Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

За съжаление знанието ми не отговаря на въпроса, дали тази древна представа на китайската философия е повлияла на възникването на много по-младите тантристки мандали или не. Обаче паралелите са толкова явни, че европейският изследовател би трябвало да се запита: коя представа е повлияла на другата - китайската ли произлиза от индийската или индийската от китайската? Един индиец, когото попитах, ми отвърна: -Разбира се, че китайската е възникнала от индийската." Той обаче не знаеше на каква възраст са китайските представи. Основите на И Дзин са някъде от третото хилядолетие преди Христос. Моят покоен приятел Рихард Вилхелм, блестящият познавач на класическата китайска философия, беше на мнение, че съществуването на преки връзки е почти недопустимо. Въпреки значителната принципна прилика на символната идея, не е задължително на всяка цена да има пряка връзка, понеже идеите, както показва опитът и както ми се струва, че доказах, отново и отново, независимо една от друга, автохтонично произлизат от една очевидно налична навсякъде душевна матрица.

Рисунка З

Като обратен пример на ламаистката мандала ще посоча тибетското -Колело на света", което рязко се отличава от него. Това е изображение на света. В центъра се намират трите начала: петел, змия и свиня - това означава сладострастие,

377

А сега преминаваме към индивидуалните мандали, както са били създадени спонтанно от пациенти и анализирани в хода на осъзнаването на несъзнаваното. Обратно на разгледаните току-що, те не се базират на никаква традиция и образец, на пръв поглед те изглеждат свободни създания на фантазията, но са детерминирани от определени архетипни предпоставки, несъз-навани за създателите им. По тази причина принципно важните мотиви се повтарят толкова често, че дори в рисунките на съвсем различни автори се появяват явни прилики. По принцип рисунките са дело на образовани личности, незапознати с етническите паралели, за които стана въпрос. Според стадия на терапевтичния процес или процеса на лечение рисунките са съвсем различни. Обаче на някои важни етапи от процеса съответстват определени мотиви. Без да навлизам в подробнос^ ти относно терапията, бих искал да кажа само, че при това става дума за ново подреждане на личността, тъй да се каже - за ново центриране. По тази причина мандалите се появяват охотно след дезориентация, паника или хаотични психични състояния. Тогава те целят да превърнат объркването в някакъв ред, без това намерение да се осъзнава от пациентите. Във всички случаи те изразяват ред, равновесие и цялостност. Съответно на това ' пациентите често изтъкват благотворното или успокояващо въздействие на подобна рисунка. Най-често чрез мандалите сс^ изразяват религиозни, т. е. нуминозни представи и мисли или - вместо това - философски идеи. Те имат най-често интуитивен, ирационален характер и чрез своето символно съдържание въздействат пак обратно върху несъзнаваното. Затова те имат -, в преносен смисъл - -магическо" значение и въздействие като г!

4 Срв. тук с написаното преди [пар. 252 в това издание.]

378

Преди да представя следващите рисунки, трябва да направя няколко бележки относно формалните елементи на символа на мандалата. Става дума преди всичко за:

1. Изображение на кръг, кълбо или яйце.

2. Фигурата на кръга е оформена като цвете (роза, лотос - санскр. падма) или като колело.

3. Центърът е изразен чрез слънце, звезди, кръст, най-често с четири, осем или дванадесет лъча.

4. Кръговете, кълбата и изображенията на кръста често са представени като въртящи се (свастиката).

5. Кръгът е очертан чрез една разположена около центъра змия, в кръг (Uroboros) или в спирала (орфическото яйце).

6. Квадратурата на кръга като кръг в квадрат или vice versa.

7. ДвОрец, град, двор (temenos), квадратен или кръгъл.

8. Око (зеница и ирис).

9. Наред с четириъгълните фигури (и многократно повтаряне на четири) се срещат, но no-рядко, и триъгълни, и петоъгълни. Последните трябва да се разглеждат като -нарушени" образи на целостността, както ще видим по-надолу.

