Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

63 Друг произход на -mercury" [живак (англ.) - б. пр.], въпреки усилията си, не успях да установя. Естествено криптомнезия не е изключена. Предвид определеността на представата и шокиращото съвпадение на нейната поява (срв. с Бьоме!) съм склонен към последната хипотеза, която не елиминира архетипа, а го предпоставя.

64 Срв. тук -съкровеното раждане на душата" у Бьоме.

65 Този homo interior или altus [вътрешен или висок човек] е бил Меркуриус или поне произлязъл от него. Срв. Der Gcist Mercurius [Paragr. 284 ff.].

Фигура 2. Скица по рисунка от 1916 г. Слънцето горе, обкръжено от хало с цветовете на дъгата, вляво низходящият, вдясно възходящият процес на промяна. Халото от дванадесет части (зодиакът!).

От един непознаваем източник падат три отделни капки, които се разделят на четири линии66, респ. на две двойки линии. Те са раздвижени и описват четири отначало разделящи се пътя, после те периодично се съединяват в една възлова точка и по този начин изобразяват една вибрационна система. Възловите точки означават -велики личности и основатели на религии", както също ми довери моята тогавашна анализирана. Очевидно става дума за същата представа, която бихме имали право да наречем архетипна, доколкото там са налице всеобщи идеи за космичните епохи, критичните преходи, боговете и полубогове-те, персонифициращи еоните. Естествено несъзнаваното създава своите образи не от осъзнати разсъждения, а от наличната навсякъде диспозиция на човешката система към такива представени образувания като космичните епохи на парсизма*, йогите и аватарите на хиндуизма и Платоновите астрологични месеци с техните богове телци и овни и -великата" риба67 на християнския еон.

Фактът, че възловите точки в рисунката на нашата анализирана означават или съдържат числа, е част от несъзнаваната мистика на числата, която човек невинаги може лесно да разгадае. Доколкото аз виждам, в тази аритметична феноменология има две степени: едната - по-ранната, достига до три, другата - по-късната обаче - до дванадесет. Значи изрично се споменават две числа - три и дванадесет. Дванадесет е четири пъти по три. Предполагам, че тук се натъкваме на Аксиомата на Мария, а именно на странната дилема от три и четири68, за която вече многократно стана дума69, понеже тя играе важна роля в алхи-мията. Бих си позволил предположението, че тук става дума за една тетрамерия (като в гръцката алхимия), един процес на промяна70, разделен на четири трифазови съставни части, аналогично на дванадесетте промени в зодиакалния кръг и на неговото разделяне на четири. В такъв случай числото дванадесет, както става нерядко, би имало не само индивидуално

66 Линиите са в четирите класически цвята.

* [Форма на учението на Заратустра, разпространено в Персия, (днес все още) в Индия. - Б. пр.]

" -Гигантската" риба от ръкописа на Aberkios (около 200 г.) [Вж. * ion, Paragr. 127.] (На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.)

68 Срв. тук Frobenius, Schicksalskunde, p. 119 ff. Във всеки случай тълкуванията на автора ми се струват проблематични в различни аспекти.

^ Psychologic und Alchemic [Paragr. 204] и За феноменологията на духа в приказките [Paragr. 425 и 430 в това издание].

70 Psychologic und Alchemic, под -Vierteilung" [Index].

321

значение (както тук като рождено число), а също и обусловено от времето, тъй като настоящият еон на Рибите критично клони към своя край и същевременно представлява дванадесетият дом на зодиака. Тук би трябвало да си спомним за подобни гностични представи, като например тези в богопознанието на Justinus: -Бащата" (Елохим) създава с Едем, която била полуже-на-полузмия, дванадесет ангели-бащи, а освен това тя ражда още дванадесет - майки, които, казано на езика на психологията, представляват сенките на дванадесетте бащи. Ангелите-майки се разделят на четири категории ( (цедт))) по три, които съответстват на четирите реки в рая. Ангелите се движат в кръг, сякаш танцуват (ev %OQK> кдж>акф)71. Тези далечни на пръв поглед неща сигурно бихме могли да свържем в хипотетична връзка, понеже те произхождат от един общ корен, а именно от колективното несъзнавано.

