спрат развитието. Обаче не е тяхна работа, ако приемат добри съвети, да пречат на * Общото съгласие (лат.). - Б. пр. 218 неизбежния ход на нещата, а - напротив - да го оформят така, че той да може да протича без фатални увреждания на душата. Религиите отново и отново трябва да напомнят за произхода и за първоначалния характер на духа, за да не забравя човекът никога какво привлича в своята сфера и с какво изпълва съзнанието си. Не той сам е създал духа, а духът прави така, че той да създава; той му дава импулса и щастливото хрумване, постоянството, въодушевлението и вдъхновението. Но той така прониква в човешкото същество, че човек е сериозно изкушен да повярва, че той самият е създателят на духа и че той го притежава. В действителност обаче прастарият феномен на духа обсебва човека, и то точно така, както физическият свят, привидно обект, готов да се подчини на човешките намерения, на практика сковава свободата на човека с хиляди окови и се превръща в обсебващата idee-force*. Духът заплашва наивния човек с инфлация, за което нашето време е дало може би най-поучителните примери. Опасността става толкова по-голяма, колкото повече външният обект приковава вниманието и колкото повече човек забравя, че диференцирането на нашето отношение към природата би трябвало да върви паралелно с това към духа, за да се създаде нужният баланс. Ако на външния обект не се противопоставя вътрешният, тогава възниква материализъм без задръжки, свързан с налудничаво себевеличаене или с изкореняване на независимата личност, което бездруго е идеалът на тоталитарната държава на масите. Както се вижда, общоприетото съвременно понятие за духа трудно се съгласува с християнския светоглед, доколкото той схваща духа като summum bonum, като самия Бог. Във всеки случай съществува и понятието за зъл дух. Но и с това съвременното понятие за духа не се изчерпва, тъй като той не е непременно зъл, no-скоро би трябвало да бъде наречен морално индиферентен или неутрален. Ако Писанието казва: -Бог е дух", то това звучи като дефиниране на една субстанция или като квалифициране. Обаче, както изглежда, дяволът притежава същото своеобразие на духовна субстанция, макар тя да е зла и низка. Първоначалната идентичност на субстанцията се изразява още в мисълта за падането на ангелите, както и в близките отношения на Йехова и Сатаната в Стария завет. Последица от това примитивно отношение би могла да бъде и молбата в -Отче наш": -Не воведи нас в изкушение", където все пак това е истинското занимание на изкусителя, на самия дявол. Така стигаме до един въпрос, който в досегашния ход на * Принуждаваща идея (фр.). - Б. пр. 219
нашето наблюдение все още изобщо не са отбелязали. Първо, привлякохме културноисторическите и общоприетите схващания, произлезли от човешкото съзнание и неговите разсъждения, за да си създадем представа за психичния начин на проявя-ване на фактора -дух". Обаче ние не взехме под внимание това, че духът по силата на своята първична, неоспорвана и от психологията, автономия6 е напълно в състояние да изявява сам себе си. б. Самоизявата на духа в сънищата Психичното проявление на духа ясно показва, че то има архетипно естество, т. е. феноменът, който наричаме дух, се базира на съществуването на един автономен праобраз, който се среща универсално предсъзнавано в строежа на човешката психика. Както във всички подобни случаи, се сблъсках и с това явление у моите пациенти, и то при изследването на техните сънища. Отначало ми направи впечатление, че определена разновидност на бащиния комплекс има, тъй да се каже, -духовен" характер, т. е. от образа на бащата изхождат действия, изказвания, тенденции, импулси, мнения и т. н., на които не може да се отрече атрибутът -духовен". При мъжете нерядко един положителен бащин комплекс води до известна доверчивост към авторитета и до подчертана готовност да се подчиняваш на всички духовни кодекси и ценности, у жените - до ярки духовни аспи-рации и интереси. В сънищата това е фигура на бащата, от която произлизат решаващи убеждения, забрани и съвети. Невидимостта на този източник често бива подчертана от това, че той се състои само от един авторитарен глас, който произнася окончателни присъди7. Затова