Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste
Изтегляне 5.03 Mb.
|
|
291 Обаче за разлика от другите съдържания, те остават винаги странници в света на съзнанието. Те са нежелани натрапници, понеже изпълват атмосферата с чувство на ужасни предчувствия или дори със страх от душевно заболяване. Ако изследваме техните съдържания, т. е. фантазния материал, съставляващ тяхната феноменология, откриваме неизброими архаични и -исторически" връзки, значи образи с архетипна природа". Този специфичен факт позволява да се направят заключения относно -локализацията" на анимуса и анимата в психичната структура: те явно живеят и функционират в по-дълбоките пластове на несъзнаваното, а именно в оня филоге-нетичен дълбочинен пласт, който съм означил като колективно несъзнавано. Тази локализация обяснява доста неща относно тяхната странност: те внасят в ефимерното несъзнавано един непознат психичен живот, принадлежащ към далечното минало. Това е духът на непознатите ни предци, техният начин на мислене и чувстване, начинът им на опознаване на живота и света, боговете и хората. В наличността на тези архаични пластове вероятно е коренът на вярването в прераждането и в спомени от -предишни животи". Тялото е нещо като музей на своята филогенетична история, така е и с психичното. Нямаме никаква причина да приемаме, че особената структура на психиката е единственото нещо на света, което не може да притежава друга история отвъд индивидуалните си проявления. Дори на нашето съзнание не може да се отрече една история, обхващаща около пет хиляди години. Само Азовото съзнание отново и отново има ново начало и ранен край. Обаче несъзнаваната психика е не само безкрайно стара, но тя има възможността да се врасне и в едно също толкова далечно бъдеще. Тя формира species humana* и представлява съставна част от нея, както и тялото, което като индивидуално е преходно, обаче като колективно е на неизмерима възраст. Анимусът и анимата живеят в един съвсем различен от външния свят, в свят, където ритъмът на времето е безкрайно бавен, където раждането и смъртта на индивидите почти нямат значение. Не е чудно, че тяхната същност е странна, толкова чужда, че нахлуването им в съзнанието означава често психоза. Анимусът и анимата например безспорно принадлежат към оня " В книгата Symbols der Wandlung съм описал случая на една млада жена с -героична история", т. е. с фантазия на анимуса, която ми даде богат митологичен материал. Райдър Хагард, Беноа и Гьоте (във Фауст) са подчертали историческия характер на анимата. * Човешката специфика (лат.). - Б. пр. 292 материал, който излиза на бял свят при шизофренията. Онова, което казах за колективното несъзнавано, може да даде повече или по-малко понятие за това, което имам предвид с този израз. И ако сега се върнем към проблема за индивидуа-цията, ще се видим изправени пред една малко необикновена задача: психиката се състои от две несъвпадащи половини, които заедно би трябвало да образуват цяло. Склонни сме да мислим, че Азовото съзнание е способно да асимилира несъзна-ваното, или поне се надяваме, че такова решение е възможно. Но за нещастие несъзнаваното наистина е несъзнавано, т. е. ние не го познаваме. А как може да се асимилира нещо непознато? Дори ако човек може да си създаде относително пълна представа за анимата и другите фигури, това не означава, че е разгадал дълбините на несъзнаваното. Човек се надява да овладее несъзнаваното, обаче майсторите на овладяването - йогите, достигат съвършенството в самадхи - състояние на екстаз, което, доколкото ни е известно, съответства на едно състояние на несъзнаваното. Тук не става дума за това, че те наричат нашето несъзнавано -универсално съзнание"; факт е, че в техния случай несъзнаваното е погълнало Азовото съзнание. Те не си представят, че едно -универсално съзнание" е contradictio in adiecto*, понеже все пак изключването, подборът и различаването са коренът и същината на всичко онова, което може да претендира да се нарече -съзнание". И напротив - логично погледнато, -универсалното съзнание" е идентично с несъзнаваността. Все пак е вярно, че точното прилагане на методите на