71 Hippolytos, Elenchos, V,26, 1 ff., p. 126.

72 Срв. тук б1Г|уг|0ц ... JteQi jtoiKiXri? кш. jtoXvuogipou офсаоск; (гр.) [съобщение за едно многоцветно кълбо с много форми] от Codex Vaticanus 190 (цитирано от Cumont, Textes et monuments figures aux mysteres de Mithra I, p. 35), в което се казва: Велемъдрият Бог създаде един ужасно грамаден дракон, с огромна дължина, ширина и дълбочина, чиято тъмна глава - тъй наречената Издигаща се <т. е. Лунен възел>, бе обърната към изгрева, а опашката му - тъй наречената Слизаща, сочеше към залеза... И тогава всезнаещият демиург задвижи чрез висшата си заповед огромния дракон заедно с украсения венец, т. е. дванадесетте зодиакални знака, които носеше на гърба си. Eisler (Weltenmantel und Himmelszelt, p. 389) свързва тази зодиакална змия с Левиатан. Драконът като символ на годината, вж.: Mythographus Vaticanus III, p. 162. Подобна връзка се прави в: Horus Apollo, Selecla hieroglyphica, 2, p. 9: -Insuper ut serpens quotannis pelle ac senio simul exuitur: sic et annuum spatium, quod mundi circumactu producitur, immutatione facta renovalur, ac veluti reiuvenescit." (Както змията всяка година се освобождава от кожата си и същевременно - от възрастта си, така се обновява и се подмладява, тъй да се каже, и годишната траектория, получаваща се от обръщането на космоса, като тя се променя.)

* Змия (лат.). - Б. пр.

322

куриус е duplex, т. е. той самият е противоречив вътре в себе си". Меркуриус, респективно Хермес, е вълшебник и бог на магьосниците. Като Хермес Трисмегист той е родоначалникът на алхимията. Неговата вълшебна пръчка - caduceus, е обвита от дванадесет змии. Същият атрибут характеризира и Асклений, бога на лекарите74. Архетипът на такива представи бе проециран върху мен от моята пациентка още преди анализата да бе започнала.

71 Der Gcist Mercurius [Paragr. 267 ff.].

"* Meier, Antike Inkubation und moderne Psychotherapie.

Вишну бива наричан damodara - -завързаният с въже около тялото". Не съм сигурен дали тук се взема предвид този символ. Бих искал да го спомена само заради изчерпателността.

[Goethe, Egmont, 3. Aufzug. Оригиналът е: -Langen und Bangen" (посягане и копнеж - б. пр.).]

Духът на Меркуриус (лат.). - Б. пр.

323

пр.), така и златото е такова овеществяване на Слънцето в Земята77.

77 Maier, De circulo physico quadrato, caput I, p. 11 ff. * Висок или най-голям човек (лат.). - Б. пр.

7S В средновековната алхимия това е Христос. Вж. Psychologic und Alchemic, III, Kp. 5.

324

Рисунка 4

Следващата рисунка представя значителна промяна: кълбото ясно се е разделило на обвивка и ядро. Обвивката е придобила колорита на плътта. Първоначално малко неясното червено ядро от втората рисунка сега показва диференцирана вътрешност с подчертано троичен характер. -Силовите линии", принадлежащи отначало на живачната лента, сега преминават през цялото тяло на ядрото, което загатва, че възбудата вече не е само отвън, а е завладяла най-съкровеното. Анализираната каза: -С това започна една изключителна вътрешна работа." Троичното образувание сигурно е стилизиран като растение женски орган при акт на оплождане: сперматозоидът пробива обвивката на ядрото. Неговата роля играе serpens mercurialis: змията е черна, тъмна, хтонична, един Хермес Kataxftovioc; или ШифоЛХисос; (подземен и фалически); тя обаче има златните крила на Меркурий и значи притежава неговата въздушна природа. Съответно на това алхимиците също са изобразявали своя двойствен Mercurius като serpens alatus (крилата змия) и sine alis (без крила), при което наричали първата змия женска, а втората - мъжка.

По-точно казано, змията от нашата рисунка изобразява не толкова сперматозоида, колкото фалоса. Leone Ebreo79 в своите -Dialoghid'amore" нарича планетата Меркурий membrum virile**

* Свързване на тялото и духа (лат.). - Б. пр.

79 Творчеството на лекаря и философа Leone Ebreo (роден около 1460 г., починал след 1520 г.) се радвало на най-широко разпространение през XVI век и голямо влияние върху съвременниците, както и върху потомците. То е по-нататъшна разработка на неоплатоническа-та линия, очертана преди това от лекаря и алхимика Marsilius Ficinus (1433-1499) в неговия коментар към Symposium на Платон. Истинското име на автора е Don Judah Abrabanel от Лисабон. (Текстовете понякога са подписани с Abrabanel, а някои с Abarbanel.)

