Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

Естествено бихме си задали въпроса, дали несъзнаваното също има център. Аз не бих се осмелил да предположа съществуването на един властващ в несъзнаваното принцип, аналогичен на Аза. И действително всичко показва точно обратното. Ако такъв център съществуваше, ние бихме могли да очакваме почти закономерни знаци за неговото съществуване. Тогава случаите на раздвоена личност биха били често срещани явления, а не редки странности. Формата на проявление на несъзна-вани феномени най-често е хаотична и несистематична. Сънищата например не показват нито някакъв явен ред, нито определена систематична тенденция, както би трябвало да е, ако в основата им е залегнало едно лично съзнание. Философите Carl Gustav Carus и Eduard von Hartmann разглеждат несъзнаваното като метафизически принцип, нещо като универсален дух, без-каквато и да било следа от личност или Азово съзнание, също и -волята" на Шопенхауер не притежава Аз. Съвременните психолози също разглеждат несъзнаваното като функция без Аз, намираща се под прага на съзнанието. За разлика от философите, те са склонни да извеждат подпраговите функции от съзнанието. Janet мисли за известна слабост на съзнанието^ което е неспособно да държи здраво всички психични процеси. Фройд от своя страна лансира идеята, че има съзнавани фактори, които потискат определени тенденции. Много неща говорят в полза на двете теории, понеже има доста случаи, при които наистина слабост на съзнанието е причината за изчезване на съдържания или където неприятните съдържания биват изтлас- | кани. Такива внимателни наблюдатели като Janet и Фройд положително не биха създали теории, в които несъзнаваното се извежда главно от съзнавани източници, ако бяха открили в проявленията на несъзнаваното следи от една независима личност или автономна воля.

282

На практика нямаме непосредствено позната ни област, от която бихме могли да изведем известни болестни представи. Тук в никакъв случай не става дума за повече или по-малко нормални, тъй да се каже, случайно лишени от съзнаваност съдържания. Напротив - за' продукти с no-скоро крайно странно естество. Те се отличават във всяко отношение от невротичния материал, за който не бихме могли да кажем, че той е кой знае колко необичаен. Материалът от една невроза е разбираем за хората, обаче този от една психоза не е2.

Този своеобразен психотичен материал не може да бъде изведен от съзнанието, понеже в последното няма предпоставки, с чиято помощ би могла да бъде обяснена причудливостта на представите. Невротичните съдържания могат да се интегрират без съществено увреждане на Аза, обаче психотичните идеи - не. Те остават недосегаеми и Азовото съзнание бива удавено в тях. Те дори имат явната тенденция да въвлекат Аза в своята система.

Такива случаи доказват, че при известни обстоятелства несъзнаваното е способно да поеме ролята на Аза. Следствията от тази замяна са лудост и объркване, понеже несъзнаваното не е

2 С това имам предвид, разбира се, само някои случаи на шизофрения, като например известният случай Шребер (Denkwiirdigkeiten eines Nervenkranken) или случаят, публикуван от Nelken (Analytische Bcobachtungen iiber Phantasien dues Schizophrenen).

28)

Автономността на несъзнаваното започва там, където се пораждат емоции. Емоциите са инстинктивни, неосъзнати реакции, които нарушават рационалния ред на съзнанието чрез елементарни изблици. Афектите не се -правят" чрез волята, те просто се случват. При афектните състояния нерядко се проявява някоя непозната дори и за самия обзет от тях черта на характера или скрити съдържания непроизволно избиват навън. Колкото по-силен е афектът, толкова повече той се приближава към болестното, т. е. към онова състояние, в което Азовото съзнание бива изместено настрани от автономни и често несъз-навани преди състояния. Докато несъзнаваното се намира в съноподобно състояние, изглежда така, сякаш в неговата скрита сфера не се съдържа абсолютно нищо. Поради това всеки път отново биваме изненадани, че от привидното нищо изведнъж може да се появи нещо, непознато преди. Впрочем после идва психологът и показва, че това е станало, понеже е трябвало да се случи по такива или онакива причини. Обаче кой би могъл да го предвиди?

