Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

* Червенина (лат.). - Б. пр.

16 Berthelot, Collection des anciens alchimistesgrecs, III, xxix, 24, pp. 198/ 204.

" 1. c., I, V, 1, pp. 22/21. Към свързаната с кръг (Ouroboros) символика трябва да отбележим, че драконът има три уши и четири крака. (Аксиомата на Мария! Срв. с Psychologic und Alchemic [Paragr. 209 ff.].)

38 Naturalis historiae libri, XXXIII, VII.

39 В медицината anthrax = carbunculus = възпаление на кожата.

40 Антимонът също бива означаван с 6. Като зърно чист метал в пляка (Regulus) се означава един метал, получен чрез редукция от някакво съединение.

41 Michael Maier казва: -Verum philosophorum antimonium in mari profundo, ut regius ille filius demersum delitescit" [Истинският антимон на философите лежи скрит като оня царски син в дълбините на

написването на -De signatura rerum" (1622 г.). Приблизително през първото десетилетие на XVII век се появява -Triumphwagen Antimonii" на Basilius Valentinus (първо издание 1611 г.)43 и скоро намира широка публика.&е знакът на граната. Знакът 0 означава сол. Кръстът с малко кръгче -ф-означава мед (Kupfer от Kypris = Венера?). Аптечният spiritus tartari* (вж. tartarisatus) се бележи с Ф. Солта на тартара (котлен камък) има знак 0П44. Котленият камък се отлага по дъното на съда, на езика на алхимиците това означава: в долния свят, в тартара45.

Тук не бих искал да се опитвам да тълкувам символа на Бьоме, а само да изтъкна, че обратно на това в нашата серия рисунки светкавицата пада в мрака и върху -твърдо", от тъмната massa confusa** избива един rotundum*** и същевременно запалва светлина в него. Безспорно тук тъмният камък означава мрака, т. е. несъзнаваното, докато морето и небето, както и горната част на човешкото тяло сочат царството на съзнанието. Наистина трябва да приемем, че и символът на Бьоме загатва за една подобна ситуация. В нашия случай светкавицата предизвиква откъртването на кръгообразното парче от скалата - значи нещо като освобождение. Но както вълшебникът бе заместен от светкавицата, така анализираната бе представена чрез кълбото. Така несъзнаваното й беше представило хрумвания, показващи, че може да се мисли по-нататък и по този начин съществено да се промени изходната ситуация без участието на съзнанието. Липсата й на умения пак бе причината, дала импулс за този резултат. Преди да намери това решение, бе направила два опита да изобрази акта на освобождението чрез човешки фигури, което обаче не й се бе удало по никакъв начин. Тя беше изпуснала от вниманието си точно факта, че и самата изходна ситуация, пленничеството в камъка, бе ирационална и символична и поради това вече не можеше да бъде решена по рацио-

морето]. (Symbola aureae mensae, p. 380)

42 Възхвалявана като -Hercules morbicida" [унищожаващ болестите Херкулес] (1. с., р. 378).

4:1 Книгата е спомената за пръв път(?) от Michael Maier, 1. с.

* Винен спирт (лат.). - Б. пр.

44 Също [Г;], чист кватернитет.

45 TaoT

** Хаотична материя (лат.). - Б. пр.

*** Кръгло тяло (лат.). - Б. пр.

нален начин. Решението би трябвало да стане чрез един също такъв ирационален процес. Посъветвах я, ако не може да осъществи намерението си да рисува човешки фигури, да използва някакъв йероглиф. Тя каза, че тогава изведнъж й хрумнало, че кълбото е подходящ -символ" за човешкия индивид. Доказателство, че това беше хрумване, беше, че не нейното съзнание бе измислило това типизиране, а no-скоро несъзнаваното, понеже хрумването идва ненадейно - sua sponte. Трябва да изтъкнем, че тя представяше като кълбо само себе си, мен обаче - не. Аз съм представен само от светкавицата - значи чисто функционално, т. е. аз означавам за нея точно само -освобождаващата" причина. Като вълшебник аз й се явих по подходящ начин в ролята на Хермес Килениос, за когото Одисея (XXIV, 2) казва:

Викна киленският Хермес душите на всички женихи, от Одисеи умъртвени. Държеше в ръцете си богът златния жезъл, чрез който по воля очите на смъртни в дрямка притваря или пък, заспали, отново ги буди*.

Хермес е i|)i)%c5v ai'Ticx;, -причинителят на душите"46. Той е и водач на сънищата (f|yfJTa>g ovEigov)47. За следващите рисунки е особено важно, че на Хермес се отрежда числото четири. Martianus Cappella казва: -Numerus quadratus ipsi Cyllenio deputatur, quod quadratus deus solus habeatur"48.