Рисунка 4

Мандалата е от една пациентка на средна възраст, която първо я видяла насън. В тази рисунка веднага се натъкваме на различията спрямо източните мандали. Тя е значително победна на образи и идеи, но в несравнимо по-голяма степен изразява индивидуалната позиция на автора, отколкото съответните източни картини, получили колективна и традиционна образност. Сънят е: -Опитвам се да разгадая един сложен мотив

за бродерия. Сестра ми знае как се прави това. Питам я дали е правила поръбена кърпичка. Тя казва: 'Не, обаче знам как се прави.' После виждам кърпичката - рисунката, като модел за изпълнение ] с конци, обаче работата още не е свършена. Трябва да се направят много обиколки (от периферията навътре), докато се приближиш \ до квадрата в центъра, където после се въртиш в кръг."

Спиралата е издържана в типичните цветове - червено, зелено, жълто и синьо. Според информация на пациентката - | квадратът в центъра е камък, който има четирите основни цвята по четирите си повърхности. Спиралата във вътрешната си част е змия, увита три и половина пъти5 около центъра като кундалини.

Самата сънуваща нямаше и понятие за онова, което се извършваше в нея - началото на новата ориентация, тя не би разбрала това даже и със съзнанието си. Паралелите с източната символика също й бяха съвършено непознати, тъй че каквото и да било влияние беше напълно изключено. Символното изображение бе | възникнало у нея спонтанно, когато бе стигнала до определена точка в развитието си.

В тази връзка за съжаление ми е невъзможно да опиша точно при какви психични условия е реализирана картината. Това би ни отвело твърде далеч. Намерението на това съчинение е само да даде общ поглед върху паралелите във формите на индивидуалните и колективните мандали. За съжаление отделните рисунки не могат да бъдат подробно и задълбочено тълкувани по същите причини. За целта би било необходимо едно неизбежно обемисто описание на моментното състояние на пациентите по време на анализата. Там, където е възможно с едно просто | указание да се хвърли светлина върху историята на създаването на рисунката, както в изложения случай, това ще стане.

Що се отнася до тълкуването на рисунката, трябва да изтък- | нем, че отначало ъгловатата форма, а после навитата около 'J центъра змия означава циркумамбулация около и път към средата. Змията като хтонично и същевременно духовно същество представлява несъзнаваното. (-Добрият в своя тъмен порив даже / къде е истинският път съзнава"6.) Камъкът в средата, навярно куб, съответства на кватернитетния образ на lapis philosophorum. Четирите цвята също се числят към тази област7.

5 Мотивът 3 1/2 (апокалиптичното число на времето на страданието, напр. Откр. 11:9 и 11) се отнася към алхимичната дилема: 3 или 4?, респективно към proportio sesquitertia (3:4). Sesquitertius е 3 + 1/3.

6 [Faust, 1. Teil, Prolog im Himmel.] [На бълг. - Фауст, I част, Пролог в небето; прев. Кръстьо Станишев, НК, С., 1980. - Б. пр.)

7 Има много интересен индиански паралел с тази мандала: бялв Ц змия, увита около цветен център с формата на кръст. Newcom and

380

Рисунка 5

Авторката е една жена на средна възраст с предразположение към шизофрения. Тя многократно бе рисувала мандали спонтанно, защото те съответно действали подреждащо на нейните хаотични психични състояния. Рисунката представлява роза -западният еквивалент на лотоса. В индийския цветът на лотоса (падма) според тантрическото тълкуване е женският скут. Ние познаваме този символ от честото изобразяване на Буда (и на други индийски богове) в лотосов цвят8. Това изображение съответства на -златното цвете" на китайците, на розата на розенкройцерите и на rosa mystica* в -Раят" на Данте. Розата и лотосът са подредени най-често четирилъчно и по този начин загатват квадратурата на кръга, т. е. противоположностите в тяхното обединение. На нашите западноевропейски мистици значението на розата или цвета като майчин скут също не е било непознато. В една молитва от Лавретанската литургия се казва:

Венец от рози, твоето цъфтене извиква радостни сълзи в очите. О, слънце-роза, твоят блясък любов в човеците разпалва.