Наричаме несъзнаваното нищо, но все пак то е една действителност in potentia: мисълта, която ще ни мине през главата работата, която ще свършим, дори съдбата, която утре

284

Тъй като несъзнаваните тенденции се явяват в сънищата -под формата на картини от миналото или пък като отнасящи се до бъдещето предсказания, то те през всички предишни хилядолетия са били разбирани не толкова като исторически регресии, а no-скоро като антиципации на бъдещето - и то с известно право. Всъщност всичко, което става, се случва въз основа на онова, което е било и което още е като следа от спомен -съзнавана или несъзнавана. Понеже никой човек не се ражда като съвсем ново изобретение, а винаги повтаря последната постигната степен на развитие, той съдържа несъзнавано, като априорна даденост, цялата психическа структура, която постепенно се е развила по линията на предците му по посока нагоре или' надолу. Този факт придава на несъзнаваното типичния -исторически" аспект, но същевременно той е и conditio sine qua поп за едно определено оформяне на бъдещето. По тази причина често е трудно да определим дали дадено автономно проявление на несъзнаваното трябва да бъде обяснено главно като ефект (и затова исторически) или като цел (и затова като определящо целта и предсказващо). Съзнанието по принцип мисли, без да се съобразява с наследствени предусловия и без да включва в оформянето на съдбата влиянието на тази априорна наличност. Докато ние мислим в периоди от години, несъзнаваното мисли и живее в периоди от хилядолетия. И ако се случи нещо, което наричаме нечувано досега нововъведение, това най-често е една много древна история. Все още забравяме като децата какво е било вчера. Все още живеем в чудесен нов свят, в който човекът в собствените си очи е удивително нов или -модерен". Такова едно положение е недвусмислено доказателство за младостта на човешкото съзнание, което още не е

285

осъзнало своите предпоставки.

Специфичните -опасности на душата" се състоят главно в застрашеност на съзнанието. Очарованието, омагьосаността, загубването на душата, обсебеността и т. н. очевидно са явления на дисоциация и на потискане на съзнанието от несъзнавани съдържания. Дори цивилизованият човек все още не е освободен от мрака на праисторическите епохи. Несъзнаваното е майка на съзнанието. Където има майка, има и баща. Но все пак той изглежда неизвестен. Съзнанието - това младо същество -може да отрича своя баща, но не и майка си. Това би било твърде неестествено: при всяко дете все пак можем да наблюдаваме как колебливо и бавно се развива Азовото съзнание от едно разпокъсано съзнание за отделни моменти и как тези островчета постепенно изплуват от пълния мрак на голата инстинктивност.

Съзнанието произхожда от една несъзнавана психика, която е по-стара от него и която продължава да функционира със съзнанието или въпреки съзнанието. Въпреки че има многобройни случаи, когато съзнавани съдържания отново стават несъзнавани (например чрез изтласкване), несъзнаваното като цяло е далече от това да представлява остатък от съзнанието. (Да не би психичните функции на животните да са останки от съзнание?)

286

Фактите обаче за съжаление показват обратното: съзнанието твърде лесно се поддава на несъзнавани влияния, а те често са доста по-истински и умни, отколкото осъзнатото мислене. Случва се също несъзнавани мотиви често да печелят надмощие над осъзнати решения именно там, където става дума за жизнено важни въпроси. Дори индивидуалната съдба зависи в най-голяма степен от несъзнавани фактори. Една точна проверка показва колко много осъзнатите решения зависят от ненарушаването действие на паметта. Обаче тя често страда от смущаващи появявания на несъзнавани съдържания. Освен това по принцип този процес се осъществява автоматично. Обикновено той си служи с мостовете на асоциацията, обаче доста често я използва по толкова необичаен начин, че е нужна още една обстойна проверка на целия процес на възпроизвеждане, ако човек иска да открие как известни спомени са успели да достигнат до съзнанието. А нерядко тези мостове не могат да бъдат открити. В подобен случай е невъзможно да бъде отхвърлена хипотезата за автономна дейност на несъзнаваното. Друг пример е интуицията, базираща се главно на несъзнавани процеси от твърде комплексно естество. Заради тази особеност съм дефинирал интуицията като -възприятие по пътя на несъзнаваното".