Pali-Kanon или на Йога-сутра води след себе си забележително разширяване на съзнанието. Обаче съдържанията на съзнанието прогресивно губят яснотата за отделните неща. Накрая съзнанието става широко обхватно, обаче замъглено; тогава едно безкрайно множество от неща се влива в неясно цяло, което граничи с пълна идентичност на субективните и обективни дадености. Всичко това е много хубаво, обаче изобщо не се препоръчва за региони, разположени по на север от Тропика на рака. Това е причината, поради която трябва да имаме предвид друго решение. Ние вярваме в Азовото съзнание и в това, което наричаме действителност. Реалностите на един северен климат са толкова убедителни, че бихме се почувствали значително по-добре, ако не ги забравяме. За нас има смисъл да се занимаваме с действителността. Затова европейското Азово съзнание е склонно да погълне несъзнаваното и ако е невъзможно да се направи това, поне се опитваме да го потиснем. Ако обаче човек Противоречие в определението (лат.). - Б. пр. 223
разбира нещо от несъзнаваното, той знае, че то не може да бъде погълнато. Знае също, че не върви просто да бъде потиснато, понеже разбрахме, че несъзнаваното е живот и че този живот се обръща срещу нас, когато бива потиснат, както става при неврозите. Съзнанието и несъзнаваното не образуват едно цяло, когато едното бива потискано и увреждано чрез другото. И ако те трябва да се борят едно срещу друго, нека поне това бъде честна борба - с еднакво право и за двете страни. Това са два аспекта на живота. Съзнанието би трябвало да защитава своята разум-ност и възможностите си да се защити само, но хаотичният живот на несъзнаваното също би трябвало да има възможността да следва собственото си естество, доколкото можем да понесем това. А то означава едновременно открита борба и открито сътрудничество. Явно така би трябвало да изглежда човешкият живот. Това е старата игра на чука и наковалнята. От страдащото желязо между двете бива изковано едно неразрушимо цяло, а именно -индивидът". Приблизително това е нещото, което наричам -процес на индивидуация". Както показва самото име, става дума за процес или ход на развитие, произлизащ от конфликта на двата базисни душевни фактора. Проблематиката на този конфликт съм представил, поне в обща линии, в произведението си -Отношенията между Аза и несъзнаваното". Една особена глава обаче разглежда символиката на процеса, която е от първостепенна важност за разбирането на по-нататъшния ход на конфликта между съзнанието и несъзнаваното, практически и теоретически. Изследванията ми през последните години се занимаваха главно с тази тема. При това за моя собствена най-голяма изненада се оказа, че образуването на символи има най-тесни отношения с представите на алхимиците, и то особено представите за -обединяващия символ"12, от които произлизат най-важните паралели. Естествено, тук става въпрос за процеси, които нямат никакво значение за началните стадии на психичното лечение. Обаче при по-тежки случаи, като например упорити случаи на пренасяне, се развиват тези символи. Тяхното познаване има за лечението на такива случаи значение, което не бива да се подценява и особено когато става въпрос за образовани пациенти. Как трябва да се предприеме хармонизирането на данните от съзнаваното и несъзнаваното, не може да бъде дадено под 12Psychologische Typen, Definitional!, s. v. -Symbol" und Kp. 3, b [Paragr. 349 ff.] [На бълг. - Психологически типове, Университетско издателство, С., 1995 г.-Б. пр.]. 294
формата на рецепта. Става дума за ирационален жизнен процес, изразяващ се в определени символи. Задача на лекаря може да бъде да подпомага този процес. В този случай познаването на символите е крайно необходимо, понеже именно в тях се осъществява обединяването на съзнавани и несъзнавани съдържания. В резултат на обединението възникват нови ситуации или състояния на съзнанието. Поради това съм обозначил обединяването на противоречията като -трансцендентна функция"13. В това пълно развитие на личността до цялостност може би е целта на една психотерапия, която има претенцията да не бъде само просто лечение на симптомите. 