О, Син на Слънцето,

дете на розата.

О, Слънце на лъчите. О, кръстно цвете, над всичкия цъфтеж и жар

сияе цъфнал девствен скут,

свещена роза

е Мария*.

Същевременно мотивът със съда е форма на изразяване на съдържанието, както Шакти изобразява реализирането на Ши-ва. Както показва алхимията, цялостната личност е андрогин и затова се състои от едно мъжко и едно женско начало. Konrad von Wiirzburg говори за Мария - цветето в морето, което носи Христос в себе си. А в една стара църковна песен се казва:

Reichard, Sandpaintings of the Navajo Shooting Chant, Tafel XIII, p. 13 и 87. Произведението съдържа голям брой интересни цветни мандали.

* Също и египетското дете Хор е представяно като седящо в лотосов цвят.

* Мистична роза (лат.). - Б. пр.

'' [Източника не успяхме да открием.]

381

Рисунка 6

Розата в центъра е изобразена като рубин, чието външно] обкръжение е замислено като кръг, също като венец от зидове с| порти (да не излиза вътрешното навън и нищо да не може да'з влиза отвън). Мандалата е спонтанен продукт от анализата на| един мъж. Тя се базира на един сън. Сънуващият се намира в| Ливърпул" с трима no-млади спътници. Нощ е и вали дъжд.] Въздухът е изпълнен с дим и сажди. Те се издигат откъм \ пристанището към -горния град". Сънуващият казва: -Ужасно \ черно и нерадостно е и човек не може да разбере как хората могат да издържат тук. Говорим си за това м един от придружителите \ ми разказва, че по странен начин един от приятелите му се е\ заселил тук, на което всички се учудваме. Докато си говорехме^ така, стигнахме до нещо като -public garden"*, намиращ се в> центъра на града. Паркът е квадратен и в средата се намира | езеро - голямо изкуствено езеро, до което тъкмо сме стигнали. Малкото улични фенери почти не осветяват катраненочерната; тъма. Обаче аз виждам в езерото островче. Там има едно- 1 единствено дърво - цъфтяща в червеникаво магнолия, която no f някакъв чудноват начин се намира във вечна слънчева светлина. ч Забелязвам, че моите спътници не виждат това чудо, докато аз I започвам да разбирам човека, който се е заселил тук, както '| споменах."

Сънуващият разказва: -Опитах се да нарисувам този сън. Но както обикновено се случва, излезе нещо доста различно. От магнолията се получи нещо като роза от светло рубинено стъкло. Тя излъчва като четириъгълна звезда. Квадратът пред-ij ставлява зида, ограждащ парка, и същевременно една улица, която обикаля парка, в четириъгълник. От него излизат осем главни улици, а от тях - по осем малки, които се събират в П№ j един център с червеникаво излъчване, като парижкия плошаД I -Етоал"**. Споменатият в съня познат живее в ъгловата къща |

10 [Източника не успяхме да открием.]

" Обърнете внимание на загатването в това име: Liverpool = Чер- | нодробно езеро. Черният дроб е мястото на живота.

* Обществен парк (англ.). - Б. пр.

** Звезда (фр.). - Б. пр.

382

до една от тези звезди." Значи мандалата обединява класическите мотиви: цвете, звезда, кръг, заградено място (temenos) и карта на един квартал на град с крепост. -Цялото ми изглежда като един прозорец, гледащ към вечността" - пише сънуващият.