най-често образът е на възрастен мъж, който символизира фактора -дух". Понякога това е -истински" дух, а именно дух на някой починал, който играе тази роля. По-рядко това са гротескни фигури, подобни на гноми, или говорещи и знаещи животни, които символизират духа. Образите на джуджета, поне според моя опит, се срещат главно у жени, поради което ми се струва логично, когато Barlach в * Дори когато човек е на мнение, че дадена самоизява на духа, например появата на призраци, не е нещо друго освен халюцинация, то тя въпреки всичко е спонтанна (неподчинена на действие по наша собствена воля) психична случка. При всички случаи това е независим комплекс, което напълно удовлетворява нашите цели. 7 Един съответстващ на това случай е представен в: Psychologic und Alchemic [Paragr. 52 ff.]. 220
-Мъртвият ден" приписва на майката образа на джуджето -Щайсбарт", както образът на Бес бива свързан с богинята-майка от Карнак. Духът и при двата пола може да се появи в образа на момче или юноша. При жените тази фигура съответства на т. нар. -позитивен" анимус, който загатва възможността за съзнателно духовно начинание. При мъжете този образ не е толкова еднозначен. Той може да бъде положителен и тогава има значението на -висшата" личност, на цялостната личност ( das Selbst) или на filius regius*, както го разбират алхимиците8. Той обаче може да бъде и отрицателен и тогава означава инфантилната сянка9. И в двата случая момчето е един определен дух10. Старец и момче са едно цяло. Тази двойка играе значителна роля и в алхимията като символ на Меркуриус. Никой не може да установи със стопроцентова сигурност, че образите на духа от сънищата са с добър морал. Често те имат всички белези не само на двусмисленост, но и на злокобност. Трябва обаче да изтъкна, че великият план, според който е конструиран несъзнаваният живот на душата, дотолкова се изплъзва от нашето разбиране, че ние никога не можем да знаем кое зло е необходимо, за да привлече чрез енантиодромията добро, и кое добро би ни подвело към злото. -Probate spiritus"11, което препоръчва Йоан, често и при най-добра воля не може да бъде нищо друго освен едно също толкова предпазливо, колкото и търпеливо изчакване какво ще излезе в края на краищата. Образът на стария мъдрец може да се появи не само в сънищата, но и във видения при медитация (или при -активно въображение"), толкова пластична, че да поеме ролята на гуру, както се случва понякога в Индия12. -Старият мъдрец" се явява в сънищата като магьосник, лекар, проповедник, учител, професор, дядо или като личност, имаща авторитет. Архетипът на * Царски син (лат.). - Б. пр. 8 Видението с -голото момче" у Meister Eckhart се числи към тази група [срв. с парагр. 268 в това издание]. ' Напомням за -момчетата" в романа на Bruno Goetz Das Reich ohne Raum.
10 Срв. още с -божественото дете" [парагр. 267 и сл. в това издание]. " [-Изпитвайте духовете, дали са от Бога" (/. Йоан, 4:1).] 12 Оттам идват множество разкази за чудеса на ришите и махатмите. Един образован индиец, с когото разговарях за същността на гуру, на въпроса ми кой е бил неговият гуру, отвърна: -Беше Шанкарахария" (VIII/IX век). Отбелязах изумен: -Но това е известният коментатор." На което той отговори: -Да, той беше, разбира се, неговият дух", при което ни най-малко не се смути от моето европейско безпокойство. 22/
духа в образ на човек, гном или животно се появява съответно в ситуация, когато би било необходимо да се обърне внимание на нещо, да се разбере, когато е нужен добър съвет, решение, план и т. н., но те не могат да се постигнат със собствени сили. Архетипът компенсира това състояние на духовна липса чрез съдържания, които попълват празнотата. Прекрасен пример е сънят за белия и черния магьосник, който се опитва да компенсира духовните трудности на един млад студент по теология. Аз самият не познавам сънуващия, така че моето лично влияние е изключено. Той сънувал, че стои пред извисената личност на свещеник, наричан -белия магьосник", въпреки че бил облечен в дълга черна одежда. Той току-що бил завършил дълга реч с думите: -А затова имаме нужда от помощта на черния магьосник." Тогава братята внезапно се отворила и влязъл друг възрастен човек - -черният