В нормалния случай съвместната работа на несъзнаваното и

287

Има сънища и видения от толкова висш порядък, че някои хора се противят да приемат като техен създател една несъзна-вана психика. Те предпочитат да приемат, че тези явления произхождат от нещо като -свръхсъзнание". Такива хора правят разлика между един вид физиологично или инстинктивно несъз-навано и една сфера или пласт на съзнанието -над" него, наречена -свръхсъзнание". На практика тази психика, наричана от индийската философия -висше" съзнание, съответства на онова, което Западът нарича -несъзнавано". Все пак има редица наблюдения, които почти говорят в полза на възможността в несъзнаваното да съществува някакво съзнание, като например известни сънища, видения и мистични преживявания. И все пак ако допуснем съществуване на съзнание в несъзнаваното, веднага ще бъдем изправени пред факта, че никакво съзнание не може да съществува без субект, т. е. без един Аз, с който са свързани съдържанията. Съзнанието се нуждае от център, т. е. от Аз, който осъзнава нещо. Ние не познаваме друг вид съзнание и не можем да си представим съзнание без Аз. Не може да има съзнание, където да няма кой да казва: -Аз съзнавам себе си."

Не намирам никаква полза от това да разсъждаваме върху неща, които не можем да знаем. Поради това се въздържам да изказвам твърдения, надхвърлящи рамките на науката. За мен никога не е било възможно да открия нещо като личност в несъзнаваното, което би могло да се сравнява с нашия Аз. Макар че -втори Аз" не може да бъде намерен (освен в редките случаи на раздвоена личност), проявленията на несъзнаваното показват поне следи на личности. Прост пример за това е сънят, където редица действителни или въображаеми лица изразяват мисълта на съня. При почти всички важни дисоциации манифестациите на несъзнаваното приемат ясно изразен характер на личности. Обаче едно внимателно разглеждане на поведението и на духовните съдържания на такива персонификации показва техния фрагментарен характер. Те, изглежда, представляват комплекси, отцепени от едно по-голямо цяло, и са всичко друго, но не личностният център на несъзнаваното.

288

Общият аспект на несъзнаваните проявления по принцип е хаотичен и ирационален въпреки известни симптоми на интелигентност и преднамереност. Несъзнаваното произвежда сънища, фантазии, видения, емоции, гротескни идеи и още други подобни. Те са точно онова, което би могло да се очаква от един сънуващ. Изглежда, това е личност, която никога не е била будна и която никога не е осъзнавала преживения живот и собствения си конти-нуитет. Пита се само дали хипотезата за една такава спяща и скрита личност е възможна. Може би всичко подобно на личност, което намираме в несъзнаваното, се съдържа в споменатата персонификация. Понеже това е твърде вероятно, всичките ми предположения биха били безсмислени, още повече че навярно има доказателства и за наличието на далеч не толкова фрагментарни, т. е. по-пълни, макар и скрити личности.

Убеден съм, че такива доказателства има. За съжаление подобен доказателствен материал се числи към тънкостите на психологическата анализа. Затова никак не е лесно да се даде представа за това по прост и убедителен начин.

Искам да започна с една кратка констатация: в несъзнаваното на всеки мъж е скрита една женска личност, а във всяка жена - една мъжка личност.