Мотив на цвете с кръст в средата. Квадратът също е оформен като цвете. Четирите лица в ъглите отговарят на четирите кардинални точки, които исторически често са изобразявани като четири бога. Тук те имат демоничен характер. Може би това е свързано с факта, че пациентката е родена в холандска Индия, където чрез местната си дойка тя е всмукала с майчиното мляко специфичната местна демонология. Всичките й многобройни рисунки имат ясно изразен източен характер и по този начин й помагаха да асимилира отначало несъвместимите със западния манталитет влияния.

В следващата рисунка, направена от същата авторка, в осемте посоки са представени орнаментално подобни муцуни. Цве-топодобният характер на общото впечатление скрива от очите на повърхностния наблюдател демоничното, което трябва да бъде отхвърлено чрез мандалата. Като -демонично" въздействие върху тази пациентка се оказа европейското влияние със своя морализъм и рационализъм. Израснала в Индия до шестата си година, тя идва после в конвенционална европейска среда, която действа абсолютно опустошително на нейния източен дух с характер на цвете и причинява психична травма с дълготрайно въздействие. В процеса на лечение после, с тези рисунки, светът, с който бе имала първите си контакти, изплува от потиснатата си позиция и с това настъпи и оздравяването на душата.

Рисунка 8

Приличащите на цветя орнаменти се налагат все повече и тук прерастват в гъмжило от муцуни.

Рисунка 9

Тази рисунка показва едно по-късно състояние. Педантичната прецизност на рисунъка тук се конкурира с богатството на форми и багри. От това се познава не само изключителната

концентрация на художничката, а също и триумфът на източния j -характер на цвете" над демоничността на западния интелекту-; ализъм, рационализъм и морализъм. Същевременно става видимо и новото центриране на личността.

Рисунка 10

В тази рисунка на млада пациентка виждаме в четирите кардинални точки странни глави, представляващи птица, овца, змия и една човекоподобна лъвска глава. Заедно с четирите цвята, с които са оцветени четирите сектора, се олицетворяват четирите начала. Вътрешната част е празна. Тя крие едно нищо, изразено от четворичност. Това съвпада със значителното мнозинство на индивидуалните мандали: по правило в центъра има мотива на -rotundum" - на кръглото, познат ни от алхимията, или четворната еманация, или квадратурата на кръга, или по-рядко - собствения образ в общочовешки смисъл, т. е. като -антропос". Този мотив срещаме и в алхимията12. Четирите животни напомнят херувимите от видението на Иезекиил, както и за четирите символи на евангелистите, и за четиримата сина на Хор, които понякога също са изобразени по подобен начин - трима с животински глави и един с човешка. Животните по принцип означават инстинктивните енергии на несъзнаваното, които в мандалата са събрани в единство. Тази интеграция на инстинктите образува предпоставка за индивидуация.

Рисунка 11

В тази мандала на една възрастна пациентка цветето се вижда не в хоризонтална, а във вертикална проекция. Формата на кръга в квадрата е запазена с прокарването на линиите, така че тази рисунка, въпреки различното си изпълнение, все пак трябва да се разглежда като мандала. Растението изобразява растежа, съответно развитието, подобно на зеления филиз в диафрагмената чакра на тантристката система кундалини, означаваща Шива. Той представлява центърът на мъжкото, а чашката на цветето е женското. Последното е мястото за покълване и раждане". Така Буда е изобразен като покълващия бог, тъй като

12 Срв. с това разсъжденията ми в: Psychologic und Religion. " Срв. Вилхелм и Юнг, Тайната на златното цвете [ЕА, Плевен, 1993 г.-Б. пр.].

384

стои в лотоса. Той е бог във възход, същият символ като Ра в образа на сокол, фениксът, който излита от гнездото, Митра във върха на дървото или детето Хор в лотоса. Всички те са образи на status nascendi* в мястото на покълване в майчината почва. В средновековните химни и Мария се възхвалява като чашка на цвете, в която Христос каца като птичка и почива там защитен. В психологически аспект Христос означава единството, което се разкрива в действителността чрез тялото на Божията майка или чрез corpus mysticum - църквата, като обвито в цветни листенца или като самите тях. Като идея Христос е с,имвол на цялостната личност (Selbst)14. Както растението изобразява растежа, така и цветето - разгръщането от един център.