магьосник", облечен в бяла одежда. Той също бил красив и извисен. Черният магьосник явно искал да говори с белия, обаче се колебаел да стори това в присъствието на сънуващия. Тогава белият учител му казал, сочейки сънуващия: -Говори, той е невинен." Тогава черният магьосник започнал да разказва чудновата история, че бил намерил изгубените ключове на рая и не знаел как да ги употреби. Той казва, че бил дошъл при белия магьосник, за да получи обяснение на тайната на ключовете. Разказва му, че кралят на страната, където живеел, си търсел подходящ надгробен паметник. Случайно неговите'поданици били изкопали стар саркофаг, в който били тленните останки на някаква девойка. Кралят отворил саркофага, изхвърлил костите и заповядал отново да заровят празния саркофаг, за да го съхранят за no-късна употреба. Обаче веднага щом костите излезли на бял свят, съществото, на което те някога са принадлежали - девойката, - се превърнало в черен кон, който избягал в пустинята. Черният магьосник го гонил през пустинята и отвъд нея и там, след много перипетии и трудности, намерил изгубените ключове на рая. С това неговата история свършваше, а за съжаление свършваше и сънят13. Компенсацията тук във всеки случай не ставаше така, че на сънуващия да бъде връчено това, което му се струва желано, а той биваше конфронтирай с един проблем, за който споменах no-горе и който отново и отново приближава живота до нас, а именно несигурността на моралната оценка, объркващата синхронна проява на добро и зло и неумолимото преплитане на вина, страдание и избавление. Този път към изконния религио- 13 [Срв. Analytische Psychologic und Erziehung, Paragr. 208 ff., и Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, Paragr. 287.] 222
зен опит е правилен, но колцина могат да го разпознаят? Той е един слаб глас и идва отдалече. Той е двусмислен, тъмен и всяващ колебания, означава опасност и храброст - неутъпкана пътека, по която можеш да вървиш само заради Бога, без сигурност и без наказание. в. Духът в приказките Бих искал да предоставя на читателите си повече от съвременния материал от сънищата. Боя се обаче, че индивидуализмът на сънищата поставя твърде високи изисквания към представянето им и изисква такова място, с каквото тук не разполагаме. Затова е по-добре да се обърнем към фолклора, където ще бъдем освободени от конфронтациите и обърканостите на индивидуалната казуистика и ще можем да наблюдаваме вариациите на мотива на духа, без да е нужно да се съобразяваме с повече или по-малко еднократни индивидуални условия. В митовете и приказките, както и в съня, душата сама говори за себе си, а архетиповете се разкриват в естественото си взаимодействие, като -след въплъщение, превъплъщение, на вечен смисъл вечното движение"14. Типът на духа се явява в съня като възрастен човек приблизително толкова често, колкото в приказките15. Старецът се появява винаги тогава, когато героят се намира в безизходна и отчаяна ситуация, от която може да го освободи само задълбочено обмисляне или щастливо хрумване, значи някоя духовна функция или ендопсихичен автоматизъм. Но тъй като героят по външни или вътрешни причини не може да се справи с това, тогава идва нужното прозрение, компенсирайки липсата, под формата на персонифицирана мисъл - именно в сферата на стареца, носещ съвет и помощ. В една естонска приказка16 например се разказва как едно сираче, с което се отнасяли лошо, по време на пашата изгубило една крава, не посмяло вече да се върне вкъщи от страх от наказание и тръгнало напосоки по света да си търси късмета. Така то попаднало в безнадеждна ситуация, от която не се виждал изход. Изтощено, момчето заспало дълбок сън. Когато се събудило, -му се сторило, че в 14 [Faust, Zweiter Teil, Finistere Galerie.] [На бълг. - Фауст, II част, Тъмната галерия. НК, С., 1980, прев. Кр. Станишев. - Б. пр.] " Материалът от приказките, който използвам тук, дължа на любезната подкрепа на д-р Мари-Луиз фон Франц. " Как едно сираче неочаквано намери късмета си (Finnische und Estnische Volksmarchen No. 68). 223