13 [L. с., s. v. -Transzendente Funktion" и Ges. Werke VIII, Abhandlung II.] XI ЗА ЕМПИРИЯТА НА ПРОЦЕСА НА ИНДИВИДУАЦИЯ Най-великата добродетел е да следващ Тао и само Тао. Тао е неуловимо и непостижимо. О, непостижимо и неуловимо е! И все пак вътре има образ. О, неуловимо и непостижимо е! И все пак вътре има форма. О, то е тъмно, мрачно! И все пак вътре има същност. Тази същност е много истинска. И вътре в нея има вяра. От самото начало до днес името й никога не е било в забрава. Така разбирам пътя на създаването. Как познавам пътя на създаването? Лао Дзъ, Тао те кинг, стих 21, Хелиопол, 1994* [Беседа III от Gestaltungen des Unbewussten. (Psychologische Abhandlungen VII) Rascher, Zurich, 1950, където текстът е въведен със следната бележка под линия: -Това съчинение е цялостна преработка с допълнения на едноименната ми лекция, публикувана за пръв път в Eranos-Jahrbuch, 1933."] * Оригиналният текст е: Laotse, Too le king, с. 21. Превод от Richard Wilhelm. Б. пр. 297 ЗА ЕМПИРИЯТА НА ПРОЦЕСА НА ИНДИВИДУАЦИЯ През двадесетте години в Америка се запознах с една дама с академично образование - нека я наречем г-ца Х, - която вече девет години се беше занимавала с психология. Беше изчела всички най-нови трудове в тази област. Дойде през 1928 г., на 55-годишна възраст, в Европа, за да продължи изследванията си под мое ръководство. Като дъщеря на баща с положение тя имаше многостранни интереси, беше със завидно образование и жив дух. Несемейна, обаче живееше с несъзнавания еквивалент на човешки партньор - анимуса, с тази персонификация на всичко мъжко у една жена, в онази характерна, тясна връзка, която се среща при толкова много жени с академично възпитание1. Както често се случва, това нейно развитие се базираше на един положителен бащин комплекс, т. е. тя беше -fille a papa"* и съответно нямаше добро отношение към майка си. Нейният анимус не беше от такъв тип, че тя да може да се задълбочи в каквото и да било убеждение. От това я пазеше природната й интелигентност и забележителната готовност да приема възгледите на други хора. Това положително качество, което предвид съществуването на един анимус в никакъв случай не беше разбиращо се от само себе си, наред с няколко непредотвратими тежки житейски поуки й бе дало възможност да проумее, че е достигнала някаква граница и е дошла до застой, което донякъде й налагаше спешно необходимостта да се огледа за пътища, които биха могли да я отведат по-нататък. Това беше единият стимул за нейното пътуване до Европа. Към него - неслучайно - се присъединяваше и друг мотив. По майчина линия тя беше със скандинавско потекло. Понеже, както вече споменахме, в отношенията с майка й имаше още доста да се желае, а и тя самата ясно го осъзнаваше, в нея се бе оформило чувството, че съответната страна на нейното същество навярно би била способна на друго развитие, ако отношението към майката го е подпомогнало. Решавайки да замине за Европа, тя осъзнала, че 1 Срв. тук казаното по-нататък [пар. 604 и сл.] в коментара към десетата картина, отнасящ се до хороскопа. * Дъщеря на баща си (фр.). - Б. п р. 299
символно значение. Значи то не е само космогоничен, но и -философски" символ. Като космогоничен символ то е орфи-ческото яйце, началото на света, а като философски - ovum philosophicum* на средновековната натурфилософия, а именно съдът, от който в края на opus alchymicum** произлиза хомун-кулусът, т. е. антропосът, духовният, вътрешен и завършен човек, Chen-jen в китайската алхимия (буквално - завършеният човек)2. Значи от това загатване аз вече можех да видя какво разрешение бе предвидило несъзнаваното, а именно индивидуацията, защото тя е този процес на преобразяване, който освобождава човек от плена на несъзнаваното. Това е дефинитивно решение, спрямо което всички останали пътища са помощни и временни. Това прозрение, което във всеки случай отначало запазих за себе си, ме накара да мисля, че предпазливостта е препоръчителна. Затова посъветвах г-ца Х да не спира само до фантазния образ на акта на освобождаване, а да направи опит да разработи картинното му изобразяване. Как би изглеждало нещо такова, всъщност не исках да си представям и