Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

Нашите рисунки отразяват една начална отсечка от пътя индивидуацията. Сигурно възниква желание да се знае MHOF,"J повече от това. Но както не са били направени нито филосо4 кото злато, нито философският камък, така и никой не е успя! да разкаже за целия път, поне ушите на смъртен не са го чувал/ защото не разказвачът, а смъртта изрича -consummatum est Определено в по-нататъшния ход има много достойни за на> ване неща, но от дидактически и от терапевтични съображен* е важно човек да не остава твърде кратко време в начални! стадии. Понеже тези рисунки представляват интуитивни ант| ципации на неща, развивали се после в бъдещето, си струва, се спрем по-дълго на тях, за да интегрираме с тяхна помс толкова съдържания на несъзнаваното в съзнанието, че послс,| ното наистина да достигне предвидената степен. Такова nci ческо развитие тъй или иначе не върви в крак с интелектуална! еволюция. То дори има за най-първа цел да свърже едно дадения случай далеч избързало напред съзнание с несъзнав ните основи, с които би трябвало да е свързано. Такъв бен проблемът в нашия случай. Г-ца Х трябваше да се върне чак Я

страната на майка си, за да намери отново своята почва - vestigia retro*! Това е задачата, поставена днес не само пред отделния човек, но и пред цялата цивилизация. Какво друго означават ужасните регресии на нашето време? Темпото на развитие на съзнанието в науката и техниката бе твърде бързо и остави далеч зад себе си несъзнаваното, което не можеше вече да върви в крак с него, и по този начин го принуди да заеме отбранителна позиция, която се изявява във всеобща воля за разрушение. Политическите и социални -изми" на нашето време проповядват всички възможни идеали, обаче зад този заблуждаващо истиноподобен дубликат преследват целта да понижат нивото на нашата култура, като ограничават индивидуалните възможности за развитие, респективно изобщо ги премахват. Отчасти те правят това, като създават хаос, обуздаван с терор, т. е. едно примитивно състояние, гарантиращо само гола възможност за живот, състояние, което надминава най-грозните етапи на -тъмното" средновековие. Дали от опита на унижаващото слугуване някога ще се роди растящ копнеж за духовна свобода, ще поживеем и ще видим.

Колективно този проблем не може да бъде разрешен, защото масата не се променя, ако отделният човек не се промени. При това не може да му се натрапва дори и най-доброто наглед решение, понеже то е добро всъщност само тогава, когато се свърже с един естествен процес на развитие в индивида. Поради това безнадеждно начинание е човек да разчита на колективни рецепти и мерки. Оправянето на едно всеобщо зло започва от всеки един и само тогава, когато той самият поеме отговорността, а не я прехвърля върху другите. Това, разбира се, е възможно само ако имаш свобода, а не под насилствено управление, упражнявано от някой самозван или от създаден от тълпата тиранин.

Началните рисунки от нашата серия отразяват специфичните психични процеси, които започват от момента, в който си спомним за онази част от личността, която е стояла забравена на заден план. Веднага щом връзката с нея се възстанови, изплуват символите на цялостната личност, които искат да придадат образ на тоталната личност. С това развитие нищо неподозиращият съвременник попада на проправените от най-Древни времена пътища, а именно на via sancta**, чиито крайпътни камъни и пътепоказатели са религиите183. Той ще си

Свърши се (лат.). - Б. пр.

3&4

* Следи от миналото (лат.). - Б. пр.

Исая 35:8: -et erit ibi semita et via et via sancta vocabitur" [,,и там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свят път"].

мисли и ще изпитва неща, които са странни за него и дори бих го ядосали. Апулей разказва, че по време на мистериите на Изида -прекрачих прага на Прозерпина и видях посред нои слънцето да грее"184. Той видял долните и горните богове отбли-< зо и им отдал почитта си. Такива преживявания се изразяват: в нашите мандали; поради това точно в религиозната литерату-ра намираме най-добрите паралели със символите и настроени-i ята на изобразените в мандалите ситуации. Те означават интен^ зивни вътрешни преживявания, които представят продължи^ телно душевно израстване в смисъл на узряване и задълбочава* не на личността, ако засегнатият от това индивид притежава! моралната способност на зиотк;, на лоялното доверие. Става дума за онези прастари преживявания, залегнали в основата на -вярата", които би трябвало да бъдат неин непоклатим фунда"! мент, но не само на вярата, а и на познанието.