устата му има нещо течно, и видяло изправен пред себе си дребен човек с дълга сива брада, който тъкмо се канел да сложи запушалката на бъчвичката си за мляко. 'Дай ми да си пийна още!' - помолило момчето. 'За днес ти стига толкова - отвърнал старецът, - ако пътят ми не беше ме довел тук по една случайност, това сигурно щеше да бъде последният ти сън, защото, като те намерих, беше вече полумъртъв.' После старецът разпитал момчето кое е и къде отива. То разказало всичко, което било преживяло, доколкото можело да си спомни, чак до боя предната вечер. Тогава старецът рекъл: 'Мило дете! С теб не са постъпили нито по-добре, нито по-зле, отколкото с други, чиито скъпи хора, грижили се за тях и носили им утеха, лежат под земята. Не можеш вече да се върнеш. Понеже веднъж вече си избягал, трябва да потърсиш нов късмет по света. Но понеже си нямам ни къща, ни двор, нито жена, нито дете, не мога да продължа да се грижа за теб, но искам да ти подаря един добър съвет.' " Дотук старецът казва това, което момчето - героят на разказа, също би могло да си помисли. Когато под натиска на своя афект просто избягва накъдето му видят очите, той поне би трябвало да се замисли, че ще му трябва храна. После в такъв момент би било необходимо да се замисли за положението си. При това би трябвало да си спомни целия си досегашен жлвот, до най-близкото минало, както е протекъл. При такава анамнеза става дума за целесъобразен процес, чиято цел е в критичния момент, който предизвиква всичките духовни и физически сили, цялата личност и всичко, което притежава, да бъде концентрирано по някакъв начин, за да може с тези обединени сили да бъде разбита вратата на бъдещето. При това никой няма да му помогне и той е оставен изцяло в своите собствени ръце. Няма вече връщане назад. Това прозрение ще придаде нужната решителност на действията му. Като го подтиква към такава реализация, старецът му спестява усилието да разсъждава със собствената си глава. Да, старецът е точно това целесъобразно размишляване и концентриране на моралните и физическите сили, което се извършва там, където осъзнатото мислене все още или вече не е възможно и протича спонтанно в психичното пространство извън съзнанието. В концентрирането и напряга-нето на психичните сили има нещо своеобразно, което винаги изглежда като магия, а именно: те разкриват неочаквана пробивна сила, която често е многократно по-голяма от осъзнатата, постигната чрез волята, енергия. Това може да се наблюдава експериментално, особено в състояние на изкуствена концентрация - под хипноза: в моите курсове редовно правех това - поставях някоя истеричка с хилаво тяло и в дълбок хипнотичен сън като 224 дъска на два стола, така че тилът й да е върху единия, а петите - на другия, и я оставях да полежи така около минута. Пулсът й постепенно се ускоряваше до 90. Един як спортист от студентите напразно се опитваше да направи този експеримент със съзнателно усилие на волята. Той бързо се сриваше с пулс от 120 удара. Когато умният старец вече е събрал силите на момчето, вече може да даде добрия си съвет, т. е. ситуацията вече не изглежда благонадеждна. Той го посъветвал да продължава спокойно пътя си, винаги на изток, където след седем години щяло да стигне до една висока планина, която означавала неговото щастие. Огромният размер и извисяващата се част от планината загатват за израсналата личност17. От събраните сили се поражда увереност, а с това и най-добрата гаранция за успеха18. Така че нищо повече нямало да му липсва. -Вземи торбата ми за хляб и бъчвичката ми - рекъл старецът, - всеки ден ще намираш в тях толкова ядене и пиене, от колкото имаш нужда." Дал му също и едно листо от репей, което можело да се превърне в лодка, ако момчето трябвало да премине през вода. Често старецът в приказките поставя въпросите: кой, защо, откъде и накъде", за да насочи по този начин самоосъзнаването и събирането на моралните сили, а още по-често дава и необходимите вълшебни средства20, т. е. неочакваната и невероятна сила за постигане на успеха, която е специфична за личността, 17 Планината изобразява целта на скитането и на възхода, затова често в психологически аспект тя означава цялостната личност. И Цзин описва като цел: -Кралят го представя на Западната планина" (Хексаграма No 17, Зуи, наследниците). При Honorius von Autun (Speculum de mysteriis ecclesiae в: Migne, P. L. CLXXII, p. 345) се казва: -Monies patriarchae et prophetae sunt" [Планините са патриарсите и пророците]. Richard von St. Victor казва: -Vis videre Christum transfiguratum? Ascende in montem istum, disce cognoscere te ipsum" [Искаш ли да видиш преобразеният Христос? Изкачи се на тази планина, научи се да познаваш сам себе си] (Benjamin minor*: Migne, P. L. CXCVI col. 53-56). 