това беше добре, защото иначе бих показал на г-ца Х неправилен път, воден само от своята отзивчивост. Предвид спънките й при рисуването тя сметна задачата за доста трудна. Ето защо я посъветвах да се задоволи с възможното и да използва фантазията си, за да заобиколи техническите трудности. Целта на този съвет беше да внесе възможно най-много фантазия в картината, понеже така несъзнаваното получава най-добрия шанс да разкрие съдържанията си. Посъветвах я също да не се бои от разнообразните цветове, тъй като знаех от опит, че наситените цветове изглеждат привлекателни за несъзнаваното. После се появи нова картина. Рисунка 2 Пак са изобразени скалните блокове - кръглите и острите форми; обаче първите вече не са яйца, а съвършени заоблености и по върховете има ярка светлина. Една от кръглите форми се отличава с това, че златна светкавица я откъртва от обкръжението й. Вече няма никакъв магьосник и никаква вълшебна пръчи- * Философско яйце (лат.). - Б. пр. ** Алхимичното дело (лат.). - Б. пр. 2 Вж. Psychologic und Alchemic [Paragr. 138 и 306); още Lu-Ch'iang Wu и Tenney L. Davis, An ancient Chinese treatise on alchemy entitled Ts'an T'ung Ch'i, pp. 241 и 251. ца. Изглежда личното отношение към мен е изчезнало. Сега рисунката изобразява неперсонифициран природен процес. Докато г-ца Х работеше над тази рисунка, тя направи множество открития. Но преди всичко не съзнаваше каква картина ще нарисува. Бе се опитала отново да представи изходната ситуация - скалистият плаж и морето свидетелстват за това. Обаче яйцата се бяха превърнали в абстрактни кълба или кръгове, а вълшебното докосване - в светкавица, пронизваща нейното несъзнавано състояние. С тази промяна тя беше открила отново историческия синоним на -философското яйце", а именно -ротондума", кръглото, изначалната форма на антропо-са (или OTOIXEIOV aTQOyyijXov, кръгъл елемент, както го нарича Зосимос). Това е възглед, свързан от памтивека с този за антропоса3. Също така според древната традиция сферичният образ е присъщ на душата. Както пише монахът Casarius von Heisterbach, тя не само -прилича на лунното кълбо, но има очи на всички страни" (ех omni parte oculata). Ще се върнем отново на този мотив за полиофталмията (многоочие - б. пр.). Твърде вероятно е неговото съобщение да се отнася за определени парапсихологични явления - -кълба от светлина", съответно светлини със сферична форма, които със забележително единодушие са смятани за -души" и в най-отдалечените части на света4. Предизвикващата освобождението светкавица представлява символ, използван за същото от Парацелз и алхимиците5. Разцепващият скалата жезъл на Мойсей, който, от една страна, кара да избликне живата вода, а, от друга страна, се превръща в змия, тук навярно се е явявал някъде на заден план6. Светкавицата означава внезапна, неочаквана, поразителна промяна на състоянието7. 'Срв. тук Psychologic und Alchemie [Paragr. 109]. 4 Caesarius Heisterbacensis, Dialogus miraculorum, IV, xxxiv и I, xxxil: -Animam suam fuisse tanquam vas vitreum et sphaericum, oculatam retro et ante" [Душата му била като стъклен съд с форма на кълбо, отпред и отзад с очи]. Подобни съобщения са събрани в: Bozzano, Populi primitivi е manifestazioni supernormal!. Преведено на немски от Schneider: Obersinnliche Erscheinungen bei den Naturvolkern, p. 209 ff. ' [Jung,] Paracelsus als geistige Erscheinung [Paragr. 190]. Хермес Килениос е оня, който вика душите горе. Caduceus [жезъл (гр.) - б. пр.] съответства на фалоса. Срв. Hippolytos, Elenchos, V, 7,30, p. 87. 6 Същата взаимовръзка в: Elenchos, V, 16,8, р. 113. Змия = бшаик; на Мойсей. 7 -Mentis sive anirni lapsus in alterum mundum" [плъзгането на духа или на душата в другия свят] (Rulandus, Lexicon Alchemiae). В Chymische Hochzeit [Rosencreutz] светкавицата предизвиква съживяването на 30}
