Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

6 [Colonna, Hypnerotomachia Poliphili, и Linda Fierz-David, Der Liebestraum des Poliphilo.]

195

терапия е да открие дали, как и доколко тези импулси на осъзнатата личност могат да се интегрират или дали вторично могат да бъдат приведени от една нормална потенциалност в актуалност чрез увредената ориентация на съзнанието. Формално в практиката съществуват и двете възможности.

Деметра и Кора, майка и дъщеря, допълват едно женско съзнание нагоре и надолу. Те прибавят по-старото и по-младото, по-силното и по-слабото и по този начин разширяват тясно ограниченото и привързано към времето и пространството отделно съзнание до предчувствие на една по-голяма, по-обхватна личност, която освен това участва във вечната история. Не можем да приемем безрезервно, че митът или мистерията са били измислени нарочно, с някаква цел, no-скоро изглежда, сякаш те би трябвало да са неволно признаване на една психи-

Вж. във връзка с това Psychologic und Alchemic, Zweiter Teil.

ческа, обаче несъзнавана предпоставка. Съществуващата преди съзнанието психика (например при детето), от една страна, съдържа част от майчината, от друга - тя е също и преминаване в психиката на дъщерята. Затова би могло да се каже, че всяка майка съдържа в себе си дъщеря си, а всяка дъщеря - майка си, обаче всяка жена се разширява - назад към майката и напред към дъщерята. От тази партиципация и смесване произлиза онази несигурност по отношение на момента: като майка жената живее по-рано, като дъщеря - по-късно. Благодарение на осъзнатото преживяване на тези връзки възниква чувството за разпростиране на живота върху много поколения: първа крачка към непосредственото преживяване и увереност в излизането извън времето, което значи чувство за безсмъртие. Отделният живот бива издигнат в тип, дори в архетип на женската съдба изобщо. С това се извършва апокатастазис на живота на предците, който продължава чрез моста на съвременния индивид към бъдещите генерации. С такова преживяване индивидът бива целесъобразно причислен към живота на поколението, благодарение на което всички ненужни пречки са премахнати от пътя на потока на живота, който трябва да протече през отделния човек. Обаче и той е освободен от своето уединение и отново е предаден на своята цялост. Всички култови занимания с архетиповете в крайна сметка имат тази цел и постигат този успех.

За един психолог бездруго е ясно какви катарзисни и същевременно обновителни въздействия върху женската психика са произлизали от култа към Деметра и какъв дефицит на психическа хигиена е присъщ на нашата култура, която вече не познава благотворни преживявания като елевсинските емоции. Давам си сметка, че не само лаикът в психологията, но и професионалният психолог и психиатърът, та дори и психотера-певтът не разполага с онова познаване на архетипния материал на пациентите си, ако не е изследвал специално тази страна на феноменологията на несъзнаваното. Точно при психиатрично или психотерапевтично наблюдение нерядко се срещат случаи, отличаващи се с изобилно произвеждане на архетипна символика8. Но понеже на наблюдаващия лекар му липсват нужните исторически познания, той не е в състояние да забележи паралелността на своите наблюдения с данните от историята на духа и културата. Обратно - познавачът на митологията и сравнителното религио-знание по правило не е психиатър и следователно не знае, че

* Ще ви насоча към дисертацията на моя ученик Jan Nelken, Analytische Beobachtungen fiber Phantasien Schizophrenen (1912), както и към моя анализ на една серия фантазии в: Symbole der Wandlung.

W7

неговите митологеми още се срещат, живи и свежи - например в сънища и видения, в тайника на личните, интимни преживявания, които човек при никакви обстоятелства не би желал да подложи под скалпела на науката. Затова архетипният материал е великото неизвестно и трябват вече специални проучвания и приготовления, за да можеш изобщо да събереш такъв материал.

4 Symbols der Wandlung. Книгата на Н. G. Baynes, The Mythology of the Soul обхваща 939 страници и се опитва да се справи с материала само на два индивида.

съзнанието към несъзнаваното.