18 В този аспект трябва да обърнем особено внимание на феномено- логията на йога. " За това има множество примери: Spanische und Portugiesische Volksmarchen [No 34: Белият папагал; No 45: Царица Роза и малкият Томас}; Russische Volksmarchen [No 26: Момичето без ръце]; Marchen aus dem Balkan [No 15: Овчарят и трите самовили}; Marchen aus Iran [Тайната на баните Бадгерд]; Nordische Volksmarchen I [Швеция No 11: Върколакът], p. 231. 20 На момичето, което търси своите братя, той дава едно кълбо, търкалящо се към тях (Finnische und Estnische Volksmarchen No 83 [Борещите се братя, р. 280]). На принца, който търси небесното царство, се дава лодка, движеща се сама (Deutsche Marchen seit Grimm 225 събрала в единство в себе си добро и зло. Обаче също толкова крайно необходима изглежда намесата на стареца, т. е. спонтанната обективация на архетипа, понеже осъзнатата воля сама изобщо не е в състояние да обедини личността дотолкова, че тя да придобие необикновена сила за постигане на успеха. Затова не само в приказките, но изобщо в живота е необходимо появяването на архетипа, който слага край на чисто афективното реагиране чрез верига от процеси на вътрешна конфронтация и реализация. Те ясно извеждат на преден план тези Кой? Къде? Как? За какво? и по този начин дават възможност да се разбере положението в момента, както и целта. Предизвиканото по този начин просветление и разплитане на обърканото кълбо на съдбата има често нещо направо магическо в себе си - опит, който не е непознат за психотерапевта. Тенденцията на стареца - да подтиква към размисъл, се проявява също под формата на подкана, отначало -да го оставиш да преспи". Така той казва на момичето, което търси изчезналите си братя: -Легни си да спиш. Утрото е по-мъдро от вечерта"21. Той вижда ясно и мрачното положение на попадналия в трудна ситуация герой или поне е в състояние да получи онази информация, която би му помогнала да се справя по-нататък. За тази цел той обича да използва помощта на животните, особено на птиците. Отшелникът казва на принца, който търси пътя към небесното царство: -Аз вече живея тук от триста години, но никой още не ме е питал за небесното царство. Не мога да ти го кажа, но горе, на другия етаж на къщата, живеят всякакви птици, те при всички случаи ще могат да ти го кажат"22. Старецът знае кои пътища водят към целта и ги показва на героя23. Той го предупреждава за идващи опасности и му дава [Железните ботуши], р. 381). Друг подарък е флейта, която кара всичко да танцува (Marchen aus dem Balkan [Дванадесетте залъка], р. 173), или пък кълбото, което показва пътя, и пръчката-невидимка (Nordische Volksmarchen [No 18 Дания: Принцесата с дванадесетте чифта златни обувки], р. 97), или вълшебни ръце (1. с., р. 287 [No 20 Швеция: Трите кучета]), или книга със закодирана мъдрост (Chinesische Volksmarchen, p. 248 [No 86: Джанг Лианг]). 21 Finnische und Estnische Volksmarchen No 83 [Естония: Борещите се братя], р. 280. 22 Deutsche Marchen seit Grimm [Железните ботуши], р. 382. В една от балканските приказки [15: Овчарят и трите самовили] старецът е -цар на всички птици". Там свраката знае всичко точно. Срв. също мистериозният -господин от гълъбарника" в новелата на Meyrink Der weisse Dominikaner. 23 Marchen aus Iran [Тайната на баните Бадгерд], р. 152. 226