** Мъжки член (лат.). - Б. пр.

325

Понеже змията е произлязла от светкавицата, респективно представлява нейната променена форма, то тук бих искал да спомена един паралелен случай, където на светкавицата се приписва същата осветяваща, съживяваща, оплождаща, преобразяваща, съответно лекуваща роля, както в нашия случай със змията. На приложената схема (фиг. 3) са изобразени две фази: първо едно черно кълбо, означаващо състояние на най-дълбока депресия, и второ - светкавицата, улучваща кълбото. Езикът използва същата картина: тя е -улучила" или -запалила" нещо. Разликата се състои само в това, че в пациента често първо идва картината, а едва след това прозрението, което би го накарало да възкликне: -Това улучи."

Що се отнася до контекста на четвъртата рисунка, г-жа Х изтъкна, че отначало най-много я смущавала живачната лента (рисунка 3). Тя усещала, че сребърната субстанция би трябвало да е -вътре", при което черните силови линии биха останали отвън и биха образували една черна змия. Тогава тя би опасвала сферата84. Отначало тя усещала черната змия като -ужасна

80 Използвам английския превод на Dialoghi, издаден под заглавието The Philosophy of Love by Leone Ebreo от Friedeberg-Seeley и Jean H. Barnes през 1937 г. (р. 92 и 94). Източникът на този светоглед трябва да се търси в кабалистичното тълкуване на Jesod (Kabbala denudata).

81 Този псевдобиологически начин на изразяване съответства на природонаучното образование на анализираната.

82 И тази представа е алхимична: synodos Lunae cum Sole, т. е. hieros-gamos или coniunctio. По-подробно в: Die Psychologic der Obertragung.

"' Още по проблема в: Der Geisl der Psychologic [Paragr. 498].

84 Тук би трябвало да помислим за обгръщащия света океан и скритата в него световна змия - Левиатан - -draco in mari", който е дяволът, позовавайки се на египетското предание за Тифон и морето, което му принадлежало: -Diaboiis maria undique circumdat et undique pontum." [-Дяволът обгръща моретата навсякъде и океана - от всички страни."] (Hieronymus, Epistola, 2,4; още по въпроса вж. Rahner, Antenna crucis, II, -Das Meer der Welt", p. 112.)

Фигура 3. Скица по рисунката на една по-млада пациентка с психогенна депресия от началото на лечението:

I Състоянието на черна безнадеждност.

II Началото на терапевтичния ефект.

В предишна картина кълбото лежеше на дъното на морето. Както показва една серия рисунки, то е възникнало от това, че черна змия е погълнала слънцето. После следваше една осмолъч-на. съвсем черна мандала с венец от осем сребърни звезди. В средата се намира черен хомункулус. При следващото си преображение черното кълбо получи червен център, от който излизаха червени лъчи или кръвоносни съдове в осем подобни на пипала крайници. Цялото нещо изглеждаше като краб или полип. Както показаха следващите рисунки, самата пациентка бе затворена в кълбото.

327

опасност", като нещо, което заплашва -целостта на сферата". Където змията пробива обвивката на ядрото, възниква огън (= емоция). Нейното съзнание (mind) схванало този избухващ пламък като отбранителна реакция на кълбото и в съответствие с това се опитала да представи нападението като отблъснато. Този опит обаче не се харесал на -окото" й, но въпреки това тя ми донесе скица с молив на споменатото. Дамата явно стоеше пред дилема: не можеше да приеме змията, понеже нейното сексуално значение и без моята намеса й беше пределно ясно. Затова отбелязах само: -Става дума за един известен процес85, който вие спокойно можете да приемете." И й показах подобна рисунка от моята колекция, само че рисувана от мъж - висяща сфера, в която отдолу прониква нещо черно, подобно на фалос. По-късно тя каза за това: -Изведнъж разбрах целия процес по един no-скоро неперсонален начин." Това бе прозрението за един закон на живота, на който е подчинена сексуалността. -Азът не беше центърът, а кръжеше около едно слънце, подчинен на универсалния закон." След това тя можеше да приеме змията -като необходима част от процеса на израстване" и с това да завърши рисунката бързо и прилично, при което бе позатруднена само от едно нещо: както каза, трябвало да -въведе змията сто процента отгоре, в средната линия, за да удовлетвори -окото". Очевидно несъзнаваното се задоволяваше само с главната позиция горе и в средата - това бе диаметрално противоположно спрямо картината, която преди бях показал на г-жа Х. Тя беше рисувана от мъж, както казах, и изобразяваше заплашителния черен символ, проникващ отдолу в мандалата. Типичната за жената опасност от страна на несъзнаваното идва отгоре, от -духовната" сфера, която бива персонифицирана точно от анимуса, обаче при мъжа идва от хтоничната област на -госпожа Свят", т. е. от проецираната върху света анима.

