Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

е. Приложение

Следващите тук разсъждения едва ли биха предизвикали всеобщ интерес дотолкова, доколкото те са технически по същество. Отначало исках да ги спестя в това ново издание, но после стигнах до друго мнение и ги включих в едно приложение. Читателят, който няма специални интереси към психологията, може спокойно да прескочи този откъс. Тук именно разглеждам неясния на пръв поглед проблем за трикракостта и четирикра-костта на вълшебните коне и при това излагам размишленията си така, че използваният тук метод да стане видим. Тази разумна психологическа оценка почива, от една страна, върху ирацио-налните дадености на материала, т. е. на приказката, мита или съня, от друга страна - на осъзнаването на -латентните" рационални отношения на даденостите една спрямо друга. Че такива отношения изобщо съществуват, бе отначало хипотеза, както и онази например, която твърди, че сънищата имат някакъв смисъл. Истинността на това допускане не е заложена a priori. Ползата от него може да стане ясна само чрез приложението му. Затова трябва първо да се изчака, за да се види дали методическото му приложение върху ирационалния материал ще даде възможност за смисленото му тълкуване. Приложението му се състои в това, че материалът се подхваща така, сякаш притежава смислени вътрешни взаимовръзки. За тази цел повечето дадености се нуждаят от известна амплификация, т. е. от разясняване, генерализиране и приближаване към едно повече или по-малко всеобщо понятие, съответстващо на Кардановото правило за тълкуване. Така например трикракостта, за да можем да я проумеем, трябва отначало да бъде отделена от коня и приближена към своя собствен принцип, а именно троичност-та. Споменатата в приказката четирикракост се появява на по-висока степен на общото понятие, също в отношение към троичността, откъдето резултира гатанката от -Тимей", а именно проблемът за три и четири. Триадата и тетрадата изобразяват архетипни структури, които играят значителна роля в обща-

248

Трикракият и четирикракият кон всъщност представляват един загадъчен факт, достоен за по-обстойно изследване. Тройката и четворката напомнят не само за дилемата на психологическата теория за функциите, а и за аксиомата на Мария Проро-чица, която играе толкова значима роля в алхимията. Поради това би си струвало да се доближим малко повече до значението на двете вълшебни животни.

Достойно за внимание ми се струва преди всичко това, че триногото животно се дава на принцесата като яздитен кон, от една страна, а, от друга - че самото то е кобила и същевременно - омагьосана принцеса. Троичността тук бива недвусмислено свързана с женствеността, докато в господстващия религиозен възглед за съзнанието тя е изключително мъжка черта напълно независимо от това, че три като нечетно число е тъй или иначе мъжко. Ето защо троичността би могла направо да бъде преведена като -мъжественост", която е още по-очебийна в древное-гипетското триединство от Бог - камутеф69 - фараон.

Трикракостта като качество на животно означава една несъз-навано присъща на женското същество мъжественост. На една действителна жена би съответствал анимус, който представлява -духът", както и вълшебният кон. При анимата, обратно -троичността съвпада не с една християнска представа за Трие-динството, а с -долния триъгълник", с подчинената триада от

69 Kamutef означава -бик на майка му". Вж. Jacobsohn, Die dogmatische Stellung des Konigs in der Theologie der alien Agypter, pp. 17, 35 и 41 ff.

функции, съставляваща тъй наречената -сянка". Подчинената половина на личността е най-често и в по-голямата си част несъзнавана. Тя означава не цялото несъзнавано, а само къс от него, свързан с личността. Анимата пък, напротив, доколкото бива отличавана от сянката, персонифицира колективното несъзнавано. Ако я свържем с троичността като яздитно животно, това би означавало, че тя -язди" сянката, т. е. спрямо сянката се проявява като тъмна част от повърхността на планета70. В този случай тя обладава сянката. Ако обаче самата тя е конят, тогава е изгубила доминиращата си позиция като персонификация на колективното несъзнавано и като яздитно животно на принцесата А, съпругата на героя, е -яздена", т. е. обладавана. Като принцеса Б, както казва приказката, тя наистина е превърната от магьосника в триного. Тази пообъркана работа би могла да се изясни по следния начин.