Рисунка 12

Тук излизащите от центъра четири лъча пресичат цялата картина. Това придава динамичен характер на Центъра. Структурата на цветето е многократно повторение на четири. Рисунката е типична за ярката личност на художничката, която има известни художествени заложби. (Рисунка 5 е от същата авторка.) Освен това тя притежава особен усет за значението на християнската мистика, която играе съществена роля в живота й. За нея бе важно да преживее архетипните скрити зависимости на християнските символи.

Рисунка 13

Снимка на килим, изработен от една жена'на средна възраст в период на крайна външна и вътрешна мизерия, като тъкането на Пенелопа. Става дума за една лекарка, която с прилежен и ежедневен труд в продължение на месеци е изтъкавала този вълшебен кръг около себе си като баланс на трудностите в живота си. Тя не е била моя пациентка и поради това не би могла да се повлияе от мен. Килимът съдържа едно осемлъчно цвете. Като особеност той има истинско горе и долу. Горе е светлина, долу - относителна тъмнина. В нея има животно, подобно на бръмбар, което представлява едно несъзнавано съдържание, сравнимо със състоянието на Слънцето като Khepera. Нерядко -горе" и -долу" се намират извън защитаващия кръг, а не вътре.

* Състояние на зараждане (лат.). - Б. пр.

14 Сри. тук Еон, гл. 5 [ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.].

385

В подобни случаи мандалата изолира от крайните противоречия, т. е. цялата острота на конфликта още не е осъзната или бива усещана като непоносима. Тогава защитаващият кръг пази от възможно разкъсване от напрежението на противоречията.

Следващата рисунка е индийско изображение на Шива-бинду - на Шива-точката. Тя изобразява божествената енергия преди Сътворението във все още обединените противоположности. В центъра е Богът в покой. Змията наоколо означава разпростирането - майката на ставането, образуването на оформения свят. В Индия тази точка се нарича още Hiranyagarbha - златният кълн, или още - златното яйце. По този въпрос в Sanatsugdtiya се казва: -Чистата, велика светлина, която сияе; Величието, което боговете наистина почитат; онази, която кара слънцето да грее по-ярко - това вечно, божествено същество виждат вярващите. Нея може да види човек, който е дал върховен обет"15.

Рисунка 15

Тази рисунка, направена от пациентка на средна възраст, изобразява квадратурата на кръга. Растенията пак подсказват покълващото и растящото. В центъра има слънце. Както показват змията и мотивът с дървото, става въпрос за една представа за рая. Паралел на това е гностическата представа за Едем с четирите големи райски реки в гносиса за Наас. За функционалното значение на змията по отношение на мандалата виж моите разсъждения в предната студия на това издание16.

Рисунка 16

Авторка на тази рисунка е млада жена с невроза. Образът на змията е донякъде необичаен, тъй като тя се намира в самия център и главата й съвпада с него. Обикновено тя е извън вътрешния кръг или поне е навита около централната точка. Съществува основателното подозрение, че в тъмната вътрешна част е не желаното единство, цялостната личност, а (забулена-

15 Sacred Books of the East VIII, p. 186. " [Коментар към рисунки 3, 4 и 5.]

386

Рисунка 17

Рисунката е на една относително млада жена. Тази мандала е -легитимна", доколкото змията е навита около четирилъчната централна точка. Тя се стреми навън - това е нарастването на кундалини, т. е. хтоничното естество се активизира. Това означават и насочените навън стрели. На практика то показва осъзнаване на инстинктивната природа. От древността змията олицетворява размножителните ганглии и гръбначния мозък. Насочените навън върхове в други случаи могат да означават противоположното - именно съпротива на външното, за да се запази застрашеното вътрешно.