При тези условия се осъществяват дълги и често много драматични серии от фантазии. Преимуществото на този метод е, че той изнася на бял свят голямо количество съдържания на несъзнаваното. За същата цел може да послужат и рисуването с молив и с бои и моделирането. Визуалните серии, когато станат драматични, лесно преминават и в областта на аудитивно-езиковото, от което възникват диалози и подобни неща. Този метод при известни обстоятелства е малко опасен - при донякъде патологични индивиди и особено при нередките латентни форми на шизофрении - и затова изниква лекарски контрол. Той се базира точно на осъзнаваното отслабване на съзнанието и на неговото влияние, ограничаващо или потискащо несъзнаваното. Целта на този метод естествено е, на първо място, терапевтична, обаче, на второ място, той доставя и богат емпиричен материал. От такъв материал са взети някои от нашите примери. Те се различават от съня само с по-добрата си форма, почиваща на това, че съдържанията не се възприемат от спящо, а от будно съзнание. Примерите са от жени на средна възраст.

а. Случай Х.*

1. (СПОНТАННО ВИЗУАЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ): -Видях бяла птица с разперени крила. Тя се спусна към облечена в бяло женска фигура, която седеше там като антична статуя. Птицата кацна на ръката й. Тя държеше житно зърно в дланта си. Птицата го взе в човката си и пак литна към небето."

Към това Х нарисува една картина: на бял мраморен къс седи облечена в бяло архаично проста фигура на -майка". (Майчинството бе подчертано чрез пищните гърди.)

2. Един бик вдига дете от земята и го отнася при една антична статуя на жена. Появява се голо момиче с венче цветя в косите, яздещо бял бик. То взема детето, хвърля го във въздуха като топка и пак го хваща. Белият бик отнася и двамата до един храм. Там момичето оставя детето на земята и т. н. (следва посвещение).

В тази картина момичето се явява като Европа. (Тук се използват някои знания от училище.) Голотата и венчето цветя говорят за Дионисиева разпуснатост. Подхвърлянето на детето е мотив от тайното ритуално действие, което винаги засяга -жертвоприношението на детето". (Сравни в тази връзка обвинението на езичниците към християните за ритуални убийства и на християните към гностиците и евреите, също и финикийски-

* Откъсите са подредени хронологично.

те жертвоприношения на деца, слуховете за черната литургия и т. н., както и -играта на топка в църквата"10.)

3. -Видях на един пиедестал златна свиня. Някакви същества полуживотни танцуваха в кръг около нея. Ние бързахме да изкопаем дълбока дупка в земята. Аз влязох вътре и открих там вода. Тогава се появи мъж в златна колесница. Той скочи в дупката, където се клатушкаше насам-натам (сякаш танцувайки)... Аз също се клатех в такт с него. После той изведнъж изскочи от дупката, изнасили ме и ме оплоди."

Х е идентична с момичето, което често се появява и като момче. Този младеж е образ на анимус, въплъщаващ мъжкото у жената. Момчето и момичето образуват сизигия, или -coniunctio", символизираща същината на целостта (така е при Платоновия хермафродит, който по-късно става символ на съвършената цялост във философията на алхимиците). Х явно танцува с другите, оттук и -Ние бързахме". Паралелизмът с подчертаните от Kerenyi мотиви ми се струва забележителен.

4. -Видях красив младеж със златен цимбал, танцуващ и скачащ в буйна радост и разюзданост... Най-накрая той падна на земята и зарови лицето си в цветята. После се сви в полата на една прастара майка. След известно време стана и скочи във водата, където се гмуркаше като делфин нагоре и надолу... Видях, че косите му бяха златни. Ние скачахме заедно, хванати за ръце. Така стигнахме до една пропаст..." При прескачането п младежът пада на дъното. Х е самичка и стига до една река, където я очаква бяло водно конче със златна ладия.

В тази сцена Х е младежът, затова той после изчезва и тя остава единствената героиня в историята. Тук тя е детето на майката - делфинът, изгубеният в пропастта младеж и явно очакваната от Посейдон годеница. Странните припокривания и разместване на мотивите в този индивидуален материал са почти същите като в митологичните варианти. Младежът в майчиния скут се стори толкова впечатляващ на Х, че тя нарисува тази сцена. Това е същият образ като в 1. Само че не житното зърно, а тялото на момчето лежи в пълно изтощение в скута на огромната майка.