1. Принцеса А е анимата7' на героя. Тя язди, т. е. обладава триногото, сянката, т. е. подчинената триада от функции на своя бъдещ съпруг. По-просто казано, това означава, че тя е сложила ръка на подчинената половина от личността на героя. Тя го е хванала откъм слабата му страна, както често се случва във всекидневния живот, защото там, където човек е слаб, има нужда от подкрепа и допълване. На слабата страна на мъжа жената дори е на истинското си и целесъобразно място. Може би така би трябвало да формулираме ситуацията, ако разглеждаме героя и принцеса А като две обикновени личности. Но понеже историята е вълшебна и се разиграва главно в света на магичното, то тълкуването на принцеса А като анима на героя навярно е по-правилно. В този случай, чрез срещата си с анимата, героят се е откъснал от непосветения свят както Мерлин благодарение на своята фея, т. е. като обикновен човек той е някой, попаднал в плен на вълшебен сън, виждащ света като през мъгла.

2. Положението на нещата става значително по-сложно от неочакваното обстоятелство, че трикракият кон от своя страна е женски, т. е. представлява съответствие на принцесата А. Той е принцесата Б. В своя образ на кон последната би съответствала на сянката на принцеса А (значи на нейната триада от подчинени функции). Обаче принцеса Б се различава от принцеса А по това, че тя не язди коня като първата, а се съдържа в него,

7(1 Срв. Symbole der Wandlung [Paragr. 370 ff. и 658 ff.].

71 Че тя не е обикновено момиче, а царска особа и още избраница на злия дух, доказва нейното не човешко, а митологично естество. Предполагам, че понятието анима е познато.

250

респективно превърната е в кобила и по този начин е попаднала под господството на една мъжка троичност. Значи тя е обсебена от една сянка.

4. Принцът и сестра му - принцеса Б, са били пленени от

72 Аз знам как висях на дървото сред вятъра девет нощи, от копие пронизан, на Вотан обречен: и на себе си сам, висях на дървото, що никой не знай, где своите корени крие.

-Wodans Runenkunde" (Havamal, Vers 139) в: Die Edda.

73 Срв. предаденото от Ницше преживяване на Бога в -Плачът на Ариадна":

... - само дивеч съм твой, жестоки ловецо! Пленница твоя най-горда, разбойнико в облаци скрит... Стихове: Dichtungen: Dionysos-Dithyrambcn (Werke VIII, p. 423).

251

езическия бог и превърнати в коне, т. е. натикани в сферата на животинското. Тя съответства на несъзнаваното. Според това и двамата, в истинския си човешки образ, са били някога част от царството на колективното съзнание. Кои са те обаче?

5. Според приказката обаче животинската форма на двойката брат - сестра не е истинската им и се дължи на магьосническото действие на езическия бог-ловец. Ако те не бяха нищо повече от животни, навярно бихме могли да се задоволим с горното тълкуване. И така всъщност щяхме да отминем с несправедливо мълчание странното загатване за промяната в характера на пола. Белият кон обаче не е обикновено животно, а вълшебно, със свръхестествени качества. Човешкият облик, от който е произлязло животното чрез омагьосването, по тази причина би трябвало да има също характера на свръхестественост. Във всеки случай приказката не казва нищо по въпроса. Но ако е в сила нашата хипотеза, че животинската форма на двамата съответства на нисшата съставна част на човешката същност на героя и на принцесата, тогава се получава, че човешката форма се равнява на една свръхчовешка съставна част на първата. Свръхчовешкото на свинаря от началото на приказката се разкрива в това, че той става герой, т. е. полубог, тъй като не остава

74 Срв. във връзка с това Emma Jung, Ein Beitrag zum Problem des Animus.

252

Необикновените, преминаващи в сферата на свръхчовешко-то, сили на геройството и на избраността са, които заплитат две обикновени човешки създания в свръхчовешка съдба. По този начин в сферата на светското овчарят става цар, а една принцеса се омъжва за човек, който й харесва. Но понеже за приказката съществува не само един обикновен, а и един вълшебен свят, с човешките съдби още не е казано всичко. Затова тя не забравя да отбележи и онова, което се случва във вълшебния свят. Там също един принц и една принцеса са попаднали във властта на злия дух, а и той самият се намира в доста лошо положение, от което вече няма да може да се измъкне без чужда помощ. По този начин човешката съдба, която постига момъка и принцесата А, намира своя паралел на нивото на вълшебния свят. Доколкото обаче ловецът като образ на езическо божество се издига още над света на героите и любимите на боговете, паралелизмът излиза вече извън границите на магическото и преминава в ареалите на божественото и духовното, където злият дух - дяволът или най-малкото един дявол, попада в плен благодарение на едно поне толкова или може би още по-силно противоположно начало, загатнато чрез трите пирона. Това най-високо напрежение между противоположностите, откъдето тръгва цялата драма, явно е конфликт между горната и долната троич-ност или, казано от мирогледна позиция - между християнския Бог, от една страна, и дявола - от друга, който е приел чертите на Вотан75.