Нашият случай показва с рядко срещана яснота спонтан" ността на душевния процес и превръщането на една лична ситуация в проблем на индивидуация, т. е. на постигане на целостността на индивида, което представлява отговор на големия съвременен въпрос: как може отново да бъдат свързан* бързо избягалото напред най-ново съзнание с изостаналотс назад най-древно на несъзнаваното? Най-древното е основат на инстинктите. Който не обръща внимание на инстинктите бива победен от тях из засада и който не може сам да се принизи| бива унижаван, при което загубва и свободата - най-скъпоцен| ното си богатство.

Винаги когато науката се опитва да представи един тъ! наречен прост жизнен процес, работата става сложна и нелек Ето защо не бива да се учудваме на това, че проявените благсй дарение на активното въображение подробности в един процечГ на промяна поставят немалки изисквания пред ума. В тоя" отношение той може да се сравни с всички други положител* процеси. Те също изискват много специализирани знания, за, станат разбираеми. Обаче, от друга страна, нашият приме показва, че този процес може да започне и да протече помощта на някакво специално познание. Ако обаче човек ис да разбере нещо от това, значи да го асимилира със съзнание си, той се нуждае от известни средства на познание. Ако проц<|

184 Metamorphosen, XI,23, p. 240: -Access! confinium mortis: et calcafc Proserpinae limine, per omnia vectus elementa remeavi." [-Отидох Д границата между живота и смъртта. Прекрачих прага на ПрозерпиЯ^ и след като преминах през всички елементи, пак се върнах обратно (Р 425).]

сът изобщо не бъде разбран, той придобива необичайна интензивност, за да не потъне отново безрезултатно в несъзнаваното. Ако обаче неговите афекти достигнат необикновено равнище, то те ще постигнат принудително определено разбиране. Тогава зависи от неговата коректност дали последствията ще бъдат повече или по-малко патологични. Душевните преживявания, именно според това дали биват разбрани правилно или неправилно, имат много различни ефекти върху по-нататъшното развитие. Поради това към задълженията на един психотера-певт спада усвояването на онези неща, които биха го направили способен да помогне на пациента си да достигне до адекватно разбиране. Такива преживявания не са безопасни, а и, между другото, представляват матрицата на психозите. Неизменчиви и пресилени тълкувания трябва да се избягват на всяка цена, а също така пациентът никога не бива да бъде тласкан към развитие, което не е започнало по естествен начин, т. е. спонтанно. Но ако то веднъж е започнало, не бива да го разубеждаваме дори и само заради това, че е налице създадена възможност за психоза. За решаването на този въпрос е необходим богат психиатричен опит, при това винаги трябва да се има предвид, че констелацията на архетипните образи и фантазии сама по себе си изобщо не е патологична. Болестният момент се изразява едва в начина, по който индивидът реагира на архетипните мотиви, респективно как ги възприема. Характеристиката на патологичната реакция на първо място е идентификацията с архетипа. От това възниква нещо като инфлация и обсебеност чрез изплуващите съдържания и една неудържимост на същите, с която никаква терапия не може да се справи. В най-добрия случай идентификацията може да протече също като повече или по-малко безобидна инфлация. Във всички случаи обаче идентификацията с несъзнаваното означава известна слабост на съзнанието и в това се крие опасността. Впрочем идентификация не се -прави", човек не -се идентифицира", а изстрадва неосъзнато идентичността с един архетип, т. е. бива обсебен от този архе-тип. Ето защо в по-тежки случаи възниква необходимостта по-скоро да бъде укрепен и засилен Азът, отколкото да се разбират и асимилират продуктите на несъзнаваното. Решението за това е предоставено на диагностичния и терапевтичния такт на лекаря.

Този труд представлява опит пипнешком да откриеш на Разума вътрешните процеси на мандалата. Те представляват, тъй да се каже, отражения на смътно долавяните изменения във Фона, възприемани с -обърнати очи" и онагледени с молива и четката така, както се показват, неразбрани и неразпознати.

