Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

* С пренебрежение (лат.). - Б. пр.

странно развълнуван от образа на трикстера. Той е предшественик на Спасителя и като такъв е бог, човек и животно. Той е също така под- и свръхчовешко същество - божествено-живо-тинско, чието непреходно и най-впечатляващо качество е нео-съзнатостта. Заради нея той бива изоставен от своите спътници (явно човеци), с което би трябвало да се загатва напускането на това ниво на съзнанието. Той дотолкова не осъзнава себе си, че не представлява едно единство, и неговите две ръце могат да се карат помежду си. Също той отделя от себе си ануса си и го натоварва със специална задача. Дори полът му е по избор въпреки фалическите му качества; той може да се превръща в жена и да ражда деца. От пениса си прави полезни растения. Това обстоятелство ни връща обратно към неговата първоначална природа на творец; от тялото на Бога произлиза светът.

От друга страна, в някои отношения той е по-тъп от животните и изпада от една смешна неловка ситуация в друга. Въпреки че всъщност не е лош, вследствие на неосъзнатостта и необуз-даността си върши ужасни дела. Неговото пленничество в животинската неосъзнатост изглежда е загатнато в това, че бива затворен в един череп на лос, а преодоляването на това състояние - в това, че напъхва главата на сокола в своя ректум. И така, после той попада отново в предишното си положение - под леда, и най-различни животни го надхитряват едно през друго, докато най-сетне му се удава да надхитри дори койота, при което си спомня и за своята природа на спасител. Трикстерът е едно -космично" прасъщество от божествено-животинско естество, от една страна - превъзхождащо човека благодарение на свръхчо-вешките си качества, от друга - стои по-долу от него заради неразумността и неосъзнатостта си. До нивото на животно също не е достигнал поради забележителната си липса на инстинкти и непохватност. Тези недостатъци характеризират неговото човешко естество, по-непригодно към условията на околната среда, отколкото животното, обаче затова пък с тенденции за по-високо развитие на съзнанието, като например значителната доза любознателност, изтъкната от мита по подобаващ начин.

Многократното преразказване на мита означава терапевтична анамнеза на съдържания, които отначало по неразбираеми причини не трябва да бъдат изгубени за дълго време. Ако те не No; бяха нищо повече от все още налични остатъци от предишно нисше състояние, то би било понятно, ако вниманието се отвърне от тях и усеща появяването им отново като нещо досадно.:No! Обаче както се вижда, за него нещата съвсем не стоят така, a,j трикстерът за дълго време напред е източник на забавление, чак до цивилизацията, където можем да го познаем в карнавалните

2JO

фигури на Пулчинело или на Глупавия Петер. Един важен аргумент за това образът да остане действен. Той обаче не е единственият и не е точно причината, поради която това отражение на едно много примитивно състояние на съзнанието е било пресъздадено, тъй да се каже, в една митологична личност. Обикновено несъдържателните остатъци от едно примитивно и сега отмиращо състояние постепенно изгубват енергията си, иначе не биха изчезвали. Обаче в никакъв случай не бихме могли да очакваме, че по някакъв начин биха се сгъстили от собствената си енергия в една митична фигура с нейния цикъл от легенди, ако не получаваха енергия отвън, в този случай направо от по-висшестоящото съзнание или от несъзнавани, още неиз-черпани източници. Ако съпоставим - доколкото е възможно и разрешено - този въпрос с едно съответно индивидуално явление: впечатляващата противоречива фигура на сянката, която е противопоставена на едно лично съзнание, то тя се появява не защото още я има, а защото се базира на динамика, чиято наличност може да бъде обяснена само от гледна точка на сегашното положение, например защото сянката била дотолкова антипатична на Азовото съзнание, че трябвало да бъде изтласкана в несъзнаваното. Това обяснение не би било съвсем подходящо в нашия случай, доколкото трикстерът явно представлява уловена в стадия на изчезването й степен на съзнанието, чиято енергия да изобрази сама себе си и да се обясни прогресивно намалява. Освен това изтласкването би й попречило да изчезне, тъй като точно изтласканото има най-добрия шанс да се съхрани, понеже - както сочи опитът - в несъзнаваното нищо не се коригира. Още повече, че историята за трикстера не е нито несъвместима, нито антипатична на съзнанието на индианците, а точно обратното - забавна, и поради това не приканва към изтласкване. Напротив, изглежда точно като че ли митът бива подкрепен от съзнанието и то се грижи за него. И това наистина е така, понеже това представлява най-добрият и успешен метод образът на сянката да се поддържа в съзнанието и така да се излага на осъзната критика. Въпреки че последната отначало изобщо няма характер на такава, а no-скоро на положителна оценка, можем все пак да очакваме, че с напредващото развитие на съзнанието грубите аспекти на мита постепенно биха отпаднали16 дори