средства, за да ги посрещне активно. Например той известява на момчето, което иска да донесе сребърната вода, че изворът е пазен от един лъв, който има измамното качество да спи с отворени очи, обаче да бди със затворени24, или пък той съветва момъка, който иска да отиде с коня си при един вълшебен извор, за да донесе оттам целебна вода за царицата, да гребне вода само яздейки в тръс, защото там дебнат вещици, които хвърлят ласото си върху всеки, идващ до извора25. Той кара принцесата, търсеща превърнатия си във вълколак любим, да накладе огън и да сложи на него котел с катран. После трябва да хвърли любимата си бяла лилия във врящия катран и когато идва вълколакът, той я съветва да излее котела върху главата на вълка, благодарение на което нейният любим ще бъде освободен от магията26. Понякога старецът се отличава с критичната си оценка като в онази кавказка приказка за най-малкия царски син, който искал да построи за баща си една безупречна църква, за да наследи царството. Той я построил и никой не можал да открие никакъв дефект по нея, обаче се появил един стар човек и рекъл: -Ей, каква хубава църква сте построили! Жалко само, че основата е малко изкривена!" Царският син заповядва да съборят църквата и построява нова. Обаче старецът и тук открива недостатък и така до три пъти27. Значи старецът олицетворява, от една страна, знание, разбиране, разсъдливост, мъдрост, разум и интуиция, но, от друга, и морални качества като доброжелателност, отзивчивост, чрез което неговият -духовен" характер наистина би трябвало да е разкрит достатъчно добре. Понеже архетипът е автономно съдържание на несъзнаваното, то приказката, която иначе конкретизира архетиповете, може да представи появяването на стареца насън, и то така, както приблизително се случва в съвременните сънища. В една балканска приказка старецът се появява в съня на притеснения герой и му дава добър съвет, как би могъл да се справи с възложените му неизпълними задачи28. Неговото отношение към несъзнаваното става ясно чрез обозначаването му като -горски цар" в една руска приказка29. Когато селянинът 24 Spanische Marchen No 34 [Белият папагал], р. 158. 25 1. с. [No 41: Кралица Роза и малкият Томас, р. 199]. " Nordische Volksmarchen I, No 11 [Швеция: Вълколакът], р. 231 f. 27 Kaukasische Marchen [Северният и южният славей], р. 35 f. [Славеят Гизар: Balkanmarchen No 51]. 28 Balkanmarchen [No 49: Най красивото момиче на света и Луби], р. 217.
29 Russische Marchen [No 6: Ох], p. 30 f. 22/
сяда изморен на един пън, от него изпълзява дребно старо човече, -беше много сбръчкано и зелената брада висеше до коленете му". - 'Кой си ти?' - попитал го селянинът. 'Аз съм горският цар Ох' " - рекло човечето. Селянинът му дал за слуга своя вятърничав син. -И когато горският цар си отишъл, го отвел със себе си в оня друг свят под земята, в една зелена колиба... В колибата обаче всичко било зелено: стените били зелени и пейките, жената на Ох била зелена и децата му били зелени, с една дума - всичко. Русалките, които му слугували, също били зелени като седефчета." Дори храната била зелена. Горският цар тук е изобразен като нумен на растителния и горския свят, който, от една страна, властва сред дърветата, но, от друга - чрез русалките - има отношение и към водното царство, от което ясно се разпознава принадлежността му към несъзнаваното, доколкото то често бива изразявано чрез гора или като вода. Когато старецът се явява като джудже, това също е свързано с принадлежността му към несъзнаваното. В приказката за принцесата, която търсила любимия си, се казва: -Дойде нощта и се спусна мрак, и звездите изгряха и залязоха, а принцесата все още седеше на същото място и плачеше. И както си седеше, потънала дълбоко в мислите си, чу глас, който я поздрави: 'Добър вечер, красива девойко! Защо седиш тук самотна и тъжна?' Тогава тя скочи бързо и беше много смела, и това никак не бе чудно. Обаче когато се огледа, пред нея стоеше само едно съвсем мъничко, сбръчкано човече, то й кимна и изглеждаше много сърдечно и скромно." В една швейцарска приказка синът на селянина, който искал да занесе на царската дъщеря една кошница с ябълки, среща -es chlis isigs Manndle das frogtene, was er do е dem Chratte haig?"*. На друго място -Manndle" (човечето) е облечено -es isigs Chlaidle"30**. Под -isig" навярно трябва да се разбира -железен" (eisern), което изглежда по-вероятно от -леден" (eisig). В последния случай вероятно би трябвало да се казва -es Chlaidli vo Is"***. Има и -ледено човече", но и рудно човече, а в един съвременен сън открих дори едно черно желязно човече, което се бе появило в момент на значителен поврат в живота, Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.03 Mb. Сподели с приятели:
|