5. Следва жертвоприношение на овца, при което жертвеното животно също бива подхвърляно като топка. Участниците се мажат с кръвта на жертвата. Следва къпане в пулсиращата кръв. От това Х се превръща в растение.

6. После Х отива в една пещера със змии, където бива обвита от тях.

10 [Срв. За психологията на образа на трикстера, nap. 4607 в това издание, и Psychologic und Alchemic, Paragr. 182.]

200

1. Под морето в една пещера със змии спи божествена жена. (В рисунката е изобразена като много no-висока от другите.) Тя носи кървавочервена дреха, увиваща само долната половина на тялото й. Тя е тъмнокожа, има плътни червени устни и изглежда надарена с голяма физическа сила. Целува Х, която очевидно е в ролята на девойката, и я предава като подарък на многото присъстващи мъже и т. н.

8. Когато Х отново излиза от дълбините на светло, тя преживява нещо като просветление - бели пламъци се вият около главата й, докато крачи през разлюлените житни ниви.

С тази сцена епизодът с майката завършва. Без ни най-малко да се повтаря някой известен мит, се появяват мотиви и връзки между тях, както са познати от митологията. Тези образи се появяват спонтанно и в никакъв случай не се базират на някакви осъзнати познания. Аз самият дълго време съм прилагал върху себе си метода на активното въображение и при това съм наблюдавал многобройни символи и връзки между тях, които често едва след години можех да удостоверя с текстове, които преди изобщо не съм познавал. Същото е при сънуването. Например преди няколко години сънувах: -Изкачвах се дълго и с усилия към един връх. Когато стигнах върха, както си мислех, открих, че стоя на края на едно плато. В далечината се издигаше планински хребет, който представляваше истинският връх. Нощта тъкмо настъпваше и аз видях, че по оня тъмен склон се спуска поток, проблясващ с метална светлина, и две пътеки водят нагоре - едната наляво, другата - надясно, вият се като серпентини нагоре. Горе вдясно на върха имаше хотел. Отдолу потокът течеше наляво и един мост минаваше над него."

Наскоро след това намерих следната алегория в един алхи-мически трактат: В своята -Speculativa philosophia"u франкфурт-ският лекар Gerardus Dorneus, живял през втората половина на XVI век, описва, от една страна, -Mundi peregrinatio, quam erroris viam appellamus"* и -Via veritatis"**, от друга. За първия път авторът казва:

-Човешкият род, комуто по рождение е дадено да върви срещу Бога, не се отказва да търси средства и пътища за това да избегне със собствени усилия примките, които сам си е заложил, и не моли за помощ оня, от когото зависи всеки дар на милосърдието. Така стигнаха дотам, че от лявата страна на пътя

11 Theatrum chemicum, 1602, I, p. 286 ff.

* Странстване, пътешествие в света (лат.). - Б. пр.

** Пътят на истината (лат.). - Б. пр.

201

изградиха огромна работилница. В нея цари прилежание <и т. н.>. Когато постигнат това, ще се отвърнат от прилежанието и ще се устремят към втората област на света, като използват за преход моста на незадоволителността. Но понеже Бог в благостта си желае да ги изтегли обратно, оставя слабостта им да властва над тях; понеже после, както и преди, те търсят помощното средство <прилежанието!> в самите себе си, те се втурват към големия монашески спасителен дом, построен също отляво, където медицината стои начело. Там има огромен брой аптекари, хирурзи и лекари" (стр. 287) и т. н.

Обаче съществената разлика от моя сън е в това, че -независимо от срещуположността на хотела - реката на мъдростта се намира от дясната страна, а не в средата на картината - като в моя сън.

Изглежда, че в случая с моя сън не става дума за познат -мит", а за връзка между представи, която лесно бихме могли да сметнем за -индивидуална", т. е. неповторима. Обаче внимателният анализ лесно би могъл да докаже, че става дума за архети-пен образ, който може да бъде възпроизведен в някой друг век и на друго място. Трябва обаче да си призная, че архетипната природа на съня ми се изясни едва когато прочетох Dorneus. Такива и подобни случки съм наблюдавал многократно не само с мен самия, но и с мои пациенти. Обаче ако такива паралели не бива да се изплъзват от съзнанието ни, вече е необходимо специално внимание, както показва този случай.