271

Този процес на смекчаване трае доста дълго, както показва историята на мотива, тъй че човек може да се натъкне на следи от него дори и на по-високи нива на цивилизацията. Тази дълголетност бихме могли да обясним още и с наличната сила и жизненост на представеното в мита състояние на съзнанието, и с импулсираното по този начин тайно участие и омагьосаност на съзнанието. Независимо от това, че чисто каузални хипотези от областта на биологията, общо взето, са незадоволителни, в нашия случай все пак особено се налага на вниманието ни обстоятелството, че вече едно no-висше състояние на съзнанието покрива едно по-нисше и последното, както вече изтъкнахме, се намира в отстъпление. Към това се прибавя още, че трикстерът дължи своето ново припомняне главно на интереса, с който съзнанието се отнася към него; това, както видяхме, е свързано с неизбежната проява на последствията от постепенното цивилизоване, т. е. асимилация на примитивния образ, на който като първоначален daemonium е присъща известна автономност, т. е. способност да предизвиква обсебеност.

Допълването на една каузална от една финална гледна точка даде възможност за смислени тълкувания не само в медицинската психология, в случаите на индивидуални фантазии с несъз-наван произход, но особено много в случай на колективни фантазми, т. е. на митове и приказки.

Както представя това Paul Ratlin, процесът на цивилизоване започва още в рамките на самия цикъл за трикстера, с който ясно се маркира преодоляването на първоначалното състояние. Поне характерните белези на най-дълбока неосъзнатост отпадат: вместо да действа брутално, жестоко, глупаво и безсмислено, към края на цикъла трикстерът започва да върши полезни и смислени неща. По този начин още в мита прозира обезценяването на предишната несъзнаваност. Така че човек се пита какво става оттук нататък с лошите качества на трикстера. Наивният наблюдател навярно ще предположи, че щом тъмните аспекти изчезват, наистина вече ги няма. Обаче опитът показва, че не е така. Онова, което действително става, е, че съзнанието успява да се освободи от очарованието на злото и вече не е принудено да живее с него насила, обаче тъмното и злото не се е изпарило, а вследствие на загубата на енергия се е оттеглило в несъзнава-ното, където си стои несъзнавано, докато в съзнанието всичко

2/2

е както трябва. Когато обаче съзнанието е разтърсено от критични и изпълнени с несигурност ситуации, тогава се разбира, че сянката изобщо не се е разтворила в нищото, а само изчаква удобен случай, за да се появи най-малкото като проекция върху съседа. Ако този номер успее, тогава между единия и другия отново възниква примитивен тъмен свят, в който може да се случи всичко онова - дори и на най-високото ниво на цивилизацията, - за което е характерен образът на трикстера. Обикновеният език го назовава сполучливо и буквално -маймунски театър", на чиято сцена всичко се проваля или избива в глупости, което предлага най-лесната възможност за постигане на целта и само по изключение или в последния момент се случва нещо интелигентно. Политиката може би дава най-добрите примери за това.

Пагубният възглед, че всичко в човешката душа идвало отвън, тъй като тя се раждала като tabula rasa, поддържа погрешното вярване, че при външно нормални обстоятелства отделният човек е наред. Очаква благополучието си от държавата и обвинява обществото за своята собствена некадърност. Той смята, че смисълът на съществуването ще бъде постигнат, ако заплатата му се носи вкъщи наготово или ако всеки има автомобил. Такива и подобни наивности възникват на мястото на сянката, която е станала несъзнавана, и поддържат нейната неосъзнатост. Под влиянието на такива предразсъдъци индивидът се чувства напълно зависим от своето обкръжение и губи способността за интроспекция. Така неговата етика бива изместена от знанието за това, кое е позволено или забранено, или дадено. Как тогава можем да очакваме от един войник, че ще подложи на етическа оценка получена отгоре заповед? Та той все още не е открил дори възможността, че би бил способен на спонтанни морални пориви дори тогава, когато никой не го гледа.

От тази позиция би трябвало да изглежда разбираемо защо митът за трикстера е съхраняван и развиван: той би трябвало да има психотерапевтично въздействие като толкова други митове.