В -духа на светкавицата" се състои -великият, всемогъщ живот", казва Якоб Бьоме8. -.,. Защото, като удряш върху острата част на камъка, лютивият бодил на природата става по-остър и разярен до крайност, понеже естеството се пръска в острата част, тъй че свободата изглежда като светкавица"9. Светкавицата е -рождението на светлината"10. Тя има силата на преображението. Бьоме казва така: -защото ако аз бих могъл в плътта си да разбера светкавицата, която аз добре виждам и познавам, такава, каквато е, то аз бих могъл и да озаря чрез нея тялото си, и то не би приличало повече по вида си на животинското тяло, а на Божиите ангели"". На друго място той казва: -Подобно на това, както светкавицата на живота възхожда всред божествената сила, и всички Божии духове получават живот, и се радват безкрайно", и т. н.12. За -духа на извора" Меркуриус казва, че той -се ражда в огнена светкавица". Меркуриус е -животинският дух", който от тялото на Луцифер -жилел в Божия салтиер подобно на огнен змей от пещерата си"13, -сякаш в Божията природа била пусната огнена гръмотевична стрела или яростен змей бушува и беснее, сякаш иска да разбие природата на парчета"14. От -най-съкровеното раждане на душата животин- царската двойка. В сирийския Baruch-Apokalypse Месията се появява като светкавица (Riessler, Altjudisches Schrifttum ausserhalb der Bibel, p. 101). Така и у Hippolytos (Elenchos, VIII, 10,5, p. 230) се казва, че според докетския възглед Моногенът, понеже еоните не можели да понесат блясъка на плеромата, се бил свил -като най-голямата светкавица в най-малкото тяло" или -както зрението зад клепачите". И под този образ той навлязъл и в света благодарение на Мария (10,6, р. 230). Също така Lactantius (Divinae institutiones, VII, 19,644): -in orbe toto lumen descendentis dei tamquam fulgur" и т. н., позовавайки се на Лука 17:24: -... sicut fulgur coruscans... ita erit Filius hominis in die sua" [-понеже както светкавица, кога блесне... тъй ще бъде и Син Човечес-кий в Своя ден"]. Също в Захария 9:14: -et Dominus Deus... exibit. ut fulgur iaculum eius" [-ще се яви над тях Господ, и като светкавица ще изхвръкне стрелата му"]. * Viertzig Fragen van der Seelen Urstand, Essentz и т. н., 1,91. ' Vom dreifachen Leben des Menschen, 11,24. 10 Aurora, oder Morgenrothe Aufgang, 10,13, p. 133. [На бълг. - Якоб Бьоме, Аврора или изгряваща утринна заря. Изд. -Хр. Ботев", С., 1995 г. - Б. пр.] 11 I.e., 10,24, р. 135. 12 1. с., 12,39, р. 159. " Sal nitri = селитра, като сол на prima materia (Drey Principia, 1,9). 14 Aurora, 15,65, p. 206. Тук светкавицата в никакъв случай не е разкриване на Божията воля, а промяна на състоянието от сатанинско естество. Светкавицата е форма на поява и на дявола (Лука 10:18). 304
Рисунка 1 Г х, t,/л>, No /-у/ /ос/
Фигура 1. Мандала от труда на Jacob Bo'hme Четиридесет въпроса за душата от 1620 г. Схемата е от английското издание от 1647 г. Кватернитетът се състои от Father (Бог-Отец, auctor re-rum), Н. Ghost (Св. Дух), Sonne (Син) и Earth (Земя), респективно Earthly Man (земен човек). Характерното е, че двата полукръга са обърнати с дъгите си един към друг, вместо да се съединяват в затворен кръг. ското тяло получава -достъп само чрез един поглед, приличен на далечна кратка светкавица"15. -Ликуващото божествено рождение" трае в нас, хората, само толкова дълго, колкото трае и светкавицата; затова нашето познание е частично; обаче у Бог светкавицата е непроменлива и вечна"16. (Вж. също фиг. 1, таблица 3.) В тази връзка веднага искам да спомена нещо, което Бьоме свързва със светкавицата, а именно кватернитета, който ще играе голяма роля в следващите по-долу картини: ако тя е уловена и укротена в четирите качества или четирите духа17, тогава -светкавицата или светлината съществува в средата като сърце1*. Когато тази светлина, намираща се в средата, свети в четирите духа, то силите на четирите духа възхождат в светлината и оживяват, и обичат светлината, тоест те я приемат в себе си и забременяват с нея"14. -Светкавицата или стволът20, или сърцето, раждащо се в силите, то остава винаги в средата, и това е Синът... И това е истинният Се. Дух, когото ние, християните, почитаме и когото славим като трето лице в Божеството"21. На друго място Бьоме казва: -Когато светкавицата на огъня достигне мрачната същност22, тогава ужасът е голям, студеният огън се плаши от нея и сякаш умира, става безсилен и потъва под себе си... Обаче светкавицата прави... при своето въздигане един -±-, обхващайки всички качества, после възкръсва духът в същината23 и значи става: §. Ако имаш ум за това, не бива да питаш повече, то е вечност и време: Бог в любов "Aurora, 19,18, р. 240. "I.e., 11,5, р. 143. 