Рисунка 18

Рисунката е направена от възрастна пациентка. За разлика от предишната, тази тук е -интровертирана". Змията е навита около четирилъчния център и главата й е върху бялата средна точка (= Шива-бинду), тъй че изглежда като с ореол. Тук става въпрос сякаш за мътене на средната точка, съответно за мотива със змията, пазеща съкровището. Често центърът е характеризиран именно като -труднодостижимата скъпоценност"17.

Рисунка 19

Жена на средна възраст. Концентричните кръгове изразяват -концентрация".Това се подчертава още повече от циркумамбу-лиращите около средата риби. Числото четири има значение на -тотална" концентрация. Движението наляво показва, както бихме могли да предположим, движението към несъзнаваното, значи -потъване".

Рисунка 20

Паралел на рисунка 19 е едно изображение на мотив с риби,

Срв. Symbole der Wandlung, Zweiter Teil, Kp. 7.

което видях на тавана на разкошния шатър на махараджата в Бенарес (скица).

Рисунка 21

Тук рибата е на мястото на змията. (Рибата и змията са символни атрибути и на Христос, и на дявола!) Тя предизвиква в морето на несъзнаваното водовъртеж, в средата на който трябва да се образува перлата. Движението и тук е наляво. Един от химните на Ригведа гласи:

В тъма обвит бе целият ни свят, без светлина, потънал в мрак бе океана. Тогаз в черупката, което беше, стана Едно, от огнените мъки бе родено.

От него като кълн от семенце излезе детето на познанието - любовта...1*

Змията по принцип олицетворява несъзнаваното; рибата пък най-често представя едно от неговите съдържания. Подобни тънки различия трябва да се вземат под внимание при тълкуването на дадена мандала, понеже двата символа най-вероятно отговарят на два различни стадия на развитие, при което змията представлява едно по-примитивно и инстинктивно състояние, отколкото рибата, на която и исторически е приписван по-голям авторитет от този на змията (Ichthyssymbol!).

Рисунка 22

В тази рисунка на една по-млада жена рибата чрез циркумам-булацията е създала един обособен център, в който се появяват майка и дете пред едно стилизирано Дърво на Живота или на Познанието (рая). Рибата в този случай има драконска природа, тя е чудовище, нещо като Левиатан, който отначало, както свидетелстват текстовете на Раз Шамра, също е бил змия. И тук движението е наляво.

11 Deussen, Die Geheimlehre des Veda, p. 3.

388

Златното топче съответства на златния кълн (Hiranyagarbha). То се върти и кундалини, която се завихря около него, се е удвоила. Това посочва осъзнаването, като в определен момент едно изплуващо от несъзнаваното съдържание се разпада на две еднакви половини - една съзнавана и една несъзнавана. Удвояването не се прави от съзнанието, а се появява спонтанно в продуктите на несъзнаваното. За осъзнаване говори и въртенето надясно, изразено чрез движението във въздуха (мотива на свастиката). Звездите характеризират средната точка като космическо образувание. То има четири лъча, значи се държи като светещо небесно тяло. Shatapatha-Brahmana казва: -He then looks up to the sun, for that is the final goal, that the safe resort. To that final goal, to that resort he thereby goes: for this reason he looks up to the sun. (16.) He looks up, with the text... 'Self-existent art thou, the best ray of light!' The sun is indeed the best ray of light, and therefore he says, 'Self-existent art thou, the best ray of light/ 'Light-bestowing art thou: give me light (varkas)!' 'so say Г, said YUgnavalkya, 'for at this indeed the Brahmana should strive, that he be brahmavarkasin' <просветлени чрез Брама>... (17.) He then turns (from left to right), with the text... 'I move along the course of the sun', having reached that final goal, that safe resort, he now moves along the course of that (sun)"19.