J

Образите представляват нещо като идеограми на несъзнавани-' те съдържания. Естествено съм прилагал тази методика и върху самия себе си и мога да потвърдя, че на практика човек може да| рисува сложни картини, за чието действително съдържание изобщо не подозира. По време на рисуването образът се развие ва, тъй да се каже, от само себе си и дори често противно осъзнатото намерение. Интересно е да се наблюдава колко| често изпълнението на рисунката изненадващо зачерква осъзнатите очаквания. Същото може да се наблюдава - често дори още| по-ясно - в хода на записване на продуктите на активното| въображение185.

185 Изложения с казуистичен характер се намират в С. A. Spontanmanifestationendeskollekliven Unbewussten;Ranzig,er,Personliche und Archetypisches im Individuationsprozess; Gerhard Adler, Studies Analytical Psychology.

186 Активното въображение се споменава още в: [Jung,] Ziele Psychotherapie [Paragr. 101 ff., а също и в Die transzendente Funktionjf Картини с мандали в: Wilhelm und Jung, Das Geheimnis der Goldene Blute [На бълг. - Тайната на златното цвете, ЕА, Плевен, 1993 г. - Ч пр.], в следващата глава на това издание и в: Psychologic und Alchemfa

само и този запис ми бе изпратен от един познат: -Веднъж: видях насън някакво животно, което имаше страшно много рога. На тях намушкваше други малки животни. То се навиваше като змия и така се придвижваше. После от всичките четири ъгъла се появи син дим, тогава то престана да яде. Сетне дойде добрият Бог, но всъщност това бяха четири бога в четирите ъгъла. И тогава животното умря и всички изядени животни излязоха от него, оживели отново."

Този сън изобразява един несъзнаван процес на интеграция. Всички животни биват погълнати от едно. Тогава се появява енантиодромията: драконът се превръща в пневма, представляваща божествения кватернитет. После следва апокатастазисът - възкръсването на мъртвите. Този далеч -недетски" фантазъм наистина не можем да окачествим по никакъв друг начин освен като архетипен. Освен това г-ца Х в своята дванадесета рисунка също бе направила цяла колекция от животни в мандалата: по две змии, костенурки, риби, лъва, прасета и по един козел и овен187. Интеграцията събира многото в едно. На детето, което е сънувало горния сън, както и на r-ца Х това сигурно не е било известно, че още Origenes е казал (говорейки за жертвените животни): -Потърси тези жертвени животни в самия себе си и ще ги намериш в своята душа. Разбери, че вътре в теб самия имаш стадо волове... стадо овце и стадо кози... Разбери, че в теб са и птиците от небето. И не се чуди, че казваме - това е в теб; разбери, че ти също си един втори малък свят и че в теб са Слънцето, Луната и Звездите"'88.

Същата идея се връща отново на друго място, но този път в образа на психологическа констатация: -Гледай израза на лицето на някой, който понякога е сърдит, понякога пък е тъжен, после пак весел и пак раздразнен, и пак кротък... Ще видиш как той вярва, че е Един, <обаче> не е Един, а в него се явяват толкова лица - като начини на поведение, защото и според Светото писание -insipiens sicut luna mutatur"'89, глупакът се променя като Луната... Непонятен е Бог и затуй го наричат Единия, понеже той не се променя. Също така справедливият последовател на Бога (imitator Dei iustus), създаден по образ и подобие Божие, самият той ще бъде назован Един, когато Достигне съвършенството, понеже и той самият, когато се закрепи на върха на добродетелта, <вече> няма да се променя,

187 Тук човек мисли за един Ноев ковчег, който преминава през водите на смъртта и води до един вид възраждане на живота. '*8/л Lcviticum homiliae, V,2. *' Екл. 27:12: -Глупецът е менлив като Луната."

а ще остане завинаги Един. Тъй като всеки, докато се намира в| злото (malitia), е разделен на много части и пръснат на различни! страни. А докато той тъне в многото форми на злото, не може| да бъде наречен Един"190.

Значи тук многото животни са заместени от афективни със-| тояния, на които е подвластен човек. Процесът на индивидуа-1 ция, който по този начин бива ясно маркиран, подчинява мно-1 гото на едното. Обаче Единият е Бог, чието съответствие в нас 1 е imago Dei - образът на Бога. Но образът на Бога се отразява в| мандалата, както вече видяхме при Якоб Бьоме.