17 Четирите качества при Бьоме се покриват отчасти с четирите елемента, отчасти с четирите свойства сух, влажен, топъл, студен, отчасти - с вкусовите усещания като тръпчив, горчив, сладък, кисел, отчасти с четирите цвята. 18 Едно сърце образува центъра на мандалата в Viertzig Fragen. Вж. Abb. l,Tafel 3. " Aurora, 11,16, p. 144. 211 -Пръчката" тук може да значи дърво или кръст (отсшдос,= стълб), съответстваща на стъбло на цвете, на дърво, на кръст, обаче може да се отнася и за тояга (бастун, диригентска палка). Във втория случай може да става дума за вълшебна пръчица, която в по-нататъшното разработване на тези картини започва да се раззеленява като дърво. Вж. долу! 21 Aurora, 11,21, р. 145. 22 Долната тъмнина съответства на елементарния свят, характеризиран кватернарно. Срв. тук четирите achurajim, споменати в коментара към рис. 7. " Причината за това е, че светкавицата е уловена от кватернитета на елементите и качествата и така бива разделена на части в четворичността. 30? и в гняв, и още рай и пъкъл. Та значи долната част с>е първият принцип и е вечната природа в гняв като царство на мрака, живеещо само в себе си, а горната част,*, (с тази фигура) е селитрата24, горното над кръга + е царството на славата, което е в границите на царството на радостта25 във волята на свободното желание, то излиза като същност от огъня в блясъка на светлината в силата на свободата и същият дух вода26... е веществеността на свободното желание... в който блясъкът от огъня и светлината правят тинктура, като едно раззеленяване и израстване, и едно изявяване на цветовете на огъня и светлината"27. Нарочно се задържах по-дълго върху размишленията на Бьоме за светкавицата, понеже те са изключително показателни за психологията на нашите рисунки. Във всеки случай предсказват някои неща, които ще излязат на бял свят едва при следващите рисунки. Поради това трябва да помоля читателя да си спомни за възгледите на Бьоме, четейки следващите коментари. Отбелязах с курсив съществените пунктове. От цитатите на 24 -Sal petrae" е арковната материя, синоним на -Sal Saturn! и -Sal Tartar! mundi maioris" (Khunrath, Van hylealischen Chaos, p. 263). Тарта-рът в алхимията има двойствен смисъл. От една страна, означава калциева сол на винената киселина, от друга - долната половина на съд за варене, както и аркановата субстанция (Abraham Eleazar, Uraltes Chymisches Werk, II, p. 91, 32). В -cavitates terrae" [земните кухини (лат.) - б. пр.] (= Tartarus) растат металите. Според Khunrath солта (Sal) е -centrum terrae physicum" [физическият център на земята (лат.) - б. пр.]. Според Abraham Eleazar -небето и Tartarus на мъдрите" превръща всички метали в Меркуриус. Сатурн е един мрачен maleficus [злодей (лат.) - б. пр.]. (Същата символика в раздаването на хляб и вино при панихида [MissaleRomanum]: -libera animas omniumfideliumdefunctorum de poenis inferni et de profundo lacu: libera eas de ore leonis <атрибут на Jaldabaoth = Saturnus>, ne absorbeat eas tartarus, ne cadant in obscurum" [-избави душите на всички починали вярващи от наказанията на ада и от дълбоката геена; избави ги от пастта на лъва <атрибут на Jaldabaoth = Сатурн>, тъй че бездната да не ги погълне, да бъдат хвърлени в мрака"].) Сатурн създава мрака (Bunme, Vom dreij'achen Leben, 9,73) и е един аспект на селитрата (De signatura rerum, 14,41, p. 185). Селитрата е -изсушаването", респективно втвърдяването и въплъщаването на, седемте първоизворни духове на Бога, които всичките се съдържат в седмия, т. е. в Меркуриус, запазени са за -Словото Божие" (Aurora, 11,47; 15,38, De signatura rerum, 4,32, p. 35). Той е като Него, майка и причина на всички метали и соли (De signatura rerum, 14,41, p. 185, и 3,19, p. 21). Той е -corpus subtile", обетованата земя и безгрешното състояние на тялото преди грехопадението, т. е. сънищата на materia prima. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 5.03 Mb. Сподели с приятели:
|