Той държи пред погледа на по-високоразвития индивид предишното интелектуално и морално ниско ниво, за да не забравя човек как е изглеждало то вчера. И тъй, ние си представяме, че нещо, което не разбираме, няма помагащо въздействие върху нас. Обаче това невинаги е така. Човек рядко разбира само с главата си, най-малко, ако е примитив. Благодарение на своята нуминозност митът има пряко въздействие върху несъзнавано-то, все едно дали бива осъзнато възприет или не. Факта, че неговото повтаряне не го е направило отдавна изтъркан, струва ми се, бихме могли да обясним с целесъобразността. Обяснението е малко трудно, доколкото тук действат две противоположни тенденции, а именно - от една страна - да се излезе от предишното състояние, а - от друга - то да не се забравя17. Paul Radin, както изглежда, също е усетил тази трудност. Така той пише: -От психологическа гледна точка бихме могли да твърдим, че историята на човешката култура постоянно ни предоставя опити на човека да забрави своето превръщане от животно в човек"18. Няколко страници по-нататък (във връзка със Златната епоха) той пише: -Това упорито нежелание да забрави не е случайност"". Не е случайност и това, че трябва да изречем даденото противоречие, ако искаме да охарактеризираме парадоксалното отношение към мита. У нас и най-ученият ще направи коледна елха за децата си, без да има представа какво би могъл да означава този обичай, и е готов по всяко време да унищожи в зародиш всеки опит за някакво тълкуване. Изумително е да наблюдаваш колко тъй наречени суеверия се разпространяват у нас в градовете и селата; ако обаче хванеш някого и му поставиш високо и ясно въпроса: -Вярваш ли в духове? В омагьосване? В действеността на вълшебните средства?", той смутено ще отрече. Мога да се обзаложа, че той никога не е чувал за това и го смята за чиста глупост. Обаче тайно в себе си той е близо до това, колкото и един обитател на джунглата. Впрочем обществеността знае твърде малко по въпроса, понеже хората са убедени, че подобни суеверия отдавна са изкоренени от нашето цивилизовано общество, и към общоприетата норма спада това да се преструваш, че никога не си чувал за подобни неща, да не говорим - да вярваш в тях.

Обаче нищо не е минало, дори кръвният пакт с дявола.

" Да не се забравя означава да се поддържа в съзнанието. Ако врагът изчезне от полезрението ми, значи е възможно и има опасност да е зад гърба ми.

" Radin, Gott und Mensch in der primithen Welt, p. 11.

"I.e., p. 13.

274

Външно може би сме забравили, обаче вътрешно изобщо не сме. Човек се държи като оня негър на южния склон на Елгон, с когото повървяхме известно време из храсталака. При едно разклонение на пътеката стигнахме до съвсем нов, много добре подреден (като къща) капан за духове, близо до пещерата, която той обитаваше със семейството си. Попитах го дали той е направил колибата. Той отрече с всички признаци на раздразнение и твърдеше, че децата правели такива -играчки" (наричани в Западна Африка -jou-jou"). При това ритна къщата така, че всичко се разпадна.

Противопоставеността на двете положения на съзнанието не е нищо друго освен израз на полярната структура на психиката, която като енергетична система зависи от напрежението между противоположностите. По тази причина няма, тъй да се каже, никакви общовалидни психологически максими, които човек не би могъл със същия успех да обърне обратно и точно с това те да доказват своята валидност. Разбира се, не бива да забравяме, че при психологическото обяснение ние не говорим за психиката, а психиката неизбежно говори сама за себе си. При това изобщо не помага вярата, че посредством -духа" бихме могли да се поставим над психиката дори когато той твърди, че е независим от нея. Как би могъл той да докаже това? Можем да твърдим колкото си искаме, че едното от нашите изказвания произхожда от душата, респективно е психическо или само психическо, а другото - духовно и поради това стоящо над психическото. Това са и си остават само твърдения, почиващи върху постулати на вярата.

Факт в тази първоначална антична трихотомична йерархия на психичните съдържания (хилично, психично, пневматично) е противоречивата структура на психиката, която е непосредствен предмет на познанието. Единството на психичната природа се намира в средата, както живото единство на водопада се

275

Ако направим паралел между трикстера и индивидуалната сянка, възниква въпросът, дали и при субективната и лична сянка може да се наблюдава онази промяна към смисленото, както видяхме в мита за трикстера. Понеже тя е често срещащо се във феноменологията на сънищата явление, добре дефиниран образ, можем да отговорим положително на въпроса: сянката, макар че per definitionem е отрицателна фигура, често ни кара да забелязваме и положителни черти и отношения, които сочат за оформена по друг начин мотивация. Сякаш под малоценна обвивка тя е скривала значими съдържания. Опитът потвърждава предположението и то, привидно скритото, по принцип се състои от все по-нуминозни фигури. Онова, което стои най-близо зад сянката20, е най-често анимата, която има значително очарование и завладяваща сила. Тази често твърде млада фигура прикрива от своя страна пак твърде влиятелния тип на -стария човек" (мъдреца, вълшебника, царя и т. н.). Тази редица може да бъде продължена. Това обаче няма смисъл, понеже психологически можеш да разбереш само онова, което сам си изпитал. Понятията на нашата комплексна психология

20 С езиковия образ -стои отзад" се опитвам да онагледя факта, че проблемът за отношението, т. е. за анимата, застава пред нас дотолкова, доколкото сянката бива разпозната и интерпретирана. Разбира се, занимаването със сянката влияе най-дълготрайно на отношенията на Аза към вътрешните и външните случки, понеже интегрирането на сянката причинява промяна на личността. Срв. тук разсъжденията ми в: Aion [Paragr. 13 ff.j [На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.].