Античният образ на майката не се изчерпва с фигурата на Деметра. Той се изразява и чрез Кибела-Артемида. Следващият случай ни насочва в тази посока.

б. Случай Y.

1. СЪН: -Вървях през една висока планина, пътечката е безлюдна, дива и трудна. Изведнъж от небето се спуска жена, за да ме придружава и да ми помага. Тя е много светла, със светла коса и сияещи очи. От време на време отново изчезва. След като известно време повървявам сама, забелязвам, че съм си забравила тоягата някъде назад, и трябва да се върна, за да си я взема. При това трябва да мина покрай ужасно чудовище - огромна мечка. Още когато минах оттук първия път, тя беше тук, обаче тогава небесната жена ме пазеше. И сега, точно когато минавам покрай

мечката и тъкмо когато тя тръгва към мен, жената пак застава до мен и щом я съзира, мечката си ляга успокоена и ни оставя да минем. После небесната жена пак изчезва."

Тук става дума за една майчински помагаща богиня, която има връзка с мечката, нещо като Диана или галоримската Деа Артио. Божествената жена е положителният, мечката - отрицателният аспект на -висшестоящата личност", която допълва осъзнатия човек нагоре до небесното и надолу до животинското. 2. СЪН: -Влизаме през една врата в нещо като кула, където се изкачваме по дълга стълба. На едно от най-горните стъпала прочитам надпис - нещо като: 'Vis ut sis'12. Стълбата завършва в храм, намиращ се на върха на горист връх и иначе недостъпен. Това е светилището на Урсана, богинята на мечките и същевременно божия майка. Храмът е от червен камък. Там се принасят кървави жертви. Около олтара има животни. За да можеш да влезеш в храма, трябва да бъдеш превърнат в животно, и то в горско животно. Храмът има формата на кръст с еднакви рамена, с кръгло помещение в средата, над което няма покрив, тъй че направо се вижда небето и съзвездието Голяма мечка. Върху олтара в средата на отвореното нагоре помещение е жертвени-кът на Луната, от който постоянно се издига дим или пара. Там има и огромно изображение на божеството, обаче то не се вижда много добре. Превърнатите в животни богомолци - към които принадлежа и аз- трябва да докоснат със своя крак долната част на изображението, след което то им дава знак или оракулско предсказание като 'Vis ut sis'."

В този сън ясно изпъква мечата богиня, макар че нейната статуя -не се вижда много добре". Отношението към цялостната личност, към висшата личност, бива пояснено не само от предсказанието -Vis ut sis", а също и чрез кватернитета и кръглото помещение в центъра на храма. Отношението към съзвездието символизира от древни времена самата -вечност". Душата произлиза -от звездите" и пак се връща в звездната религия. Връзката на -Урсана" с Луната е загатната чрез -лунния" жертвеник.

Богинята на Луната се среща и в детските сънища: едно момиче, пораснало при особено тежки психически условия, сънувало много пъти един и същи сън между седмата и десетата си година: долу, на мястото за слизане, край водата я очаква лунната жена, за да я вземе със себе си на своя остров. За съжаление тя никога не можеше да си спомни какво всъщност става там, но било толкова хубаво, че постоянно се молела

[Ти искаш, за да бъдеш.]

202

отново да сънува този сън. Въпреки че, както се вижда, двете сънуващи не са еднакви, мотивът за острова се среща все пак \ в предишния сън като -недостъпен планински връх".

Тридесет години по-късно сънуващата лунната жена има! драматична фантазия:

-Изкачвам се по стръмна, мрачна планина. На върха имаше крепост, увенчана с купол. Влязох и се изкачих (наляво) по една. вита стълба. Стигайки горе (в залата с купола), се озовах при една жена, която носеше на главата украшение от кравешки рога Веднага познах в нея лунната жена от моите детски сънища. По заповед на жената погледнах надясно и видях ослепително ярко слънце от другата страна на една пропаст. Над нея водеше тесен, \ прозрачен мост, на който стъпих със съзнанието, че в никакъв j случай не бива да гледам в бездната. Обзе ме ужасен страх и се | разколебах. Предчувствах предателство, но все пак преминах:] отвъд и застанах пред слънцето. То ми каза: 'Ако можеш девет М пъти да се приближиш до мен, без да бъдеш изгорена, всичко ще бъде \ добре.' Аз обаче се плашех все повече и повече и в края на краищата; все пак погледнах надолу, там съзрях едно черно пипало, като на октопод, което се протягаше изпод слънцето, за да ме хване. От \ ужас паднах в бездната. Но вместо да се пръсна на парчета, се намерих в обятията на земната майка. Щом понечих да погледна лицето й, тя се превърна в глина и аз лежах на земята."

Забележително е, че началото на тази фантазия съвпада с нашия сън. Лунната жена горе е ясно разграничена от земната майка долу. Онази горе подтиква сънуващата за очевидно небе-зопасното приключение със слънцето; другата пък, напротив, я улавя, запазвайки я в майчинската си прегръдка. Поради това изглежда, че сънуващата - като застрашена - е в ролята на Кора.

Да се върнем пак към нашата серия от сънища.

3. Y вижда в СЪНЯ си две картини, нарисувани от художника от Севера Херман Кристиян Лунд.

а. -Едната показва селска стая на северняци. В нея в пъстри носии се разхождат под ръка (т. е. в редица) девойки. Средната I в редицата е no-дребна от останалите, освен това има гърбица и \ обръща главата си назад. Това, наред с един странен поглед, й придава вид на вещица.

б. Втората картина изобразява дракон, протегнал шията си през цялата картина и най-вече над едно момиче, което се намира в негова власт и не може да помръдне, защото, щом шавне, се раздвижва и драконът, който може по желание да увеличава или смалява тялото си, и ако момичето иска да се отдалечи, той просто протяга врата си, тъй че стига над него и така веднага го хваща отново. Много странно обаче, момичето нямаше лице

204

Става дума за един измислен от съня художник. Анимусът често се появява като художник или има прожекционен апарат, той е кинооператор или собственик на художествена галерия, което се отнася към анимуса като функция, посредничеща между съзнавано и несъзнавано: именно несъзнаваното съдържа образи, които са опосредствани от анимуса, т. е. биват проявени или като фантазии образи, или несъзнавано като преживяван и изпълнен с действия живот. От проекциите на анимуса възникват фантазии отношения на любов и омраза към -героя" или -демоните". Специална жертва са тенорите, хората на изкуството, звездите в киното и спорта и т. н. В първата картина момичето е белязано като -демонично" - с гърбица и зъл поглед -през рамо". (Примитивите обичат да носят амулети срещу зъл поглед на задната част на врата, понеже уязвимото място е на гърба, където човек не може да вижда.)

Във втората картина -момичето" е представено като невинна жертва на едно чудовище. Както в първия случай има отношение на идентичност между небесната жена и мечката, така е и тук между девойката и дракона, което в реалния живот често е само нещо повече от лоша шега. И тук става въпрос за разширяване на осъзнатата личност, а именно, от една страна, чрез безпомощността на жертвата, от друга - чрез опасността от злия поглед на една гърбава и от могъществото на дракона.

4. ОТЧАСТИ СЪН, ОТЧАСТИ ВИЗУАЛЕН ПРОДУКТ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО. -Магьосник показва на един индийски благородник фокусите си. Под кърпа той -прави" красива девойка. Тя е танцьорка, която или наистина може да се преобразява, или поне държи всички наоколо в плен на абсолютна илюзия. По време на танца тя изчезва с музиката сред жужащ пчелен рояк. После се превръща в леопард, после във водна струя от фонтан, сетне в морски полип, обхванал млад ловец на бисери. Междувременно в критичния момент винаги приема човешки облик. Тя се появява като магари-ца, носеща на гърба си два коша с чудни плодове. После се превръща в многоцветен паун. Благородникът не е на себе си от възторг и я вика при себе си. Обаче тя продължава да танцува, сега гола, и дори съблича кожата от тялото си и най-накрая пада на земята като гол скелет. Той бива погребан, обаче нощем от гроба израства лилия и от нейната чашка излиза бялата жена, която бавно се възнася към небето."