Добре известен факт е, че полът бива определян от мнозинството мъжки или женски гени. Малобройността на тези на противоположния пол не се е изгубило. Затова мъжът получава аспект с женска характеристика, т. е. той самият притежава една несъзнавана женска фигура; факт, който той, общо взето, ни най-малко не осъзнава. Както, предполагам, ви е известно, нарекох тази фигура анима. За да не повтарям познати неща, ще укажа литературата по въпроса3. Този образ се появява често в

' Psychologische Typen, Definitionen, s. v. -Seele" [Ha бълг. - Психологически типове, Университетско издателство, С., 1995. - Б. пр.]; Die Beziechungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, Zweiter Tiel, Kp. 2; Psychologic und Alchemic, Zweiter Teil, и За архетипа с особено внимание върху понятието -анима" [студия III в това издание].

сънищата, където човек може да наблюдава in vivo всички атрибути, които съм изтъкнал в предишните си публикации.

Една друга, не по-маловажна и добре дефинирана, фигура е тази на сянката, която, както и образът на анимата, се явява или в проекция върху подходяща личност, или, персонифицирана като такава, се показва многократно в сънищата. Сянката съвпада с -личното" несъзнавано (което съответства с понятието на Фройд за несъзнаваното). Както и анимата, и тази фигура често е получавала поетическо превъплъщение. Ще припомня за отношението Фауст - Мефистофел, както и за -Еликсирите на дявола" на Хофман, за да спомена две особено важни изображения. Образът на сянката олицетворява всичко, което субектът не признава и което му се натрапва постоянно въпреки всичко -пряко или непряко, - например лоши черти на характера или други несъвместими тенденции. За повече подробности тук също искам да посоча литература4.

Фактът, че самото несъзнавано персонифицира в сънищата определени афективно натоварени съдържания, е причината, поради която моята, предназначена за практически цели, терминология е приела персонификацията и я е изразила във формулировката на името.

Освен двата споменати образа, има още няколко други, които са no-рядко срещани и не толкова впечатляващи, обаче все пак също са получили и поетически, и митологически пре-' въплъщения. Ще назова например образа на героя5 и на -стария мъдрец"6, които са два от най-известните.

Всички тези образи влизат съвсем независимо в съзнанието, когато става дума за патологични състояния. Относно анимата искам да насоча вниманието специално към случая Nelken7. Забележителното е, че тези образи имат твърде явни връзки с поетичните, религиозни или митологични изображения, без тези връзки да могат да бъдат реално доказани. Т. е. те са спонтанни аналогични образувания. Един такъв случай дори доведе до обвинения в плагиатство: френският писател Пиер Беноа бе разработил едно изображение на анимата и нейния

4 Toni Wolff, Etnfuhrung in die Grundlagen der Komplexen Psychologies Юнг, За архетиповете на колективното несъзнавано [студия I в този том; още Aion, Кр. 2. (На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.)].

5 Срв. тук Symbols der Wandlung.

6 За феноменологията на духа в приказките [студия VIII в това издание].

7 Nelken, 1. с.

200

Ако човек изследва внимателно архетипните личности и тяхното поведение въз основа на сънища, фантазии и налудни идеи на пациенти10, ще получи дълбоко впечатление както за доста далечното, така и за непосредственото отношение към митологичните представи, които са убягнали от вниманието на лаика. Те представляват един вид странни същества, които бихме искали да свържем с Азовото съзнание - те изглеждат почти способни на това. Но фактите не потвърждават тази идея. Нищо в поведението им не говори за наличието на Азово съзнание такова, каквото го познаваме. Обратното - проявяват всички белези на фрагментарни личности - маскирани, призрачни, безпроблемни, без самосъзнание, без конфликти, без съмнения, без страдания; може би като богове, които нямат философия, нещо като брамическите богове от Satnyutta-Nikaya, чиито погрешни възгледи се нуждаят от корекцията на Буда.

8 [В стихотворението -Защо ни даде дълбоките погледи?" (На г-жа Фон Щайн).]

* Царица или бяла жена (лат.). - Б. пр.

' Срв. тук известната -Visio Arislei" (Artis auriferae II, p. 246 ff.), съществуваща и в превод на немски език (Ruska, Die Vision des Arisleus, p. 22 ff.).

10 Един пример за метода има в: Psychologie und Alchemic, Zweiter Teil.