XII

190 In librum regnorum homilia, 1,4.

370

[Публикувано за първи път в: Gestaltungen des Unbewussten. (Psychologische Abhandlungen VII) Rascher, Zurich, 1950. Рисунките са били събрани отначало от К. Г. Юнг за един семинар, състоял се през 1930 г. в Берлин. Девет от тях (рисунки 1, 6, 9, 25, 26, 28, 36, 37 и 38) бяха възпроизведени като -примери за европейски мандали" в: Richard Wilhelm und С. G. Jung, Das Geheimnis der Goldenen Bliite. Ein Chinesisches Lebensbuch, Dornverlag, Munchen, 1929.]

В следващото изложение ще опитам да представя една особена категория символики - именно на мандалата, чрез по-голям брой картини. Много пъти съм се изказвал по тази тема и накрая в -Психология и алхимия", 1944 г., дадох подробно описание и коментар на подобни символи, появили се в хода на едно индивидуално лечение. В предишната разработка от този том повторих опита си, но в този случай мандалите не произлизат от сънищата, а от активното въображение. В това съчинение публикувам мандали с най-различен произход, за да създам на своя читател, от една страна, впечатление от изумителното богатство на форми на индивидуалната фантазия, а, от друга - възможност за известна оценка за закономерната поява на основните елементи.

Що се отнася до тълкуванията, трябва да насоча читателя към съответната литература. В тази си работа ще се задоволя само със скициране, понеже едно по-задълбочено разясняване би отвело твърде далеч, като примера с описаните в -Психология и религия" мандали или разсъжденията от предходната студия на този том.

Мандала (санскр.) означава кръг. Това индийско понятие обозначава култови рисунки в кръг. В големия храм на Мадура (Южна Индия) наблюдавах как се появи една такава рисунка. Беше направена от една жена на пода на мандапам (преддверието) с цветни тебешири и бе с размери три квадратни метра. Един придружаващ ме пандит на запитването ми отговори, че не може да ми каже нищо по въпроса. Това знаели само жените, които правели такива рисунки. Самата рисуваща отказа да разговаря. Тя явно не желаеше да пречат на работата й. Нескопосани мандали, направени с червена креда, се срещат и по варосаните външни стени на много колиби. Най-добрите и многозначителни мандали се откриват в областта, където е разпространен тибетският будизъм1. Като пример би могла да послужи следната тибетска мандала2, чието познаване дължа на Рихард Вилхелм.

1 Вж. към това Psychologic und Alchemic [Paragr. 122].

2 От Китайския институт във Франкфурт.

37)

Рисунка 1

Този център бива третиран твърде различно, според изисква-, нията на ритуалния обичай или степента на посветеност на;| съзерцаващите, или ориентацията на сектата. По правило тук е г изобразен Шива в своите еманации на създаване на света, Според тантрическото учение Шива е Едното Съществуващо,! Безвремевото в неговото съвършено състояние. Сътворението! започва тогава, когато този неразпрострял се, точкообразен! Шива, обозначаван като Шива-бинду, се появява във вечната! прегръдка на своята женска половина, т. е. на женското изобщо! - на Шакти. Тогава той излиза от състоянието си на битие-в"-| себе-си, за да достигне състоянието на битие-за-себе-си, ако ся| послужим с езика на Хегел.

В символиката на кундалини-йога Шакти е представена катв| змия, която обвива три и половина пъти линга - Шива под! формата на фалос. Това е изобразяването на възможността з"| проявления в пространството. От Шакти произлиза майа градивният материал на разгърналите се отделни неща; и таи тя е създателката на действителния свят. Тя се приема катв илюзия, като съществуващо-несъществуваща. Тя е, но въпре това остава скрита в Шива. Значи сътворението започва с акт i

' [Срв. Юнг, Психологически коментар към Бардо Тьодол в: tibetanishe Totenbuch, Paragr. 850.]

разделяне на обединените в Бога противоречия. От тяхното напрежение като могъщ изблик на енергия възниква многообразието на света.

Целта на съзерцанието на представените в мандалата процеси е йогата да се превърне в Божието -вътре", т. е.: чрез наблюдаването той отново разпознава себе си като бог и по този начин се връща от илюзията на отделността в универсалната цялостност на божественото състояние.