Образът, който бе придобила рисунката, не бе непременно добре дошъл за съзнанието. Но за щастие по време на рисуването г-ца Х беше открила, че в него са участвали два фактора - а именно според нейните думи - разумът и очите. Разумът винаги искал да формира рисунката така, както би трябвало да бъде според неговата нагласа; очите пък се държали здраво за своето виждане и накрая постигнала картината да се получи по възможност такава, че да съответства на действителността, а не да отговаря на очакванията на разума. Тя каза, че разумът й всъщност възнамерявал да представи една дневна сцена, в която кълбото се разтапя от слънчевата светлина, обаче очите имали предпочитание към нощна картина и -разрушителна, опасна светкавица". Това прозрение й помогнало да признае действителния резултат на художническите си усилия и по този

* [Омир, Одисея. НК, 1971. Превод Георги Баталевиев. - Б. пр.]

46 Hippolytos, Elenchos, V,7,30, p. 86.

47 Kerenyi, Hermes der Seelenfuhrer, p. 29.

48 [Числото четири се свързва с килениеца, защото самият Бог е четворичен (лат.). - Б. пр.] 1. с., р. 30.

начин да допусне, че наистина става дума за един обективен и имперсонален процес, а не за лично отношение.

Сигурно не би било лесно за едно персоналистично разбиране за психичното събитие, като например предпоставката на Фройд, да види в този резултат нещо друго освен нескопосано отразено изтласкване. Но ако тук нещо трябваше да бъде изтласкано, то за това във всеки случай не биваше да търсим отговорност от съзнанието, понеже то непременно би предпочело едно лично Imbroglio* като доста по-интересно. Изтласкването вече би трябвало да е управлявано от самото несъзнавано. Да си спомним какво означава това: инстинктът, първичната сила на несъзнаваното бива потисната от arrangement именно на това несъзнавано или отклонена! Напразно би било в един такъв случай да говорим за -изтласкване", понеже несъзнаваното се отправя точно към своята цел, която всъщност не се състои единствено и само в това да чифтоса две animalia**, a да позволи на един индивид да стане цялостен. За тази цел се изтъква цялото - това е именно кръглата форма, като същина на личността, а аз бих редуцирал продължителността на една светкавица до част от секундата.

Относно светкавицата анализираната се бе сетила, че тя може би изразява интуицията, което предположение не е погрешно дотолкова, доколкото тя самата често се осъществява като -светкавица". Освен това имаше достатъчно основание да се предполага, че г-ца Х беше чувствен тип. Тя самата се смяташе за такъв. Тогава -малоценната", или -подчинената", функция би била интуицията. И като такава би могло да й се припише значението на разрешаващ проблем, или -освободителна" функция. Според опита тя винаги е противоположната функция, компенсираща, допълваща и балансираща главната49. Своеобразието на моята психика ме прави в това отношение подходящ носител на проекции. Малоценната функция е онази, която най-малко се употребява осъзнато. Тук се крие причината за нейната недиференцираност, но и за свежестта и неизносе-ността й. Тя не е на разположение на съзнанието, а и след дълга употреба губи само твърде условно своята автономност и спонтанност. Затова нейната роля най-често е онази на deus ex

* Объркване, смесване; смесване на различни видове тактове в музиката (ит.). - Б. пр.

** Одушевености (лат.). - Б. пр.

4" Двойките функции са: мислене - чувстване, усещане - интуиция. Срв. Psychologische Typen, Definitionen. [На бълг. - Психологически типове, Университетско издателство, С., 1995. - Б. пр.]

313

Разбира се, всички тези мисли и заключения бяха несъзнава-ни за анализираната, а на мен самия тогава ми бяха познати дотолкова, че в кръга успях да разпозная тъй наречената мандала55, изразяваща в психологията целостността на цялостната личност. Значи при тези обстоятелства едно непреднамерено заразяване с алхимични идеи бе напълно изключено. Поради това рисунките са неподправени творения на несъзнаваното в техните най-съществени части. В осъзнатите си (пейзажни мотиви) те са рожба на съдържания на съзнанието.