276

Изобщо това не е чудно, понеже още самото елементарно разбиране на сянката създава понякога огромни трудности на съвременния европеец. Обаче доколкото сянката представлява най-близко стоящата до съзнанието и най-малко експлозивна фигура, тя съставлява и оня аспект на личността, за който първо става дума при анализа на несъзнаваното. Донякъде заплашителен, донякъде смешен, нейният образ стои в началото на пътя на индивидуация и поставя на дневен ред подозрително лесната загадка на сфинкса или изисква по жесток начин отговор на един quaestio crocodilina21.

Когато на края на мита за трикстера се появява спасителят, то това утешително предчувствие или надежда означава, че е влязло, съответно било е съзнато проумяно едно зло. Само ако се изгубиш в -безнадеждното", може да възникне копнежът по спасителя, т. е. разпознаването и неизбежната интеграция на сянката създават една толкова объркана ситуация, че в известен смисъл само един свръхестествен спасител може все още да разплете обърканото кълбо на съдбата. В индивидуалния случай

21 [Крокодилски въпрос (лат.). - Б. пр.] Крокодилът откраднал детето на една майка. На молбата да й го върне крокодилът казва, че ще изпълни желанието й, ако тя даде искрен отговор на неговия въпрос: -Аз бих ли върнала детето?" Ако каже да, тогава не би било вярно и няма да й върне детето; ако каже не, това пак не е вярно, т. е. майката при всички случаи е изгубила детето.

2/7

проблемът, поставен от сянката, може да получи отговор на нивото на анимата, т. е. на отношението. В колективноистори-ческия, както и в индивидуалния случай се касае за развитие на съзнанието, което постепенно се освобождава от пленничество-то в dyvota, т. е. неосъзнатостта22, и затова спасителят е някой, който носи светлина.

22 Neumann, Ursprungsgeschichte des Bewusstseins.

278

Х

СЪЗНАНИЕ, НЕСЪЗНАВАНО И ИНДИВИДУАЦИЯ

СЪЗНАНИЕ, НЕСЪЗНАВАНО И ИНДИВИДУАЦИЯ

Отношението между съзнанието и несъзнаваното, от една страна, и процеса на индивидуация, от друга, са проблеми, които при по-нататъшното протичане на едно аналитично лечение се появяват, тъй да се каже, закономерно. Под -аналитичен" разбирам оня метод, който се занимава с наличието на несъзнаваното. А за един сугестивен метод тази проблематика не съществува. Що се отнася до индивидуацията, няколко обяснителни думи за нея не биха били излишни.

Употребявам израза -индивидуация" в смисъл на онзи процес, който създава един психологически -индивид", т. е. една обособена, неделима единица', едно цяло. Съществува една общоприета хипотеза, че съзнанието се отъждествява с целост-ността на психологическия индивид. Обаче съвкупността от онези практически познания, които трябва да обясним само с помощта на хипотезата за несъзнаваните психични процеси, ни кара да се съмняваме дали Азът и неговите съдържания действително са идентични с -цялото". Ако несъзнавани процеси изобщо съществуват, те сигурно принадлежат към тоталността на индивида, макар и да не са съставни части на съзнаващия Аз. Ако бяха част от Аза, те би трябвало да са съзнавани, понеже всичко, намиращо се в непосредствено отношение към Аза, е съзнавано. Дори съзнанието може да се отъждестви с отношението между Аза и психичните съдържания. Тъй наречените несъзнавани явления имат толкова малко отношение към Аза, че човек често не се колебае дори да отрече съществуването им. И въпреки това те се появяват в рамките на човешкото поведение. За един внимателен наблюдател не е трудно да ги забележи, докато самият наблюдаван не съзнава факта, че той разкрива своите най-тайни мисли или дори неща, за които осъзнато никога не е мислил. Предразсъдък е да се допуска, че нещо, за което никога не сме мислили, не се среща в психиката. Разполагаме с куп доказателства, че съзнанието далеч не обхваща целостността на психиката. Много неща стават полуосъзнато, а

' Съвременната физика (De Broglie) употребява за това понятието -дисконтинуитет" [Diskontinuierlichen].

28l

Във всеки случай медицинската психология получи дълбоко впечатление от важността на такива явления, които причиняват всякакви психични и физиологични симптоми. При тези обстоятелства хипотезата за един Аз, изразяващ психическата тотал-ност, стана несъстоятелна. И в противовес на това стана ясно, че цялото по необходимост би трябвало да включва както необозримата област на несъзнаваните случки, така и съзнанието, и че Азът би могъл да бъде само център на съзнанието.