*' Същият мотив се среща и в две мандали, публикувани от Esther Harding (Das Gcheimnis der Seele, pp. 434 и 436).

* Знанието за доброто и злото (лат.). - Б. пр.

** Това е нусът в образа на змия и Serpens mercurialis на алхимията.

329

Бащата, която той е оставил у човека, и я оставя да бъде измъчвана от Haac (I'va яаоак; коМоЕОЧ коХл^п то яуепца той 'ЕХсоещ то 6v EV тоц dvf>Qco^oi<;). Змията опозорява Ева и използва и Адам като момче за забавление. Обаче Едем е душата; (Noфг>хл)> ДУХЪТ (ftVEUiia) е Елохим. -Душата е насочена срещу духа, а духът - срещу душата" (ката Tfjq т\>\!%г\с, ТЕтактаО87. Тази представа хвърля светлина върху противоположността на червеното и синьото в нашата мандала, както и посегателството на Змията, която има характер на познанието. Заради това човек се бои да познае истината - в този случай - сянката. По тази причина Барух изпраща при хората Исус, за да бъдат водени от -Доброто". Това -Добро" обаче се нарича -Приан"...88. Елохим е лебедът, Едем - Леда, той е златото, тя - Даная. Наред с това не бива да изпускаме из предвид, че образът на змията от време оно е приписван на бога на откровението, например на Agathodaimon*. Така и Едем, като змия - дева, има двойствена природа (6Lyvco^o<;, &iaco|ao<;) и в средновековната алхимия нейният образ става символ на андрогинния Mercurius89.

87 H\ppolylos,Elenchos, V, 26, 21 и 25, р. 129 ff. Тази история за Адам, Ева и Змията се е съхранила до дълбокото средновековието.

88 Изглежда, въз основа на игри на думи ngiccioi; (гр.) и Еядюло1Г|0Е та лаута (гр.) (създал всичко). (Elenchos, V, 26, 33, р. 132)

* Дух хранител (гр.). - Б. пр.

м Вж. картината [на Мелузина] от Pandora (1588) в: Paracelsus als gcistige Erschcinung (Paracehica, p. 99 [и Ges. Werke X11I]).

130

Както после сподели с мен, г-ца Х се усетила най-затруднена от четвъртата рисунка, тъй като тя представлява критичната повратна точка на целия процес. И според мен е съвсем права, понеже ясно усещаното и безпощадно отстраняване на толкова любимия, а и също толкова важен Аз наистина не е малка работа. -Да се оставиш" неслучайно е conditio sine qua поп на всички форми на no-висше духовно развитие, независимо дали ги наричат медитация, съзерцание, йога или exercitium spirituale. Както обаче показва този случай, освобождаването на Аза от длъжност не е волеви акт и поради това не представлява случайно постигнат резултат, а е случка, събитие, чиято вътрешна, натрапваща се логика може да бъде потулена само чрез самоза-лъгване.

В този случай и в този момент от решаващо значение е тя да може да освободи Аза. Но тъй като всичко отминава, може да настъпи и един друг момент, когато освободеният Аз отново трябва да встъпи във функциите си. Изоставянето на Аза дава на несъзнаваното колкото голям, толкова и необходим шанс. Но понеже то се състои от противоречия - ден и нощ, светло и тъмно, положително и отрицателно, то е добро и зло, поради това - амбивалентно, неизбежно отново настъпва моментът, когато човек - като образцовия Йов, трябва здраво да държи линията, за да не бъде фатално изхвърлен от коловоза именно тогава, когато вълната се връща обратно. Обаче за здравото държане може да се грижи само една осъзната воля, т. е. Азът. Това е голямото и незаменимо значение на Аза, което обаче, както ясно сочи нашият пример, е относително въпреки всичко. Но относителен е също високо завоевание чрез интегриране на несъзнаваното. Човек си допълва - нещо светло и нещо тъмно, а повече светлина означава повече нощ91. Неудържим обаче е