Макар че кълбото със своя светещ в червено център и златната светкавица играят главната роля, все пак не бива да изпускаме от внимание, че около тях са загатнати още много яйца или кълба. Следователно ако кълбото означава цялостната личност на анализираната, то тогава по принуда трябва да разпрострем това значение също и върху другите кълба. Тогава те би трябвало да изобразяват други, вероятно близки й хора. И в двете картини се виждат ясно по две други кълба. И затова трябва да спомена, че r-ца Х имаше две приятелки, с които я свързваше искрена общност на духовните интереси и приятелство за цял живот. Те трите като съдбовна общност са вкоренени в една и съща -земя", т. е. в колективното несъзнавано, което е едно и също за всички. Навярно по тази причина втората

50 Във връзка с това вж.: Psychologic and Alchemic [Paragr. 329], където доказвам априорното наличие на символа на мандалата.

51 Повече по проблема в: Psychologic und Alchemic [Paragr. 406].

52 Preisendanz, Papyri Graecae magicae II, p. 139.

53 Der Gcist Mercurius [Paragr. 267 ff.].

54 Psychologic und Alchemic, Kp. Ill, 5.

55 Wilhelm und Jung, Das Geheimnis des Goldenen Blute. [На бълг. - К. Г. Юнг, Тайната на златното цвете, ЕА, Плевен, 1993 г. - Б. пр.]

рисунка има подчертано нощен характер, внушен от несъзнаваното и неотстъпващ на съзнанието. Трябва да споменем също и повторението на острите пирамиди от първата рисунка във втората. Там техните върхове дори са позлатени от светкавицата, което особено ги подчертава. Бих ги изтълкувал като -стремящо се да излезе на преден план", т. е. нещо като съдържания на несъзнаваното, стремящи се нагоре, към светлината на съзнанието, какъвто, изглежда, е случаят с много съдържания на колективното несъзнавано56. За разлика от първата рисунка, във втората се появяват живи цветове, а именно червено и златно. Златното изразява слънчевата светлина, стойностност, божественост. Затова то е предпочитан синоним на lapis philosophorum като aurum philosophicum или aurum potabile, или aurum vitreum57.

Както вече подчертах, тогава изобщо не бях в състояние да издам на г-ца Х нещо от тези мисли по простата причина, че те още не бяха известни и на самия мен. Чувствам се задължен да спомена още веднъж това обстоятелство, защото следващата, трета, рисунка поднася един мотив, сочещ недвусмислено към алхимията и дори той ми даде решаващия импулс да се захвана сериозно с класическите произведения на старите адепти.

Рисунка З

Рисунката, появила се също така спонтанно, както предишните две, се отличава преди всичко със светли цветове. В облачното пространство свободно се носи тъмносиньо кълбо с виненочервени краища. Около средата му, от външната страна, се вие сребърна лента на вълнички, която държи сферата в равновесие чрез -еднакви и противоположни сили", както ми обясни анализираната. Вдясно горе, над сферата плува навита на кръгчета златна змия, която е насочила глава към кълбото, една очевидна доразработка на златната светкавица от рисунка 2. Дамата обаче бе нарисувала змията допълнително, въз основа на определени -разсъждения". Цялото е -a planet in the mak-

56 Всъщност се говори много, и то с известно право, за съпротивата, която несъзнаваното оказва на осъзнаването. Но като опровержение трябва да подчертаем, че несъзнаваното има известна склонност към съзнанието, което означава стремеж към преминаване в сферата на осъзнаваното.

57 Философско злато и злато за пиене, и златно стъкло (отнасящо се към Откровение 21:21).

3/5

Докато г-ца Х рисувала тази картина, усещала, че два предишни съня се намесили във видението. Това били двата -велики" съня на живота й. Определението -велик" тя познаваше от моите разкази за съновиденията на примитивите в Африка, които бях посетил. Това се превърна в нещо като -colloquial term"* за обозначаване на архетипни сънища, които, както е] известно, се отличават с особена нуминозност. В този смисъл | беше употребено и от моята пациентка. Преди доста години бе| преживяла една по-сериозна операция. Под наркозата имала! следното съновидение: видяла една сива космическа сфера. Сре* бърна лента се въртяла около екватора на кълбото и образувала® променливи - в съответствие с фазите на трептенето си, зони на\ кондензаиия и разреждане. На местата с кондензаиия се появявали числата от 1 до 3, обаче съществувала тенденцията да увеличат до 12. Тези числа означавали -възлови точки" или -велики личности", играли роля в историческото развитие^ -При това числото 12 означаваше най-важната (зее още бъдеща възлова точка или -велик човек", понеже то обозначаваш" кулминационната точка или повратния пункт в процеса на развитието." (Това са нейни собствени думи.)