6. Изглежда, трябва да тръгнем от тази най-висша инстанция, ако искаме да разберем правилно приказката, понеже първата причина за драмата е в посегателството на злия дух, извършено преди всичко останало. Първото следствие е неговото разпъване. В своето мъчително положение той се нуждае от чужда помощ, която, понеже не идва отгоре, може да бъде извикана само отдолу. Едно пастирче има безумно дръзката, но и хлапашка предприемчивост и любопитство, за да се изкатери по дървото на света. Ако то беше паднало и си бе потрошило

75 За троичността на Вотан срв. Ninck, Wodan und germanischer Schicksalsglaube, p. 142 f.

253

кокалите, хората сигурно щяха да кажат: кой дявол му вдяна в главата тази глупост, да се катери по такова грамадно дърво! И всъщност нямаше да са далеч от истината, понеже именно от това се нуждаеше злият дух. Пленяването на принцеса А е било посегателство в обикновения свят, а и както бихме могли да предположим, омагьосването на полубожествената двойка брат и сестра също е било нещо подобно във вълшебния свят. Не знаем, но е възможно това злодеяние да е станало във времето преди омагьосването на принцеса А. Във всеки случай двете престъпления доказват намесата на злия дух както във вълшебния, така и в обикновения свят.

7. Поуката от тази приказка на практика е крайно необичайна. Краят удовлетворява, тъй като овчарчето и принцеса А празнуват своята сватба и стават цар и царица. Принцът и принцеса Б също празнуват своята сватба, но според древната привилегия на владетелите - като инцест, което би трябвало да предизвика известно негодувание, обаче независимо от това трябва да бъде прието като своеобразен обичай сред кръговете на полубогове-те76. Какво става обаче със злия дух, с чието освобождаване от справедливото наказание започва цялата драма? Лошият ловец бива стъпкан от конете, което обаче вероятно няма да причини дълготрайно увреждане на духа. Изглежда, че той изчезва безследно, но само така изглежда, защото въпреки всичко той оставя следата си - а именно щастие, заплатено на твърде висока цена както в обикновения, така и във вълшебния свят. Четворката - овчарят и принцеса А, от една страна, и принцът и принцеса Б, от друга, са се обединили, поне наполовина, и I почти са се свързали: сега една срещу друга стоят две съпружески двойки, които уж са паралелни, обаче иначе са разделени една от друга, понеже едната двойка принадлежи към мирския, а другата - към вълшебния свят. Въпреки това недвусмислено No;

76 Това, че тук става дума за двойка брат и сестра, е само хипотеза, която се опира на факта, че жребчето се обръща към кобилката със -сестричке'. От една страна, това може да е само клише, но все пак, от друга страна, под -сестричке" се разбира точно сестра, кръвна или не. А освен това инцестьт играе значителна роля в митологията, както и в алхимията.

254

Казано в духа на приказката, в която драмата започва от най-високото място, би трябвало да споменем, че светът на полубо-говете предхожда човешкия и донякъде го създава от себе си, както за първия би трябвало да си мислим, че е произлязъл от света на боговете. Възприемани така, овчарят и принцеса А не са нищо друго освен земни образи на принца и принцеса Б, както и те от своя страна пък са потомци на божествени предци. Нека не забравяме, че към ловеца се числи като женска противоположност вещицата, която отглежда коне - нещо като една стара Епона (келтската богиня на конете). За съжаление не се споменава как е станало превръщането на царските деца в коне. Но това, че вещицата има пръст в тази работа, става ясно от обстоятелството, че и двата бели коня са от нейната конюшня и поради това в известна степен са създадени от нея. Ловецът и вещицата образуват двойка, която е отражение на една родителска двойка богове в нощно-хтоничната част на вълшебния свят. Не е трудно да се разпознае божествената двойка в централната християнска представа за sponsus et sponsa* - Христос и църк-вата-невеста.