Както вече казахме - мандала означава кръг. Има много варианти на представения тук мотив, но всички почиват върху квадратурата на кръга. Техният основен мотив е предполагането на един център на личността, тъй да се каже, на едно централно място във вътрешността на душата, към което се отнася всичко, благодарение на което всичко се подрежда и което същевременно представлява един енергиен източник. Енергията на центъра се проявява в почти непреодолимата принуда и стремеж да станеш това, което си, както всеки организъм трябва при всички обстоятелства да приеме приблизително онзи образ, който е специфичен за същността му. Този център не се усеща или мисли като Аза, а като цялостната личност (das Selbst), ако можем така да се изразим. Въпреки че центърът, от една страна, представлява един най-вътрешен пункт, към него, от друга страна, принадлежи и една периферия или околен кръг, съдържащ в себе си всичко, което принадлежи към цялостната личност, а именно двойките противоположности, които съставляват цялото на личността. Към тях спада, на първо място, съзнанието, после тъй нареченото лично несъзна-вано и най-сетне още един неопределено голям дял от колективното несъзнавано, чиито архетипове са общочовешки. Някои от тях са включени завинаги или временно в обема на личността и благодарение на този контакт претърпяват индивидуално оформяне, като например - за да спомена някои познати образи -сянката, анимус и анима. Въпреки че цялостната личност в едната си част е нещо просто, в другата си част все пак е нещо Доста комплексно - -conglomerate soul", ако си послужа с индийския възглед.

В ламаистката литература има описания, до най-големите подробности, как трябва да бъде нарисуван един такъв кръг и как да се използва. Формата и цветовете са установени от традицията, затова вариантите се движат в относително тесни граници. Всъщност ритуалната употреба на мандалата не е будистка, във всеки случай тя е непозната на най-стария будизъм на хинаяна и се появява едва при махаяна-будизма.

Показаната тук мандала (рис. 1) изобразява преминаването

374

на човек от съзерцанието в абсолютното състояние. Затова в тази мандала липсват сцените от ада и ужасите от гробното място. Диамантеният чук на бога на гръмотевиците, Dorje, в средата показва съвършеното състояние на обединените мъжко и женско начало. Светът на илюзията е изчезнал окончателно., Всички енергии отново са се събрали в началното си състояние.

Четирите диамантени чука на портите на вътрешния двор трябва да загатват, че жизнената енергия струи навътре, тя се е отделила от обектите и се връща обратно в центъра. Когато пълното обединение на всички енергии е постигнато в четирите аспекта на целостността, възниква статично състояние, неподлежащо вече на никаква промяна. В китайската алхимия това състояние се нарича диамантено тяло, което съответства на -corpus incorruptibile"* в средновековната алхимия. То е идентично с -corpus glorificationis" в християнския светоглед, нетленното тяло на възкресението. Така тази мандала показва обединяването на всички противоположности, намиращи се между ян и ин, между небето и земята, състоянието на вечното равновесие и оттам - непоклатимата трайност.

Съобразно нашите скромни психологически намерения ние всъщност ще трябва да се абстрахираме от този богат на багри метафизичен език на Изтока. Онова, което цели йога с това упражнение, безспорно е психична промяна на адепта. Азът е израз на отделното битие. В това ритуално упражнение йогата сменя своето Аз с Шива или Буда. Значи той извършва едно много съществено психологическо преместване на центъра от личностното Аз към едно неличностно Не-Аз, което оттук нататък бива преживявано като истинската основа на битието на личността.

В тази връзка искам да спомена един подобен китайски базисен възглед - системата, на която се основава И Дзин.

Рисунка 2

В центъра е kian, небето, от което излизат четирите еманации като небесни енергии, разпръскващи се в пространството.

kian - самозародила се творческа енергия, съответстваща на Шива;

heng - проникваща във всичко енергия;

yuen - създаваща енергия;

Н - благотворна енергия;

ching - непроменлива, детерминираща енергия.

* Ненакърнимо тяло (лат.). - Б. пр.

37*

-Речна карта" е една от легендарните основи на И Дзин, книгата на промените, която в днешната си форма отчасти е възникнала още в дванадесетото столетие на предхристовото време. Според легендата един дракон извадил от една река вълшебните знаци на -речната карта". В картата мъдреците открили рисунката и в нея - законите на световния порядък. Представеното тук изображение, в съгласие със значителната си възраст, се характеризира със съединяващи възлите чертички, които означават числа. Тези числа имат обичайния примитивен характер на качества, главно мъжки и женски. Мъжки са всички нечетни числа, а четните обозначават женското.