Другият сън, който се намесил, й се явил една година преди разказания: в небето видяла златна змия. Тя искала като жертва един млад мъж от огромна тълпа народ и топ се подчинил с нескривана тъга на това настояване. След кратко време сънят се повторил: този път змията си избрала самата сънуваща. Насъбраният народ я гледал състрадателно, обаче тя приела -гордо" съдбата си.

Както отбеляза, тя била родена малко след полунощ, и то толкова малко, че съществувало известно съмнение, дали е дошла на бял свят още на 28-ми или едва на 29-ти. Баща й обичал да се шегува по този повод: тя явно била изпреварила времето си, защото се родила съвсем в началото на един нов ден, и то толкова в началото, че почти можели да си мислят, че е родена още -в дванайсетия час". За нея числото 12, както каза, означавало кулминационната точка на живота, която тя била достигнала едва сега. Тя усещала точно -освобождението" като кулминация на живота си. Това наистина е час на раждането, но се е родила не сънуващата, а цялостната личност. Тази разлика трябва да запомним.

Представеният тук контекст на третата рисунка се нуждае от коментар. Преди всичко трябва да подчертаем, че анализираната усеща момента на тази картина като -кулминация" на живота си и така го и обозначава. Освен това в тази рисунка са се концентрирали и два -велики" съня, което още повече засилва значимостта й. Откъртеното от скалата кълбо от втората рисунка сега се е издигнало в светлите простори, в небето. Нощният мрак на земята е изчезнал. Увеличаването на светлината показва осъзнаване: освобождението е станало факт, интегриран в съзнанието. Анализираната бе разбрала, че носещата се в пространството сфера представлява -истинската личност" (the true personality). На първо време обаче остава неясно как тя си представя отношението на Аза към -истинската личност". Избраният от нея термин съвпада поразително с китайския ChSn-jen, -истински" или,,съвършен човек". Той пък е в близко РОДСТВО с -hortio quadratus"60 ot алхимията61. Както вече изтъкнахме при анализа на втората картина, ротондумът на алхими-

58 {Образуваща се планета.]

59 Тук г-жа Х се позовава на моите разсъждения в: Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, които й бяха познати от по раншното издание в моите Collected Papers on Analytical Psychology.

* Разговорен термин (лат.). - Б. пр.

' В този смисъл се употребява и изразът -square" в съвременния английски език.

Явяващата се в центъра на алхимичните мандали като символ на

'aP's -quadrata figura", чиято среда е Меркуриус, се бележи като

"посредник , носещ мир между враговете". (Hermetis

rismegisti Tractatus aureus cum scholiis в: Theatrum chemicum, 1613, IV,

P- 691.)

ята е идентичен с Меркуриус, с -кръглия и четириъгълния"62. Тук отношението към Меркуриус става явно in concrete no странен начин - благодарение на опосредстващата представа за трептенията на Меркурий, който, както се вижда, се появява самостоятелно в рисунката, а не от познаване писанията на Бьоме, каквото липсва63.

У алхимиците представеният като opus процес на индивиду-ация се смята за аналогия на възникването на света, а самият opus - за аналогия на Божието Сътворение. Именно -човекът" бива разглеждан като един микрокосмос, като пълно съответствие на света в умален размер. В нашия случай откриваме какво в човека съответства на космоса и какъв процес на образуване се сравнява с възникването на света и образуването на кръглите небесни тела: това е раждането на цялостната личност, при което тя се явява като микрокосмос64. Значи не само емпиричният човек прави correspondentia със света, както са мислели в средновековието, а no-скоро неописуемата цялостност на душевния или духовния човек, който не може да бъде описан, защото е съставен от съзнанието, както и от неопределимия обем на несъзнаваното65. Обозначаването като микрокосмос ни дава да разберем, че съществува обща догадка (също и при моята анализирана дама), че -целият" човек е голям колкото света, като един антропос. Аналогията с космоса се появява още в доста по-ранния сън при наркозата, който също съдържа проблема за личността: възлови точки на трептенията са -велики личности" с историческо значение. Още през 1916 г. бях наблюдавал илюстрирания с рисунки процес на индивидуация на една пациентка. Пак ставаше дума за възникването на светове, което бе представено по следния начин (фиг. 2):

62 Така в едно призоваване на светиите от Хермес. Вж. Preisendanz, 1. с., II, р. 139. И още: Psychologic und Alchemic [Paragr. 172 и Abb. 214] представлява едно повторение на -quadrangulum secretum sapientum" [четириъгълната тайна на мъдреците (лат.) - б. пр.] от: Hermetis, \ Trismegisti Tractatus aureus в: Bibl. chem. curiosa I, p. 4086. Вж. също 1 [Jung,] Der Geist Mercurius [Paragr. 273 ff.].