Ако поискаме да обясним приказката персоналистично, бихме се препънали във факта, че архетиповете не са произволни измислици, а самостоятелни елементи на несъзнаваната психика и ги има още преди да сме измислили каквото и да било. Те представят непроменливата структура на един психичен свят, който показва чрез детерминиращите въздействия върху съзнанието, че е -реален". Така например значима психична реалност е, че на човешката двойка77 съответства друга в несъзнаваното, като последната само привидно е отражение на първата. В действителност царската двойка винаги и навсякъде е a priori и поради това човешката двойка no-скоро означава едно индивидуално, пространствено-времево конкретизиране на вечния първообраз поне що се отнася до неговата духовна структура, която е сложила отпечатъка си върху биологичния континуум.

По същия начин навярно бихме могли да кажем, че свинарят представлява точно този анималистичен човек, комуто някъде в свръхсвета е отредена партньорка. Чрез нейния царски произход тя доказва връзката си със съществуващата a priori двойка полубогове. Възприемана от тази гледна точка, тя представя

* Женихът и невестата (лат.). - Б. пр.

77 Тъй като анимата е заместена с човешко същество.

255

всичко онова, което човекът би могъл още да стане, ако само се изкатери достатъчно високо по дървото на света78. Понеже заради начина, по който овчарчето се домогва до своята женска половинка с благородно потекло, той се приближава до двойката полубогове и се издига в сферата на царствеността, т. е. на общовалидността. В онова интермецо, което откриваме в -Chymische Hochzeit" на Christian Rosencreutz, срещаме същия мотив: царският син първо трябва да освободи своята принце-са-годеница от властта на един мавър, на когото тя доброволно се е предоставила като метреса. Там мавърът изобразява алхимичното nigredo, в което е скрита субстанцията на аркана, която мисъл образува още един паралел на нашата митологема, т. е. - казано на езика на психологията - представлява друг вариант на този архетип.

п Огромното дърво съответства на arbor philosophica (философско дърво - лат., б. пр.) в алхимията. Срещата на земния човек със спускащата се от короната на дървото анима в образа на Мелузина е изобразена например в Ripley Scroll. Вж. Psychologic und Alchemic, Abb. 257.

79 Срв. с моите Aufsatze zur Zeitgeschichte [особено Wotan и Nach der Katastrophe].

* Инструментална причина (лат.). - Б. пр.

2У6

създаде нелепата тоталност на държавата. Обратно на това, приказката показва как трябва да се постъпва, ако искаме да надвием властта на тъмния дух: методите му трябва да се прилагат срещу самия него, което, разбира се, не може да се случи, ако оня магичен долен свят на мрачния ловец остане несъзнаван, а цветът на нацията предпочита да проповядва поучителни и религиозни сентенции, вместо да приема сериозно човешката душа.

Когато наблюдаваме духа в неговата архетипна форма, както се проявява в приказките и сънищата, се получава един образ, странно различен от разчленената на толкова много значения осъзната идея за духа. Първоначално духът е дух в човешки или животински образ, демон, който излиза срещу човека. Обаче в нашия материал вече ни се разкриват следи на разширяване на съзнанието, което постепенно започва да завзема онази отначало несъзнавана област и превръща онези демони донякъде в осъзнати действия. Човекът покорява не само природата, а и духа, без да има представа какво върши с тях. За просветения ум изглежда като корекция, ако той осъзнае, че онова, което смята за духове, е духът на човека и в крайна сметка - неговият собствен дух. Всичко свръхчовешко в доброто и в злото, което предишните времена са изказали чрез образите на демоните, бива редуцирано до -разумни" размери като преувеличавано досега, а с това изглежда, че всичко застава на мястото си. Обаче дали убежденията от миналото, съгласуващи се с нашите, действително и със сигурност са само преувеличения? Ако не са, то тогава интеграцията на човешкия дух означава ни повече, ни по-малко неговото демонизиране, при което свръхчовешки духовни сили, които преди са били в природата вързани, биват приети в човешкото същество и му придават могъщество, което опасно измества границите на съществуването в човешка форма към областта на неопределеното. Трябва да запитаме просветените рационалисти: доведе ли разумната редукция до благотворно овладяване на материята и на духа? Те ще посочат гордо постиженията на физиката и медицината, освобождаването на духа от средновековната закостенялост и като добронамерени християни - освобождаването от страха от демони. Ние обаче ще продължим да питаме: до какво доведоха всички останали достижения на културата? Ужасяващият отговор е пред очите ни: човекът не е освободен от нито един от страховете си, тъмен кошмар е легнал над света. Досега разумът се е оказвал жалък